Състояние на водните ресурси и качество на водите характеристика на водните ресурси1

Оценките на качеството на подземните води за 2007 г. са направени според изискванията на Европейската Рамкова Директива за Води по речни басейнови райони и по подземни водни тела (ПВТ). Резултатите от направените анализи са сравнени със Стандарти за качество на подземните води по Наредба №1 от 10.10.2007г. за проучване, ползване и опазване на подземните води.

*за подземни водни тела с данни само за една година не са определяни трендове, но са отчетени като рискови, поради регистрирани превишения на медианата за тази година

- От 25% до 75% персентили  - min  - max - median - стандарт за качество

След анализ на останалите задължителни показатели по Наредба №1/10.10.2007г. (нитритни йони, амониеви йони, фосфати, хлориди, сулфати, желязо, манган, перманганатна окисляемост, електропроводимост, калции и магнезий), мониторинговите пунктове с установени превишения на стандартите за качество на някои от тези показатели за 2007 год. са посочени на следващата обобщена карта за четирите басейнови райони -(фиг.15).

Източник: ИАОС

За цялата страна се наблюдава изчистване на тежките метали и пестициди.
Качество на подземните води в Дунавски басейнов район.

От 30-те подземни водни тела, които подлежат на мониторинг в Дунавски басейнов район за 2007г. - 10 са рискови по съдържание на нитрати а 22 съдържат поне един пункт, в който е превишен поне един от показателите по Наредба№1/ 10.10.2007 г. ( амониеви и нитритни йони, фосфати, хлориди, сулфати, желязо, манган, перманганатна окисляемост, електропроводимост, калций и магнезий).

Направеният статистически анализ на данни по гореописаната методика за периода 1993 - 2007 година показа наличие на рискови тела по нитрати, амониеви и нитритни йони, фосфати, сулфати, желязо, манган, и магнезий.

Като положителна промяна се отчита изчистването на пестицидите в подземните води, като през 2007г. навсякъде резултатите от анализите показват стойности под стандартите за качество.

В Дунавски басейнов район мониторингът на подземните води през 2007 г. е извършван в 62 мониторингови пункта, разпределени в 30 подземни водни тела.- от тях деветнадесет ПВТ са привързани към кватернерните отложения в Северобългарски хидрогеоложки район, на второ ниво от земната повърхност са две ПВТ в неогенски отложения. Наблюдават се и девет карстови и пукнатинно-карстови ПВТ.

За Дунавски басейнов район са установени тенденции на намаление за четири ПВТ по нитрати, четири ПВТ по магнезий и едно ПВТ – по сулфати. Нарастване е установено в девет ПВТ по нитрати и две ПВТ по магнезий. През 2007г. амониеви йони над стандарта за качество, съгласно наредба №1/10.10.2007г. се наблюдават в отделни проби от пунктове привързани към поровите води на кватернера на реките Цибрица, Осъм и Искър в кватернера на Карабоазката низина, в неогена на Софийската котловина, както и в пунктове привързани към карстовите води на малм-валанжския басейн. От анализираните тежки метали се наблюдават единични превишения на стандарта за качество на показателите олово и общ хром.

През 2007 г. резултатите от анализите на пестициди навсякъде са под 0,1 µg/l. От 2006г. се анализират и органичните замърсители – трихлоретилен и тетрахлоретилен. Резултатите от анализа им за 2006г. и 2007г. показват, че навсякъде са под определените в Наредба №1 стандарти за качество- 10 µg /l.
Качество на подземните води в Черноморски басейнов район

От 28-те подземни водни тела, които подлежат на мониторинг в Черноморски басейнов район през 2007г. са рискови 10 ПВТ по съдържание на нитрати за 2007г., а 17 съдържат поне един пункт, в който е превишен стандартите за качество на поне един от показателите. Направените статистически анализи на данни по гореописаната методика за периода 1993-2007 година показват наличие на нитрати в шест подземни водни тела, които показват тенденция на нарастване. Установено е наличие на амониеви йони в 8 рискови тела, като само отделни медиани през годините са надвишавали стандарта и не показват ясно изразени тенденции. Относно съдържанието на нитритни йони – не се наблюдават превишения.
През 2007 г. в този басейнов район са мониторирани 51 пункта, разпределени в 28 подземни водни тела. Девет от ПВТ са привързани към кватернерните отложения на реките, четири - към долнонеогенските отложения, четири ПВТ са в палеогенските наслаги. Карстови води са наблюдавани в пет ПВТ (включително 2 ПВТ в Малм-Валанж), както едно пукнатинно-карстово и пет пукнатинни ПВТ.

Рисковите ПВТ и пунктовете, където е превишен стандарта за нитратите през 2007г. и за останалите показатели по Наредба №1 са показани на обобщени за четирите басейнови райони карти на фиг.13 и фиг.15. Трендовете за нитрати са представени на фиг.14, а в таблица 3 може да се види разпределението на тенденциите за определените рискови тела по останалите показатели.

От анализираните през 2007 г. тежки метали се наблюдават единични превишения за общ хром. Останалите тежки метали навсякъде са под определените им стандарти за качество, съгласно Наредба №1. Данните от анализа на пестициди и органични замърсителии- трихлоретилен и тетрахлоретилен за периода 2000-2007 г. не показват превишения на стандартите за качество.
Качество на подземните води в Източнобеломорски басейнов район.

От 36-те подземни водни тела, които подлежат на мониторинг в Източнобеломорски басейнов район за 2007г. са установени 13 ПВТ рискови по съдържание на нитрати, а 25 съдържат поне един пункт, в който е превишен поне един от показателите по Наредба№1/ 10.10.2007 г. за 2007г.

Направените статистически анализи по гореописаната методика за 15-годишен период не показват някакви ясно изразени тенденции в изменението на концентрациите, с изключение на нитрати, където по 2 ПВТ съответно показват снижение и покачване и едно ПВТ с тренд на повишение за магнезий.

След 2006 г. резултатите от анализа на пестициди и органични замьрсители показват, че навсякьде са под определените им стандарти за качество.

През 2007 г. в този басейнов район са мониторирани 140 мониторингови пункта на подземни води, които са разположени в 36 подземни водни тела. От подлежащите на мониторинг ПВТ, четиринадесет са привързани към кватернерните отложения или на места образуващи общи водоносни хоризонти с неогенските седименти, намиращи се в първото най-горно ниво до земната повърхност. Друга част от ПВТ са очертани в неогенски водоносни хоризонти – пет ПВТ. Карстови води са разпространени в седем от ПВТ и пукнатинните води в – десет ПВТ.

Мониторинговите пунктове с установеното замърсяване с нитратни йони през 2007г., както и рисковите подземни водни тела са представени на обобщената за четирите басейнови райони карта (фиг. 13). От 6-те рискови за последните 15 години ПВТ само 2 показват тенденция на повишение - Порови води в Неоген - Кватернер - Сунгурларско - Карнобатска котловина и Карстови води - Тополовградски масив. Трендовете са показани на фиг.14. Установените превишения на стандартите за качество за останалите показатели по Наредба №1/10.10.2007г. по ПВТ и мониторингови пунктове са посочени на фиг.15.

През 2007г. са установени отделни наднормени стойности за електропроводимост, нитритни йони, фосфати, калций и магнезий. Амониеви йони са регистрирани над стандарта за качество в част от пробовземанията през 2007г. и в част от мониторинговите пунктове на единадесет ПВТ. Нито едно от тях не показва превишение по медиана за 2007г. Установени са превишения на общото желязо и мангана в пунктове привързани към поровите води в кватернера и неогена, както и в карстовите води в района на Чирпан- Димитровград. Най-много са рисковите ПВТ по съдържание на манган – 20 (виж таблица 3), като по съществени са превишенията в порови подземни води, но тенденции не са установени.

През 2007 г. сулфатите са превишавали стандарта за качество в част от пробите и пунктовете от неогена в района на Ямбол-Елхово и Свиленград-Стамболово. Запазват се високите съдържания на сулфати от предходните години в пункта при гр. Пазарджик-кв.Ивайло и в пункта при с. Опан. В пункта при гр.Стралджа се запазват високите концентрации както за сулфати, така и за хлориди.

От анализираните тежки метали, през 2007год. са установени единични превишения на стандартите за качество за съдържание на арсен, общ хром и цинк. От анализа на пестициди и органични замърсители –тетрахлоретилен и трихлоретилен през 2007 г. не са установени превишения на стандартите за качество, съгласно Наредба №1/10.10.2007 г.

Пунктовете и ПВТ с превишения на стандарта за нитрати и останалите показатели по Наредба №1/ 10.10.2007 г. са посочени на фиг.13 и фиг.15. Тенденциите за 15 годишен период за нитрати са посочени на фиг.14 (бокс – плотове), а за всички показатели – в табл.3. Тренд на нарастване за нитрати има само в едно ПВТ- Порови води в неоген – Струмешница.

През 2007г. са установени превишения на стандарта за качество на амониеви йони в два пункта в порови води в неоген. Общото желязо, мангана, фосфатите и сулфатите показват само единични превишения през годината. От анализа на тежките метали през 2007 г. не се установяват превишения. Не се наблюдават замърсявания на подземните води с пестициди и органични замърсители.
МЕРКИ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА КАЧЕСТВОТО НА ВОДИТЕ И ОПАЗВАНЕ НА ВОДНИТЕ РЕСУРСИ
Развитие на националното законодателство в областта на управлението на водите през 2007 г. в съответствие с Рамковата Директива за водите

През 2007г. законодателството в областта на водите е приведено в съответствие с изискванията на европейското законодатепство. Изготвени са и са публикувани подзаконовите нормативни актове, транспониращи изцяло изискванията на рамковата директива по водите, както и изискванията на изменения през 2006 г. Закон за водите. В тази връзка в областта на водите са разработени и публикувани в държавен вестник :

• 
  Наредба № 5 за мониторинг на водите
  
• 
  Наредба №13 за характеризиране на повърхностните води
  
• 
  Наредба №1 за проучване, ползване и опазване на подземните води