Ст н. с д-р Валентина Гроздева
Изтегляне 291.85 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Същност и перспективи на електронното банкиране
- Извеждане на индикатори за електронното банкиране
- Електронното банкиране в България
- Показатели
Ст.н.с. д-р Валентина Гроздева Икономически институт на БАН, 1040 София, ул. Аксаков, 3; тел. 989 0595 305, факс. 988 2108, E-mail: valentinagrozdeva@hotmail.com Потенциални възможности за развитие на електронното банкиранеи неговото състояние в България Резюме: Една от последните тенденции в банковото дело е преходът от традиционно към електронно банкиране. В статията се обсъждат потенциалните възможности за развитие на електронното банкиране въз основа на изучаване на чужд опит. Анализирани са основните характерни черти на електронното банкиране в сравнение с традиционното банкиране. Основно внимание е обърнато върху анализа на възможността на електронното банково кредитиране, привличане на електронни банкови депозити и електронни брокерски услуги. Обсъдено е състоянието на електронното банкиране в българската банкова система. Равнището на електронното банкиране в България е сравнено с тенденциите в електронното банкиране в развитите страни. JEL: E51, G20, G21, G24. Същност и перспективи на електронното банкиранеЕдна от последните тенденции в банковото дело е преходът от традиционно към електронно банкиране. Развитието на електронното банкиране кардинално променя способите на участие на банките в бизнеса и поражда нови възможности за развитие на банковата система. Електронното банкиране е не просто някакво допълнително направление на банковата дейност, а новият начин за нейното осъществяване с помощта на електронните средства и мрежи в режим на реално време. Самата идея за създаване на електронните банки е възникна в САЩ неслучайно. Една от причините е съществуващото ограничение за откриване от банките на техни филиали в другите американски щати. Специфично за САЩ е високата миграция на работна сила, поради което и банките, и техните клиенти, търпят определени загуби. Банките загубват клиентите си, а клиентите загубват всичките тези привилегии, които те придобиват в банките като постоянни клиенти. Виртуалната банка позволява на клиента да управлява своите сметки в реално време от какъвто и да е щат, а банката икономисва разходите за неговото обслужване. По тази причина виртуалните банки много често предлагат на клиентите си по-висок лихвен процент по депозитите в сравнение с традиционните банки. Ето защо мнозина от клиентите превеждат своите депозити от традиционни във виртуални банки. Вследствие натрупването на определен опит по създаване и функциониране на виртуалните банки на пазара на банковите услуги възниква много специфична „вътрешна” конкуренция между самата традиционна банка и нейния виртуален филиал. Дъщерният виртуален филиал започва да привлича повече клиенти от банката майка, което от своя страна подтиква банките да се ориентират към предоставяне на нови високотехнологични банкови услуги, в т.ч. в режим на реално време. Единствените „офиси” на виртуалните банки са техните Web сайтове. Заслужават внимание също така и данните на швейцарската банка Credit Suisse за разходите през 2000 г. при провежданите от банката финансови операции с клиенти чрез традиционните и електронните средства като: в офиса на банката - $ 1,07; по пощата - $ 0,73; по телефона - $ 0,35; с помощта на банкомат - $ 0,27; чрез интернет банкинг - $ 0,101. Данните показват, че вниманието на банките към електронното банкиране се обяснява до голяма степен и с икономически причини, а именно с по-малки разходи: в случая те са повече от 10 пъти по-малки чрез интернет банкиране в сравнение с традиционното обслужване на клиентите в офиса на банката. Относно перспективите за развитие именно на интернет банкинга са много показателни данните на едно изследване, проведено през 2002 г. от фирмата Datamonitor2. В хода на проучванията са анкетирани 5000 големи световни компании в областта на финансовите услуги, сектора на високите технологии, автомобилната промишленост и енергетиката, сред които и корпорации, призвеждащи стоки за потребителския пазар и за здравоопазване, намиращи се в Европа (Лондон и Франкфурт), Америка (Ню Йорк) и Азия (Хонконг). Около 93 % от ръководителите на тези компании са отговорили положително на въпроса за това дали техните компании ще използват и ще влагат пари в интернет банкинг. По данните на това изследване, в Западна Европа 45 % от всички клиенти на банките през периода от 2000 г. до 2002 г. (общо около 50 млн. клиенти) са ползвали услугите на интернет банкинга (най-много са във Великобритания – 76,1 % и Германия – 39 %). Съгласно прогнозите на Datamonitor след 3 години (т.е. към края на 2007 г.) близо 70 % от потенциалните клиенти в страните от Западна Европа ще ползват тези услуги3, като общият брой на клиентите в западноевропейските страните и САЩ, използващи интернет банкинг към 2005 г., ще достигне 121 млн. Обемът на финансовите операции на електронния банкинг в Европа се очаква към 2005 г. да е € 5 млрд., а оборотът на електронната търговия и електронния бизнес – $ 3,9 млрд. Прогнозните данни на Datamonitor са доста впечатляващи. Във връзка с това е наложително да анализираме възможностите и предпоставките за развитие на електронното банкиране откъм съдържателната му страна. Различните видове комуникации започват да се използват от банките още през 80-те години на миналия век. През 1983 г. за първи път е приложена системата на отдалечено банкиране Homelink чрез съвместното участие на Банката на Шотландия и телефонната компания British Telecom и изпробвана от строителното дружество Nottingham Building Society4. През онези години оптимистичните прогнози за прилагането на Интернет и на специалните електронни мрежи в банковото дело изглеждат нереални. Обаче вече започват да се създават системи за отдалечено банкиране (remote banking), които получават наименование домашен банкинг (home-banking). Системата за отдалечено банкиране, която се базира изцяло върху електронните средства и мрежи, всъщност е самото електронно банкиране. Тук е уместно да се уточни, че електронното банкиране обхваща само тази страна на банковата дейност, която е свързана с работата на банката по отношение на нейните клиенти (т.е. това е виртуалната система „банка - клиент”) и не включва електронното обработване на вътрешнобанковите документи, както и електронното обслужване на междубанковите разплащания. За да се изяснят предпоставките за развитие на електронното банкиране за разлика от традиционното банкиране, ще анализираме основните характерни черти на тези два вида банкиране, което дава възможност да бъдат изведени редица специфични индикатори за електронното банкиране. Извеждане на индикатори за електронното банкиранеСравнението на електронното и традиционното банкиране позволява да бъдат изведени следните осем основни индикатора. Първият индикатор - място за банкиране. Извършването на банкови операции и обслужване на клиенти при електронното банкиране става не в банковия офис чрез пряк контакт на живо с персонала на банката (както е при традиционното банкиране), а непосредствено по местожителството или седалището на самия клиент (къща, офис, магазин, улица и т.н.). Вторият индикатор - достъп до банкиране. При електронното банкиране се дава възможност банкови операции да се извършват практически по всяко време на денонощието и през всичките дни на седмицата, а не само когато банката е отворена и през работното време на служителите й (както е при традиционното банкиране). Третият индикатор - време за банкиране. При електронното банкиране банковите операции се изпълняват и се подвърждават практически мигновено в онлайн режим за разлика от банковите операции при традиционното банкиране. Последните се изпълняват в офлайн режим и клиентът е длъжен да чака неопределено време в зависимост от сложността на самата операция и наличието на други клиенти в банката, които изискват от персонала изпълнението на същата или някоя друга операция. Четвъртият индикатор - обхват на банкиране. Диапазонът на банковите операции, които клиентът може да изпълни в онлайн режим, от една страна, е ограничен от параметрите на електронните средства и от възможностите, заложени в програмните продукти на електронните мрежи, за разлика от традиционното банкиране, при което клиентът има достъп до всички банкови операции. От друга страна, същите тези електронни средства и мрежи осигуряват на електронното банкиране възможността за диверсификация на банковите операции. Много е важно да се подчертае, че електронното банкиране може да осигури изпълнението на такива операции, които изобщо не са достъпни за клиентите при традиционното банкиране от офиса. Става дума за това, че при електронното банкиране клиентите на банките получават възможност да управляват в онлайн режим своите финанси и в съответствие с променената ситуация на финансовите пазари да реагират мигновено на тези промени и по този начин да избегнат загуби или обратното - да не изпуснат момента да получат по-голяма печалба от своите инвестиции в депозити, в ценни книжа или изгодно да купят (продадат) определена валута. Петият индикатор - разходи за банкиране. За да предоставят банкови услуги в онлайн режим банките трябва да направят инвестиции за закупуване на съответните електронни средства и програмни продукти, които при традиционното банкиране не биха направили. Същото се отнася и за клиенти при ползване на тази услуга. Освен това се поражда необходимост от сравняване на текущите разходи при извършване на онлайн и офлайн банкови операции както от страна на банките, така и от страна на клиентите. Шестият индикатор – сигурност на банкиране. Един от факторите, който придобива значение именно за електронното банкиране, е опасността от пробив в сигурността на електронните банкови операции и в тяхната защитеност от несанкционирани външни въздействия. Например през 2000 г. бе оповестено съобщение за възможността от несанкциониран достъп до онлайновите сметки на банки, използващи софтуера на известната компания Fiserv AIS (Fiserv Advanced Insurance Solutions – Insurance Software & Technology). Шокът във финансовите среди бе много голям, тъй като по целия свят с помощта на програмните продукти на Fiserv AIS се управляват 200 млн. банкови онлайн сметки на стойност повече от $15 млрд.5 Тук всъщност става дума за опасност от специфична компютърна престъпност. Освен това с помощта на електронните онлайн операции много по-лесно могат да бъдат изпрани тъй наречени „мръсни” пари, което е обусловено и от отсъствието на пряк контакт „лице в лице” между служителите на банката и клиента. Този проблем е много важен и за изучаването му от представители на 26 страни ООН създава специална междуправителствена финансова целева група за действия против изпиране на пари FATF (Financial Action Task on Money Laundering). FATF през 1998-1999 г. в своите официални документи разисква статуса на новите електронни платежни технологични системи6. На проблемите на електронното банкиране, което може потенциално да се използва за изпиране на пари, са посветени и документите от 2000 и 2001 г.7 Последната официална препоръка на FATF от 2003 г. е посветена не само на възможността за изпиране на пари чрез електронно банкиране, но и на опасността да се финансира тероризма с помощта на електронни средства и мрежи8. Това не означава, разбира се, че традиционното банкиране е абсолютно защитено от гледна точка на сигурността и с негова помощ не могат да бъдат изпирани мръсни пари . Например ЕС издаде през 1991 г. и 2001 г. две директиви за мерките срещу изпиране на пари, (91/308/ЕЕС и 2001/97/ЕС)9, но в тях не се споменава за електронното банкиране. Очевидно е, че и при двата вида банкиране е необходим стриктен контрол върху финансовите транзакции, онлайн банковите операции обаче изискват много по-голямо внимание, тъй като те се осъществяват денонощно и почти мигновено. Нещо повече, дори когато има сериозни подозрения за изпиране на пари, изпълнението им много трудно може да бъде открито и спряно навреме. Седмият индикатор - легалност на банкиране. Електронното банкиране открива път към истинска глобализация на банковото дело. При он-лай банковите операции е характерно несъответствие между местоположението на банката и местопребиваването на нейните клиенти, защото те могат да се намират не само в различни страни, но дори и в различни части на света. При това положение е наложително решаването на един реално съществуващ проблем за международната легализация на електронното банково дело. Възниква необходимост от координация на законодателството в областта на електронното банкиране в международен план - проблем, който не стои толкова остро относно традиционното банкиране. Една от целите е да се избегне създаването на зони на ненаказуемост за престъпните действия в областта на банковото дело. Неслучайно през 2000 г. FATF препоръчва на страните - членки на ОECD, да започнат работа по синхронизирането на законодателства и стандарти, свързани нe само с електронното банкиране, но и с предотвратяване изпирането на пари10. Осмият индикатор – платежна система на банкиране. Електронното банкиране се базира изцяло върху електронните платежни системи и електронните пари. То представлява развитие на системите за безналични разплащания в традиционното банкиране. Следва да се отбележи, че в развитите страни безналичните разплащания заемат голям дял от паричното обращение11. Електронното банкиране се базира изцяло върху електронните средства и мрежи, които в отделни случаи генерират специални електронни пари. Важната особеност тук е, че то напълно изключва „хартиен” документооборот, в т.ч. и за оформяне и подписване на договори. Следователно, проведеното сравнение на електронното с традиционното банкиране позволява да се изведат посочените осем основни индикатора, с чиято помощ могат да бъдат изяснени потенциалните възможности на електронното банкиране по изпълнение на банкови операции в режима на реално време. Потенциални възможности за развитие на електронното банкиране Анализът на възможността банковите операции да бъдат извършвани в онлайн режим има решаващо значение за целите на настоящата статия. От отговора на въпроса „Дали всички банкови операции могат да се извършват в онлайн режим?” зависи изясняването на насоките и мащабите на влияние на електронното банкиране върху банковата система. В литературата липсва единно мнение по този въпрос. Становищата варират от възможността всички банкови операции, или почти всички (освен, разбира се, операциите с налични пари), да могат да се извършват чрез инструментите на електронното банкиране до възможността в този режим да се изпълняват само транзакционни (разплащателни) операции12. Ще подходим към отговора на въпроса от съдържателна гледна точка, като се възползваме от проучения опит на развитите страни, където в банковата система в достатъчна степен се използват средствата на електронното банкиране. Следва да се отбележи, че понастоящем търговските банки предлагат на клиентите си банкови продукти, които представляват пакет от различни банкови операции. Сами по себе си от теоретико-практическа гледна точка банковите операции могат да бъдат класифицирани като портфейлни, операционни и разплащателни (транзакционни)13. Портфейлните операции са основни традиционни банкови операции, които се състоят в предоставяне на кредити на клиенти (кредитни операции) и привличане на влогове (депозити) от клиенти. Именно така е формулирана целта на основната банкова дейност в Закона за банките14. Тези операции са главният източник на доходи за търговските банки. Ето защо най-напред ще анализираме възможността за осъществяване на електронно банково кредитиране и за привличане на електронни банкови депозити. Анализ на възможността за електронното банково кредитиране Първата стъпка към електронното банкиране е създаването от страна на банката на неин Web сайт. Проучването на опита на страни с развити системи за електронно банкиране, като САЩ и държавите от Западна Европа, показва, че понастоящем банковите сайтове се използват най-често с цел да се намери банка, която да предостави търсения кредит, да се сравнят лихвените проценти и условията за кредитиране от различните банки, както и за изпращане по електронен начин на молба за отпускане на кредит15. Освен това в САЩ например с помощта на интернет банкинга могат да бъдат получени ипотечни и потребителски кредити на относително ниска стойност (например за закупуването на автомобил). Обаче не всеки може да получи такъв кредит по Интернет, а само този, който вече е клиент на тази банка и неговата „кредитна история” й е добре известна. Но дори и в този случай клиентът е длъжен да убеди банката в това, че кредитът ще бъде погасен. За целта той трябва да й предостави редовни документи, например за собственост на ипотекираното имущество като гаранция. По принцип този проблем също може да бъде решен в онлайн режим с безусловно признаване на юридическата значимост на електронния подпис както на клиента, така и на банката (с произтичащите се от това права и задължения). За разлика от ипотечния, потребителският кредит се получава в онлайн режим много по-лесно, тъй като не се изисква проучване на кредитоспособността на клиента и затова няма проблеми с неговото оформяне. За целта банките просто предоставят на клиента кредитна банкова карта16. Една друга област, при която може да бъде изполван електронният банкинг за кредитиране, например на корпоративни клиенти, са т.н. кредитни интернет аукциони. Обикновено, когато става дума за интернет аукциони, с тяхна помощ се търсят различни стоки, в това число и инвестиционни, но те самите не са инвестиции или кредити17. Федералната търговска комисия на САЩ (FTC) издава през февруари 2000 г. и април 2003 г. официални публикации за интернет аукционите, обаче в тях не се споменава кредитирането с помощта на Интернет18. В отчетния си доклад за цялата 2003 г. FTC констатира, че най-много закононарушения в САЩ от гледна точка на компютърните измами (като кражбата на самоличност) стават именно в интернет аукционите (а също така в онлайн каталожните продажби и компютърните услуги). Общо 55 % от жалбите за измами през 2003 г. са свързани с използването на интернет. Обявените загуби от жертвите на измама в мрежата са общо около $ 200 млн. се казва още в доклада на FTC19. Когато става дума за кредитните интернет аукциони, интерес представлява преди всичко т.н. синдицирано кредитиране (participation loan), когато банките оказват целият спектър на банкoвите услуги по организацията на кредита. Синдицираният кредит е кредит, който се предоставя от различни банки-кредитори на един кредитоискател. Такива банки обикновено се обединяват в кредитен синдикат (Loan Syndication), при който: 1) банкaта - организатор на кредита, анализира кредитния пазар с цел да намери балансиран лихвен процент, разработва и реализира стратегията за кредитиране, подготвя и съгласува цялата документация и предоставя като правило не по-малко от 10 % от общата сума на кредита; 2) банката - агент изпълнява административно-технически функции и осигурява реализирането както на кредитното споразумение, така и на отношенията с кредитния синдикат. В последно време редица консултантски фирми, като например KPMG International и Parson Group, лансират идеята, че нефинансовите предприятия (фирми, корпорации и т.н.) биха могли да подават чрез интернет своите искания за кредити, а банките да участват в търговете за тези кредити по два начина: първият - като печелят право да кредитират тези предприятия; и вторият - като организират търсенето на други банки, които биха могли да участват в синдицираното кредитиране (особенно когато търсеният кредит е много голям). В САЩ например е създадена организация Global American Syndicate – USA, която предлага международни кредити за бизнеса чрез интернет. Тя търси чрез интернет не само нисколихвени дългосрочни кредити, но и такива инвестори, които биха могли да участват в бизнеса като поръчители със собствено имущество и като гарант пред банката, че кредитоискателят ще върне кредита20. Понастоящем банковият сектор като цяло в недостатъчна степен оценява възможността на електронното банкиране за търсене и отпускане на корпоративни и синдицирани кредити. Трябва да се отбележи обаче, че банките по всяка вероятност ще бъдат принудени да тръгнат в тази насока, тъй като вече е налице конкуренция в „електронното” кредитиране от страна на „виртуални” финансови корпорации, като например E-Loan Corp21., LendingTree Corp. и Mortgage Corp22. Кредитите по интернет могат да бъдат осигурявани и чрез специални он-лай кредитни карти. Например PostBank от 2000 г. вече започна да емитира e-Go Internet credit-Card. Но картата все още не е получила широко разпространение, като едва от 2002 г. се използва в Европа (Холандия) и азиатския регион (Тайланд, Банкок)23. Според специалистите на Банката за международни разплащания в Базел (Bank for International Settlement -BIS, Bazel) и Световната банка (World Bank) основният проблем в организацията на кредитирането чрез интернет банкинг е в недостатъчната възможност за оценка на кредитоспособността на клиентите в онлайн режим. В литературата вече могат да се срещнат различни идеи за неговото решаване. Едната от тях е особено ползотворна и се състои в следното. От теоретична гледна точка за целта банките биха могли да използват разработените наскоро от специалисти в областта на информационните технологии т.н. методи за „изравяне на данните” (data mining)24, които позволяват да бъдат анализирани огромни масиви икономическа информация за клиентите. За да стане това обаче, е необходимо изпълнението на две условия: първо, потенциалните клиенти предоставят на банките достъп до своята икономическа информация в онлайн режим; и второ, тази информация да бъде призната от юридическа гледна точка, като бъде заверена с електронен подпис. Това ще позволи на банките да бъдат наясно относно кредитното поведение на потенциалните клиенти и да преценят кредитните рискове, без да имат физически контакт с клиентите и техните „хартиени” документи. Тези методи още се експериментират, обаче тяхната евентуална реализизация на практика ще позволи да се даде положителен отговор за възможността на електронното банкиране да търси и да оценява кредитните рискове и да предоставя кредити на клиентите си в онлайн режим. Очакванията на банките (големи и средни) и клиентите относно онлайн кредитирането биха могли да бъдат формулирани по следния начин. Очакванията на големите банки се свеждат до: 1) съкращаване на сроковете за проучване, одобряване и предоставяне на кредита; 2) съкращаване на оперативните разходи; 3) увеличаване на участниците от страна на кредитоискателите (и като следствие повишаване на равнището на ликвидността); 4) по-голяма сигурност за изплащане на предоставените кредити; 5) увеличаване на кредитния пазар чрез привличане на клиенти, които биха могли да кандидатстват за кредити по интернет от целия свят. Средните банки (освен гореизброеното) биха могли да очакват да получат достъп чрез интернет до по-големи клиенти, които при традиционното банкиране биха били недостъпни за тях. Потенциалните корпоративни клиенти също биха могли да спечелят, тъй като чрез обяваването на потребностите си за кредитиране чрез интернет теоретически биха могли да получат необходимите им средства още на другия ден и да бъдат наясно, че са избрали банката, която предоставя най-добрите условия за кредитиране.
Основа на електронните банкови депозити са банковите депозити в налични пари или в преведени по сметка от работната заплата, а също така от други доходи на клиентите. От тук нататък сключването на самия договор по електронен път не представлява никакъв особен проблем. Клиентът чрез интернет банкинг (i-banking), PC-банкинг (PC-banking) или системата „банка - клиент” праща молба за откриване на депозитна сметка. Превеждането на пари в тази сметка става по електронен път, в т.ч. и чрез банкомати с използване на банкови карти. Основната задача на Първата интернет банка в САЩ Security First Network Bank (SFNB) е била именно набиране на електронни депозити. Банката е открита в Атланта (Джорджия) през 1995 г. Web сайтът на банката www.sfnb.com е нейният главен и единствен офис. Банката помества в сайта си подробна информация, с помощта на която помага на клиентите съзнателно да направят своя избор. За целта тя предоставя на клиентите финансов CGI калкулатор, който им позволява изчисляване на номиналната и реалната доходност на техните депозити не само в пари, но и в ценни книжа. SFNB предоставя на своите клиенти същия набор от услуги, както и традиционната банка, в т.ч. банково и лизингово кредитиране. Клиентите на банката имат възможността да открият различни видове сметки в банката, в т.ч. срочен депозит, депозит до поискване, карточен депозит (депозитен и кредитен) и т.н. По правилата на банката всеки клиент има право на 20 безплатни разплащания в месеца, като всеки последващ струва $ 0,5. Минималната сума за откриването на сметка в банката е само $ 100. Олихвяването на парите банката започва при депозит не по-малък от $ 5 хил. За получаването на налични пари всеки клиент може да се възползва от своята дебитна или кредитна карти чрез банкомат. За първите 1,5 години от своето създаване средномесечният прираст на капитала на тази виртуална банка е 20 %, активите са на стойност $ 40 млн., а онлайн сметките – 10 хиляди25. За пълнота трябва да се отбележи, че вече съществуват и електронните карти, които се емитират от нефинансови предприятия като например транспортни, телефонни и други подобни фирми, и които се приемат като разплащателни средства от други фирми. Според прогнози на специалистите в бъдеще използването им ще се увеличава и следователно разплащанията и тяхното отчитане и контролиране вече ще става не чрез банките, а чрез тези предприятия и тяхното счетоводство. При това „традиционните банкови” пари (наличност или банков чек) ще стоят само в самото начало на разплащателната верига, като при по-нататъшните транзакции вече няма да е необходимо да се поддържат нормативните остатъци по банковите сметки и отпада дори потребността от обичайното информиране на първоначалната банка за осъществените операции. Електронните операционни банкови услуги Съществуват два основни вида електронни операционни банкови услуги: 1) електронни брокерски банкови услуги на пазара на ценни книжа; 2) електронни застрахователни банкови услуги. Електронното банково обслужване на пазара на ценни книжа се превърна в самостоятелно направление за използване на интернет под название интернет трейдинг (internet-trading). Трябва да се отбележи, че основната тенденция в световното банково дело е в пренасочването на средства от страна на клиентите от банкови депозити към инвестиране в ценни книжа26. Много от банките обслужват клиентите си чрез интернет, като в режим на реално време изпълняват следните операции: 1) закупуване и продажба на ценни книжа; 2) създаване на инвестиционен портфейл; 3) участие в търговете на фондовия и паричния пазар. Банките, когато предоставят на клиентите си услугите на интернет-трейдинга, излизат на пазара в режим на реално време в качеството си на електронни брокери (е-brokers), т.е. банките, като електронни брокери, предлагат на клиентите си продукти и услуги, които не са банкова собственост, а принадлежат на трети лица. Основната задача на електронния банков брокер е да оцени тези продукти и услуги и да даде правилния съвет за тяхното закупуване или продажба с изгода за клиентите си. Понякога банките изпълняват ролята на информационни брокери и осигуряват на клиентите си достъп до различни информационни масиви. На своите Web сайтове те информират в онлайн режим за фондовите индекси, борсовите цени, предлагат аналитична информация и т.н. Най-печелившата дейност на банките като електронни брокери са услугите по първично лансиране на акциите на емитента IPO (Initial Public Offering). Това е така, защото в последно време се наблюдава голям наплив на частни инвестори на пазара на ценни книжа, което доведе до разширяване на IPO. Много от емитентите на акции са готови да инвестират малки суми във високорискови активи (като например в сектора на високите технологии) и затова предпочитат да доверят лансирането на своите акции не на фондовата борса, а на избрани банки, на които те самите, като правило, са клиенти27. В САЩ например подобни услуги предоставят специализираните инвестиционни банки. За първи път електронни брокерски банкови услуги започва да предоставя в края на 1999 г. Theglobe интернет банк, т.е. тази електронна банкова услуга има само 5-годишна история. Понастоящем и други интернет банки започват да предлагат на компаниите емитенти на акции сами да избират начина на пласирането им: в онлайн или в офлайн режим, тъй като много от компаните се стремят най-напред да се убедят в компетентността на банката, преди да преминат към пускането на акциите си в интернет. Обаче все още по-голямата част от ценните книжа не се продават чрез интернет28. За пълнота ще се спрем и върху втория вид електронни операционни банкови услуги, а именно - електронните застрахователни услуги. Тук е уместно да се отбележи, че застрахователните банкови услуги като цяло (т.е. включвайки и извършваните в офлайн режим) още нямат голямо разпространение. Например в Европа банките обхващат само 22 % от целия застрахователен пазар29. Освен това в някои страни на банките не е разрешено да се занимават със застрахователна дейност (като например в страните от ОНД). В повечето случаи банките извършват тази дейност по пътя на интеграция с инвестиционните и застрахователните компании. Например такава известна корпорация като Merrill Lynch извършва абсолютно всички видове от традиционните банкови операции, в това число и застрахователни услуги30. Българските банки също вървят по пътя на интеграция на банковите и застрахователните услуги. Търговските банки, които са в структурата на холдинги, включващи и застрахователни дружества (като Алианц; Росексимбанк АД – ДЗИ АД; ЦКБ АД – Армеец АД), както и банките, работещи със застрахователни дружества, предлагат смесени банково–застрахователни продукти. Един такъв продукт е „Дългосрочен спестовен влог с рискова застраховка живот”. Този продукт съчетава в себе си две услуги – дългосрочен спестовен влог и застраховка „Живот”31. Смятам, че електронните застрахователни банкови услуги имат голямо бъдеще, защото застрахователната полица е един стандартен договор, който може да бъде лесно алгоритмизиран и да бъде сключен в интернет в режим на реално време. В заключение следва да се отбележи, че основните видове електронни банкови операци без всякакво съмнение са транзакционните (разплащателните) операции. Те изцяло се базират върху електронните пари. В Директивата на ЕС (2000/46/ЕС) е дадено тяхното определение: „Електронните пари трябва да отговарят на следните изисквания: 1) да се съхраняват по електронен път върху електронни устройства (чип карта или компютърна памет); 2) да се емитират след получаване на съответната стойност, която да не е по-малка от емитираната; 3) да служат като електронен заместител на банкноти и монети; 4) да се приемат като разплащателно средство не само от емитента, но и от други фирми”32. Според оценката на интернет портала msn.com, eлектронните платежни системи (e-payment), въз основа на които са електронните пари, са сред десетте технологии, оказали най-голямо влияние върху развитието на цялата човешка цивилизация през последните 50 години33. Електронното банкиране в БългарияЗа да установим развитието на електронното банкиране в българската банкова система ще изчислим два коефициента, които могат да бъдат наречени Web коефициент (Kweb) и online коефициент (Кonl). Web коефициентът Kweb характеризира първата стъпка към електронното банкиране, а именно създаване от страна на търговска банка на собствен Web сайт. За целта се определя относителният дял на банките с Web сайтове в общото количество на търговските банки. Оnline коефициентът Кonl показва относителният дял на търговските банки, извършващи електронните банкови операции, в общото количество на търговските банки. Тези коефициенти са изчислени отделно за групи банки: 1) за банките с лицензия за извършване на банкови сделки в страната и чужбина (т.е. с пълна лицензия); 2) за клоновете на чуждестранни банки. Освен това са изчислени и съответните коефициенти за цялата българска банкова система (резултатите вж. в табл.1). Таблица 1. Web- и online коефициенти за развитие на електронното банкиране в българската банкова система.
Изчисленията показват, че 91% от всички търговски банки имат Web сайт (Kweb = 0,91) и 77 % (Кonl = 0,77) предоставят на клиентите си електронни банкови услуги. Тези коефициенти са по-ниски за клонове nа чуждестранните банки (съответно 0,83 и 0,50) и са по-високи за банките с пълна лицензия (съответно 0,93 и 0,83). За първи път към 1 юни 2004 г. статистиката на БОРИКА показва, че броят на издадените и обслужвани от БОРИКА карти, е надхвърлил 3 милиона и е достигнал 3 097 531. Към 1 януари 2005 г. той е 3 480 158 . Това означава, че за 6 години (в сравнение с 1999 г. = 270 929) нарастването е повече от 12 пъти (12,84)34. Като сравняваме в по-нататъшното изложение данните към 1 януари 2005 г. с тези от 1999 г. (когато започва статистиката) стигаме до следните изводи: 1) броят на инсталираните банкомати от 279 става 1753, т.е. нарастването е повече от 6 пъти (6,28); 2) броят на POS-терминалите от 497 става 6 837 – нарастването е повече от 13 пъти (13,76); 3) националните дебитни карти с логото на БОРИКА от 26 335 стават 3 229 372 – нарастването е повече от 122 пъти (122,6); 4) международните дебитни карти с логото на Maestro от 1500 стават 1 543 311 – нарастването е повече от 1000 пъти (1028,9); 5) местните дебитни карти Visa Electron от 5039 стават 87 192 – нарастването е повече от 17 пъти (17,3); 6) Международните дебитни карти Visa Electron от 738 стават 107 541 – нарастването е повече от 145 пъти (145,7); 7) международните кредитни карти Visa от 174 стават 19 462 – нарастването е повече от 111 пъти (111,8); 8) международните кредитни карти на MasterCard от 1243 стават 36 588 – нарастването е повече от 29 пъти (29,4). Таблица 2. Структура на транзакциите на електронното банкиране в българската банкова система
Източник: Изчислено от автора въз основа на данните (по брой и стойност) на електронните транзакции от Web сайта на БОРИКА (http://www.borica.bg/index.php?p=stat/). *При изчисляването не са отчетени данните за електронните междубанкови транзакции, тъй като те не се включват в електронното банкиране. ** Данните за GSM телефоните в кол. 2 са за 2001 г., тъй като електронните транзакции с използване на GSM за първи път се осъществяват у нас през тази година. Проучванията показват, че основните електронни средства, чрез които електронното банкиране в България извършва своите операции, са: 1) банкоматите АТМ (Automated Teller Machine); 2) търговските терминали POS (Point of Sale); 3) интернет; 4) GSM телефоните. Структурата на транзакциите (по брой и стойност) по състояние към 1 януари 2005 г. в сравнение с 1999 г. вж. в табл. 2. Eлектронното банкиране в българската банкова система се развива в синхрон с международните норми, но с известно закъснение, особено това важи за използването на интернет банкирането. Въпреки огромното нарастване на електронните транзакции чрез интернет за 6 години (по брой – повече от 5,9 хил. пъти: от 54 през 1999 г. на 319 058 през 2004 г., а по стойност – повече от 88 хил. пъти: съответно от 128,25 лв. на 11 320 600,50 лв.), относителният дял на интернет банкирането е по-малък от 1 % от електронните финансови транзакции. Като имаме предвид, че 77 % от всички търговски банки предоставят на клиентите си електронни банкови услуги, интернет банкирането в българската банкова система се намира в началния етап от своето развитие. Очевидно е, че клиентите на банките в България засега не се доверяват достатъчно на интернет при осъществяването на финансовите си разплащания. Нека сравним равнището и динамиката на електронното банкиране у нас с тенденциите в електронното банкиране в развитите страни. Консултанската компания Ernst & Young проведе през 1997 г. изследване на 100 от най-големите банки в 26 страни по света относно използването на различни канали в банковата дейност35. Според проучването на Ernst & Young през 1997 г. чрез АТМ банките осъществяват 27 % от финансовите си операции с клиентите и този дял се увеличава до 29 % през 2001 г., a чрез POS - съответно 36 % и се увеличава до 41 % в изследваните 100 големи банки по света. По този начин чрез посочените електронни средства през 1997 г. банките осъществяват общо 63 % от всички финансови операции, които нарастват до 70 % според оценката за 2001 г. (сравни по стойност през 2004 г. с 98,1 % у нас, от които основният дял заема теглене на пари чрез АТМ). По-различна представа обаче дава един по-общ показател за интензивност на дейността, а именно броят контакти с клиентите, осъществявани по различни канали. Този показател е получен в резултат на друго изследване, проведено от Forrester Research в същия период (1997 г.) само в банките на САЩ. По данните на Forrester Research36 в американските банки през 1997 г. относителният дял на контактите с клиенти, осъществявани чрез интернет, в общия брой на всички контакти, е 15% и се увеличава почти 3 пъти до 42 % през 2001 г. , т.е. основният вид на електронното банкиране в развитите страни е без съмнение интернет банкирането. Това се подвърждава и от проучването на Ernst & Young по отношение използването на електронни мрежи извън Интернет37 (например през 1997 г. банките осъществяват само 2 % от финансовите операции с клиенти извън Интернет и този дял се увеличава незначително едва до 5 % през 2001 г. в изследваните 100 големи банки в 26 страни). Понастоящем са разпространени два модела на електронното банкиране: а) изцяло виртуални банки, функциониращи в глобална, локална или частна електронна мрежа и не притежаващи „физически” офиси; б) традиционни банки, които наред с традиционното имат и електронно банково обслужване, т.нар. многоканални банки. В българската банкова система има само многоканални търговски банки. Проучванията показват, че 91 % от всички търговски банки у нас имат Web сайт, а 77 % - предоставят на клиентите си електронни банкови услуги. Конкуренцията между посочените два модела на електронно банкиране оказва определящо влияние върху развитието на банковия сектор като цяло. Засега традиционните банки печелят в конкурентната борба поради по-силни изходни позиции: а) многогодишният опит на работа с клиентите; б) създаденият в продължение на много години авторитет; в) надеждните рейтинги на тези банки в банковата система. Сред икономическите последствия за банковата система от развитието на електронното банкиране най-основните са: 1) изостряне на конкуренцията в банковия сектор; 2) пренасочване на цялата банкова система към практическо осъществяване на концепцията за многоканалния (интегрирания) модел на банката; 3) възможност за диверсификация на банковите операции; 4) привличане към банките на най-перспективните клиенти, които получават възможност да управляват своите финанси и да инвестират най-изгодно в режима на реалното време; 5) увеличаване концентрацията на капитала в банковия сектор; 6) осигуряване на път към реална глобализация на банковото дело; 7) международна легализация на електронното банково дело; 9) консолидация на банковия сектор с небанкови контрагенти, които започват да предоставят финансови услуги в областта на електронните разплащателни системи. Valentina Grozdeva, Ph.D Senior Research Fellow Institute of Economics, BAS POTENTIAL OPPORTUNITIES OF DEVELOPMENT ELECTRONIC BANKING AND ITS CONDITION IN BULGARIA One of last tendencies bank business – transition from traditional to elektronic banking. The study makes analysis of the potential opportunities of development electronic banking on the basis of studying fogeing experience. The basic characteristics electronic banking in comparison with traditional banking are analyzed. The basic attention in research is given the analysis of opportunities of the electronic bank credit, attraction of electronic bank deposits and electronic broker services. The condition elestronic banking in the Bulgarion bank system is discussed. The level electronic banking in Bulgaria is compared to tendencies electronic banking in the developed countries. Keywords: electronic banking, Internet banking, bank credit, Internet auctions, participation loan, bank deposit. 1 Credit Suisse. Economic Briefins, #15, 2000, p.13 (http://www.credit-suisse.com/en/home.html). 2 eBanking Strategies in Europa 2003. - A Datamonitor Report, Apr 03 (http://www.datamonitor.com/~//Products/DMV/Free/Report/DMFS1538); ePayment technology in Europa and US: Cashing in on the payment revolution. - A Datamonitor Report, Mar 2002. (http://www.datamonitor.com/~//Products/DMV/Report/DMVC0822). 3 Например във Великобритания – 87,9 % и Германия – 72 %. Източник: (http://www.datamonitor.com/~//Products/DMV/Free/Report/DMFS1538). 4 По настоящем системата е развита в онлайн банкинг и съществува като Fleet Homelink Online Banking. Вж. https://fleethomelink.fleet.com 5 Вж. (http://www.fiservais.com/Company/news.htm) и Кузьменко, А., Интернет-банкинг: смена ориентиров или второе дыхание?, Бизнес Online, 2001, № 10 (http://dit.perm.ru/articles/management/data/021308.htm). 6 Financial Action Task on Money Laundering. Report on Money Laundering Typologies 1998-1999. FATF-X. Februari 1999, Paris (http://www1.oecd.org/fatf/pdf/TY1999_en.pdf). 7 Financial Action Task on Money Laundering. Report on Money Laundering Typologies 1999-2000. FATF-XI. Februari 2000, Paris (http://www1.oecd.org/fatf/pdf/TY2000_en.pdf), Financial Action Task on Money Laundering. Report on Money Laundering Typologies 2000-2001. FATF-XII. Februari 2001, Paris (http://www1.oecd.org/fatf/pdf/TY2001_en.pdf). 8Financial Action Task on Money Laundering. The Forty Recommendation. June 2003, Paris (http://www.fatf-gafi.org/pdf/40Recs-2003_en.pdf). 9 Directive 91/308/EEC - Official Journal of the European Commission – OJ L 166, 28.06.1991, p.77-82; Directive 2001/97/EC - Official Journal of the European Commission – OJ L 344, 28.12.2001, p.76-82. 10Вж. документ FATF-XI, Februari 2000. 11 В САЩ по някои оценки почти 100 %. Вж. Бломштейн, Г., Б. Саммерс, Банковское дело и платежная система, М., 1995, с. 2. 12 Вж. Surveying the Digital Future. The UCLA Internet Report. February 2003 (http://ccp.ucla.edu/pdf/UCLA-Internet-Report-Year-Three.pdr), Epstein, J. Reading: The Digital Future. - The New York Review of Books. Vol.48, No 11, July 2001 (http://www.nybooks.com/articles/14318), Солонин, В., Банки и Интернет, Библиотека I2R.ru Електронна публикация. - (http://i2r.ru/article.shtml?id=103). 13 По-подробно за класификация на банковите операции вж. Синки, Дж., Управление финансами в коммерческих банках, Прев. от анг., М., Изд. „Catallaxy”, 1994, гл. 2. 14 Чл. 1(1) Банка е акционерно дружество, което извършва публично привличане на влогове и използва привлечените парични средства за предоставяне на кредити и за инвестиции за своя сметка и на собствен риск.- Закон за банките, ДВ, бр.52 от 1 юли 1997 г.; доп., бр.15 от 1998 г.; изм., бр. 21, 52, 70 от 1998 г., бр.54, 103, 114 от 1999 г., бр. 24, 63, 84, 92 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г.,бр. 45 от 2002 г.; изм. и доп.,бр. 91 от 2002 г.; изм.,бр. 92 от 2002 г., бр. 31 от 4.04. 2003 г. 15 Например по данните на Boston Consulting Group през 1999 г. 19 млн. американци са търсели жилищния кредит в онлайн режим. Данните се цитират по Яцкевич, А.В., Возможности Интернет для рынка банковских услуг, М., 2001, гл. 2. (http://www.csbi.ru/personal/andy/notes/ib_chapter2.htm). 16 Online Mortgage Lending. – Online Banking Report, No 36, April 1998 (http://www.onlinebankingreport.com/archives/36_apr_1998); Five Years of Web Banking. - Online Banking Report, No 60, June 2000 (http://www.onlinebankingreport.com/archives/60_may_2000). 17 Вж. обзорна публикация по този проблем, в която са описани аукционите, където се търсят определени стоки, сред които могат да бъдат и инвестиционни : Сорокин, Л., Аукционы в Интернете – будущее электронной коммерции? – eCommerce World, No 1, 2000 (http://www.osp.ru/ecom/2000/01/022.htm). 18 Federal Trade Commission (FTC). Internet Auctions: A Guide for Buyers and Seller. February 2000; Federal Trade Commission (FTC). Internet Auctions: A Guide for Buyers and Seller. April 2003 (http://www.ftc.gov/bcp/conline/pubs/online/auctions.htm). Mногоезичният търсещ каталог MavicaNET, който дава най-пълна информация (с адреси на сайтовете) за провежданите интернет аукциони в света и осигурява достъп до 326 975 Web сайта в 28 971 категории на 28 езика може да се намери на адрес: (http://www.mavicanet.com/), в т.ч. в България на адрес: (http://www.mavicanet.com/directory/bul/12970.html). Освен това информация за предлаганите в България интернет аукциони и търгуваните чрез тях стоки може да се намери на Web сайтове: (http://www.all.bg/eCommerce/Auctions/) и (http://www.okasion.bg/). 19 Данните се цитират по: Кражбата на самоличност – проблем #1 (http://idg.bg/index.php?mode=read&D=727). 20 Вж. съответните Web сайтове: (http://www.kpmg.com), (http:/www.parsongroup.com) и (http://www.capitalofsyndicate.som). 21 Например по данните към 30 септември 2003 г. Е-Loan Corp. е предоставила чрез Интернет потребителските кредити на сума от $ 17,8 млрд. - E-Loan Cirporate Summary. - (https://www.eloan.com/s/show/corpsummary?sid=7). 22 Молбата за електронното кредитиране се изпраща на съответните сайтовете на тези компании: (http://www.eloan.com), (http://www.lendingtree.com), (http://www.alliancewortgagecorp.com). 23 Вж. Web сайтове: (www.duyx.nl/glocalisator/nieuws.php?nummer=365) и (http://shopouline.isp-thailand.com/egoDetail.php). 24 По-подробно за идеята относно „data mining” вж. White, W. The Coming Transformation of Continental European Banking? – Bank for International Settlemens (BIS), Monetary and Economic Department, Bazel. Working Papers, No 54, June 1998 (http://www.bis.org/publ/work54.ptf); Bank for International Settlemens (BIS), Group of Ten. Consolidation in Financial Sector. Summery Report. Chapter II. Bazel, January 2001 (http://www.bis.org/publ/gten05ch2.pdf); Claessens S., T. Glaessner, D. Klingebiel. Reshaping the Financial Landscape around the World. World Bank, Working Paper, July 2000 (http://www.worldbank.org/research/interest/confs/upcoming/papersjuly11/E-finance.pdf). 25 Вж. When Security First Network Bank needed a redesign they sought Genex expertise. Banking on Genex. Case Study. May 2000. (http://www.denex.com/Images/Clients/Case_Study/asset_upload_file754_103.pdf); 26 Подробното разглеждане на интернет трейдинга като финансова услуга на специализираните електронни борси излиза извън предмета на настоящата статия. 27 По-подробно вж. Матовников, М., Функционирование банковских системы в условиях макроэкономической нестабильности. Изд. Института экономики переходного периода. М., 2000. (http://www.iet.ru/archiv/zip/wp23.zip). 28 Strader, J., The Evolution of Online Investment Banking, Journal of Internet Banking and Commerce (JIBC), June 2000, vol.5, No 1., (http://www.arraydev.com/commerce/JIBC/0001-11.html). 29 Garabedian J., R. Morette, Banking on Insurance, Boston Consalting Group, 1999. 30 По-подробно вж. (http://www.ml.com/about_ml.htm). 31 Попов, Н., Нови банкови услуги и продукти, предлагани в България. Електронна публикация. (http://www.unwe.acad.bg/faf/bulgarian/proqvi/popov.doc). 32 Directive of the European Parliament and of the Council 2000/46/EC of 18.09.2000 „Оn the taking up, pursuit of and prudential supervision of the business of electronic money institutions” – Official Journal of the European Commission (OJ L 275/39, 27.10.2000) - (http://europa.eu.int/eur-lex/et/dd/docs/2000/32000L0046-ET.doc). 33 Сред тези технологии се нареждат следните: 1) интернетът; 2) генното инженерство; 3) дигиталната технология за създаване и обработване на образите; 4) персоналните компютри; 5) космическите полети; 6) GSM телефоните; 7) ядрената енергетика; 8) електронните платежни системи; 9) роботите и изобщо системите за изкуствения интелект; и 10) трансплантацията на човешките органи. Цитира се по: (http://www.ifin.ru/news/read/3067.stm). 34 Данните са от Web сайта на БОРИКА: (http://www.borica.bg/index.php?p=stat/). 35 Retail Banker International. Lafferty Publications, 1998. (http://www.lafferty.co.uk/newletter/newsletter_03_article=rbi393&Publication=RBI и Интернет остается тайной для банков. – ж. Мир карточек, 1999, № 1 (http://www.bizcom.ru/internet/1999-01/02.htm). Данните за 2001 г. са по оценка на управители на изследваните 100 банки. 36 Данните за това изследване се цитират по Яцкевич, А.В., Возможности Интернет для рынка банковских услуг. М., 2001. (http://www.csbi.ru/personal/andy/notes/ib_chapter2.htm). 37 Става дума за локалните (Local Area Networks) и частните (Value Added Networks) електронни мрежи извън Интернет. Каталог: alternativi -> br4 br4 -> Балансираните карти за оценка доц д-р Огнян Симеонов br4 -> Приватизацията на отбранителната промишленост в източна европа и българските възможности гл ас д-р Димитър Димитров унсс, катедра „Национална и регионална сигурност” br4 -> Глобален характер на демократичните преходи Доц д-р Дочо Лазаров унсс, катедра „Икономическа социология” br4 -> Конфликтология и конфликтологична култура проф д. ик н. Д. Й. Димитров br4 -> Способности и социален живот br4 -> Уважаеми г-н Президент, Уважаеми депутати и министри br4 -> Измерване ефективността на публичните организации Доц д-р Христо Христов унсс, катедра “Публична Изтегляне 291.85 Kb. Сподели с приятели:
|