Standard Eurobarometer = arial 13 bold italics
Българите и Европейския съюз
Изтегляне 8.71 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.2. Образът на Европейския съюз в България
- 1.3. Доверие към Европейския съюз в България
1.Българите и Европейския съюз1.1. Лична ангажираност с европейските дела
Както и през есента на 2006 г., в сравнение с всички анкетирани за Евробарометър, българите изразяват в най-голяма степен (37%) мнението, че европейските въпроси ги засягат непосредствено. На старта на кампанията за изборите, които им дават възможност да изпратят за първи път свои представители в Европейския парламент, тяхната ангажираност е нараснала с още 7 пункта – най-много в сравнение с всички анкетирани страни. Измерените стойности в България са с 13 пункта над средните за ЕС27 и с 20 пункта повече, отколкото в Румъния. В другия край на скалата е Кипър, където има най-малко положителни и най-много отрицателни мнения по този въпрос. Като цяло, във всички страни преобладават мненията, че европейските въпроси не засягат лично гражданите, но в България тази оценка е най-слабо изразена. В същото време сред гражданите на двете новоприсъединили се държави Румъния и България има най-много анкетирани, които остават без ясно изразено мнение по този въпрос. 
Демографският анализ показва, че българите, които се чувстват най-ангажирани с европейските въпроси са по-скоро мъже, отколкото жени. Най-голямата част сред тях са на възраст между 25 и 39 години (47%), но и сред най-младите (15-24 г.), и сред гражданите на средна възраст, има силна заинтересованост от европейските дела. Тя е по-ясно изразена сред по-образованите кръгове и най-вече сред хората с висше образование (48%). Мненията, че европейските въпроси ги засягат лично преобладават сред всички професионални групи. Единствено безработните и пенсионерите в България считат, че евроинтеграцията на страната не се отнася лично до тях. Заслужава също внимание и фактът, че анкетираните в селските райони се чувстват по-непосредствено засегнати от европейските дела, отколкото гражданите в малките и средни градове, където преобладават отрицателните отговори (53%). Мненията, че европейските въпроси засягат гражданите лично са най-силно изразени (41%) сред анкетираните в големите градове. Високите стойности на положителните мнения, които регистрира Евробарометър, и тяхната широка социална база в сравнение с ниската избирателна активност на изборите за Европейския парламент може да означават, че първите по рода си за България избори, които се проведоха месец след анкетите за Евробарометър, не са оползотворили в достатъчна степен електоралния потенциал на гражданите, които считат, че европейските дела ги засягат непосредствено. Техният дял е значително по-голям от броя на тези, които се явиха пред избирателните урни5. 1.2. Образът на Европейския съюз в България
След отбелязания ръст на положителните представи за ЕС през пролетта, те намаляват с 4 пункта и се връщат на стойностите от преди година, за сметка на неутралните оценки. Така близо всеки шест от десет анкетирани в България посрещат членството в ЕС с положителна представа за Съюза. За близо трима образът на ЕС е неутрален. Делът на гражданите, които мислят по този начин, сега е най-висок, в сравнение с преди. Едва един от всеки десет анкетирани възприема Европейския съюз негативно, а 4% от анкетираните нямат мнение. 
Докато българските представи за ЕС се изместват към неутралните оценки, положителното възприятие за ЕС у средния гражданин на 27-те се засилват (+6 пункта) и достига най-високи стойности от 2000 г. досега (52%). В четири страни позитивните представи за ЕС бележат по-силен спад, отколкото в България – 7 пункта в Гърция и в Латвия и 5 пункта във Финландия и Ирландия. Макар и да отстъпва няколко позиции назад, в сравнение с преди половин година, наравно с Литва и заедно с още седем от новите държави-членки, България се нарежда сред страните, където положителните представи за ЕС имат по-високи стойности от средните. От “старите” държави-членки в тази група остават Ирландия, където положителната представа за ЕС е неизменно с най-високи стойности, Испания, която е най-голям бенефициент от Структурните фондове, както и три от страните-основателки на ЕС – Белгия, Люксембург, Италия. Най-неутрални представи за ЕС имат финландците и латвийците, където близо всеки втори анкетиран споделя подобно мнение (47%). В Австрия и във Великобритания общественото мнение остава по-скоро разделено, с твърде близки стойности на положителните, неутрални и отрицателни мнения. Няма нито една държава в обединена Европа, където негативните представи за ЕС да са определящи за общественото мнение. 
Евробарометър поставя за първи път въпроса доколко описанието на ЕС като модерен, демократичен и закрилящ, и от друга страна – технократски и неефективен, отговаря на представите на гражданите. Резултатите показват, че:
В еднаква степен с анкетираните в съседна Гърция и в Словения, българите се нареждат сред тези, които са най-силно убедени в демократичността на ЕС. Начело е северната съседка на България – Румъния. Така Евробарометър установява за пореден път, че гражданите на балканските страни, включително и в родината на демокрацията, Гърция, възприемат като най-демократичен Европейския съюз.  В сравнение с всички, най-голяма част от гражданите на Полша (82%) определят Съюза като модерен, а в най-малка степен, макар и с мнозинство – гражданите на Финландия (51%). Българските оценки са твърде близки до тези на поляците (разлика от 4 пункта) и почти съвпадат със средните стойности на положителните мнения в новите държави-членки (78%), които са с 10 пункта над регистрираните в ЕС15.
За разлика от ЕС15, където оценките за Съюза като технократски изразяват мнението на мнозинството (52%), анкетираните в ЕС12, включително и в България, още нямат ясна позиция по този въпрос.
Анализът на тези резултати показва, че българите изграждат силно положителен портрет за Европейския съюз – те са съгласни в най-малка степен с отрицателните, и подкрепят в най-голяма степен положителните определения за Европейския съюз. 1.3. Доверие към Европейския съюз в България
Доверието към Европейския съюз формира до голяма степен отношението на гражданите към най-важните въпроси на евроинтеграцията. Резултатите от пролетния Евробарометър показват, че в момента на своето присъединяване към Европейския съюз, България и Румъния не правят изключение от общата тенденция към спад на доверието в ЕС, което се наблюдава при всички предишни разширявания на Съюза. Общественото мнение в двете най-нови държави членки на ЕС – България и Румъния, регистрира еднакъв спад в доверието към ЕС (-2 пункта), без това да компрометира убедителността на мнозинството в която и да е от двете страни. Недоверието към ЕС в България също намалява, за сметка на отговорите без мнение. Така дистанцията между доверието и недоверието към ЕС остава без промяна (43 пункта). Непосредствено след встъпването на страната в ЕС българите, които изразяват доверие към ЕС, представляват убедително мнозинство (54%), макар то да е най-ниско откакто България е включена в изследванията на Евробарометър. Всеки четвърти се колебае в своята оценка, а всеки пети твърди, че не може да се довери на Европейския съюз. 
Тези резултати са близки до средните за ЕС27, където и доверието (57%), и недоверието към ЕС (32%) имат по-високи стойности, а разликата между тях (25 пункта) е значително по-малка, отколкото в България. В Румъния доверие към ЕС изразяват две трети от анкетираните, а недоверие – всеки пети от тях. Като цяло, доверието на българите има стойности по-близки до средните за ЕС27, а недоверието – до средните за ЕС12. В България, Румъния и в още три от новите държави-членки общественото недоверие към Европейския съюз остава най-незначително. В същото време, пролетният Евробарометър показва, че юбилеят на ЕС, новият бюджет и инициативите на германското председателство да съживи дебата за Конституцията се оказват стимул за голям възход на доверието към ЕС в мнозинството от страните-членки. Това се отнася в най-голяма степен за страни, където общественото мнение е било силно резервирано към конституционния проект и разширяването на Съюза, като Холандия (+25 пункта), Германия и Швеция (+18 пункта). Освен в България и Румъния, единствено в Гърция, Словения, Словакия и Чехия общественото доверие към ЕС отбелязва лек, но незначителен спад (-2 пункта). 
Демографският анализ показва, че образователният, професионален и социален профил на българското доверие и недоверие в ЕС се запазва, но в него има някои различия, в сравнение с ЕС27. Така, както и досега, Евробарометърът регистрира, че доверие към Европейския съюз в България имат мъжете (54%), за разлика от жените (52%), гражданите във всички възрастови групи, освен тези, които са над 55 г., тези, които имат средно и висше образование и учащите, но не и завършилите само основно образование. Както и в останалите държави от ЕС, колкото по-малобройни са домакинствата, толкова по-ниско е доверието в ЕС. Доверието към Европейския съюз в ЕС27 не се влияе от политическата ориентация на гражданите, докато в България различията са големи: тези, които се определят като дясно ориентирани6 имат най-силно доверие в ЕС (71%), привържениците на центристки партии показват достатъчно доверие (54%), а доверието сред ляво ориентираните българи (44%) е с 10 пункта по ниско от средното за страната (54%), при недоверие (26%) с 5 пункта над средните стойности за България (21%). Резултатите за ЕС27 показват, че стойностите, с които се изразява доверието към ЕС сред ляво, центристки и дясно ориентираните почти съвпадат (60% - ляво, 57% - в центъра, 61% - дясно ориентирани). Някои различия между България и ЕС27 има и в професионалния профил на тези, които изразяват доверие към ЕС. И в България, и в страните-членки в най-голямо доверие към Съюза демонстрират студентите и мениджърите, а най-малко – пенсионерите и безработните. Самонаетите в ЕС 27 имат доверие в ЕС (61% , +3 пункта над средното), докато в България то е с 6 пункта по-ниско от средното за страната (48%). Нямат доверие в ЕС домакините в страните-членки (50%, 7 пункта под средното за ЕС27), докато в България, вероятно под влияние на телевизията, то показва най-високи стойности (70%, 16 пункта над средното за страната). Същото се отнася и за работниците, които изпълняват квалифициран физически труд – в ЕС27 те нямат доверие към Съюза, докато в България то е с 8 пункта над средното за страната (62%). Вероятно с тези структурни различия могат донякъде да се обяснят обратните тенденции в доверието към ЕС у средния българин и средния гражданин на ЕС, които се наблюдават вече от години. В същото време, и в България, и в ЕС27 структурата на доверието и на недоверието към ЕС съвпада, що се отнася до вида на населеното място. Селското население и в двата случая няма доверие към ЕС, в малките и средни градове доверието съвпада със средните стойности, и в България, и в ЕС27, а в големите градове то е най-голямо. Заслужава внимание също и фактът, че както в ЕС27, така и в България, гражданите, които имат неутрален образ за ЕС и считат членството на своята страна за “нещо нито добро, нито лошо”, демонстрират открито недоверие към Европейския съюз. В ЕС27 то е с 10 пункта над средното (42%), а в България – с 12 пункта (33%). В същото време, дистанцията между доверието на българите, които имат неутрално отношение към членството в ЕС и средните стойности на доверие за страната е 23 пункта, а в ЕС27 тази дистанция е значително по-малка – 14 пункта. Това показва, че освен по-ниско по стойности (54% в България, 57% - в ЕС27), доверието на българина към Европейския съюз е по-крехко и може да се окаже по-нестабилно от доверието на средния гражданин на Съюза. Каталог: upload -> docs docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013 docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари docs -> Общи положения docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание docs -> I. Общи разпоредби Ч docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия Изтегляне 8.71 Mb. Сподели с приятели:
|
