Standard Eurobarometer = arial 13 bold italics


Българите и Европейския съюз



страница2/6
Дата07.08.2018
Размер0.5 Mb.
1   2   3   4   5   6

1.Българите и Европейския съюз

1.1. Лична ангажираност с европейските дела





  • Българите продължават да се чувстват най-силно ангажирани с европейските дела

Както и през есента на 2006 г., в сравнение с всички анкетирани за Евробарометър, българите изразяват в най-голяма степен (37%) мнението, че европейските въпроси ги засягат непосредствено. На старта на кампанията за изборите, които им дават възможност да изпратят за първи път свои представители в Европейския парламент, тяхната ангажираност е нараснала с още 7 пункта – най-много в сравнение с всички анкетирани страни.


Измерените стойности в България са с 13 пункта над средните за ЕС27 и с 20 пункта повече, отколкото в Румъния. В другия край на скалата е Кипър, където има най-малко положителни и най-много отрицателни мнения по този въпрос.
Като цяло, във всички страни преобладават мненията, че европейските въпроси не засягат лично гражданите, но в България тази оценка е най-слабо изразена. В същото време сред гражданите на двете новоприсъединили се държави Румъния и България има най-много анкетирани, които остават без ясно изразено мнение по този въпрос.


Демографският анализ показва, че българите, които се чувстват най-ангажирани с европейските въпроси са по-скоро мъже, отколкото жени. Най-голямата част сред тях са на възраст между 25 и 39 години (47%), но и сред най-младите (15-24 г.), и сред гражданите на средна възраст, има силна заинтересованост от европейските дела. Тя е по-ясно изразена сред по-образованите кръгове и най-вече сред хората с висше образование (48%). Мненията, че европейските въпроси ги засягат лично преобладават сред всички професионални групи. Единствено безработните и пенсионерите в България считат, че евроинтеграцията на страната не се отнася лично до тях. Заслужава също внимание и фактът, че анкетираните в селските райони се чувстват по-непосредствено засегнати от европейските дела, отколкото гражданите в малките и средни градове, където преобладават отрицателните отговори (53%). Мненията, че европейските въпроси засягат гражданите лично са най-силно изразени (41%) сред анкетираните в големите градове.
Високите стойности на положителните мнения, които регистрира Евробарометър, и тяхната широка социална база в сравнение с ниската избирателна активност на изборите за Европейския парламент може да означават, че първите по рода си за България избори, които се проведоха месец след анкетите за Евробарометър, не са оползотворили в достатъчна степен електоралния потенциал на гражданите, които считат, че европейските дела ги засягат непосредствено. Техният дял е значително по-голям от броя на тези, които се явиха пред избирателните урни5.

1.2. Образът на Европейския съюз в България





  • Положителната представа за Европейския съюз избледнява, но България запазва място сред страните, където тази представа достига най-високи стойности

След отбелязания ръст на положителните представи за ЕС през пролетта, те намаляват с 4 пункта и се връщат на стойностите от преди година, за сметка на неутралните оценки. Така близо всеки шест от десет анкетирани в България посрещат членството в ЕС с положителна представа за Съюза. За близо трима образът на ЕС е неутрален. Делът на гражданите, които мислят по този начин, сега е най-висок, в сравнение с преди. Едва един от всеки десет анкетирани възприема Европейския съюз негативно, а 4% от анкетираните нямат мнение.



Докато българските представи за ЕС се изместват към неутралните оценки, положителното възприятие за ЕС у средния гражданин на 27-те се засилват (+6 пункта) и достига най-високи стойности от 2000 г. досега (52%). В четири страни позитивните представи за ЕС бележат по-силен спад, отколкото в България – 7 пункта в Гърция и в Латвия и 5 пункта във Финландия и Ирландия.
Макар и да отстъпва няколко позиции назад, в сравнение с преди половин година, наравно с Литва и заедно с още седем от новите държави-членки, България се нарежда сред страните, където положителните представи за ЕС имат по-високи стойности от средните. От “старите” държави-членки в тази група остават Ирландия, където положителната представа за ЕС е неизменно с най-високи стойности, Испания, която е най-голям бенефициент от Структурните фондове, както и три от страните-основателки на ЕС – Белгия, Люксембург, Италия.

Най-неутрални представи за ЕС имат финландците и латвийците, където близо всеки втори анкетиран споделя подобно мнение (47%). В Австрия и във Великобритания общественото мнение остава по-скоро разделено, с твърде близки стойности на положителните, неутрални и отрицателни мнения. Няма нито една държава в обединена Европа, където негативните представи за ЕС да са определящи за общественото мнение.







  • Както всички граждани на ЕС, но в по-голяма степен от тях, българите считат, че Европейският съюз е демократичен, модерен и закрилящ

Евробарометър поставя за първи път въпроса доколко описанието на ЕС като модерен, демократичен и закрилящ, и от друга страна – технократски и неефективен, отговаря на представите на гражданите.


Резултатите показват, че:


  • Положителните понятия “модерен”, “демократичен” и “закрилящ" присъстват в отговорите на поне всеки втори анкетиран във всяка отделна страна в ЕС. Българите са сред тези, които най-силно свързват ЕС с подобни определения, оттук и значително по-високите стойности спрямо мнението на средния гражданин на ЕС27.



В еднаква степен с анкетираните в съседна Гърция и в Словения, българите се нареждат сред тези, които са най-силно убедени в демократичността на ЕС. Начело е северната съседка на България – Румъния. Така Евробарометър установява за пореден път, че гражданите на балканските страни, включително и в родината на демокрацията, Гърция, възприемат като най-демократичен Европейския съюз.

В сравнение с всички, най-голяма част от гражданите на Полша (82%) определят Съюза като модерен, а в най-малка степен, макар и с мнозинство – гражданите на Финландия (51%). Българските оценки са твърде близки до тези на поляците (разлика от 4 пункта) и почти съвпадат със средните стойности на положителните мнения в новите държави-членки (78%), които са с 10 пункта над регистрираните в ЕС15.




  • Най-малко шест от десет запитани в България считат, че ЕС е “закрилящ”, което е с 5 пункта над средните стойности за ЕС27 (57%).Холандците (67%) поддържат най-силно мнението, че ЕС е “закрилящ”, а в най-малка степен с подобна оценка са съгласни анкетираните в Австрия (44%). Почти толкова са и австрийците, които поддържат противната теза (45%), докато във всички останали страни анкетираните са съгласни с определението, че ЕС е “закрилящ”.




  • Близо всеки втори гражданин на ЕС27 счита Европейския съюз за технократски (48%), а сред българите – всеки четвърти. В България мнозинството от анкетираните (54%) нямат мнение и тези стойности са най-високите в сравнение с всички останали страни. Най-близки до българските са оценките в Унгария, където 46% от анкетираните не дават отговор на този въпрос, а всеки трима от десет определят ЕС като “технократски”. Тези оценки не правят изключение от общата картина на общественото мнение в новите държави-членки, където въздържалите се да вземат отношение (39%) са повече, отколкото тези, които потвърждават (34%) или отричат (27%), че ЕС може да се нарече “технократски”.

За разлика от ЕС15, където оценките за Съюза като технократски изразяват мнението на мнозинството (52%), анкетираните в ЕС12, включително и в България, още нямат ясна позиция по този въпрос.


  • К
    ато цяло, средният гражданин на ЕС27 счита, че понятието “неефективен” описва по-скоро зле, отколкото добре ЕС – 37% смятат, че това описание е точно, докато по-голямата част от анкетираните (46%), го определят като неуместно за Съюза. Българите заемат същата позиция, но с още по-убедителни мнения - едва 13% от тях, и най-малко от всички в изследването на Евробарометър са съгласни, че ЕС е неефективен, докато всеки втори анкетиран заявява, че подобно определение не е удачно за ЕС.

Анализът на тези резултати показва, че българите изграждат силно положителен портрет за Европейския съюз – те са съгласни в най-малка степен с отрицателните, и подкрепят в най-голяма степен положителните определения за Европейския съюз.

1.3. Доверие към Европейския съюз в България





  • Доверието към Европейския съюз бележи лек спад и достига най-ниски досега стойности, но запазва абсолютно мнозинство

Доверието към Европейския съюз формира до голяма степен отношението на гражданите към най-важните въпроси на евроинтеграцията. Резултатите от пролетния Евробарометър показват, че в момента на своето присъединяване към Европейския съюз, България и Румъния не правят изключение от общата тенденция към спад на доверието в ЕС, което се наблюдава при всички предишни разширявания на Съюза. Общественото мнение в двете най-нови държави членки на ЕС – България и Румъния, регистрира еднакъв спад в доверието към ЕС (-2 пункта), без това да компрометира убедителността на мнозинството в която и да е от двете страни.


Недоверието към ЕС в България също намалява, за сметка на отговорите без мнение. Така дистанцията между доверието и недоверието към ЕС остава без промяна (43 пункта).
Непосредствено след встъпването на страната в ЕС българите, които изразяват доверие към ЕС, представляват убедително мнозинство (54%), макар то да е най-ниско откакто България е включена в изследванията на Евробарометър. Всеки четвърти се колебае в своята оценка, а всеки пети твърди, че не може да се довери на Европейския съюз.

Тези резултати са близки до средните за ЕС27, където и доверието (57%), и недоверието към ЕС (32%) имат по-високи стойности, а разликата между тях (25 пункта) е значително по-малка, отколкото в България. В Румъния доверие към ЕС изразяват две трети от анкетираните, а недоверие – всеки пети от тях. Като цяло, доверието на българите има стойности по-близки до средните за ЕС27, а недоверието – до средните за ЕС12. В България, Румъния и в още три от новите държави-членки общественото недоверие към Европейския съюз остава най-незначително.


В същото време, пролетният Евробарометър показва, че юбилеят на ЕС, новият бюджет и инициативите на германското председателство да съживи дебата за Конституцията се оказват стимул за голям възход на доверието към ЕС в мнозинството от страните-членки. Това се отнася в най-голяма степен за страни, където общественото мнение е било силно резервирано към конституционния проект и разширяването на Съюза, като Холандия (+25 пункта), Германия и Швеция (+18 пункта). Освен в България и Румъния, единствено в Гърция, Словения, Словакия и Чехия общественото доверие към ЕС отбелязва лек, но незначителен спад (-2 пункта).

Демографският анализ показва, че образователният, професионален и социален профил на българското доверие и недоверие в ЕС се запазва, но в него има някои различия, в сравнение с ЕС27.
Така, както и досега, Евробарометърът регистрира, че доверие към Европейския съюз в България имат мъжете (54%), за разлика от жените (52%), гражданите във всички възрастови групи, освен тези, които са над 55 г., тези, които имат средно и висше образование и учащите, но не и завършилите само основно образование. Както и в останалите държави от ЕС, колкото по-малобройни са домакинствата, толкова по-ниско е доверието в ЕС.
Доверието към Европейския съюз в ЕС27 не се влияе от политическата ориентация на гражданите, докато в България различията са големи: тези, които се определят като дясно ориентирани6 имат най-силно доверие в ЕС (71%), привържениците на центристки партии показват достатъчно доверие (54%), а доверието сред ляво ориентираните българи (44%) е с 10 пункта по ниско от средното за страната (54%), при недоверие (26%) с 5 пункта над средните стойности за България (21%). Резултатите за ЕС27 показват, че стойностите, с които се изразява доверието към ЕС сред ляво, центристки и дясно ориентираните почти съвпадат (60% - ляво, 57% - в центъра, 61% - дясно ориентирани).
Някои различия между България и ЕС27 има и в професионалния профил на тези, които изразяват доверие към ЕС. И в България, и в страните-членки в най-голямо доверие към Съюза демонстрират студентите и мениджърите, а най-малко – пенсионерите и безработните. Самонаетите в ЕС 27 имат доверие в ЕС (61% , +3 пункта над средното), докато в България то е с 6 пункта по-ниско от средното за страната (48%). Нямат доверие в ЕС домакините в страните-членки (50%, 7 пункта под средното за ЕС27), докато в България, вероятно под влияние на телевизията, то показва най-високи стойности (70%, 16 пункта над средното за страната). Същото се отнася и за работниците, които изпълняват квалифициран физически труд – в ЕС27 те нямат доверие към Съюза, докато в България то е с 8 пункта над средното за страната (62%). Вероятно с тези структурни различия могат донякъде да се обяснят обратните тенденции в доверието към ЕС у средния българин и средния гражданин на ЕС, които се наблюдават вече от години.
В същото време, и в България, и в ЕС27 структурата на доверието и на недоверието към ЕС съвпада, що се отнася до вида на населеното място. Селското население и в двата случая няма доверие към ЕС, в малките и средни градове доверието съвпада със средните стойности, и в България, и в ЕС27, а в големите градове то е най-голямо.
Заслужава внимание също и фактът, че както в ЕС27, така и в България, гражданите, които имат неутрален образ за ЕС и считат членството на своята страна за “нещо нито добро, нито лошо”, демонстрират открито недоверие към Европейския съюз. В ЕС27 то е с 10 пункта над средното (42%), а в България – с 12 пункта (33%). В същото време, дистанцията между доверието на българите, които имат неутрално отношение към членството в ЕС и средните стойности на доверие за страната е 23 пункта, а в ЕС27 тази дистанция е значително по-малка – 14 пункта. Това показва, че освен по-ниско по стойности (54% в България, 57% - в ЕС27), доверието на българина към Европейския съюз е по-крехко и може да се окаже по-нестабилно от доверието на средния гражданин на Съюза.



Каталог: upload -> docs
docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013
docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища
docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари
docs -> Общи положения
docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание
docs -> I. Общи разпоредби Ч
docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси
docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница