Standard Eurobarometer = arial 13 bold italics
Членството на България в Европейския съюз
Изтегляне 8.71 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2.2. Позициите на България в Европейския съюз
- 2.3. Ползите за страната
- 2.4. Индивидуална значимост на членството в ЕС
2. Членството на България в Европейския съюз2.1. Обща оценка
Без никаква промяна в сравнение с есента на 2006 г., убедително мнозинство от българите (55%) възприемат членството на България в ЕС като нещо добро. Негативните нагласи запазват едни от най-ниските позиции спрямо всички страни, които са включени в Евробарометър (8%), а неутралните оценки бележат лек ръст от 2 пункта и достигат 29%. Общата тенденция в развитието на общественото мнение в ЕС27 и в северната съседка на България е по-различна. Одобрението за членството у средния гражданин на ЕС бележи ръст от 4 пункта, за сметка на неутралните оценки (-2 пункта) и отрицателните мнения (-1 пункт) (вж. графиката по-долу). Тази тенденция е още по-силно изразена в Румъния, където две трети от анкетираните определят членството на страната като нещо добро (+4 пункта), едва 5% и най-малко от всички включени в Евробарометър са отрицателно настроени (-3 пункта), а неутрални позиции заемат една четвърт от анкетираните (с 5 пункта по-малко, отколкото в България). 
За първи път тези резултати отреждат на българите място сред умерените оптимисти относно общата оценка за членството на страната им в ЕС. Общественото одобрение за членството сега има еднакви стойности в България с регистрираните в Португалия и Гърция; неутралните мнения са твърде близки, а негативизмът е малко по-голям.  В най-голяма степен одобряват членството на България в ЕС младите хора на възраст между 25 и 39 г.(68%), които имат висше образование (67%). Те са преди всичко бизнесмени и предприемачи (73%), отколкото ръководни кадри (65%), но сред тях има в значително голяма степен и квалифицирани работници (64%). За разлика от своите съграждани в останалите държави-членки, домакините в България също одобряват членството в ЕС (62%, със 7 пункта над средното за страната). Оттук би могло да се заключи, че за младите българи с висше образование и висока професионална квалификация приемането на България в ЕС е нещо добро, защото означава повече бизнес и възможности за работа в страните-членки, а за домакините – по-високо качество на живота в България.
Като индиректна подкрепа за членството може да се изтълкува и фактът, че с приемането на България в Европейския съюз, близо три четвърти от българите, анкетирани за Евробарометър, са съгласни, че европейското знаме трябва да стои в съседство с националното на всички обществени сгради в страната. Това е с 20 пункта повече, отколкото преди половин година, когато тази идея възприемаха 54% от българите. Подобно мнение поддържат гражданите в повечето от страните-членки и само в скандинавските държави то не достига стойности, които представляват мнозинството. Ръстът на положителните мнения в България (+20 пункта) е по-значителен, отколкото в Румъния (+17 пункта) и това й отрежда една от най-предните позиции сред всички останали страни. 
Все повече, българите считат, че знамето е добър символ на Европа и означава нещо хубаво. Те са склонни във все по-голяма степен да се идентифицират с него като граждани на Европейския съюз. 
2.2. Позициите на България в Европейския съюз
Българите встъпват в Европейския съюз със сравнително най-малко самочувствие, че интересите на тяхната страна се зачитат в достатъчна степен и че гласът й има необходимата тежест при вземането на решения в ЕС. Едва около една трета от анкетираните се ангажират да потвърдят това. Положителните и отрицателни оценки, както и отговорите без мнение са твърде близки по стойности, което показва, че през твърде краткия период на своето членство в ЕС българите още нямат изработена позиция по този въпрос. Подобна е картината на общественото мнение в съседна Румъния. Запитани дали считат, че интересите на тяхната страна се вземат достатъчно под внимание в ЕС, трима от всеки десет отговарят положително, 44% са на обратното мнение, а всеки четвърти анкетиран няма яснота. Единствено в Румъния има повече отговори без мнение (28%), отколкото в България. Още по-малки са разликите между положителните, отрицателните и неопределените отговори на въпроса дали българският глас се зачита в ЕС: 35%, и най-малко от всички анкетирани в страните-членки, отговарят положително, с 3 пункта повече са отрицателните мнения (38%), а отговорите “не знам” достигат най-високите стойности, регистрирани от Евробарометър (27%), т.е. с осем пункта повече, отколкото в Румъния.  Стойностите на положителните мнения в България са най-близки до тези в Латвия, Чехия, Словакия, Гърция и Австрия, но за разлика от общественото мнение в България, позициите на техните граждани по тези въпроси са определено негативни. Близо две трети от анкетираните в Латвия считат, че интересите на тяхната страна не се зачитат в достатъчна степен в ЕС, а всеки втори подкрепя тезата, че тя няма достатъчно силен глас при взимането на решения. Като цяло, увереността на гражданите в 12-те нови държави-членки (55%), че гласът на тяхната страна се зачита в ЕС е с 11 пункта по-ниска от средната за ЕС27 (66%) и с 16 пункта – от средните стойности за шестте страни-учредителки на Съюза (74%). Твърде ниската увереност на българите и на румънците е причина средните резултати за ЕС12 да са по-ниски с 5 пункта, отколкото средните за ЕС10 (60%). Що се отнася до бъдещето на тяхната страна в ЕС, българите са по-големи оптимисти и от средния гражданин. С убедително мнозинство (55% - с 3 пункта повече, отколкото в ЕС27) те изразяват надежда, че занапред страната им ще бъде по-влиятелна в Съюза. Останалите отговори се разпределят по равно между негативните позиции (23%) и липсата на мнение (22%). Заедно с румънците, българите изразяват най-силна степен на колебание от всички анкетирани за Евробарометър. 
2.3. Ползите за страната
В условията на избори за Европейския парламент увереността на българите, че страната им се е възползвала от членството в Съюза, бележи спад от осем пункта, но запазва стойности, които са представителни за мнението на мнозинството (50%). Засилват се не толкова отрицателните мнения (+2 пункта), колкото отговорите, които изразяват колебание (+6 пункта). През първата пролет от членството на България в ЕС всеки втори българин счита, че страната му е спечелила от него, близо една трета нямат мнение, а всеки пети анкетиран е отрицателно настроен. 
Българите са значително по-сдържани в своя оптимизъм от средния гражданин на ЕС. Положителните оценки за ЕС27 са с 9 пункта по-високи от българските. По-малък дял имат също и отрицателните мнения. Всеки трети анкетиран в ЕС27 (30%) е несъгласен с твърдението, че неговата страна е спечелила от членството в ЕС и това е с 12 пункта повече, отколкото в България. Най-силно убедени в ползите за страната им от членството в ЕС продължават да бъдат ирландците, а най-скептично настроени са унгарците. Българите се открояват от всички анкетирани с крайните колебания в оценките (32%). Макар и обясними при самия старт на членството, отговорите без мнения надхвърлят с 14 пункта тези за Румъния (18%) и с 21 пункта средните за ЕС27.
Сега, когато членството на България в Европейския съюз е вече факт, българите са значително по-малко убедени, отколкото преди, че то им дава лична сигурност и може да бъде причина за икономическата и политическа стабилност на тяхната страна. В условията на избори за Европейския парламент в най-голяма степен е намаляло усещането за икономическа стабилност (-20 пункта), след това за политическа стабилност (-17 пункта) и най-малко – за личната сигурност на гражданите (-10 пункта). В резултат на това, положителните и отрицателните стойности се сближават и почти се изравняват, а общественото мнение остава без ясна позиция по този въпрос. В същото време, макар и значително по-малко, отколкото преди, мнозинството от българите са уверени, че членството в ЕС им дава по-голяма лична сигурност. 
Новите стойности, с които се измерва общественото мнение в страната, са по-близки и твърде сходни със средните резултати за всички държави от ЕС27. Евробарометърът показва, че веднага след приемането на България в Съюза, малко над половината от анкетираните в страната и средният гражданин на ЕС вярват, че усещането им за лична сигурност е пряко свързано с членството на тяхната страна в Европейския съюз. Мнозинството от интервюираните за Евробарометър в ЕС27 са убедени, че могат да свържат членството на своята страна в ЕС с нейната икономическа стабилност. Едновременно с това, макар и значително уверени в положителния ефект от членството, българите остават без ясно мнение по този въпрос. Положителните мнения за политическата стабилност като следствие от членството съвпадат, или са твърде близки с отрицателните, както в България, така и в страните-членки и поради това общественото мнение остава разделено. 
Каталог: upload -> docs docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013 docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари docs -> Общи положения docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание docs -> I. Общи разпоредби Ч docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия Изтегляне 8.71 Mb. Сподели с приятели:
|
