Стандартът по спешна медицина-стари и нови деонтологични проблеми
Изтегляне 26.55 Kb.
|
| СТАНДАРТЪТ ПО СПЕШНА МЕДИЦИНА-СТАРИ И НОВИ ДЕОНТОЛОГИЧНИ ПРОБЛЕМИ
Хубанов Н.С. гр.София Цел. Публикуваният с Наредба №12/30 декември 2015г. на Министерство на здравеопазването Стандарт по специалността „Спешна медицина”(СМ) е подложен на противоречиви коментари в обществото и професионалните медицински среди. Проведен анализ оценява доколко той отговаря на обществените нужди, като документ, регламентиращ адекватно управлението и контрола на медицински дейности, свързани с помощта при спешни състояния. Методи. Обект на проучването беше административно-правната нормативна среда на системата на здравеопазване, като акцентът беше фокусиран предимно върху някои проблемите, с предимно деонтологичен характер, които могат да се породят при взаимодействието на новосъздадения подзаконов документ с останалите елементи изграждащи административния и правен облик на системата. Основен обект на анализа беше общата част на документа, дефинираща обекта и обхвата на специалността. Бяха включени коментари касаещи промяната в подхода и модела на поведение на системата за помощ при спешни състояния. Направен беше деонтологичен анализ на нововъведения принцип на приоритизация, базиран на оценка на тежестта на клиничното състояние и необходимия за адекватна реакция на системата на здравеопазване времеви обхват. Резултати. Установено беше, че е налице е добре дефиниран обем на дейности, свързани с медицинското обслужване на пациенти със спешни състояния. Въпреки, че е синхронизиран с концепцията и правните норми касаещи националната сигурност и европейските правни източници за действие при кризи, документът не е напълно адекватен на промените в общото вътрешно медицинско законодателство. Установена беше липса на цялостна съгласуваност на стандарта с останалата нормативна база, касаеща актуални промени в болничното здравеопазване и промени в здравната и здравно-осигурителната сфера. Основната част на анализа е адресирана към взаимовръзките между документа и антидискриминационното право. Въведеният модел, премахва субективизма като фактор при вземане на решения, с a priori дискриминантен характер в дадена ситуация. Промяната в стандарта по Спешна медицина, узаконява присъствието на медицинският триаж като ключов елемент от лечебния и диагностичен процес. Триажният модел, става основен при управлението на риска за група пациенти. При анализа се прие, че липсва пълно съгласуване на практиките на антидискриминационните и съдебните органи с практиките на медицинската наука и здравното законодателство. Като водещ деонтологичен проблем се прие отсъствието на допълнение в Закона за защита от дискриминация, което позволява широко тълкувателно определяне на действията на медицински персонал като дискриминация. Подобен волунтаризъм създава деонтологичен риск от правни претенции. Като слабост на документа се отчете липсата на дефинирани нормативни „мостове” между етичната и организационна култура в спешната помощ. Въпреки ясно формулираните очаквани умения за комуникация и бързина на реакцията, липсва определение за достатъчни умения за колаборация с пациенти, независимо от техния етнически културен или социален статус. Отчетени бяха рискове, свързани с присъщи противоречия пораждани в хода на обществените процеси и трансформацията на здравеопазването в условията на агресивна икономическа среда. Стандартът отчита частично и демографско-структурните промени, свързани със застаряване на нацията и последващите ги промени в заболеваемостта от социално значими болести. Анализирани бяха актуални правно-деонтологични спорове, свързани с публикуването на документа, както и в частта, касаеща нормативни изисквания спрямо вътреболничната среда. Заключение. Направен бе извода, че в настоящия си вариант стандартът е документ, който променя парадигмата и основния модел на системата за спешна помощ. Въпреки някои свои недостатъци си той се оценява като значително по-добър в сравнение с действалия предходен стандарт по специалността. Липсата на релевантност с останалите структуроопределящи елементи на нормативната база е недостатък, който не е преодолян напълно и в сегашния му вид. Каталог: images -> Documents Documents -> Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони Documents -> Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони Documents -> Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони Documents -> Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони Documents -> Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони Documents -> Семинар (за най-малко 20 участници) Documents -> Програма на „загорка" ад „ Създаваме по-добро бъдеще" Documents -> Програма за Първи ден: 11. 00ч. 11. 15ч.: Регистрация на участниците и получаване на материали Изтегляне 26.55 Kb. Сподели с приятели:
|