Становища на Владимир Уручев по разисквания и гласувания в Пленарна зала, Страсбург

Нека да припомня известната оценка на ЕК, че сегашното правителство в България проявява истинска воля да пречупи гръбнака на организираната престъпност. Едва ли някой може да отрече, че за пръв път в страната ни има реален напредък в тази област. За това гласува и българския избирател през 2009г.

Но нека не бъдем наивни. Организираната престъпност има достатъчно ресурси, придобити в предишни години на безнаказаност и бездействие, за да предизвика ответна безпрецедентна реакция. Запусната е машината за компромати с цел да се дискредитира управлението именно в областта, където то е най-силно. Началото бе поставено с разпространяването на специално подбрани и манипулирани записи от послушвания, разнасяни от неизвестни лица с флашки.

Медии и политици се задъхват да коментират какви страхотии стават в България, как са застрашени гражданите, как фундаментални конвенции и декларации за човешките права да не се спазват.

И само инициаторите на истерията, придобили и подхвърлили по престъпен начин тази уж изобличаваща информация, доволно потриват ръце. Със сигурност дори не са очаквали, че така мощно ще бъде налапана стръвта, та се наложи джипа с оставащите флашки да бъде "откраднат".

Някои от тук присъстващите депутати дори успяха да продължат тази вътрешна истерия, пренасяйки я в ЕП под името скандал с подслушвания в България.

Няма такъв скандал в България. Там има организирана атака за дискредитиране на управлението на страната, на неговите най-възлови личности. А провалени политици от партии извън управлението, най-безцеремонно яхнаха престъпно подхвърлената им възможност за изява с надеждата за дивиденти в предстоящите предизборни времена. Нека ги попитаме дали осъзнават на кого правят услуга, на кого помагат със своите действия? Благодаря за вниманието.

Той наблегна на факта, че изследванията ще бъдат насочени към подобряване безопасността на ядрените съоръжения, към нови проучвания, които да доведат до увеличаване използването на ядрените технологии в медицината и към продължаващото развитие на съвременни научни и експертни знания в ядрената област, които да задържат европейските учени и инженери в Европа.

"Нашата сила е в иновациите, трябва да ги насърчаваме и развиваме, за да може Европа да остане водеща в новите технологии, които са с ясна добавена стойност", посочи г-н Уручев.

Друг аргумент, изведен от българския евродепутат в подкрепа на финансирането бе, че само с негова помощ ще могат да бъдат продължени ключови за Европа научно-изследователски проекти, които ще допринесат за ефективното използване на ресурсите и за посрещането на краткосрочните и дългосрочните енергийни цели и екологични предизвикателства.

Владимир Уручев призова към последователност при изпълнението на ангажимента на ЕС към проекта за термоядрен синтез ИТЕР. "Важно е да не прекъсваме неговото финансиране, защото целим намиране на един от възможните бъдещи енергийни източници - едновременно безопасен, устойчив и нисковъглероден, безвреден за околната среда".

Във връзка с това евродепутатът изтъкна, че мащабът на повечето проекти в областта на ядрените изследвания е такъв, че малко държави-членки биха могли сами да осигурят необходимите ресурси и експертиза.

Владимир Уручев посочи още, че ЕС трябва да продължи да инвестира в подобни научно-изследователски проекти и проучвания, защото ядрената енергия е и ще продължи да бъде част от енергийния микс на Съюза, и да има съществено значение за конкурентоспособността на европейската икономика, за намаляване емисиите на СО2, и сигурността на енергийните доставки.

Становище на Владимир Уручев (ЕНП/ГЕРБ) по Рамковата програма на Европейската общност за атомна енергия за ядрени изследвания и обучение (2012—2013 г.)



16-11-2011 - Страсбург

Г-н Председател, уважаеми колеги, финансирането на изследванията по Рамковата програма на ЕВРАТОМ трябва да продължи и през 2012-13 година най-малко по следните причини:

Първо, изследванията са насочени за подобряване на безопасността на ядрените съоръжения, както на настоящите реактори, така и на тези от бъдещо четвърто поколение - област, в която Европа има най-високи стандарти и трябва да запази лидерските си позиции.
Второ, с помощта на тези средства ще се усъвършенстват ядрените технологии в медицината, където е едно от най-сериозните им приложения - лъче- и радиотерапия. Едва ли може да се постави под съмнение необходимостта от полезното им приложение в тази област.
Трето, вече сме започнали конкретни научноизследователски проекти от ключово значение за Европа, които ще допринесат за ефективно използване на ресурсите и за посрещане на кратки и дългосрочни енергийни и екологични цели, от които не сме се отказали.

И четвърто, трябва да сме последователни при изпълнението на нашите решения, какъвто е и ангажимента ни към проекта за термоядрен синтез ITER. Важно е да не прекъсваме неговото финансиране, защото целим намиране на един от възможните бъдещи енергийни източници - едновременно безопасен, устойчив, нисковъглероден, безвреден за околната среда.

Мащабът на повечето проекти в областта на ядрените изследвания е такъв, че малко държави-членки биха могли сами да осигурят необходимите ресурси и експертиза. Да, имаме икономически проблеми, но не можем да си позволим лукса да загубим дългогодишни усилия и предимства, които все още имаме. Трябва да мислим за социалния напредък и за дълговата криза, но трябва също ясно да отчетем приноса на ядрената енергия за конкурентоспособността на европейската икономика, намаляване на емисиите на въглероден диоксид и сигурност на енергийните доставки.

Становище на Владимир Уручев (ЕНП/ГЕРБ) по повод предстоящата Конференция по въпросите на климата в Дърбан



15-11-2011 - Страсбург
Г-н Председател, колеги, ЕС си постави цел да бъде лидер в борбата за ограничаване на климатичните изменения и неотменно спазва този ангажимент. Същевременно сами не можем да се справим с климатичните предизвикателства. За съжаление до днес нашите конкуренти Русия, Китай и САЩ не се включват в усилията. Не успяхме да ги убедим, няма и особени изгледи това да стане на конференцията в Дърбан, много анализатори предричат пореден провал там.

Последните прогнози сочат, че при запазване на сегашните нива на емисии и непредприемане на адекватни действия, още в рамките на това десетилетие ще бъде прекрачен прагът на сценария за ограничаване на затоплянето до 2˚С. Не е ли време да се замислим за план Б на Съюза, за нови методи да привлечем тези, които ще натрупат въглеродния диоксид в атмосферата в близките години?

Нека обаче не приемаме оправданията на развиващите се страни и на нашите конкуренти, че ЕС трябва да плати, защото тук е била индустриалната революция и изхвърлянията в миналото. Новите индустриални тигри имат вече такива нива на емисии, че съвсем скоро ще подминат нашите исторически натрупани емисии. Нека в преговорите мислим и за една по-висока конкурентоспособност на нашата икономика, която ще се състезава на глобално ниво с тези конкуренти.

Владимир Уручев (ЕНП/ГЕРБ) за Присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство



12-10-2011- Страсбург
Г-н Председател, България и Румъния са изпълнили всички критерии за влизане в шенгенското пространство, както са формулирани в законодателството и договорите им за присъединяване към ЕС. Всъщност източните граници вече се охраняват от тези страни по шенгенски критерии, макар и официално да не са в това пространство. Това са фактите, от тук нататък започват проблемите. ЕС е разделен за мерките за излизане от разрастващата се финансова и дългова криза, когато е заплашено самото съществуване на този съюз. Две страни блокират решение на Съвета за влизането на България и Румъния в Шенген без да имат каквото и да е юридическо основание за това. Сякаш всеки дърпа чергата към себе си. Неминуемо възниква въпросът дали ЕС може да взема силни решения в такава сложна ситуация, когато единствения отговор е повече Европа, повече единодействие и солидарност, а не разединение и национален протекционизъм. В този контекст предстоящият Съвет на 23 октомври е тест за дееспособността на Съюза, за това дали лидерите са на висотата на очакванията на гражданите за решителни действия за справяне с надвисналите заплахи, включително отказ от популистични вътрешнополитически цели в името на спасението на Европа. Решението за влизане на България и Румъния в Шенген е част от този тест!

Становище на Владимир Уручев (ЕНП/ГЕРБ) по доклада Bütikofer (A7-0288/2011) за ефективна европейска стратегия за суровините



13-09-2011 - Страсбург
Подкрепих доклада за ефективна европейска стратегия за суровините, защото твърде голямата суровинна зависимост на ЕС от трети страни е неприемлива.

Експлодиращите цени на суровините влияят директно на конкурентоспособността и устойчивостта на европейската икономика, на работните места в нашите държави. ЕС трябва да си осигури балансиран достъп до стратегически суровини на справедливи цени и за това е необходима стратегия, която да отчита съществуващите реалности, но и да очертае новия европейски суровинен път.

В това отношение докладът разкрива стратегическите възможности, които ЕС трябва да започне да експлоатира незабавно. На преден план е ефективното използване на стратегически и редки суровини. За съжаление имаме планини от такива суровини на сметищата и в същото време се водят тежки битки за достъп до тях на световната арена. Нека не чакаме сегашните сметища да станат мините на бъдещето.

Огромен е потенциалът за използване на рециклирани редки материали и това правилно е залегнало в препоръките за бъдещата суровинна стратегия на ЕС. Рециклирането е силен елемент на екологичното законодателство и следва да се развие по един ускорен начин. Другото важно направление е използване на суровинни заменители, което трябва да намери своето място в програмите за изследвания и иновации за европейската икономика.

Този регламент е необходима стъпка за изграждането на единен енергиен пазар с регламентирана прозрачност и достатъчно силен мониторинг за защита на потребителите. Да, търговците на едро ще бъдат задължени да разкриват енергийните си сделки и няма да могат да използват манипулативни практики или вътрешна информация, с които да извличат свръхползи най-вече през крайните цени на енергийните продукти и услуги.

Агенцията ACER е точната институция за наблюдаване на търговските сделки и предоставяне данни на държавите при разследването на нарушения и налагането на наказания. Националните регулатори обаче носят основната отговорност и имат правомощията за осигуряване на прозрачен и конкурентен енергиен пазар.

Призовавам Комисията срочно да разработи необходимите разпоредби относно докладване на информация от търговците, както и без забавяне да се изгради единният регистър на ЕС за търговците на енергия. Крайно време е само регистрирани пазарни участници да сключват енергийни сделки на едро.

Г-н Председател, колеги, мнозинството отхвърли доклада за възможностите за по-голямо намаляване на емисиите на парникови газове и оценка на опасността от изместване на въглеродни емисии извън ЕС, защото вероятно колегите са го сметнали за недостатъчно амбициозен. Същото мнозинство обаче прие в електронно гласуване параграфите, които предвиждаха постигане на по-голямо намаляване на емисиите чрез увеличаване на енергийната ефективност, без да се изменят сегашните цели от 20-20-20% до 2020 г. Считам, че всяка нова по-висока цел днес излага индустрията на Европа на значителен риск от загуба на конкурентоспособност и на преместване на цели отрасли извън ЕС. Защото няма никаква сигурност, че останалите индустриални и развиващи се страни ще последват примера на Европа със същите амбициозни ангажименти. Защото новите цели означават сериозни промени в законодателството, а старото дори още не е заработило в ЕС - това е с катастрофални последствия за планирането на европейския бизнес като глобален играч. Защото това би означавало по-високи цени за емисионните квоти, по-големи екологични инвестиции от бизнеса и в крайна сметка - ново бъркане в изтънелите следкризисни финансови възможности на гражданите, които трябва да платят сметката накрая. Нека първо направим всичко възможно за постигане на глобално споразумение за намаляване на емисиите, после да показваме колко амбициозна може да бъде Европа.

Госпожо Председател, на първо място бих искал да благодаря на Romana Cizelj за прекрасния доклад, с който, искрено се надявам, се приближаваме към приемането на следващата ядрена директива за радиоактивни отпадъци и отработено ядрено гориво.

Безусловно Европа се нуждае от правила и законова рамка, които да установят задължителни изисквания за осигуряване на така желаната от нас и от европейските граждани най-висока безопасност. Но една такава безопасност, затворена единствено и само в рамките на Европа, не е кой знае колко голямо постижение. Напротив, ако в близост до границите на Европейския съюз се извършват ядрени дейности по правила и стандарти, които са по-ниски от тези на Европа, то това вече е повод за безпокойство, за нас и за европейските граждани. Защото, за ядрените инциденти, географските граници не означават нищо.

Как можем да разпространим прилагането на високи европейски стандарти в други страни? Единственото наистина работещо средство е сътрудничество с такива страни и реализация на общи проекти. Ето защо считам, че е много важно прилагането на приетото в ITRE изменение, с което се дава възможност за износ в трети страни на отработено гориво и радиоактивни отпадъци, ако в тези страни се прилагат еквивалентни на нашите, високи стандарти. Отхвърлянето на тази възможност на практика лишава страните-членки от най-ефективния лост за разпространение на нашите високи европейски изисквания. А именно, сътрудничество и общи проекти в третирането на радиоактивните отпадъци. Нека изоставим моралните съмнения, че европейската ядрена индустрия ще се възползва от тази възможност, за да се отърве от неудобните отпадъци за сметка на други страни. Това не е сериозно. Настойчиво приканвам Комисията да заеме по-конструктивна позиция по този въпрос.

Г-н председател, г-н комисар, уважаеми колеги, нека да припомня известната оценка на Европейската комисия, че сегашното правителство на България проявява истинска воля да пречупи организираната престъпност. Едва ли някой може да отрече, че за пръв път в нашата страна има реален напредък в тази област. Затова гласува и българският избирател през 2009 г.

А резултатите се случват благодарение на активните действия на правоохранителните органи, които впрегнаха всички законни методи за разкриване на престъпления. Естествено е да има повече операции, повече разследвани лица, по-голяма ефективност.

Но нека не бъдем наивни. Организираната престъпност има достатъчно ресурси, придобити в годините на безнаказаност и бездействие, за да предизвикат ответна безпрецедентна реакция. Пуснаха машината на компромати с цел да дискредитират управлението именно в областта, в която то е най-силно.

Началото беше поставено с разпространяването на специално подбрани и манипулирани записи от подслушвания, разнасяни от неизвестни лица с флашки. Медии и политици се задъхват да коментират какви страхотии стават в България, как са застрашени гражданите, как е възможно фундаментални конвенции и декларации да не се спазват.

И само инициаторите на тази истерия, придобили и подхвърлили по престъпен начин тази уж изобличаваща информация, доволно потриват ръце. Със сигурност дори не са очаквали, че така мощно ще бъде налапана стръвта, та се наложи и джипът с флашките да бъде откраднат.

Някои от тук присъстващите политици дори успяха да продължат истерията и в Европейския парламент, представяйки го за скандал на подслушвания в България. Няма такъв скандал в България – там има организирана атака за дискредитиране на управлението на страната, на неговите най-възлови личности. А провалени политици от партии извън управлението най-безцеремонно яхнаха престъпно подхвърлената им възможност за изява с надеждата за дивиденти в предстоящите им предизборни времена.

Нека ги попитаме колегите дали съзнават на кого помагат, на кого правят услуга с днешните си действия?

В резултат на провелото се днес гласуване във водещата комисия на ЕП, финансовата помощ от 300 млн. евро ще бъде отпусната за затворените реактори, без да се поставят никакви нови условия за получаване на компенсациите за Козлодуй.

"По време на преговорите за присъединяване към ЕС, под натиска на определени политически сили, България се съгласи да затвори четири от ядрените си блокове в АЕЦ Козлодуй и изпълни този ангажимент точно в предвидените срокове. От своя страна ЕС предостави в Договора за присъединяване финансова помощ с бюджет от 210 млн евро за периода 2007-2009г. с цел подпомагане извеждането от експлоатация и справяне с последствията от преждевременното затваряне на блоковете. ЕС също даде политически гаранции за продължаването на подкрепата на Общността за периода 2010-2013 г. Така би се постигнало поне в сроковете за финансово подпомагане еднакво третиране на страната ни спрямо Литва и Словакия, които също са се ангажирали с предсрочно спиране на ядрени мощности. Затова, вследствие изрично настояване от страна на България и в съответствие с принципите на Европейската общност за солидарност и равнопоставеност на държавите членки, ЕК излезе с настоящото предложение за допълнителна помощ за България в размер на 300 милиона евро за периода 2010-2013г. Размерите на това финансиране по никакъв начин не могат да компенсират милиардните загуби за страната от преждевременното спиране на блоковете. В същото време помощта е крайно необходима за осъществяване на по-нататъшния процес на извеждане от експлоатация, за което се предвижда да бъде използвана по-голямата част от сумата. Не по-малко важно за страната е и предвиденото финансиране на мерки за модернизация на енергийния сектор и намаляване на вредните емисии, за енергийна ефективност и енергоспестяване, за насърчаване на възобновяемата енергия, с което ще се подобри надеждността на снабдяването на населението и предприятията с енергия. Гласуваният с огромно мнозинство във водещата комисия по индустрия ITRE доклад по законодателното предложение на Комисията съответства изцяло на тези нужди..: