Становище на доц д-р Андрей Иванов Нончев

“Холистичен подход за изграждане на методология

„доктор на социологическите науки”

Дисертацията на доц.д-р Емилия Ченгелова е с общ обем от 381 страници и се съпровожда от автореферат (67с.). Съдържанието на дисертацията включва увод, четири глави, заключение, литература и списък на фигурите и таблиците. Авторката има широк и ерудиран поглед върху библиографските източници по темата и е посочила 236 използвани заглавия на монографии и статии (101 на български език, 28 на руски език и 137 на английски език), както и 71 електронни ресурси (книги и статии, доклади и презентации, становища и експертизи).

Представен е списък от 51 авторски публикации, от които идентифицирах 16, които са пряко свързани с темата на дисертацията (включително и една публикация на английски език). Доц.Ченгелова е представила и справка, в която са посочени 19 позовавания на нейни научни публикации в източници на български език. Декларирано е участие в 9 методологически изследователски проекта и 36 национални и международни проекти със социално-икономическа проблематика.

Дисертацията е посветена на актуална, значима и относително нова за българската социология тема с ясно очертан методологически фокус. Това е първи по рода си систематичен опит за изграждане на цялостна методология за емпирично социологическо изследване, анализ и оценка на „основните проявления, функциите и механизмите за възпроизвеждане на „икономиката в сянка” в трансформиращото се българско общество” (с.13). Аргументирано е защитена изследователската теза, че „сложната, хетерогенна и вътрешно противоречива структура на „икономиката в сянка” може да бъде адекватно обхваната, измерена и обяснена с методология, в основата на която е поставен холистичният подход” (с.15). Дефинираните задачи са пълноценно реализирани, а формулираните изследователски хипотези са емпирично верифицирани.

Основните научни постижения и приноси на доц.Ченгелова могат да се систематизират в няколко направления:

Първо, авторката пунктуално систематизира и критично анализира множеството понятия, които се употребяват при описанието и измерването на неформалните икономически практики, техния теоретичен контекст и съдържателната им тематизация. Отдавайки дължимото на предложените от различни изследователи интерпретации, дисертантката предлага своя дефиниция на конструкта „икономика в сянка”, която се базира на два критерия – характера на икономическите субекти (официално регистрирани или неформално съществуващи) и легитимността на тяхната дейност (разрешена от закона или не). „Икономиката в сянка” се дефинира като „съвкупност от разрешени от закона стопански дейности, които 1) се реализират от легално или неофициално съществуващи икономически субекти и 2) при осъществяването на които се допускат единични или систематични нарушения на формалните правила за икономическа дейност (данъчно-фискалното, осигурителното и здравното законодателство), но само в част от случаите се извършват процесуални наказателни действия „ (с.135).

Второ, авторката е демонстрирала в първата глава на дисертацията своята научна ерудиция при представянето на теоретичните подходи и разнообразните методи за изследване на неформалните икономическите практики, на чиито фон се открояват и нейните концептуални виждания, върху които се базира разработването на методология за емпирично изследване на „икономиката в сянка”. Съществено постижение на дисертацията е, че търсенето на методологически решения е основано на задълбочена теоретична реконструкция на „икономиката в сянка”, т.е. предметът на изследване „продуцира” изследователската методология.

Трето, прави впечатление научната строгост и прецизност, с които авторката разработва теоретичния модел на изучавания обект, което често се подценява при емпиричните изследвания В това отношение представеният дисертационен труд е добро изключение. Авторката посвещава втора глава на конструирането на разгърнат и добре операционализиран теоретичен модел за емпирично изследване на „икономиката в сянка”, в който се откриват интересни новаторски идеи. Такива са например разграничаването на шест функции на икономиката в сянка (три негативни и три позитивни) и тяхното аргументирано представяне. Достойнство на разработения теоретичен модел е предложената система от основни понятия и емпирични индикатори, която е логически и съдържателно обоснована. Авторката анализира моделите на поведението на „сивите” и „скритите” икономически субекти, което също е неин оригинален принос. Интересни и иновативни са разсъжденията й за възникването на неформалните правила, техният логичен преход и „закрепване“ във формални норми, както и възникването на нови неформални правила като реакция на официално съществуващата нормативна регулация.

Четвърто, най-същественият принос на дисертантката е разработената холистична методология за емпирично социологическо изследване, анализ и оценка на „икономиката в сянка”. Тя е концептуализирана като система от органично взаимосвързани и субординирани социологически изследвания с ясно дефинирани и логически обвързани основни елементи. Този холистичен подход създава вътрешна кохерентност на изследователските дейности и адресира основните аспекти на изследвания обект. Специален акцент е поставен и върху прилагането на комплексна система от контролни действия, които гарантират надеждността на крайните резултати.

Пето, авторката е успяла да се справи със задачата да валидира предложената методология за изследване на „икономиката в сянка” чрез емпирични данни от изследвания, проведени от нея. Избрани са няколко аспекта на разработената методология, които са емпирично верифицирани, с което е илюстрирана нейната адекватност, релевантност и приложимост.

Общото ми впечатление от представения дисертационен труд е, че той е логически добре структуриран, стилът на изложение е ясен, стегнат и четивен, авторските виждания са аргументирано защитени. Собствената преценка за приносите в дисертацията е адекватна и добре обоснована.

Към един дисертационен труд винаги могат да се адресират и определени претенции в зависимост от личните позиции и пристрастия на неговите читатели. Без да поставям под съмнение високата научна стойност на дисертацията, бих направил и две критични бележки. Първо, изводите за „родовият” и „видовият” характер на някои понятийни конструкти, използвани за концептуализиране на неформалните икономически практики не винаги звучат достатъчно убедително. Например, твърдението, че понятия като „нерегистрирана” и „неформална” икономика имат родов характер и могат да се използват като синоними, а конструкти като „сива” и „скрита” икономика са определени видове неформални икономически дейности (с.46 – 47) са спорни. В случая става дума по-скоро за различни аспекти на теоретичния анализ, основани на специфични перспективи, водещи до конструиране на специфични идеално-типични понятия. Например, когато икономическата дейност се тематизира от гледна точка на регистрирането й от овластените държавни органи, неотчетените дейности се определят като „нерегистрирани” или „скрити” и в този смисъл тези понятия не са разнопорядкови, а по-скоро синоними. Когато икономическата дейност се анализира от перспективата на нейната законност, тогава тя може да бъде определена като законна („бяла”), незаконна („черна”) или попадаща в широката междинна зона на „сивата” икономика. Второ, изследването би спечелило, ако се анализират по-задълбочено и критично рисковете, предизвикателствата и ограниченията пред социологическия подход към измерването и оценката на „икономиката в сянка”.
Заключение:

Въз основа на изброените достойнства на дисертацията, отчитайки широтата на познанията на авторката в областта на неформалната икономически практики, нейните умения за задълбочен социологически анализ и най-вече – безспорните приноси в изграждане на надеждна методология за изследване, анализ и оценка на „икономиката в сянка”, считам, че дисертационният труд дава основание за присъждането на доц. д-р Емилия Ченгелова на научната степен „доктор на социологическите науки”.

30.05.2013 г.

София доц. д-р Андрей Нончев