Становище на икономическия и социален съвет на тема “стратегически приоритети на българската

“СТРАТЕГИЧЕСКИ ПРИОРИТЕТИ НА БЪЛГАРСКАТА

„ЕВРОПА 2020”

Президентът на Република България предложи (с писмо Изх. № 02-00-59 от 15.07.2010 г.) на Икономическия и социален съвет да разработи и приеме в срок до 30 септември 2010 г. становище на тема

За докладчик бе определен г-н Божидар Данев – член на Съвета от групата на представителите на организациите на работодателите на национално равнище.

За подготовката на становището бяха привлечени г-жа Силвия Тодорова, директор на дирекция “Индустриално развитие” в Българска стопанска камара и д-р Теодор Атанасов, Софийски университет “Св. Климент Охридски”.

Проектът на становище беше приет на разширено заседание на Комисията на 20.09.2010 г.

1. 
   Обществото, политическите сили и експертните общности са единодушни в разбирането, че двадесетгодишният преход към действаща пазарна икономика, демократични институции и правила не доведе до ефективни структурни реформи в икономиката и свързаните с нея сфери. Перспективата за дългосрочно устойчиво развитие е застрашена от наследените и новосъздадени фундаментални структурни проблеми на икономиката, задълбочаващите се дисбаланси и силни ограничители на икономическия растеж. Те се изявяват най-отчетливо в условия на икономическа рецесия и водят до ниска конкурентоспособност, продължаващи остри социални смущения, неравновесие в правата и задълженията на различните социални групи и етнически общности.
   

2. 
   Липсва приемственост в управлението на политическо ниво. Не се осъществява контрол по изпълнението и съгласуваността между националните стратегии и политики, отсъства приемственост и надграждане на цели и мерки.
   

3. 
   Приемането на Национална програма за развитие ”България 2020” следва да бъде използвано от компетентните държавни институции, гражданското общество и социалните партньори за:
   

• 
  консолидиране и прилагане на краткосрочни мерки за икономическо възстановяване, отчитащи крехкото, „вълнообразно”, забавено излизане от кризата на САЩ и ЕС;
  
• 
  идентифициране на основните проблеми, дисбаланси и ограничители на устойчивия растеж на националната икономика, на силните страни и потенциала за развитие;
  
• 
  приемане и изпълнение на реалистични национални цели, приоритети, обслужващи ги механизми, инструменти и ресурси;
  
• 
  изграждане на механизъм за текущ контрол, преглед и оценка на напредъка по достигане на националните цели.
  

4. 
   Навлизането на българската икономика в рецесия през първата половина на 2009 г. изяви нейната висока чувствителност към световните финансови и икономически сътресения поради:
   

• 
  натрупаните макроикономически дисбаланси² и деформации в отрасловата структура;
  
• 
  отвореността на икономиката и силната зависимост от притока на преки чуждестранни инвестиции;
  
• 
  другите обществени фактори, като ниското равнище на конкурентоспособност и ограниченото потребление;
  
• 
  проблемите в бизнес средата и регулациите;
  
• 
  дефицита на правов ред и сигурност;
  
• 
  изострящото се общо социално, включително етническо дискурсно смущение;
  
• 
  ниската ефективност на европейския интегритет на България.
  

5. 
   Ръстът на икономиката, реализиран през последните 13 години, е за сметка на „нездравословен” растеж, ниско качество на преките чуждестранни инвестиции, погрешна енергийна политика, висока нарастваща фирмена задлъжнялост³ и запазване на дисбалансите, свързани с ограничената покупателна способност на населението.
   

6. 
   Налице са редица нереализирани възможности, потенциали, предимства и мултипликатори на растежа и развитието. Те са основание да бъде приета отговорната национална стратегическа цел за 60% БВП на жител в паритет на покупателна способност (БВПппс на ж.) от средното за ЕС–27 към 2020 г. Тази цел може да се изпълни при:
   

• 
  провеждане на необходимите реформи и използване на естествените предимства на страната;
  
• 
  реализация на основни приоритети и реформи, осигуряващи устойчив, приобщаващ и интелигентен растеж;
  
• 
  промени в управленската, в т. ч. регулаторната среда, радикално подобряване на правовия ред и сигурност.
  

Двата периода до 2020 г. следва да бъдат интегрирани и подчинени на друг основен императив на развитието – ограниченията и възможностите за „зеленото”, устойчиво развитие, максимална декарбонизация на икономиката и реализация на нисковъглероден модел на растеж при относително най-ниски, икономически и социално приемливи за обществото разходи.

7. 
   Приоритетите, обслужващи тази основна цел в следващите 10 г., следва да бъдат преструктуриране на икономиката, инвестиции в транспортната и енергийна инфраструктура, промени в бизнес средата, качеството на работните места и квалификацията на трудовите ресурси, реформи в образованието. Основни инструменти за тяхното постигане са промените в отрасловата структура, ориентирани към производства с висока добавена стойност и използване на иновативния потенциал на отделните отрасли, декарбонизация на икономиката, преодоляване на най-острите прояви на социални и етнически смущения и неравновесия, както и заемане на позиции към дългосрочен интелигентен растеж.
   

8. 
   Без фокусирани инвестиции в отворена, конкурентоспособна инфраструктура, без промени в бизнес и правовата среда е малко вероятен дългосрочен пробив в регионалното развитие, заетостта, доходите и производителността, решаването на основните социални проблеми, вкл. интеграцията на етническите общности. Основното предизвикателство пред повишаването на производителността на България е свързано с радикална промяна на съществуващото ниво на компетенции, умения, квалификация и образователно равнище на работната сила, отраслово преструктуриране, повишаване на качествената заетост, равнището на заплащане на труда и укрепване на научноизследователската и развойна дейност. Всички други приоритети и цели, секторни политики, в т. ч. селско стопанство, туризъм, ИКТ и други високотехнологични сектори, са поставени в пряка зависимост от кардинални промени в управлението, инфраструктурата и развитието на човешките ресурси.
   

9. 
   Приемането на Националната програма за развитие „България 2020 г.” следва да се осъществи при максимален политически и експертен консенсус. Обсъждането и приемането на Националната програма от Народното събрание ще придаде законов характер на програмата, включително по отношение на контрола за нейното изпълнение и отчитане.
   

10. 
    Страната ни е далеч под средните равнища на икономическо и социално развитие в ЕС. По почти всички ключови показатели България е на последно или предпоследно място, в т. ч. обща резултатност (представяне), развитие и качество на живот⁴.
    

11. 
    Кризата от 2009 г. по своите икономически и социални последици повтаря шоковете от началото на прехода 1990 - 1991 и кризата от 1996 – 1997 г. Рецесията се отразява върху производителността и заетостта. През 2009 г. в сравнение с предходната година съпоставимият стойностен обем на БВП на един зает реално намалява с 2.2%, а брутната добавена стойност – с 6.9%⁵. Делът на безработните и обезкуражените⁶ лица се увеличава до 17% през първото полугодие на 2010 г. Наблюдава се нарастване на безработицата сред младежите, изненадващо и за лицата с висше образование, както и на относителния дял на живеещите в бедност и социално изключване. Икономическата криза довежда и до морална бедност и промяна на ценностната система на определени социални слоеве.
    

12. 
    През 2009 г. държавата не пое негативите от кризата, които се прехвърлиха изцяло на бизнеса, заетите и другите социални групи. Не се проведоха мащабни и необходими мерки за противодействие на кризисните процеси, включително част от договорените в Националния съвет за тристранно сътрудничество, не се използваха механизмите и процедурите за държавни помощи⁷ и др. За периода 2009 г. и първото полугодие на 2010 г. сивият сектор е нараснал с 15-18%.
    

13. 
    Независимо от последните признаци за частично възстановяване на износа, ръста в туризма и селското стопанство, равнището на производството и услугите, потреблението и инвестициите, остават на изключително ниски нива. През І-вото и ІІ-то тримесечие на 2010 г. БВП бележи повторен спад. Очакванията според актуализирания държавен бюджет за минимален ръст на БВП през 2010 г. са твърде оптимистични.
    

14. 
    Ограничаването в обема на публичните инвестиции, вкл. и в проекта за бюджет 2011 г. почти с 50% , се отразява освен в намаляване на разходната част на бюджета преди всичко в свиване на икономическия растеж, в т. ч. на потреблението, и на приходната част на бюджета.
    

15. 
    Първата и основна задача на краткосрочната икономическа политика е създаване на необходимите условия за излизане от текущата рецесия при съхраняване на финансовата стабилност.
    

16. 
    Българската икономика е с деформирана отраслова структура⁸, изразяваща се в специализация в сектори с ниска добавена стойност, вкл. свръхинвестиции и висок дял на обемите в недвижими имоти, строителство, финансово посредничество. Тези деформации се засилват и от развитието на добивната индустрия и енергоемки производства, огромен брой на заетите в услугите - търговия и охранителната дейност (общо над 50% от всички заети лица). Структурните деформации са свързани и с процеса на последователна деиндустриализация в множество икономически сектори, закриват се производства, намаляват се инвестициите и разходите за НИРД. Един от последните примери в тази област е фалитът на стоманодобивния комбинат Кремиковци, при което се очакват значителни негативни ефекти върху износната листа на страната, натоварването на други сектори и заетостта⁹. Липсват достатъчни вътрешни източници за инвестиции и растеж, вкл. поради обстоятелството, че секторите, в които България има някаква специализация, са или силно енергоемки, или са с изключително ниска производителност и ниска добавена стойност (облекло, трикотаж, производство на обувки), или се базират на природни ресурси, които се изнасят с ниска степен на преработка.
    

17. 
    Друг основен дефект, проявил се през целия преходен период, е ориентирането на веригите на стойността към преимуществен трансфер извън страната. За това съдействат редица обективни фактори като:
    

• 
  глобализацията,
  
• 
  ниското или несъответстващо на потребностите образователно и квалификационно равнище на работната сила,
  
• 
  икономическата емиграция,
  
• 
  физическото разрушаване на значителна част от производствената индустриална структура в началото на прехода,
  
• 
  хроничната декапитализация на сектори с висока добавена стойност – машиностроене, електротехническа, електронна и химическа промишленост,
  
• 
  сриване на потенциала на селското стопанство,
  
• 
  специфичната парична политика,
  
• 
  продължаващата порочна практика по използването на базисните цени на енергоресурсите като социален инструмент и др.
  

18. 
    Финансовата и банковите системи в България са с изостанала и неразвита инфраструктура. В България банките са с осигурен регулаторен комфорт и практически липсва обществен натиск и изисквания от страна на потребителите. Поради погрешното прогнозиране на икономическите процеси се наблюдава нарастване на необслужваните кредити (за бизнеса и гражданите). Обезценяването на активите, използвани като обезпечение, създава нови рискове за системата и косвено води до увеличаване на таксите за банковото обслужване.
    

19. 
    Значителни са различията между вътрешното ценово ниво и средните равнища в ЕС–27. Процесът на ценово изравняване е забавен както от натиска върху заплатите поради огромния резервен контингент от безработни и обезкуражени лица¹⁰, ниската квалификация и компетенции на работната сила, данъчните укривателства, така и поради ограничителната парична политика, свързана с Паричния съвет. Относително ниските разходи на труд и на част от тарифните групи за електроенергията създават обща среда, демотивираща иновациите и ускореното технологично обновяване. Малката разлика в цената на квалифицирания и нискоквалифицирания труд води до ниско качество на живот и на производство в отраслите. При функциониране на икономиката се възпроизвеждат основни макроикономически дисбаланси, включително относително ниска цена на квалифицирания труд и фокус върху „стратегическите” конкурентни предимства на ниските разходи на труд.
    

20. 
    Проблемите на правораздавателната система и ниската й резултатност, нарастването на престъпността при липса на ефективни присъди и наказания създават среда на обща социална и икономическа несигурност. Губи се общественото доверие към държавността, отблъскват се чуждите инвестиции, увеличават се специфичните производствени разходи. Неефективният контрол по прилагане на законодателството, бавният съдебен процес по търговски и трудови спорове, спазване на договорите и защита на правата върху собствеността насърчава неформалната заетост, сивата икономика и високото равнище на престъпност. Създават се условия за облагодетелстване на корпоративни и частни интереси, за нелоялна конкуренция, за икономически монополизъм.
    

21. 
    Отсъства ефективен контрол върху процедурите по възлагане и качеството на изпълнение на обществените поръчки, което е индикатор за корупция на национално, държавно, корпоративно и общинско ниво.
    

22. 
    В националната практика почти отсъства използването на инструмента на публично-частните партньорства (ПЧП) като възможност за мобилизация на частния инвеститор. Благоприятните условия за използване на частните капитали и инвеститори за ПЧП¹³ на държавно и общинско ниво са в две основни направления:
    

• 
  изграждане на инфраструктура, в т. ч. транспортна, енергийна, болнична, гробищна, административна, обслужваща, или
  
• 
  предоставяне (аутсорсване) на права и услуги – пощенски услуги, връчване на призовки, регулативни режими, регистрация в КАТ и др.
  

23. 
    Държавата и общините при сключването на сделки с бизнеса и в отношенията си с данъчно-осигурителната система нямат поведението на търговски субекти. Съществуващите деформации в националното законодателство не позволяват извършването на изпълнителни действия спрямо държавата и общините, което е антидемократично и изкривява бизнесклимата в страната.
    

24. 
    България има нужда от дългосрочна политика на ниво ЕС и формиране на национални позиции по отношение на ключови проблеми на общата европейска политика. Например, разпределяните субсидии според общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС представляват по същество държавна помощ – получава се противоречие между правните норми и принципи на общоевропейско и национално равнище. Независимо от неблагоприятните условия, в които са поставени българските стопанства, тяхната продукция остава конкурентоспособна. При евентуална промяна в ОСП и наличните естествени предимства и природни условия производството на биопродукти и екологични храни може да се превърне в основно перо от експортната листа на България.
    

25. 
    Ефективността на административното обслужване е недостатъчна. Индикатор за това състояние са обемите на усвояване на еврофондовете. Договорени са едва 20% от средствата по Оперативните програми при средна усвояемост за ЕС от 27%. В повечето от новите страни-членки показателят е съответно 52.3% за Естония, 48.7% за Малта, 46.3% за Унгария, 42.2% за Словения, 42.3% за Кипър, 36.9% за Латвия, 35.4% за Литва¹⁵.
    

26. 
    Значителни са бариерите пред предприемачеството. Според Индекса на икономическа свобода 2010 на фодация Heritage и Wall Street Journal, България заема 75-то място от общо 179 наблюдавани страни (през 2009 г. - 56 позиция). Отстъплението показва спиране на ключови за страната реформи. Влошават се показателите за „размер на правителствените разходи”, „свобода от корупция”, „инвестиционната свобода”. Липсва подобрение и при индекса за „правата на собственост”. Икономическата свобода у нас е изправена пред три основни предизвикателства - високи държавни и общински разходи, неефективна администрация, незащитени права на собственост и корупция.
    

27. 
    Огромен е неоползотвореният потенциал и „замразените” национални активи:
    

• 
  геостратегическо положение;
  
• 
  значителен дял необработваема земя.
  

28. 
    Основен дефект и ограничител на икономическото развитие е изходното състояние на инфраструктурата: транспортна – железопътна, пристанищна, пътна; комуникационна – широколентов интернет, иригационна и др. Липсват пробиви в основните транспортни коридори за капитализация на благоприятното геостратегическо положение на страната. Липсват алтернативни и ефективни връзки на север (мостове на р. Дунав), на запад (жп връзка с Македония, автомагистрала към Сърбия), на юг, съвременни вътрешни комуникации, основно през Балкана, високоскоростни жп връзки по основните вътрешни направления, развитие на капацитета на основните пристанища, летището в София и др.¹⁶
    

29. 
    Енергийна политика. Независимо от постоянното подобряване енергийната интензивност на националната икономика е изключително висока, около 40-50% над средното равнище за ЕС-27, измерено като общо крайно енергийно потребление в тона нефтен еквивалент (т.н.е.) спрямо БВП по паритет на покупателната способност. Ниските изходни нива на енергийна ефективност се комбинират с очаквания за рязко повишаване на цените на електроенергията. Фактори за увеличаване на цените на електроенергията са влизането в сила на дългосрочни непазарни договори за доставка от обновените централи, използващи лигнитни въглища и изкупуването на електроенергията от ВЕИ с високи цени, включване на квотите за търговия с емисии на парникови газове в крайните продажни цени, евентуален отказ от преотстъпване на квоти за парникови газове на термичните централи след 2013 г. за сметка на увеличени държавни приходи, забавено въвеждане и/или отказ от нови блокове в АЕЦ Белене и АЕЦ Козлодуй¹⁷.
    

30. 
    Промишлеността, енергетиката (големи горивни инсталации) и регионалната екологична инфраструктура (ПСОВ, системи и съоръжения за третиране на битови, масово разпространени, промишлени и опасни отпадъци) закъсняват с изпълнението на задължителните изисквания и норми на ЕС за опазване на околната среда, хармонизирани в националното законодателство.
    

31. 
    Изключително нисък е делът на иновативните предприятия, които по данни на НСИ през 2008 г. са само 23.9%, или в индустрия – 29.2% и в услугите – 16.3%. Малка е групата на големите иновативни предприятия, които да се превърнат в „локомотиви на растежа”.
    

32. 
    Независимо от опитите за внасяне на промени в системата на НИРД и иновациите в контекста на Лисабонската стратегия, българската икономика продължава да бъде с най-ниски показатели за иновации¹⁸, по индекс на глобална конкурентоспособност, с най-малко регистрирани патенти в страната и чужбина на милион жители в ЕС. Според данни на МИЕТ отраслите от иновативната група на промишлеността формират само 26% от добавената стойност в българската промишленост, срещу 46% в ЕС-27. България изостава хронично, заемайки последните места в ЕС по общи разходи и интензивност на НИРД. През 2008 г. разходите за НИРД са около 0.5% от БВП, при средна стойност от 1.9% за ЕС-27. Най-голям е делът на разходите за НИРД на сектор „Държавно управление”¹⁹ (58.3%), основно от научни институти и организации, докато разходите на частния сектор са около 31.0%, на ВУЗ и университетските болници - 9.6%, а на НПО - около 1.1% от всички разходи за НИРД.
    

33. 
    България е на първите места в ЕС по застаряване на населението (нарастващ дял на хората над 65 г.), което поставя пред огромни предизвикателства трудовия пазар, социалното осигуряване и защита, здравеопазването, социалните услуги, като генерира потребност от постоянно нарастващи социални трансфери. Независимо от подобряване равнището на раждаемост през последните години (10.7 на хиляда души през 2009 г.), намаляват жените във фертилна възраст. Свръхраждаемостта сред част от етническите общности при продължаваща маргинализация генерира ежегодно огромни контингенти от социално застрашени лица. Високите нива на емиграция, намаляването на икономически активните лица, застаряването и проекциите в промяната на етническите структури на населението, влошаването на образователната и квалификационната структура на хората в България създават огромен натиск върху пазара на труда и допринасят за дебалансиране на финансовото състояние на солидарните стълбове на осигурителната система.
    

34. 
    Ясно изразени са тенденциите на деквалификация и понижаващо се качество на трудовия ресурс – застаряване, липса на съвременно образователно ниво и компетенции, отговарящи на потребностите на пазара на труда (знания, умения, професионален опит, нагласи и мотивация), високо равнище на отпадащите от училищното образование²⁰. Налице е изоставане в качеството на висшето образование. В класацията „Топ 500” на водещите световни университети няма нито един български университет. Преобладаващата част от завършващите ВУЗ са с икономически и административни специалности. Ниско е качеството на преподаване и учебно съдържание в голяма част от акредитираните над 50 висши училища.
    

35. 
    Огромен е контингентът от статистически наблюдавани обезкуражени лица, в т. ч. неграмотни, с ниско образование и квалификация. Този контингент е основен „резерв” на неформалната икономика, за отраслите с ниска образователна и квалификационна структура на заетите – някои от услугите, строителство, текстилна и шивашка промишленост, селско стопанство и други. Тази тенденция оказва общ натиск за задържане на динамиката и равнището на заплащане и в другите икономически сектори и дейности, вкл. на тези с относително по-високи нива на заплащане.
    

36. 
    Възпроизвеждането на „етнически дискурсни”²¹ социални смущения в обществената структура доведе до влошаване на морала и трудовите навици на населението. Вандализмът не е изолирано явление както в икономиката, така и в битовата сфера. Държавата и обществените медии са абдикирали от задълженията си да възпитават нацията, вкл. на екологична и битова култура.
    

37. 
    От съществено значение е спешното задействане на комплекс от институционални, правни и икономически инструменти за насърчаване и принуди за осигуряване на достъп до образование, квалификация и заетост. Необходимо е радикално увеличаване на нивото на записване и завършване на начално, основно и средно образование, придобиване на професионална квалификация и ключови, в т. ч. езикови компетенции, на професионален опит, умения, трудови навици, култура и самодисциплина. Това следва да бъде възприето като фундаментална обществена задача, която успешно да бъде решена или да се постигне съществен напредък до края на 2020 г.
    

38. 
    
    Каталог: uploads -> files -> oldsite news
    oldsite news -> Преглед на печата 11 ноември 2009 г
    oldsite news -> За оценка на компетенциите на работната сила по браншове и региони
    oldsite news -> Преглед на печата 9 август 2010 г
    oldsite news -> Доклад на Световната банка: Рестарт за здравната реформа От 2002 до 2007 година са открити над 100 нови болници
    oldsite news -> Преглед на печата 12 август 2009 г
    oldsite news -> Преглед на печата 17 декември 2009 г
    oldsite news -> Наложиха ни най-големите ограничения за намаление на парниковите газове в ес
    oldsite news -> Бск отбелязва своята 30-годишнина На 27 април 2010 г в столичния хотел Шератон
    oldsite news -> Решение се чака през есента
    oldsite news -> Преглед на печата 11 октомври 2010 г
    
    
    
    Изтегляне 0.58 Mb.
    
    Сподели с приятели: