Становище на Национална мрежа за децата по проекта за Наредба по гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование



Дата28.10.2018
Размер82.19 Kb.




Становище на Национална мрежа за децата по проекта за Наредба по гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование

Национална мрежа за децата (НМД) е обединение на 137 граждански организации и съмишленици, работещи за и с деца и семейства в цялата страна. Насърчаването, защитата и спазването на правата на детето са част от ключовите принципи, които ни обединяват. Ние вярваме, че всички политики и практики, които засягат пряко или косвено децата, следва да се изготвят, прилагат и съблюдават, като се взема предвид принципът за висшия интерес на децата и с активното участие на самите деца и младежи. 



НМД участва в изготвянето на проектотекстовете на Закона за предучилищно и училищно образование (ЗПУО), както и следи процеса на изготвяне на прилежащите към него държавни образователни стандарти. Представители на Национална мрежа за децата активно участват в изготвянето на стандарта за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование и приветстваме стремежа за засилване на тези области в образованието.

Общи коментари

Национална мрежа за децата вярва, че в основата на гражданското образование е формирането на определени знания и умения, които да позволят на децата да вземат информирани решения и в перспектива да могат успешно да защитават лична или обществена кауза, да изслушват и уважават позицията на другия, и най-вече активно да участват в обществения живот и да търсят решения по проблемите, които ги вълнуват.

Обратната връзка от организации – членове на Мрежата показва, че за съжаление на много места в страната гражданското образование в българското училище се осъществява по-скоро на теоретично равнище и се пренебрегва неговата практическа насоченост и приложен характер. Пренебрегва се и тази особеност на гражданската проблематика, която превръща гражданското образование в интерактивна дейност, поощряваща инициативността, креативността и отговорността на учениците.

Представянето на българските ученици в международното изследване в гражданското образование ICCS1, което е под средното равнище на всички участници в изследването, дава основания да се смята, че една от основните проблемни области е свързана с учебното съдържание.


В тази връзка, смятаме, че работата по Наредбата трябва да бъде придружена от план за осигуряване на необходимата форма за системна квалификация на учителите в областта на гражданското образование и въвеждане на интерактивните методи на преподаване, както и ефективни форми на контрол и измерване на постигнатите резултати.
Без съмнение квалификацията на учителите е ключов фактор за постигане на високо качество на образованието. Особеностите на гражданското образование поставят много високи изисквания към квалификацията и подготовката на учителите, които преподават тази проблематика. В същото време, данните от изследване за гражданското образование и гражданската активност показват, че само 14 % от учителите използват методи и форми на преподаване, при които учениците участват в ролеви игри и симулации. Почти половината от тях посочват, че не се чувстват достатъчно уверени да преподават: икономика и бизнес, глобално гражданство, доброволчески групи, медии, глобално общество и международни организации и др. След като учителите са задължени да преподават гражданско образование, то следва не просто да имат възможност за квалификация, а и задължително да бъдат квалифицирани и то по системен и устойчив начин.
Друг наш общ коментар е свързан с необходимостта от припознаване на ролята на училището като институция, която трябва да поощрява гражданската инициатива и участие на учениците. Вярваме, че всяко училище следва да има политика за насърчаване развитието и талантите на всяко дете и включването на децата в различни клубове по интереси и доброволчески инициативи. Необходимо е и да се насърчава и ролята на ученическите съвети, които да участват активно в управлението на училището и коментирането на актуални теми от учениците в реално време.
Подкрепяме предложението за обвързване на работата по стандарта с глобалното образование и Целите за устойчиво развитие, както и преформулиране на областите на компетентност в Приложение 1, така че те да отразяват по-скоро уменията, които следва да бъдат развити (напр. „умее да“, „знае как“, „демонстрира умения за“, „прилага“), отколкото теоретични знания (напр. „разбира“, „описва“, „интерпретира“, „дава примери“, „познава“ и др. ).
Конкретни коментари

Предлагаме да се добави в чл. 3:

Ал. (1) Гражданското образование разглежда и ролите и отговорностите на глобалния гражданин в един взаимносвързан, глобален свят, както и устройството и действието на международните институции, имащи отношение към глобалните процеси.

Ал. 3. (2) Екологичното образование е насочено към разбиране на ролите и отговорностите на отделния гражданин за устойчиво развитие и към формиране на практически умения за водене на устойчив начин на живот.

Предлагаме да се добави в чл. 4:

Ал. (1) т. 1.

Л) Умее да прави връзки между отделни сфери на обществения живот и да разбира първопричините за социалните неравенства, екологичните и глобалните предизвикателства.

М) Познава системата на ООН и другите международни междуправителствени организации - Световна банка, Световна търговска организиция и Международен валутен фонд.

Ал.(1) т. 2

В) вместо „включваща“, предлагаме „приобщаваща“.

Към Чл. 4. (1) относно целите на гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование, отнасящи се до изгражданe на автономна и активна личност, смятаме че липсват най-важните личностни компоненти, които водят до изграждането на автономната и активна личност, а именно: позитивно самовъзпримане; самопознание и адекватна самооценка, увереност и самочувствие. Затова предлагаме Чл. 4. (1) да изглежда по следния начин:



Чл. 4. (1) Целите на гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование са:

1. изгражданe на автономна и активна личност, която:

а) има позитивно самовъзприемане и адекватна самооценка; познава и отстоява своите права, без да нарушава правата на другите.

………..

В подточка д) взаимодейства с членовете на семейството си, общността и другите хора по конструктивен и уважителен начин смятаме, че употребата на израза: „уважителен начин“ не подхожда на официален документ от такова ниво и предполага голяма субективност. Предлагаме той да бъде заменен и подточката да изглежда по следния начин: д) взаимодейства с членовете на семейството си, общността и другите хора по конструктивен начин като спазва техните права.

Относно рамковите изисквания за провеждане на часа на класа смятаме, че е недопустимо час, в който водеща роля трябва да имат учениците (час на класа), учебното съдържание да се запълва с проблематика, която е задължителна.Тогава е по-добре да се върне отново наименованието „час на класния ръководител“. Още повече, че предложената проблематика корелира отново с теми, които се разглеждат многократно и с голям брой часове в различни училищни възрасти като безопасност на движението и патриотично възпитание. Включването в часа на класа на проблематика като посочената по-горе няма нищо общо с гражданското образование.

В същото време изразяваме тревогата си от отпадането на някои текстове, които бяха включени в предишните варианти и са от ключова важност за функционирането на стандарта.

Например в последния проект в Глава 3 са отпаднали изискванията за брой часове по видове подготовка и степени на образование, които трябва да бъдат отделени за ГЗЕИО и всеки от неговите компоненти. Така би могло ГЗЕИО или някой от неговите видове да бъде въведено съвсем формално: чрез незначителен брой часове и форми в някой от видовете подготовка. По този начин няма да бъдат постигнати заложените цели и търсените положителни резултати.



Глава 5 „Институционални политики за подкрепа на гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование” не съдържа изисквания за формиране на институционални политики за създаване на благоприятна мултикултурна среда за прилагане на гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование. Проблемът с липсата на благоприятна мултикултурна среда е признат в редица нормативни документи. Липсата на благоприятна мултикултурна среда намира ясен израз във факта, че около три четвърти от ромските деца се обучават в класна стая само с ромски ученици. Обикновено това води до много ниско качество на образованието и затруднена социализация. В резултат: много от тези ученици отпадат, а процентът на ромските младежи и девойки, които продължават в средни училища и университети е твърде нисък.

В този смисъл предлагаме промени в чл. 14. За осъществяване на гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование училищата предлагат:

(1)    Във всеки от класовете в начален, прогимназиален и първи гимназиален етап училището организира предлагането за избор от страна на учениците за разширена подготовка на минимум по един от предметите “Гражданско образование”, “Здравно образование”, „Екологично образование“ или “Интеркултурно образование” по реда и условията на държавния образователен стандарт за учебния план, така че всеки ученик да има възможност да избере всеки от предметите поне веднъж във всеки етап.

(2)    Във всеки от класовете в начален, прогимназиален и първи гимназиален етап училището организира предлагането за избор от страна на учениците на факултативни часове за допълнителна подготовка по минимум един от модулите на гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование, така че всеки ученик да има възможност да избере всеки от модулите поне веднъж във всеки етап.

(3)    Във всеки от класовете в начален и прогимназиален етап училището организира предлагането за избор от страна на учениците на занимания по интереси в рамките на целодневната организация на учебния ден по гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование.

Според Национална мрежа за децата представените в приложение 1 към чл. 14, ал. 2, т. 1 стандарти са непълни. За много области на компетентности липсват описани конкретни практически умения, които учениците следва да придобиват по време на обучението си по гражданско образование в отделните етапи, за да могат действително да придобият граждански компетентности.

Липсата на описани практически умения в стандарта ще предопредели отново учебни програми и учебници, написани на високо академично ниво, ориентирани към интелектуалните способности на учениците и лишаващи ги от развитие на прагматични компетентности и най-вече умения в тази област. Ние вярваме, че истинското научаване минава през „Кажи ми – и ще го забравя. Покажи ми – и ще го запомня. Дай ми възможност да го направя – и ще се науча.“

Национална мрежа за децата изразява и недоумението си относно диспропорцията в предложения брой часове в приложение 5 към чл. 11 ал.3: за „патриотично възпитание“ са предвидени по 4 часа във всяка година, докато за толерантност в повечето случаи по 1 час годишно. Не виждаме как това кореспондира със заложените цели в членове 3 и 4. Още повече, че патриотично образование спокойно се случва и в часовете по история или литература.

Във връзка с часовете по превенция на тероризма – бихме искали да знаем как се планира провеждането на обученията, ще има ли изисквания за квалификация за работа с деца и как темата ще бъде обвързана със стремежа за насърчаване на толерантността и интеркултурен диалог?

Бихме искали да получим и разяснения относно часовете за военно обучение и предвидените мерки в случай, че ученикът изрази несъгласие с боравенето с оръжие или военно обучение. Има ли предвидени алтернативи, каквито съществуваха дори и в годините на задължителна военна служба?

В Приложение № 1 към чл. 14, ал. 2, т. 1 в областта на компетентност „междуличностни отношения“ е посочено, че в предучилищното образование детето описва и обяснява различните роли в семейството и правата и отговорностите, свързани с тях. А в първи гимназиален етап демонстрира разбиране за семейството като социална единица, за различните роли, права и отговорности в него и тяхната динамика в жизнения цикъл. За нас тези текстове имат нужда от по-подробно разяснение и прецизиране. Бихме искали да попитаме какво се има предвид с посочените заложени знания за децата в съответните етапи относно семейството, как то ще бъде оценявано и как се предвиждат разговори по тези теми с различни от стандартните роли (настанен при близки и роднини, осиновител, приемен родител и други), както и как е включено самото семейство за да се разберат ролите.

Национална мрежа за децата



7 Септември 2016

1 Център за контрол и оценка на качеството на образованието, 2010, http://www.ckoko.bg/upload/docs/2013-01/ICCS_BGR_doklad.pdf



База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница