Становище от доц д-р Ася Лазарова Атанасова

Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“

за присъждане на образователната и научна степен „ДОКТОР” професионално направление 2.2. История и археология (Нова и най-нова обща история – История на Русия)

Софийски университет „Св. Климент Охридски“,

Научна област: Хуманитарни науки

Научен ръководител: доц. д-р Дарина Григорова

Тема на дисертацията:

Темата на дисертацията – СССР И ЯПОНИЯ (1945 – 1960). РОЛЯТА НА ДИПЛОМАЦИЯТА ЗА НОРМАЛИЗИРАНЕ НА ОТНОШЕНИЯТА е особено актуална и интересна, имайки предвид динамиката на днешните геополитически взаимоотношения между световните сили. Руската федерация (като наследник на СССР) и Япония имат изключително влияние при формирането на визията не само в Азиатско-тихоокеанския регион, но и в целия свят. Актуална е и поради факта, че двете държави, както отбелязва и самия докторант, и до днес не са «изчистили» териториалните спорове около принадлежността на Курилските острови, тоест, това е една «жива» тема, която продължава да се развива (наскоро японският премиер Шидзо Абе заяви, че двете страни трябва да подпишат мирен договор, за да реализират амбициите си за икономическо сътрудничество).

Първа глава разглежда последния етап на Втората световна война в Азия до подписването на Санфранциския мирен договор. Направена е необходимата ретроспекция на териториалните промени между Русия и Япония относно Курилските острови и о. Сахалин. Ясно се вижда как се променя външната политика и интересите на държавите в контекста на започващата Студена война. По-конкретно за разглежданата тема, Ялтенското споразумение, което е удобно за СССР, но вече не и за САЩ. Докторантът Мартин Димитров стига до два напълно логични извода: СССР не търси реално политическо влияние в Япония. Водещо е желанието за демилитаризация, за сигурност, а не за налагане на идеология (стр. 60). Сталинският реалполитик – по-добре „безопасна Япония“, отколкото впускането в авантюра за постигането на ефимерна „комунистическа Япония“ (стр. 61). И другият – Сталин използва „японската карта“, като не се меси в Япония, но иска същото от САЩ в други направления (напр. Източна Европа).

Проследява се възникването на териториалните претенции на Япония към СССР, теорията за „Северните територии“, опитите на Япония да изключи част от островите на Курилите. Изяснени са причините за бойкот на Съветите на Санфранциската конференция, извежда се изводът, че подписването на мирния договор ще донесе негативи на страната.

3. Втора глава: СССР и Япония (1951 – 1956) – дългият път на нормализация на дипломатическите отношения

Ако Първа глава е по-скоро въвеждаща в темата, то Втора е съществената част по нея. Проследява се бавното нормализиране на отношенията между двете страни. Последните години на Сталин се съчетават с управлението на проамерикански настроения Йошида Шигеру, което логично води до „замразяване“ на дипломатическите отношения. По думите на Мартин Димитров, тук е постигнат „най-сериозният историографски принос на изследването“; с помощта на архивни документи е направена „преоценка“ на периода, която доказва опитите на японците за нормализиране на отношенията. Въпреки тези опити, които не идват от официално Токио и затова са просто интересен факт от този период, действителните крачки към сближаване са направени през 1954 г. Разгледана е последователно и прецизно смяната на управлението в двете страни и по-точно, как тя се отразява на отношенията им. Много добре е уловен моментът, че затоплянето идва не само заради политическите промени, а е и обвързано с редица проблеми между тях, които не могат да бъдат решени в обстановка на конфронтация. Потърсени са грешките и на двете страни за провала на преговорите в техния Лондонски етап, както и намесата на САЩ, която само засилва негативните настроения. Посочени са причините, заради които Москва и Токио, въпреки всички пречки, успяват да подпишат съвместна декларация.

Разглежда отношенията между двете страни от подписването на Съвместната декларация до договора за сигурност между Япония и САЩ. Акцентира се върху провала на политиката на Хрушчов относно Япония. Мартин Димитров удачно слага за край на своята разработка с годината 1960-та, когато, както самият той констатира, отношенията помежду им окончателно влизат в орбитата и в модела на Студената война. Положително в тази глава е, че не се ограничава само до териториалните спорове, а ни представя и развитието на риболовния въпрос, на ядреното разоръжаване, въпроса за съдбата на военнопленниците и др.