Становище от доц. Райна Николова – медиен експерт и бивш член на сем

Относно: Разглеждането на безпрецедентния казус с разкъсването на в. „Труд” на 24.02.2012 г. в ефира на ТВ7 (предаването „Гореща точка”) и излъчването на програмно съдържание, създаващо личностна нетърпимост срещу Огнян Донев и Любомир Павлов в нарушение на Закона за радиото и телевизията

С тревога следя българския ефир и професионалната ми съвест не ми позволява да остана безучастна към случващото се през последните 10 дни по „ТВ7” – една невиждана по мащабите си медийна кампания срещу издателите от „Медийна Група България Холдинг” ООД, чиято кулминация бе в петък (24.02.2012 г.), когато в ефир водещият на предаването „Гореща точка” Николай Бареков разкъса екземпляр на в. „Труд”.

Едва ли си даваме сметка, но физическото унищожаване на вестник в ефир представлява най-висш акт на агресия срещу носителя на информация, а следователно и акт на най-сериозно застрашаване на свободата на словото, какъвто символ е в. „Труд”.

Това действие представлява нарушение на принципа за гарантиране свободното изразяване на мнение, залегнал в чл.10, т.1 от Закона за радиото и телевизията. Свободата на словото е ценност на съвременното общество. Но това право не е абсолютно (Решение № 7 от 1996 г. на Конституционния съд). То търпи ограничения, за да бъде гарантирана друга ценност, по-висш интерес – демократичното развитие на обществото.

Надявам се, СЕМ да не подмине с мълчание случилото се на 24.02.2012 г. Защото морално така ще подкрепи и ще покаже, че се радва на подобни телевизионни ексцесии. А това ще даде смелост, ще провокира и окуражи още по-драстични посегателства срещу свободата на словото, които ще продължават да излизат отвъд границите на нормалното и очакваното човешко и публично поведение. На екран вместо с преглед на печата денят ще започва с късането и раздирането на вестници, наричани от водещите мило „парцал”. На тази медийна политика не би могъл да се противопостави какъвто и да било друг механизъм, като например правото на отговор, защото всички правни норми в ЗРТ изведнъж ще бъдат обезсмислени от грубо, арогантно и неадекватно словесно и друго медийно поведение.

Случилото се на екран представлява грубо погазване на чл.39, ал.2 от Конституцията на Република България: „Това право (свободата на изразяване – б.а.) не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.”

Поставих си за цел и изброих, че на 24.02.2012 г. името на Огнян Донев се споменава пряко в „Гореща точка” ЕДИНСТВЕНО В НЕГАТИВЕН АСПЕКТ 13 пъти, а на Любомир Павлов – 3 пъти, също в ОТРИЦАТЕЛЕН АСПЕКТ. Ето защо, считам, че е налице нарушение на чл.10, т.4 (защита на личната неприкосновеност на гражданите) и т.5 (недопускане на предавания, внушаващи нетърпимост между гражданите) от ЗРТ.

Демонизирането на образите на издателите на в. „Труд” от екрана на „ТВ7” едва ли ще спомогне за развитието на демокрацията в България. Но то ще провокира единствено нетолерантност в обществото. Днес на прицел са те и в. „Труд”, а утре кой ще е следващият, който ще бъде подложен на тази човеконенавистна и свирепа кампания срещу уважана медия с десетилетна история?

Като се надявам, че членовете на СЕМ ще се отнесат достатъчно отговорно към поредното предизвикателство пред медийната регулация, както не веднъж са го правили, ще предприемат законосъобразни действия в защита на обществения интерес, оставам