Становище съгласно



Дата09.04.2018
Размер111.17 Kb.
#64671
Комитет по правата на човека
Становище съгласно чл. 5, т. 4 от Факултативния протокол към Международния пакт за граждански и политически права1
по молба № 747/1997 на

д-р Карел Валдероде (починал през феврурари 2000 г.) и преживялата му съпруга д-р Йохана Камерландер (адвокат) срещу Република Чехия2

(разгледана на 30 октомври 2001 г. в рамките на 73-та сесия на Комитета)
(резюме)
Международен пакт за граждански и политически права чл. 14, т. 1: право на справедлив процес; чл. 26: забрана за дискриминация
Законовото изискване за гражданство като необходимо условие за реституция на конфискувана от властите собственост прави произволно и следователно дискриминационно разграничение между лица, които в еднаква степен са жертви на конфискации от страна на държавата, и поради това е в нарушение на чл. 26 от Пакта. Нарушението се утежнява от ретроактивното изменение на закона, изключващо определен кръг лица от възможността за реституция, на каквато иначе са имали право.
1. Молбата е подадена от д-р Карел Валдероде – гражданин на Чехия и Австрия, живеещ в Прага, представляван от съпругата си д-р Йохана Камерландер. В нея се твърдят нарушения на чл. 14, т. 1 и чл. 26 от МПГПП, извършени от Република Чехия. Пактът е ратифициран от Чехословакия през декември 1975 г., а Факултативният протокол – през март 1991 г. След разделянето на Чехия и Словакия през декември 1992 г., Чехия е заявила, че приема ангажиментите по Пакта и Факултативния протокол. Молителят е починал на 6 февруари 2000 г. и преживялата му съпруга е продължила да поддържа молбата пред Комитета.
І. Фактите, изложени в молбата
1.1. Д-р Валдероде е с френско-германски произход, но е роден като гражданин на Австро-Унгарската империя на 4 май 1904 г. във Виена. В края на Първата световна война през 1918 г. живеел в Бохемия и станал гражданин на новосъздадената държава Чехословакия. През 1939 г. на основание немския си матерен език станал автоматично германски гражданин по силата на хитлеров декрет от с.г., с който Бохемия и Моравия станали протекторат. През 1941 г. починал баща му и той наследил имението Хруби Рохозец.

2.2. В края на Втората световна война имението му било конфискувано без компенсация по силата на Декрета Бенеш 12/1945. Все пак, по силата на Конституционен декрет 33/1945 молителят останал чехословашки гражданин, защото било доказано, че по време на нацистката окупация е бил лоялен към Чехословакия. През 1949 г., след установяването на комунистическия режим, той бил принуден да напуснe Чехословакия по политически и икономически причини. През 1991 г., след “кадифената революция” от 1989 г., отново се установил за постоянно в Прага. На 16 април 1991 г. чешкото министерство на вътрешните работи го уведомило, че продължава да бъде чешки гражданин, но на 20 август 1992 г. отново му предоставило чешко гражданство, явно след откриването на документ, че през 1949 г. го е загубил, след като е напуснал страната.

2.3. На 15 април 1992 г. влязъл в сила Закон 243/1992, който предвидил реституиране на земеделските и горските имоти, конфискувани с Декрет 12/1945. Правоимащи по този закон са лица с чешко гражданство по Декрет 33/1945 (или други посочени закони) и постоянно местоживеене в Чехия, които са били лоялни към Чехословакия по време на германската окупация и са чешки граждани към момента на подаване на молбата за реституция. В указания срок молителят подал искане за реституиране на имението Хруби Рохозец и на 24 ноември 1992 г. сключил с тогавашните собственици реституционен договор, който бил одобрен от Поземлената служба на 10 март 1993 г. С решение от 30 юли 1993 г. Централната поземлена служба отхвърлила жалбата на град Търнов срещу одобряването на договора и на 29 септември с.г. молителят влязъл във владение на имота си.

2.4. Молителят твърди, че държавата е осъществявала намеса в съдебното производство и постоянен натиск върху административните органи. Като доказателство цитира писмо от 29 април 1993 г., подписано от тогавашния министър-председател и адресирано до властите в Семили и компетентните министерства, в което се излага юридическо становище, че реституирането на собственост, конфискувана преди 25 февруари 1945 г., е “законно”, но въпреки това “неприемливо”. Молителят твърди, че това политическо изявление впоследствие е било използвано в съдебното производство. Според него именно поради нарастващия политически натиск, в края на 1993 г. Министерството на вътрешните работи отново повдигнало въпроса за неговото гражданство. Наред с това предишните собственици били подтиквани да оттеглят съгласието си от подписания договор.

2.5. На 22 декември 1994 г. прокуратурата на окръг Семили подала молба до районния съд за обявяване за нищожно решението на Поземлената служба от 10 март 1993 г. Районният съд отхвърлил молбата, но второинстанционният съд върнал делото за повторно разглеждане.

2.6. На 17 октомври 1995 г., по повод молба на “гражданска инициатива”, Централната поземлена служба се произнесла по законността на решението на Поземлената служба и отхвърлила молбата. Въпреки това на 2 ноември с.г. уведомила молителя, че ще започне преразглеждане на решението. 20 дни по-късно министърът на земеделието отменил решението на Поземлената служба, като се мотивирал, че има съмнение дали молителят отговаря на изискването за постоянно местоживеене, и върнал преписката. Молителят обжалвал заповедта на министъра пред Върховния съд на 22 януари 1996 г.

2.7. На 9 февруари с.г. бил изменен Закон 243/1992 г., като бил съобразен с решение на Конституционният съд от 12 декември 1995 г., според което изискването за постоянно местоживеене било противоконституционно. Било добавено обаче ново изискване – за непрекъснато чехословашко/чешко гражданство от края на войната до 1 януари 1990 г. Молителят твърди, че това изменение било прието именно с оглед неговия случай и представя доказателства за употребата на израза “законът Валдероде” в чешките медии и обществени институции. Тъй като д-р Валдероде не отговарял на новите изисквания, на 3 март 1996 г. Поземлената служба анулирала реституцията. На 4 април с.г. молителят обжалвал това решение пред Пражкия градски съд.

2.8. Относно изчерпването на вътрешноправните средства той поддържа, че производството умишлено е било забавяно заради напредналата му възраст, както и че лесно можел да се предвиди негативният му изход. Поради това той моли Комитета да приеме молбата му за допустима.


ІІ. Оплакването
3.1. Молителите твърдят, че реституцията на собствеността им е била отменена по политически и икономически причини и че законодателството е било изменено така, че да изключи възможността те да бъдат компенсирани за конфискацията. Това представлявало нарушение на чл. 26 от Пакта, а заради политическата намеса в съдебния процес – и на чл. 14, т. 1. В този контекст молителят изтъква и дългите забавяния при гледането на делото му.

3.2. В допълнение твърди, че изискването за непрекъснато гражданство е в нарушение на чл. 26 от Пакта и се позовава на практиката на Комитета по този въпрос. Приложимите в случая условия за реституция били дискриминационни в сравнение с тези за конфискации, извършени след 1948 г.


ІІІ. Становище на държавата-страна по Пакта
4.1. Държавата възразява, че производството пред Градския съд на Прага не било приключило, защото преписката била все още във Висшия съд.

4.2. Това не било прекомерно забавяне, тъй като жалбата срещу решението на министъра на земеделието до Висшия съд била подадена през януари 1996 г., а през декември 1996г. подготвителният етап по събиране на всички документи бил приключил.

4.3. Държавата е посочила и вътрешноправни средства за защита срещу умишлено забавяне на производството – жалба до председателя на съда, който може да инициира проверка от Министерството на правосъдието, и конституционна жалба, ако молителят счита, че е претърпял сериозни вреди от забавянето.

4.4. Според държавата-ответник конституционната жалба е напълно приложима в настоящия случай, тъй като международните договори, гарантиращи правата на човека, са пряко приложими и имат предимство пред националното право.

4.5. Държавата-ответник отхвърля предположението на молителя, че е имало политическа намеса в съдебното производство. Писмото на министър-председателя не било адресирано до съда, а било просто отговор на запитване на местния клон на партията. Молителят можел да се защити срещу намеса в независимостта на съда, като поиска Конституционният съд да разпореди това писмо да се изключи от досието по делото.

4.6. Относно твърдението за дискриминационно третиране държавата твърди, че двата реституционни закона имат различни цели и не могат да бъдат сравнявани.

4.7. Накратко държавата поддържа, че молителят не е изчерпал вътрешноправните средства за защита и следователно молбата му е недопустима на основание чл. 5, т. 2 б. “b” от Факултативния протокол. Също така, след като твърденията на молителя не били подкрепени с доказателства и/или не разкривали нарушение на никое право, гарантирано от Пакта, молбата била недопустима ratione materiae.

ІV. Отговор на молителя

5.1. Молителят изтъква, че държавата не е оборила твърденията му.

5.2. Всички изисквания на първоначалния закон от 1992 г. били изпълнени, когато Поземлената служба одобрила реституцията на имота му. Държавата не коментирала измененията от 1996 г., които не били приложими през 1993 г., когато бил одобрен договорът му за реституция. Тези изменения направили възможна повторната експроприация на земите му.

5.3. Като посочва и забавянията в производството, молителят настоява, че изчерпването на други вътрешноправни средства би било безполезно, заради политическия интерес към случая.

5.4. Писмото на министър-председателя не било просто становище, а се приемало за тълкуване на закона. Политическите измерения на реституционната процедура се доказвали от взаимовръзката между различни компоненти.

5.5. Относно молбата на “гражданската инициатива” (виж 2.6. по-горе) молителят отбелязва, че тя е била подадена две години и пет месеца след постановяването на решението на Поземлената служба, а министърът на земеделието го отменил още три месеца и половина по-късно, т.е. очевидно 30-дневният преклузивен срок не бил спазен.

5.6. В допълнително становище молителят твърди, че мотивите, с които Висшият съд е отхвърлил жалбата му на 25 август 1997 г., илюстрират политическото естество на процеса.

5.7. На 24 юли 1998 г. молителят обжалвал пред Конституционния съд решението на Пражкия градски съд от 25 март 1998 г. (виж 2.7. по-горе).

5.8. Според него, дори КС да уважи молбата му, той ще върне преписката за ново разглеждане на Поземлената служба и новото производство може да продължи още пет години и да е съпроводено от нови политически намеси и неоправдани забавяния. Той подчертава, че срокът би бил неоправдан и с оглед възрастта му.
V. Въпросът за допустимостта на молбата
6.1-6.2. Съгласно чл. 87 от процедурните правила на Комитета по правата на човека, Комитетът следва да прецени на първо място допустимостта на молбата съгласно Факултативния протокол към Пакта, което е сторил на своята 65-а сесия през март 1999 г. По възражението за неизчерпване на вътрешноправните средства Комитетът е отбелязал, че през август 1997 г. Висшият съд е оставил без уважение жалбата на молителя срещу решението на министъра, а на 25 март 1998 г. градският съд е отхвърлил жалбата му срещу решението на Поземлената служба от 1996 г. От текста на тези решения става ясно, че са окончателни, което прави невъзможни по-нататъшните опити на молителя да узакони и да иска одобрението на реституционния договор от 1992 г.

6.3. Относно конституционната жалба срещу решението на градския съд Комитетът е приел, че с оглед историята на случая тя не дава на молителя разумно основание да очаква ефективна обезвреда и следователно не представлява ефективно вътрешноправно средство за защита, което той да е длъжен да изчерпи за целите на чл. 5, т. 2, б. “b” от Факултативния протокол.

6.4. При тези обстоятелства, като е отчел досега натрупаните забавяния в производствата по вина на държавата-ответник, както и забавянията, които най-вероятно ще се натрупат и за в бъдеще и напредналата възраст на молителя, Комитетът е приел изчерпването на вътрешноправните средства за защита за неразумно продължително.

7. На 19 март 1999 г. той е обявил молбата за допустима, доколкото може да постави въпроси по чл. 14, т. 1 и чл. 26 от Пакта.


VІ. Преценка по същество
8.1. Съгласно изискванията на Факултативния протокол (ФП) Комитетът трябва да постанови решението си въз основа на информацията, която е получил от страните. В тази връзка той отбелязва, че въпреки двете напомняния държавата не е представила никаква информация след постановяването на решението по допустимостта на молбата. Комитетът припомня, че съгласно чл. 4, т. 2 от ФП държавата е длъжна да му сътрудничи и да представи писмени обяснения или изявления, изясняващи случая, както и информация за предприетите мерки, ако има такива.

8.2. Две са оплакванията на молителя за нарушение на чл. 14, т. 1 от Пакта – за намеса на изпълнителната власт в съдебния процес и за приемането на ретроактивно законодателство. Комитетът отбелязва, че доколкото относно приемането на ретроактивно законодателство е направено и оплакване за произвол и от там за нарушение на чл. 26, не става ясно как приемането на Закон 30/1996 повдига въпроси по чл. 14, т. 1. Що се отнася до писмото на министър-председателя, то е било част от административната преписка във връзка със собствеността на молителя, която е била представена в съда, и няма данни дали и как именно това писмо е било използвано в рамките на съдебните производства. При липсата на допълнителна информация Комитетът е на мнение, че самото включване на писмото в материалите по делото не е достатъчно да обоснове заключение за нарушение на чл. 14, т. 1 от Пакта.

“8.3. Относно твърденията за нарушение на чл. 26 от Пакта Комитетът отбелязва на първо място, че още Закон 243/1992 е съдържал изискване за гражданство и че Закон 30/1996, с който той е бил изменен ретроактивно, е добавил едно по-строго изискване за непрекъснато гражданство. Комитетът отбелязва също така, че изменителният закон е изключил молителя и всеки друг в неговата ситуация от възможността за реституция, на каквато иначе може да са имали право. Това поставя въпрос за допуснат произвол и от там за нарушение на правото на равнопоставеност пред закона, правото на еднаква законова закрила и забраната за дискриминация по чл. 26 от Пакта.

8.4. Комитетът напомня становището си по дела №№ 516/1993 (Симунек и др.3), 586/1994 (Йозеф Адам) и 857/1999 (Блажек и др.4), че законовото изискване за гражданство като необходимо условие за реституция на конфискувана от властите собственост прави произволно и следователно дискриминационно разграничение между лица, които в еднаква степен са жертви на конфискации от страна на държавата, и поради това е в нарушение на чл. 26 от Пакта. Нарушението се утежнява от ретроактивността на оспорвания закон.

9.1. Заключението на Комитета, действащ на основание чл. 5, т. 4 от ФП, е че чл. 26 във връзка с чл. 2 от Пакта е бил нарушен от държавата-страна по него.

9.2. В съответствие с чл. 2, т. 3, б. “a” от Пакта държавата-ответник е длъжна да предостави на преживялата съпруга на молителя ефикасно средство за възстановяване на нарушените права, което в този случай означава бърза реституция на въпросната собственост или предоставяне на компенсация и, в допълнение, подходяща компенсация за това, че молителят и съпругата му са били лишени от ползването на имота си след отмяната на реституцията през 1995 г. Държавата-страна по Пакта е длъжна да преразгледа законодателството си и административните си практики, така че да гарантира на всички както равенство пред закона, така и еднаква законова закрила.

9.3. Комитетът напомня, че с присъединяването си към ФП Република Чехия е признала компетентността му да решава дали е извършено нарушение на Пакта, както и че съгласно чл. 2 от Пакта е поела задължение да осигури на всички лица, намиращи се на нейната територия и подчинени на нейната юрисдикция, признатите от Пакта права и ефективно и подлежащо на изпълнение средство за възстановяването им в случай на констатирано нарушение. В допълнение Комитетът настоява държавата-страна по Пакта да разработи процедури за съобразяване със становищата на Комитета, изразени съгласно Факултативния протокол.

9.4. В тази връзка Комитетът изисква от държавата-страна да му предостави в 90-дневен срок от връчването на това становище информация относно мерките, предприети за съобразяване с него. От държавата-страна по Пакта се изисква и да публикува становището на Комитета. ”



1 CCPR/C/73/D/747/1997, 02.11.2001 г

2 Dr. Karel Des Fours Walderode (deceased in February 2000) and his surviving spouse Dr. Johanna Kammerlander (counsel) v. the Czech Republic

 Материалът е подготвен и предоставен от Фондация Български адвокати за правата на човека, която притежава авторските права върху превода и резюмето на решението. Той е включен в настоящата база данни в рамките на проект “Усъвършенстване на правораздаването в сферата на защита на правата на човека в България”, изпълнен от Фондацията в периода м. ноември 2005 г. – м. август 2006 г.

3 Simunek et al.

4 Blazek et al.






Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница