Становище

СТАНОВИЩЕ

от проф. Георги Янков

за конкурс за академична длъжност „Доцент“ по 8.2 Изобразително изкуство, „История и теория на дигиталните изкуства, видеоарт, видеомонтаж, интерактивен пърформанс и инсталация“

д-р Венелин Шурелов и д-р Красимир Терзиев.

„Актьорът като предмет, предметът като актьор. Модернизъм в сценографията“ с научен ръководител професор Светослав Кокалов.

Той е съосновател на магистърска програма „Дигитални изкуства“ в която преподава от самото начало по дисциплини свързани с теорията на дигиталните изкуства. Шурелов е основен член на кураторския екип на международния фестивал за дигитални изкуства „ДА ФЕСТ“ от първото му издание в 2009 до последното пето издание проведено през септември 2015.

Автора се представя със седем работи за които смята, че най-пълно и ярко очертават дългогодишните му авторските търсения в областта на технокултурата и дигиталните изкуства.

Kъм работите „Машина за рисунки“, „Фантомат“, „Оrthoman“, „Tabula Rasa“, „Събиране и изваждане“, „Man ex Machina“ и „Hand exention“ е прибавена и кибер-лекция пърформанс в която са използвани драматургия и инсталация за да може артиста да изложи и визуално най-убедително теоретичните си разсъждения и търсения през последните близо десет години.

Изброените произведения, съставляващи хабилитационния труд на кандидата са обединени под името SubHuman Theatre. Шурелов обоснова избора на това заглавие с посоките на днешната политическа, икономическа и културна ситуация, които изследва в отделните седем работи. В идейната рамка на SubHuman Theatre се проследяват етапите и трансформациите на човешкото тяло, концентрирайки се върху неговата маргинализация, резултат на конфликта между човек и технология. Подтиснатата човечност е основата върху която Шурелов изгражда, създава, митологизира и едновременно демитологизира днешната реалност. Техно-културата и техно-естетиката на привличане и отблъскване са изходни позиции за разчитане на днешната културна и цивилизационна картина, която автора нарича субкултура.

„Машина за рисуване“ 2005 е интерактивна инсталация, която осмива

комерсиалния нагон прозиращ в позата и поведението на съвременния художник. Скрит в метална кутия, поставена на улицата, автора предлага на минувачите предварително създадени осем свои рисунки. Ефекта е провокативен за зрителя и с иронично намигване показва ситуацията в която е попаднал художника в лицето на Шурелов.

„Фантомат“ 2008 също е интерактива инсталация, но изградена на принцип различен от „Машина за рисуване“. Той е самостоятелно функциниращо хуманоидно произведение, независещо от присътвието или отсъствието на своя създател. Една пусната монета задейства специфичен аудио-визуален пейзаж в очите на андроида, предизвикащ едновременно парадоксални чувства за вина, съжаление и хумор.

„Orthoman“ 2009 продължава посоката на работа на Шурелов. Отново хуманоидна интерактивна инсталация, задвижвана от ръката на зрителя, пъхнал ръка в гърдите на обекта и изтръгваща звуците на предварително записана фонограма. Играта между наблюдател и обект чертае границите между нормално и патологично, между естествено и уродливо.

„Tabula Rasa“ 2009 e oбект-кутия-маса разположен над тялото на артиста. Разделен е на сектори върху които зрителите могат да пишат и рисуват, съответно активирайки тази част на тялото която е под избрания сектор. Директния ефект от интервенцията на зрителя повдига въпроса за изследване на другото и дали и доколко неговата обективизация може да се приеме като форма на насилие. Произведението преминава във втори етап, където след заснемане на зрителската намеса, тя се принтира и подменя тялото на автора. За тази си работа Шурелов пояснява

„Модерния човек от края на 19 век до днес, успешно преодолява фантастичните морални и класификации на 18 век, но само, за да ги замести с един епидермален чувал, творение от дубликати и клонинги и една обърната наопаки генетична легитимация.

„Събиране и изваждане“ 2010 е серия от 24 рисунки тематично свързани с появата и напускането на живия свят. Освен интереса към аугментирано, хибридно тяло в рисунките присъства и въздейства натрупан емоционален пласт, въпреки условността на човешкия портрет, основен елемент в всички рисунки.

„Max Ex Machina“ 2011e инсталация, пърформанс и лекция обединенни в камерно представление, естествено натрупано от дългогодишните интереси на автора който отново се явява в главната роля на протагонист. В нея артиста разпрострира своите размишления, провокиращи въпроса за човечността, технологичната мутация присъщи на днешното време.

„Hand Extention“ e последната по хронология работа влючена в хабилитационната колекция на Шурелов. Тя съдържа силно изразена социална позиция на автора фокусираща клошарите, прехранващи се от боклукчийските кофи. Абсурдното представяне на пръчките за ровене (хенд екстейншън) в кофите, като художествени произведения с цена и под стъкло предизвиква тежка комбинация на усещания за ирония и съжаление, кристализиращи в чувство за срам.

Красимир Терзиев е атвор с многобройни са мостоятелни и групови изяви, подредени и изброени в представеното от кандидата CV. Петте визуални произведения са подкрепени с негови теоритични изследвания, докторска дисертация, статии, изкуствоветски текстове за него и интервю с Владия Михайлова.

„Битките за Троя“ е интересен поглед излседващ сложните взаимовръзки и произтичащите от тях промени в света на глобалното кино. Автора проследява движението на снимачните терени, отдалечаващи се от историческото място, както и мотивацията, мечтите и илюзиите с които българските статисти се записват, участват и разделят в края на холивудската супер продукция. Илюзията въздейства и в крайна сметка променя реалността за много от момчетата участвали във филма.

„Събщения от космоса в двора“ 2008/9 е двуканално видео поставящо проблема с летящата в орбита космическа полюция на нашата цивилизация и последстващите я екологични и етични конфузии. Дигитално създаден анимиран монстрозен спейс-боклук в дясната част на екрана е гарниран със слайдшоу в лявата половина, което с фотография и текст исторически ни превежда и насочва към гледната точка на Терзиев.

„Мону-ментално“ 2011 е проект изследващ проблема с гига-материалното визуалното наследство от времето на комунистическич режим. Паметника на съветската армия построен през 1954 година е неизменна тема в всяка предизборна кампания от 90те години насам . Индеферентната статична камера на Терзиев е фокусирана през булеварда към Паметника. Действието във видеото се развива в няколко плана, на преден, спиращи и потеглящи автомобили, на втори случайни минувачи, скейтери, нововлюбени, пиячи на бира и други всекидневно срещани типажи. Нищо не се става въпреки периодично повтарящи се музикални подсказки. Терзиев търси ирония в ситуацията заключена между безразличието на камерата и това на монумента като бекграунд на действителността.

“Между Flashback и Déjàvu” 2015 е видео в коетодве камери са се втренчели една в друга. Едната е прикрепена към статив, а втората е летяща такава вертикално отдалечаваща и приближаваща се над първата. Чрез дебненето на двете фографски усройства, автора си поставя цел да ги противопостави исторически, субективно-перспективно и да ги вкара в диалог на взаимно проучване.

„Self-Tracking” (проследяващ себе си) също на принципа на пасивната камера и автентичен аудиофон, както в предното видео, проследява непрекъснатото построяване/разглобяване на един фарт.Може да се открие аналогиа с популярнато происведение на Равел, „Болеро“ в което идеята се натрапва постепенно на принципа на повтарящото се действие-фраза.

Терзиев обобщава: „Интересите ми на художник се

фокусират върху движещия се образ (езика на киното), но и върху света на тех-

нологиите на образи (мрежовата култура, виртуализацията на човешкия опит),

пресрещнати с пространствените нагласи, които сме наследили и смятаме често

за даденост от Ренесанса насам.

Преди да продължа с анализа на двете кандидатури си позволявам да споделя едно мое впечатление, което се оформи постепенно във времето, след срещите ми с работи на различни видеоартисти. Често действието е бавно, провлачено,с отчайваща динамиката. Понякога се случва да не изгледам видеото докрай, то ми доскучава, не мога да му отделя желанато от автора време, то е извън темпото на моите реакциите и бързината на мислите ми.

А както е казал Марк Твен на времето – „Само на класиците им е позволено да бъдат скучни“. Искам да кажа, че чувствотоза мярка често убягва на някои автори изявяващи се в полето на дигиталните изкуства.

Настоящия конкурс за доцент е труден, защото и двамата кандидати са ерудурани артисти, които притежават богат опит и познания за развитието на съвременното и в частност дигитално изкуство . Те се различават в своето творчество, всеки е развил своя посока на търсения и изяви. Да се правят конкретни сравнеия между отделни работи на двамата художници би било неуместно.

Авторското присъствие на Шурелов е силно осезаемо в неговите произведения. Той подлага своето тяло и его под изследващото, скептично или ироничноили каквото и да е друго внимание внимание на зрителя с фатална доза сериозност, зад която прозира фино чувство за хумор. Творбите на Шурелов са кинетични, сценични, интерактивни и провокативни.

Терзиев обратното, в представените работи е приел по-пасивната роля на безмълвен разказвач, на свидетел регистриращ действие или съдба. Неговите идеи постепенно, лека-полека, но и все по-натрапчиво искат да превземат мислите на зрителя, докато той не ги припознае като свои собствени.

След като изгледах и изчетах няколкократно представените хабилитационни работи, убедено препоръчвам на уважаемото научно жури да подкрепи кандитатурата на д-р Венелин Шурелов за академична длъжност „Доцент“ по 8.2 Изобразително изкуство, „История и теория на дигиталните изкуства, видеоарт, видеомонтаж, интерактивен пърформанс и инсталация“.