Признаци за подбор на подходящи методи. При избора на задачите на обучение, учителят се ръководи от социално детерминираните цели на обучението, изложени в държавно-образователните стандарти. Подборът на формите и методите на обучение се съобразява с принципите, целите, особеностите на системата и със залегналото учебното съдържания в процеса на обучение. При подбора на методите на обучение от значение е тяхната ефективност и възможността им да се съчетават.Всеки метод се използва за решаването на конкретен набор от задачи.Ако методът е адекватен на целта,т.е. най- краткият, най-икономичният и ефикасен начин към целта, то неговото прилагане трябва да доведе до постигането на желания резултат. Подборът на методите зависи от следните фактори: 1) закономерности, произтичащи от принципите на обучение; 2) целите и задачите на обучението; 3) съдържанието и методите на тази наука като цяло и темата в частност; 4) образователни възможности на учениците: възрастови (физически, психически), обща подготвеност (образователна и възпитателна), особености на ученическия колектив; 5) особености на външните условия (географско положение, производствени фактори); 6) възможности на самия учител. От определящо значение за правилния подбор на методите са следните компоненти на педагогическото майсторство: - професионална ориентация – показватположително отношение към професията и желание за усъвършенстване; - професионални знания и методика на преподаване – знанияпо преподавания предмет, неговата методика, психология и педагогика, а така също умението да синтезира изучаваната наука, да решава педагогически задачи и да анализира педагогически ситуации; - педагогически способности и педагогическа техника – способности за изучаване, изследване на педагогически обекти, явления и процеси; способност да планира учебния процес в съответствие с целта и задачите на педагогическата деятелност, комуникативни и речеви умения, способност да адаптира учебния материал с цел по-успешното му възприемане от учениците. Ако целта на обучението е да се формират теоретически знания, то най-подходящи за случая са словесните методи, докато нагледните и практическите методи изпълняват спомагателна функция. При условие, че си поставяме за задача да формираме представи, то тогава най-подходящи са нагледните методи, а словесните се възприемат като спомагателни. За да се стимулира активността на учениците за формиране на теоретични знания, подходящите методи са свързани с използването на дидактически игри и дискусионни методи (дискусия, дебат, обсъждане). Формирането на фактически знания се съхранява в използването на словесни методи, но се повишава използването на нагледни и практически методи. Тук преимущество имат практическите методи пред използването на дискусия. Ако целта е да се формират практически умения и навици на учениците, то най-подходящи са практическите методи (лабораторна работа, учене чрез тренажори, упражнение и др.). За развитието на абстрактното словесно-логическо мислене на преден план излизат словесните методи, работа под ръководството на учителя и самостоятелната работа на ученика. Но ако си поставим за цел да развием самостоятелното мислене на учениците, тогава на помощ идват практическите методи, свързани с изпълнението на логически упражнения, решаване на задачи, писане на съчинение и др. За да се стимулира паметта по време на урока, се препоръчва разумното комбиниране на словесни, нагледни и практически методи.
|