Общите функции на проблемното обучение са: усвояване от учениците на система от знания и способи за умствена и практическа дейност; развиване на интелекта на учениците, т.е. тяхната познавателна самостоятелност и творчески способности; формиране на способна и критично мислеща личност. Специални функции на проблемното обучение: възпитаване на навици за творческо усвояване на знанията; възпитаване на навици за творческо приложение на знанията и уменията за решаване на учебни проблеми; формиране на натрупване на опит за творческа дейност; формиране на мотиви за учение, социално-нравствени и познавателни потребности. Проблемната задача е учебно-познавателна задача, която изисква самостоятелно и рационално решаване. В нейната основа стои противоречието между съществуващите знания. Учебната проблемна ситуация е психическо състояние на мисловно взаимодействие на ученика или класа с някакъв проблем под ръководството на преподавателя. Проблемните ситуации могат да се разделят по няколко принципа: по област на научно знание или учебна дисциплина; по насоченост на търсенето на нови знания, способи за действие, възможности за прилагане на нови знания в нови условия; по ниво на проблемност; по тип и характер на съдържателната страна на противоречията; Различават се следните основни типове проблемни ситуации: ситуация на липса на знания; ситуация на противоречие между теоретичните възможности и практическата осъществимост. ситуация на противоречие между получените практически резултати и отсъствие на знания за това, което трябва да се обясни, как и защо е получен именно такъв резултат. Система на методите на проблемното обучение: обяснително-илюстративен; репродуктивен; проблемно изложение; частично търсене;
