Стара загора прякото преподаване на мислене – успешна практика за ориентиране на училищното образование към формиране
Изтегляне 129.89 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- НА УМЕНИЯ И ГРАЖДАНСКА АКТИВНОСТ НА ЛИЧНОСТТА
- І. Какъв е проблемът на днешното училищно образование
- ІІ. Как да се реши проблемът
- ІІІ. Кой е професор Едуард де Боно
- ІV. Прякото преподаване на мислене – успешна практика в ХІ основно училище „Николай Лилиев”
- Същност и цели на обучението. Структура на урока.
- Особености при реализиране на обучението в Клуба по мислене чрез т.н. Час по мислене
- Прякото преподаване на мислене – инструмент за гражданска активност
- Благодаря за вниманието!
|
ХІ ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „НИКОЛАЙ ЛИЛИЕВ” СТАРА ЗАГОРА ПРЯКОТО ПРЕПОДАВАНЕ НА МИСЛЕНЕ – УСПЕШНА ПРАКТИКА ЗА ОРИЕНТИРАНЕ НА УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ КЪМ ФОРМИРАНЕ НА УМЕНИЯ И ГРАЖДАНСКА АКТИВНОСТ НА ЛИЧНОСТТА (Моят опит) Йорданка Христова възпитател в ПИГ ІІ клас Стара Загора 2008г.
Уважаеми участници в конференцията, 1 В България тече процес на трансформация - политическа, икономическа, на ценностите... И това естествено, създава проблеми. Концентрирането на обществото ни около тях не е само заради реалното ни присъединяване към Европейския съюз, а и заради нашата потребност от алтернатива, която да ни осигури по-качествен живот. И ако все повече хора разбират, че животът им е в техните ръце, то те се нуждаят от подготовка за един нов етап в личната си социализация. И тъй като в демократичното общество ролята на държавата става все по-ограничена, човек трябва да е в състояние да взема ефективни решения за своя живот, както и да знае правата си. Ако тези две тенденции - на отдръпване на държавата и на овладяване на нова лична стратегия за живеене н реализация, не се развиват едновременно, този процес ще протича с видима асиметрия – едната страна изпреварва дpyгaта. В тази връзка, става дума и за образователната реформа, чиито темпове и краен резултат ще предскажат и степента на успяване на България по пътя на демокрацията. Щом залогът е толкова голям, а резултатът е забележим извън днешното българско училище, то образованието престава да е някаква абстрактност, а важен фактор за гражданското общество. І. Какъв е проблемът на днешното училищно образование? През различни етапи на историческото ни развитие българското училище е било едно уникално пространство, в което са се пресичали реалните критерии на общественото ни развитие. Проблемът днес е в качеството на училищното образование. По мое мнение по-точната формулировка е, че българското училище предлага много знания, но малко умения. А е известно, че мотивацията и уменията са предпоставка за успеха на всяка лична стратегия. Професор Де Боно казва, че e „Лесно да седнеш пред чиния ядене и да го изядеш. Трудно е да произведеш, да купиш, да приготвиш храната". За тази цел са нужни много мислене и висока степен на "действеност", дори в случаите, когато знаеш как да го постигнеш. Но да знаеш, не винаги означава, че можеш да го правиш. Следвайки ракурса на това разбиране на автора, се питам дали българското училище не предлага повече знания, но малко умения за успяване? 1  Източник на настоящото изложение е книгата ми „Първи стъпки в прякото преподаване на мислене в училище”, 2005г. Цитатите са на проф. Едуард де Боно.
ІІ. Как да се реши проблемът? Професор Де Боно има една мисъл: "Не можеш да изкопаеш дупка на друго място, като правиш същата дупка по-дълбока". За българското училище смисълът е в откриването на нови хоризонти. До тях може да се достигне, като "се отместим встрани, за да опитаме с нови идеи и нови подходи". А това означава да развиваме образованието като образование с ценностна система, особено във възрастта до двадесет години. Това е и подходящото време да разбереш, че свободата ти дава самочувствие, но също ти помага да откриеш своя път и да следваш своето призвание, да поемаш отговорности за своя живот, да си последователен в избора на поведение. "Латералното" мислене развива характери, целеустременост, ражда послания, без които не може да живее нито едно общество. Посланията събуждат онова, което Де Боно нарича "действеност". И ако за Гьоте: "Човек вижда толкова, колкото знае", то аз бих казала, че човек успява толкова, колкото е научил от "латералното" мислене. Убеждавам се в това всеки ден. И вече добре разбирам, защо авторът говори за съкращаване на времето за преподаване на информация в училище, за сметка на увеличеното време за преподаване на умения за мислене. Един от аргументите му е, че в условията на все по-настъпващата кибер комуникация, човек има достъп до много информация. Проблемът е в нейното оползотворяване така, че да не й позволим да "ни обърка и залее". Нужни са умения, за да противодействаме на този процес. Преди пет години, аз не подозирах, че системата за "латерално" мислене е една много силна стратегия в ръцете на всяко общество, което го е грижа къде и как се създават личности, нужни за собственото му преуспяване. Още повече, че тази система е демократична в основата, върху която се стартира. Няма ограничения. Предназначена е за всякакви възрасти, за различен социален опит, различни интелектуални възможности.
В много държави изучаването на неговите книги е част от задължителен курс в университетите. Използват се в средни училища и в училища с научен уклон, а на международната конференция по мислене в Бостьн през 1992 година, Едуард де Боно получава награда като човек, който за първи път разработва методите за пряко преподаване на мислене в училище. През 1992 година професор Де Боно учредява Тръст за когнитивни изследвания - благотворителна организация, чиято дейност е насочена към пряко преподаване на мислене в училище (по т .н. програма СОRТ), а през 1996 година Фонд Едуард де Боно в Дъблин, с подкрепата на Европейския съюз, провежда конференция за "преподаване на мислене в училище". Професор Eдуард де Боно е автор на понятието "латерално" мислене ("странично" мислене - б.ез.), публикувано за първи път през 1967 година в речника на Оксфорд. То бързо се превръща в активна част на английския език, защото приложението му е свързано с решаването на всяка ситуация в живота, бизнеса, науката, общественото развитие. ІV. Прякото преподаване на мислене – успешна практика в ХІ основно училище „Николай Лилиев” Прякото преподаване на мислене е една успешна практика в ХІ основно училище „Николай Лилиев” вече шеста учебна година.
Когато проучвах системата на латерално мислене, ме впечатли хуманната й същност–тя не просто те учи да мислиш, а да успяваш. Зададох си въпроса – а не е ли това крайната цел на всяка училищна реформа? Трябва ли тогава да измисляме нови модели, ако те вече са открити и успяващата част от света ги познава и използва? Интересът ми се задълбочи още повече, защото открих за себе си инструментариума за социализация на децата в ранна възраст – проблем върху който работех седма поредна година (тогава).
Прякото преподаване на мислене в училище дава умения чрез усвояването, упражняването и практикуването им. То оказва съществено влияние върху развитието на учениците във връзка с тяхната социализация и интегрирането им в живота. Програма CORT, която е за пряко преподаване на мислене в училище, включва шестдесет урока, разделени в шест групи по десет урока. На базата на книгите и препоръките на проф. Де Боно, разпределям учебното съдържание на шест основни ядра: Природа на ума и мисленето, Мисловни инструменти, Мисловни навици, Мисловни операции, Мисловни нагласи и принципи, Мисловни структури и ситуации. При структурирането на учебното съдържание имам предвид програма CORT, но се съобразявам с възрастта на децата. Придържайки се към изискването за спираловидния характер на обучението, т.е. разширявайки и усложнявайки учебното съдържание през всяка следваща учебна година, като прибавям и нови теми, се доближавам до окончателния обем и класическата структура на програма CORT. Основен източник за подготовка на урочните единици са книгите и сайтовете на проф. Де Боно, както и сайта на неговия представител за Източна Европа Андрей Малигин. Целите на обучението групирам така:
Структурата на урока включва: събуждане на интереса, усвояване на умението и упражняването му. За упражнения използвам мисловните задачи на проф. Де Боно и собствени. В първи курс избирам по-забавни и познати, като постепенно преминавах към по-отвлечени и сериозни. Понякога комбинирам. Обучението дава възможност да се прилагат разнообразни общи и специфични методи и подходи: демонстрации, съвместна или паралелна работа на учителя и ученика, работа по групи, Петминутен формат на мислене, Методът на рисуването, Десетминутна игра, писане и устно говорене, обяснение, сравнение, речева игра, симулантни игри, наблюдение и др. Педагогическата диагностика при това обучение е насърчителна. Учителят повече наблюдава, насочва и помага на учениците да развият своите умения и знания. Времето за формалните уроци е 30 минути при първокласниците, 35, 40 и 45 – при по-големите. Часът по мислене се провежда веднъж или два пъти седмично (през различните години) – в конкретни дни и в конкретни часове.
Според проф. Де Боно, не е трудно да се провежда обучение по мислене, ако събудим и продължим да поддържаме у децата мотивация за подобно занимание. Интересът у деца и родители провокирах чрез Клуб по мислене – Едуард де Боно. Разработих проект „Училище за идеи”, в основата на който е придобиването на мисловни умения. Аспектите на моя авторски проект доближиха целите на „латералното” мислене до по-реални очаквания, свързани с умения за личностно развитие и успех. Получих и подкрепата на училищното ръководство. Оттук-нататък всичко щеше да зависи от уменията и професионализма ми. В моята практика започнах със 7-8-годишни деца. В този случай предотвратяването на евентуални противоречие е в компетенциите и професионализма на учителя. Предвид конкретнообразното мислене на малките ученици, е задължително онагледяването на учебния процес, използването на знаци за понятията и изводите. И тъй като още в началото се въвеждат термини, често използвам знаков заместител. Практикувам различни игри, манипулиране с предмети и демонстрация, вербализация на наблюдавана ситуация, провокации и др. Постепенно се преминава към по-абстрактно ниво. Определяща е ролята на устната реч. Обучението по мислене поставя децата в различни ситyации и ги насърчава да решават подбраните от учителя мисловни задачи. Непосредственото упражняване затвърдява новите понятия, подпомага процеса на разбиране. Самите задачи са източник на информация, обогатяват социалния опит и стимулират личната информираност на ученика. С времето се развива проблемния и творчески характер на обучението, защото едновременно с усвояването на елементите на умението да мислят, децата имат възможност да предлагат и реализират свои идеи, да формулират и да решават проблеми. Насърчава се цялостно творческата им активност. Най-важното обаче е овладяването на общи подходи в познавателната и поведенческа дейност на малките мислители. Те натрупват опит, който започва да очертава индивидуалния път за развитие на всеки от тях. Малките ученици свикват да работят по инструкция, в екип, в определени времеви граници, формират нагласа за активна позиция по време на часа. Методическата организация на урока включва и практически дейности, свързани с работата по конкретен проект, изпълнение на домашна работа, конструиране и т.н. Обучението преминава през различни етапи. През първата година се набляга на усвояването на елементите на умението за мислене. По-нататък се акцентува на самото умение и тренирането му чрез упражняване и практикуване във формално време, т.е. в часа по мислене. Но още през втората година създавам условия и провокирам практикуване на умения в неформална среда. А това е крайната цел на това обучение - умението да се превърне в навик. Учебното съдържание позволява осъществяването на междупредметни връзки с учебните предмети: български език и литература, математика, околен свят и други. Усвояването на определена тема провокира в различна степен емоционалния и етически свят на детето. И в това обучение се отчита субективното отношение на ученика. С времето чисто емоционалната реакция се замества с мисловно умение. Обучението по системата за „латерално” мислене е отворено за различни деца. Скоро тези различия в базата започват да намаляват. По-лесно се справят с ученето, по-информирани са и с по-развито „странично” мислене. Повече се себеуважават и демонстрират трайна привързаност към удовлетворяване на своите интереси. Иначе не бих могла да си обясня кое мотивираше децата през различните години да стават рано два пъти седмично, за да присъстват на своя час по мислене. Факт, който ме кара да направя заключението, че се чувстват отговорни за своя избор. И ако в началото те трябваше наистина да бъдат „поведени” към едно ново знание, сега всичко зависи от тях. Убедена съм, че са започнали да възприемат днешното училище като нов тип интелектуална и социална среда., като желана територия, защото продължават да бъдат мои партньори и съмишленици, оставайки верни на проекта „Училище за идеи”. Истината е, че прякото преподаване на мислене провокира мотивация и формира умения не само за мислене, но и за гражданска активност.
Педагогика, която се крепи на разбирането, че всяко дете е различно и значимо, зачита трите стълба на детското самочувствие: „Аз искам”, „Аз мога”, „Важен съм”. Обучението по системата за „латерално” мислене предлага шансове всичко това да бъде проверено. Включването в такова обучение е израз на личен избор и силна мотивация. В процеса на обучението децата имат усещането за постижение, за можене, защото нещата просто се случват. А „правенето”, успехът, резултатите моделират едно ново самочувствие. Те могат да мислят като свободни хора и да отстояват своите ценности, а това вече е добро лично качество. Усещат, че стават важни и значими, проявяват гражданска активност. Още през втората година умението за мислене се превръща в инструмент за изява на личния потенциал на ученика, а и на всеки човек, който желае нещата да се случват. Да си спомним твърдението на проф. Де Боно, че от уменията за мислене зависи как ще се използва потенциала на интелекта, давайки пример с шофьора и колата. Полагайки това разбиране в основата на моята практика, аз развих приложните направления на проекта „Училище за идеи”, създавайки поле за разгръщане практическата активност на децата, свързана с „латералното” мислене. Всяка година добавям по едно ново програмно направление. В момента проектът включва: - Програма „Общ обучителен процес” (Клубовете по мислене за малки и за големи деца – по един час седмично) - Програма „Обучение чрез проекти”, която включва Работилница за детска инициатива – по един час месечно. Децата придобиват компетентности и умения за разработване и работа върху индивидуални и групови проекти, прилагайки наученото в т.нар. Час по мислене. В края на учебната година децата защитават своите проекти, а най-добрите стават носители на наградата „Млад мислител”, която учредих през учебната 2006/2007г., чийто награден фонд от 100 (сто) лева е личното ми дарение за училището. - Програма „Гражданска инициатива” включва дейността на Детски парламент като форма за изява на гражданската инициатива; практикуване на умения за публично говорене – излагане на мнение, участие в дебати и дискусии; съвместна дейност с Административно бюро „Запад”-община Стара Загора (най-вече в проучването на проблеми, свързани с района, подаване на сигнали по инициативата „Буден гражданин”, участието ни в общинската кампания „За чист дом, за чиста Стара Загора”, стопанисването на Кът за отдих) - Програма „Отрий света на знанието с библиотеката” се реализира като партньорство на Клубовете по мислене с библиотека „Родина” в рамките на техния едноименен проект. Учредихме два клуба „Приятели на книгата”. По молба на децата Детски отдел на библиотеката им осигурява библиотечно обслужване на място. Имаме програма за съвместни мероприятия. По време на клубните занимания, които са веднъж месечно, използваме умения и техники за четене с разбиране и за читателско възприемане на художествения текст, но и за писане на авторски текстове. Участваме в списването на детския сайт на библиотеката. Прякото преподаване на мислене е изпитание за всеки учител, за децата, но и за техните родители. Факт е, че още първата година те подкрепиха своите деца и мен чрез Инициативен комитет на родителите и приятелите на проекта „Училище за идеи”, което доказва, че партньорство между училището като институция и родителите е възможно, особено когато те виждат в него желана територия за своите деца. V. Вместо заключение Убедена съм, че всяко дете има нужда да бъде „поведено” от своите родители и учители. В един момент, те ще са готови да го пуснат. Но и самото дете трябва да е готово да бъде пуснато. Свободата е ключът към всяко нещо в света, но за нея се иска да си подготвен. Системата за "латерално" мислене подготвя децата, дава им кураж за самостоятелно мислене и вземане на решения. Нещо повече, крайните цели на прякото преподаване на мислене в училище са в хармония с потребностите на гражданското общество и развитието на демокрацията в България. А знаем, че всяко образование може да бъде оправдано само от социалния ефект, който то постига. До него се стига с добри практики, а системата за „латерално” мислене е повече от практика. Тя разширява хоризонта на децата, стимулира социализацията им, отваря ума им за вкус към живота и успеха, формира ценностни стандарти, прави ги по-комуникативни и деятелни, формира у подрастващите качествен прагматизъм, който прави личността конкурентна. Още повече, че вече се говори не само за висок коефициент на интелигентност („High IQ”), но и за „приложим КИ” („realized IQ”). В момента българското общество има нужда от личности, които да предизвикват движение, да провокират стереотипите. Ако искаме българското училище да генерира лица, характери, които да притежават чувството за свободен и личен избор, да вземат решения и да носят отговорности, да изпитват щастие не от това, което искат да постигнат , а от това как се стремят да го постигнат, системата за "латерално" мислене трябва да бъде призната и в България, чрез въвеждането на т.нар. час по мислене. Като свободна територия за придобиване на мисловни умения, той ще спомогне за по-бързото интегриране на децата и младежите в истинския живот. Шансът на българското училище не е в оцеляването му, а в мобилизирането около една по-висока цел, каквато е образованието с ценностна система. Това ще помогне то да се впише по друг начин в стойностния свят на учениците – желана територия за придобиване на знания, но и за формиране на умения и гражданска активност, за оползотворяване на свободното време. Благодаря за вниманието! За организаторите: Прилагам книгата „Първи стъпки в прякото преподаване на мислене в училище”, Й. Христова, 2005г. Каталог: dete -> misliteli misliteli -> Из дейността на мислителите учебна фирма да, не грешите! На 27 януари т г. осемнадесет деца от проекта „Училище за идеи” dete -> Д-р рос кембъл dete -> Детето, как да го обичаме истински dete -> Детето – враг? Изкривеното съзнание на хората води битка със собственото им бъдеще misliteli -> Из дейността на мислителите коледен празник „Подранила Коледа” misliteli -> Мартенски празничен калейдоскоп под такова заглавие излезе поредният брой на вестника на трети „б”клас при ХІ оу „Николай Лилиев” misliteli -> Коледен поздрав Коледа е. Звън, звън, звън! Хайде, тичайте навън! Дядо Коледа пристига Изтегляне 129.89 Kb. Сподели с приятели:
|