Старите майстори свтршиха, инвестирайте в младите

СТАРИТЕ МАЙСТОРИ СВТРШИХА, ИНВЕСТИРАЙТЕ В МЛАДИТЕ

Сега е моментът да заложите на младото изкуство. То се развива, има нужда от помощ, и ако съумеете да го откриете и дадете на света, ще попиете част неговата слава. А и ще ви излезе далеч по-евтино.

Цените на родните стари майстори удариха тавана. При положение че са само ценени в границите на България, ЕДИНСТВЕНИЯТ ВИНОВНИК ЗА КОСМИЧЕСКИЯ ИМ ЦЕНОВИ СКОК бе първонаяалното натрупване на капитали. В началните години на демокрация институции като ПЧБ, банка “Моллов”, Балканбанк и частни колекции се хвърлиха д купуват старите майстори и някои наши съвременници, но от по-зрялото поколение.

Вече не може да се прави колекция от ценните платна на Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Цтоян Венев или Васил Стоилов. На пазара са въртят по-семпли творби или фалшификати.

Европейската и световната практика обаче показва, че просветветените колекционери поемат писк и залагат на все още неизвестни, но переспективни имена. Така само след 10-20 години стойността на техните колекции нараства многократно. Пример в това отношение е доста известният и у нас гениален д-р Луидвиг.

Влюбеният в изкуството колекционер събира изкуство не за да спечели, но не и да загуби. Той има пари, но те не са ключът. Балансът се постига от комбинация пари любов. Случайно попадналият на пазара прави мегаломански сбирки, в които хвърля много повече пари от реалната им стойност. За съжаление такива са художествените “богатства” на всички бивши банки и доста частни колекции у нас. Обратният пример – скъпи колекции, направени с много любов и малко пари, е рядко явление. От публично афишираните такива са колекциите на Светлин Русев и Боян Радев.

Не са за пренебрегване личните качества и позиции в обществото на човека, обзет от ТИХА ЛУДОСТ НА СЪБИРАЧЕСТВОТО. Но и това е част от играта, наречена колекционерство.

Когато едон новопоявил се “нахъсан” колекционер с много пари, но малко лично разбиране купува картина на търг или чрез посредник, той ще я вземе на нейната гранично висока цена. Защото не е имал времето, усета, нагласата или парите да я купи преди 10 или 20 години.

Тогава какво да направи? Възможно най-простото, но и най трудното нещо – да започне своята собствена колекция. Да не събира трохите от чуждата трапеза. При колекционерството парите са важни – особено количеството им, пък и да са под ръка. Но решаващо е времето. Своята колекция един нов колекционер може да започне с нови имена и нови произведения. И само след 15-20 години, ако има има вкус и търпение, може да стане също толкова значим, колкото и неговите художници. Разбира се, ако правилно е заложил на точните имена. И е подкрепил с парите си този който го заслужава! Тук е тръпката за истинския събирач. Все пак за колекцията му трягва по-малко време, отколкоро да се отгледа истинска английска ливада.

Най-добрият европейски пример е Саатчи – богат англичанин, който разпродаде старите си майстори и заложи на младото поколение островни автори, известни днес по цял свят като “хулиганите” в изкуството. Това е другото – най-съществено призвание на колекционерството – да подкрепя живия, развиващ се и нуждаещ се от средства да работи (и да оцелее!) художник. Това е той – колекционерът меценат и спомоществовател.

На прохождащия роден пазар на изкуството ЛИПСВА ОЩЕ ЕДНО ВАЖНО ЗВЕНО – ЕКСПЕРТЪТ. Той е още по-необходим заради липсата на търгове и открит пазар у нас. У нас вече няма аукционни тип “Сотби’с”, не съществуват документи за покупко-продажба и цени на произведения. Много често произведения се вписват в официалните счетоводни документи на измислени цени.

Трябва да се има предвид и тъжният факт, че един стар майстор, който отдавна е починал, има своята историческа и музейна стойност и място. Но той нито може да се развива и да направи повече от това, което е, нито пък може да придобие тепърва своята по-голяма известност извън България. За разлика от него работещия в момента художник, който притежава качествата и търпението, би могъл рано или късно да получи и шанса за реализация в европейски и световни мащаби. Но има нужда от пари за материали, за да пътува, да излага, да се рекламира. При добре премерен маркетинг, включително от страна на колекционера, СРЕДСТВАТА МОГАТ ДА СЕ ВЪЗВЪРНАТ МНОГОКРАТНО. Тогава и сладостта, и удовлетворението, и нивото на колекцията са несравнимо по-големи – когато ти лично, с твоите рискове и открития си направил твоята колекция заедно с твоите художници. Така ти си вече неразделна част от историята на изкуството.