Старите столици на България Част 1 1



Дата19.03.2017
Размер202.09 Kb.
Старите столици на България
Част 1

1.Плиска първа българска столица – Съвременният носител на името Плиска е град в Североизточна България. Той се намира в Община Каспичан, Област Шумен и е в близост до градовете Нови пазар и Каспичан. Той е първата столица на Дунавска България. Старо наименование на селището е Абоба. Близо до него археолози от Руския археологически институт в Цариград разкриват през 1899-1900 средновековния град Плиска или Плъсков, столица на България (Първото българско царство) от края на 7 век до около 893, когато столицата се премества в Преслав. Градът е в развалини от 17 в. Според местен екскурзовод, повечето камъни от крепостните стени са откраднати за изграждане на къщи. Останките на средновековния град, който е бил обкръжен с земен ров и вал, заемат около 23 кв. км. площ: цитадела с мощни отбранителни стени, Голям дворец и Малък дворец, базилика, строена с каменни блокове. В Плиска са намерени множество останки на раннославянската и старобългарската култура. В съседство с Плиска се намира старобългарският курган в Нови Пазар. при влизането ни в музеят ще видим макети на двореца и голямата Базилика. Там се намира и стая на Карел Шкорпил, където има снимки от неговия живот и работа по разкопките. В близост до музея е и гробът на известния археолог,когото древната българска столица завладява все повече и повече.
Карел Шкорпил*- (на чешки: Karel Škorpil) е чешко-български археолог и музеен деец, един от създателите (заедно с брат си Херман) на българската археологическа наука и музейно дело, откривател на първата българска столица Плиска, където е и погребан.

-Неговия гроб в Плиска.
- Факти за Плиска- Град Плиска (1243 жители, 140 м н.в.) се намира в южния край на Лудогорското плато. Отстои на 404 км и 24 км североизточно, съответно от София и Шумен, на 6 км северозападно от Каспичан, на 6 км западно от Нови Пазар и на 2 км южно от останките на първата българска столица, носила същото име.

- Плиска е сред Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз: Археологически резерват, лятно работно време: 8:00-18:00 ч.; зимно работно време: 8:00-17:00 ч.; има печат.

- Кратка обобщаваща информация- Столица на Първата българска държава, основана от Аспарух. На площ от 23 km2 са разположени останки от монументални архитектурни обекти. В археологическия музей е показан битът на населението, материалната и духовната му култура от периода VII-X век.

Основана от хан Аспарух през 681 година, вероятно върху старо славянско селище, Плиска е столица на България до 893 година. Стогодишни археологически проучвания разкриват останките от  "външен" и "вътрешен" град, Тронна палата, Малък дворец, езически храм, дворцова черква, водохранилище, бани, стопански и жилищни постройки, а на 1,5 километра от Източната порта – основите на внушителен катедрален храм – Голямата базилика. Разкритите останки са консервирани и по същество представляват музей на открито. Находки от резервата, показани в музейната експозиция, представят бит, материална и духовна култура на жителите на старата столица. Тя се намира на 28 километра Североизточно от град Шумен и на 2 километра от съвременният град Плиска.


-Исторически моменти свързани с града- Безпорно едни от най-важните и преломни моменти от българската история , а именно Княз Борис I-Михаил (852-889 г.)приема християнството за официална религия.През 862г.-863г. - сключва съюз с Лудвиг Немски и преговаря с него за приемане на християнството в България от папата в Рим.
-Крепоста Плиска - Плиска е и сред най - внушителните паметници на средновековното европейско градостроителство.
Древната столица е построена в полето, няма естествена защита и затова е опасана с три отбранителни пояса. Първият, който ограждал Външния град, е бил дълбок земен ров с висок насип. Вторият е бил направен от огромни плочи, образуващи висока около 2,5 м. крепостна стена. Във всички стени е имало по 2 петоъгълни кули и порта. Главният вход е бил на източната крепостна стена. Третият пояс е бил тухлено укрепление, защитаващо цитаделата. Целият комплекс е разположен върху площ от 23 кв. км.
Изследователите на древната българска столица са отбелязали три етапа в нейното изграждане. Дворецът на хан Крум построен върху 500 кв. м. е сред най-забележителните паметници от първия етап. Интерес представляват тайните входове, по които обитателите му са можели да напуснат незабелязано града. Дворецът е разполагал с голямо водохранилище и модерни за времето си бани. Изключително мащабното строителство, разгърнато през втория етап от изграждането на Плиска се свързва с името на хан Омуртаг (814 - 831), който има най-големи заслуги за превръщането на Плиска в един от големите източноевропейски ранносредновековни центрове.. Сред паметниците на неговото царуване са крепостните стени, т. нар. малък дворец с жилищата за членовете на ханското семейство, новите бани със сложна отоплителна инсталация, два езически храма и изключително пищно декорираната Тронна палата. Големият дворец е най - добре запазената сграда във Вътрешния град. Тронната палата на българските владетели е била официална представителна сграда и се е ползвала за съвета на кана, за тържествени приеми на чужди пратеничества и пиршества. Тук е бил и неговият трон. Размерите на двореца са 52 на 26.5 м. Третият строителен етап е оставил за историята раннохристиянски култови сгради с внушителни размери. Най-забележителният архитектурен паметник от това време е Голямата базилика. Със своите 2920 кв. м. тя била най - голямата християнска църква на Балканския полуостров. Огромната трикорабна базилика, дълга 100 м. и широка 30 м. е била оградена от голям манастир със сложна архитектура. Плиска е градът, в който българите са покръстени в християнската вяра. Тук през 886 г. княз Борис I e приел учениците на създателите на славянската писменост братята Кирил и Методий.

………………………………………………………………………………………………




Част 2

1.Втора българска столица Велики Преслав- Изграждането на Преслав било плод на дългогодишни усилия от страна на българските архитекти и строители. Неслучайно едно легендарно известие от XI в. гласи, че цар Симеон изграждал новата столица на християнска България в продължение на 28 години. Знае се, че преди да стане столица, Преслав е бил здраво укрепен военен аул. Предполага се, че в него е резидирал един от близките помощници на владетеля - ичиргубоилът. По своето градоустройствено решение и най-вече с разделението си на две части - вътрешна и външна, Преслав напомня столицата Плиска. Съществува обаче значителна разлика в тяхната площ. Докато външният град на Плиска обхваща приблизително 23 кв. км, то външният град на Преслав е едва около 5 кв. км. Има различия и в укрепителната система. При Преслав са налице две концентрични укрепителни системи, които ограждат и външния, и вътрешния град. В тяхното изграждане били употребени големи дялани каменни блокове, споени с хоросан. Във вътрешния град се издигал и царският дворец, за чиито блясък и величие има запазено описание на старобългарския книжовник Йоан Екзарх. Между другото той пише, че палатите в Преслав „били украсени с много камък, със сребро и злато. Непосредствено до двореца бил изграден и патриаршеският комплекс, който включвал една голяма дворцова базилика и патриаршеския палат. Гъсто застроен бил външният град на Преслав, където се откриват най-голям брой граждански постройки, черкви и манастирски комплекси. Оформили се квартали с различни функции - политически, стопански и военни. Силно развитие в Преслав получило църковното строителство. Наред с традиционния и архаичен базиликален тип църкви под влиянието на съседна Византия започнала да си пробива път и кръстокуполната църква.

Понятието кръстокуполна отразява специфичния начин, по който било организирано вътрешното пространство на този тип църкви. В основата му стоели две помещения, ориентирани съответно запад - изток и север - юг, които се кръстосвали в средата, а над нея се издигал куполът на църквата. Кръстокуполните църкви заимствали редица елементи от бази-ликата, като напр. преддверието (т. нар. нартекс), олтарната абсида и др., но се отличавали с по-голяма лекота и хармония в пропорциите. В повечето случаи преславските църкви са били част от манастирски комплекси, разположени във външния град или извън неговите крепостни стени. Открити са 8 такива комплекса, от които по-известни са манастирът на Мостич, манастирът в Патлейна, манастирът в Тузлалька. В манастирски комплекс се намира и най-блестящият образец на църковната архитектура в Преслав - т. нар. Кръгла църква. Тя е наречена още и Златна, тъй като се предполага, че централният й купол е бил покрит със злато.

Кръглата църква поразява със своя необичаен композиционен план, който се отличава от всичко, строено дотогава в Преслав. Основно-то помещение на църквата (т. нар. наос) представлява кръгло помещение (ротонда), разделено на дванадесет ниши, пред всяка от които са поставени колони. Те носели втори етаж, над който се издигал златният купол. фасадата й била богато украсена от каменни корнизи с разнообразни профили и пластични форми. Открити са останки от пъстра подова настилка, керамична облицовка на стените и късове мраморен цокъл. Кръглата църква представлява оригинален паметник на българската архитектура, който ясно показва стремежа на преславските майстори да не следват сляпо византийските архитектурни образци, а да проявя-ват творчество в строежа на църковните сгради. Съвременният град Велики Преслав е административен център на община Преслав. Намира се в Североизточна България на 20 км от областния град Шумен и на 25 км от гр. Търговище. Разположен е в полите на Преславската планина, близо до река Голяма Камчия. Днес градът е сравнително малък, но все още пази с гордост останките от по-велики времена.


Има данни, че Велики Преслав е съществувал първо като тракийско поселище, чието име не ни е известно. За това се съди по откритите в областта на града останки от тракийско поселение. В зората на българската държава мястото е било населено предимно от славянски племена, за което говори произхода на името му. Около средата на IX век, може би след войните на хан Крум с Византия, градът е укрепен и тук постепенно е изграден голям военно-стратегически център, както и седалище на висш държавен сановник.
След покръстването на българите в Преслав се изграждат много църкви, но същинска важност градът придобива, когато е обявен за новата столица на България. Това се случва през 893 г., когато наследникът на княз Борис, Владимир Расате, с помощтта на няколко боляри се опитва да възстанови култа към езическите богове. Старият княз проваля този опит за преврат срещу християнството, детронира сина си и го хвърля в тъмница, а на престола застава по-малкият му син – добре образованият Симеон. За да скъса окончателно с езичеството, Симеон решава да премести столица от езическа Плиска в Преслав, като с този жест слага началото на епохата на Българския Златен век.
През следващите 80 години градът претърпява такъв разцвет, че съвременниците му го сравняват с градове от ранга на Константинопол, Дамаск и Багдат. Градът е благоустроен и водоснабден, изградена е голяма и здрава крепостна стена, строят се много и богато украсени църкви.
След Симеон Преслав продължава да цъфти и по времето на наследника му цар Петър, но след неговата смърт на престола идва синът на Петър – цар Борис Втори. По време на неговото владичество държавата значително губи позиции и за кратко време отслабва. Така на Великден 971 г. Велики Преслав е опожарен и разграбен от армията на византийския император Йоан Цимисхи, като отмъкват със себе си царските регалии и голяма част от прословутата Симеонова библиотека. През следващите 3 века градът продължава да съществува, но постепенно отслабва неговата слава, а през XIII век нападенията на татарите са причина за обезлюдяването му. Малкото оцеляло население се заселва близо до останките от великия град и така на 2 км от руините възниква ново селище, което и до днес съществува под името Велики Преслав.
Днес градът е малък и спретнат. Древните останки са добре запазени в покрайнините му в границите на Националния историко-археологически резерват с музей "Велики Преслав”. Резерватът обхваща около 500 хектара – древния град с предградията, църквите и манастирите му.

В музея на резервата е събрана богата колекция от съкровища и артефакти, между които красивото Преславско златно съкровище, керамична икона на Св. Теодор, както и може би най-богатата колекция от оловни печати в света. В рамките на резервата могат да се разгледат останките от Преславския царски дворец, църкви, манастир, базилика и баня, принадлежали на Преславската Патриаршия.


Гидовете от комплекса съветват да отделите за разглеждането му поне няколко часа, а за по-пълна разходка сред руините препоръчват да откраднете цял един ден, за да успеете да разгледате всички важни места в резервата.
Освен прекрасно запазените останки на древната столица, в района на Велики Преслав има и други места, които заслужават да бъдат посетени.
Скални манастири над селата Осмар и Троица, които се намират се на 15 км от Преслав - там могат да се видят монашески килии и черкви, издълбани в скалата и обитавани през ХII-ХIV век;

- В близкия град Шумен има богат музей, средновековна крепост, архитектурни паметници от епохата на Османското владичество и периода на българското Възраждане. Тук се намира и единствения по рода си музей на коня - в близкото село Кабиюк.

- Мадарско плато /на 33 км от Преслав/ е култово и религиозно средище, с причудливи скални образования. Тук върху отвесна скала, неизвестен старобългарски майстор е издълбал релеф, изобразяващ триумфиращ конник – предполага се, че образът е символ на могъществото на българския върховен предводител и неговата войска.

- Плиска /40 км източно от Преслав/ - Първата столица на Дунавска България, в чийто археологически резерват са експонирани някои от най-ефектните паметници на старобългарската архитектура.








Част 3

1.Трета българска столица- Слабо известен факт е , че не Велико Търново е третата Българска столица, а тя е Скопие. През IX-X в. e в състава на Първото българско царство. През 980 г. цар Роман резидира в Скопие, кояето е столица на страната до 992 г. След падането на България под византийска власт през 1018 г. за известно време Скопие е център на византийската тема (катепанство) България. В средата на XIII век е център на владенията на болярина Константин Тих Асен, който от 1257 г. до 1277 г. е български цар. От края на 13 век Скопие е в състава на средновековната сръбска държава на Неманчите. По време на цар Стефан Душан е столица на Душановата империя.На 19 януари 1392 г. градът е завзет от османците, предвождани от Евренос бей и получава името Юскюб (на турски: Üsküp). От 1392 до 1912 г. e под османска власт. Според изследване на Хр. Гандев[2], от 312 християнски домакинства и 316 турски през 1450 г. етническият състав е променен до 268 християнски и 623 турски през 1519 г., като един от методите е принудително изселване.

Част 4

1.Четвърта българска столица (Българският диамант в короната на средновековната общобалканска култура)- Разположен на топлите и живописни брегове на Охридското езеро върху вдаден навътре нос и на два хълма, Охрид - четвъртата столица на България, е един от най-красивите старинни градове на Балканския полуостров. В сините и бистри води на езерото се отразяват обсипаните с възроденски къщи и средновековни църкви хълмове. Въпреки превратностите на историческата си съдба, този град, сменял неколкократно владетелите си и попадал под робство, е съхранил множество древни паметници. В съчетание с прекрасната възрожденска архитектура и изключителните природни особености, старините създават в Охрид една неповторима атмосфера.

Охрид е възникнал през Античността като трако-илирийски град под името Лихнидос. Този град се е намирал на един от най-важните пътища в древността - Виа Игнация, който е водил от Драч (Дурес) до Солун и Цариград. По византийско време в околностите му са построени манастири и черкви. По-късно цялата област е заселена с прабългари и славяни и затова не случайно в края на IХ в. учениците на Кирил и Методий - Климент и Наум са изпратени точно там от цар Борис I и там те създават двете други просветни и духовни огнища, които заедно с тези в Плиска и Преслав дават вековеният живот на делото на славянските първоучители.

Охрид се оформя като център на областта Кутмичовица и най-оживеното културно средище на югозападна България от времето на Първата българска държава. Градът е четвъртата и последна столица на Първата българска държава. След като Цар Самуил издиганал първоначално Преспа, през 996 г. премества столицата в Охрид и той е престолен град до 1018 година. Тук е от 980 г. седалището на Българската патриаршия до 1018 г. когато тя е превърната след византийското завоевание в Българска автокефална архиепископия, продължила своето съществуване като такава до 1767 година. Това показва съхранената роля на града като религиозно и културно средище до една късна епоха. ...

Множеството черкви в Охрид и тяхната украса дават възможност да се проследи развоя на изкуството в този голям български културен център и неговата непрекъсната връзка с паметниците в останалите наши земи. Това, което е загубено в Плиска, Преслав и другите източни български крайща, може да се открие в Охрид. Паметниците в този голям център на българския народностен дух са органична част на културата, създавана тук и в Преславската школа, която, след разгрома на първите ни две столици от руси и византийци, продължава да живее в опазените западни предели на българското царство. Паметниците, сътворени тук след краха на Първата българска държава, са продължение на традицията на симеоновия Златен век и на културния подем във времето на Цар Самуил. Те са поръчвани за духовните нужди на българите обитаващи тези земи. Съграждани са според техните естетически видания и умения. Ползвани са и са опазени от тях до днешните дни. Те ярко засвидетелстват съществения ни принос в общата Балканска култура, правоприемника на античната цивилизация, спомогнала за раждането на онези процеси намерили своя завършен израз в западноевропейският Ренесанс.





Част 5

1.Пета българска столица Велико Търново-


Велико Търново. Нощен изглед от крепостта Царевец.

 

 



Днешната земя на българите е едно от древните огнища на цивилизацията на европейския континент, оживен кръстопът на различни култури. Според статистиката България е на едно от първите места в света по броя на археологическите си паметници, в Европа тя отстъпва само на Гърция и Италия. През Средновековието българската държава се превръща в една от "великите сили" на европейския политически и културен живот. Вторият от двата големи периода в историята на средновековна България е неразривно свързан с "Богопазения Цариград Търнов" – столицата на Второто българско царство (ХІІ-ХІV в.), градът, чиято слава стига чак до "Северния Океан"...

Следите от активна човешка дейност на територията на Велико Търново ни водят в дебрите на праисторията. На терена, на който се развива късноантичният и средновековен град те са поне от ХІІІ в. преди Христа. Тракийското селище продължава живота си в римската епоха. По време на "световната" Римска империя обаче най-впечатляващото явление в района е Никополис ад Иструм, градът на император Траян, чийто естествен наследник през Средновековието (такава картина се наблюдава в същност в цяла Европа) е именно Търново. През ІV-V в., когато Никополис постепенно запада, центърът на градския живот се пренася тук. "Търново преди ... Търново" несъмнено е вече град, чието име обаче е обект на дискусии и хипотези. Ранновизантийското наследство, дори и в чисто материален аспект (крепостните стени на Царевец) е умело използвано от средновековните българи.

 

 



По време на Първото българско царство (680-1018 г.) градът приема името Търново и заема неизвестно по ранг, но вероятно важно място в системата на управлението. За съжаление този период от историята на града е слабо проучен, но някои паметници (златният медальон на хан Омуртаг, колоните на същия владетел и баща му хан Крум, някои византийски монети и т.н.) водят до смелото предположение, че Търново може би е сред владетелските резиденции още през ІХ-Х век. Във времето на византийската власт (ХІ-ХІІ в.) ролята на града нараства предвид нахлуванията на номадите (печенези, узи и кумани) на юг от Дунав. Названието на хълма Трапезица свидетелства, че тук е имало силен гарнизон, съставен предимно от местни българи. Представителите на българската аристокрация (болярството) по онова време държат контрола на редица крепости по "надоблачните височини", както пишат съвременните византийски автори.

Кризисните явления във Византия в края на XII в. засилват антивизантийските тенденции, които са умело направлявани от търновските боляри, братята Теодор (Петър) и Йоан Асен, свързани родово със старата българска аристокрация. През пролетта на 1186 г. при освещаването на построената от Асеневци търновска църква "Св. Димитър" по-големият брат Теодор е провъзгласен за български цар под името "Петър". Според съвременниците Търново е "най-укрепеният и най-красивият от градовете по Хемус (Стара планина)", което предопределя избора му за столица. Дори старата слава на Велики Преслав (първата акцията на Петър и Асен цели освобождението именно на Симеоновата престолнина!) не е в състояние да надделее над безспорните стратегически и геополитически преимущества на Търново.

Още при първите Асеневци градът придобива своя познат средновековен облик. Той е разположен върху хълмовете Царевец и Трапезица, оформени като своеобразни "акрополи" (вътрешни крепости) и по двата бряга на р. Янтра между тях. Към реката се спускат мощни напречни крепостни стени, които обхващат кварталите на "външния град" (дн. Асенова махала, т.нар. Френкхисар)"град на франките", еврейският квартал и т.н. Други малки квартали на обикновеното население са били разположени в подножието на хълма Момина крепост (самата крепост през средновековието вероятно е използвана частично като наблюдателен пункт), в западна посока към днешната ул. "Гурко" и други. Важна роля е играел и хълмът Света гора, където, наред с манастирския живот, са се провеждали и народни празненства. През ХІІ - ХІV в. столицата е многолюден град с население от около 15-20 хиляди души (съизмеримо с онова на повечето европейски столици от онази епоха), с високо развит градски живот, с икономика, вътрешна и международна търговия.

 

 




Търновската патриаршия


Една от средновековните институции, с които Търново остава в историята на България и на християнския свят, е Търновската Патриаршия. Основите на тази водеща духовна институция са поставени още при въстанието на Петър и Асен, когато монахът Василий е обявен за български архиепископ. Воден от принципа, че "царство без патриаршество не бива", големият воин и дипломат цар Калоян (1197-1207) постига църковна уния с Рим (7 ноември 1204 г). Този важен духовен и политически съюз е реализиран след няколкогодишни преговори с бележития римски папа Инокентий ІІІ, а короната на цар Калоян и палиума на примас-архиепископ Василий са донесени от специалния папски пратеник кардинал Лъв. Църквата запазва своя традиционен православен облик и ритуали, но в практиката й е имало и някои заемки от западния католически обред. Както е известно, Калоян и Василий в преписката с папа Инокентий ІІІ са наречени съответно "цар" ("император") и "патриарх" ("примас") на България и Влахия. Добавката за Влахия се дължи не на някакъв "влашки" произход на Асеневци, а на обстоятелството, че земите до Карпатите до средата на ХІІІ в. са били под властта на българската държава и в диоцеза на Търновската патриаршия.

Статут на православна патриаршия българската църква получава през 1235 г., благодарение на цар Иван Асен ІІ. Тя обаче не прекъсва напълно контактите си с Рим, а в епохата на османското завоевание на Балканите (краят на ХІV – средата на ХV в.) някои от най-големите радетели за помирение между католическия и православния свят, за християнско единство, са именно от Търново – св. Киприан, митрополит на Моска и цяла Русия, Григорий Цамблак, митрополит на Киев и Литва, вселенският патриарх Йосиф ІІ (1416-1439), извънбрачен син на цар Иван Шишман (1371-1395 г.) и други.

Търновската патриаршия е най-високото достижение в църковната история на българите и е призната от всички древни християнски патриаршии – Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим. Неин пръв духовен глава става близкият до Иван Асен II монах св. Йоаким І. Оттук нататък църковният престол в Търново на практика е втори по значение в православната общност, като в някои случаи (например по време на т.нар. Лионска уния през 1274 г.) дори оспорва първенството на Константинопол. Българският пример има своето отражение върху църковния живот на други православни страни, особено върху Сърбия и Московска Русия. (Виж също раздела: Българска история: Търновската патриаршия).

 

 



Столицата Търновград е мощен фактор в културните процеси в България и в православна Европа. Превратностите на историята са пощадили нищожна част от произведенията на архитектурата и изкуството, създадени от тогавашните столични творци. И днес обаче типичните за столичните школи паметници на живописта (скалните църкви при Иваново, Русенско, Боянската църква край София, фрагментите от стенописи от самото Търново), иконописта, малката пластика, художествената миниатюра (т.нар. Лондонско евангелие, българският превод на Манасиевата хроника), църковното и светското строителство (например църквата "Св. Четиридесет мъченици", царският дворец и др.) впечатляват с вложената в тях творческа мисъл и яркия талант на своите създатели.

Търновската книжовна школа, особено във времето на големия писател, реформатор и духовен водач св. Патриарх Евтимий (1371-1394) оказва мощно цивилизационно влияние върху православния свят, особено върху раждащата се нова велика сила – Московска Русия.

В края на ХІV – началото на ХV в. редица духовни водачи, глави на църквите в Русия, Литва, Молдова, Влахия, Сърбия са българи, свързани със столицата Търново или с търновските духовни и културни традиции. Св.св. Митрополит Киприан Московски (в Русия), патриарх Ефрем (в Сърбия), Никодим Тисмански (във Влахия) са тачени като национални светци от тези народи. Побегналият от османското завоевание търновски духовник и писател Григорий Цамблак има уникалното качество да бъде представител на няколко национални литератури от онази епоха – българската, сръбската, молдовската, руската и византийската.

 

 



Османското завоевание (17 юли 1393 г.) нанася тежък удар на града и неговите водещи социални сили. Още през 1394 г. завоевателите унищожават цвета на столичната аристокрация и гражданство – Светите 110 търновски мъченици, канонизирани от св. патриарх Евтимий. Голяма част от жителите на столицата са насилствено преселени в далечни земи, а духовният им водач св. Евтимий е заточен, след което Търновската патриаршия е ликвидирана. Големите имена на търновската творческа интелигенция поемат пътя на изгнанието...

В епохата на османското владичество Търново е принизен до обикновен провинциален град. В църковен план този доскорошен патриаршески град става център на една от най-големите и престижни митрополии на Вселенската Патриаршия. Неслучайно четирима търновски митрополити заемат патриаршеския трон. За българите градът пази обаянието си на столица и неслучайно е център на Първото (1598) и Второто (1686) Търновски въстания, чиято цел е възобновяването на свободното Българско царство. Ролята на Търново в епохата на националното Възраждане е забележителна – именно оттук започва всенародната борба за независима българска църква, във въстанията през 1875 и 1876 г. Търново е център на Първи революционен окръг.



 

 



В духовните представи на българите цели седем столетия, от 1186 до 1879 г., Търново е единствената възможна българска столица! Нещо повече, до началото ХІХ в. градът е и вечната столица, тъй като историческата памет за Плиска, Велики Преслав и Охрид е силно избледняла. В съзнанието и творчеството на водещите умове на нацията през ХVІІІ–ХІХ в. (св. Паисий Хилендарски, св. Софроний Врачански, Георги Раковски, Васил Левски, Любен Каравелов, Христо Ботев) царският град на Асеневци е символът на жадуваната свобода. Именно тук е свикано Учредителното Събрание (1879 г.), призвано да възроди независимия политически живот на България. Приетата Конституция остава за следващите поколения българи Търновска, а най-важните актове на новата българска държава неизменно са обявявани в Търново, включително манифестът на княз Александър Батемберг за съединението на Княжество България с Източна Румелия (6 септември 1885 г.) и обявяването на българската независимост от цар Фердинанд (22 септември 1908 г.).

Като наследница на древни култури, на територията на България има градове и селища, съществуващи от хилядолетия. Велико Търново определено не е в първите редици сред тези най-стари огнища на цивилизацията в Европа. Или, доколкото все пак може да бъде причислен към тази категория градове, е сред "по-младите"... Велико Търново не е най-древният български град, но извън всякакво съмнение, по признание и на свои, и на чужденци, е най-българският град! Град, чийто дух олицетворява България, нейните дълбоки корени и пътя й към бъдещето.


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница