Старобългарска литература (Презентация )
Изтегляне 0.5 Mb.
|
|
Апокрифна художествена проза е най- интересния и най- широко разпространен жанр в апокрифната литература. Това са апокрифи с новозаветна и старозаветна. Те показват голямо тематично разнообразие. Част от тях са построени във вид на хронология и разкриват историята на дадено събитие в течение на години. Друга част от апокрифните повести и разкази пресъздават живота на известна историческа личност в един период от неговия живот. Условно те се наричат географични повести и разкази. Част от апокрифните разкази и повести разказват само за една или няколко случки от живота на известна личност. Обикновено те са кратки по обем. Съществен дял от апокрифната художествена проза представляват апокалиптичните творби. те разкриват тайни свързани с второто пришествие с края на света. Апокалиптичните творби съдържат два подвида - видения и предсказания. Виденията описват пътешествия, които са отредени само за избрани личности. Самото пътуване представлява пътешествие на душата. Виденията имат проста и почти винаги повтаряща се композиционна схема. Те започват с увод, който пресъздава обстоятелствата преди видението. Следва възвишение и обиколка из небесата или адските кръгове, както и описание на видяното по време на пътуването. Най- често по време на пътешествието избраната личност е съпровождана от ангел, който разкрива тайните за свършека на света. Виденията завършват с връщане на избраната личност на земята. Втората група апокалиптични творби предсказанията също имат за тема - свършека на света, но са по различни по смисъл от виденията. Те представляват поглед и прозрение в бъдещето. Обикновено богоизбрана личност научава бъдещето от бог или от ангел и го предсказва. Тук няма пътешествие. Един съществен дял от апокрифната литература са апокрифите въпроси - отговори. Те възникват сравнително по-късно. Те представляват резюмирано изложение на апокрифни творби. Те се делят на две групи: - апокрифни въпроси и отговори, които са свързани с известни авторитетни имена. - апокрифи въпроси и отговори, които са анонимни и не са свързани с авторитета на известна личност. Всяка двойка въпрос отговор представлява смислово завършена цялост, която е абсолютно независима от предходната или от следващата двойка въпрос-отговор. Съществуват различни по тип двойка въпроси и отговори. Този тип апокрифна литература има за цел да дава знания, да разяснява и тълкува, да изпробва бързината на ума. Апокрифните молитви представляват молитви към езическите богове за помощ или заклинание срещу зли сили и болести. При тях словесния текст се явява част от магия. Тази магия е насочена към доброто. Апокрифните молитви не целят никакъв даден резултат. Те се четат и произнасят само при нужда. Понякога те представляват и средство за самоотбрана. По своята форма апокрифните молитви се разделят на молитви, муски, рецепти. Гадателни книги - също имат древен произход и са свързани с езическата религия и вярвания. Те имат своите корени в фолклора на древните народи. Биват най-различни, взависимост от типа предсказания. Гадателните книги се отличават с специфични формални белези. Всички те са насочени към бъдещето. "Александрия" (Животът на Александър Македонски) През средновековието нуждата от занимателни творби се е запълвала от преводни повести и романи. Образа на Ал. Македонски е представлявал голям интерес, той привличал писателите и така за великия пълководец възникват многобройни предания и легенди. По-късно тези легенди и предания застават в основана и на романа "Александрия".Романът се е преписвал на племенника на Аристотел - Калистен, който всъщност е и съвременник на Ал. Македонски. Калестен обаче умира преди Ал. Македонски, а романът разказва за живота на Ал. Македонски до неговата смърт. Днес този роман се нарича още "Псевдо Калистен". "Александрия" се появява през II - III век в Александрия. По-късно, през V век той попада във Византия, където претрпява нова редакция. Така се и оформили две редакции на "Александрия" - египетско-византийски и александрийско-византийска. В България романът е известен с името "Хронографска Александрия", който се разпространява по късно: X - XI век. Наричан е така, защото е включен в руските хронографии. По времето на кръстоносните походи, през XIII в., в България се появява и разпространява и сръбския вариант на "Александрия". Тя е повлияна до голяма степен от латинските източници и се доближава до облика на средновековния рицарски роман. Епизода с влизането му в Йерусалим, остава на ниво - сблъсък с нова и непозната екзотична култура. В сръбската "Александрия" образа на Ал. Македонски е силно християнизиран. До влизането му в Йерусалим, негов духовен водач е поп Йеремия. Основни източници на романа са писма - действителни и флективни, които отразяват събития засегнати в романа. Част от тези писма представляват упражнение по риторика, а други народно-фолклорни предания и легенди. Тези първични жанрове нямат самостоятелен характер, а са обединени от един основен, с главната цел - да разкрият образа на Ал. Македонски. Основна идея, която е застъпена от самия Ал. Македонски гласи - основния проблем е проблемът за границите на човешкото познание. И тук, в романа като пример за такова познание и неговите граници е Ал. Македонски. Най-ярко тази идея проличава в срещата му с рахманите (голите мъдреци). Рахманите обвиняват Ал. Македонски в проливането на кръв, заради завземането на повече земи. За тях, всичко това се свежда до амбицията на взетия живот. В същото време, Македонски защитава своите постъпки, заявявайки, че амбицията му е свързана с развитието на човешките характери. Фабулата на романа е изградена от легенди и предания, с мотиви от античната митология, моитиви от източния фолклор. Образът на Ал. Македонски, в съответствие с изискваният на средновековната литература е идеализиран. Още като дете, той проявявал умения, или пък, че укротил звяр със собствените си ръце. Блестящ пълководец и стратег, който се грижи за своите войни, с особено развито чувство на справедливост. Неговия образ е и пример за средновековните владетели. Азбучна молитва - Константин Преславски Това стихотворение заедно с един прозаичен текст представлява предговор към учително евангелие. Двете творби на пръв поглед изглеждат различни но в идейно и емоционално отношение са твърде близки и сходни. На първо място трябва да отбележим че творбата е построена в азбучен акростих. Преславски избира азбучния акростих за да възхвали азбуката и да демонстрира възможностите които тя дава да се твори на нея и поезия. Изпитва колебание несигурност дали ще може да се справи с трудната задача да направи явно евангелското слово. По своята форма творбата е молитва към Бог. Преславски неслучайно избира точно тази форма според религиозните схващания на средновековието всичко започва и свършва с Бог. Затова в началото и в края на всяка работа православния християнин отправя молитва към Бог. Константин Преславски моли Бог да вдъхне в сърцето му словото за да може успешно да се справи с останалите задачи. Той моли мъдрост, моли за херовимска мисъл и ум, моли Бог да го избави от фараонска злоба. Константин преславски моли бог да превърне скръбта му в радост. Прави впечатление, че творбата съдържа 40 стиха, а азбуката се състои от 38 букви. Това разминаване не е случайно. Тя е свързана с мъчително очакване, след което идва радост. И със своето съдържание и със своята композиция и форма, азбучна молитва отразява най- важните моменти от епохата. Тя отразява най щастливото събитие на славянския народ- създаването на азбуката. Проглас към евангелието - 108 стиха Кирил Философ Предполага се че стихотворението е написано по повод превода на "изборно евангелие" на славянски от Кирил. Основната идея на творбата е прослава на славянската азбука, както и утвърждаването й като и се предаде божественост като най- висше благо дадено на славяните от бог. Проглас към евангелието изразява спасителната идея, че славяните ще могат вече да четат евангелието и да възхваляват бог на свой роден - понятен език. По своята форма проглас към евангелието представлява обръщение към славянския народ с жизнено важни съвети. 1. обръща се към целия славянски народ да слушат внимателно божието слово, защото чрез него ще избегнат греховете, ще избегнат всичко кленно на този свят, ще намерят райски живот, ще избегнат пламтящия огън. 2. автора съветва славяните да се образоват, да четат книгите и да вникват в тях, защото безкнижната душа е мъртва. Чрез този съвет авторът разкрива огромното значение на книгата.Това значение,което и придава е свързано с нейната отбранителна мощ.Според К. книгата е мощно отбранително оръжие в ръцете на всеки християнин. Тя помага на православните християни да спасят своите души от пагубната сила на вечния враг на човека дяволът.За да докаже огромното значение на книгата,авторът се опира и на сравнения,които са почерпени от бита.Така основната идея на автора по-лесно се възприема от обикновените християни. 3. Не всяка книга има отбранителна сила,само разбираемата книга може да бъде мощно отбранително оръжие.За да докаже тази своя идея,К използва цитат от 1постол Павел според който е по-добре да се кажат 5 думи на разбран език,отколкото 1000 които да останат неразбрани.В края на творбата отново се посочва значението на книгата,в борбата с противника на човешките души-дяволът.За да защити тази своя идея К използва една метафора,която демонстрира безсилието на народите да се борят срещу дявола:"Голи са без книги всички народи".Тенденцията да се разкрие огромното значение на славянската азбука и слово започва още със самото начало на творбата.Идването на славянското слово и славянското писмо е сравнено с идването на Христос на земята за да даде светлина на славянските народи,да освети техните души,така както Христос идва на земята за да събере народите,защото е светлина,така според канона,според изискванията на ортодоксалната философия.Огромното значение на книгата,подрежда библейските цитати във възходяща позиция,старозаветни,евангелски и цитати на Апостол Павел.Най-силен аргумент се явява цитатите на Апостол Павел,който се явява най - редностен защитник божието слово да се слави на разбираем,понятен език.Основната опозиция,основния конфликт в творбата е опозицията мрак и светлина.Преходът от мрак към светлина се схваща като преход от езичество към християнство,от невежество към знание,от грях към покаяние,опрощаване.Самото приобщаване на славяните към богоизбраните спасени народи също се схваща като преход от мрак към светлина.В системата на средновековното мислене и схващане тази опозиция мрак и светлина се явява израз на вечният двубой между бог и дявола.Светлината се явява основен символ и белег на Бога.Мракът е символ на дявола.Това противопоставяне може да се открие и в най-важния проблем който поставя авторът за понятността на словото.Тази идея означава борба за културна равнопоставеност между отделните народи.Така на практика Кирил се противопоставя на триезичната ерес,а за православните християни тя се свързва с дявола.В житие на Константин Кирил триезичниците са наречени съседи на дявола.Други опозиционни двойки са живот-смърт,кленост-кленност,но всички те в крайна сметка се свързват с основната опозиция бог-дявол.Ключовото понятие в "проглас към евангелието" чрез комбинацията с различни богословски топоси авторът успява убедително да изрази идеята си за огромното значение. Каталог: onobrazovanie -> files -> 2017 2017 -> Българският експресионизъм в програмни статии и есета. Експресионистичната поетика в творбите на Гео Милев, Чавдар Мутафов, в „Пролетен вятър на Никола Фурнаджиев и други 2017 -> Литература между първата и втората световна война 2017 -> Литература Лит критика през 60- те години 2017 -> Същност на категорията текст І. Граници на понятието текст 2017 -> 1. Време на възражданьето 2017 -> Българска фолклорна култура. Класификация на фолклорните текстове 2017 -> 1. Предмет на текстолингвистиката. Текстолингвистиката и другите езиковедски и неезиковедски науки 2017 -> Металингвистическая концепция современности михаила бахтина 2017 -> Българска литература през 80-те години. Националноосбодителните борби и литературата 2017 -> Морфологията като дял от граматиката Изтегляне 0.5 Mb. Сподели с приятели:
|