Старогръцки легенди и митове

533
култа към финикийската богиня Астарта. С времето Афродита става богиня на любовта. Богът на любовта Ерос (Амур) е неин син. У
римляните на Афродита съответствува Венера, на Ерос — Амур или
Купидон; Хименей е бог на брака.
Ахелой — река, която разделя Акарнания от Етолия, области в западната част на Средна Гърция.
Ахерон, Коцит (Кокит) и Пирифлегетон — реки, които текат в подземното царство на Хадес.
Белерофонт — много неща в този мит показват, че Белерофонт бил местен бог на слънцето; той се носи по небето върху крилат кон;
той убива със стрелите си чудовищната Химера, олицетворяваща бурята, земетресението и вулканичните сили на земята. Митове за герои, подобни на Белерофонт, се срещат у много народи по земното кълбо.
Беотия — област в Средна Гърция с главен град Тива.
Борей — северен вятър.
Вакханки — жени, служещи на култа на бог Вакх, или Бакх/ус/
(Дионис).
Венера — римска богиня, съответна на гръцката Афродита.
Вира — паричното обезщетение, което убиецът трябва да заплати на близките на убития.
Витиния — област в северозападната част на Мала Азия.
Вулкан (лат.) — гръцкият Хефест — е бог, покровител на ковачеството. (Рус. ред.)
Възлияние — обредно поливане с вино и елей („светено“ масло)
при жертвоприношение.
Гаргафия — долина в Беотия с извор, носещ същото име, от който през цялата долина протичал ручей.
Грифони — чудовища с орлови криле и глава и с тяло на лъвица,
които пазели златните находища в най-северната част на Азия.
Девкалион и Пира — в тоя мит се разказва за всемирния потоп и за това, как Девкалион и Пира се спасили в огромен ковчег. Митът за потопа съществувал и в древния Вавилон; това е митът за

534
Пирнапищим, или Утнапищим, който мит са заимствували и древните евреи. У тях това е библейският мит за всемирния потоп и за Ной
(Ноевия ковчег).
Дедал — митът за Дедал и Икар показва, че още в дълбока древност хората са започнали да мислят как да изнамерят начин да се движат не само по земята и по вода, но и във въздуха. Характерно е, че за най-голямо постижение на митическия художник Дедал се смятали не статуите му и издигнатите от него здания, а именно изработените от него криле. Митът за Дедал е бил създаден в Атина — най-важния център на търговията, промишлеността, изкуството и науката в стара
Гърция.
Деметра (у римляните Церера) е една от най-почитаните богини на Гърция. Тя е богиня на плодородието и земеделието, която особено тачели земеделците. В нейна чест навсякъде из Гърция били уреждани многобройни тържества. Характерно е, че в Омировите поеми богинята Деметра като че ли е оставена на заден план. Това показва, че гърците започнали да я почитат като една от най-великите богини тогава, когато земеделието станало главното им занятие, а скотовъдството загубило предишното си значение.
Диана — латинското име на Артемида.
Дике — богиня на справедливостта.
Дионис (у римляните Бакх) е бог на винарството, бог на виното,
в Гърция — бог „пришелец“, пренесен от Тракия. Тържествата в чест на Дионис са важни за това, че те са послужили за начало на театралните представления в Атина. През време на празненствата в
Атина (големите Дионисии) вземали участие хорове на певци,
облечени в кози кожи, които изпълнявали особени химни —
дитирамби; тези песни бивали подхващани от солист, а хорът му отговарял; пеенето било съпровождано от танец. От тези дитирамби произлязла трагедията (самата дума може да се обясни като „песен на козлите“). На селските пък празненства в чест на Дионис (селските
Дионисии) били изпълнявани шеговити песни, които също били подхващани от солист; и те били съпровождани от танци; от тях произлязла комедията.

Изтегляне 3.89 Mb.

Сподели с приятели: