Старогръцки легенди и митове
Изтегляне 3.89 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
leganda za roma
| Ида — планина в Мала Азия на изток от Троя, в Югозападна Фригия. Икарийско море — частта на Егейско море, намираща се между островите Самос, Парос и малоазийския бряг. Илирия — страна, разположена на източния бряг на Адриатическо море. Истмийски игри — общогръцко тържество, което се уреждало всеки две години на Коринтския провлак, Истъм. През време на игрите, които траели няколко дни, ставали състезания по борба, бягане, бой с юмруци, хвърляне на диск и копие, както и надбягвания с колесници. Истъм — Истмийският провлак, който съединява полуостров Пелопонес със Средна Гърция. Истър — сега река Дунав; гърците, слабо познавайки географията, мислели, че Дунав извира от Крайния Север на земята. Кадуцей — пръчка с обвити около нея змии и с криле на върха. Кадъм — в мита за Кадъм пак се натъкваме на остатъци от тотемизма — воините, произлезли от дракон, по-точно израсли от неговите зъби. Пък и самият Кадъм и жена му се превръщат в змейове. Калидон — град на брега на река Евен, в областта Етолйя (в западната част на Средна Гърция). Кекроп — основателят на Атинския акропол, бил получовек- полузмия. Кеос — един от Цикладските острови в Егейско море. Кефис — река в Беотия, влива се в Копаидското езеро. Кикони — митичен народ. Киликия — в Южна Мала Азия. Кимерийци — митичен народ, който уж живеел на северозападния край на земята. Кинт — планина на остров Делос. Кипър — по името на остров Кипър Афродита често била наричана Киприда. Китерон — планина в Средна Гърция, между Атика и Беотия. 538 Кос — един от Спорадските острови край бреговете на Мала Азия. Криза — град на брега на Коринтския залив; служел за пристанище на Делфи. Кромион — град на Истъм, недалеч от Коринт. Кронос — времето, което поглъща всичко, (хронос значи време). Курети — полубогове, пазители и защитници на Зевс. По-късно курети наричали на остров Крит жреците на Зевс и на Рея. Лапити — митичен народ. Левкада — бяла скала, която се намирала, както мислели старите гърци, при входа за подземното царство на бог Хадес. Лерна — град на брега на Арголийския залив в Арголида. Лесбос — остров в Егейско море, край бреговете на Мала Азия. Родом от Лесбос били знаменитият старогръцки поет Алкей и поетесата Сапфо (Сафо). Либия — старите гърци наричали Либия брега на Африка, западно от Египет. Лидия — държава в Мала Азия, разрушена от персите през VI в. пр.н.е. Лике/й/он — планини в Пелопонес. Ликия — страна в Югозападна Мала Азия, Локрида — област в Средна Гърция, между Беотия и Етолия. Лотофаги — хора, които се хранят с лотос. Марпеса — Идас отвлякъл Марпеса с крилатата колесница, която му дал Посейдон. Аполон искал да отнеме от Идас Марпеса и влязъл в бой с него. Зевс прекратил този бой и заповядал на Марпеса сама да си избере мъжа. Марпеса избрала Идас: тя знаела, че бог Аполон няма да я обича до смъртта й, че безсмъртният бог ще я забрави, когато тя застарее. Марс — римски бог на войната, съответен на гръцкия Арес. Мегара — област в северната част на Истъм, граничеща на изток с Атика: Мелеагър — в мита за Мелеагър е интересна следната особеност: майката на Мелеагър, Алтея, като се научила, че той убил във време на бой брата й, замолва боговете да накажат нейния син и 539 Аполон убива Мелеагър. Защо престъплението на Мелеагър да е тъй голямо, че родната му майка проклина и осъжда на смърт единствения си син? Това може да се обясни само с обстоятелството, че този мит е остатък от времето на майчиното право (матриархата), когато братът на майката е бил нейният най-близък роднина, а за убийството на най- близък роднина трябвало да се отмъщава. Изтегляне 3.89 Mb. Сподели с приятели:
|