ТИРЕНСКИТЕ МОРСКИ РАЗБОЙНИЦИ

70
със спокойна усмивка. Когато кормчията видял, че веригите не се задържат на ръцете на младежа, той със страх казал на другарите си:
— Нещастници! Какво правим ние! Та бог ли искаме ние да оковем във вериги? Погледнете — дори нашият кораб едва го удържа!
Дали той не е самият Зевс, дали не е сребролъкият Аполон или земетръсецът Посейдон? Не, не прилича той на смъртен! Той е някой от боговете, които живеят на светлия Олимп. Освободете го по-скоро,
откарайте го на брега, докато не е призовал буйните ветрове и не е вдигнал страшна буря в морето!
Но капитанът злобно отговорил на мъдрия кормчия:
— Презрени човече! Виж, вятърът е попътен! Нашият кораб бързо ще се понесе по вълните на безбрежното море. А за младежа ще се погрижим по-късно. Ще доплуваме до Египет или до Кипър, или до далечната страна на хиперборейците и там ще го продадем; нека там потърси тоя младеж своите приятели и братя. Не, самите богове са ни го изпратили!
Разбойниците вдигнали спокойно корабното платно и корабът излязъл на открито море. Изведнъж станало чудо: по кораба започнало да тече ароматно вино и целият въздух се изпълнил с благоухание.
Разбойниците останали като втрещени от учудване. Но ето че по корабните платна се раззеленили лози с тежки гроздове; тъмнозелен бръшлян обвил мачтата; навсякъде се появили прекрасни плодове;
клиновете, на които се опирали веслата, били обвити с гирлянди от цветя. Когато разбойниците видели всичко това, те започнали да молят мъдрия кормчия да кара по-скоро към брега. Но било вече късно!
Младежът се превърнал в лъв и със страшен рев застанал на палубата,
а очите му яростно святкали. На палубата на кораба се появила космата мечка; страшно озъбила тя грамадната си уста. Ужасени,
разбойниците се втурнали към кърмата и се струпали около кормчията. С огромен скок лъвът се хвърлил върху капитана и го разкъсал. Загубили надежда за спасение, разбойниците един след друг се хвърлили в морските вълни, а Дионис ги превърнал в делфини.
Кормчията пък той пощадил. Като взел предишния си образ и се усмихнал любезно, Дионис казал на кормчията:
— Не се страхувай! Аз те обикнах! Аз съм Дионис, син на гръмовержеца Зевс и на Кадмовата дъщеря Семела!
ИКАР

71
Дионис награждава хората, които го почитат като бог. Така той наградил Икар в Атика, когато Икар гостолюбиво го приел. Дионис му подарил лоза и Икар бил първият, който отгледал лоза в Атика. Но печална били Икаровата съдба.
Веднъж той дал вино на пастирите си, а те, като не знаели какво нещо е опиване, си помислили, че Икар ги е отровил, и го убили, а тялото му заровили в планините дъщерята на Икар, Еригона, дълго търсила баща си. Най-сетне с помощта на кучето си Майра тя намерила гроба на баща си. Отчаяна, нещастната Еригона се обесила на същото дърво, под което лежало тялото на баща й. Дионис взел
Икар, Еригона и кучето и Майра на небето. Оттогава те светят на небето през ясна нощ — това са съзвездията Воловар, Дева и Голямото куче.
МИДАС
Веднъж веселият Дионис с шумна тълпа менади и сатири скитал по обраслите с дървета скали на Тмол във Фригия. От свитата му липсвал само Силен. Той останал назад и препъвайки се на всяка стъпка, понеже бил доста пийнал, се лутал по фригийските полета.
Видели го селяните, вързали го с гирлянди от цветя и го отвели при цар Мидас. Мидас веднага познал учителя на Дионис, с уважение го приел в двореца си и девет дни наред го чествувал с разкошни пиршества. На десетия ден Мидас лично завел Силен при бог Дионис.
Зарадвал се Дионис, като видял Силен, и позволил на Мидас като награда за уважението, което оказал на учителя му, да си избере дар,
какъвто иска. Тогава Мидас се провикнал:
— О, велики боже Дионисе, нареди така, че всичко, до което се допра, да се превръща в чисто, блестящо злато!
Дионис изпълнил Мидасовото желание, той съжалил само, че
Мидас не е избрал по-добър подарък.
Ликувайки, Мидас се отдалечил. Зарадван от получения дар, той откъсва зелено клонче от един дъб и клончето се превръща в ръцете му на злато. Откъсва той от една нива класове — те стават златни и зърната и тях — златни. Откъсва ябълка, ябълката се превръща в златна, като че ли е ябълка от градините на Хесперидите. Всичко, до което се допирал Мидас, тозчас се превръщало в злато. Когато миел ръцете си, водата се стичала от тях на златни капки. Мидас

72
тържествувал. Но ето че стигнал в двореца си. Слугите му приготвили богат прием и щастливият Мидас се излегнал при трапезата. Тук едва разбрал той какъв ужасен дар е поискал от Дионис. Само от докосването на Мидас всичко се обръщало в злато. Златни ставали в устата му и хлябът, и всички ястия, и виното. Чак сега разбрал Мидас,
че ще трябва да умре от глад. Той протегнал ръце към небето и извикал.
— Смили се, смили се, о, Дионисе! Прости ми! Моля те за милост. Вземи си обратно този дар! Дионис се явил и казал на Мидас:
— Иди при изворите на Пактол, там, в неговите води, измий от тялото си тоя дар и своята вина.
Отишъл Мидас по повелята на Дионис до изворите на Пактол и се потопил там в чистите му води. Като злато потекли водите на
Пактол и умили от тялото на Мидас дара, получен от Дионис.
Оттогава Пактол станал златоносен.

73
ПАН
Всред свитата на Дионис често можел да бъде видян и бог Пан.
Когато се родил великият Пан, майка му, нимфата Дриопа, като погледнала сина си, се ужасила и избягала. Той се родил с кози крака и рога и с дълга брада. Но баща му, Хермес, се зарадвал, че му се е родил син, взел го на ръце и го занесъл на светлия Олимп при боговете. Всички богове шумно се радвали на раждането на Пан и се смеели, като го гледали.
Бог Пан не останал да живее с боговете на Олимп. Той се оттеглил в сенчестите гори в планините. Там пасе той стадата,
свирейки на звучната сиринга. Щом само чуят нимфите чудните звуци на Пановата сиринга, те на тълпи забързват към него, заобикалят го и скоро весело хоро се залюлява по усамотената зелена долина под звуците на Пановата музика. И самият Пан обича да участвува в танците на нимфите. Когато Пан се развесели, весел шум оглася горите по планинските склонове. Весело лудуват нимфите и сатирите заедно с немирния козоног Пан. А когато настане горещо пладне, Пан се оттегля в най-големия гъсталак на гората или в прохладна пещера и там си почива. Опасно е да бъде обезпокояван тогава Пан; той е избухлив и може в гнева си да изпрати тежък, потискащ сън; може,
като се появи неочаквано, да изплаши пътника, който го е обезпокоил.
Най-сетне той може да внуши и панически страх. Такъв ужас, при който човек се хвърля да бяга презглава, без да подбира път, през гори,
през планини, по ръба на пропасти и без да забелязва, че бягането всеки миг го застрашава с гибел. Случвало се е Пан да внуши на цяла войска подобен страх и тя да хукне неудържимо да бяга. Не трябва да бъде дразнен Пан — когато кипне, той е страшен. Но ако Пан не е сърдит, той е милостив и добродушен. Множество блага изпраща той на пастирите. Пази и добре гледа стадата на гърците великият Пан,
веселият участник в танците на бесните менади, честият спътник на бога на виното Дионис.

Изтегляне 3.89 Mb.

Сподели с приятели: