Старогръцки легенди и митове

НО. Често търпи обиди Хера от мъжа си Зевс. Така станало например,' когато Зевс се влюбил в прекрасната йо и за да я скрие от жена си Хера, я превърнал в крава. Но с това Гръмовержецът не спасява Ио. Хера видяла снежнобялата крава и поискала от Зевс да да й я подари. Зевс не можал да откаже това на Хера. А тя, като станала господарка на Йо, я дала на стоокия Аргус да я пази. Нещастната йо страдала, но никому не могла да каже за страданията си; превърната на крава, тя била лишена от дарбата да говори. Вечно будният Аргус пазел Ио, тя не можела да се скрие от него. Зевс виждал страданията й. Той повикал сина си Хер-мес й му заповядал да отвлече Ио.

Бързо пристигнал Хермес навръх планината, дето стоокият страж пазел Ио. С приказките си той приспал Аргус. Щом се затворили стоте му очи, Хермес грабнал извития си меч и с един замах отсякъл главата на Аргус. Йо била освободена. Но и с това Зевс "е я спасил от гнева на Хера. Тя изпратила един чудовищен стършел..С ужасното си жило стършелът гонел от стра-

Изложе-но според поемата на Овидий "Метаморфози"

Хермес спасява Йо от стоокия Аогус

Аполон, • богът на светлината и изкуствата

32

на в страна нещастната страдалка йо, докарана до лудост от мъки. Нигде не намирала тя покой. В бесен бяг се носела тя все по-далеч и по-далеч, а стършелът летял подир нея и всеки миг забивал своето жило в тялото й. Жилото на стършела горяло Йо като нажежено желязо.- Къде ли не бягала Йо, в какви ли не Страни ходила! Най-после след дълги скитания стигнала в страната на скитите, в Крайния Север, до скалата, на която бил прикован титанът Прометей. Той предсказал на нещастницата, че само в Египет ще се избави тя от мъките си. Гонена от стършела, Йо продължила да бяга. Много мъки изтърпяла тя, много опасности изпитала, преди да стигне до Египет. Там, на бреговете на благодатния Нил, Зевс й върнал предишния образ и тя родила син, Епаф. Той бил първият цар на Египет и родоначалник на великото поколение герои, към което спадал и най-големият герой на^ Гърция, Херкулес.

РАЖДАНЕТО НА АПОЛОН. Богът на светлината зла-токъдрият Аполон, е роден на остров Делос. Майка му, Латона, подложена на гонение поради гнева на богиня Хера, никъде не можела да си намери убежище. Преследвана от змея (дракона) Питон, изпратен от Хера, тя се скитала по целия свят и най-после се укрила на

БОРБАТА НА АПОЛОН С ПИТОН И ОСНОВАВАНЕТО НА ДЕЛФИЙСКОТО СВЕТИЛИЩЕ С ОРАКУЛ.

Младият, лъчезарен Аполон се понесъл по лазурното небе с китара (лира) в ръце, със сребърен лък през рамо; златни стрели силно звънтели в стрелника му. Горд, ликуващ се носел Аполон над земята, като заплашвал да унищожч всяко зло, всичко, породено от мрака. .Той се устремил към мястото, дето живеел страшният Питон, който някога преследвал'майка му Латона; искал да му отмъсти за всичкото зло, което й бил причинил.

Бързо стигнал Аполон до тъмната клисура, където било леговището на Питон^ Високо до небето се издигали наоколо скали. Мрак царял над клисурата. По дъното й буйно течал разпенен белогрив планински поток, а над потока се виели мъгли. Страшният Питон излязъл от леговището си. Грамадното му тяло, покрито с люспи, се навивало между скалите на безброй обръчи. Скали и планини тръпнели и се поддавали под тежестта на тялото му. Яростният Питон опустошавал всичко и сеел смърт на всички страни. В ужас се разбягвали нимфите и всичко живо. Надигнал се Питон, могъщ, яростен, разтворил страшната си паст и вече се готвел да погълне златокъдрия Аполон. Но в този миг се чул звук от тетивата на сребърния лък и като искра блеснала във въздуха безпогрешна златна стрела, след нея - втора, трета; стрели като дъжд се изсипали върху Питон и той паднал мъртъв на земята. Бодро за-

звучала тържествената победна песен (пеанът) на зла-токъдрия Аполон, победителя на Питон, със съпровод от златните струни на лирата му. Аполон заровил в земята тялото на Питон на мястото, дето по-късно се издигнал свещеният град Делфи, и основал там светилище с оракул, за да разкрива в него на хората волята на баща си Зевс.

От високия бряг Аполон съзрял далеч в морето кораб на критски моряци. Преобразен на делфин, той се хвърлил в синьото море, настигнал кораба и катб лъчезарна звезда литнал по морските вълни и .застанал на кърмата на кораба. Аполон откарал кораба до кея на пристанището Криза и свирейки на лира, повел моряците през една плодородна долина за Делфи. Тях направил той първи жреци в своето светилище.

34

ДАФНА.^ Светлият, жизнерадостен бог Аполон познава и скръбта; и него постигнало нещастие. Той познал скръбта наскоро след победата си над Питон. Когато Аполон, горд, задето е победил Питон, стоял над сразеното от стрелите му чудовище, той видял МЛУДИЯ бог па любовта Ерос, опъващ златния си лък. Аполон му казал със смях:

Обиденият Ерос гордо отвърнал на Аполон:

- Твоите стрели, Феб-Аполоне, бият безпогрешно, всички поразяват те, но моята стрела ще порази тебе.

Ерос размахнал златните си криле и в миг литнал на високия Парнас. Там извадил от стрелника си две стрели - една, раняваща сърцето и предизвикваща любов, с нея пронизал сърцето на Аполон; втора, убиваща любовта, нея стрелнал в сърцето на нимфата Дафна, дъщеря на речния бог Пеней.

Случайно Аполон срещнал прекрасната Дафна и се влюбил в нея. Но щом Дафна зърнала златокъдрия Аполон, с бързината на вятъра се впуснала да бяга, тъй като стрелата на Ерос, убиваща любовта, била пронизала сърцето й. Забързал да я догони сребролъкият бог.

- Стой, прекрасна нимфо - викал Аполон, - защо бягаш от мене като овчица, гонена от вълк. Като гъ-

Латона (Лета)

лъбица,която се спасява от орел, летиш ти! Та аз не съм ти враг! Виж, ти си наранила краката си на острите бодли на трънката. Я почакай, спри! Аз съм Аполон, синът на гръмовержеца Зевс, а не обикновен смъртен овчар.

Но прекрасната Дафна бягала още по-бързо. Като на криле тичал подир нея Аполон. Все повече се приближавал до нея. Насмалко да я настигне! Дафна усеща вече дишането му. Силите й я напущат. И тя се по-молва на баща си Пеней:

- Татко Пеней, помогни ми! Разтвори се по-скоро, земьо, та ме погълни! О, отнемете този мой образ, той ми причинява само страдания!

Още недоизрекла това, и веднага членовете й изтръпнали. Кора покрила нежното й тяло, косата й се обърнала в листа, а ръцете, вдигнати към небето, се превърнали в клони. Дълго стоял опечален Аполон пред появилото се лаврово дърво и накрая промълвил:

- Нека венец само от твоя зеленина краси главата ми, украсявай отсега нататък с листата си и моята лира, и стрелника ми. Нека никога не повяхва о, лаврово дърво, твоята зеленина. Бъди вечно зелено!

А лавровото дърво тихо зашумяло с гъстите си клони в отговор на Аполон и сякаш в знак на съгласие навело зеления си връх.

35
Приготовления за сватбата на Алкести-да и Адмет

36

АПОЛОН У ЦАР АДМЕТ. Аполон трябвало да се очисти от греха си за пролятата кръв на Питон. Та нали и самият той очиства хората, извършили убийство. Н ето по решение на Зевс той се оттегля в Тесалия при прекрасния и благороден цар Адмет. Той пасял царските стада и с тая служба изкупвал греха си. Когато Аполон свирел всред пасбището на тръстикова флейта или на златна лира, дивите животни, очаровани от свиренето му, наизлизали от горския гъсталак. Пантери и лъвове кротко ходели всред стадата. Елени и сърни се стичали при звуците на флейтата. Мир и радост царели наоколо .Благоденствие заляло дома на Адмет; никой не се радвал като него на такова плодородие; неговите коне и стада били най-добрите в 'цяла Тесалия. Всичко това му дарил златокъдрият бог. Аполон помогнал на Адмет да получи ръката на Алкеста (Алцеста), дъщерята на йолкския цар Пелий. Баща й се бил врекъл да я даде за жена само на оня, който бъде в състояние да впрегне в колесницата си лъв и мечка. Тогава Аполон надарил любимеца си Адмет с непобедима сила и той изпълнил поставеното от Пелий условие. Аполон служил у Адмет осем години и като изтекъл срокът на службата му, с която изкупил греха си, се върнал в Делфи.

която не знае що е зима, в страната на вечната пролет. Там прекарва той цялата зима. А когато пак се раззелени всичко в Делфи, когато под животворния лъх на пролетта се разцъфнат цветята и като пъстър губер покрият долината на Криза, златокъдрият Аполон се. връща със своите лебеди в Делфи да вещае на хората волята на гръмовержеца Зевс. Тогава в Делфи празнуват завръщането на бога вещател Аполон от страната на хиперборейците. Цялата пролет и лятото прекарва той в Делфи, посещава, и родния си остров Делос, дето има също тъй свое великолепно светилище.

АПОЛОН И МУЗИТЕ. Напролет и лете по склоновете на гористия Хелнкон - там, дето тайнствено ромонят свещените зоди на извора Хипокрена, и на високия Парнас, край бистрите води на Касталския извор, Аполон предвожда танците на деветте музи. Младите прекрасни музи, дъщери на Зевс и Мнемозина , са постоянни спътнички на Аполон. Той ръководи и хора на музите и акомпанира на песните им със своята златна лира. Ве-
Муза поднася на Аполон нектар

37
Терпсихо-ра, музата на танците

38
личествено пристъпва Аполон пред хора на музите с лавров венец над челото, а подир него вървят и деветте музи: Калиопа - муза на епическата поезия, Евтерпа - муза. на лириката, Ерато - муза на любовните песни, Мелпомена - муза н.а трагедията, Талия - муза на комедията, Терпсихора - муза на танците, Клио - муза на историята, Урания - муза на астрономията, и Поли-химния - муза на свещените химни. Тържествено се отеква техният хор и цялата природа като омагьосана слуша божественото им пеене.

Когато пък Аполон, придружен от музите, се появява всред сонма богове на светлия Олимп и се чуват звуците на неговата лира и пеенето на музите, всичко на Олимп замлъкна. Забравя Арес шума на кървавите битки, не блести светкавица в ръцете на облакогонеца Зевс, боговете забравят раздорите, мир и покой зацаря-ват на Олимп. Дори Зевсовият орел прибира могъщи криле и затваря проницателните си очи, не се чува страшният му крясък, той кротко дреме върху жезъла на Зевс. В пълната тишина тържествено звучат струните на Аполоновата лира. А когато Аполон весело удря по златняте й струни, тогава светло, блестящо хоро се извива в залата за пиршества на боговете. Музи, ха-

рити, вечно младата Афродита, Арес с Хермес, всички участвуват във веселото хоро, а гя води снажна девица - сестрата на Аполон, прекрасната Артемида. Облени в потоци златна светлина, играят младите богове под звуците на Аполоновата лира.

СИНОВЕТЕ НА АЛОЕЙ. Страшен е далекострелният Аполон, когато се разгневи, и не знаят тогава пощада неговите златни стрели. Мнозина са убили те. От тях загинали гордите със своята сила Отос и Ефиалт, синове на Алосй, които не желаели никому да се подчиняват. Още в ранно детство те се славели с грамадния си ръст, със силата си и с безпределната си храброст. Още като младежи Отос и Ефиалт започнали да се заканват на боговете олимпийци:

- О, почакайте само да възмъжеем, почакайте да се развие напълно нашата свръхестествена сила. Ние ще струпаме една върху друга планините Олимп, Пелион и Оса и по тях ще се изкачим на небето. Ще откраднем тогава от вас, олимпийци, Хера и АртеМйда.

Така също като титаните се заканвали на олимпий-ците непокорните Алсюйеви синове. И щели да изпълнят заканата си. Те оковали във вериги страшния бог на войната Арес; цели тридесет месеца се мъчил той в медните окови. Още дълго щял да се мъчи ненаситният на битки Арес в плен, ако не бил го избавил - когато бил вече останал без сили - бързият Хермес. Силни били Отос и Ефиалт. Аполон не можал да понесе техните закани. Опънал далекострелният бог сребърния си лък;

като огнени искри блеснали във въздуха неговите златни стрели и Отос и Ефиалт паднали пронизани от тях.

МАРСИЙ. Жестоко наказал Аполон и фригийския сатир Марсий, задето той дръзнал да се състезава с него в музиката. Китаредът Аполон не можал да изтърпи такава дързост. Веднъж, скитайки се по фригийските полета, Марснй намерил тръстикова флейта. Тази флейта била захвърлена от богиня Атина, след като тя забелязала, че свиренето на изнамерената от самата нея флейта загрозява прекрасното й божествено лице. Атина проклела своето изобретение:

- Да бъде наказан жестоко оня, който прибере тази флейта.

Като не знаел нищо за проклятието, изречено от

между Аполон и сатира Марсий

Атина, Марсий прибрал флейтата и скоро се научил да свири на нея така хубаво, че всички в унес слушали тая затрогваща музика. Марсий се възгордял и извикал на състезание самия покровител на музиката.

Аполон се отзовал на това предизвикателство, облечен в дълга разкошна хламида, с лавров венец на главата си, със златна лира в ръце.

Колко нищожен изглеждал пред величествения, прекрасен Аполон обитателят на горите и,полята Марсий със своята жалка тръстикова флейта! Де можел той да извлече от флейтата си такива дивни звуци, каквито издавали златните струни от лирата на,предводителя на музите Аполон! Победил Аполон. Разгневен от предизвикателството, той заповядал да се накаже нещастният Марсий. Окачили го за ръката да виси и жив му одрали кожата. Тъй скъпо платил Марсий за дързостта си. А кожата му окачили в пещерата при Келени във Фригия и по-късно се разказвало, че тя винаги започвала да потрепва, сякаш играела, когато долитали до пещерата звуците на фригийска тръстикова флейта, а оставала неподвижна, когато се чували величествените звуци на лира.

ЕСКУЛАП (АСКЛЕПИИ). Ала не само отмъстител с Аполон, не само гибел изпраща той със своите златни стрели; той и лекува болести. А синът на Аполон, Еску-лап, е бог на лекарите и на лечебното изкуство. Мъдрият кентавър Хирон отгледал Ескулап по склоновете на планината Пелион. Под негово ръководство Ескулап станал такъв изкусен лекар, че надминал дори самия си учител Хирон. Ескулап не само церял всички болести, но даже и умрели възвръщал към живот. С това той разсърдил владетеля на царството на умрелите Ха-дес и Гръмовержеца Зевс, тъй като нарушил закона и реда, установени от Зевс на земята. Разгневеният Зевс хвърлил своята светкавица и сразил Ескулап. Но хората обожават Аполоновия син като бог лечител. Те му издигат много светилища и между тях светилището на Ескулап в Епидавър.

Навсякъде в Гърция тачели Аполон. Гърците го почитали като бог на светлината; като бог, който очиства човека от злото на пролята кръв; като бог, който разкрива волята на баща си Зевс и който наказва, изпраща болести и ги лекува. Почитали го гръцките младежи като свой покровител. Аполон е покровител на мореплаването, той подпомага основаването на нови колонии и градове. Художници, поети, певци и музиканти се намират под специалното покровителство на предводителя на хора на музите, китареда Аполон. По култа, който гърците отдавали на Аполон, той е равен на самия Зевс Гръмовержец.

АРТЕМИДА

Вечно младата, прекрасна богиня Артемида • била родена на остров Делос едновременно с брат си, злато-къдрия Аполон. Те са близнаци. Най-искрена обич, най-интимна дружба свързва брата • и сестрата. Дълбока обич хранят те и към майка си Латона.

Артемида дава живот на всичко. Тя се грижи за всичко, което живее на земята и расте в гората и на полето. Грижи се за дивите животни, за стадата добитък и за хората. Тя кара да растат треви, цветя и дървета, тя благославя раждане, женитба и брак. Гръцките жени принасят богата жертва на славната Зевсова дъщеря Артемида, която благославя брака и дава щастие в него, която лекува и изпраща болести.

Вечно младата, хубава като ясен ден богиня Арте-

покровителка на животните

Артемида обича да почива в хладни пещери, обвити в зеленина, далеч от погледа на смъртните. Тежко и горко на оногова, който нарушава нейния покой. Така загинал и младият Актеон, синът на Автоноя, дъщеря на тиванския цар Кадъм.

АКТЕОН. Веднъж Актеон бил с другари на лов в горите на Китерон. Настанало горещо пладне. Уморените ловци се разположили за почивка в гъста гора, а младият Актеон се отделил от тях и подирил прохлада в китеронските долини. Излязъл той в зелената цветуща долина Гаргафия -, посветена на богинята Артемида. В долината растели разкошни чинари, мирти и бели ели. Като тъмнозелени стрели се насочвали към небето стройни кипариси, а сочната трева била изпъстрена с цветя. Бистър поток ромонял в долината. Навсякъде царели тишина, покой и прохлада. В стръмен склон на планината Актеон съзрял красива пещера, цялата обвита в зеленина. Той се запътил към тая пещера, без да знае, че тя често служи като място за почивка на Зев-совата дъщеря Артемида.

Когато Актеон се приближил до пещерата, там току-и1о била влязла Артемида. Тя дала лъка и стрели .'е си яа една от нимфите и се готвела да се къпе. Нимфите н

Изложено според поемата на Овидий "Метаморфози"

Артемида превръща Актеон в елен

събули сандалите, превързали косите й и вече се гласели да отидат на ручея да гребнат студена вода, когато на входа на пещерата се показал Актеон. Силно извикали нимфите, като видели влизащия Актеон. Те заобиколили Артемида, искали да я закрият от погледа на смъртния. Както облаците пламват в пурпурен огън от изгряващото слънце, така се изчервило от гняв лицето на богинята, гневно блеснали очите й и още по-хубава станала тя. Артемида се ядосала, задето Актеон нарушил нейния покой, като,влязъл в непристъпната пещера.

В гнева си тя превърнала нещастния Актеон в строен елен.

На'Актеоновата глава израснали разклонени рога. Краката и ръцете му се обърнали на еленови крака. Удължила се шията му, изострили се ушите, козина на петна покрила цялото му тяло. Плахият елен хукнал да бяга. Видял Актеон образа си в ручея. Иска му се да извика: "Какво нещастие!", ала му липсва способността да говори. Сълзи потекли от очите му, но от очи на елен. Само разум човешки се запазил у него. Какво да прави сега? Къде да се дене? Към кого да се обърне за помощ?

Кучетата на Актеон подушили следите на елена; те не познали стопанина си и с яростен лай се втурнали подир него. През китеронските долини и клисури, по планински стръмнини, през гори и поля като вятър се носел красивият елен, отметнал на гръб клонести рога, а подир него търчат кучетата. Все по-близо и по-блнзо са кучетата. Ето те го настигат и острите им зъби се впиват в тялото на нещастния Актеон-елен. Иска да им извика Актеон: "О, смилете се! Та аз съм Актеон, вашият стопанин!", но само стон се изтръгва от гърдите на елена и в тоя стон се долавя звук на човешки глас. Пада на колене еленът-Актеон, безсилен и безпомощен. • Мъка, ужас и молба се четат в очите му. Чака го неизбежна гибел. - настървените кучета разкъсват тялото му на части.

Пристигналите другари на Актеон съжалявали, че той не е с тях при такъв щастлив лов. Кучетата довършили чудния елен. Актеоновите другари не знаели кой бил той.

Така загинал Актеон, който нарушил покоя на богиня Артемида, единственият измежду смъртните, който зърнал небесната красота на дъщерята на Гръмовержеца Зевс и на Латона.

РАЖДАНЕТО НА АТИНА. Богиня Атина Палада била родена от самия Зевс. Той, Гръмовержецът, знаел, че богинята на разума Метис ще има две деца: дъщеря Атина и син с необикновен ум и необикновена сила. Мой-рите, богините на съдбата, открили на Зевс тайната, че синът на богиня Метис ще го свали от престола и ще му отнеме властта над света. Изплашил се великияг Зевс. За да избегне страшната съдба, която му предвещавали мойрите, той, след като приспал богиня Метис с любезни думи, я погълнал, преди да била родила дъщеря си, богинята Атина. След известно време Зевс усетил ужасно главоболие. Тогава повикал сина си Хе-фест и заповядал той да му разреже главата, за да го спаси от непоносимите болки и шум в нея. Хефест силно замахнал с топор, с един удар разцепил черепа на Зевс, без да му причини вреда, и от главата на Гръмовержеца излязла на бял свят властната и войнствена богиня Атина Палада. В пълно въоръжение, с блестящ шлем, с копие и щит се възправила тя пред учудените

Атина изскача из главата на Зевс

45
Изложено според поемата на Овидий "Метаморфози"

очи на боговете олимпийци. .Страшно размахнала тя лъскавото си копие. Бойният й вик се разнесъл далеч по небето и светлият Олимп се разтърсил до основи. Прекрасна, величествена стояла тя пред боговете. В сините очи на' Атина светела божествена мъдрост; цялата тя сияела с чудна, неземна, властна красота. Боговете славели родената от главата на татко Зевс любима негова дъщеря, защитничка на градовете, богиня на мъдростта и знанието, войнствената и непобедима Атина Палада.

Атина покровителствува героите на Гърция, дава им своите, пълни е мъдрост съвети и им помага - неустрашима - във време на опасност. Тя пази градове, крепости и техните стени. Дава мъдрост и знание, учи хората на изхуства и занаяти. И момичетата в Гърция тачат Атина, задето ги учи на ръкоделие. Никоя измежду смъртни и богини не може да се мерис Атина по изкуство да тъче. Всички знаят колко опасно е да се състезават с нея по това, знаят колко скъпо платила Арах-на, Идмрновата дъщеря, която пожелала да надмине Атина в това изкуство.

46

АРАХНА. По цяла Лидия се прочула Арахна с изкуството си. Нимфите от склоновете на Тмол и от бреговете на златоносния Пактол често се събирали, за да се любуват на работата й. Арахна изтъкавала от нишки, подобни на мъгла, тъкани, прозрачни като въздуха. Тя се гордеела, че в света няма равна на нея по тъкачес-кото изкуство. Веднъж тя се провикнала:

И ето че пред Арахна застанала като беловласа и сгърбена бабичка богиня Атина и й рекла:

- Не само зло носи със себе си старостта, Арахно;

годините донасят и опит. Послушай съвета ми: стреми се да надминеш само смъртните <: изкуството си. Не предизвиквай богинята за състезание. Смирено я помоли да ти прости за твоите надменни думи. Богинята прощава на онези, които й се молят.