Старозаветните и Новозаветните книги се делят според своето достойнство на три групи: канонични, неканонични и апокрифни книги. Името "апокриф" от гр ез



Дата25.08.2017
Размер132.54 Kb.
#28786









Старозаветните и Новозаветните книги се делят според своето достойнство на три групи: канонични, неканонични и апокрифни книги. Името "апокриф" (от гр.ез.=скрит, таен) е много подходящо за книгите, на които се дава, защото отговаря напълно на широкоразпространеното вярване в древното християнско общество, че евреите освен достъпната Библия имат и тайна книжнина. Това вярване е особено разпространено сред еретиците, които се основават на "тайни" писания в борбата си срещу общохристиянската догма. Така името "апокриф" още от най-ранни времена не се употребява сред християните в добър смисъл. Както Ориген пише: "Ние знаем, че много от тези писания са съставени от нечестивци... знаем, че други от тия апокрифи, издадени под името на светии, са издадени от юдеи, може би с цел да разрушат истината на нашето Писание и да утвърдят лъжливо учение. Но съгласно общопризнатото правило не трябва из един път да отхвърляме това, от което можем да извлечем известна полза за обяснение на нашите Писания. Признак на мъдър дух е да се изпълнява и прилага божественото правило: изпитвайте всичко, задържайте доброто". В древния езически свят повечето религии имат такива тайни свещени писания, които приписват на някои божествени или митологически личности. Тези писания съдържат свещени обичаи и различни тайни науки, митологии и митологически гадания, изследване на природата и нейните явления, на тайни сили и закони, и всички те имат езотеричен характер - само някои свещеници и посветени имат достъп до тях; пазят се в светилищата на храмовете. В един по-късен етап множество подобни писания се появяват в изопачен вид, стават по-широкодостъпни и от тях се възползват всевъзможни магьосници, гадатели и шарлатани. 

Първите старозаветни апокрифи се появяват между ІІІ и ІІ в. пр.Хр. и продължават да се появяват чак до началото на ІІ век. Новозаветните апокрифи се създават от края на І век. чак до IX-X в. сл.Хр., но по-долу ще изброим само тези апокрифи, които хронологически не излизат извънпределите на християнската древност. 


СТАРОЗАВЕТНИ АПОКРИФИ

Само незначителна част от тези юдеохристиянски апокрифни писания са се съхранили до наше време в по-малко или повече запазен вид. За повечето от тях са запазени само следи - незначителни цитати в творенията на християнски писатели или заглавията им присъстват в списъците на забранените книги. 

Числото на апокрифните книги е трудно да се установи дори приблизително. В 3 кн.Ездра като бройка е посочено чослото 70, но то често се среща в Библията и е възможно да има само символично значение. Едно може да се каже със сигурност - тяхното количество е значително. Условно по-познатите ни от тях могат да се разделят на пет групи: 

1. Мидраши 

Книгата Юбилеи, или Малко Битие, съдържа легенди по теми от Книга Битие и Книга Изход. Тя е написана от ревностен законник, който се стреми да покаже, че обредите, за които се говори в Мойсеевото Петокнижие, се спазват още през патриархалната епоха. Писателят смята, че Законът е написан на небесните скрижали преди създаването на света. Името на книгата е свързано с това, че авторът й, поставяйки си за задача да установи точната хронология на всички библейски събития не изчислява различните случки по години от сътворението на света, а по юбилеи - цикли от по петдесет години и по седмини - от по седем години. Пълният текст на книгата (в етиопски превод) е открит в средата на XIX в. и е издаден през 1859 г. Запазен е също гръцки превод и фрагмент от еврейския оригинал. Книгата Юбилеи е написана в края на ІІ в.пр.Христа. Авторът й е или фарисей, или член на кумранска секта. Книгите на Адам са цяла група апокрифни писания, които съдържат легендарно-художествен преразказ на живота на Адам и Ева главно след изгонването им от Рая до смъртта на Адам. Падението на Сатана се обяснява със завистта му към човека, на когото (като на Божи образ) не иска да се поклони. Към тази група апокрифи се числят следните книги с разновременен произход: 
- Книга на Адам - запазена в латински и гръцки превод. Авторът изповядва вярата си в бъдещото спасение: "Повелителят ще отхвърли от себе си злите, а праведните ще сияят като слънце. И тогава хората ще бъдат очистени от греховете си с вода" (29:9). Книгата е написана през евангелската епоха и споменаването на водата може би сочи надеждите, оживени от проповедта на Йоан Кръстител; 
- Сказания за Адам и Ева - запазили се на славянски в разни редакции и под различни заглавия; някои от тях в по-късните си преработки имат богомислки следи; 
- История и живот на първосъздадените Адам и Ева; 
- Животът на Адам и Ева - на латински език; 
- Борбата на Адам и Ева със Сатаната - запазила се на етиопски
- Пещера на съкровищата - на сирийски език; 
- Заветът на Адам - откъслечно запазила се на сирийски и арабски; 
- Книга на Адам - на арменски; 
- Покаяние на Адам - на латински; 
- Апокалипсис на Адам - запазен отчасти на гръцки език, сходен със Завета на Адам; 
- Завет на първосъздадените. 
Апокрифната Книгата Битие е свободен преразказ на глави 12-15 от Книгата Битие. Оцелели са само фрагменти от книгата на арамейски език. 

Мъченичеството на прор. Исая преразказва легендата за смъртта на пророка, за когото се казва, че е разрязан с трион по време на гоненията на Манасий. Книгата е обработена от християнски автор около ІІ в. на основата на юдейските мидраши от І в. пр.Хр. 


2. Апокалипсиси (думата апокалипсис от гръцки значи откровение и няма връзка с приетото от нас значение на край на света). 

Първа Книга на Енох - в нея се разказва за откровението, получено от патриарха Енох за ангелския свят, за падението на лошите ангели, за Божието ръководство на човеците, за наградата и наказанието на онзи свят, както и за някои природни явления и тайни природни закони. Съдържа обети и пророчества за световни събития и идване на Месията, който е наречен Човешки син, Избраник, Син на жена, Свят. Казва се, че той е "избран и скрит" от Повелителя "преди да бъде създаден света" (48:70). По стил и дух Първата книга на Енох е най-близка до Книга Даниил. Историята за грехопадението авторът (или авторите) свързва не с Бит 3, а с Бит 6:1-6: падналите ангели научават хората да магьосничестват и затова са хвърлени в бездната (вж.Юд.1:6,14-15). Книгата се разделя на няколко части: встъпление; пътуванията му по света и в преизподнята, сведения за ангелите и вселената; притчи на Енох; небесните светила; видения на Енох; съвети и увещания към своите деца за за праведен живот; заключение: чудеса и знамения при раждането на Ной, включващо Книга Ной (106-107глава). Първата книга на Енох дава най-пълна представа за надеждите на юдеите през междузаветния период. Написана на еврейски или арамейски около II- I в. пр.Хр., достига до нас в етиопски превод и отчасти на гръцки език. Издадена на английски език през 1821 година. Вероятно не всички части на книгата са написани по едно и също време, но макар да не е включена в канона, Първата книга на Енох се ползва с голямо уважение от древната църква и чак до IIIв.сл.Хр. някои я считат за боговдъхновена. Дори в посланието на Иуда, 14.ст., изглежда е използвана тази книга. 

Втората Книга на Енох, или Книгата Тайните на Енох, описва възнесението на Енох на небето, където му се разкрива съдбата на света от грехопадението до потопа. Книгата е запазена в старобългарски превод. Оригиналът вероятно е написан на арамейски или староеврейски език. 

Третата Книга Енох е слабо проучен текст, запазен в средновековен латински превод. Издаден е през 1928 година. 

Възнесение на Мойсей е апокалипсис, достигнал до нас само като фрагмент на латински език. В ръкописа липсват известни пасажи от средата и почти цялото заключение. Написан е около края на Iв.сл.Хр. от автор из фарисейските среди, навярно на арамейски. Съдържа предсказания на Моисей за бъдеата съдба на неговия народ и по-подробно се говори за събитията при Хасоменит и Ирод Велики. В представата на автора Божият съд и победата над дявола се сливат с гибелта на "орела" - Римската империя, когато един Бог ще се възцари над Израел и света. 

Сивилини книги. Думата "сивила"=гледачка, предсказвачка не е още напълно изяснена. С множествената й форма тук се означават пророчески жени от полу-исторически, полу-митологичен характер. Оракулствата на сивилите се ползват с голяма известност сред езичниците. Множеството сивилини предсказания са събрани впоследствие в голям сборник от 14 книги с над 400 предсказания в хексаметри. За първа юдейска сивила се счита Самвета (Сава), дъщеря на вавилонски свещеник, причислена към семейството на Ной. Най-старите от тези писания са съставени към средата на IIв.пр.Хр., а най-новите - едва няколко години пр.Хр. Съдържанието се състои от призиви за покланяне на истинския Бог, наблюдения върху световната история от потопа до месианско време, заплашителни предсказания срещу различни народи или градове, възхваляване на еврейския народ, описание дейността на Месията-цар. 

Апокалипсис на Варух съдържа пророчества за Царството на Месията, което трябва да смени времената на изпитание. Настъпването му се свързва със строгото спазване на Закона. Книгата е запазена в два варианта - сирийски и гръцки, макар че по всяка вероятност е написана на еврейски език в края на І в.сл.Хр., след разрушаването на Ерусалим от император Тит. 

Апокалипсис на Авраам разказва за съдбата на Старозаветните църква, за която се казва, че е разкрита още на Авраам. Запазен е в старобългарски превод. Източникът на идеите е явно есейски. 

Апокалипсис на пророк Илия e християнската обработка на месиански пророчества, написани през І в. пр.Хр. - І век. 

Възнесение на Исаия - състои се от две самостоятелни съчинения: 
- Мъчение на Исаия, за което стана дума по-горе и 
- Апокалипсис на Исаия, който има християнски произход; разказва се как пророкът духом е отведен през седемте небеса от един ангел. Тази книга е запазена на етиопски и съвсем откъслечно на гръцки. 

Споменава се още за следните апокрифи: 


-Война на синовете на светлината 
-Книга на тайните 
-Апокалипсис на Илия 
-Паралипомена на Иеремия 
-Втори апокалипсис на Варух 
-Апокалипсис на СофониЙ 
-Апокалипсис на Авакум, ИезекиЙ и Даниил и Захарий 
-Апокалипсис на Седраха 
-Апокалипсис на Манасий 
-Откровение на Ездра 

3. Псалми 

Книгата Псалми на Соломон (18 псалми) е написана като разобличение на недостойните управници и им обещава възмездие от ръцете на враговете им "китим" (китийци). Идването на Месията е описано едновременно като свръхестествено и политическо събитие. Съдържат се още молитвени обръщения към Бога, изобличение на грешници, израз на мъка от действията на враговете и очакване на по-светло бъдеще. По стил Псалмите на Соломон са родствени с каноничните Псалми и дотолкова приличат на тях, че дълго време са се ползвали с еднакво уважение и дори са включени в някои преписи на Библията. Оцелели са само в гръцки превод от еврейски език. Книгата Псалми на Соломон става известна на науката през ХVІІ век. Смята се, че е написана през периода на завземане на Юдея от Помпей (63 г. пр.Хр.), но в нея има намеци за смъртта на Помпей, което сочи 48 г. пр.Хр. 

Книгата Оди или Песни на Соломон съдържа християнски химни с гностически характер. За първи път са издадени през 1909 година. 

Благодарствени химни. 

4. Произведения в духа на писанията на мъдреците 

Послание на Аристей до Филарет разказва как е бил създаден преводът на Старозаветното писание от седемдесетте мъдреци на гръцки език. Покрай разказа за това събитие апокрифът съдържа апология на религията на Стария Завет, в която вярата не противоречи на разума. Имайки предвид, че произведението му се чете и от езичници, авторът не отрича, че под името на Зевс те могат да почитат истинския Бог. Въпреки редица анахронизми посланието съдържа историческо зърно. Книгата е написана около 200 година. 

Четвърта Книгата Макавеи или За владичеството на разума съдържа философски беседи, изградени като мидраш към сказанието от втора Книга Макавеи за Елеазар и братята-мъченици. В древността книгата се приписва на Йосиф Флавий. Тя е характерно произведение за александрийската юдейска литература, в която библейското учение се съчетава с античната философия. Светите отци я цитират често. Кога книгата е създадена не е установено. 


5. Завети 

Заветите на дванадесетте патриарси, синове Яковови, са написани по подражание на книга Битие, 49 глава и представляват завещания-пророчества, вложени в устата на синовете на патриарх Яков. В книгата се разказва за тайните на небето и съдбата на Израел. Месията е наречен Свещеник, като се предсказва, че няма да бъде признат от юдейския народ. Вероятно апокрифът е написан скоро след разрушението на Йерусалим от император Тит. Според повечето изследователи в днешния си вид книгата носи следи на преработка от християнин с юдейски произход, живял в Палестина. В пълния си вид това писание е дошло до нас на гръцки, а също така в превод на латински, арменски и славянски. В средните векове тази книга се използва с широка известност както на Запад, така и на Изток. Съдържанието се състои от предсмъртни завещания на 12-те Яковови сина, отнасящи се до техните потомци. Всеки патриарх разказва в своя завет историята на живота си и дава въз основа на този разказ нразвствени наставления и предсказва съдбата както на своето коляно, така и на целия Израил. В това отношения най вече се отличават Иуда и Леви. 

Заветът на Авраам е запазен в две редакции на гръцки език. Заветът на Адам и Заветът на Исаак са запазени на сирийски, арабски и етиопски език. И трите произведения са преработени от християнски автор. 

Завет на Иезекия 

Да не забравяме и някои апокрифи като: 

-Оракулът на Хистаспа (персийски мъдрец), за който се знае само от някои цитати в Климент Александрийски 
-Книгата на Хермест Тристмегист - най-великият египетски мъдрец, написал 42 книги с астрономическо, космографическо и религиозно съдържание 
-Вълшебни книги на Соломон - различни писания под името на Соломон, някои от които датиращи още от дохристиянско време. Вярва се, че те дават средства на човек да господства над демоните. 

НОВОЗАВЕТНИ АПОКРИФИ

1. Юдео-християнски евангелия 

Книгата Еврейско евангелие е написанa между І и ІІ век. През ІV в. то все още съществува - за него пише блажени Йероним. Днес е запазено само във вид на цитати (свмч. Игнатий, Ориген, блажени Йероним). В един от откъсите се говори за появата на възкръсналия Повелител пред Яков. Използвано е от християните-евреи. 

Евангелието на ебионитите (евионитите) е запазено във вид на фрагменти. За него свидетелствува Ориген. Създадено е вероятно през ІІ век и е използвано също от християните-евреи. По всяка вероятност е идентично с Назорейското евангелие, за което говори св. Епифаний Кипърски. 

Евангелието от Тома съдържа логии, започващи с думите "Иисус каза…". Изреченията в много случаи съвпадат с каноничните Евангелия, но в тях се чувства ясно влиянието на гностическата литература. Юдео-християнският характер на текста се вижда от особеното отношение към Яков брат Божи. Ръкописът с коптски превод на Евангелието от Тома е намерен през 1945 г. в Наг Хаммади (Египет). Оригиналът е бил написан вероятно на гръцки език в нач. на ІІ век. 

Протоевангелието от Яков разказва за детството и юношеството на Дева Мария. Написано е в египетски юдео-християнски среди през втората половина на II век (запазен е ръкопис от това време). То е оказало силно влияние върху богослужението, църковното изкуство и литератураta през средните векове. 

2. Евангелия, отразяващи прехода от палестинско християнство към езико-християнство. 

Евангелие от Петър. Фрагмент от него е намерен в Египет през 1886 г.Той описва съда над Спасителя, смъртта му на кръста и утрото на Възкресението. Текстът съчетава юдео-християнски, езико-християнски и докетични черти (според докетическите представи съединяването в Христос на Божеството и човечеството е само мнимо). Написан е през 120-150 година. 

Книгата Дърводелецът Йосиф е посветена на детството и юношеството на Иисус Христос. Написана е около IV в. в Египет, запазена в арабска и латинска версия. Издадена е за първи път през 1722 година. 

Евангелието Детство, приписвано на ап. Тома, разказва за чудесата, извършени от детето Иисус. По характер е най-отдалечено от каноничните Евангелия. Запазено в гръцки и латински превод. Датата на написването му не е установена. 

Евангелие от Никодим, или Деяния на Пилат е написано през II-IV век, като опит да се умали вината на Пилат за осъждането на Повелителя. Запазено в гръцка, старобългарска и частично в латински версия. 

Евангелие от Лъжематей, или Книгата Рождество на Блажената Мария, е написано не по-рано от IХ в. под влияние на Протоевангелие от Яков и евангелието Детство. 

Книгата Смъртта на Блажената Дева Мария е написана на гръцки език около IV век. Принадлежи към жанра на заветите. Според съвременните изследователи води началото си от съчиненията на християните-евреи (не сектантите, представители на юдео-християнството, а тези, които не се отделят от Вселенската църква). 

Арабското евангелие Детство е написано около VI век, на основата на много по-ранни легенди. Забележително е, че в този паметник влъхвите са наречени перси. 

От Апокриф на Йоан са се запазили фрагменти. Съдържа въпроси към Иисус Христос и неговите отговори. Написан е през II-V век в средите на гностиците. 

Гностични Евангелия. 

Запазени са също така бележки и относно отделни фрагменти от следните апокрифни евангелия: на Вартоломей, на Матий, на Юда и на Варнава. 


3. Апокрифни деяния 

Деяния на ап. Павел са написани през през II век, но от тях са запазени само откъси. Най-известният от тях се отнася за ученичката на апостола Текла. Съдържат историческо зърно в легендарна форма.. 

Деяния на ап. Йоан е произведение, появило се в среди, близки до гностиците. Разказва за живота, страданията и чудесата на апостола. Гръцкият му текст е вероятно превод от сирийски език. Написано е през II век. Възможно е в него да има отзвуци от достоверни предания. 

Книгата Деяния на ап. Андрей е написана по всяка вероятност в края на III век и е запазена в късна обработка. 

Деяния на ап. Тома е произведение, описващо мисионерското пътешествие на Тома в Индия и мъченическата му смърт. Носи следи от еретически учения. Запазено на гръцки и сирийски език; има вероятност оригиналът да е написан на сирийски език ок III век. 

Деяния на ап. Филип разказва в основни линии за неговите чудеса. Запазен е гръцки и латински превод (оригиналът е бил вероятно написан на коптски език около V век). 

История на апостолите от Авдий съдържа преразказ на деянията на апостолите и легенди за тях. Приписва се на различни автори; използва за източници различни сказания, появили се независимо едно от друго. Времето на създаване на книгата не е установено, но е създадена вероятно във Франция не по-рано от VІ или VІІ век. 


4. Апокрифни послания 

Послание на Иисус Христос до цар Абгар (Авгар) е паметник със сирийски произход. Свързан е с легендите за ап. Фадей. Написан e не по-късно от ІV в., тъй като се цитира от Евсевий Кесарийски. 

Послание на Лентул е образец на средновековна евангелска белетристика (около ХІV-ХV в.). Разказът се води от името на измисления управител на Юдея римлянина Лентул, който като очевидец на евангелските събития описва външността на Иисус Христос. 

Дидахе, или Учение на дванадесетте апостоли излага основите на църковния живот. Написано е около 100-150 г. по всяка вероятност в Сирия. Гръцки текст на Дидахе е открит през 1873 г. от митр. Филотей (Вриениос) Никомедийски (публикуван е през 1883 г.). 

Послание на ап. Павел до лаодикийците е създадено на основата на Кол 4:16. Написано е около ІV век и е запазено в латински превод. 

Кореспонденцията на ап. Павел и философа Сенека се появява малко по-рано от ІV век. Произведението е запазено на латински език. 

Посланията на дванадесетте апостоли съдържат беседи на Христос с учениците му в продължение на четиридесет дена след Възкресението. Написани са около 160 г. и са запазени в етиопски превод. 

Послание на Варнава, приписвано на сподвижника на ап. Павел, съдържа остър антиидумейски дух. Написано е вероятно след разоряването на Юдея от Адриан (около 130 г.). 

Климентините, или Лъжеклиментовите писания, разказват за борбата на ап. Петър със Симон Влъхв. Произведението носи печата на юдео-християнския мироглед. Състои се от "Беседи" и "Изследвания". Използва за източник древни легенди и апокрифи, в него намира отражение също и керигмата (проповедта) на ап. Петър. 

5. Апокалипсиси 

Апокалипсис на ап. Петър. Фрагмент от съчинението е намерен в гробница на египетски монах (1886 г.). Той разказва за тайните на задгробния свят, за които се казва, че са разкрити от Христос по молба на учениците му. Оригиналът е от около II век. Запазени са и други фрагменти в етиопски превод. 

Апокалипсис (или Възнесение) на ап. Павел е своеобразен мидраш към 2 Кор 2:2-4. Според блажени Августин е "пълен с басни". 

Към апокалиптичната литература се отнася и Пастир на Ерм - трактат за съдбата на Църквата. Ерм живее в средата на II век. 

Апокалипсис на ап. Петър, Пастир на Ерм, Дидахе и др. апокрифи влизат в Мураториевия канон от II в., което означава, че през тази епоха все още не са били общопризнати за апокрифни произведения. 

Апокрифи се преписват и се преработват през цялото средновековие (запазени са много старобългарски версии). Остава неразрешен въпросът кога е написан апокрифът Животът на свети Иса, преведен от Н. Нотович и публикуван в Париж ("Неизвестният живот на Иисус Христос. Тибетско сказание", превод от френски, СПб., 1910). Преводачът твърди, че е използвал тибетски ръкопис, намерен от него в будистки манастир през 1887 година. Апокрифът разказва за престой на Христос в Индия (вж. Тибетско евангелие). 







Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница