Статии Кирилица



Изтегляне 0.74 Mb.
страница2/4
Дата09.02.2017
Размер0.74 Mb.
#14597
1   2   3   4

Генова Е. Символът на вярата в българската църковна живопис от ХІХ век (Текст и изображение), 4, 2007, 26-33.

Генова, И. Ролята на човешката фигура и новият интерес към видимостта през 30-те години в българското изкуство. Посоки за размисъл, 4, 1988, 32-39.

Генова, И. Рисунките на Иван Лазаров – мост към художествения му мироглед, 4, 1990, 28-34.

Генова, И. Сирак Скитник и българската книга през 20-те години, Извънреден брой, 1991, 61-71.

Генова, И. Още едно забравено име – скулптора Владимир Владимиров, 2, 1993, 55-57.

Генова, И. Културната ситуация не-център на българското изкуство през 20-те години, 1, 1994, 32-38.

Генова, И. Рисунката и новият интерес към видимостта през 30-те години в българското изкуство. Посоки за размисъл, 1, 1996, 44-52.

Генова, И. 90-те години в българското изкуство. Неформалният преход за напускане на затворената територия, 1, 1998, 9-15.

Генова, И. Художествената академия и българското изкуство в интернационално културно пространство през първите десетилетия на ХХ век, 2, 1999, 18-27.

Генова, И. Изкуството в България и на Балканите през първата половина на ХХ век – модернизация и модернизми, 1, 2000, 40-54.

Генова, И. Мотивации на художествения обмен на Балканите през първата половина на ХХ век. І. Изложбата на белградското дружество „Облик” в София (1934), 4, 2001, 32-37.

Генова, И. Мотивация на художествения обмен на Балканите през първата половина на 20-те години. ІІ част, 2, 2002, 39-43.

Георгиев, Л. Изграждане и разрушение на човешката личност (Впечатления от театрална Москва), 1, 1976, 41-45.

Георгиев, Н. Приложност и неприложност в приложната естетика, 3, 1971, 16-24.

Георгиев, П. Едно мнение за творчеството и мирогледа на Николай Павлович, 4, 1978, 48-53.

Георгиев, Р. Композиционни измерения на кинокадъра (Някои аспекти в творчеството на Джани ди Венанцо), 2, 1974, 42-48.

Георгиев, Р. Рамки и бъдещи хоризонти на кадъра, 2, 1975, 54-57.

Георгиева, А. „Началото” и „краят” на историята в българския фолклор, 4, 1996, 40-45.

Георгиева, М. Измеренията на автотематизма, 4, 1983, 17-22.

Георгиева, М. Иван Енчев-Видю и приносът му към българската художествена култура, 1, 1989, 54-59.

Георгиева, М. Съюзът на южнославянските художници „Лада” и художественият живот в България (1904-1912), 3, 1991, 26-38.

Георгиева, М. Типологически особености в развитието на българския автопортрет от 20-те и 30-те години, 1, 1992, 39-51.

Георгиева, М. Началото на българския импресионизъм, 1, 1993, 3-19.

Георгиева, М. Модернизмът в южнославянската живопис и българските художници (1904-1912). Влияния и паралели, 1, 1994, 19-31.

Георгиева, М. Българската живопис от 20-те и 30-те години в Народния музей в Белград, 1, 1996, 52-59.

Георгиева, М. Харалампи Тачев и международните изложения – реконструкция на едно творческо пилигримство, 2, 1999, 32-42.

Георгиева, М. Албумът на групата „Клепало” и българската колония в Мюнхен (1922-1923), 3, 2000, 33-44.

Георгиева, М. Сецесионът в живописта на южните славяни – една от насоките на „Модерната”, 4, 2001, 25-31.

Георгиева, М. „Подмината от историята”: Юлия Свечникова-Белковска и проблемът за маргиналността на жените в изкуството, 4, 2003, 23-29.

Георгиева, М. Между декоративното и пластичното – рисунката в творчеството на Иван Пенков, 4, 2004, 32-50.

Герганов, Е. От черното към бялото или от бялото към черното. Междукултурни сравнения на прототипни структури, 3, 2003, 3-11.

Гергова, И. Типология на българския иконостас в периода ХVІ – края на ХVІІІ в., 2, 1984, 42-47.

Гергова, И. Ранната тревненска дърворезба, 3, 1987, 52-60.

Гергова, И. Иконографска програма на иконостаса в българските земи през ХVІІІ-ХІХ век, 3, 1991, 3-17.

Гергова, И. Хрельовата врата от Рилския манастир като врата към рая, 1, 1992, 17-28.

Гергова, И. Гръцки влияния в развитието на българския иконостас ХVІІ-ХІХ в., 1, 1993, 36-44.

Гергова, И. Графични модели във възрожденската иконография на славянските просветители, 4, 1993, 3-11.

Гергова, И. Опит за реконструкция на олтарните прегради в Боянската църква, 1, 1995, 22-28.

Гергова, И. Зограф Йоан от Воден, 2, 1995, 18-26.

Гергова, И. Хоросът в църквата „Рождество Христово” в Арбанаси, 4, 1996, 14-20.

Гергова, И. Зограф Йоан от Чивиндола, 2, 1997, 31-40.

Гергова, И. Още нещо за строителите на главната църква в Рилския манастир, 3, 1998, 50-51.

Гергова, И. Църквата на арбанашкия манастир „Успение Богородично”, 1, 1999, 9-18.

Гергова, И. Виенският модел на иконостаса в пловдивската църква „Св. св. Константин и Елена”, 3, 1999, 28-31.

Гергова, И. Два хороса в Националния исторически музей, 2, 2000, 25-31.

Гергова, И. Култът към св. крал Милутин „Софийски” в България, 4, 2000, 10-18.

Гергова, И. Резбата в ателието на св. Пимен Зографски, 2, 2003, 23-32.

Гергова, И. Църквата “Св. Георги” в Арбанаси, 3, 2005, 47-53.

Гергова, И. Цикъл чудеса Богородични в стенописите на риломанастирския католикон, 4, 2007, 20-25.

Гергова, И., Куюмджиев, А. Новооткрити сцени от житието на св. Козма Зографски в Главната църква на манастира Зограф, 3, 2002, 53-59.

Гергова, И., Мутафов, Ем. Стенописите от църквата “Св. Георги Мали” в Несебър, 1, 2004, 43-55.

Геров, Г. Класицизиращото направление в балканското изкуство през ХVІ век. Стенописите от Новата митрополия в Несебър, 2, 1991, 21-31.

Геров, Г. Изображението на една притча в църквата „Рождество Христово” в Арбанаси, 2, 1996, 31-37.

Геров, Г. „Време” и „история” в стенописите от галерията на църквата „Рождество Христово” в Арбанаси, 4, 1996, 3-13.

Геров, Г. Един “Locus sanctus” - “Апокалипсисът на св. Йоан Богослов” от Новата митрополия в Несебър, Извънреден брой, 1998, 17-24.

Геров, Г. Водата – граница, 1, 2002, 31-40.

Геров, Г. Една неизвесна икона с изображение на Разпятието от епохата на Палеолозите, 1, 2004, 36-42.

Геров, Г. Образ – символ – ритуал (Към иконографията на една несебърска икона), 1, 2006, 3-12.

Геров, Г., Косева, Д. Търновските таблетки, 2, 1989, 27-35.

Герчева, К. Българската анимация, 4, 1974, 6-20.

Герчева, К. Мисли за изобразителното решение на анимационния филм-спектакъл, 3, 1976, 10-26.

Герчева, К. Движението в анимационния филм, 3, 1979, 9-19.

Гетова, А. Историческата тема в живописта и графиката през 70-те години, 1, 1989, 28-33.

Гиргинова, Д. Психоанализа и кинотворчество, 1, 1984, 29-35.

Гирджева, Е. Структура, стил, поведение – концептуалният модел на инернет, отразен в уеб дизайна, 2, 2007, 53-55.

Гинев, Д. Теорията на дизайна като нетрадиционен тип теория, 4, 1986, 55-59.

Гинев, Д. Артефикация на жизнената среда, 2, 1987, 13-19.

Гичева, Р. „Змеевата сватба” в апликациите от Летница, 3/4, 1997, 59-65.

Гичева, Р. Кръстосаните колани в изкуството на Magna Graecia и тракийската миторитуална традиция, 4, 1999, 44-52.

Гичева-Меймари, Р. Куковден – дионисов или кабирически обред?, 1, 2007, 36-50.

Глеблов, В., Иванов, А. Реликварий из кочевнического погребения хазарского времени на нижнем Дону, 3, 2007, 12-16.

Голубович, В. Сръбски и български авангард. Любомир Мицич и Гео Милев, 2, 1999, 15-17.

Горанов, К. Съвременните социални функции на художествената култура, 3, 1987, 3-10.

Горанов, К. Социо-културният процес: възпитание на емоционалното и рационалното в човека, 3, 1988, 3-11.

Горанов, К. Атанас Стойков. Човекът революционер, строителят на науката, 3, 1989, 3-8.

Горанов, К. Нравствените основания на изкуството, 2, 1990, 3-12.

Гочев, Г. За конфликтното начало в съвременната драма, 2, 1971, 36-45.

Гочев, Г. Революцията и театърът, 1, 1973, 42-49.

Гочев, Г. Диалектичната природа на сценичния образ, 3, 1974, 49-57.

Гочев, Г. Образът на съвременника в социалистическата ни драма, 2, 1976, 12-23.

Гочев, Г. Смехът на сатириците (Един заслужен юбилей), 4, 1977, 31-33.

Гоци, Г. Изкуството и голото тяло. Достъпът на художничките до етюд на голо мъжко тяло в Художественото училище в Атина, 4, 2002, 22-28.

Грозев, А. Захари Жандов, 1, 1977, 50-56.

Грозев, А. Кинематография в движение, 4, 1987, 7-11.

Грънчарова, К. Историческият музей в Благоевград – постижения и проблеми, 2, 2002, 11-15.

Гуринов, Л. Производство и красота, 4, 1971, 28-33.

Гуринов, Л. Семиотика и дизайн, 3, 1987, 46-51.

Гьорова, С. Ролята на националните прегледи в развитието на съвременната българска драма и театър, 3, 1983, 3-9.

Гълъбова, П. Естетика и функции на екстериорните пространства, 3, 1986, 11-14.

Гълъбова, П. Архитектурно-градоустройствено развитие на гр. София през периода на капитализма (1878-1944), 1, 1988, 29-37.

Гюзелев, В. Несебърската архиепископия-митрополия и нейните църкви и манастири, 1, 2004, 29-35.

Гюлева, В. Началото – първите дни на театрална работилница „Сфумато”, 3, 1993, 54-58.

Далчев, Л. Нашата съвременна скулптура, 4, 1971, 52-56.

Дамянов, Б. Изобразителната функция като културна единица, 1, 1998, 37-40.

Дамянов, М. Картини от килера, 4, 1995, 23-25.

Данева-Нинова, С. Един немски художник, свързан с България. Макс Мецгер, 1, 1992, 52-58.

Даниел, Л. Москва – Ленинград 1967-1968 (Пътни бележки на един режисьор), 4, 1968, 47-57.

Данчева, Д. Константин (Кочо) Гърнев – неочакваното завръщане, 2, 1999, 52-56.

Данчева, Д. Бележки за българското художествено присъствие в Германия между двете световни войни, 4, 2001, 51-56.

Данчева, Д. Щрихи за Тодорка Бурова (1902-1985), 4, 2002, 50-53.

Дачев, Ю. За изчезналата критика, 3, 1993, 12-13.

Дел’Агата-Попова, Д. Пиза и Средиземноморието. Историческа изложба в града на наклонената кула, 3, 2004, 57-58.

Дел’Агата-Попова, Д. Нова монография за Барджело, 4, 2005, 56-58.

Дерменджиев, Х. П. За естетиката и творческата природа на майсторите-златари от епохата на Българското възраждане, 2, 1979, 40-45.

Дечева, В. За актьора или сценичният образ като творба, 3/4, 1992, 92-97.

Дечева, В. Актьорът-жрец или ритмическият танц на театралното пространство, 2, 1993, 46-50.

Дечева, В. Предложение за отлагане на градежа, 3, 1993, 14-16.

Дечева, В. Дада-подходът, 2, 1998, 28-33.

Дечева, В. Към понятието „политически театър”, 2, 2001, 10-16.

Дечева, В. Езикът на националния мит: постановките на Н. О. Масалитинов на „Майстори” и „Албена” през 20-те години на ХХ в., 1, 2003, 4-13.

Дечева, В. Народният театър – глобално-локални проблеми, 2, 2005, 7-11.

Джаджев, И. Художествена условност и драма, 2, 1970, 24-35.

Джурова, А. Ислямски влияния върху украсата на българските ръкописи ХV-ХVІІ век, 3, 1980, 31-33.

Дилевски, Н. Сто и петдесет години от създаването на едно изображение на крилата Богородица (Покров Богородичен) – 1839-1989 г. (Материали за развитието на иконографията в изкуството на Българското възраждане), 3, 1990, 52- 56.

Димиев, Б. „Графити” като феномен на масовата култура (между „вандализма” и „изкуството”), 3, 2006, 46-50.

Димитров, Г. Някои критични оценки за творчеството на Владимир Димитров – Майстора от 20-те и 30-те години, 1, 1972, 36-40.

Димитров, Д. Антони Пйотровски (Автобиографията и творчеството му, свързани с България), 2, 1976, 59-62.

Димитров, Д. Юлиуш Стажински (1906-1974), 4, 1977, 53-56.

Димитрова, А. Развитие и стилови особености на ювелирното изкуство в Тракия и Мизия през І-ІІІ в., 3, 1982, 33-39.

Димитрова, Г. Ексцентричната ентропия на стила „Литвинова”, 2, 2004, 35-39.

Димитрова, М. Естетика на разкъсаните връзки (Авторските филми на Ален Рене), 2, 1990, 50-54.

Димитрова, М. Авторското кино на Вим Вендерс, 2, 1991, 51-55.

Димитрова, М. Какво става авторе? Киното на 80-те между Европа и Холивуд, 2, 1994, 50-62.

Димитрова, М. Модели на антиутопията в нямото кино, 3, 1995, 31-37.

Димитрова, М. Технологични предизвикателства към филмовия човек – промени на модела в киното през последните 15 години, 1, 1997, 4-7.

Димитрова, М. Постмодерната кинореалност, 2, 2004, 18-20.

Димитрова, Н. Жюл Паскен, 1, 1982, 47-50.

Димитрова, П. Стоимен Стоилов (Монографичен очерк), 2, 1984, 53-60.

Димитрова, С. Общуването в театъра, 2, 1982, 53-57.

Димитрова, Т. Еволюция на формата и образа в българските стенописи (края на 60-те – началото на 70-те години), 1, 1981, 7-9.

Димитрова, Т. Как Иван Лазаров е бил изключен от Съюза на дружествата на художниците в България, 4, 1990, 17-28.

Димитрова, Т. За сецесиона в българското изобразително изкуство, Извънреден брой, 1991, 3-11.

Димитрова, Т. 90 годишнината от рождението на Стоян Сотиров, 1, 1994, 54-58.

Димитрова, Т. Рецепцията на модернизма между двете световни войни: Георги Папазов в България – събития, документи, отзвуци, 4, 1995, 58-62.

Димитрова, Т. Между модернизма и тоталитаризма: проекциите на държавната културна политика върху българския художествен живот през 30-те – началото на 40-те години, 1, 1996, 3-13.

Димитрова, Т. Софийски срещи: Бецалел Шац и Андрей Николов, 2, 1999, 49-51.

Димова, С. Сякъл ли е монети цар Мицо Асен в Месемврия?, 1, 2004, 56-58.

Динев, М. Скуптурата, 1, 1998, 30-34.

Динов, Т. Още веднъж за типажа в рисувалния филм, 3, 1979, 3-8.

Динова-Русева, В. Оформяне сценографските възгледи на н. х. Асен Попов под влияние на съветския театър в началото на 20-те години, 2, 1978, 46-50.

Динова-Русева, В. Идейно-пластичните измерения на героичното в ОХИ „Чавдар” – Ботевград`81, 2, 1981, 46-56.

Динова-Русева, В. Съвременната чувствителност на сценографа (ОХИ „Сценография ‘82”), 3, 1983, 33-42.

Динова-Русева, В. Художник на неугасимата радост, 4, 1985, 23-28.

Динова-Русева, В. „Задание главно и нуждно за йедин народ!” (150 години от рождението на Николай Павлович), 3, 1986, 32-45.

Динова-Русева, В. Живописта на Мърквичка и Вешин в България, 2, 1987, 42-46.

Динова-Русева, В. „Вýсти буди кога с­ роди синъ ми Георги”, 3, 1987, 37-45.

Динова-Русева, В. Идейно-политическите и художествените възгледи на Димитър Добрович, 3, 1988, 46-51.

Динова-Русева, В. Творчеството на Никола Кожухаров през 20-те години, Извънреден брой, 1991, 56-60.

Добрев, Ч. В прекрасния свят на детето, 4, 1969, 41-49.

Добрев, Ч. Героико-ромнтичният патос в новата постановка на „Почивка в Арко Ирис”, 2, 1971, 46-53.

Добрев, Ч. Героят в поетичната драма, 4, 1972, 3-12.

Добрев, Ч. Панихидата над буржоазната себичност, 1, 1976, 14-22.

Добрев, Ч. Съветската драматургия на българска сцена, 3, 1976, 38-45.

Добрев, Ч. Драматургията на Максим Горки на българска сцена (1944-1956), 2, 1977, 3-9.

Добрев, Ч. Трагическите измерения на битието, 4, 1977, 47-52.

Добрев, Ч. Проблеми и насоки (НАТ „Иван Вазов” – 77/78), 3, 1979, 45-57.

Добрев, Ч. Естетическо обновление на българската режисура, 4, 1981, 10-20.

Добрев, Ч. Естетическо обновление на българската режисура. ІІ част, 1, 1982, 26-34.

Добрев, Ч. Формулата на Леон Даниел: ефект на присъствието – невъзможност или заблуда?, 3, 1993, 24-28.

Добрева, Л. За разграничаване авторите на странджанските икони от Никола Одринчанин, 3, 1999, 41-47.

Добрева, Л. За праволинейността на един възрожденски ексцентрик (Размисли върху юбилейната изложба на Никола Образописов), 1, 2006, 53-59.

Добриянова, С. Мюнхенската академия и българските живописци, 4, 1993, 36-38.

Добриянова, С. Никола Михайлов, 4, 1993, 39-46.

Добриянова, С. Българо-германски отношения в изобразителното изкуство през 30-те години, 4, 1995, 40-47.

Домарадски, М. Тракийското изкуство през късножелязната епоха, 4, 1994, 46-48.

Дончев, Г. Хегел и проблемите на живописта, 2, 1978, 27-31.

Дончев, С. Мадарският конник. Един опит за изясняване произхода и значението на паметника, 3, 1970, 55-62.

Дончева, Р. За някои рисунки от Словакия на Ярослав Вешин, 3, 1989, 56-58.

Дончева, Р. Живописта на Ярослав Вешин със словашки сюжети, 1, 1993, 20-26.

Дончева, Р. Чешкото художествено-индустриално училище и българските художници, 2, 1999, 28-31.

Дончева, Р. Монументалният цикъл „Славянска епопея” на чешкия художник Алфонс Муха и България, 4, 2001, 38-43.

Дончева, Р. Елисавета Консулова-Вазова и Събина (Бинка) Вазова в чехословашката художествена критика от 1930-те години, 4, 2002, 60-62.

Досева, И. Непубликувана оброчна плочка от сбирките на НИМ, 2, 2000, 57-59.

Досева, И. Ранновизантийските олтарни прегради в Дакия и Тракия, 3, 2002, 9-18.

Досева, И. Колоните с „възли”. Опит за интерпретация, 2, 2003, 15-19.

Досева, И. Семантика и композиция на един релеф от ранновизантийска олтарна преграда, 3, 2004, 3-9.

Досева, И. Конструкция и декорация на ранновизантийските олтарни прегради в контекста на църковния интериор (според паметниците от територията на съвременна България през ІV-VІ в.), 3, 2005, 20-29.

Досева, И. Сполиите в Боянската черква: строителен материал или реликви, 1, 2007, 7-12.

Доспевски, С. Из родословното дърво на Христо Димитров, основател на Самоковската живописна школа, 2, 1993, 51-54.

Драганова, Д. 105 години от рождението на Георги Бакърджиев, 4, 2004, 26-31.

Дражева, Ц. Проф. д-р Иван Петков Гълъбов (1918-1978) – човекът, който разкри Несебър на света, 1, 2004, 59-62.

Дунчев, А. Марксовите критерии за реализма, 2, 1972, 55-61.

Дунчев, А. Народността в социалистическата ни драма, 3, 1980, 18-24.

Дунчев, А. Театрално-естетическите възгледи на Воровски, 1, 1981, 52-56.

Дунчев, А. Априлската театрална политика, 1, 1983, 3-13.

Дунчев, А. Съветския драматичен герой на българска сцена, 2, 1986, 21-26.

Евсеева, Л. Към късната иконография на Богородичните цикли в руската иконопис, 4, 1991, 38-49.

Еленков, К. Музикалната живопис на Чурльонис (100 години от рождението на художника), 1, 1976, 56-61.

Ждраков, З. Стенописите на църквата „Св. Петър и Павел” в Търново от ХV в. и критската живопис в светлината на новите проучвания, 4, 1991, 50-59.

Заров, И. Към иконографията на стенната живопис в купола на църквата „Св. Богородица Перивлепта” в Охрид, 1, 2007, 16-24.

Захариев, Р. Към проблема за дизайн-програмите, 3, 1986, 61.

Захариев, Р. Дизайнът и съвременната визуална култура, 1, 1989, 59-60.

Захариева, Б. Стриндберг и американската драма, 3, 1990, 35-39.

Захариева, С. Отвъд времето, 1, 2000, 27-28.

Зиливинская, Э. Ритон из Астраханской области, 3, 2007, 26-31.

Знеполски, И. Жан Руш – естетика на ненамесата, 1, 1969, 30-38.

Знеполски, И. Революционната тема в българското кино, 3, 1969, 52-61.

Знеполски, И. Съдбата на популярния мит за прочутите стари детективи, 4, 1972, 25-29.

Знеполски, И. Масовата култура и цивилизацията на „свободното време”, 4, 1973, 22-36.

Знеполски, И. 100 години от рождението. Бела Балаш: към началата на марксистката естетика на филма, 1, 1985, 55-58.

Зырянова, Е. К вопросу о типологической связи серии портретов „Умалишенных” Теодора Жерико с фотографией, 4, 2006, 36-40.

Иванова, А. В търсене на театралността, 2, 1991, 56-59.

Иванова, Б. Към проблема за типологията на ранния възрожденски ктиторски портрет в България, 2, 1991, 43-50.

Иванова, Б. За типологията на ранния възрожденски портрет в България, 2, 1995, 54-60.

Иванова, Б. Възрожденският портрет – колекциониране и систематизация на откупките, 2, 2002, 22-31.

Иванова, Б. Виенският и мюнхенският периоди в обучението на Николай Павлович, 4, 2007, 54-61.

Иванова, В. По въпроса за социалния облик в творчеството на няколко български скулптори, 3, 1969, 28-39.

Иванова, В. Своеобразието на изкуството на българската дърворезбена пластика (Постановка на проблемите), 3, 1980, 34-39.

Иванова, В. Тенденции в съвременната българска кавалетна скулптура, 1, 1985, 3-10.

Иванова, В. Социални функции на монументалните изкуства, 1, 1986, 15-21.

Иванова, В. Човешката личност и нейната съдба в съвременната българска монументална скулптура, 3, 1989, 18-24.

Иванова, В. Българската скулптура в края на ХІХ и началото на ХХ в., 4, 1990, 35-45.

Иванова, В. Павел Койчев, 3, 2001, 52-55.

Иванова, В. В Художествената академия. Спомени, 1, 1998, 55-60.

Иванова, В. Моите кратки спомени, 2, 2007, 56-60.

Иванова, Е. Празникът, 4, 1979, 43-45.

Иванова, Е. Игровата реалност, 4, 1981, 42-46.

Иванова, Е. Кукерите – магия, игра или театър?, 1, 1990, 60-61.

Иванова, М. Съвременните български графити-знаци, 1, 2001, 57-59.

Иванова, Н. Тенденции в развитието на дизайна и някои социално-психологически въпроси, 3, 1970, 20-28.

Иванова, Н. Художественотворчески дейности, съпричастни в изграждане облика на града, 1, 1983, 17-25.

Иванова, Н. Четири десетилетия художествено творчество за материалното производство, за обществения и индивидуалния бит, 4, 1984, 13-28.

Иванова, Н. Изкуство – естетика – жизнена среда, 1, 1986, 22-32.

Иванова, Н. Художествената образност при визуалната комуникация, 4, 1987, 40-42.

Иванова, Н. Началото на дизайна като формоизграждащ фактор (Сравнителен анализ), 2, 1988, 58-61.

Игнатовски, В. Свобода, равенство, братство или за подстъпите към полифоничната композиция, 3, 1973, 42-51.

Игов, С. Съветското изкуство в списание „Пламък” на Гео Милев, 3, 1977, 9-14.

Илиев, А. Психоанализа и естетика, 4, 1974, 57-60.

Илиев, В. Г. Е. Лесинг в идеологическата борба на Вл. И. Ленин, 4, 1981, 56-58.

Илиев, И. Паркетиращи петоъгълници, 1, 1998, 41-47.

Илиев, К. Европейски стилови мебели от ХVІІІ и ХІХ век в България, 2, 2006, 50-54.

Инджев, В. Пантомима, куклено изкуство, маски, 1, 1979, 15-24.

Инджева, Н. Боян Дановски – възгледи и идеи за театъра, 2, 1968, 33-46.

Инджева, Н. Социалистически театър – театър обществен, театър политически, 3, 1969, 40-51.

Инджева, Н. Драматургия и време, 4, 1971, 34-39.

Инджева, Н. Творчество в движение (Л. Тенев на 60 години), 3, 1975, 17-20.

Инджева, Н. Революционни идеи и фолклорни основи на възрожденската театрална култура, 4, 1976, 38-44.

Инджева, Н. Въздействието на руското и съветското сценично изкуство в България в началото на 20-те години, 3, 1977, 3-8.

Инджева, Н. Личност и време, 2, 1981, 20-25.

Инджева, Н. Георги Димитров и театралното изкуство, 4, 1982, 14-21.

Инджева, Н. Българският театър в контекста на културната революция през 40-те и 50-те години, 2, 1983, 12-21.

Инджева, Н. Идейно-образни търсения на „Театър-Студия” и „Опитен театър”, 4, 1986, 33-52.

Инджева, Н. Режисьорско творчество и естетическо обновление, 1, 1990, 28-34.

Инкова, В., Цанева, С., Драганова, К. Принос към изследването на фиала №4 от Рогозенското съкровище, 4, 1994, 28-45.

Инкова, М. Нови паметници на старобългарската металопластика от НИМ, 2, 2000, 60-63.

Йорданов, А. Изкуството като „единосъщие”, 1, 1983, 30-36.

Йорданов, Н. Драматургичната ремарка и театралният контекст, 2, 1998, 18-27.

Йорданов, Н. Българската възрожденска драма – един прочит с оглед на паратeкстуалните й елементи, 2, 2001, 37-45.

Йорданов, Н. Кризисно съзнание и ситуация в българския театър след първата световна война, 1, 2003, 42-46.

Йорданов, Н. За името „народен театър”, 2, 2005, 12-14.

Йорданова, Т. Българската икона от ІХ до ХІІ в., 3, 1977, 32-38.

Йорданова, Т. Пейзажът и орнаментът във византийската живопис, 4, 1978, 36-41.

Йосифова, Б. Критико-публицистичното творчество на Ал. Жендов, 3, 1984, 31-40.

Йосифова, Б. Критико-публицистичното творчество на Александър Жендов, 2, 1985, 37-45.

Йосифова, Б. Съветска Русия в образната публицистика на „Червен смях”, 4, 1987, 25-32.

Кабаиванов, Д. Българското документално кино на кръстопът, 2, 1994, 34-40.

Кабаиванов, Д. Екранът на прага на нова визуална ера, 3, 1995, 25-30.

Кабаиванов, Д. Към теорията на видеото, 1, 1997, 23-26.

Кабаиванов, Д. Кибер-пънк, 2, 2004, 15-17.

Кавалджиев, Л. Целостността в музикалната еволюция. Три методологически модела, 3, 1970, 41-48.

Казаков, Р. Джоел-Питър Уиткин: Пленник на свободата, 4, 2006, 53-56.

Каменова, Д. Един етап от развитието на монументалните изкуства у нас, 2, 1988, 25-28.

Каменова, Д. За Васил Захариев през 1995, 3, 1996, 15-20.

Камлон, А. Многоликий „черный квадрат”, 3, 2003, 48-51.

Канушев, Д. История, съвременност, драматургия, 1, 1968, 47-54.

Канушев, Д. Естетически измерения на кукления театър, 2, 1980, 27-33.

Капудалиев, Е. Естетически параметри на телевизионната документалистика, 2, 1985, 19-28.

Карагьозова, А., Орманов, Е. Творецът в себе си и във времето, 4, 1983, 9-16.

Карадочев, И. Георг Лукач – преживяно мислене, 3, 1986, 15.

Карайотов, И. Големите епохи на Месамбрия, 1, 2004, 9-18.

Карлуковска, С. Борис Митов и академизмът в българското изкуство, 3/4, 1992, 47-53.

Карлуковска, С. Първите български възпитаници на Академия „Албертина” в Торино, 4, 2001, 44-50.

Карлуковска, С. Жорж Папазов в колекцията на Националната художествена галерия, 4, 2004, 8-15.

Катинчаров, Р., Аврамова, М. Едно очаквано съкровище, 4, 1994, 4-5.

Катинчарова-Богданова, Д., Терзийски, С. Гробна находка от с. Синитево, Пазарджишко, 3, 1996, 54-56.

Килимов, Н. Върху мимичната и жестова изразност на стенописите в Боянската църква, 2, 1980, 55-60.

Киров, М. За границите между приложните и изобразителните изкуства, 2, 1969, 44-57.

Киров, М. Феноменът Пабло Пикасо (90 години от рождението на художника), 2, 1972, 48-54.

Киров, М. Съветският политически плакат, 1, 1974, 3-11.

Киров, М. Революция и символ, 2, 1974, 3-13.

Киров, М. Общи типологични особености в идейно-художествения облик на съветската и българската графика през 20-те и 30-те години, 2, 1977, 10-17.

Киров, М. Миниатюрите в четвероевангелието от 1356 г. и епохата на цар Иван Александър, 1, 1978, 40-44.

Киров, М. Карикатура или сатирична графика? (За една нова тенденция в съвременната ни карикатура), 2, 1978, 37-40.

Киров, М. Някои аспекти в художествената концепция на Николай Рьорих, 1, 1979, 25-28.

Киров, М. Лудогорие`80. Една нова тенденция в съвременното ни изобразително изкуство, 2, 1981, 26-35.

Киров, М. Художественият идеал на Владимир Димитров-Майстора, 4, 1982, 44-45.

Киров, М. „Земята и хората” – тема и реализация, 2, 1983, 22-30.

Киров, М. Изложбата „Фронт и тил” – първа обща проява на социалистическото изкуство у нас, 3, 1985, 8-15.

Кирова, Л. Социален малшанс, проклятие или балканско приключение (Модерност, европеизъм и традиция в балканските култури), 4, 2001, 3-7.

Кисьов, К. Двойната брадва като символ на одриската държава в периода VІ-І в. пр. Хр., 3/4, 1997, 39-41.

Кисьова, М. За едно рядко изображение на Новозаветна света Троица в поствизантийската монументална живопис, Извънреден брой, 1998, 44-51

Кисьова, М. Стенописите в старата църква на Струпецкия манастир, 4, 1998, 12-19.

Китов, Г. Тракийски гробнично-култов комплекс в могилата Оструша край Шипка, 4, 1994, 13-20.

Китов, Г. Александрово – гробница-мавзолей със стенописи, 1, 2002, 15-17.

Класанов, М. Техницизъм в архитектурата, 3, 1989, 47-55.

Кливар, М. Предмет на промишлената естетика, 1, 1973, 17-25.

Кливар, М. Естетически аспекти на човешкото проникване в Космоса, 1, 1979, 29-31.

Кливар, М. Нови сфери на приложната графика, 3, 1988, 12-15.

Климукова, Н. Псалмите в контекста на старозаветните сцени от църквата „Рождество Христово” в Арбанаси, 1, 1999, 19-29.

Клисаров, Н. Стенописци от Асеновград и Средните Родопи (ХІХ век), 3/4, 1992, 71-86.

Клисаров, Н. Икони на апостол Тома – покровител на дюлгерите в България, 4, 2000, 53-58.

Ковачевски, Х. Симоне Мартини и италианската живопис през ХІV в. (По случай 625 години от неговата смърт), 2, 1969, 31-43.

Ковачевски, Х. Колекцията на Арманд Хамър в България, 1, 1984, 8-21.

Ковачевски, Х. Феноменология на оригинала, 1, 1988, 17-27.

Коева, К. „Новата предметност” и Кирил Цонев, 1, 1980, 37-44.

Коева, К. ОХИ „Човекът и труда” 83 (Темата за труда и нейната съвременна интерпретация), 1, 1984, 36-40.

Коева, К. Иван Лазаров и „Родно изкуство”, 4, 1990, 4-10.

Коева, К. Българската живопис през 20-те години – между родното и модернизма, Извънреден брой, 1991, 16-26.

Коева, К. Кирил Цонев и предметния стил в българската живопис, 4, 1995, 3-13.

Коева, К. Българската салонна живопис през 30-те – началото на 40-те години, 1, 1996, 38-43.

Коева, К. Сецесионът и неговият отглас в българската живопис, 3, 2000, 18-28.

Коева, К. „Предакадемичният” период на българското изкуство. Художествени процеси, обусловили създаването на Държавното рисувално училище, 2, 2007, 14-25.

Коева, М. Архитектурно наследство и съвременност, 1, 1969, 51-58.

Коева, М. Сецесионът и българската архитектура, 2, 1975, 46-53.

Коева, М. Поява и композиционно развитие на иконостаса ІV-ХVІІІ век, 2, 1979, 46-52.

Коева, М. Архитектониката на възрожденските иконостаси, 2, 1980, 47-54.

Коева, М. Архитектурата като източник на познания за историческото битие, 1, 1982, 18-25.

Коева, М. Църковното пространство като среда за взаимодействие на изкуствата, 2, 1983, 31-39.

Коева, М. Културни взаимодействия на Балканите и българското художествено наследство, 2, 1985, 29-36.

Коева, М. Особености на информационния процес в архитектурата, 1, 1987, 16-26.

Коева, М. Национално-романтичното направление в българската архитектура в началото на ХХ век. Същност и причини за неговото пораждане, 3, 1988, 24-30.

Коева, М. Дърворезбата и художественото решение на вътрешните пространства на църквите в Рилския манастир, 3, 1989, 37-46.

Койнова-Арнаудова, Л. История на изписването и реставраторските намеси в Боянската църква, 1, 1995, 42-50.

Коларова, В. Бленуваният рай ... Каталонската градина ..., 3, 2006, 51-54.

Коларски, В. Обликът на нашата страна в творчеството на съвременните български живописци, 1, 1975, 38-49.

Колева, М. Портретна пластика от Хадриановата епоха от днешните български земи. Официални портрети, 4, 2005, 3-14.

Комитска, Н. Възможности за трансформации във формообразуването на силикатния дизайн, 3, 2006, 40-45.

Конова, Л. Некрополът при Требенище – проучвания и проблеми, 4, 1994, 8-12.

Конова, Л. Изображения на амазонки върху червенофигурни съдове от некропола на Аполония Понтика. Опит за интерпретация, 3/4, 1997, 42-45.

Константинова, Р. Актуални проблеми и перспективи пред българския изкуствовед, 2, 1992, 59-60.

Константинова, Р. Кирил Кръстев – от „Crescendo” до „Естетическа квадриграма”, 4, 2004, 3-7.

Константинова, Р. За една галерия-фантом, 2, 2002, 44-45.

Константинова, Р. Авторският и сатиричният плакат – приносът на Иван Газдов в развитието на българската приложна графика, 4, 2004, 51-56.

Конух, Н. Хюсеин Ариф за Антон Митов и за Софийската художествена академия от началото на ХХ век, 3, 2000, 3-9.

Конфорти, Й. Гео Милев и книгата „Театрално изкуство”, 1, 1974, 42-51.

Конфорти, Й. Спорът за театъра през Възраждането, 1, 1984, 22-28.

Конфорти, Й. Българският театрален спектакъл и проблемът за неговото историческо развитие, 4, 1987, 53-58.

Косева-Тотева, Д. За няколко възрожденски щампи от Арбанаси, 3, 2001, 26-30.

Коцева, Е. Художественото оформяване на старата българска книга. Черепишко евангелие от 1616 г., 2, 1970, 52-59.

Коцева, Й. Образът на жената в нашето изобразително изкуство, 1, 1976, 3-13.

Краев, Г. За черната ластовица, 3, 2003, 35-36.

Крачева, Л. Някои проблеми в развитието на културата в СССР през 30-те години на ХХ век, 3, 1991, 47-55.

Кръстев, Т. Старият град на Несебър, 1, 2004, 3-8.

Кръстев, Т. Опазването на културното наследство: проблеми и перспективи, 3, 2005, 3-6.

Кузманов, М. Погребалните маски от Синдос и културните взаимодействия между Балканите и Апенините през І хил. пр. Хр., 4, 1999, 16-19.

Кузова, М. Международните изложения, отразени в пощенски картички (края на ХІХ и началото на ХХ век). Културно-исторически и художествен обмен в европейски контекст, 2, 2006, 40-46.

Кунчев, В. В борба за социалистическата култура, 4, 1968, 36-46.

Кунчев, В., Ангелов, А. Телевизията и изкуството, 1, 1974, 52-58.

Куюмджиев, А. Ритуал и стенопис в главната църква на Рилския манастир, 3, 1998, 52-57.

Куюмджиев, А. Антитези в стенописната програма на католикона в Рилския манастир, 4, 1998, 50-55.

Куюмджиев, А. Архитектура, ритуал и стенопис в главната църква на Рилския манастир, 1, 2000, 20-26.

Куюмджиев, А. Неизвестни творби на Митрофан Зограф, 2, 2003, 41-53.

Куюмджиев, А. За датирането на кулата, църквата и надгробната плоча на Хрельо в Рилския манастир. И още нещо..., 3, 2005, 30-36.

Куюмджиев, А. За атрибуцията на стенописите от църквата „Св. Никола” в Елена, 4, 2007, 3-13.

Куюмджиева, М. Дългия живот на един мит (Житийният цикъл на Йосиф Прекрасни в галерията на църквата „Рождество Христово” в Арбанаси), 1, 2002, 51-57.

Куюмджиева, М. Цикълът по историята на пророк Мойсей в галерията на църквата „Рождество Христово” в Арбанаси, 2, 2003, 33-40.

Кшемен, С. Прогнозите – проблем за естетиката, 1, 1973, 3-7.

Кънева, К. Алиса в Страната на чудесата. Тенденции в съвременния пространствен книжен дизайн за деца, 2, 2007, 44-52.

Кюлджиева, А. Диалектика и специфика при структурирането на телевизионния филм, 1, 1991, 35-41.

Лазаров, Л. Бронзова статуетка – реплика на творба на Мирон, 1, 1992, 37-38.

Лазаров, С. Динамика и последователност на творческия процес при работа над ролята, 3, 1977, 39-45.

Лазарова, Е. Романтическото изкуство в Германия като всекултура и критика на действителността, 3, 1982, 55-57.

Лазарова, Р. Виртуална реалност, 1, 1997, 27-29.

Лазов, Г. Бронзова апликация от Пистирос, 4, 1994, 52-54.

Ламбринов, Н. Светът на човека – реален и недействителен в творчеството на Джоузеф Лоузи, 2, 1986, 40-47.

Лаутлиев, Н. Натюрмортът – от конкретността до безсмислието, 4, 2006, 41-45.

Лвова, Е. Български художници в Съветския съюз, 4, 1969, 35-40.

Леви, С. Философският патос на ортегианския естетически възглед, 1, 1987, 45-53.

Левчева, С. Иван Лазаров за строителството на паметници в България, 4, 1990, 11-16.

Лилов, А. Юнгианската концепция за изкуството и естетиката на абстракционизма, 2, 1969, 8-16.

Лилов, А. Антиинтелектуалният модел на „интуитивизма” за природата на художественото творчество, 1, 1971, 5-12.

Лимончева, Е. Тематични интереси в полето на постмодерния филм, 2, 2004, 24-26.

Линков, Г. Образ и пиксел, 4, 2006, 57-60.

Лозанов, Г. Фотографията и смъртта, 4, 2006, 8-10.

Лозанова, Р. Механизми за визуализация на словесни метафори, 2, 1996, 44-48.

Лозанова, Р. Манастирът като хронотоп на православието, 4, 1996, 21-24.

Лозанова, Р. „Откровението” на св. Йоан Богослов в една икона от Пловдив – анализи и хипотези, 2, 1997, 53-60.

Лозанова, Р. Първообрази на Апокалипсиса в българското църковно изкуство, 3, 1998, 40-49.

Лозанова, С. Формиране и стилови особености на жанра стенен килим в България, 3, 1981, 46-53.

Лозанова, С. Жанрови особености на съвременните ни художествени тъкани, 3, 1984, 16-25.

Лозанова, С. Съвременен художествен накит, 1, 1988, 42-48.

Лозанова, С. Особености и развитие на жанровете в съвременната ни керамика, 1, 1990, 35-42.

Лозенски, Д. Ново за новите художници, 4, 1988, 44-49.

Лукач, Г. Художественото отражение на действителността, 3, 1986, 16-20.

Любенова, В. Антична цветнорисувана чаша от с. Слишовци, Трънско, 4, 1994, 55-58.

Любенова, И. Характер и особености на скулптурата по църковните сгради в България през епохата на Възраждането, 4, 1982, 50-57.

Мавродинова, Л. Стенописите на църквата „Св. Марина” при Карлуково, 1, 1978, 49-56.

Мавродинова, Л. За декоративната система и идейносмисловото съдържание на Боянските стенописи, 2, 1983, 40-44.

Мавродинова, Л. Боянските стенописи от 1259 г. и въпросът за Ренесанса, 1, 1995, 56-58.

Мако, В. Особености в пропорционирането на фигурите в Погановската икона, 3, 1998, 16-19.

Макрев, И. Спомени за Кирил Цонев, 4, 1995, 26-27.

Манов, Б. Изобразителни компоненти на кадъра, 1, 1979, 46-49.

Манов, Б. Геометрия на кинокадъра, 4, 1979, 46-48.

Манов, Б. Вътрешнокадрово време и кинетичен режим на камерата, 1, 1981, 29-31.

Манов, Б. Крупност на кинематографичния план, 4, 1981, 21-23.

Манов, Б. Паралелни явления в съветското и българското научно-популярно кино, 2, 1982, 44-46.

Мансбах, С. Размисли върху класическото съвременно изкуство на Балканите – поглед към България, 2, 1999, 3-9.

Маразов, И. Пластическа характеристика на тракийския оброчен релеф, 1, 1968, 39-46.

Маразов, И. Театралното начало в живописта на Йеронимус Босх, 1, 1970, 27-41.

Маразов, И. Изкуство и критика, 4, 1972, 46-51.

Маразов, И. Жанрови моменти в тракийските паметници с изображения на човека, 4, 1973, 51-59.

Маразов, И. Влияния и самобитност или Иран и Тракия, 3, 1975, 54-60.

Маразов, И. За семантиката на женския образ в скитското изкуство, 4, 1976, 45-53.

Маразов, И. Царско знамение върху монети на дероните, 2, 1978, 9-15.

Маразов, И. Тракийският тип начелници, 1, 1981, 10-28.

Маразов, И. Трако-хетски паралели в митологията, 1, 1983, 42-49.

Маразов, И. Трако-хетски паралели в ритуала, 3, 1983, 43-51.

Маразов, И. Героят в изображенията от Рогозенското съкровище, 2, 1987, 27-32.

Маразов, И. Лов на глиган (№159 от Рогозенското съкровище), 4, 1988, 13-19.

Маразов, И. Аспекти на царската хестия. 1. Хестия и идеята за автохтонност, 1, 1990, 11-27.

Маразов, И. Аспекти на царската хестия, 3, 1990, 42-51.

Маразов, И. Котелът от Гундеструп – опит за структурно описание, 4, 1991, 3-26.

Маразов, И. „Златният човек”. Погребението като текст, 1, 1992, 3-16.

Маразов, И. Погребаните съкровища, 3/4, 1992, 3-18.

Маразов, И. Тракийският дракон, 2, 1993, 3-13.

Маразов, И. Тракийският Арес-Кандаон, 4, 1993, 56-62.

Маразов, И. Изкуството. Проблеми на прехода, 1, 1994, 51-53.

Маразов, И. Бендида – Великата богиня, 3, 1994, 25-35.

Маразов, И. Новатор във всички жанрове, 4, 1995, 14-15.

Маразов, И. Хидрията от Башова могила и мистерията на кабирите, 3/4, 1997, 14-29.

Маразов, И. „Бащи” и „деца” в култа на Кабирите и в митологията на Средиземноморието, 4, 1999, 26-43.

Маразов, И. Нов червенофигурен кратер от „Майстора на Клеофон”, 2, 2000, 11-18.

Маразов, И. Среща на два свята на границата между две хилядолетия. Тракийската изложба в САЩ – опит за културна дипломация, 3, 2000, 59-61.

Маразов, И. Скитска апликация от Северна Тракия, 2, 2002, 49-53.

Маразов, И. Художникът и поетът/певец в архаичната култура (1), 2, 2003, 8-14.

Маразов, И. „Черните” Кабири, 3, 2003, 21-34.

Маразов, И. „Ойкистите” в релефите на стратези от Месамбрия, 1, 2004, 19-28.

Маразов, И. Семиотични аспекти на оръжието през древността, 1, 2005, 36-43.

Маразов, И. Семантика и функция на изобразителния текст във фреските на тракийските гробници, 3, 2005, 7-19.

Марди-Бабикова, В. Към въпроса за образа на Константин-Кирил Философ (Из декоративно-монументалната живопис на нашето Средновековие), 1, 1976, 32-40.

Маринова, Ц. Гротеската в българското кино, 1, 1983, 37-41.

Маринска, Р. Иван Бояджиев и българският модернизъм, Извънреден брой, 1991, 32-44.

Маринска, Р. Никола Петров в кръга на Пенчо Славейков, 3/4, 1992, 29-46.

Маринска, Р. Българските художници от кръга на Гео Милев, 1, 1994, 4-18.

Маринска, Р. Васка Емануилова (1905-1985). Образ и отражения, 4, 1995, 48-57.

Маринска, Р. Димитър Караджов (1885-1923) – личност и съдба, 3, 2000, 29-32.

Маринска, Р. Георги Велчев (1891-1955) и Райнер Мария Рилке (1875-1926) – коментар на един въображаем диалог, 3, 2004, 36-42.

Маринска, Р. Българските художници и фотографията, 4, 2006, 11-20.

Маринчевска, Н. Филмовият коментар – между монолога и диалога, 3/4, 1992, 87-91.

Маринчевска, Н. Влиянието на модернизма в ранните филми на Анри Кулев и Николай Тодоров, 3, 1995, 38-45.

Маринчевска, Н. Визуалната хипноза на рекламата, 1, 1997, 34-38.

Маринчевска, Н. „Поетиката на песимизма” като форма на протест в анимационното кино на Източна Европа, 2, 2004, 31-34.

Маркова, О. Кино и литература, 4, 1975, 46-55.

Маркова, О. Към по-свободен екранен прочит на литературната творба (Еволюция на екранизацията в българското кино през периода 1956-1967 г.), 1, 1977, 25-35.

Мартонова, А. Неотрадиционализъм в съвременното азиатско кино, 2, 2004, 49-53.

Матакиева-Лилкова, Т. За „хляба” и три икони от фонда на Националния исторически музей, Извънреден брой, 1998, 7-10.

Матакиева-Лилкова, Т. Неизвестни икони от Националния исторически музей, 2, 2000, 19-24.

Машнич, М. Йоан Зограф и неговата творческа дейност, 2, 1997, 10-17.

Миков, Л. За композицията на материално-обредните форми, 4, 1983, 37-42.

Миков, Л. Чеврето в културата на мюсюлманите от Североизточна България, 2, 1995, 48-53.

Миков, Л. Символика на числата в изкуството на българските алиани, 3, 1996, 44-53.

Миков, Л. Каменни релефи при бекташките гробници в България, 4, 1998, 42-49.

Миков, Л. Текето на Акязълъ баба в с. Оброчище, Балчишко – култова архитектура, 1, 2001, 43-50.

Миков, Л. Намазгяхът-чешма в района на с. Белоградец, Варненско, 3, 2004, 49-56.

Миланов, М. Към проблема за мирогледните предпоставки за сформиране на ренесансния стил, 4, 1969, 12-21.

Милев, Н. Орбитата на гения, 1, 1968, 11-22.

Милев, Н. Проблемът в неговата цялост, 4, 1969, 53-55.

Милев, Н. Орачът с кинокамерата, 4, 1970, 32-42.

Милев, Н. Структурни принципи за изграждането на филма, 1, 1972, 3-13.

Милев, Н. Айзенщайнови галактики, 2, 1973, 20-31.

Милев, Н. Филмова равносметка – 1974, 3, 1974, 11-25.

Милев, Н. Идеите на Ленин за киното, 4, 1974, 3-5.

Милев, Н. Историческият филм – характеристика и методология, 4, 1978, 3-8.

Милев, Н. Образът на Ленин в киното – значение и приноси, 1, 1980, 3-6.

Милев, Н. Фокусът на съвременното познание, 1, 1981, 3-6.

Милев, Н. Историко-революционният филм през 70-те години, 3, 1981, 4-6.

Милев, Н. Димитров на екрана, 4, 1982, 7-13.

Милев, Н. Кадърът – градивна основа на филма, 2, 1983, 3-11.

Милев, Н. Епизодът – структурна основа на филма, 4, 1983, 23-31.

Милев, Н. Изстрадан епос (Военната тема в съветското кино), 3, 1985, 23-26.

Милев, Н. Вълнения за българския филм, 1, 1986, 8-14.

Милев, Н. Люлката на кинополифонията, 3, 1987, 22-29.

Милев, Н. Диалектика на филмовия образ, 4, 1987, 47-52.

Милев, Н. Естетическият триъгълник: изображение – музика – слово, 1, 1990, 3-10.

Милев, Н. Кинезисът, 2, 1991, 13-20.

Милев, Н. Феноменът Тарковски. За неговата 60-годишнина (Евангелие от Андрея), 1, 1992, 59-60.

Милев, Н. Екранният антиезик, 2, 1994, 4-9.

Милев, Н. „Новият Лаокоон”: фотографичността и киноезика, 3, 1995, 4-11.

Милев, Н. Екранът е мъртъв – да живее екрана!, 1, 1997, 12-16.

Милев, Н. Екранните изкуства и научно-техническата революция, 1, 1997, 43-47.

Милев, Н. Екранен изказ и книжовен изказ (български, регионални, общочовешки измерения), 2, 2004, 3-6.

Милева, С. Семиологията на киното. Голямата синтагматика на заснетия филмов материал, 4, 1981, 47-50.

Милева, С. Художественотворческият процес в театъра на Слънцето (Théàtre du soleil), 2, 1990, 58-61.

Милтенова, А. Едно тълкувание на молитвата „Отче наш” в ерминия от ХІХ в., 1, 1999, 54-55.

Милчева, И. Идеологически аспект на Богоявленията (Ис. VІ, 1-3; Иез. Х) в средновековното българско изкуство, 1, 1985, 43-50.

Минаева, О. За някои мотиви и композиции на орнамента в ранносредновековното българско изкуство, 1, 1987, 54-60.

Минаева, О. Към тълкуването на сцените по кани №2 и 7 от съкровището от Надь Сент Миклош, 1, 1988, 49-53.

Минаева, О. За характера и особеностите на българското изкуство през VІІ-ІХ век, 1, 1991, 21-28.

Минаева, О. Медното гумно и прабългарския епос, история и митология, 4, 1996, 31-39.

Минаева, О. Съдовете с животинска глава №13 и 14 от съкровището от Надь Сент Миклош: форма, функция, семантика и художествена традиция, 1, 2002, 18-25.

Минаева, О. Още за съда Коцки и някои типологически сходства в изкуството на хазари и българи, 4, 2003, 49-53.

Минева-Милчева, Ю. Щрихи към декоративното наследство на художничката Анна Хен-Йосифова (1872-1931), 3, 2001, 36-47.

Митева, М. Стефан Баджов (1883-1953) – щрихи към „материализиране” на образа, 2, 2006, 12-19.

Митрева, П. Естетическото въздействие на цветовете в народното ни изкуство, 1, 1983, 50-60.

Михайлов, В. Литературен ТВ театър, 1, 1984, 3-7.

Михайлов, В. Драматургия за ТТ или телевизионна драматургия, 1, 1985, 11-17.

Михайлов, В. От словото през образа до аудио-визията. Субективен подход към една възможна комуникационна групова класификация, 4, 1993, 28-30.

Михайлов, В. Нова стратегия за телевизионна комуникация, 2, 1994, 41-43.

Михайлов, В. Кино, телевизия, видео и аудио-визия, 3, 1995, 12-17.

Михайлов, В. Преображенията на медийната рецепция, 1, 1997, 17-22.

Михайлов, В. Телевизията и нейният несполучлив модел досега, 3, 2000, 63.

Михайлов, В. Теория за медиаморфозите, 2, 2004, 10-11.

Михайлов, Г. Към въпроса за името Хемус, 3/4, 1997, 5-9.

Михайлова, Н. Анимация в неравноделен такт, 2, 1994, 18-27.

Михайловска, Е. Броделовият „дългосрочен период” и съдбата на регионалните култури днес, 4, 1989, 16-19.

Михалчева, И. Народностното начало в творчеството на Владимир Димитров – Майстора, Иван Милев, Илия Бешков и Стоян Венев, 2, 1968, 13-22.

Михалчева, И. За естетическите позиции на Борис Денев (По повод стогодишнината от рождението му), 3, 1983, 52-58.

Мичев, Г. Класически аспекти на взаимоотношенията между физическия и естетическия вкус, 1, 1974, 12-18.

Мичев, Г. Акцентите на сатирата (Политическата карикатура: специфика и задачи), 3, 1975, 28-35.

Москова, С. Осем несебърски икони от Държавната художествена галерия в Пловдив, 2, 1997, 46-52.

Москова, С. Пътят на хаджията. Структурата на една изложба, 3, 2001, 18-25.

Москова, С. Декоративната украса на къщата „Клианти” в Стария Пловдив, 4, 2007, 46-53.
Муратов, С. Киното – разновидност на телевизията, 1, 1970, 54-58.

Мусакова, Е. Украсата на два глаголически ръкописа – Зографското и Мариинското четириевангелие, 4, 1991, 27-37.

Мусакова, Е. Образът на изписаното слово. Миниатюрите на четвероевангелие №22 от Народната библиотека в София, 2, 1996, 13-19.

Мусакова, Е. Паметите на светците в българските изборни евангелия, 4, 2000, 23-28.

Мусакова, Е. Ръкописи и описи, или опит да се пише днешната българска кодикология, 1, 2005, 50-57.

Мутафов, Ем. Идеята за перспективата като разширяване на художественото пространство в ерминиите от началото на ХVІ в., 1, 2000, 17-19.

Мутафов, Ем. Поколението на 30-те и групата „ТЕХНИ” в гръцката култура, 1, 2000, 55-57.

Мутафов, Ем. Имало ли е ерминии във Византия?, 1, 2001, 37-42.

Мутафов, Ем. Епиграфски хипотези за иконата „Господарка на живота”, 1, 2006, 13-17.

Мутафов, Ен. Неправдоподобният, 1, 1981, 32-37.

Мутафов, Ен. Новият смисъл на живописния предмет, 2, 1983, 47-52.

Найденова, В. Киното на Миклош Янчо, 4, 1985, 29-33.

Наумов, Д. Нравствено-възпитателната целенасоченост на художественотворческия акт, 1, 1980, 45-49.

Недков, Ц. Художествени достойнства на техническите постижения в киното в ерата на компютъра, 1, 1997, 39-42.

Нейков, А. Изкуство и мода, 4, 1972, 52-57.

Нейкова, Р. Божественото и човешкото в българската анимация, 2, 2004, 44-48.

Несторов, В. За обществено-идеологическата предопределеност на дизайна, 4, 1979, 49-55.

Несторов, В. Дизайнът между поривите и безразличието (За обществено-идеологическата предопределеност на дизайна), 2, 1980, 23-26.

Несторов, В. Изкуство и всекидневие, 3, 1986, 3-11.

Нешева, Н. Интервюта с Ив Брайер, Роже Сомвил, Хосе Чавес Морадо, Гуидо Аристарко и Теодоро Нуньес Урета, 4, 1983, 48-52.

Николаева, А. Елисавета Консулова-Вазова и присъствието й в общественото пространство през първата половина на ХХ век, 4, 2002, 54-59.

Николов, А. Общуването – битие на екранната реалност, 2, 2004, 21-23.

Николов, В. Социален и религиозно-митологичен контекст на златото във Варненския некропол, 3, 1994, 11-13.

Николов, Е. Поприща на художественото творчество в телевизията, 3, 1968, 3-10.

Николов, Л. Парадокс за зрителя, 1, 1969, 22-29.

Николов, С. Социалният живот на приложната графика и нейната специфика, 3, 1971, 3-15.

Николов, С. Троянската керамична шарка (Принос към изучаването на народното художествено творчество), 1, 1973, 8-16.

Николов, С. Наблюдения върху социалния живот на кавалетните изкуства, 1, 1975, 27-38.

Николов, С. Наблюдения върху някои тенденции в българската карикатура, 2, 1978, 32-36.

Николов, С. Ролята на Александър Денков за развитието на българската илюстрация, 4, 1983, 43-47.

Николова, Г. Новоразкрити стенописи от притвора на манастирската църква „Успение Богородично” в Арбанаси, 1, 2007, 51-55.

Николова, К. Трагичен характер и трагични развръзки в драмите на П. Ю. Тодоров, А. Страшимиров и П. К. Яворов, 1, 1986, 54-58.

Николова, К. Театралният критик – реабилитация на една самотност, 3, 1993, 17-18.

Николова, К. „Убиецът, надежда за жените” на Оскар Кокошка и въпросът за края на едиповия контрол в драмата, 2, 1998, 10-17.

Николова, К. Народният театър в междувоенно време, 1, 2003, 27-35.

Николова, К. Народният театър и водещите идеологеми в хода на неговото развитие, 2, 2005, 32-35.

Ничев, Б. Естетическо съзнание и художествен развой, 1, 1971, 25-37.

Новаковска, В. Юлиан Мархлевски за изкуството, 2, 1973, 41-48.

Новиков, В. Ленинградското разбиране за художествената правда, 2, 1970, 3-9.

Обретенов, А. Александър Божинов, 4, 1968, 3-5.

Обретенов, А. Социалистическата архитектура като творчество по законите на красотата, 2, 1971, 3-18.

Обретенов, Б. Пътища на промяната, 1, 1986, 38-44.

Овчаров, Д. Към въпроса за прабългарския принос в художествената култура на българския народ, 2, 1981, 4-11.

Овчаров, Н. Идеалистическа и реалистическа тенденции в средновековното европейско изкуство, 1, 1982, 8-17.

Овчаров, Н. За характера на художественото творчество в българското средновековие, 3, 1986, 53-57.

Овчаров, С. Кино на факта – теоритична характеристика и индивидуална практика, 1, 1997, 48-50.

Овчарова, М. „Диктаторските ботуши” в творчеството на Илия Бешков и Йозеф Чапек (иконографски паралели), 4, 1974, 50-56.

Огнев, В. Монтаж и лирическа композиция, 4, 1968, 58-61.

Орлинова, Я. Кирил Шиваров, 2, 1992, 40-44.

Остоич, Д. Съветският съюз и развитието на българската социалистическа художествена култура, 1, 1983, 14-16.

Остоич, Д. Критиката и изобразителното изкуство, 3, 1983, 20-23.

Отов, Л. Аксиоматичен анализ на художественото изображение, 1, 1978, 24-33.

Отов, Л. Еволюция на темата „Мадоната” в творчеството на Рафаело, 3, 1981, 54-61.

Павлов, Е. Проблеми на монтажния документален филм, 4, 1973, 46-50.

Павлов, Е. Екранният образ като информация, 1, 1975, 57-59.

Павлов, Е. Художественият образ като модел в монтажния документален филм, 3, 1978, 57-61.

Павлов, Е. Един телевизионен портрет, 3, 1980, 56.

Павлов, Е. Превъплъщения без грим, 4, 1986, 28-32.

Павлов, Т. Някои основни проблеми на социалистическо-реалистическото изкуство, 1, 1968, 5-10.

Павлова, В. Изложбата „Средновековните съкровища на България”, 3, 2007, 45-49.

Павлова, Г. Младежта и телевизията, 3/4, 1992, 103-108.

Памукчиев, С. Опит на прага на граничното, 1, 1998, 27-29.

Панайотова, В. Сценична структура, жанр, стилистика, 4, 1978, 9-17.

Панайотова, В. Вътрешна сценична структура и действен анализ, 4, 1980, 45-50.

Панайотова, Д. Църквата в Долна Каменица (1323-1330) и изкуството от тази епоха, 4, 1970, 43-51.

Панайотова, Д. Орнаментът в стенописите от Долна Каменица, 4, 1971, 57-62.

Панайотова, Д. Някои проблеми на българската архитектура през ХІІ-ХІV в., 1, 1973, 50-56.

Панайотова, С. Иконография и богословска интерпретация на сцената с дървото на Йесей в английските псалтири (ХІІ-ХІІІ в.), 4, 1993, 47-55.

Панева, Л. Революцията и българският театър, 2, 1969, 17-30.

Панева, Л. Ранното творчество на Артур Аврамов, 1, 1972, 52-57.

Панева, Л. Социалистическата режисура – етапи на развитие, 3, 1974, 37-48.

Панева, Л. Хамлет – сатирична драма?!, 1, 1984, 45-49.

Панева, Л. Телевизия, радио, режисура, 4, 1984, 45-49.

Панева, Л. Съпротивата във френската драма от 40-те и 50-те години, 3, 1985, 37-46.

Панева, Л. Нравствената проблематика в съвременната драма и театър, 3, 1986, 3-10.

Панева, Л. Съветската пиеса на българска сцена, 4, 1987, 43-46.

Панова, С. Островски и съвременността, 3, 1973, 58-61.

Панова, С. За някои нови тенденции в стилистиката на съвременния куклен театър, 1, 1986, 33-37.

Панчева, С. Изразни средства на символистичната режисура, 1, 1987, 37-44.

Паси, И. Винкелман и неговата „история”, 3, 1971, 48-53.

Паскалева-Кабадиева, К. Ислямски влияния върху българското изкуство през ХV-ХVІІІ век, 3, 1980, 25-30.

Пеийч, С. Епирският произход на живописците от манастира „Пустиня”, 2, 1997, 22-30.

Пейчева, Л., Димов, В. Бели пътища, черна музика, 3, 2003, 52-58.

Пенкова, Б. Стенописите в Бачковската трапезария и атонската традиция, 1, 1989, 46-53.

Пенкова, Б. Стенописите в църквата „Св. Петка Самарджийска” в контекста на балканското изкуство от ХVІ век, 2, 1991, 32-42.

Пенкова, Б. „Тия мои най-малки братя” в поствизантийската иконография на Страшния съд в контекста на балканската народна култура, 4, 1993, 21-27.

Пенкова, Б. За поминалния характер на параклиса на втория етаж в Боянската църква, 1, 1995, 29-41.

Пенкова, Б. Изображението на Божията десница в Боянската църква, Извънреден брой, 1998, 11-16.

Пенкова, Б. За някои особености на поствизантийското изкуство в България, 1, 1999, 3-8.

Пенкова, Б. Образът на св. Патапий в новооткритите стенописи от ХІІ в. в гробищната църква в град Рила, 1, 2001, 9-12.

Пенкова, Б. Към иконографията на евангелистите в Боянската църква, 2, 2003, 20-22.

Пенкова, Е. Тракийският Дионис и вярата в безсмъртието, 3, 1994, 43-54.

Петров, Д. Поезията на Микеланджело Буенароти, 4, 1968, 27-35.

Петрова, К. Декорът и музиката – „за” и „против” актьора, 1, 1979, 45.

Петрова, К. Емоционалното и рационалното начало в творчеството на актьора, 4, 1985, 34-38.

Петрова, К. Живот и творчество. Анкета с режисьора Вили Цанков, 3, 1990, 12-20.

Петрухин, В. Я. У истоков древней культуры: ритон из Чернигова и хазарская традиция, 1, 2000, 3-10.

Петрухин, В. Болгарские амулеты в виде конников: евразийский контекст, 3, 2007, 3-6.

Печинкова, П. Пражкото училище по декоративни изкуства, 2, 2006, 20-27.

Попилиев, Р. Модерната драма като дом, 3, 1993, 36-40.

Попилиев, Р. Пространството на модерната драма, 2, 1998, 44-47.

Попилиев, Р. Българската комедия в балканската контактна зона на комичното, 2, 2001, 17-23.

Попилиев, Р. Есе за писача на есета, 1, 2003, 36-41.

Попилиев, Р. Народният театър – норма и отклонение, 2, 2005, 20-24.

Попов, С., Гинев, Д. Изкуствоведската критика и изкуствоведската теория като „монолог” и „диалог”, 1, 1985, 18-25.

Попов, Ч. Развитие на съвременната българска историческа живопис, 4, 1980, 3-14.

Попов, Ч. Еволюция на съотношението фигури – среда в живописната композиция, 3, 1981, 7-16.

Попов, Ч. Основни етапи в разработката на образа на Георги Димитров в българското изобразително изкуство, 4, 1982, 22-30.

Попов, Ч. Основи на иконографията в изкуствоведческия анализ, 3, 1983, 24-32.

Попов, Ч. Съвременно развитие на иконографските изследвания, 2, 1984, 22-30.

Попов, Ч. Характерни особености и тенденции в развитието на българската социалистическа живопис, 4, 1984, 3-12.

Попов, Ч. Антифашистката тема в българската социалистическа живопис, 3, 1985, 3-7.

Попов, Ч. Фигуралната композиция в съветската и българската живопис през 60-те и 70-те години, 4, 1987, 12-24.

Попов, Ч. Проблемът за жанра и някои предпоставки за развитието на жанровата система в нашата живопис и графика през 60-те години, 2, 1990, 21-38.

Попов, Ч. Първа изложба на „19.90”, 3, 1991, 56-58.

Попов, Ч. Еволюция на жанровата система в българската живопис и графика през 60-те години на ХХ век, 2, 1992, 31-39.

Попов, Ч. Някои аспекти на променящия се художествен живот, 2, 1992, 54-58.

Попов, Ч. Някои аспекти от еволюцията и преодоляването на соцреализма: герой, персонаж, антиперсонаж (30-те – 80-те години), 2, 1993, 36-45.

Попов, Ч. Съвремието като „история”. Някои особености на „тематичната картина” през 30-те години, 1, 1998, 48-54.

Попов, Ч. Изкуство и институции при тоталитаризма. Някои особености на съветския модел, 3, 2000, 45-50.

Попов, Ч. Изкуствознание и постмодернизъм. Тезата за „края” на историята на изкуството: мнения и полемики, 1, 2005, 15-24.

Попова, Е. Икона на св. Екатерина в църквата „Св. Георги Метошки” в Асеновград, 2, 1995, 31-42.

Попова, Е. За авторството на иконата „Св. Марина с житие” от Галерията на икони – Охрид, 3, 1998, 33-39.

Попова, Е. Реинтерпретации на чудотворната икона на св. Богородица от Кикос в българската живопис от края на ХVІІІ – ХІХ в., 4, 1998, 32-41.

Попова, Е. Стенописите в притвора на църквата „Св. Никола” в Арбанаси, 3, 1999, 3-17.

Попова, Е. Праотец Ной – култ, икони, апокрифи (ХVІІІ-ХІХ в.), 4, 2000, 46-52.

Попова, Е. Теми, въведени в българската живопис от Христо Димитров, 3, 2001, 3-10.

Попова, Е. Богородица – Хестия, 1, 2002, 41-50.

Попова, Е. Домашните икони в колекцията на НХГ, 1, 2006, 31-42.

Попова, Е. Разрушената църква „Св. Петка” в Асенова махала във Велико Търново, 4, 2007, 34-35.

Попова-Мороз, В. Силистренската гробница и Късноконстантиновата епоха, 1, 1991, 42-49.

Попова-Мороз, В. Римската бронзова портретна пластика и императорската пропаганда в Мизия и Тракия, 2, 1993, 14-22.

Попова-Мороз, В., Луканова, И. Сребърен бюст на тетрарх от България, 3, 1994, 36-42.

Попова-Мороз, В. Портретите на Александър Велики и техните имитации в римска Тракия, 1, 2002, 7-14.

Попова-Мороз, В. За функцията на два раннохристиянски паметника от Историческия музей в Оряхово, 3, 2002, 19-24.

Поповска-Коробар, В. Към атрибуцията на стенописите в Слимничкия манастир и техните паралели в някои църкви в България, 2, 1997, 3-9.

Поповска-Коробар, В. Бележки за неизвестни икони на зографите Христо Димитров и Димитър Христов в Македония, 1, 2005, 44-49.

Поповска-Коробар, В. Зографът монах Антоний Йоанов в изкуството от първата половина на ХІХ век, 4, 2007, 14-19.

Праматарова, М. Движение, да, но по-скоро „брауново”, 3, 1993, 45-46.

Прашанова, А. Жанрови изменения в художествената керамика, 4, 1981, 33-42.

Прашков, Л. Новооткрити стенописи от края на ХІІ – началото на ХІІІ век в гробищната църква в град Рила (Предварително съобщение), 3, 1998, 3-7.

Прашков, Л. Нови открития в декорацията на средновековната църква „Св. Архангел Михаил” в град Рила, 1, 2001, 3-8.

Прокопов, И. Оригинални тасоски тетрадрахми и техни имитации в съкровището от с. Събраново (Събрано), Новозагорско (IGCH 965), 2, 2000, 3-10.

Рабаджиев, К. Херакловият образ върху златните съдове от Панагюрското съкровище, 3/4, 1997, 71-74.

Рангелова, Б. Българският експресионизъм – особености и типология, 3/4, 1992, 19-28.

Рачева, М. Киното в битка за човека: диалектика на конфликта, 3, 1984, 3-15.

Рашев, Р. За художественото и културно-историческо значение на рисунките-графити от ІХ-Х век, 49-55.

Рашев, Р. Образът на Горгона в средновековните паметници от България, 3, 2007, 7-11.

Рокоманов, В. Еврипид като сценограф, 2, 2001, 49-55.

Рошковска, А. За глиптиката от епохата на българското Възраждане, 1, 1976, 46-55.

Рошковска, А. Към въпроса за тревненската иконопис и нейната характеристика, 3, 1981, 35-39.

Русев, С. В защита на тематичната композиция, 4, 1968, 20-26.

Русев, С. Кирил Цонев, 4, 1972, 13-24.

Русев, П. Проблемът „литература, изкуство и общество” от гледна точка на кибернетиката и теорията на информацията, 1, 1971, 38-44.

Русев, П. Форми, системи и особености на културното общуване в Югоизточна Европа през Средновековието, 2, 1975, 42-45.

Русев, П. Стилистиката, поетиката и естетиката на исихазма в творчеството на търновските книжовници (Евтимий Търновски, Киприан, Григорий Цамблак), 4, 1976, 54-56.

Русев, П. Възникване и развитие, характер и особености на старобългарската култура, 2, 1978, 3-8.

Ръцева, С. Стенописите в нартекса на храма „Св. Атанасий” в Арбанаси – сюжетно-тематични и иконографски аспекти, 4, 1998, 20-31.

Ръцева, С. Иконографска и стилова характеристика на стенописния ансамбъл от храма „Св. Атанасий” в Арбанаси от 1667 г., Извънреден брой, 1998, 38-43.

Ръцева, С. Св. Богородица „Страстна” – произход и семантика в контекста на средновековната образна традиция, 3, 2004, 10-14.

Сабурин, Х. По повод на един кубински екземпляр на „Цигански романси” от Лорка, 1, 1985, 34-36.

Саев, Г. Своеобразие и търсене на българската театрална критика (1892-1907), 1, 1985, 26-33.

Саев, Г. Ибсен и символизмът, 2, 1986, 27-30.

Саев, Г. Невъзможната формация, 3, 1993, 29-35.

Сантова, М. Взаимодействия между фолклорна и специализирана култура в периода ХV-ХVІІ в., 2, 1984, 48-55.

Сантова, М. Фолклорна и нефолклорна култура в ХVІІІ-ХІХ век, 4, 1986, 12-18.

Сантова, М. Възрожденското фолклорно и нефолклорно художествено творчество, 1, 1988, 54-59.

Сантова, М. Възможности за интерпретация на изображението. Чипровският дискос, 1, 1992, 29-36.

Сантова, М. Иконография и идентичност. Бенш – костюмът на Жил, 1, 1999, 42-53.

Сантова, М. Дискосът: функции, иконография, семантика, 3, 2002, 3-8.

Сарабьанов, В. „Страшный суд” в росписях Снетогорского монастыря в Пскове и его литературная основа, 2, 1996, 23-30.

Светлов, И. Новите пътища на пластическия ансамбъл (Идеи и форми, пространствена и жизнена среда), 3, 1984, 26-30.

Свинтила, В. Между Рембранд и Гоя, 2, 1968, 47-57.

Свинтила, В. Лингвистика и кино – възраждането на една проблема, 4, 1969, 50-53.

Свинтила, В. Рисунките на Тома Вишанов – Молера и българската пластическа култура от Възраждането, 4, 1972, 30-45.

Свинтила, В. Начало на художествената типизация. („Характерните глави” в палеохристиянските саркофази), 3, 1976, 46-53.

Свинтила, В. Театралните сюжети в античната живопис и техния смисъл и значение за развитието на изкуството, 2, 1977, 41-51.

Свинтила, В. Живописта на ранния Стоян Сотиров, 3, 1979, 19-27.

Свинтила, В. Георги Попов – Джон, 3, 1981, 40-45.

Свинтила, В. Ктиторските портрети в историята на портретното изкуство, 3, 1982, 40-46.

Сиракова, И. Нова мода „Шантеклер” или за роклите и шапките на старо Русе, 2, 2006, 47-49.

Славов, А. Към въпроса за отношението тема-композиция в българската църковна дърворезба, 3, 1968, 32-39.

Славов, А. Мултипликационният свят на Доньо Донев, 2, 1970, 36-51.

Славов, А. Художествени особености на изделията на традиционното българско медникарство, 1, 1971, 45-54.

Славов, А. Общи принципи на украсата в българското народно творчество, 4, 1971, 40-51.

Славов, И. Карл Маркс и генезисът на естетическото, 2, 1968, 3-12.

Славов, И. Ленин и неговото пролетарско изкуство, 1, 1970, 3-12.

Славов, И. Геният на революцията и изкуството, 3, 1972, 3-12.

Славов, И. Ирония, нихилизъм и модернизъм, 2, 1973, 49-59.

Славов, И. Ироническа деструкция на модернизма, 3, 1975, 21-27.

Славов, И. Маркс и изкуството, 4, 1983, 3-8.

Смелянски, А. Н. В. Гогол и проблемите на театралната методология, 2, 1982, 35-43.

Смядовски, С. В Боянската църква 30 години след проф. Иван Гълъбов, 1, 1995, 51-55.

Смядовски, С. „Чин над иконописцем” (?), 2, 1996, 20-22.

Соколов, М. Н. (СССР) Ервин Панофски и изкуството на Възраждането, 1, 1987, 27-36.

Соколова, Д. Националната галерия (1892-1948). Етапи и система на формиране на институцията, 1, 1994, 39-50.

Соколова, Д. Критическа оценка и пазарна стойност на произведения на изкуството в България до средата на 40-те години, 3, 1996, 3-14.

Соколова, Д. Българските закони за музеите и старините. Етапи на създаване, особености и ефекти на функциониране (края на ХІХ и първата половина на ХХ век), 3, 2000, 10-17.

Соколова, Д. Рисунките на Доспевски – между Средновековието и Новото време, 1, 2001, 23-36.

Спасова-Дикова, Й. Невербални системи и кодове в театралния спектакъл, 2, 1998, 34-40.

Спасова-Дикова, Й. Театралната иконография и актьорският образ, 2, 2001, 24-36.

Спасова-Дикова, Й. Актьорски поколения в Народния театър, 2, 2005, 15-19.

Стайкова, Л. Апликация към конска сбруя от могилно погребение при с. Долна Козница, Кюстендилско, 3/4, 1997, 30-35.

Станева, Х. Реставрацията на църквата „Св. Димитър” в Бобошево, 3, 2005, 37-40.

Станилов, С. Произход и значение на един орнаментален мотив от ранносредновековната металопластика, 2, 1992, 48-53.

Станилов, С. Венчелистният стил в художествения метал на Първото българско царство, 4, 1998, 3-11.

Станилов, С. Ex fontibus ad veritatem. Чл. кор. Васил Гюзелев на 65 години. Избрана библиография, 2, 2002, 55-59.

Станимирова, Н. Концепциите за образа на Ленин в киноизкуството, 3, 1970, 3-13.

Станимирова, Н. Някои типологични особености на българската кинорежисура, 2, 1982, 40-45.

Станимирова, Н. Антифашистката тема в българското игрално кино, 3, 1985, 27-36.

Станоева, И. Технология и идентичност. Везането, 2, 1995, 43-47.

Станоева, И. Име и дреха, 2, 1996, 56-59.

Станчев, Д. Златни накити от тракийската гробница до с. Копривец, Русенско, 3/4, 1997, 36-38.

Станчева, Л. Театралните възгледи на Зола, 1, 1978, 57-60.

Станчева, Л. Френската драматургия на сцената на Народния театър (1904-1970), 4, 1981, 51-55.

Станчева, Л. Театърът – обществена функция, 1, 1985, 51-54.

Станчева, Р. Жорж Папазов и Тристан Цара – едно приятелство в две писма, без да броим стихотворението, 4, 2004, 16-20.

Стефанов, В. Театърът на абсурда и екзистенциализма, 1, 1977, 3-10.

Стефанов, В. Първите представления и театралният процес през Възраждането, 2, 1987, 13-19.

Стефанов, В. Началото на българската комедиография, 2, 1991, 3-12.

Стефанов, В. Преход и промяна през 60-те, 2, 2001, 3-9.

Стефанов, В. Народният театър „Иван Вазов” и предизвикателствата на новото време, 2, 2005, 3-6.

Стефанов, П. Сцената „Носене на Кръста” от наоса на църквата „Рождество Христово” в Арбанаси, 3, 2004, 15-21.

Стефанов, С. „Лявата” рисунка в българския печат през 20-те години, Извънреден брой, 1991, 77-79.

Стефанов, С. Динамика на художествените модели в съвременното българско изкуство, 1, 1998, 3-8.

Стефанов, С. Методи и практики на художествената критика в България през 90-те години на ХХ век, 1, 2005, 25-29.

Стефанов, С. Алтернативни модели в българското изкуство от края на ХХ век – външен и вътрешен поглед, 2, 2007, 26-30.

Стефанова, А. Българският абсурдист Маргарит Минков, 1, 2003, 51-54.

Стефанова, А. Народният репертоар на Народния театър, 2, 2005, 36-54.

Стоилова, Л. Българки в чуждестранния художествен живот – Мара Учкунова-Аубьок и Ана-Люля Симидова-Праун, 2, 1999, 57-61.

Стоилова, Л. Регионални отражения на Модерното движение в българската архитектура между двете световни войни. Приносът на жените, 4, 2002, 29-34.

Стоименов, С. Косвеното въздействие на филма върху зрителя, 2, 1968, 23-32.

Стоименов, С. Някои проблеми на монтажа и композицията, 4, 1970, 52-61.

Стоименов, С. Размисли за два типа художествено обобщение, 4, 1972, 58-61.

Стоименов, С. С по-висок естетически критерии, 1, 1974, 19-22.

Стоименов, С. Сходни явления в стилистиката на българското и съветското кино (Традиция и новаторство), 2, 1975, 26-34.

Стоименов, С. Взаимодействие на киното с другите изкуства, 2, 1977, 26-33.

Стоименов, С. Взаймодействието между обстоятелствата и характерите (Наблюдение върху българските сценарии), 2, 1978, 41-45.

Стоименов, С. Стилистични мотиви в съвременното кино (Преценки и изводи от Фест’ 78, 79, 80), 4, 1980, 15-22.

Стоименов, С. Поглед към югославското кино, 1, 1984, 50-57.

Стоименов, С. Поглед към югославското кино. ІІ, 3, 1984, 49-53.

Стоименов, С. Поглед към румънския игрален филм, 4, 1986, 19-27.

Стоименов, С. За вътрешния свят на личността, 4, 1987, 59-60.

Стоименов, С. Документалното начало в телевизионната публицистика (Сравнителен анализ на българската, съветската и югославската телевизия), 1, 1991, 29-34.

Стоичкова, Т. Изкуството в програмата на средствата за масова комуникация, 2, 1988, 55-57.

Стойков, А. Работническата класа в изобразителното изкуство, 4, 1968, 6-19.

Стойков, А. Изкуство и социализъм, 3, 1969, 3-15.

Стойков, А. Размишления върху съвременното българско изкуство, 2, 1970, 10-23.

Стойков, А. Тодор Павлов – естетикът и изкуствоведът, 3, 1970, 14-19.

Стойков, А. За някои най-нови тенденции в световната карикатура, 4, 1973, 37-45.

Стойков, А. От върха на тридесетилетието, 3, 1974, 3-10.

Стойков, А. Българско социалистическо-реалистическо и съвременно упадъчно изкуство, 1, 1975, 3-14.

Стойков, А. С поглед напред (Април и съвременното българско изкуство), 2, 1976, 3-11.

Стойков, А. Жизнеността на реализма в изкуството (По повод Втората международна изложба на реалистичната живопис), 4, 1976, 3-14.

Стойков, А. Автономия и зависимост на изкуството, 4, 1977, 3-5.

Стойков, А. За някои тенденции на съвременното реалистично изкуство (По повод Третото триенале на реалистичната живопис), 4, 1979, 3-12.

Стойков, А. Относно взаимоотношенията между литературата, живописта и графиката, 3, 1981, 17-23.

Стойков, А. Димитър Благоев и художествената ни култура, 1, 1982, 3-7.

Стойков, А. Георги Димитров за художествения талант, 4, 1982, 3-6.

Стойков, А. С априлски пламък към нов възход на художествената ни култура, 1, 1986, 3-7.

Стойков, А. Импулсите на Великия Октомври, 4, 1987, 3-6.

Стойков, А. Освалдо Гуансамин. Жизнен и творчески път, 4, 1988, 4-15.

Стойков, А. Епифеноменалната светлина във византийската живопис, 3, 2007, 50-52.

Стойков, Л. Модата като изкуство ... или за непреходното в стила на обличане, 2, 2006, 34-39.

Стойкова, М. Икони от църквата „Въведение Богородично” в Благоевград, 3, 1999, 32-40.

Стойкова, М. Таксидиотите и тяхната роля за формиране облика на изкуството през Възраждането, 1, 2006, 18-30.

Стойновска, К. За нравственото въздействие на филма, 2, 1986, 3-11.

Стойчев, Т. Опит за характеристика на религиозното изкуство, 3, 1970, 29-40.

Стойчева, В. „Синтетичният” стил в българското изобразително изкуство от началото на 20-те години, 3, 1986, 58-60.

Стойчева, С. Човекът – творец в дизайна, 1, 1983, 26-29.

Стоянов, В. Увод към проблема за естествените граници на дизайна, 2, 1987, 50-56.

Стоянов, В. Увод към проблема за естествените граници на дизайна, 2, 1990, 39-49.

Стоянов, Л. Нямото изкуство (За мястото на художника Борис Георгиев в съвременната култура), 1, 1972, 41-51.

Стоянов, Р. Карпентиер за двама български художници, 1, 1980, 55-60.

Стоянов, С. Страници от един живот за изкуството (Кирил Цонев), 4, 1995, 16-22.

Стоянов, Ц. Хердер и стремежът към „органика” в културата, 2, 1971, 54-61.

Стоянова, М. Няколко житийни икони на Йоан Кръстител от ХVІІ-ХVІІІ век. Типологични особености, 2, 1986, 31-37.

Спиридонова, М. Демонични образи и Христови притчи в българската възрожденска стенопис, 3, 2006, 20-26.

Суботич, И. Стихване на страстите в художествените търсения. Изкуството на 30-те години в Белград. На прехода между третото и четвъртото десетилетие, 1, 1996, 14-24.

Суботич, И. Идеалът „връщане към природата” – група „Облик”, 2, 1999, 10-14.

Суботич, И. „Какво необикновено пътуване! С никого не се разделих.” Милена Павлович Барили (1909-1945), 4, 2002, 45-49.

Танев, С. Дон Фернандо пристига в България върху една костенурка, 3, 1993, 41-44.

Тенев, Л. Същностни особености на диалога в съвременната ни драматургия, 3, 1972, 13-24.

Тенев, Л. Композиция и образ в класическата и съвременната западноевропейска драматургия (По случай 300 години от смъртта на Молиер), 2, 1973, 32-40.

Тенев, Л. Драмите на Орлин Василев, 2, 1975, 35-41.

Тенев, Л. С въжделенията на нашите дни, 4, 1975, 56-60.

Тенев, Л. Ирина Тасева, 4, 1977, 44-46.

Тенев, Л. Поетиката на Ибсен, 3, 1978, 24-33.

Тенев, Л. Безмълвният диалог, 3, 1979, 37-44.

Тенев, Л. Драматургически и сценически структури, 1, 1980, 16-21.

Тенев, Л. Временни и пространствени измерения на сценичния образ, 4, 1980, 23-35.

Тенев, Л. Философският илюзионизъм на „Змейова сватба”, 4, 1981, 24-32.

Тодич, М. Фотографията на сюрреализма – между чудото и факта, 4, 2006, 21-28.

Тодор Живков и художествената култура, 4, 1981, 3-9.

Тодоров, В. За опазването на Мадарския конник, 2, 2002, 46-48.

Тодорова, И. „Златното време” в човешката история (Нова интерпретация на една стара идея), 4, 1996, 25-30.

Тодорова, М. Драматургичните адаптации – смислови и сюжетни метаморфози в изкуството на постмодернизма, 1, 2003, 55-59.

Тодорова, Р. Йозеф Питер в българската приложна графика, Извънреден брой, 1991, 80-81.

Топалджикова, А. Йордан Радичков – драматургия и миротворчество, 4, 1979, 54-57.

Топалджикова, А. Митът за самодивата и „Албена” на Й. Йовков, 3, 1980, 50-52.

Топалджикова, А. Класиката, учителят и днешния ден, 3, 1993, 4-11.

Топалов, С. Тракийски приноси в ранното антично монетосечене, 3/4, 1997, 75-92.

Тотев, К. Релефна икона от с. Драганово, Великотърновско. Научно съобщение, 2, 1986, 55-58.

Тотев, К. Два пръстена-печати от България, Извънреден брой, 1998, 31-37.

Тотев, К. Константинополски процесийни кръстове от Средновековна България, 3, 2002, 25-33.

Тотев, К., Косева, Д. Процесуален кръст от Историческия музей във Велико Търново, 3, 1996, 37-43.

Тошева, Е. Разминаване с избора, Извънреден брой, 1991, 91-95.

Тошева, К. Стефан Сърчаджиев, 3, 1970, 49-54.

Тошева, К. Държавност и театър, 3, 1993, 19-23.

Тошева, К. Актьорът – строител на професионалния български театър, 1, 1990, 43-48.

Тошева, К. Делото на Йозеф Шмаха, 2, 1998, 4-9.

Трейман, Н. Изкуствената плът на дигиталното изображение, 4, 2006, 46-47.

Трипанис, К. Древногръцката трагедия, 3, 1977, 15-19.

Трифонов, Т. За някои проблеми при използването на сините пигменти в стенната живопис, 1, 1995, 59-61.

Труфешев, Н. Проблеми на синтеза и националното своеобразие в българската архитектура, 4, 1970, 14-31.

Фенерджиева, З. Неизбежността на фатума. Присъствие/отсъствие на филми с мултилинеарна наративна структура в българското и световното кино, 2, 2004, 12-14.

Филипова, М. Взаимодействие на киното с изобразителното изкуство, 3, 1986, 46-52.

Филкова, М. Времето като двигател на конфликта в „днешната” съветска драматургия, 1, 1979, 50-56.

Филкова-Кръстева, М. Жанрово многообразие в съветската драматургия от 70-те години, 1, 1987, 11-16.

Флëрова, Э. Хазарские миниатюры, 3, 2007, 20-25.

Фокас, Д. „Се ¬сть духъ […] апсидъ глухыи и затыка©щии уши свои.” Към интерпретацията на един инициал от Добрейшовото евангелие, 3, 2006, 3-9.

Фокас, Д. За една сцена върху Охридските врати и нейното значение за зооморфната образност през Средновековието, 3, 2007, 38-44.

Фол, А. Рогозенското съкровище и последствията от духовния преврат в Елада (VІІІ-V в. пр.н.е.), 4, 1988, 3-12.

Фол, А. Просопон, 3, 1990, 40-41.

Фол, А. Обред и драма, 3, 1994, 10.

Фол, А. Тракийският космос, 3/4, 1997, 10-13.

Фол, В. Погребални маски, 1, 1991, 50-53.

Фол, В. Форма и украса на бронзовите изделия в Тракия (VІІІ-VІ в. пр.н.е.), 1, 1993, 56-60.

Фол, В. Свещената ръка, 4, 1994, 59-62.

Фол, Н. Авторът пред рамката, 2, 1969, 57-61.

Фонякова, Н. Изображение одного забытого обычая на хазарском сосуде из Коцкого городка, 4, 2003, 45-48.

Фонякова, Н. Хазарское серебро (традиции и инновации), 3, 2007, 32-37.

Франгова, К. Върху теорията за възстановяване на керамични находки от археологически контекст, 4, 2005, 51-55.

Хаджимишев, И. Възход и упадък на фотографското изображение, 4, 2006, 3-7.

Хаджипапа, С. Фотис Кондоглу: романтик или фанатик?, 4, 2003, 16-22.

Хаджипапа, С. От религиозното изкуство към „родното”. Атон през погледа на художниците Цанко Лавренов и Поликлитос Ренгос, 3, 2004, 28-35.

Халачев, Л. Някои предпоставки за драматургията на цвета в киното, 4, 1976, 28-37.

Халачев, Л. Послепис към „Писмата за цвета”, 1, 1978, 34-39.

Ханджиева, Е. Пътят на една картина, 2, 2002, 54.

Харалампиев, Х. За рисунката на скулптора, 1, 1998, 35-36.

Хлебаров, В. Моите запознанства с обаятелния художник (Кирил Цонев), 4, 1995, 27-29.

Холевич, Л. Трагедийното начало в българския игрален филм, 2, 1978, 51-56.

Холевич, Л. Съвременното българско село в игралния филм, 2, 1984, 31-36.

Холевич, Л. Проблеми на българската драматургия през втората половина на 80-те години, 2, 1994, 44-49.

Христов, Х. П. Върху някои аспекти на цветния синдром и изкуството, 1, 1978, 45-48.

Христова, Е. Има ли криза в естетиката?, 3, 1980, 40-42.

Христова, Н. Власт и художествена интелигенция в България 1956-1958 година, 3, 2000, 51-58.

Христова-Радоева, В. Мяра за художествено преживяване, 2, 1988, 37-48.

Христова-Трифонова, М. Лични вещи на проф. А. Грабар от фонда на Националния музей „Боянска църква”, 1, 1995, 62.

де Хуан, А. Алехо Карпентиер – летописец на съвременното изкуство, 4, 1985, 20-22.

Цанев, П. Основни методологически алтернативи пред развитието на съвременното художествено образование според критическите модели на постмодерната теория, 1, 2005, 30-35.

Цанев, П. Съвременното изкуство и идеята за дисциплинарен център. Академични измерения на професията художник в началото на ХХІ век, 2, 2007, 31-34.

Цанева, Е. Присъствието на западноевропейските производители на порцелан на българския пазар от началото до 40-те години на ХХ век, 2, 2006, 55-61.

Цветков, В. Разслояване на стенописни фрагменти в Боянската църква, 1, 2007, 3-6.

Цветкович, Б. За две миниатюри в Cod. Vat. Slavo 2, 1, 2000, 11-16.

Цветковић, Б. Фреске у западном травеjу цркве Св. Димитриjа у Пећкоj патриjаршиjии и култ краља Милутина, 4, 2000, 3-9.

Ценков, Б. Пътят на Майерхолд в театъра, 3, 1971, 54-61.

Цигова, Б. Дзен-живописта в японската културна традиция, 3, 1984, 41-48.

Цигова, Б. Икебана, 2, 1986, 50-54.

Цингова, С. Георги Попов – Джон във Франция, 4, 2004, 21-25.

Цингова, С. Художествена галерия „Жорж Папазов”, 4, 2004, 57-61.

Цонев, В. Опит за определяне на понятието „изкуство”, 2, 1989, 3-5.

Цончева, М. За художественото наследство на нашите земи (Някои проблеми на тракийското изкуство), 1, 1969, 3-21.

Цончева, М. За естетическите позиции на Иван Фунев, 3, 1971, 25-33.

Цончева, М. Изкуство, наситено с големи съвременни идеи и ярки образи, 3, 1973, 52-57.

Цончева, М. За героичния образ в съвременното българско изобразително изкуство (По повод изминалите 30 години социалистическо изкуство в България), 3, 1975, 3-16.

Цончева, М. Изкуство и жизнен път (По случай 70-годишнината на Мара Георгиева), 2, 1976, 37-41.

Цончева, М. Няколкопластовата средновековна живопис в църквата „Св. Георги” в София (края на ІХ – края на ХІV в.) и византийската художествена традиция, 3, 1978, 47-56.

Цончева, М. За някои проблеми на българското възрожденско изкуство, 1, 1979, 3-14.

Цончева, М. За предвъзрожденския характер на българското изкуство през ХVІІ в., 1, 1980, 22-36.

Цончева, М. Рисунките и специално „социалистическите” на Владимир Димитров – Майстора, 3, 1981, 29-34.

Цончева, М. Захарий Зограф (1810-1853) с патоса и романтиката на Възраждането (По случай 130 години от неговата смърт), 3, 1983, 10-19.

Чанева-Дечевска, Н. Един паралел между българската и грузинската средновековна църковна архитектура, 4, 1979, 37-42.

Часовникаров, Д., Марков, Г. Персонологични проучвания върху някои първообрази в творчеството на Йеронимус Бош, 1, 1979, 57-61.

Черноколева, Л. Кинодокумент и изкуство, 4, 1984, 34-44.

Чикова, Н. Едуард Олби – абсурдист или социален критик, 3, 1986, 21-31.

Чулова, Д. Непознатият Йоан Левиев (1934-1994) – монументалистът на страниците на книгата, 3, 2001, 48-51.

Чхаидзе, В. Костяные пластины с изображением грифонов из раскопок таманского городища, 3, 2007, 17-19.

Шалганов, К. Библиография на Панагюрското съкровище, 4, 1994, 49-51.

Шалганова, Т. Глинени брадви от територията на културата на инкрустираната керамика по Долни Дунав, 3, 1994, 21-24.

Шалганова, Т. Антропоморфни фигури от късната бронзова епоха, 3/4, 1997, 53-58.

Шалганова, Т. Погребалният обред – извор за реконструкция на социалната структура (върху материалите на културата на инкрустираната керамика по Долен Дунав), 1, 2002, 26-30.

Шмийкал, Ф. Прага около годината 1900, 2, 1989, 40-48.

Шопова, Т. Изкуството като обект на комплексно изучаване, 2, 1981, 36-39.

Шопова, Т. За целостността на изкуството, 2, 1984, 37-41.

Янакиев, А. Грамада. Опит за реконструкция, 3, 1990, 21-29.

Янакиев, А. Екранното изкуство – кодиране и декодиране, 2, 1994, 10-17.

Янакиев, А. Аспекти на звука в нямото кино, 3, 1995, 46-57.

Янакиев, А. Да разкъсаме кинематографа, 1, 1997, 30-33.

Янакиев, А. Интересни ли сме на света?, 2, 2004, 40-43.

Янева, В. Закономерности в развитието на орнаменталния език в съвременния гоблен, 3, 1982, 47-54.

Янева, В. Жанрови проявления на текстилната пластика, 2, 1986, 12-20.

Янева, В. Социалното присъствие на текстилната пластика, 57-59.

Янева, В. Относно природата на приложните изкуства – теоритични постановки през 50-те и 60-те години на ХХ век, 3, 1989, 59-60.

Янева, С. Вещите в традиционната култура, 2, 1992, 12-18.

Янева, С. Структура на орнаментиката, 1, 1993, 27-35.

Янева, С. Орнаментиката в културната традиция, 2, 1993, 23-35.

Янева, С. Декоративни акценти в уредбата на традиционното жилище, 4, 1996, 58-61.

Янчева, В. Синтезът в илюстрационната система на Борис Ангелушев, 1, 1980, 49-54.

Япова, К. Дискусията за „българския стил в музиката” (1934), 4, 1995, 30-32.

Япова, К. Музиката като молитва в дълбините на ума, 2, 2003, 5-7.

Каталог: files -> editions
files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност
files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти
files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения
editions -> Рафинирано слънчогледово олио седмична справка: средни цени за периода 6 – 13 април 2016 Г
editions -> Рафинирано слънчогледово олио седмична справка: средни цени за периода 16 – 23 март 2016 Г
editions -> Рафинирано слънчогледово олио седмична справка: средни цени за периода 23 – 30 март 2016 Г
editions -> Рафинирано слънчогледово олио седмична справка: средни цени за периода 30 март – 6 април 2016 Г
editions -> Кодекс на добрите практики (СоР)

Изтегляне 0.74 Mb.

Сподели с приятели:
1   2   3   4



©obuch.info 2024
отнасят до администрацията
    Начална страница
Автореферат
Анализ
Бизнес-план
Биография
Глава
Диплом
Доклад
Задача
Закон
Занятие
Заседание