6 След което Стефан Попов („Безсъници") видял Мушанов да се разхожда по „Цар Освободител" с розичка на ревераси - щастлив премиер, щастлива България, дваж по-щастлива „демокрация"!...
7 Царят разказвал това на Александър Цанков („Моето време").
8 Любомир Лулчев (1886-1945), „Тайните на дворцовия живот, Дневник (1938-1944)", 1992 г.
1 Димитър Недков, „Масоните се върнаха в България", 2008 г.
2 Желю Желев (1935), „Фашизмът", 1982 г.
1 Дуче - от dux: водач, вожд.
2 Скуадра - най-малката единица в древноримската армия. Въобще Мусолини се представял за наследник на Цезар и искал да възстанови величието на Римската империя, затова заимствал за фашизма много символи от Древния Рим, включително и поздрава с вдигната изопната ръка; този поздрав възприема по-късно и Хитлер.
3 Палмиро Толиати - генерален секретар на италианската компартия (1927-1964).
4 Д-р Желю Желев (1935) - президент на България (1990-1997).
5 Циклостил - апарат за размножаване на документи, при който лист хартия се притиска към опънат върху намастилен цилиндър восъчен лист с написания на пишеща машина или на ръка текст. (Българска енциклопедия А-Я.)
1 Желю Желев, Вместо предговор към „Фашизмът", 1990 г.
1 Желю Желев, „Фашизмът".
2 Стефан Цанев, „Играта, наречена изкуство", в. „Континент", 8 септември 1995; „Ars poetica", 2005 г.
3 Р. Първанова, „Демократическият сговор и неговото управление", 1994 г., цитирано в „История на нова България 1878-1944", 2006 г.
1 Из „Наредба за обществена обнова", Държавен вестник, 9 юни 1934 г.
2 Държавен вестник, 4 септември 1934 г.
1 Стефан Попов, „ Безсъници".
1 Владо Черноземски е псевдоним на Величко Димитров Керин, роден край Чепино, известен още като Владо Шофьора, Келемен и с други имена; осъждан два пъти на смърт за убийствата на Димо Хаджидимов и на Наум Томалевски, в полицията симулирали изпълнението на смъртните му присъди и той възкръсвал с нови имена.
2 Abwehr - германското военно разузнаване и контраразузнаване.
3 Интервюто е дадено пред скопския журналист Борис Вишински през септември 1989 г. - година преди смъртта на Ванче Михайлов; препечатано във в. „Демокрация" на 8 януари 2001 г.
1 Според Евдокия Филова (1901-1982), „Дневник", 1992 г.
2 Из Манифеста на цар Борис III към българския народ, 21 април 1935 г.
3 Адвокат на обвиняемите в този процес бил познатият ни юрист комунист Върбан Ангелов; тук той се сближил с Дамян Велчев, а чрез него и с Кимон Георгиев, скоро след това успял да ги спечели за каузата на Комунистическата партия и, както ще видим по-нататък, те двамата ще организират преврата на 9 септември 1944 г. (Неведоми са, Боже, пътищата ти Господни!)
1 Сватбарските войни на Симеон с Византия изкопаха гроба на България - думи на Христо Ботев.
1 Официално за 4 години правителствата на Кьосеиванов са 4, но още 6 пъти царят правил промени в състава им.
2 Атанас Буров (1875-1954).
1 Любомир Лулчев, цит. съч.
2 Евдокия Филова, „Дневник", 1992 г.
3 Александър Цанков, „Моето време".
4 Пак там.
1 Николай Генчев (1931-2000), „Външна политика на България (1938-1941)", 1968/1998 г.
2 Според Николай Генчев, цит. съч.
3 Вячеслав Михайлович Молотов - външен министър на СССР.
4 Йоахим Улрих Фридрих Вили фон Рибентроп - външен министър на германския Трети райх.
5 Стойчо Мошанов (1892-1975), „Моята мисия в Кайро", 1991 г.
6 Върбан Ангелов, „Неизвестни страници от миналото".
1 Царица Йоанна, „Спомени".
2 Богдан Филов(1883-1945), „Дневник", 1990 г.
3 Любомир Лулчев, „Тайните на дворцовия живот", с. 154.
1 Доклад на Антонов до министър-председателя Г. Кьосеиванов, в цит. съч. на Николай Генчев.
2 Архив на Министерството на външните работи, в цит. съч. на Николай Генчев.
3 Иван Попов - министър на външните работи в кабинета на Богдан Филов.
4 Богдан Филов, „Дневник".
5 Стефан Попов, „Безсъници".
6 Царица Йоанна, „Спомени".
7 „България - своенравният съюзник на Третия райх", документи, съставител Витка Тошкова, 1992 г.
1 Из дневника на Рибентроп, чрез Николай Генчев.
2 Резиденция на Хитлер в Германия.
3 „Вие имате там долу малък верен приятел, който не трябва да отблъсквате".
4 Любомир Лулчев, цит. съч.
5 Из „Дневника" на Богдан Филов.
6 Царица Йоанна, цит. съч.
1 Николай Генчев, цит. съч.
2 Les lettres secretes echangees par Hitler et Mussolini - чрез Николай Генчев.
1 По „Дневника" на Богдан Филов.
2 Филов е трябвало да тръгне заедно с външния министър Иван Попов, но той се направил на болен и не отишъл във Виена - не искал да подпише договора с Германия, понеже смятал, че тя ще загуби войната: „По-скоро ще се самоубия!" - казал той и наистина се самоубил, но след края на войната, в Букурещ на 29 октомври 1944 г.; това не попречило на Народния съд 1944-1945 г. да го осъди посмъртно на смърт.
3 Галеацо Чано - зет на Мусолини и министър на външните работи на Италия по това време.
1 Бекерле - германски посланик в София.
2 Маджистрати - италиански посланик в София.
1 Тази и следващата реплика са според дневника на Любомир Лулчев ,,Тайните на дворцовия живот".
2 Богдан Филов тук е твърде скромен. Правосъдният министър Васил Митаков пише в „Дневника" си: "Думите на министър-председателя бяха прекъсвани след всяка фраза с бурни ръкопляскания и викове ура... Цялото изложение беше изпратено с френетическиръкопляскания. Така мина този исторически ден..."
3 Както вече споменах: приобщен към режима, верен на режима, поддържащ режима.
4 В България било 13 часът по обед, а във Вашингтон - 6 часът сутринта; събудили президента Рузвелт да му съобщят страшната вест, че България току-що обявила война на Съединените щати. „Нe си струваше да ме събуждате - прозял се Рузвелт. - България е най-верният сателит на Германия и естествено е тя първа да ни обяви война..."
5 Евдокия Филова, „Дневник", 1992 г.
1 Коста Църнушанов, „Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него", 1992 г.
1 Васил Митаков (1880-1945) - министър на правосъдието в правителството на Богдан Филов, „Дневник", 2001 г.
2 Waffen-SS - „европейски доброволчески армии" под ръководството на Химлер.
3 Google, Уикипедия: Иван Михайлов.
1 През 1943 година Богдан Филов се опитал да създаде правителствена партия Български народен съюз (БНС), но опитът му бил неуспешен.
2 Цар Фердинанд, „Съвети към сина".
3 Царица Йоанна, „Спомени".
1 „Подобрението" на ЗЗД било гласувано от Народното събрание на 6 септември 1941 г.
2 Протоколи на Народното събрание, 6 септември 1941 г.
1 Според сведения на Абвера (германското военно разузнаване).
1 Дончо Даскалов, „Политическите убийства...".
2 Ст. Симеонов, „Българската държавна полиция (1941-1944)", 1992 г.
3 Енциклопедия „България", 1978 г., том I, с. 91-92.
4
Според Архива на МВР.
5 Според Д. Желев, цитиран от Дончо Даскалов, „Политически убийства...".
6 Според най-върлите врагове на Стамболов за 8 години на смърт са били осъдени 14 души (деветима от тях са участниците в Русенския бунт през февруари 1887 година, преди Стамболов да стане министър-председател), около 360 са били убити по време на избори, около 8500 са били арестувании интернирани.
7 Стефан Груев, „Корона от тръни".
1 Става дума за хората от българската администрация, която управлява „новоосвободените земи", и за полицията; на друго място Богдан Филов пише: Следобед отидох в Цариброд. И тук най-много се оплакват от грубото и нетактично отнасяне на чиновниците...
2 Ако убитите партизани, ятаци и техни близки в Тракия и Македония са били около 15 000 (виж по-горе), то убитите в Македония са били не по-малко от половината...
1 Из телеграмата на Мартин Лютер, началник на отдела за евреите към Министерството на външните работи на Германия.
2 Из Вербална нота на Министерството на външните работи и вероизповеданията до германското посолство в София, 12 ноември 1942 г.
3 Тези думи били зачеркнати в последния момент при подписването на споразумението, с което се отваря пътят за депортиране на евреи и от Стара България.
4 Не е вярно твърдението, че това са вършили немски войници.
5 Свален е от поста заместник-председател на Народното събрание.
1 Не ми е известно дали католическата църква в някоя европейска държава се е застъпила така за евреите...
2 Проф. Александър Цанков твърди в Дневника си: „Кamo узнах за изстъпленията над евреите в Скопие и Лом, за намерението на правителството да ги препрати в Полша, лично аз и заедно с Тодор Кожухаров подписахме протеста-изложение, начело на който беше застанал подпредседателят на Народното събрание Димитър Пешев". Вярно ли е - не съм проверявал...
3 Този списък е взет от студията на Владимир Мутафов „Царят-Обединител и спасяването на евреите", Media Times Review, 2004 г.
4 Дончо Даскалов, „Цар Борис III, познатият и непознатият", 2001 г.
1 Любомир Лулчев, цит. съч.
1 В спомените си царица Йоанна пише: През 1943 г., няколко седмици преди 25 юли, денят на падането на Мусолини, българските пълномощни министри в някои неутрални столици предприеха дискретно не преки сондажи с англо-американците за евентуална политическа промяна.
2 Любомир Лулчев, цит. съч.
3 Из писмо на княгиня Евдокия (която била разговаряла с Добрович) до Симеон II и Мария-Луиза, цитирано от Стефан Груев в „Корона от тръни".
4 Пак там.
5 Любомир Лулчев, „Тайните на дворцовия живот".
1 Царица Йоанна, „Спомени".
2 Сава Джеврев, „Аз бях до Негово величество", 1993 г.
3 Генерал Жечев - началник на военната канцелария в Двореца.
1 Той казвал на царица Йоанна: „Ако нацистите победят, ще ме свалят - те ще имат нужда в България от гаулайтер, а не от конституционен цар; ако победят болшевиките, ще бъде още по-лошо - комунистическата диктатура не може да бъде построена освен върху развалините на монархията и върху гроба на царя"; милост не можел да чака и от западните велики сили - Чърчил злобно го наричал "царят предател".