Стефан Цанев б ъ л г а р с к и Х р о н и к и
Изтегляне 6.99 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1) Изборите за Велико народно събрание да се отложат на колкото е възможно по-далечен срок. 2) Вдигане на военното положение.
| ГЛАВА V
Докогато не се самоубие, народът няма да умре Генерал Каулбарс, Стефан Стамболов, Олимпий Панов Всеросийският император Негово Величество цар Александър III не беше доволен: онези пияни сволочи Бендерев и Димитриев свършиха работата наполовина, язък за рублите! Наистина: Каква полза, че Батенберг го няма вече, когато неговите хора държат цялата власт в ръцете си?1 И още на другия ден езикът на Царя - Катков2 - се провикна откровено, без ни най-малко стеснение в „Московские ведомости"3: - Най-доброто разрешение на сегашния източен кризис е руската окупация на България! Трябваше само да се намери - или да се създаде - претекст. Кой най-добре би свършил тази работа? Всеросийският император пореди да му доведат не кого да е, а оня генерал-майор барон Николай Каулбарс, който преди година имаше непредпазливото нахалство да му заяви възторжено:
И друга тайна задача имал баронът, както ще видим по-нататък... Гузният е най-старателен: след седмица, на 12 септември 1886 година, още неслязъл от парахода в Лом-паланка, личният императорски пратеник Каулбарс се провикна към струпалия се на пристанището народ:
Тук е мястото да се каже, че първата работа на правителството след заминаването на княза бе да насрочи избори за Велико народно събрание, което да избере нов княз. Според Конституцията, чл. 151, ал. 1: Кога се случи да се помине Князътъ безъ Наслъдникъ5, Министерский Съветъ поемва управлението на Княжеството и вътре въ единъ месецъ свиква Великото Народно Събрание за избиранъе новъ Князъ. Изборите бяха насрочени за 28 септември. Щом пристигна в София на 13 септември, генерал Каулбарс със самочувствието на пълновластен господар моментално връчи нота на българското правителство: 1) Изборите за Велико народно събрание да се отложат на колкото е възможно по-далечен срок. 2) Вдигане на военното положение. 3) Немедленно да се освободят всички затворени по повод събитията на 9 август. По повод последния пункт на нотата Захарий Стоянов пише в открито писмо до Каулбарс: Великодушний Генерале, аз ще да Ви помоля този пункт да се разпространи и по Вашето широко Отечество, т.е. да се освободят немедленно и всичките ваши политически престъпници Чувал съм, человеколюбивий Генерале, че такива имало до 100 000 в Сибир, Сахалин, Петропавловската крепост и пр. На повечето вината била, че чели книжки, в които се споменувала думата „конституция"... Между всички тия се намира и един велик човек, гений на север, Чернишевски, той стои затворен вече близо 20 години.1 Да направим трампа: ние ще Ви дадем всичките наши престъпници, а Вие ни проводете Чернишевски само. След като Каулбарс получи от правителството почти подигравателен отговор, че „министерството взе под най-сериозно внимание съдържанието на гореказаната нота и реши да изпълни всичките съвети, които благоволихте да му дадете, доколкото те не противоречат на съществующите закони" 2 - и понеже „съветите" противоречаха на съществуващите закони (на споменатия чл. 151, ал. 1 от Конституцията и на чл. 13, според който правосъдието е независимо от изпълнителната власт), министерството не направи нищо; тогава разгневеният Каулбарс изпрати до всички руски консули следната заповед: За да се поставят властите в затруднено положение, трябва да се положат всички усилия щото между гарнизоните да настане разногласие и недоволство против настоящото правителство. С помощта на недоволните в тези гарнизони ще бъде възможно да се нанесе решителен удар срещу незаконните управници и да бъдат те заставени да се откажат от властта. Заради това имам честта най-покорно да ви помоля да благоволите да въздействувате върху ума на българските офицери. Необходимите за това по ваше усмотрение разходи разрешавам ви да си набавяте от сумите на окупационния фонд, съхраняван в консулството.3 След което Каулбарс тръгна на обиколка из страната, като открито, без страх и без свян организираше въстание, което да свали регентството и да повери властта нему като руски диктатор в България, временно, разбира се, пък после ще видим... Това ще се стори на мнозина от моите читатели невъзможно, абсурдно, пресилено, измислено от тогавашните или от днешните русофоби, затова ще бъда принуден да си служа с точни цитати преди всичко от руски документи - ще пием, така да се каже, вода, колкото и да е горчива, направо от извора. На 21 септември Каулбарс телеграфирал на руския консул в Русе Шатохин: „По височайша заповед аз предприемам една обиколка из България, за да обявя на българския народ волята на Негово Величество, че настоящото българско правителство е незаконно.
Имаше кой да чуе гласа му: от 700-те български офицери 100 бяха уволнени от регентството, преместени или разжалвани, а наранената чест, както вече казахме, най-лесно води до предателство. Регентството не си поплюваше: главният военен прокурор Коста Паница бе заповядал да се арестуват (в Русе) всички, които на 10 август са подписали приветствена телеграма до превратаджийското правителство на Климента - и бидоха бити, страшно бити...1 Димитър Петков зовеше отчаяно в „Независима България": Братя! Генерал Каулбарс тръгна завчера по провинцията да агитира, да ви склонява да се откажете от своето Отечество, от неговата независимост, да се откажете от всичко българско, от своята история. Български офицери и солдати, които неотдавна проливахте кръв за независимостта на Отечеството, покажете се, че сте достойни синове на България и че не се подкупвате от руските рубли. Дръжте високо честта на българския войник! Не всички обаче държаха високо честта на българския войник, не всички устояха пред чара на руските рубли. Прости ми, читателю, но виж сам какво пише Шатохин в телеграмата си до Каулбарс: „Офицерите от Шуменския гарнизон посредством упълномощените капитан Москов и поручик Касабов ми изявиха писмено своята готовност да се присъединят към исканията на Императорското правителство и да признаят сегашното правителство за незаконно.
И заговорът набира скорост. След няколко дена Шатохин изпратил на Каулбарс друга, още по-смайваща телеграма: Час по-скоро елате в Русчук, който чака пристигането на Ваше Превъзходителство, за да премине заедно с Шумен на страната на Русия и да тръгнат едновременно със своите гарнизони към Търново.3 (Целта е ясна: в Търново щяло да заседава Великото народно събрание, освен народните представители там щели да бъдат регентите и всичките министри - всичките накуп!) На 28 септември, в деня на изборите, Каулбарс докладва на Гирс, външния министър на Русия:
Регентството обаче не отстъпва - изборите са проведени. Каулбарс все пак се надявал, че българите няма да посмеят да свикат Великото народно събрание. Когато научил, че народните представители вече се събират в Търново, той побеснял и телеграфирал на Гирса: Сегашното правителство се ползува с поддръжката на европейските държави, представителите на които дават съвети на регентите да не правят отстъпки на нашите искания, като ги уверяват в готовността на Европа да отклони намерението на Русия да вземе България. Вследствие на това, чест имам най-покорно да помоля Ваше Високо Превъзходителство да благоволи да направи разпореждане за заминаването на военни параходи във Варна.5 Оп-па, и военни параходи значи... Като тебе и аз, читателю, си помислих, че това са изхвърляния на луд човек, или пък са истерични фантасмагории на тогавашните автори, или пък злостни измислици на днешни български патриотари, затова рекох на надникна в днешните руски учебници по история - да видя какво пише там по този въпрос:
Няма скрито-покрито, направо вземаме Варна! На път за Търново, където Великото народно събрание трябва да избере нов княз, Стамболов пише опечалено в Дневника си на 13 октомври:
И откривайки след няколко дни Великото народно събрание в Търново, ще се провикне гръмогласно: - Ако трябва да умрем, всички ще умрем под развалините на България!3 А Захарий Стоянов ще го поправи, изричайки великите думи: - Всеки народ, докогато не се самоубие, няма да умре. И добавил: - Нека додат да ни избият. Какво искат те от нас? Ние не искаме комунистическо или социалистическо правителство, нито даже демократическа република - княз си искаме бе, джанъм... (Смях.)4 Смях, ама май не е много смешно... В комитата Стамболов започва да се ражда държавникът: В военно отношение - пише в Дневника си той - аз си имам начертан план, който да тури русейте в безизходно положение и да спаси честта, а може би и свободата на България. Плана е следующия: да оттеглиме всичката си действующа войска в Видинската крепост, гдето да са укрепиме и да са не сдаваме на русейте без бой. За да вземат крепостта, ще им трябат най-малко 50-60 хиляди войска. Видин има доста топове, към които може да се добавят още 3-4 батареи. Храна може да внесеме 4-5 милиона оки жито. Муниции и припаси за оръдията да внесат в Видин из Русчук, Шумен и София. Така щото да са приготвиме да издържим една обсада от 10 месяца. А дотогаз може да са образува някоя европейска коалиция, която да пребие ръцете на московеца, за да му мине ищахът да посяга на чуждо нещо... Никаква европейска коалиция обаче не се бе образувала, „никоя европейска сила нямаше намерение да се вдигне да гони русите от България, щом еднаж кракът им стъпи в нея" - казваше откровено външният министър на Италия граф Ди Робилант, а Бисмарк ехидно доуточняваше: „Ако това се случи, нито Австрия, нито Англия ще мобилизират един войник, за да изгонят русите от България ". С една дума - пишеше в Дневника си Стамболов, - всеки си гледа интересите, а ние чакаме помощ от Европа!! Същевременно ищахът на московеца хич не минаваше - на 14 октомври заранта жителите на Варна осъмнаха с ужас: в пристанището стояха два руски военни клипера и бавно насочваха дулата на оръдията си към града. Клиперът „Забяг" имаше 12 топа и 155 матроси, а „Память Меркурия" - 18 топа и 418 моряци. Едновременно с това руските журналисти издаваха известната на всички военна тайна: ,,Стоящите във Варна руски параходи не са по всяка вероятност единствените, които се намират близо до българския черноморски бряг",1 Провокация или окупация? Или всяване на всеобщ страх, който да вдъхне храброст на българските заговорници? За потрес на Каулбарс обаче параходите произведоха ожесточение, нежели страх.2 Трябваше да се танцува върху острието на бръснача. Областният управител на Варна получи същия ден следната телеграма3: Ако би русейте да искат да направят десант, войските няма да стрелят срещу им, но да се оттеглят по шосето към Шумен и да не правят никакви нападения. Русейте се мъчат да предизвикат българското правителство, за да оправдаят окупацията. Бъдете предпазливи! Съобщете полковому командиру. Регенти: Стамболов, Муткуров. Министър: Радославов. Същия ден Стамболов научава, че двамцата - Цанков и Каравелов се готвели да направят мятеж, да прогласят, че свалят сегашното Регентство и министерство и да образуват ново, в което да бъде член и Каулбарс. За това злокобно намерение на българските юди - пише в Дневника си Стамболов - ни съобщиха от София, като добавиха, че имало приготвени хора и въоръжени да извършат това, вследствие на което са обяви военно положение в Софийски округ. Каулбарс веднага отправил до правителството протестна нота (на 14 октомври): „Позвольте дать Вам искренний совет отменить обнародованое сегодня военное положение.
Сиреч: война. Може ли да има по-красноречиво признание, че въпросните български офицери на 9 август са служили на интересите на Руското Императорско правителство? Каулбарс искал освобождаването им не само като знак, че Русия защитава „своите хора" - те били нужни и сега, сволочите трябвало да си довършат работата... За да предотврати военните действия, правителството бе принудено да освободи всички офицери, участвали в преврата на 9 август. Щом излязоха извън решетките, Груев и Бендерев не губеха нито минута - заминаха за Русе, оттам се прехвърлиха в Румъния, където ги чакаха Радко Димитриев и Тома Кърджиев, и правейки се на хъшове, основаха в Букурещ Таен Революционен Комитет, целта на този Таен Революционен Комитет бе същата като на онзи Български Революционен Комитет: да вдигне въстание в България, но за разлика от онова въстание преди 10 години (през 1876 г.), което предизвика Русия да освободи България, това въстание трябваше да предизвика Русия да окупира България. Старият комитаджия Захарий Стоянов не спеше - както навремето организира в Източна Румелия загадъчните гимнастически дружества, в които основната спортна дисциплина, усвоявана от хилядите младежи, бе стрелба с бойна пушка, и от които се роди народната армия, извършила Съединението, сега организира друга народна армия: дружинките за самозащита „България за себе си " (също въоръжени) - във всеки град, във всяко село... Въпреки насочените оръдия, въпреки нотите на Каулбарс, заплахите на Гирс и Александър III, Стамболов открил Великото народно събрание и народните представители пристъпили към избора на княз. Русия бе предложила кандидатурата на Николай Дадиани Мингрели, авантюрист и пройдоха, бивш княз на Мингрелия - княжество в Западна Грузия, където сега е Абхазия, образувано през XV век след разпадането на Грузинското царство; през 1867 година именно този княз не предал, а продал на Александър II Мингрелия и тя била включена в Кутаиската губерния на Руската империя. Някои мислят, че като го предлагала за княз на България, Русия си правела майтап. Не, читателю – замисълът на Александър III бил твърде хитър: станел ли княз на България, Николай Дадиани щял да я предаде или продаде на Русия (той Отечеството си продал, че България ли?!). Народните представители отхвърлили единодушно тази кандидатура и, за да се подмажат все пак на руския цар, избрали за княз на България брата на руската царица - датския принц Валдемар. Но влакът на нашите хора се движел с голямо закъснение. Вярно, че като се омъжила за Александър III, принцеса Дагмар Датска, приемайки името Мария Фьодоровна, рекла на своя царствен Саша: - Защо моят брат да не стане княз на България, с какво е по-лош от тоя немец Батенберг? Колос по фигура, Херкулес по физическа сила, но „коронован дурак" - както го нарича в мемоарите си собственият негов външен министър граф Ламсдорф, Саша III пъшкал под чехъла на дребната Маря Фьодоровна, както се казва: „Се que femme veut, Dieu le veut"1 - и дал парола: „Долу Батенберг!" (Това е може би простата разгадка на загадъчната царска омраза към княз Батенберг?) Но докато подкупните български сволочи се наканят да изгонят Батенберг, докато го върнат, докато пак го изгонят, в главата на коронования дурак се родила споменатата по-горе гениална мисъл: да предложи за княз на България Дадиани Мингрели, той пък да продаде България на Русия, но след като българите, както видяхме, не се хванали на тази въдица, в главата на Царя-батюшка се родила още по-гениална идея: да поеме цялата работа в свои ръце. И пратил барон Каулбарс в България с тайната мисия: да внуши на тъпите български братушки, че ако много се примолят, Александър III ще благоволи да приеме титлата Велик княз на България2 (подобно на Финландия) - така с двата крака сме влизали в Руската империя. А на Валдемарчо казали да каже, че отказва да приеме българската корона. Тогава Великото народно събрание избрало тричленна делегация: д-р Константин Стоилов, Димитър Греков и Константин Хаджикалчов, които веднага поели прашния път за Европа да търсят там друг някой княз, докато Александър III не е благоволил да се обяви сам за Велик княз на България... Стамболов се решил на един рискован компромисен ход: за благото на Отечеството на 20 октомври предложил (тайно от всички, за да не го сметнат за предател) на яростния русофил Драган Цанков да влезе на неговото място в Регентството и да укаже две лица от своята партия за членове на едно ново правителство, в което ще влязат представители от всичките партии.3 На което Цанков, след консултация с Каулбарс, отговорил: Аз всякога съм готов да действувам за благото на Отечеството. Единственият възможен изход е в оставката наРегентството и министерството и в съставянето на ново министерство без Регентство - не правителство, формировано от всичките партии, а правителство, сьстояще от лица, които се радват на доверие от Русия. Стамболов се много ядосал: До тука всекий трябва да спре и да каже ясно, че Цанков е чуждо оръдие, подкупен предател и проводник на идеите на нашите алчни благодетели - пише в Дневника си той. Аз видях отпреде си един стар български деятел, облечен на стари години в тогата на предателите, които безмилостно и безсовестно водят майка си на касапницата. (А спомняш ли си, читателю, сърцераздирателното стихотворение, което Стамболов беше писал за Драган Цанков преди 5 години: О, братя мои клети, светец е помежду ни, паднете на колени пред чудния му лик!) Тая метаморфоза от български деятел на български предател - пишеше сега Стамболов за бившия светец - ма страшно порази и всели в душата ми един страх, едно страшно злокобно предчувствие, че дните на нашата държава са вече четат на пръсте... И започва лавината от предателства. След Цанков - Каравелов. Какво иска тоя екзалтирал, за да не кажа луд човек да прави? - пита се Стамболов в Дневника си. - Неговото последно поведение е крайно осъдително и мерзостно. Регент и мой другар, той ругае и печатно, и устно както регентите, така и министрите. От патриотизъм ли са ръководи или от егоизъм, амбиции или отмащение1? Аз не мога да си обясня. Има и друг мотив за неговата двойствена политика. То е страха от московците. От два-три деня насам той като луд ходи из столицата и особено из градината и на всекиму разказва, че след три дни щяла да дойде руска окупация. Каравелов е голям страхливец и в припадока на своя страх той е готов да направи всекаква подлост. За да не го гонят (московците), той отсега им поднася своите лакейски услуги. Той гони два зайци отведнаж и си харизва черниците половината на черквата, половината на джамията, както търновската курва направила като умирала, защото не е знаела на оня свят Мохамед ли държи рая или Исус Христос. Според мене плана на Каравелова е следующия: ако са запази бълг. държавица и русейте не я окупират, а доди нов княз, той при него да бъде премиер. Ако ли русейте я окупират, при тех да бъде губернатор. На другия ден след откриването на Събранието Каравелов напуска регентството. Дядо Славейков - и той бие отбой, пише на Стамболов: „В името на Отечеството и отдавнашната дружба Ви моля да не отивате по-нататък, а да промислите за спасение Отечеството и себе" 2 - сиреч: предай се на Русия! Стамболов още не знае какво го очаква. На третия ден след откриването на Събранието, на 22 октомври, избухва военен бунт в Бургас, организиран от руския капитан Набоков (за което беше съобщил Каулбарс на Гирс), Стамболов изпраща свирепия Коста Паница и той се справя за един ден с бунтовниците. Капитан Набоков бил осъден на смърт, но отървал кожата, понеже като руски поданик бил предаден в руското консулство; втория път обаче, ако стигнеш до следващата глава, читателю, ще видиш какво ще стане... Това е още нищо. В средата на ноември регентите, като вечеряха в ресторант „България", малко преди да станат от масата, към часа 10 и половина, в ресторанта влезе юнкер, повика Стамболова настрана и му каза: - Така и така, г-н Стамболов, тази нощ в един часа след полунощ ще бъде извършен преврат, регентите и министрите ще бъдат убити. - Кой ще го извърши? - попита Стамболов. - Военното училище - отговори юнкерът. - Кой оглавява преврата? - Майор Олимпий Панов. - Повторете името, юнкер! - Майор Олимпий Панов. - Майор Олимпий Панов? - Тъй верно, г-н регент, майор Олимпий Панов. - Героят при Сливница, командирът на артилерията Олимпий Панов? - Тъй верно, г-н регент! - Опълченецът Олимпий Панов, носителят на Георгиевский кръст за храброст? - Тъй верно, г-н регент! - Членът на Българския Революционен Централен Комитет в Букурещ, съратникът на Любен Каравелов и Левски, Олимпий Панов? - Тъй верно, г-н регент, Олимпий Панов, същият сега член на Тайния Революционен Комитет, организатор на предстоящия държавен преврат против милото ни Отечество. - Известно ли ви е, юнкер, че Олимпий Панов е мой приятел? Най-добрият мой приятел? - Тъй верно, г-н регент, на първата бесилка утре ще окача своя пръв приятел, но враг на Русия, Стефан Стамболов, каза майор Олимпий Панов. - Кои други лица влизат в този Таен Революционен Комитет? - Майорите Радко Димитриев, Бендерев, Груев и още 50 висши офицери, ето ви списъка. - Цивилни лица? - Тъй верно, г-н премиер, но тях не познавам. - Цанков? - Не мога да знам, г-н регент. - Каравелов? - Съвсем не знам, г-н регент. - Ти ли не знаеш... - Стамболов направи знак на телохранителите, които се правеха на келнери. - Арестувайте тогова юнкера, заврете го в най-затънтения кауш на Черната джамия! - Но, г-н Стамболов! - запротестира отчаяно юнкерът. - Сус! - скръцна му със зъби Стамболов. - Ти издаде най-добрия ми приятел, марш в кауша! Стамболов съобщи радостната вест на другите регенти. - Георге - рече той на регента Живков, - ти стой тука и пази властта, Муткуров ще иде да превземе училището, а аз отивам да арестувам Панова. И се запъти към дома на Олимпий. Когато позвъни на вратата, отвътре преправен глас попита: - Кой е? - Стойко Мъглата - преправи гласа си и Стамболов. - Мъглата? - Иначе се казвам Стефан Стамболов. Олимпий отвори вратата. - Ама ти май не ми се радваш? - ухили се Стамболов. - Радвам ти се, как да не ти се радвам - запелтечи притеснено Олимпий.
Олимпий и той уж го прегръща, отива за вино, отваря го, Стамболов налива чашите: - Наздраве, Олимпий! - Наздраве, Стефане! - Помниш ли бе, Олимпий - не спира да дрънка Стамболов, - помниш ли, като ме доведе Ботев в Централния Комитет да ме избирате за заместник на Левски, Каравелов Любен вика: туй момче е невръстно, как тъй ще замести Дякона, на колко години си бе, момче, ми вика? На 25, излъгах, щото нямах още 20. Вятър и мъгла си на 25, вика Каравелов Любен. Оттогава ми викат Мъглата... Наздраве, Олимпий! - Наздраве, Стефане! - Що бе, Олимпий - вика му Стамболов и го прегръща, - що, чувам, си заревал напоследък толкоз за твоята Русия, що не ми отговориш на един въпрос: защо твоята матушка свещенная Россия разгонва мамицата на такива като тебе и мене, че ако тая тъмна Русия дойде тук - тя нас с тебе първи ще ни натика в тюрмата - затуй ли си ревнал? Че ако е затуй, кажи си го - и тук имаме хубави тюрми, да те натикам още утре в Черната джамия ведно с онзи руски кочияш Каравелов Петко, това ли искаш? - пита Стамболов и се смей. Смей се и Олимпий: - Наздраве, Стефане! - Наздраве, Олимпий! „Наздраве, Олимпий! Наздраве, Стефане!" - пиха, че даже и пяха до 4 часа сутринта. Стамболов се прави на много пиян, тръгва си, олюлява се, подпира дуварите, а Олимпий тича по заобиколните улици към Военното училище, където го чакат съзаклятниците. На портала обаче го спират не юнкери, а войници с насочени щикове: - Назад! - Аз съм майор Панов. - Назад! - повтарят щиковете. В това време по алеята към портала се зададе конвой - водеха четирима арестувани офицери. Тримата минаха мълком край Олимпий, четвъртият се извърна и го заплю: юнкерът, пратен след полунощ от съзаклятниците в дома на майор Панов - да види защо майорът се бави, беше видял през прозореца как двамата със Стамболов, прегърнати, пият и пеят... Олимпий се втурна назад - към къщата на Стамболов, удря с юмруци по вратата и вика: - Стамболов! Какво направи ти с мене? - Спасих ти живота, приятелю - отвърна Стамболов. - Ти погуби честта ми! За всички аз съм предател! - Да спася честта ти нямах сили, Олимпий... Още същия ден името на майор Олимпий Панов бе заличено от списъците на българската войска, първо бе интерниран в Ловеч, после екстерниран в Румъния. Пътьом той се срещна в Русе с майор Узунов, който скоро бе пристигнал тук от Видин, и за една нощ, разказвайки му униженията си, успя да го убеди, че виновен за всичко е „узурпаторът Стамболов", че неговата омраза към Русия, неговата нехристиянска гордост са пагубни за България - по-добре е да се смирим, казваше Олимпий, и да се влеем в голямата славянска река, отколкото да останем гордо поточе, което ще изчезне в пясъците на историята; прегърнаха се и се заклеха да пролеят кръвта си пред олтара на великата идея за всеславянско братство. Както пише в Дневника си Стамболов: След юнкерското дяло, на което главната цел е била арестуването или убиванието на регентите и министрите... издирихме заговора и го потушихме, изгонихме зад граница мнозина от предателите офицери и граждане, други съдилищата осъдиха на вечен затвор и други наказания... След този заговор най-младият министър-председател в нашата история - министърът на вътрешните работи д-р Васил Радославов, дава воля на насилието; руссото момче - както го нарича Стамболов, - което хитрува, скритничи, прави се на храбър, произволствува, съзнателно лъже и изкривява истината и чрез тия и други подобни мискинлици иска да мине за голям човек; той и кликата му - продължава Стамболов - сега мислят как завинаги да остане властта в ръцете им и да съсипят не само явните си противници.1 Той изгубва всяка държавническа висота и прислиза до свирепостта на турски полицай - добавя и Антон Страшимиров. - За всяко донесение срещу някои русофили той телеграфира: „Стоварете му вагон дърва!", т.е. пребийте го от бой.2 Със своите произволи той силно компрометира регентството и улесняваше силно конспирациите на Русия и нейните агенти - пише и Димитър Маринов. Закриляният от Радославов окръжен управител на Русе Мантов, възседнал на кон с камшик в ръце и ескортиран от стражари, ходеше по русчушките улици, арестуваше и правеше обиски и над арестуваните граждани се извършваха неистовства в тъй наречената „Мантова гробница", по разпорежданието на Мантова бяха бити от полицията и двама офицери, и Узунов беше изпратил на Стамболова телеграма със следното съдържание: „Отървете ни от предизвикателните произволи на Мантова, защото лошо ще стане!" - Стамболов настоя да бъде Мантов уволнен или преместен, но Радославов остана непреклонен. Ако беше това мнение уважено от г. Радославова - бунт в Русчук нямаше да има - заключава Димитър Маринов, но май не е съвсем прав - половин месец преди бунта, в едно писмо от 26 януари 1887 година, майор Узунов пише: „Цяла Европа заедно с нашите нови „освободители" - англичаните и австрийците, съзнава, друг изход няма, освен да се свали законното българско регентство и да се смени с друго по-естествено и приятелско на Русия, т.е. да дойде на власт нашата русофилска партия, цанковистите и съединистите". В Букурещ Олимпий попадна в прегръдките на Радко Димитриев, Бендерев и Груев, включиха го веднага в Тайния Революционен Комитет, имаха и печат - по средата кръст, отгоре: Сим победиши,отдолу: 1886, 9 август, а в кръг наоколо: Българско народно временно правителство. Старият наш познайник Хитрово, сега дипломатически агент на Русия в Букурещ, снабдяваше всички заговорници с руски паспорти, обещавайки им в случай на провал пълна неприкосновеност като руски поданици. Планът беше прост: да се вдигне бунт или въстание, което да трае поне три дена, да се сформира временно правителство, това правителство да поиска помощ от Русия, Русия идва веднага на помощ и... нататък е ясно. По-възрастните мои читатели ще си спомнят, че този сценарий бе разиграван успешно и в по-нови времена: по същия този начин през 1940 година Съветският съюз окупира прибалтийските републики, повикан „на помощ" от скалъпените там временни правителства; през 1956-а съветските войски отидоха „на помощ" в Унгария, после отидоха да освободят и Чехословакия през 1968-а от „незаконното правителство" на контра-революционерите...
И капитан Кръстев, направен на решето от куршумите, рухна от коня си. Като видяха това, Радко Димитриев, Бендерев и Груев изчезнаха яко дим в мъглата, която се стелеше над Дунава... (Странна традиция се установи оттогава в новата ни история: водителите на бунтовете да бягат първи...) Още нечули за погрома в Силистра, но като чуха гърмежите отсреща, откъм българския бряг, старите комитаджии Олимпий Панов и Тома Кърджиев се качиха в Гюргево на една лодка и провирайки се между ледените блокове, които покриваха замръзващия Дунав, запътиха се към Русчук. Там бунтът бе вдигнат през нощта на 18-и срещу 19-и и от 4 часа сутринта до 4 часа следобед из града ехтяха изстрели, даже две оръдия гръмнаха по веднъж; водач на бунта беше видинският герой майор Узунов (да му бере греха Олимпий!), той поведе своя Пионерен (инженерен) полк срещу 5-и пехотен Дунавски полк, но бе ударен в гръб от въоръжените дружинки „България за себе си" и войниците му се разколебаха... Макар и за кратко, тук бе пролята много кръв - повече от 50 души бяха убити или ранени, между тях имаше невинни жени и деца, ранен беше и майор Узунов, а също подполковник Филов (бащата на по-сетнешния министър-председател Богдан Филов) и руският капитан Болман... Правителството се стресна - пламне ли бунт и в Шумен, и в другите околни гарнизони - ставаше страшно, освен това от Одеса тръгнали за Русчук три военни парахода с войска и топове,1 затова военният министър полковник Николаев заповяда на войскови части от Търново, Разград, Свищов, Ловеч, Варна и Плевен да тръгнат към Русе - да смажат час по-скоро русенския бунт, но преди да стигнат тези войски до Русе, бунтът бе потушен от тамошните офицери националисти, между които бе и капитан Узунов - брат на майор Узунов (о, братска любов!)... Привечер бунтовниците побягнаха с лодки към Румъния и капитанът на парахода „Голубчик" ги ловеше по Дунава един по един като шарани... По същото това време, към 4 часа следобед, изпадналото в паника правителство започна безразборни арести в столицата: арестувани бяха Петко Каравелов, Илия Цанов, майор Никифоров, Димитър Ризов и още много граждански и военни лица - насилието ражда насилие; в Черната джамия (днешната църква „Свети Седмочисленици"), превърната в затвор, започнаха издевателства: особено жестоко бе бит Каравелов: би го собственоръчно пияният майор Коста Паница, тогава главен военен прокурор на Княжеството, бил го с камшик, ритал го с ботуша си в главата; хвалеше се по-после, че бил накарал Робчето (македонец, съдържател на шантан) да содомиса бившия държавник 2 - отмъщаваше Паница на Каравелов за това, че навремето искаше да го арестува по случай аферата с костите на Раковски. Тук, драги читателю, нека спрем за малко - искам да ти разкажа две кратки поучителни историйки за две големи личности в нашата история, пък ти си избери за подражание когото искаш. Драган Цанков по това време отишъл в Цариград и връчил на Великия везир Кямил паша меморандум, в който описвал „проливанията на кръвта, екзекуциите на офицери и граждани, гърменията и убийствата по улиците, арестуванията на сума офицери и граждани по всичките градове на България, варварските и гнусните изпитания, на които бяха подложени арестуваните в затвора" и като спасение поискал Турция да окупира България! Великият везир Кямил паша му върнал меморандума, без да каже дума, а на д-р Вълкович казал: „Mais c'est ип traotre! "3 Когато се разчуло, че в затвора е бил изтезаван и бившият министър-председател на България, избухнал международен скандал и чуждестранните дипломатически представители поискали от правителството лично да проведат анкета, отишли в Черната джамия, придружени от куп чужди кореспонденти, и попитали Каравелова: вярно ли е, че е бил изтезаван? Пребитият Петко Каравелов отвърнал гордо: - В моето Отечество такива работи не стават, господа. Чужденците мълком му се поклонили и си отишли. А в неговото Отечество ставаха още по-страшни работи.Майор Рачо Петров, току-що пристигнал в Русе и назначен за главнокомандващ на източните гарнизони, получи от военния министър полковник Николаев следната зловеща телеграма: Назначете полевой военен съд от трима офицери, за да осъдят всички мятежници и разстрелят в 24 часа. Унтерофицерите да се разстрелят до един, а от войниците на 5 един. Добре ще бъде, ако се изпроводят по трима за разстрелване в гарнизоните: Шумен, Свищов, Видин, София. Полковник Николаев. Съдът се събра на другия ден вечерта. Заместникът на Николаев капитан Паприков с друга телеграма даваше преки наставления на съдиите: Съд в два-три часа. Всичките офицери без изключение смъртна казнъ. Фелдфебели и унтерофицери без изключение смъртна казнъ. Редовите на 20 души по жребие един да се застрели. От новобранците по един на 50 да се застрели. Съдът ще решава така: самопризнание за участие в мятежа - разстрелвание. Които не признават, достатъчно е двама свидетели - и разстрелвание. Военният съд осъди на смърт майорите Олимпий Панов и Атанас Узунов, руския капитан Болман и капитан Зеленогоров, поручик Кръстеняков, подпоручиците Кожухарски, Трамбешки, Данев и гражданите Тома Кърджиев и Александър Цветков, посмъртно осъди на смърт и подполковник Филов (той бе издъхнал от раните си); на 15-годишен тъмничен затвор бяха осъдени подпоручиците Мирков, Кръстев и Божински. Руското правителство поиска освобождаването на осъдените, понеже били руски поданици (нали беше им раздало руски паспорти). Съдът обаче освободи само руския капитан Болман. Това ядоса полковник Николаев и той настояваше: Бързайте! Щом осъдите някого, разстрелвайте го незабавно! Стамболов обаче час през час пращаше други телеграми: Ако има някои осъдени на смъртно наказание за през тази нощ, няма да ги екзекутирате, докато не получите от нас изрична заповед. Никакви присъди за смъртно наказание няма да потвърдявате и изпълнявате, преди да получите разрешение. На осъдените заявете, че имат право да молят за милост... Стамболов се надяваше, че ще може да спаси поне стария си приятел, но никой от осъдените не помоли за милост: - Не сме ние нито първите, нито ще бъдем последните, за нас смъртта е вечен живот, нашата идея трябва да разцъфти - казал спокойно Олимпий. Оставаше Стамболов да моли за милост регентите и министрите: Узунов, Филов и другите действащи офицери, изменили на клетвата си и вдигнали войската да извърши държавен преврат - това навсякъде и винаги според военните закони се е наказвало и се наказва с разстрел, но Олимпий и Тома Кърджиев бяха заловени в лодката посред реката, преди да стъпят на българския бряг, не бяха гръмнали ни веднъж - за какво ги осъждат на смърт? - обаче регентите и министрите, които заседаваха от сутринта до вечерта в София, в телеграфната станция, не проявяваха капка милост:
„Министрите Стоилов и Начович обвиняват Стамболов в малодушие, а по-късно всички единодушно ще го обвинят за тази присъда" - ще пише по-късно в спомените си Султана Рачо Петрова, понеже го знае от мъжа си... Накрая Стамболов въздъхна болезнено и каза: - Нека бъде, както искате. Когато произнесе тия думи, в очите му се появиха сълзи, които падаха по лицето му - разказвал после на Симеон Радев очевидецът на тази среднощна сцена телеграфистът Димитър Цанев. Тук следва и онази сцена, за която споменах в Предисловието на Книга трета: Вечерта Стамболов се върна у дома си унил и мрачен. Въпреки обичая си той мълчеше, туряйки сегиз-тогиз ръката на челото си. Когато сложиха трапезата, майка му го попита: - Стефане, какво стана, синко, с Олимпия? Тя обичаше Панова като свое дете. - Ех, мамо, нищо не можах да направя за него, сила не ми стигна - отговори той, задавяйки сълзите, - ами стани утре рано и иди да запалиш свещ за него. Утринта на 22-ри щяха да се изпълнят смъртните присъди. (Написал го Симеон Радев, все едно че е надничал през прозореца и е подслушвал през ключалката. За обвиненията на историците, че това противоречи на истината и какво казва по този въпрос Аристотел - виж в Предисловието на тази Книга.) На другия ден военният съд осъди на смърт и провинилите се в бунта фелдфебели, унтерофицери и войници. Те бяха строени в една редица в двора на казармата, а срещу тях бе строена ротата, която трябваше да ги разстреля. Главнокомандващият източните гарнизони майор Рачо Петров застана пред осъдените и произнесе следната реч: - Войници! Вие погазихте вашата войнишка клетва: изменихте на Отечеството и стреляхте срещу своите братя. Съгласно военните закони вие сте осъдени на смърт и трябва да бъдете застреляни. Войниците плачеха. - Обаче, като вземам предвид, че вие сте повече новобранци и още не сте усвоили вашите войнишки длъжности, нито вашите права, от името на Отечеството ви опрощавам. Служете му занапред вярно! Войниците паднаха на колене и извикаха: - Ще умрем за това Отечество!1 Читателят покрай многото споменати тук телеграми може би е забравил оная, в която руският консул в Русе Шатохин пише до Каулбарс: ,,...с подписа си и с подписа на нашия консул във Видин, сега пребивающ в Русчук, дадох на Шуменския гарнизон нужните парични средства за издръжка на гарнизона до назначаване на новото правителство", след което добавя: „Най-покорно моля Ваше Превъзходителство да благоволите да направите разпореждане за доставяне в касата на консулството 100 хил. лв. за попълване окупационния фонд и секретните суми, изразходвани в течение на настоящата година" - значи 100 хиляди лева са вече изразходвани, половината са дадени на офицерите от Шуменския гарнизон, другите 50 хиляди кому са били дадени? Те не стигнали - Шатохин иска още 100 хиляди, на което Каулбарс отговаря:
Русия не жали парите. Като напомня на читателя и миналогодишното изявление на руския посланик в Цариград Нелидов, че „Организирането на преврата на 9 август струваше на Русия само 300 000 лева" - аз си задавам страшния въпрос: русофили идеалисти ли са били метежниците в Русе - или рублофили, т.е. купени с руски рубли? Може би за да отхвърли поне от себе си това мръсно съмнение, преди разстрела Олимпий дал на свещеника портмонето си - да го предаде на брат му Павел: в портмонето имало само една монета от два български лева. Но все пак някой е вземал онези „секретни суми", нали? Тъй или иначе, разстреляли ги преди разсъмване в тъмното сред нивите извън града, майор Узунов сам командвал разстрела си, като извикал на войниците: „Момчета! Аз ви учих да стреляте в гърдите на неприятеля, стреляйте сега в моите гърди!", хвърлили ги в общ гроб, заринали го грижливо - да не си личи къде е, февруарският сняг довършил маскировката, напролет селяните изорали нивите, посели жито, реколтата била богата... След повече от половина век, при поредния политически обрат закарали там арестувани русофоби и ги накарали с нокти да ровят из нивята - да изровят костите на разстреляните русофили, след което ги разстреляли и ги хвърлили в същия гроб, заравнили го пак - да не си личи къде е, реколтата сигурно пак е била богата... Недалече от това място, наричано сега от народа Разстрелените, край магистралата от Русе за Варна стърчи паметник на плачеща жена - не се знае кого оплаква тя: русофилите или русофобите? А хората, като се случи да минат оттук, снишават глас и отминават бързо като край прокълнато място. Стамболов наистина бил покрусен, не само заради Олимпий. В Дневника му има излияния, странни за един държавник:
Когато донесоха на Стамболов списъка на офицерите, участвали в съзаклятията, той, без да разгърне папката, я хвърли в огъня на камината и рече: - Господа, Отечеството е спасено, нека имената на предателите останат неизвестни!
Каталог: Polezni%20knigi Polezni%20knigi -> Стефан Цанев бъ л г а р с к и Х р о н и к и Polezni%20knigi -> Стефан Цанев б ъ л г а р с к и Х р о н и к и Polezni%20knigi -> Славянобългарска история паисий хилендарски Изтегляне 6.99 Mb. Сподели с приятели:
|