Стефан Цанев бъ л г а р с к и Х р о н и к и



страница1/25
Дата22.07.2016
Размер5.41 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   25
Стефан Цанев
БЪ Л Г А Р С К И Х Р О Н И К И

том 1
История на нашия народ от 2137 пр. Хр. до 1453 сл. Хр.

ПРЕДИСЛОВИЕ


Пазил ме Бог от изкушението да деля мегдан с историците - аз само се опитах да преразкажа на прост и образен език написаното в академичните книги, прибавяйки тук-там дори диалог, та читателят да види като на театър играта на тоя свят, промяната и гибелта на големи царства и царе1, но се стараех това да не става в ущърб на истината, придържах се стриктно към общоприетите научни гледища за историческите личности и събития; когато по даден въпрос или събитие срещах различни мнения, позволявах си да избера едно от тях и много рядко (да ме прости Господ и историците!) дръзвах да изкажа свое мнение.

И тъй прерових повече от 40 000 страници, за да събера и стъкмя тази книга, четях всичко, където ставаше дума за нашите предци, особено старите хроники, черпех жадно, както се казва, вода от изворите, макар някои да бяха размътени от лъжи, а други да горчаха поради неприятните за нас истини, но тези хроники, писани от съвременници и свидетели на отдавнашните събития, превръщат мъртвата история в жив и достоверен разказ, затова аз не предъвквах думите им, преразказвайки ги, а съм ги предал дословно в книгата си2 — те са живите гласове от оня свят: като се почне от древните - Омир, Херодот, Еврипид, Платон и Аристотел; после - Страбон, Плиний Стари, Плутарх, Тацит, Светоний и Птолемей, живели и писали в началото на новата ера; след тях - Магнус Феликс Енодий, Комес Марцелин, Прокопий Кесарийски, Менандър, Йоан Ефески, Йоан Мелала, Псевдомаврикий и Йорданес, живели и писали през V и VI век; папа Григорий I, Себеос, Фредегарий, Теофилакт Симоката и „Де­янията на свети Димитър Солунски" - от VII век; Павел Дякон, арменският монах Гевонд, Теофан Изповедник, патриарх Никифор, Византийски аноним и Мадарските надписи - от VIII век; надписът от Филипи, Маламировия надпис, папа Йоан VIII, папа Стефан V, рейнският архиепископ Хинкмар, Теодор Дафнопат, отгово­рите на папа Николай I по допитванията на княз Борис, философът пат­риарх Фотий, Scriptor incertus (ватикански аноним), Анастасий Библио­текар, Хрониката на ал-Табари, писма на Лъв Магистър Хиросфакт до цар Симеон Велики и отговорите на цар Симеон, Йоан Екзарх, герман­ският игумен Регинон, Хрониката на ибн-Батрик, Пространно житие на Кирил, Пространно житие на Методий - от IX век; анонимният Продължител на Теофан, Симеон Логотет, писма на патриарх Николай Мистик и писма на император Роман Лакапин до цар Симеон, писма на патриарх Теофилакт до цар Петър, Лъв Дякон, поетът Йоан Геометър, арменецът Степан Таронски Асохиг, Синаксарът на Ца­риградската църква, Менологият на Василий II, Йосиф Генезий, Лъв Гра­матик, Константин Багрянородни, енциклопедията „Свидас лексикон", арабите ибн-Фадлан, ал-Масуди и Ибрахим ибн-Якуб, нашият презвитер Козма, ватиканският посланик Лиудпранд, Константин Преславски и Тайната книга на богомилите - от Х век; Яхъя Антиохийски, Битолският надпис на цар Иван Владислав, арменецът Аристакес Ластиверци, Йоан Скилица и плагиатът му Георги Кедрин, Михаил Аталиат, Михаил Пеел, Йоан Зонара, „Повесть временных лет" и Българският апокрифен летопис - от XI век; Анна Комнина, Евтимий Зигавин, Никита Хониат Акоминат, якобитският патриарх Михаил Сирийски, папа Урбан III, Фулхерий Шартърски, Теофилакт Охридски, Вилхелм Тирски, баварският епископ Ото Фрайзингски, холщайнският мисионер Хелмолд, латинският летописец Ансберт, незнайният Дуклянски презвитер, рицарят Алберт, Пространно житие на Климент Охридски и Народно житие на св. Иван Рилски - от ХІІ век; писма на папа Инокентий III до Калоян и писма на Калоян до папа­та, кръстоносците Жофроа дьо Вилардуен, продължителят му Анри дьо Валансиен и Роберт дьо Клари, писмо на Латинския император Хенрих до папа Инокентий III, Анонимна старофренска хроника, абат Алберик от Шампания, Синодика на цар Борил, писма на папа Григорий IX, инквизи­торът Райнер Сакони, монахът Цезарий Хайстербахски, абатът Арнолд, персиецът Рашид-ад-Дин, Древнобългарската летопис (от Волжка Бълга­рия) на Гази-Барадж, Свърлижкото евангелие, Търновският надпис на Иван Асен ІІ, Георги Акрополит и Георги Пахимер - от XIII век; Марко Поло, житието на свети Сава, Станиславов пролог, Тома Архидякон, венецианецът Марино Сануто, Никифор Григора, поетът Мануил Фил, Теодор Метохит, Йоан Кантакузин, Законника на Стефан Душан, сръбският архиепископ Данило, анонимният Продължител на Данило, Житието на Теодосий Търновски от цариградския патриарх Калист, патриарх Евтимий, Йоасаф Бдински, Похвала към цар Иван Александър, монахът Исая - от XIV век; немецът Ханс Шилтбергер, Йохан Сервион, турците Мехмед Нешри, Лала Шахин и Урудж, унгарецът Йоан Туроци и полякът Ян Длугош, Турска летописна бележка от 1451 г., Григорий Цамблак, Констан­тин Костенечки, Древнобългарската летопис (от Волжка България) на Мохамед-Амин, Староосманска анонимна хроника и Безименната Българска хроника - от XV век; особено ценни за мен бяха и по-късните „Анали" на Цезар Бароний и „Царството на славяните" на Мавро Орбини, писани в края на XVI и издадени в първите години на XVII век, Хрониката на влашкия монах Михаил Мокса от 1620 г., „Византийска история" на Шарл Дюканж, пуб­ликувана през 1680 година, а също така „История на България" от Блазиус Клайнер, излязла през 1761 година и, разбира се, „История славянобългарска" на Паисий Хилендарски, написана само година по-късно, през 1762 година - от Паисий се учех, че не е важно само какво казваш, но и как го казваш, че историята не е хладнокръвна хроника на минали събития, не е панихида на миналото, а камбана за будене на днешните съвести; не бих могъл да се ориентирам из мъглата на вековете, ако не бяха книгите на големите историци от XIX и XX век: „История на българите" от Константин Иречек, „История на българския народ" и „Книга за българите" от Петър Мутафчиев, и особено капиталната „История на Българската държава през средните векове" и „България през XIV и XV век" на Васил Златарски, а също така десетките енциклопедии, справочници и христоматии; но това не би било достатъчно, ако пред очите ми през цялото време не бяха трудовете и на другите наши и някои чужди учени (по азбучен ред): Александър Фол, Александър Циткилов, Боно Шкодров, Борислав Примов, В. Василевский, Васил Гюзелев, Васил Томов, Васил­ка Тъпкова - Заимова, Васко Арнаудов, Велизар Велков, Веселин Бешевлиев, Владимир Георгиев, Владимир Цонев, Геновева Цанкова - Петкова, Г. И. Георгиев, Георги Бакалов, Георги Велев, Георги Китов, Георги Марков, Георги Михайлов, Георгий Острогорски, Горанка Тончева, Григор Велев, Димитър Попов, Дочо Шипковенски, Евгени Радушев, Емил Александров, Емил Костадинов, Зорка Йорданова, Иван Божилов, Иван Венедиков, Иван Дуйчев, Иван Иванов, Иван Манолов, Иван Маразов, Илия Илиев, Йордан Андреев, Йордан Детев, Йото Николов, Киряк Цо­нев, Кръстю Миятев, Кръстю Мутафчиев, Кубрат Томов, Кую Куев, Ленчо Димитров, Любомир Йончев, Максим Караджов, Маргарита Харбова, Марин Дринов, Мария Чичикова, Никола Алтънков, Николай Кафтанджиев, Николай Овчаров, Петко Димитров, Петър Ангелов, Петър Добрев, Петър Ников, Петър Петров, Петър Тивчев, Пламен Павлов, Пламен Цонев, Родни Кяслдън, Румен Катинчаров, Руслан Костов, Сер­гей Иванов, Симеон Нейчев, арх. Слави Дончев, Соня Георгиева, Станчо Ваклинов, Стивън Рънсиман, Страшимир Лишев, Таню Танев, Татяна Ярулина, Тодор Герасимов, Тодор Ялъмов, Тотю Коев, Ф. Г.-Х. Нурутдинов, Христо Матанов, Христо Данов, Цветелин Степанов, Явор Шо­пов (моля за прошка, ако съм пропуснал някого) - малко или много съм взел от всекиго по нещо, от всекиго в мен е останала поне една мисъл, поне една дума, за което на всеки един от тях съм дълбоко признателен; и накрая не мога да не благодаря на писателите Иван Вазов, Ди­митър Талев, Фани Попова -Мутафова, Емилиян Станев, Стефан Дичев, Евгени Константинов, Вера Мутафчиева и Антон Дончев, които със сво­ите исторически съчинения вдъхваха кураж на въображението ми.
Февруари 2006 Авторът

СЪДЪРЖАНИЕ



211

Пролог. (2137 г. пр. Хр. - 668 г. сл. Хр.). Из мъглата на вековете. Древните Българии. Защо българският народ не познава своята история. Кога за пръв път българите се спо­менават в китайските летописи. Разселването на прабълга­рите през Тибет на юг към Индия и Месопотамия и на запад към Алтай, Памир и Черно море. Осемте Българии преди Велика България. Заветът на хан Кубрат. Космическите познания на прабългарите. Прабългарска цивилизация 33 000 години преди Христа? Волжка и Куберова България.

35

КНИГА ПЪРВА

37

Глава I. (668-700). Белият конник. Хан Аспарух. Аспарух преминава Дунава. Първият сблъсък с Византийската империя, първата победа. Съюзът със славяните. Основаването на дванадесетата България, истинската дата. Построяването на столицата Плиска, сакралната схема. Откъде е чакълът под траверсите на жп линията Русе—Варна.

50

Глава П. (1234 пр. Хр. - 106 сл. Хр.). Подземната цивилизация. Траките. Гибелта на хан Аспарух. Откога 77-те тракийски племена населяват Балканския полуостров. Какво пише за тях Херодот. Религията на траките. Великата богиня - майка. Дионис. Орфей. Перперикон - светилището. Траките в Троянската война според Омир. Защо траките нямали писменост. Подземната им цивилизация. Завладяването им от римляните. 106 година - краят на тракийската цивилизация.

68

Глава Ш. (След 77 г.). Прегръдка по-опасна от меча. Сла­вяните. Кога славяните идват на Балканите. Опити да завладеят Солун. Моралът на славяните. Поглъщането на траките. „Цялата земя се пославянчи." Словото на славяните - началото на нова цивилизация. Боговете на славяните. Светилището на Мадара, религиозният плурализъм. Демонологията на славяните.

85

Глава IV. (700-721). Спасителят на Европа. Кесарятхан Тервел. След поражението от хазарите. Кой е Мадарският конник. Съюз с Юстиниан Носоотрязания. Триумфалното влизане на хан Тервел в Константинопол, провъзгласяването му за кесар в храма „Света София". Лъжепророкуващият гарван, мечтата за Константинопол. Коварството на Юстиниан. Битката при Анхиало. Договорът с император Теодосий III. Нашествие на исляма. Арабите обсаждат Константинопол. Хан Тервел унищожава арабската армия.

99

Притурка към глава IV. Много кратка история на Ви­зантия. Константин Велики и светещият кръст на небето. Пренасянето на столицата от Рим във Византион през 324 г. Разделянето на Римската империя. Краят на западната Римска империя. Структура и морал на Източната Римска империя, наречена Византия. От кого изтича Светият Дух - разкол между католическата и православната църква. Светската и духовната власт на Константинопол.

103

Глава V. (721-802). Превратни времена. Хановете Кор-месий, Севар, Кормисош, Винех, Телец, Сабин, У мор, Токту, Паган, Телериг и Кардам. Мадарските надписи. Мълчанието около хан Севар. Превратът на хан Кормисош, краят на рода Дуло. Деветте похода на Константин V Копроним срещу България. Борба между прабългарската и славянската аристокрация. Бягството на хан Сабин в Константинопол. Убийството на хан Паган. Как хан Телериг измамил Константин Копроним. Хан Кардам разбива Константин VI и го изпраща гол в Константинопол.

118

Притурка към глава V. (723-843). Иконоборството. Никейският събор, символът на вярата. Арий и арианството. Поява на иконите. Търговия с икони и мощи. Разбогатяване на църквата. Иконите - идоли? 723 година - начало на иконоборството. Погром срещу монасите, конфискация на църковното имущество. Гонение на иконоборците. Възстановяване култа към иконите - през 843 година.

121

Глава VI. (802-814). Любимецът на Тангра. Хан Крум. Кои са аварите. Хан Крум унищожава Аварската империя. Защо е пропаднала Аварската империя според аварските пленници. Законите на хан Крум. Изкоренил ли е хан Крум лозята? Никифор превзема Плиска. Разгромяването на Никифор. Обичаят да се прави чаша от череп. Хан Крум произнася първата славянска дума „наздраве". Превземането на Месемврия. Пред Константинопол. Опит да бъде убит хан Крум. Отмъщението на хан Крум. Арменчето Василий от Македония и чудно голямата ябълка. Подготовка за превземането на Константинопол. Внезапната смърт на хан Крум.

141

Притурка към глава VI. Обсадните машини. Бойни кули, таран (овен), костенурки (куританки), стрелометни, каменометни и огнеметни машини, скорпион (диво магаре), триболи и тетраболи.

143

Глава VII (814-852). Братската омраза. Хановете Омур­таг, Маламир и Пресиян. Мистерията около смъртта на хан Крум - сакрално убийство? Първата война на хан Омуртаг, първи погром. Сключване на 30-годишен мир. Гонение на християните. Въстание на Тома Славянина. Прочутият надпис на хан Омуртаг „Човек и добре да живее, умира..." Хан Маламир убива брат си Енравота - първият български християнски светец. Хан Пресиян спира гонението срещу християните. Разширяване на България до Егейско и до Адриатическо море.

155

Глава VIII (852-865). Кръстът на Христос. Княз Борис - Михаил. Няколко думи за новия съсед на България - Свещената Римска империя. Война с хърватите и със сърбите. Как хан Борис превръща пораженията в победи. При Людовик Немски. Как философът Фотий станал патриарх за един ден. Тайното нощно покръстване на княз Борис. Бунтът на болярите. Разликата между княз Борис и Исус Христос. Безмилостното изтребване на 52 болярски рода до девето коляно. Тъмните последствия от насилственото покръстване. Разкаянието на княз Борис.

172

Глава IX. (865-889). В началото бе словото. Константин-Кирил Философ, Методий, Климент и Наум. Писмо на Фотий до княз Борис. Княз Борис иска патриарх от папа Николай I. Папата за втори път покръства българите. Анатеми между патриарх Фотий и папа Николай I. Низвергването на Фотий. България - ябълката на раздора между източноправославната и римокатолическата църква. VIII Вселенски събор в Константинопол, автономия на българската църква. Третото покръстване на българите. Фотий отново патриарх. Кое би било най-добре за България: езичеството, православието или католицизма? Защо княз Борис избрал православието. Константинополският университет (Магнаурската школа), какво се изучавало там, колко по-късно са основани първите университети на Запад. Ученикът на Фотий - Константин Философ. Създаване на славянската азбука. Мисията в Моравия. Константин и Методий в Рим, нарушаване на триезичието. Смъртта на Константин-Кирил. Патилата на Методий в Панония. Бягството на учениците му, идването им в България. Кой е създал кирилицата. Княз Борис-Михаил напуска трона.

193

Притурка към глава IX. Съветите на Фотий. Фотий дава наставления на княз Борис как да управлява България. Четиво забранено за днешни държавници.

195

Глава Х. (889-912). Златният век. Княз Расате-Влади-мир, цар Симеон Велики. Защо княз Борис се отказал от властта. Симеон съобщава на баща си, че брат му Расате-Владимир кощунства. Княз Борис ослепява Расате и възцарява Симеон. Пренасяне на столицата в Преслав. Славянският език - официален за България. Симеон удушава Раса­те. Симеон вдига оръжие срещу Византия. Маджарите опожаряват Преславската обител. Прелюбопитните писма между Симеон и Лъв Магистър. Разгром на маджарите. Разгром на византийците при Булгарофигон. Поход към Кон­стантинопол. Сключване на 17-годишен мир. Какво представлява Велики Преслав. Златният век на България — началото на славянската цивилизация.

212

Глава XI. (912-927). Кървавият век. Симеон - цар на българи и ромеи. Лъжепророкуващият гарван. Поход към Константинопол. Лъжовното короноване на Симеон за василевс (цар). Опустошителни нападения на Симеон. Молбите на патриарх Николай Мистик. Битката при Ахелой. Отново към Константинопол. Защо България не е имала флота? Симеон си назначава патриарх, патриархът го коронясва за цар. Писмото на Роман Лакапин до цар Симеон. Война срещу Сърбия, поражение. Отново към Константинопол. Какво щеше да стане с България, ако цар Симеон бе превзел столицата на Византия? Опустошаване на Сърбия. Хърватия разгромява българската войска. Рим обещава царски венец и скиптър на Симеон. Подготовка за окончателното превземане на Константинопол, молбите на император Роман Лакапин. Предсказанието на византийски астролог. Внезапната смърт на цар Симеон Велики.

231

Глава XII (927-971). Грехът на светеца. Цар Петър I, цар Борис П. Разрухата на България след победните войни на цар Симеон. Мирът с Византия. Бунтовете на Петровите братя Иван и Михаил. Нашествия на маджарите. Поява на богомилите. Царските синове Борис и Роман заложници в Константинопол. Унижението пред император Никифор Фока. Нашествие на Киевския княз Светослав. Смъртта на цар Петър. Завръщане на синовете му в Преслав. Второ нашествие на княз Светослав в България, превземането на Преслав. Императорът Йоан Цимисхий тръгва да освобождава България от русите, превзема Преслав, прогонва Светослав, отвежда Борис и Роман в Константинопол. Триумфът на Цимисхий, публичното развенчаване на пленения цар Борис ІІ.

252

Глава XIII (972-1014). Героическата агония. Цар Роман, цар Самуил. Кои са комитопулите. Бягството на Борис и Роман от Константинопол, смъртта на Борис. Гибелта на Мойсей и Давид. Поход на Василий II срещу Средец, разгрома при Траянови врата. Плачът на поета Йоан Геометър. Самуил убива брат си Арон. Пленяването на Роман. Нахлуване на цар Самуил в Пелопонес, катастрофалната битка при река Сперхей. Пленяването на сръбския княз Владимир, женитбата му за дъщерята на цар Самуил. Битката при Скопие, поражение. Битката при Беласица, бягството на цар Самуил. Василий II ослепява 15 000 български пленници. Смъртта на цар Самуил.

267

КНИГА ВТОРА

269

Глава I. (1014-1185). Първото падение. Цар Гаврил-Радомир, цар Иван-Владислав, Петър Делян, Константин Бодин, Василий Врач. Свирепата скръб на Гаврил-Радомир. Иван-Владислав убива Гаврил-Радомир. Смъртта на Иван-Владислав. Масовите предателства. Предателството на царица Мария. Ослепяването на воеводата Ивац. Убийството на непримиримия Сермон. Потомците на цар Иван-Владислав и царица Мария. Въстанието на Петър Делян. Убийството на Тихомир. Малко отклонение из историята на Византия. Явяването на Алусиян, ослепяването на Петър Делян. Въстанието на Георги Войтех и Константин Бодин. За обичая на българите да повикват начело на народа лица от царски род. Нашествия на печенеги, кумани, узи, нормани и маджари. Облакът от еретици.

287

Притурка към глава І. Изгарянето на ересиарха Васи­лий Врач. Из книгата на Анна Комнина „Алексиада".

290

Глава II. (ІХ-ХІV). Осанна или анатема? Богомилите. Дванайсетте бога и поп Богомил. Приказка за Дядо Господ и Дявола. Какво проповядвал поп Богомил. За молитвата „Отче наш". Структура на богомилските общини. Трите главни богомилски църкви. Разпространение на богомилството по света. Създаване на Инквизицията. Кладите на папа Инокентий III. Славата и проклятието на богомилите.

306

Притурка към глава II. Тайната книга на богомилите.

310

Глава III (1185-1197). Първото възкресение. Цар Петър & цар Асен. Появата на селджукските турци. Първият кръстоносен поход. Бесовицата в храма „Св. Димитър" в Търново. Коронясването на Петър. Първа победа на въстаниците. Поражение на въстаниците. Петър и Асен в Кумания. Легионите от демони. Мизия, Влахия, България, Македония - къде са били тогава? Нова победа на въстаниците и наемниците кумани. Разгром на византийците в Тревненския Балкан. Разгром и при Аркадиопол. Речта на цар Асен за мълвата. Завладяване на Средец, Мелник и Струмица. Иванко убива цар Асен. Българи ли са заговорниците или кумани?

329

Глава IV. (1197-1207). Страшният добър Иван. Импера­тор Калоян. Убийството на цар Петър. Среща на Калоян с убийците. Цар Калоян се жени за сестрата на куманина Манастър. Съдбата на Иванко. Цар Калоян превзема Варна; живозаровените. Пазарлъкът на цар Калоян с папа Инокентий III за корона и патриаршия. IV кръстоносен поход, превземането на Константинопол. Балдуин Фландърски обижда кръвно император Калоян. Зверствата на кръстоносците. Ромеите викат Калоян за император. Въстанието. Какво е било знамето на българската държава? Сражението с кръстоносците край Одрин, пленяването на император Балдуин. Заговор в Търново против Калоян, екзекуцията на император Балдуин. Завладяване на Тракия. Калоян Ромеоубиец. Константинопол - заветната цел. Обсада на Солун. Убийството на император Калоян.

351

Притурка към глава IV. Победните паметници. Жестокостта на Калоян. Хипотеза на антрополози и хирурзи. Жестокостите на българите. Трябва ли да се издигат паметници в чест на победите?

354

Глава V. (1207-1218). Зловещата марионетка. Цар Бо­рил. Куманският преврат. Куманката, жената на Калоян, съблазнява Борил. Заговорите на Алексий Слав и на Стрез. Бягството на Иван Асен и Александър. Сражението с кръстоносците край Пловдив, поражение. Загуба на земите отвъд Балкана, загуба на Белградска и Браничевска област, на Ниш, земите на днешна Македония и Албинон. Съдбата на деспот Слав. Съборът против богомилите. Страх и терор. Врагове отвсякъде. Сродяването и съюзяването на император Хенрих и цар Борил. Дъщерята на цар Калоян отравя император Хенрих Фландърски.

365

Глава VI. (1218-1241). Завоевателят на души. Цар Иван Асен П. Завръщането на Иван Асен ІІ. Ослепяването на цар Борил. Женитбата на цар Иван Асен II за дъщерята на маджарския крал Андрей ІІ. За липсата на наши летописи: което не е записано, все едно, че не се е случило. Религиозен плурализъм. Оръжието на Иван Асен II против ересите. Невръстният император Балдуин ІІ моли за помощ цар Иван Асен II. Лъжепророкуващият гарван. Битката при Клокотница, пленяването на епирския император Теодор Комнин. Възвръщане на всички стари територии. Измамата на франките. Съюз с Никейската империя. Обсада на Константинопол. Неразрешимият казус. Божието наказание. Лудата любов на царя по Ирина Комнина. Смъртта на цар Иван Асен ІІ.

383

Притурка към глава VI. Защо нашите царе са нямали шутове? Царят най-малко знае какво става в царството му. Задължението на шута — да казва винаги истината. Защо славянските крале и царе нямат шутове? Имаме ли днес нужда от шутове?

385

Глава VII. (1241-1277). Многоцарствие. Цар Коломан Асен, цар Михаил II Асен, царица Ирина, rex Bulgariae Бела IV, цар Калоян II Асен, imperator Bulgarorum Ростислав Михайлович, цар Константин Асен Тих, цар Мицо Асен, imperator Bulgariae Яков Светослав, княз Дърман и княз Куделин, цар Михаил III, царица Мария. Ирина отравя цар Коломан. Разцепването на България. Загуба на три четвърти от територията. Война с Никейската империя. Калоян II убива Михаил ІІ. Четиримата български царе. Възцаряването на Константин Тих. Краят на Латинската империя. Война с Византия. Тих вика на помощ татарите. Хан Ногай. Мария отравя Светослава. Татарската напаст.

398

  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   25


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница