Стефан Цанев бъ л г а р с к и Х р о н и к и



страница14/25
Дата22.07.2016
Размер5.41 Mb.
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   25

ІХ-ХІV в.

ГЛАВА II
Осанна или анатема?


Богомилите

Понеже аз не съм багрянороден и понеже смятам, че това, което се носи от уста на уста не трябва да се премълча­ва, както обичат да правят управниците от всички времена, не ще ме възпре никакъв срам да изложа тук учението на страшната богомилска ерес.

Още в годините преди покръстването из българските земи шетали най-различни проповедници: маздеисти, митраисти, будисти, мандаити, марионити, юдеи, манихеи, мохамедани, павликяни, месалиани, евстатиани, и, разбира се, християни десетина вида: гностици, мисти­ци, исихасти, ариани, иконоборци, православни, католици и прочее, и прочее...

Освен тракийския бог Слънце (който продължава да грее и до днес на небето), Великата богиня-майка и веселия бог Дионис, освен прабългарския бог Тангра и славянския бог Пе­рун, в небето над България витаели и се борели за власт още боговете Ахурамазда, Ариман, Митра, Буда, Саваот, Хрис­тос и Алах.

Дванайсет бога (без да броим разните духове, самодиви и прочее) да се борят за сърцето на един народ - не е шега работа.

Затова из земята ни българска шетали онези проповед­ници и всеки неистово убеждавал народа ни, че неговият бог е най-добър. (Княз Борис, както видяхме, избрал най-красноре­чивото убеждение: меча.)

Най-неочаквано обаче обърканото сърце на българския народ било спечелено от един поп.

Този поп се казвал Богомил.

Поп Богомил не казвал като Заратустра, че е роден от девица (подобно на Исус), не казвал като Манес, че е божи пратеник (подобно на Буда, Заратустра и Исус), не казвал като Буда, че е постигнал единение с бога, нито казвал като Исус, че е син Божий - поп Богомил бил един най-обикновен прост български поп с черно дрипаво расо.

Отвратен от разврата и разгула на архиереите (тези слу­ги на корема, а не на Бога, както ги нарича по-сетне не някой друг, а смъртният му враг презвитер Козма), той захлопнал зад гърба си вратата на черквата, минал край златния царски дворец и край мраморните палати на бо­лярите, излязъл из източната порта на Велики Преслав, плюл през рамо, нахлупил над очите си черната качулка и тръгнал из великата държава на Симеон, бродел бос от село на село, влизал в сламените селски колиби, слушал псувните и хленча на одрипавелите и омършавели селяни, превърнати в безправни нищи роби в иначе свободното си и богато отечество - и сърцето на поп Богомил се пълнело с недоумение и гняв. С още по-голямо недоумение той слушал странните при­казки, които се шепнели по кръчми и по седенки1:

Дядо Господ си се разхождал по гори и по поляни и се радвал наистина, но все му било криво като си немал другарец да се разговаря с него и да прекарува времето си весело. Веднаж, като се разхождал, мернала му се сянката и той я повикал:

- Стани, друже!

И сянката се изправила пред него като човек, но то не било човек, ами дяволът. Оттогава Господ се сдружил с него и дяволът му станал приятел. На Господа било яко драго от приятелството на тоя другар и затова искал да награди дя­вола с каквото си той поиска.

Дяволът поискал да си разделят света наполовина:

- Земята да е моя - каже дяволът, - а небето нека си е твое.

- Нека бъде така, каквото ти рече - отговорил му Гос­под.

И заповядал дяволът на земята да произвежда всякакви хвъркати и влечуги, дървета и треви, а на морето - да произ­вежда риби и птици небесни, създал гръмотевицата, дъжда, градушката и снега, после намислил да направи човека да прилича на него и да му слугува, направил го от безжизне­на пръст, рекъл душа да му даде - не може.

Бре, му струвал, бре, му баял, духал му, пухал му - не оживявал, дяволското дихание минавало през глинения сто­мах на човека и излизало през задния отвор или от палеца на десния му крак и ставало на змия. Отчаял се дяволът, тича при Господа:

- Господи, дай на человека душа!

Бог се смилил и вдъхнал душа на първия човек, на Адам. После дяволът от реброто му направил Ева. Харесала му първата жена, съблазнил я да яде от забраненото дърво и я обладал с опашката си и тя родила син Каин и дъщеря Каломела.

Като видял какво направил дяволът, Адам решил да на­прави същото - и Ева родила от него син Авел, но той бил убит от Каина, после Ева народила от Адама още 30 сина и 30 дъщери.

Тогава дяволът рекъл на Бога:

- Боже, па да си поделим и човеците: ти вземи живите, а мене дай мрътвите.

- Нека бъде така, каквото ти рече - отговорил Господ.

След много време, като видял Господ, че умрелите ста­нали повече от живите и дяволът има по-много хора от него, разбрал, че се е измамил, и поискал да развали сговора си с дявола, ама не знаел как; тогаз решил да му се роди син не както се раждат други­те хора, а от словото му, и този син да отнеме мрътвите от дявола, ама не знаел как да го роди, мислил, мислил и не можал да измисли, поради това един ден попитал дявола:


  • Как мога да направя да ми се роди син само от словото ми?

  • Твърде лесно - отговорил му дяволът, - вземи, че направи от босилек цвете китка, тури я в пазва, да пре­спиш с нея една нощ, като си кажеш, че искаш да ти се роди син от словото Божие, и щом като станеш, да я про­водиш на благочестивата целомъдрена Мария, за да я подуши, и тя ще стане непраздна.

Господ направил тъй, както му казал дяволът, и прово­дил с ангел Гавраила босилевата китка на целомъдрената Мария, като й казал:

- Нося ти от Бога дарба от хубаво цвете китка, подуши я, че да видиш колко хубаво мирише!

Тя взела китката и я помирисала. След два-три деня Ма­рия станала лехуса.

Щом дяволът узнал, че Исус ще слиза на земята, изпра­тил по свой човек две дървета на Мойсей, за да скове кръст за Божия син, а сам се явил пред Мойсея при пламтящата къпина и му дал скрижала със законите, за да държи чрез тях человеците в страх и подчинение, казвайки им: „Да нямате друг бог освен мене!" - сиреч дявола.

После дяволът платил на евреите трийсет сребърника да хванат Исуса, взел кръста от Мойсея и разпънал Божия син, като помислил, че го е умъртвил, но се излъгал, защо­то Исус бе словото Божие, а словото не се убива. Амин.

А из страната заскитали групички от хора, облечени в дрехи на просяци и клоуни, които събирали с гуслите си наро­да по стъгдите и по кръстопътищата и кривейки се, разиграва­ли нецензурни сценки от Светото писание, като припявали „бесовски песни":


Ха намери я

дева Мария!

Пак се е скрила

със Гавраила.

Старата църква

нещо проскърцва,

нещо се друса...

Правят Исуса!

Че това не е било случайно и рядко явление, свидетел­ствува самият презвитер Козма1, който пише възмутено:

Много от хората повече тичат по игри, отколкото в църква и обичат повече кощунниците и басните, отколкото светите книги, пият вино с гусли, танци и бесовски песни.

Тези игри на кощунниците и разиграваните от тях басни, придружени с бесовски песни, освен всичко друго са били за­родишите на театъра в България през Х век, и този театър, ако вярваме на Козма, е имал многобройна публика.

И така от кръстопът на кръстопът, от уста на ухо, тайно и явно - бесовските песнички и приказки плъпнали из цяла България, преминали в Сърбия, Босна, Гърция, Румъния, Ру­сия, Унгария, Германия, Нормандия, Италия, Франция - за сло­вото граници няма; разказват се те и до днес из Родопите, край Търново, в Етрополе, край Видин и София, във Вакарел и Панагюрище - из цяла България, в Бесарабия, Македония - във Велес, Охрид и Прилеп; сега звучат като забавни приказки, а в ония времена за­ради тях и заради пълната със заблуждения тайна книга на еретиците, донесена из България от Назарий, неин епископ, папа Инокентий III горял върху кладите по 500 души на ден в продължение на 20 години.

Поп Богомил не измислил нищо ново. Вярването, че има добър и зъл бог, че реалния свят е създаден от дявола, а душата от Бога, че животът е вечна борба между доброто и злото - всичко това го пише Заратустра още през VI век преди Христа в своята „Зенд-Авеста", има го в манихейството и павликянството, има го дори в християнството, има го в славянс­ките легенди за добри и зли духове.

Богомилството не е било чиста религиозна ерес като манихейството, месалианството или като ереста на павликя­ните. Тези ереси били преследвани само от църквата, те не заплашвали държавата, затова преспокойно през 755 година император Кон­стантин Копроним преселил в Тракия сирийци и арменци, от които се разпространила ереста на павликяните - свидетелства Теофан.

Лъв IV пък двайсет години по-късно докарал колонисти манихейци от Сирия, а през 810 година император Никифор подарява на павликяните гражданство и те си живеели в Константинопол спокойно под сянката на православния кръст, дори публично се гаврели с иконата на света Богородица.

Още по-късно, в края на Х век, арменецът Йоан Цимисхий преселил в Пловдив свои сънародници павликяни, но ни­кой не ги гонел, както вече отдавна гонели богомилите.

Е, как да не ги гонят?



Поп Богомил извършил нещо чудовищно и велико: той проектирал абстрактната дуалистична космогония върху кон­кретната земна действителност:

Може ли Бог да създаде подобен свят объркан и непо­носим, свят на тирани и роби, на бедни и богати, на болести и смърт?

Може ли Бог да създава нещо лошо или нещо, което умира, може ли Бог сам да убива онова, което е създал?

Всичко видимо и тленно на този свят: слънце, звезди, въздух и земя и всичко, което е на земята: вода и твърд, и всичко живо във водата, по твърдта и във въздуха, всичко, що ходи, плува, пълзи, лети, цъфти и умира - всичко това е създадено от дявола, за което свидетелства и Матей в Евангелието, глава 4: „И като възведе дяволът Исуса на една планина висока, показа му всичките царства на Вселената и рече тогава на Христа: Тебе ще дам властта над всички тези царства и сла­вата им, понеже тя е на мене предадена и аз я давам, кому­то ща - поклони ми се и всичко ще бъде твое!" - може ли някой да подарява някому нещо, ако не е него­во?

Небесният наш Баща не прави каквото и да било на този земен свят и вие не хвърляйте кал в лицето на Бога, като го правите съпричастен на вашите дела и на всяко земно зло!

Само мисълта и словото са от Бога, и който се задо­волява с тях - той е Богу мил небесен жител, хвърлен в ада тук на земята от Дявола.

И църквата е творение материално, сиреч Дяволово, олтарите са свърталища на демони, а камбаните са тръби на Сатаната.

И свещениците, монасите, презвитерите, архимандри­тите, епископите, владиците и патриарсите са богато пла­тени и скъпо облечени слуги на Дявола - за какво са ни?

Не рече ли самият Исус: „Не бъди като лицемерите, които се трупат в синагогите да се молят, за да се пока­жат пред човеците, а ти, кога се молиш, влез в скришната си стаичка и като заключиш вратата, помоли се на твоя Отец и не говори излишно, а молитвата ти да бъде само Отче наш! - и Бог ще те чуе, преди да изречеш молбата си".

Може ли Бог да повери думите си на хора, които пра­вят от тях вериги и бичове за другите, а чревоугодства и разврат за себе си?

Карат ни да целуваме кръста, понеже на него бил разпнат Христос. Ако заколят на някого сина - ще целува ли той ножа, с който е заклан сина му? Ако Христос беше обе­сен - на въжето ли щяхме да се кланяме? Ако беше набит на кол - на кола ли?

Карат ни да се кланяме на иконите, но както казва Йоан: „Дечица, пазете се от идоли! Нито гласа му сте чули, нито лицето му сте видели " - тогава как може да бъде рисуван Бог?

Не Бог е създал човека по свой образ и подобие, а човек осквернява Бога, като го уподобява на себе си, както конски­ят бог би приличал на кон, а кучешкият - на куче, така и човешкият прилича на човек - не лицето на Бога, грешни човешки лица са образите върху иконите, богородиците на тях са ликовете на разврат­ни жени, деспотите са изрисувани като апостоли, лихвари­те като самаряни, а убийците като светци, сред тях на първо място цар Борис синеубиецът!

И нафората е хляб обикновен, употребяван от всички, а виното е същото, което пият по кръчмите.

Обаче казват ни: „Исус взе хляба, преломи го и рече: яжте, това е тялото мое. Взе чашата с вино и каза: пийте, това е моята кръв" - що за канибалска страст да ядеш плътта на Бога и да пиеш кръвта му?

Ако Христовото тяло би имало размерите на Хемус, то и тогава отдавна би било изядено от тези богоеди!

Исус няма плът, Исус не е роден от жена, Исус е Сло­вото Божие, Исус привидно е бил сред нас и привидно стра­да на кръста, защото на кръста е разпнато Словото.

Някога Христос беше защитник на бедните и онеправда­ните, но богатите и властниците го направиха свой бог - като ни карат да се кланяме на Бога им, ний на тях се кланяме.

Но запомнете: те ще убият и Него, както убиха и ста­рите ни богове!

Тези лицемери, убийци и душегубители, тези разврат­ници, чревоугодници и пияници са слуги на оня зъл и кръвожа­ден сатана от Вехтия завет, който нарича себе си Бог - може ли да е Бог този жесток тиранин и лъжец, по­кровител на грабежите, блудствата и убийствата, сам уби­ец, изтребил чрез потоп човечеството - чрез пророците от Вехтия завет говори сатаната, не ги слушайте - ние сме истинските християни, а те са еретици!

Царете, князете, болярите и другите служители на вла­стта са също слуги на Дявола и всички, които работят за тях, са омразни на истинския Бог, затова никой не трябва да им се подчинява!

Ти, човече, също си творение на сатаната, похотливото ти хищно и тленно тяло е от дявола, но душата ти е от Бога, Бог ти е дал дух, свободен дух, дух, който може да избира меж­ду доброто и злото, дух, който може да се съпротивлява, затова — не вярвайте на поповете, не се подчинявайте на царете, не допускайте никакво насилие над себе си, от­където и да иде то: от меч или слово, от цар или бог, дори когато е от обич!

Амин.

Да изречеш всичко това през Х век - се иска не само мъже­ство.

Да вдигаш бунт срещу насилието над човешката личност, да прославяш свободата на човешкия дух 5 столетия преди Франсоа Вийон, предвестника на Ренесанса; да отхвърляш догмите на църквата, да изобличаваш нейния разврат и нейните престъпления 6 века преди Мартин Лутер да закове (през 1517 година) върху вратата на катедралата във Витемберг 95-те изобличения срещу католическата църква за търго­вията й с индулгенциите, с което започва Реформацията в Европа; да отричаш божествеността на властта, да изобличаваш несправедливостта на държавата, да заклеймяваш съсловното неравенство, да проповядваш братство, равенство и свобода 8 века преди Великата френска революция - това не е само храброст, но и саможертвено човеколю­бив, висша интелигентност и пророческо прозрение.

Както някои смятат, че зад името на Черноризец Храбър се крие цар Симеон, така твърде вероятно е предположени­ето, че зад поп Богомил се е криел Боян Мага, изтърсакът на Симеон, който демонстративно не обличал византийски дрехи, а се кичел с българско облекло - както пише докачено византийският летописец1.

В онези първи години след покръстването, противници­те му са слагали знак на равенство между Византия и хрис­тиянството и демонстративният отказ от византийски дре­хи може да е знак, че Боян не приемал и християнството, и нищо чудно да е споделял чувствата на прабългарските бо­ляри и на чичо си Расате; общите им врагове - православната църква и държавата в лицето на цар Петър - са сближавали тези прабългари и богомилите.

За това има едно странно свидетелство: прабългарски­ят знак „Слънчева роза" - кръг в средата (Слънцето) и 6 кръга наоколо (шестте планети, танцуващи около Слънце­то) се среща издълбан върху надгробни плочи на богоми­лите в Босна.

Така че думите на кремонския епископ Лиудпранд, че Боян от човек ставал вълк и какъвто щеш звяр могат да се тълкуват символично, в преносен смисъл: че от човек (хри­стиянин) Боян е станал вълк (богомил) - вълци и хищници нарича богомилите презвитер Козма в своята „Беседа".

Въобще символите са били разпространени твърде мно­го в ония времена, а символичните тълкувания са били лю­бимо дискусионно оръжие на богомилите.



Те не вярват - пише Козма, - че в пустинята народът бил нахранен от Исус с пет хляба. Те казват: това не са били хлябове, а четиримата евангелисти и петият - Апос­толските деяния.

В молитвата „Отче наш" богомилите тълкували стиха Хляба наш насъщен дай ни го днес - че не става дума за обикновен хляб, а за духовен хляб. Затова в някои славянс­ки краища и до днес в молитвата се казва: Хлеб наш иносущни, или Хлеб наш надсущний.

Разликата още по-ясно личи в направения през IV век латински превод на Матеевото евангелие: Panem nostrum supersubstantialem - което значи свръхестествен, върховен, сиреч - духовен хляб; но понеже богомилите подчертавали, че става дума именно за духовен хляб, католическата църква обявила това supersubstantialem за еретизъм и го заменила, както е у Лука, с quotidianum - всекидневен, сиреч - обикновен хляб. Така е и до днес в сегашните западни Библии.

Макар че насъщен хляб в българския език може да се тълкува и в двата смисъла - хляб необходим в духовен или в битов смисъл, нашата църква за всеки случай в популяр­ните версии на молитвата е изхвърлила двояката думичка „насъщен", уточнявайки за какъв хляб става дума:



Хляба наш насъщен дай ни днес е заменила с Хляба, който ни го даваш всеки ден, дай ни го и днес - което е същото като католическото Panem nostrum quotidianum da nobis hodie.

Богомилите нямали сложна йерархия като в православ­ната църква. Делели се само на съвършени и вярващи.

Съвършеният богомил - независимо мъж или жена - се отричал от всичко земно, носел дълго черно расо, не пиел вино, не убивал, не се гневял, живота си прекарвал във вечен пост, молитви и проповеди, в четене и съчиняване на апокрифи.

Обикновените вярващи живеели като нормалните хора, но се отличавали от тях с високата си нравственост, женели се, воювали, ако се наложи, молели се четири пъти на ден и четири пъти нощем, но под открито небе, без посредничество­то на свещеници.

И нещо много важно. Презвитер Козма пише осъдително: лицата им са бледи от лицемерния пост - и това не е случай­но, защото богомилите постели, не само за да очистят телата си (всеки своето тяло) и да възвисят духа си (всеки своя дух), не всеки лично заради себе си, както правят християните - богомилите не ядели и не пиели поради съпричастност към гладните и жадните - с това те печелели сърцата на хора­та; съпричастието е съвсем друга - много по-висока нравстве­на категория, тя остава неразбираема и недостижима и за днешните наши държавници, които живеят като бейове и се чудят защо бедният народ не ги обича и не им вярва...

Богомилите живеели както незабелязано и тайно сред другото население, така също и в общини. Начело на всяка община стоял старейшина.

Общините в една държава или в по-голяма област се обе­динявали в църква, начело на която стоял дедец (наричан на запад епископ или протос, а от противниците - ересиарх или антипапа), той имал 12 апостола, наричани още стройници или старци.

На Балканския полуостров имало три големи богомилски църкви: Драговичка - около Пловдив и на юг в Средните и За­падни Родопи, Българска - около Вардар, в Косово и Албания, и Босненска — в Босна.

Читателят сигурно ще се запита: защо Българска ще се нарича богомилската църква в Македония? Там е работата, че според тогавашното административно деление на Ви­зантия земите на днешна Македония са влизали в темата (областта), наречена България, затова и богомилската църква там е носела името Българска; богомилската църква около Пловдив пък се е наричала Драговичка, тъй като там е живяло славянското племе драговити (в Родопите има река Драговица, връх Драговина, старо градище Драговет, а пловдивският митрополит е носил титлата Драговички).

В историческата наука има и обратна хипотеза: че Българ­ска се е наричала църквата около Пловдив, а Драговичка - църквата в земите на днешна Македония, тъй като част от пле­мето драговити е населявало и земите около Долни Вардар.

България се оказала тясна за богомилите. Грамаден об­лак от еретици се надвесил над Европа - последователите на поп Богомил: Назарий, Йеремия, Никита, Стефан, Василий Врач и десетки други съвършени, дедци, епископи и антипапи прекрачили границите, носейки в торбите си „Тайната книга", проповядвали тайното учение и основавали навсякъде тайни богомилски общини - във Византия ги наричали фундаити (торбеши - заради торбата, която постоянно носели), в Босна и Италия - патарени, в Македония - бабуни, в Сърбия - кадугери, в Русия - стриголници, във Франция - катари и албигойци, или пък навсякъде bogri, bugres, bougres, bolgari, bulgari, сиреч българи, българин на всички езици значело еретик, мръсник, развратник, дори содомит.

През XVI век не друг, а Калвин изобретил думата bougrerie като грубиянски синоним на „ерес", макар че той започнал битка за богослужение на своя роден език 7 века след презрените от него българи (виж стр. 185); bougrе и в днешния френски език означава лош тип, из­вратен, проклетник, обесник, а възклицанието Bougre! е синоним на псувня; вулгарен, макар да произлиза от древнолатинското vulgaris (а то от vulgus, което значи простолюдие, тълпа) и досега се счита за произлязло от българин, не само поради външното сходство на думите (в много езици „в" прескача в "б" и обратно, например Византия-Бизантия), но и поради смисловото отъждествяване на двете думи - хубава слава, няма що!

За да потуши тази най-велика средновековна ерес, която - без оръжие, само с думи! - разтърсвала държавите и църкви­те на Европа в продължение на цели 5 века, римската църква учредила най-зловещата си институция: Инквизицията и цели 5 века не угасвали кладите по целия континент - на тях били изгорени повече от 4 милиона богомили. (Само Хитлер и Сталин могат да съперничат на Светата Инквизиция!)

Ето какво ни разказва монахът от Кьолн Цезарий Хайстербахски в своята „Беседа за чудесата":



Албигойската заблуда толкова се засили, че скоро за­рази почти хиляда градове и ако не беше подавена с меча на верните, щеше да заеме цяла Европа. В 1210 година от рождението на нашия Господ из цяла Германия и Франция бе поет кръста против албигойците, те се на­ричат също булгари, понеже убежището им е в България. Началник и проповедник на този поход беше абат Арнолд...

И те приближиха до голям град, наречен Бизие, където, както казват, имало 100 000 души. Някои воини, разпалени от ревност към вярата, поставиха стълби и безстрашно също като лъвове се изкачиха на стените и градът бе пре­взет. Узнавайки от възгласите, че там заедно с еретици­те се намират и правоверни, те казаха на абата:

- Какво да правим, отче? Не знаем как да различаваме добрите от лошите?

Тогава абатът каза:

- Убивайте ги всички, Господ ще познае своите.

И бе избито огромно множество.

Самият абат Арнолд докладва за случая до папа Инокентий III следното:



Страшно беше избиването на враговете, разграбен и изгорен бе целият град - чудно свидетелство за страш­ното Божие наказание!

Тържествува и френският монах Алберих:



Година 1239, 13 май, в петък се извърши голямо жертвоизгаряне на булгари. И наистина бяха изгорени 183 бул­гари в присъствието на наварския крал и бароните на Шампан... Тези булгари, по-лоши и от кучетата, бяха изгорени само в един ден за тържеството на светата църква...

Какво обаче постигнаха богомилите? Премахнаха ли феодализма? Свалиха ли от власт царете? Унищожиха ли църквата? Освободиха ли човека от насилието? Подобриха ли положението на народа? Постигнаха ли мечтаното равенство? Победиха ли злото?

Отговорът на всички тези въпроси е: не, не и не.

Пълно поражение.

Има обаче една невидима победа и нека тя бъде един­ствена - заслужава великите жертви: богомилите посяха в душата на народа непримиримост към неправдите!

Има поражение, но няма примирение! Няма победа, но има подвиг. Подвигът стана легенда, а легендите са по-дълговечни от победите. Както се казва в онази богомилска приказ­ка за Исус - словото не може да се убие.

Словото на богомилите като неугаснала главня тлееше под пепелта на историята и тази главня се разгоря отново през XIV век и като факел освети Ренесанса; този факел запали пожара на парижките барикади през XVIII век; искрите на този пожар подпалиха прогнилия дух на Европа.

Хиляди са били съдебните процеси срещу богомилите. Те продължават и до ден днешен. Присъдата е ту осанна и сла­ва! - ту анатема, сиреч проклятие!

Дотук говорихме за славата, сега да поговорим за про­клятието.

Страшното обвинение срещу богомилите е, че те са при­чината за рухването на България и падането й под византийс­ко, че и под турско робство.

Безспорно, богомилите са разколебали и без това крех­ката вяра на току-що покръстения български народ, предизви­кали са духовно разединение на народа - което е отслабило единството на държавата; философията на богомилите е била разрушителна, а не съзидателна - лошият дяволски свят трябва да бъде разрушен, а какво ще бъде после - не е ясно и не е важно, няма нищо светло в бъдещето, никакъв позитивизъм; тотално отрицание, при това отрицание пасивно - това води до безизходен песи­мизъм, който се утаява в душата на българина през вековете и го прави безучастен към съдбата му (каквито сме и днес); поради това, че са били против убийствата и войните, богомилите са отказвали да защищават отечеството си (но не винаги, както ще видим по-нататък), поради което България губи съпротивителните си сили и това я прави лесна плячка на враговете; с призивите си за неподчинение на властите, богомилите безспорно са доразклатили устоите на и без това разнебитена­та от войните държава и са ускорили падането й под робство.

Всичко това е вярно, но преди да произнесем анатема, нека си зададем въпроса: богомилството ли е покварило и разрушило държавата - или разрухата и покварата на държавата са родили богомилството? Ако нямаше богомили - нямаше ли да рухне държавата?

Изправяме се пред неразрешимия казус за първопричи­ната: яйцето ли е произлязло от кокошката - или кокошката от яйцето?

Осанна и вечна слава ще пеем ние во веки веков на първоучителите Кирил и Методий и на техните ученици Климент и Наум, и на техните ученици Черноризец Храбър, Константин Преславски и Йоан Екзарх, и на техните ученици - безимен­ните съчинители и преписвачи в Преславския манастир, в ма­настира на Девол и във всички български манастири, които не са знаели сън и покой, които са отдавали за просветление­то на народа си ум, сили и живот, чиито пръсти се вкочаняс­ваха от студ и умора, но не изпускаха перата - благодарение на тях ние продължаваме да бъдем на­род; осанна и вечна слава ще пеем и на техните последо­ватели Паисий Хилендарски и Софроний Врачански, на Неофит Бозвели и на Екзарх Йосиф, на Дякона Левски и на Матей Миткалото и на всички истински свещеници, които търпяха гонения и лишения, но не преставаха да сеят сло­вото Божие и да говорят истината, докато не им прережат гърлата - благодарение на тях нашият духовно умрял народ възкръсна; не съм аз, който имам право да изрека анатема, но ще кажа простото позор на всички ония лъжедуховници, които скриха под черните раса черните си души, които станаха слу­жители не на Бога и на народа си, а на корема и на сребролюбието си, които стрижеха и дояха правоверното стадо и се угояваха като свине, които венцехвалеха царете и тираните, а отритваха бедните и онеправданите, които убиха в душата на нашия народ вярата и в Бога, и в царя, и в доброто, и в справед­ливостта - тям вечен позор, защото именно те посяха зародиша на развалата в нашето отечество!

Притурка към глава II
Тайната книга

(със съкращения)

Тайната книга на богомилите е била написана на българс­ки език, после била пренесена на Запад. Известни са два латин­ски преписа. Единият от тях, намерен в архива на Инквизици­ята в Каркасон, е съпроводен с послеслова: Това е пълната със заблуждения Тайна книга на еретиците от Конкорецо, донесена из България от Назарий, неин епископ.



Аз, Йоан, ваш брат, който участвах в скърбите, за да бъда съучастник и в небесното царство и търпението на Исус Христос, когато на Тайната вечеря се бях облегнал на гърди­те на Господа наш Исус Христос, рекох:

Господи, кой ще бъде този, който ще те предаде?" И като ми отговори, каза: „Който затопи в блюдото заедно с мене. Тогава сатаната ще влезе в него и той ще поиска да ме предаде."



После запитах: „Господи, преди да падне сатаната, каква слава имаше той пред твоя Отец?".

Сатаната, отговори ми, беше строител на всички неща и подражател на Отца. И като наблюдаваше славата на Оня, що движи небесата, намисли да постави своето седалище над облаците и пожела да стане подобен на Всевиш­ния."



И пак аз, Йоан, попитах Господа: „Когато падна са­таната, на кое място той обитаваше?".

Отговори ми: „Моят Отец го преобрази поради него­вото високомерие: светлината му бе отнета, лицето му стана на цвят като нажежено желязо и се уподоби изцяло на човешко лице. С опашката си той повлече третината Божии ангели. Тогава той бе изхвърлен от Божието седали­ще и лишен от управлението на небесата. Но като слезе сатаната тук, на твърдта, не можа да намери мира и замоли Отца, казвайки:

Бъди търпелив спрямо мене, аз всичко ще ти върна". Тогава Бог-Отец се смили над него, даде му спокойствие, за да направи каквото пожелае до седем дни.



И така сатаната седна на твърдта и заповяда на ан­гела, който беше над въздуха, и на оня, който беше над води­те, и те подигнаха земята, която беше във вода, и тя стана суха. После взе венеца на ангела, що беше над водите, от едната му половина направи светлината на месеца, от дру­гата - светлината на звездите.

И след това създаде гръмотевицата, дъжда, градуш­ката и снега, после заповяда на земята да произвежда вся­какви хвъркати и влечуги, дървета и треви, а на морето - да произвежда риби и птици небесни. После намисли да напра­ви човека да прилича на него и да му слугува."

После аз, Йоан, запитах Господа, казвайки: „Ако е тъй, как тогава разказват людете, че Адам и Ева били създадени от Бога?".

И Господ ми рече: „Слушай, Йоане, възлюбен на моя Отец. Невежите злоупотребяват също, като казват, че моят Отец бил направил тела от пръст; всъщност Той създаде чрез духа свети всички небесни добродетели, те обаче поради ве­роломството си получиха смъртни тела от пръст и бяха осъ­дени на смърт".

И пак аз, Йоан, запитах Господа: „Как тъй може човек от дух да бъде в плътско тяло?", на което Господ ми рече: „Паднали от небето ангели влизат в тялото на жените и приемат плът от плътска похот - и от духа се ражда дух, а от плътта плът".

И запитах Господа, казвайки: „Докога сатаната ще ца­рува в тоя свят над човешкия род?".

Отговори ми: „Моят Отец му позволи да царува седем дни, които са седем века".

И пак запитах аз Господа: „Какво ще бъде в това вре­ме?", а той ми отговори: „Дяволът, откакто отпадна от Божията слава и пожела да въздигне своята слава, седна на облаците и изпрати своите огнени служители при людете, като се започне от Адам, та до своя служител Енох... и поч­на да учи людете как да принасят жертва и да извършват незаконни тайнства... и дяволът им казваше: „Знайте, че аз съм ваш бог и ос­вен мене няма друг бог!". Ето, моят Отец ме изпрати на тоя свят да разкрия на людете лошите намерения на дявола. И когато сатаната узна, че съм слязъл от небето на света, изпрати един ангел, който взе две дървета и ги даде на Мой­сей, за да ме разпънат на тях.

Мойсей проповядваше пред народа божествеността на дявола, който заповяда да даде закон на синовете Израилеви и да ги преведе сухи през морето. Когато моят Отец намис­ли да ме изпрати на тоя свят, проводи преди мене своя ангел по име Мария, който да ме приеме.

Аз, като слязох, влязох през едното ухо на Мария и из­лязох през другото. Тогава сатаната, господар на тоя свят, като узна, че аз съм слязъл да диря и спасявам людете, що бяха загинали, изпроводи своя ангел пророк Илия, който кръщаваше във вода и който се наричаше Йоан Кръстител".

И пак аз, Йоан, запитах Господа: „Може ли човек да бъде спасен чрез кръщението Йоаново без твоето кръщение? ".

Господ отговори: „Освен ако аз не съм кръстил някого за опрощение на греховете, никой друг не ще може да види царството небесно чрез водно кръщение."

После запитах Господа за съдния ден: „Какъв знак ще покаже твоето пришествие?"

Господ ми отговори, казвайки: „Господ ще заповяда на архангела да засвири с тръба и тръбният глас на архангела ще се чуе от небето дори до пъкъла. Тогава слънцето ще се помрачи, месечината няма да изпраща своята светлина, звез­дите ще попадат, четирите вятъра ще излязат от своите източници и ще разтърсят земята, морето, планините и хълмовете; небето силно ще се разлюлее...

Тогава ще се покаже знакът на Сина человечески... Пос­ле ще бъдат доведени всички народи, разтреперани, ще зас­танат пред съдния престол...

Тогава Син Божий ще изведе своите избраници измежду грешниците и ще им рече: „Елате, благословени от моя Отец, да наследите приготвеното за нас царство още от сътворението на света!".

А на грешниците ще каже: „Махнете се от мене, про­клети, идете във вечния огън!". И те ще бъдат отлъчени и хвърлени в пъкъла. И ако някой човек, който е на трийсет години, вдигне камък и го хвърли долу, камъкът би стигнал до дъното след три години - толкова е дълбочината на огнено­то езеро, дето ще обитават грешниците!

Тогава сатаната ще бъде вързан, както и всички негови войнства и ще бъдат хвърлени в огненото езеро.

Син Божий пък ще излезе да се разходи със своите из­браници по небесната твърд. Тогава праведниците ще засия­ят като слънце в царството на техния Отец...

Син Божий ще седне вдясно от Отца и Отец ще запо­вяда праведниците да бъдат причислени в хора на ангелите, па ще ги облече в одежди неразрушими, ще им наложи неувяхващи венци...

И не ще имат вече ни глад, ни жажда, нито ще ги жари слънчев пек или друга горещина. Бог ще изтрие всички сълзи от очите им и Син Божий ще царува със своя Отец во веки веков. Амин".

1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   25


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница