Стефан Цанев бъ л г а р с к и Х р о н и к и



страница24/25
Дата22.07.2016
Размер5.41 Mb.
1   ...   17   18   19   20   21   22   23   24   25

POST SCRIPTUM

А сега е време да се простим, търпеливи мой читателю. И както пишат старите книжници от онова време в края на сво­ите книги, тъй да напиша и аз:



Моля ви се, всички, които четете тази книга1, ако съм сбъркал, простете2, поправяйте ме, помнете ме, а не кълне­те.3

Ръцете на онзи, който пише, ще изгният и ще се стри­ят на прах - но написаното, ако и грубо, пребивава навеки. Амин.4

Февруари 2006 г.

Стефан Цанев

БЪЛГАРСКИ ХРОНИКИ
Редактор Никола Кицевски, Мирослава Бенковска

Художник Виктор Паунов

Технически редактор Стефка Иванова

Коректор София Несторова


Първо издание

Формат 60х90 / 16. Печ. коли 31,75


КНИГОИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ТРУД”

бул. „Дунав” № 15

тел. 987-29-24

разпространение – тел.: 846-75-29, 846-75-65

e-mail: office@trud.bg

www.trud.cc

www.znam.bg

ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ЖАНЕТ 45” – Пловдив

бул. „Ал. Стамболийски” № 9

тел. 032 / 60-90-90

e-mail: mail@janet45.com



ПОЛИГРАФИЧЕСКИ КОМПЛЕКС „ЖАНЕТ 45” – Пловдив

бул. „Ал. Стамболийски” № 9

тел. 032 / 60-90-90

КНИЖАРНИЦИ „ТРУД”

София, бул. „Васил Левски” № 136

София, бул. „Скобелев” № 63

Цена 14.99 лв.


Едва ли има друг народ, който така слабо да познава своята история.

Ние имаме големи учени историци, издадени са монументални исторически трудове, но академичният им научен език е недостъпен за простосмъртните,

А учебниците по история са написани толкова скучно, сякаш авторите им са имали едничката цел: да накарат българчетата, още едва проходили, да намразят историята на своя народ – и за съжаление, тази цел е вече почти постигната;

От друга страна, това незнание се дължи и на многократното пренаписване на историята, нагаждайки я всеки път към интересите на властващата политическа сила, та човек не само ще се обърка, но може и да се побърка;

а може би причината е по-отчайваща: старата наша история надвишава сегашното ни жалко самочувствие на народ, сравнението с миналото ни потиска и ние не искаме да си го спомняме...

1 Паисий Хилендарски, из „Ползата от историята".

2 Текстовете в курсив навсякъде из книгата са цитати.

1 Страниците съответстват на тези в книгата.

1 Магнус Феликс Енодий (473-521) - роден във Франция, близък приятел на остготския крал Теодорих, в негова чест написал „Похвално слово за крал Теодорих".


1 Заратустра (Зороастър) - персийски пророк, създател на зороастризма - дуалистично учение за вечно враждуващите бог на доброто Ахурамазда и бог на злото Анхра-Майню (Ариман).

1 Патриарх Никифор I - бил патриарх в Константинопол от 806 до 815 г., а живял до 829 г.; написал „Кратка история" - за събитията от 602 до 769 г. и „Кратка хроника " - от сътворението на света до 829 г.


1 Теофан Изповедник - живял през втората половина на VIII в. до 818 г.; в своята „Хронография” описва събития­та от 284 до 813 г.

2 Из „Актове на Вселенския събор от 681 г.".

3 Тук и навсякъде по-нататък заграденото в правоъгълни скобки [...] е мое пояснение, вмъкнато в цитирания текст (б.а.).

1 ал-Масуди (умрял 946 г.) - автор на „Златни ливади".

1 Из отговорите на папа Николай I до княз Борис.

2 Чъргубиля - славянизирано от ичиргу боила: един от шестте велики боили.

1 Херодот (V в. пр. Хр.) - наречен от Цицерон баща на историята, автор на „Историческо изложение", в което описва Лидия, Мидия, Египет, Тракия и Скития.

1 Омир (VIII в. пр. Хр.).

2 Мойсей (XIII в. пр. Хр.).

3 Платон (427-347 г. пр. Хр.) - старогръцки философ, ученик на Сократ и учител на Аристотел; според него истинският свят е светът на идеите, материалният свят е вторичен.

1 Еврипнд (484- 406 г. пр. Хр.) - древногръцки трагик, автор на „Медея", „Електра", „Вакханки" и др.

1 Страбон (64 г. пр. Хр. - 20 г. сл. Хр.) - древногръцки географ и историк, пътувал из Гърция, Мала Азия, Италия и Египет, автор на „География".

1 Гай Плиний Секунд Стари (23-79) - римски писател, автор на „Естествена история" и „Германските войни".

2 Публий Корнелий Тацит (54-120) - римски историк, автор на „История", „Анали", „Германия".

3 Клавдий Птолемей (90-160) - древногръцки астроном и географ, автор на „Алмагест" и „География".

4 Йорданес (VI в.) - остготски историк, автор и на „Ети­ка" („За произхода и делата на гетите").

5 Прокопий Кесарийски (500-562) - византийски историк, живял по времето на Юстиниан I, участник в много от описваните събития, секретар на пълководеца Велизарий; автор на „История на войните" и „За строежите", в които възторжено възхвалявал великите победи и великите строителства на великия император и на великата императрица, а същевременно в потайна доба пишел своята „Тайна история" - там саркастично описал пораженията и глупостите на императора и разврата на императрицата.

6 Из „Деянията на свети Димитър Солунски" (VІ-VІІ в.) - разкази, писани от съвременници и очевидци на събитията.

7 „Стратегиконът на Псевдомаврикий" се приписва на император Маврикий (582-602 г.).

1 Според Менандър (VI в.), автор на „История ", писана по документи и по лични наблюдения.

2 Из „Деянията на свети Димитър Солунски ".

1 Йоан Ефески (507-586) - очевидец на описаните събития.

2 Пак из „Деянията на свети Димитър Солунски".

3 Произходът на думата варварин е твърде странен. За римляните и ромеите народите, които не говорели техния латински или гръцки език, бърборели неразбирае­мо бъра-бъра, бара-бара или вара-вара; оттам варварин станало звукоподражателно название на чужденец. Думата обаче още тогава била наситена с пренебреже­ние и презрение (щом не говориш цивилизования латински или гръцки език, значи си нецивилизован, див човек), постепенно върху нея се трупали всички отрица­телни качества на нецивилизования човек и се стигнало до днешното й значение: „некултурен, прост, груб, безчовечен, жесток, свиреп, дивак". В първоначалното си значение тази дума се е запазила в езикознанието: варваризъм или барбаризъм означава чуждица, чужда дума в даден език.

Още по-любопитен е произходът на думата немци -така славяните наричали германците, понеже те пък не говорели славянски, дори не бърборели неразбираемо, а мълчели, били направо неми, оттам - немци.




1 Теофилакт Симоката (VII в.), използва документи, предания и по-ртари автори.

1 Читателят сигурно се учудва, че втори или трети път използвам израза „където днес е Македония" или „в земите на днешна Македония" - правя това, защото през средните векове според византийското административно деление земите на днешна Македония са влизали в тема (област), наречена България, а Македония се е наричала областта около Одрин. За това ще стане дума и по-нататък.

2 Кисинийското поле на изток от Солун.

3 Тъй свидетелства Теофан Изповедник, макар че още не се бил родил, но откъде ги знае тези работи - не казва...

1 Симеон Логотет (Х в.), автор на „Хроника ", известна по старобългарски превод от времето на цар Иван Александър, гръцкият оригинал не е намерен; описва събитията до 948 г., а с една анонимна добавка достига до 1067 г.

2 „Свидас лексикон" - византийски енциклопедичен речник, съставен след 950 г.

1 Византийски аноним - съставен между 741-829 г.


1 Васил Златарски.

2 Същият Васил Златарски.

1 литра (либра) - мярка за тегло, равна на половин килограм, 1 фунт.

1 Михаил Сирийски - патриарх на монофизитите в Антиохия (1166-1199), автор на „Хроника" - компилация от стари византийски и арабски истории.

2 Гевонд (VIII в.) - арменски монах, автор на „История на халифите".

1 Из „История славянобългарска" на Паисий.

2 Из „Царството на славяните" от Мавро Орбини (около 1560-1610) - поиталианчено име на дубровнишкия историк абат Мавар Орбин.

3 В ученическата митология битува даскалското предание, че уж цар Симеон Велики бил забил копието си в Златната порта и уж сам се бил отказал да влезе в Константинопол, за да не би да бъдела унищожена византийската цивилизация от варварския му народ, но това, както ще видим по-нататък, никак не е вярно.

1 Теофан Изповедник.

1 Стратег - управител на тема (област), в случая на Тракия, и командир на темна войска.

2 Логотет - висш държавен чиновник, ръководещ различни служби във Византия, в случая логотет на дрома означава буквално логотет на пощата, но всъщност е ръководител на външната политика на империята, външен министър; велик логотет - пръв министър.

3 Теофан Изповедник.

1 Пак Теофан.

1 Според Симеон Логотет.

2 Патриций - почетна титла, 7-ма по ранг, раздавали я щедро на чужденци.

3 Магистър - 5-та по ранг почетна титла.

4 Протоспатарий (първи мечоносец) - 8-ма по ранг почетна титла.

5 Стратег - военачалник и управител на тема (област).

1 Същият Теофан.

2 Какво е станало - виж на следващите страници.


1 Фредегарий (VII в.), автор на „Хроника ".

2 „Свидас лексикон".

3 Мавро Орбини.

1 „Свидас лексикон".

2 Из същия „Свидас лексикон".

1 Scriptor incertus (неизвестен автор) - кратка хроника на годините от 811 до 820.

2 Мадарският надпис на хан Тервел.

1 Павел Дякон (720-797) - автор на „Римска история" и на „История на лонгобардите".

2 Rodney Castleden - „История на света в дати".

1 Влахерни е императорски дворец в северната част на Константинопол, пред него е Влахернската врата, а Златната врата се намира в най-южния край на западна­та стена, до морето.

2 Кавхан - пръв боил след хана, вицехан.

3 Scriptor incertus.

1 Както вече стана дума, според тогавашното административно деление на Византия, Македония се наричала областта около Одрин. (Б.а.)

1 Същият Scriptor incertus.

2 Същият Scriptor incertus.

1 Scriptor incertus.

1 „Синаксар на Цариградската църква" (Х в.) и „Менологий на Василий ІІ" (1000 г.).

1 „Станиславов пролог".

2 „Синаксар на Цариградската църква".

1 Теофилакт Охридски (1055-1126) – архиепископ на Охрид от 1090 до 1118 г.

2 Надпис от Филипи (837 г.).

1 Из „ За управлението на империята " от Константин Багрянородни.

2 Йосиф Генезий (Х в.) - автор на „Царе", история на събитията от 813 до 886 г.

1 Константин Багрянородни

2 Същият Константин Багрянородни.

3 Препратките към дадени страници са според посочените в книгата.

1 Из писмо на папа Николай I (858-867) до епископ Соломон, май 864 г.

1 Според някои историци това преображение на Фотий е станало за 5 дена (б.а.).

1 Изразът е на Фотий.

1 Из „Бертинските летописи", които описват събития от 741 до 882 г.

1 Ако не греша, пак Хинкмар - продължител на „Бертинс­ките летописи".

1 Регинон (умрял 915 г.), игумен на Прюмския манастир в Лотарингия, автор на „Хроника".

1 Канартикин - престолонаследник.

2 Таркан - военен началник на провинция, вулиатаркан - вероятно главен таркан.

1 Из „Животописи на римските папи " от Анастасий Библиотекар (800-880), заемал висши длъжности към папския престол.

1 Из протоколите на същия Анастасий Библиотекар.

1 Из „Пространното житие на Константин-Кирил Философ".

1 Из „Пространното житие на Константин-Кирил Философ".

2 Из „Пространното житие на Константин-Кирил Философ".

1 Константин Преславски (IХ-Х в.) - ученик на Методий, автор на „Азбучна молитва", от 894 г. епископ на Велики Преслав

1 Регинон.

1 Из „Пространното житие на се. Климент".

2 Продължителят на Теофан - неизвестен летописец, продължил „Хронографията" на Теофан Изповедник, описва събитията от 813 до 961 г.

1 Йоан Скилица (XI в.), автор на „История", описваща събития от 811 до 1057 г., буквално преписана от Георги Кедрин (ХІ-ХІІ), достигнала до нас благодарение на този препис.

1 ал-Табари (839-932), автор на ,,Арабска хроника", живял в Багдад, поради свободолюбивите си възгледи обявен за еретик.

2 Георги Бакалов.

3 Из „Дванадесетте цезари" на Гай Светоний Транквил (70-140 г.).

4 Из анонимната „Похвала за цар Симеон", Х век.

5 Йоан Екзарх (1Х-Х в.), автор на „Шестоднев".

1 "Послание на Павел към римляните 13:1-2.


2 Иван Вазов.

1 Симеон Логотет.

1 Лъв Дякон (950-992), автор на „История", описваща събития 959 до 989 г.

2 Виж с. 70.

3 Виж с. 73.

1 Писмо на Николай Мистик до Симеон.

1 Писмо на Лакапин до Симеон.

2 Симеон Логотет.

3 Из писмото на Лакапин.

4 Васил Златарски.

5 Долна Мизия - между Варна, Силистра, Свищов и Търново.

6 Според тогавашното часоброене денят, независимо от продължителността му, се делял на 12 часа: слънцето изгрява в 1 часа, залязва в 12, в 6 часа е пладне.

1 Из писмото на цар Симеон до Лъв Магистър Хиросфакт.

1 Кремонският епископ Лиудпранд.

1 Из „Хронография " от Продължителя на Теофан Изпо­ведник.

1 Г. Баласчев.

2 Синодик на цар Борил, 1211 г.

1 Пирувал човекът (б.а.).

1 Сигурно Никифор Фока си е спомнил съдбата и на двамата си съименници: Никифор I Геник, от чийто череп хан Крум си направи чаша, и Лъв Фока, когото Симеон разгроми при Ахелой.

2 750 кг, или повече от 100 000 жълтици.

3 Сиреч Киевска Рус.

4 Княз Светослав.

5 „Повесть временнмх лет" - руски летописен свод, съставен през XI в.

6 Тогавашното византийско летоброене започвало от сътворението на света, което станало 5508 години преди раждането на Христа, към това число прибавяли годините след Христа (5508 + 967 = 6475). Еврейското летоброене започвало от раждането на Адам - 3761 години преди Христа. Гръцкото летоброене започвало с олимпиадите - 776 г. преди Христа. Римското летоброене започвало от основаването на Рим - 21 април 753 г. преди Христа, използвало се в Западна Европа до XVII век. Начало на мохамеданското летоброене е бягството на Мохамед от Мека в Медина - петък, 16 юли 622 г. след Христа.

1 Из „Жития на светиите".

2 Лъв Дякон.

3 Бъдещият Василий II Българоубиец и брат му Констан­тин VIII.

1 Из „Повесть временных лет"

1 Йоан Скилица и ибн-Яхъя Антиохийски (Х-Х1 в.), арабски историк, автор на „Летопис".

2 Правилно е Прокрустово легло - чудовището Прокруст карало своите гости да легнат върху леглото му и на по-дългите отрязвало краката, а по-късите изтегляло да се удължат.

1 Из житието на Фотий Тесалийски.

1 Йоан Скилица и Йоан Зонара (Х1-ХП в.), автор на „Съкратена история", описваща събитията от началото на света до 1118 г.

1 „Дуклянският летопис" е съставен през XII в. на славянски език, по-късно е преведен на латински.

1 Йоан Скилица.

2 Същият Скилица.

1 Йоан Скилица.

2 Пак Скилица.

1 Из „История" на Йоан Скилица.

2 Йоан Скилица.

3 Из същата „История" на същия Скилица.

1 Михаил Аталиат (XI в.), автор на „История", в която описва събития, които е наблюдавал или преживял между 1034 и 1080 г.

2 Според Дюренмат в комедията „ Ромул Велики ".

1 Йоан Скилица.

2 Според Мавро Орбини.

1 Мавро Орбини.

2 Пак Мавро Орбини.

3 Михаил Псел (XI в.), философ и историк, приближен на императорите, автор на „Хронография".

1 Анна Комнина (1083 - след 1148 г.), автор на „Алексиада", описваща събития между 1069 и 1118 г.

2 Тук и нататък из „Алексиада" на Анна Комнина.

1 Из „Богомилски книги и легенди" на акад. Йордан Иванов, 1925 г.

1 Презвитер Козма (Х-ХІ в.), автор на „Беседа на недо­стойния презвитер Козма против новопоявилата се ерес на Богомила и поучение от Божествените книги".

1 Продължителят на Теофан.

1 Из „Деянията на франките" от Фулхерий Шартърски.

2 Блазиус Клайнер (XVIII в.), францискански монах, автор на „История на България", публикувана през 1761 г.

1 Никвта Акоминат Хониат (1150-1210 г.), роден във Фригия, от императорски секретар стига до велик логотет (пръв министър); автор на „История" - достоверни описания на събития от 1118 до 1206 г.

1 Никита Хониат.

1 Никита Хониат.

2 Никита Хониат.

1 Тук и нататък Никита Хониат.

1 Тъй описва светата реликва друг хронист - Георги Акрополит (1217-1282), близък на императорите Йоан III Батаци и сина му Теодор II Ласкарис, участвал в походите им; автор на „История" за събития между 1203 и 1261 г.

1 Пак според Никита Хониат.

2 Никита Хониат.

1 Според Никита Хониат.

1 Жофроа дьо Вилардуен - един от водачите на IV кръстоносен поход, автор на „Завладяването на Константинопол", описва достоверно събитията между 1197 до 1207 г.

1 „Анонимна старофренска хроника" от XIII век.

1 Парасанга - персийска мярка за дължина, равна на 5'/2км.

1 Виж подробното описание на обсадните машини на с. 140.

1 Според друга легенда свети Димитър убил Калояна по съвсем друга причина: понеже Балдуин Фландърски бил последен потомък на династията на Меровингите, управлявали Франкската държава от V до средата на VIII век, а те се смятали за потомци на Исус и Мария Магдале­на (още тогава се носел слух, че Исус не е умрял на кръста и че след „възкресението" си избягал с Мария Магдалена в Марсилия), та свети Димитър убил убиеца на последния Исусов потомък...

1 Според Йордан Андреев „Българските ханове и царе VІІ – ХІV век”, 1988 г.

2
1   ...   17   18   19   20   21   22   23   24   25


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница