Стефан Цанев бъ л г а р с к и Х р о н и к и
Изтегляне 5.41 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- БЪЛГАРСКИ ХРОНИКИ Редактор
- КНИГОИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ТРУД”
- ПОЛИГРАФИЧЕСКИ КОМПЛЕКС „ЖАНЕТ 45” – Пловдив
- Едва ли има друг народ, който така слабо да познава своята история.
- Патриарх Никифор I
- Еврипнд
- Гай Плиний Секунд Стари
- Клавдий Птолемей
- Из „Деянията на свети Димитър Солунски"
- „Свидас лексикон"
- Гевонд
- Патриций
- Протоспатарий
- Scriptor incertus
- Хинкмар
- Продължителят на Теофан
- Йоан Зонара
- Михаил Псел
- Йордан Иванов
- Блазиус Клайнер
POST SCRIPTUM А сега е време да се простим, търпеливи мой читателю. И както пишат старите книжници от онова време в края на своите книги, тъй да напиша и аз: Моля ви се, всички, които четете тази книга1, ако съм сбъркал, простете2, поправяйте ме, помнете ме, а не кълнете.3 Ръцете на онзи, който пише, ще изгният и ще се стрият на прах - но написаното, ако и грубо, пребивава навеки. Амин.4 Февруари 2006 г. Стефан Цанев
Художник Виктор Паунов Технически редактор Стефка Иванова Коректор София Несторова Първо издание Формат 60х90 / 16. Печ. коли 31,75 КНИГОИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ТРУД” бул. „Дунав” № 15 тел. 987-29-24 разпространение – тел.: 846-75-29, 846-75-65 e-mail: office@trud.bg www.trud.cc www.znam.bg
бул. „Ал. Стамболийски” № 9 тел. 032 / 60-90-90 e-mail: mail@janet45.com ПОЛИГРАФИЧЕСКИ КОМПЛЕКС „ЖАНЕТ 45” – Пловдив бул. „Ал. Стамболийски” № 9 тел. 032 / 60-90-90
София, бул. „Васил Левски” № 136 София, бул. „Скобелев” № 63 Цена 14.99 лв. Едва ли има друг народ, който така слабо да познава своята история. Ние имаме големи учени историци, издадени са монументални исторически трудове, но академичният им научен език е недостъпен за простосмъртните, А учебниците по история са написани толкова скучно, сякаш авторите им са имали едничката цел: да накарат българчетата, още едва проходили, да намразят историята на своя народ – и за съжаление, тази цел е вече почти постигната; От друга страна, това незнание се дължи и на многократното пренаписване на историята, нагаждайки я всеки път към интересите на властващата политическа сила, та човек не само ще се обърка, но може и да се побърка; а може би причината е по-отчайваща: старата наша история надвишава сегашното ни жалко самочувствие на народ, сравнението с миналото ни потиска и ние не искаме да си го спомняме... 1 Паисий Хилендарски, из „Ползата от историята". 2 Текстовете в курсив навсякъде из книгата са цитати. 1 Страниците съответстват на тези в книгата. 1 Магнус Феликс Енодий (473-521) - роден във Франция, близък приятел на остготския крал Теодорих, в негова чест написал „Похвално слово за крал Теодорих". 1 Заратустра (Зороастър) - персийски пророк, създател на зороастризма - дуалистично учение за вечно враждуващите бог на доброто Ахурамазда и бог на злото Анхра-Майню (Ариман). 1 Патриарх Никифор I - бил патриарх в Константинопол от 806 до 815 г., а живял до 829 г.; написал „Кратка история" - за събитията от 602 до 769 г. и „Кратка хроника " - от сътворението на света до 829 г. 1 Теофан Изповедник - живял през втората половина на VIII в. до 818 г.; в своята „Хронография” описва събитията от 284 до 813 г. 2 Из „Актове на Вселенския събор от 681 г.". 3 Тук и навсякъде по-нататък заграденото в правоъгълни скобки [...] е мое пояснение, вмъкнато в цитирания текст (б.а.). 1 ал-Масуди (умрял 946 г.) - автор на „Златни ливади". 1 Из отговорите на папа Николай I до княз Борис. 2 Чъргубиля - славянизирано от ичиргу боила: един от шестте велики боили. 1 Херодот (V в. пр. Хр.) - наречен от Цицерон баща на историята, автор на „Историческо изложение", в което описва Лидия, Мидия, Египет, Тракия и Скития. 1 Омир (VIII в. пр. Хр.). 2 Мойсей (XIII в. пр. Хр.). 3 Платон (427-347 г. пр. Хр.) - старогръцки философ, ученик на Сократ и учител на Аристотел; според него истинският свят е светът на идеите, материалният свят е вторичен. 1 Еврипнд (484- 406 г. пр. Хр.) - древногръцки трагик, автор на „Медея", „Електра", „Вакханки" и др. 1 Страбон (64 г. пр. Хр. - 20 г. сл. Хр.) - древногръцки географ и историк, пътувал из Гърция, Мала Азия, Италия и Египет, автор на „География". 1 Гай Плиний Секунд Стари (23-79) - римски писател, автор на „Естествена история" и „Германските войни". 2 Публий Корнелий Тацит (54-120) - римски историк, автор на „История", „Анали", „Германия". 3 Клавдий Птолемей (90-160) - древногръцки астроном и географ, автор на „Алмагест" и „География". 4 Йорданес (VI в.) - остготски историк, автор и на „Етика" („За произхода и делата на гетите"). 5 Прокопий Кесарийски (500-562) - византийски историк, живял по времето на Юстиниан I, участник в много от описваните събития, секретар на пълководеца Велизарий; автор на „История на войните" и „За строежите", в които възторжено възхвалявал великите победи и великите строителства на великия император и на великата императрица, а същевременно в потайна доба пишел своята „Тайна история" - там саркастично описал пораженията и глупостите на императора и разврата на императрицата. 6 Из „Деянията на свети Димитър Солунски" (VІ-VІІ в.) - разкази, писани от съвременници и очевидци на събитията. 7 „Стратегиконът на Псевдомаврикий" се приписва на император Маврикий (582-602 г.). 1 Според Менандър (VI в.), автор на „История ", писана по документи и по лични наблюдения. 2 Из „Деянията на свети Димитър Солунски ". 1 Йоан Ефески (507-586) - очевидец на описаните събития. 2 Пак из „Деянията на свети Димитър Солунски". 3 Произходът на думата варварин е твърде странен. За римляните и ромеите народите, които не говорели техния латински или гръцки език, бърборели неразбираемо бъра-бъра, бара-бара или вара-вара; оттам варварин станало звукоподражателно название на чужденец. Думата обаче още тогава била наситена с пренебрежение и презрение (щом не говориш цивилизования латински или гръцки език, значи си нецивилизован, див човек), постепенно върху нея се трупали всички отрицателни качества на нецивилизования човек и се стигнало до днешното й значение: „некултурен, прост, груб, безчовечен, жесток, свиреп, дивак". В първоначалното си значение тази дума се е запазила в езикознанието: варваризъм или барбаризъм означава чуждица, чужда дума в даден език. Още по-любопитен е произходът на думата немци -така славяните наричали германците, понеже те пък не говорели славянски, дори не бърборели неразбираемо, а мълчели, били направо неми, оттам - немци. 1 Читателят сигурно се учудва, че втори или трети път използвам израза „където днес е Македония" или „в земите на днешна Македония" - правя това, защото през средните векове според византийското административно деление земите на днешна Македония са влизали в тема (област), наречена България, а Македония се е наричала областта около Одрин. За това ще стане дума и по-нататък. 2 Кисинийското поле на изток от Солун. 3 Тъй свидетелства Теофан Изповедник, макар че още не се бил родил, но откъде ги знае тези работи - не казва... 1 Симеон Логотет (Х в.), автор на „Хроника ", известна по старобългарски превод от времето на цар Иван Александър, гръцкият оригинал не е намерен; описва събитията до 948 г., а с една анонимна добавка достига до 1067 г. 2 „Свидас лексикон" - византийски енциклопедичен речник, съставен след 950 г. 1 Византийски аноним - съставен между 741-829 г. 1 Васил Златарски. 2 Същият Васил Златарски. 1 литра (либра) - мярка за тегло, равна на половин килограм, 1 фунт. 1 Михаил Сирийски - патриарх на монофизитите в Антиохия (1166-1199), автор на „Хроника" - компилация от стари византийски и арабски истории. 2 Гевонд (VIII в.) - арменски монах, автор на „История на халифите". 1 Из „История славянобългарска" на Паисий. 2 Из „Царството на славяните" от Мавро Орбини (около 1560-1610) - поиталианчено име на дубровнишкия историк абат Мавар Орбин. 3 В ученическата митология битува даскалското предание, че уж цар Симеон Велики бил забил копието си в Златната порта и уж сам се бил отказал да влезе в Константинопол, за да не би да бъдела унищожена византийската цивилизация от варварския му народ, но това, както ще видим по-нататък, никак не е вярно. 1 Теофан Изповедник. 1 Стратег - управител на тема (област), в случая на Тракия, и командир на темна войска. 2 Логотет - висш държавен чиновник, ръководещ различни служби във Византия, в случая логотет на дрома означава буквално логотет на пощата, но всъщност е ръководител на външната политика на империята, външен министър; велик логотет - пръв министър. 3 Теофан Изповедник. 1 Пак Теофан. 1 Според Симеон Логотет. 2 Патриций - почетна титла, 7-ма по ранг, раздавали я щедро на чужденци. 3 Магистър - 5-та по ранг почетна титла. 4 Протоспатарий (първи мечоносец) - 8-ма по ранг почетна титла. 5 Стратег - военачалник и управител на тема (област). 1 Същият Теофан. 2 Какво е станало - виж на следващите страници. 1 Фредегарий (VII в.), автор на „Хроника ". 2 „Свидас лексикон". 3 Мавро Орбини. 1 „Свидас лексикон". 2 Из същия „Свидас лексикон". 1 Scriptor incertus (неизвестен автор) - кратка хроника на годините от 811 до 820. 2 Мадарският надпис на хан Тервел. 1 Павел Дякон (720-797) - автор на „Римска история" и на „История на лонгобардите". 2 Rodney Castleden - „История на света в дати". 1 Влахерни е императорски дворец в северната част на Константинопол, пред него е Влахернската врата, а Златната врата се намира в най-южния край на западната стена, до морето. 2 Кавхан - пръв боил след хана, вицехан. 3 Scriptor incertus. 1 Както вече стана дума, според тогавашното административно деление на Византия, Македония се наричала областта около Одрин. (Б.а.) 1 Същият Scriptor incertus. 2 Същият Scriptor incertus. 1 Scriptor incertus. 1 „Синаксар на Цариградската църква" (Х в.) и „Менологий на Василий ІІ" (1000 г.). 1 „Станиславов пролог". 2 „Синаксар на Цариградската църква". 1 Теофилакт Охридски (1055-1126) – архиепископ на Охрид от 1090 до 1118 г. 2 Надпис от Филипи (837 г.). 1 Из „ За управлението на империята " от Константин Багрянородни. 2 Йосиф Генезий (Х в.) - автор на „Царе", история на събитията от 813 до 886 г. 1 Константин Багрянородни 2 Същият Константин Багрянородни. 3 Препратките към дадени страници са според посочените в книгата. 1 Според някои историци това преображение на Фотий е станало за 5 дена (б.а.). 1 Изразът е на Фотий. 1 Из „Бертинските летописи", които описват събития от 741 до 882 г. 1 Ако не греша, пак Хинкмар - продължител на „Бертинските летописи". 1 Регинон (умрял 915 г.), игумен на Прюмския манастир в Лотарингия, автор на „Хроника". 1 Канартикин - престолонаследник. 2 Таркан - военен началник на провинция, вулиатаркан - вероятно главен таркан. 1 Из „Животописи на римските папи " от Анастасий Библиотекар (800-880), заемал висши длъжности към папския престол. 1 Из протоколите на същия Анастасий Библиотекар. 1 Из „Пространното житие на Константин-Кирил Философ". 1 Из „Пространното житие на Константин-Кирил Философ". 2 Из „Пространното житие на Константин-Кирил Философ". 1 Константин Преславски (IХ-Х в.) - ученик на Методий, автор на „Азбучна молитва", от 894 г. епископ на Велики Преслав 1 Регинон. 1 Из „Пространното житие на се. Климент". 2 Продължителят на Теофан - неизвестен летописец, продължил „Хронографията" на Теофан Изповедник, описва събитията от 813 до 961 г. 1 Йоан Скилица (XI в.), автор на „История", описваща събития от 811 до 1057 г., буквално преписана от Георги Кедрин (ХІ-ХІІ), достигнала до нас благодарение на този препис. 1 ал-Табари (839-932), автор на ,,Арабска хроника", живял в Багдад, поради свободолюбивите си възгледи обявен за еретик. 2 Георги Бакалов. 3 Из „Дванадесетте цезари" на Гай Светоний Транквил (70-140 г.). 4 Из анонимната „Похвала за цар Симеон", Х век. 5 Йоан Екзарх (1Х-Х в.), автор на „Шестоднев". 2 Иван Вазов. 1 Симеон Логотет. 1 Лъв Дякон (950-992), автор на „История", описваща събития 959 до 989 г. 2 Виж с. 70. 3 Виж с. 73. 1 Писмо на Николай Мистик до Симеон. 1 Писмо на Лакапин до Симеон. 2 Симеон Логотет. 3 Из писмото на Лакапин. 4 Васил Златарски. 5 Долна Мизия - между Варна, Силистра, Свищов и Търново. 6 Според тогавашното часоброене денят, независимо от продължителността му, се делял на 12 часа: слънцето изгрява в 1 часа, залязва в 12, в 6 часа е пладне. 1 Из писмото на цар Симеон до Лъв Магистър Хиросфакт. 1 Кремонският епископ Лиудпранд. 1 Из „Хронография " от Продължителя на Теофан Изповедник. 1 Г. Баласчев. 2 Синодик на цар Борил, 1211 г. 1 Пирувал човекът (б.а.). 1 Сигурно Никифор Фока си е спомнил съдбата и на двамата си съименници: Никифор I Геник, от чийто череп хан Крум си направи чаша, и Лъв Фока, когото Симеон разгроми при Ахелой. 2 750 кг, или повече от 100 000 жълтици. 3 Сиреч Киевска Рус. 4 Княз Светослав. 5 „Повесть временнмх лет" - руски летописен свод, съставен през XI в. 6 Тогавашното византийско летоброене започвало от сътворението на света, което станало 5508 години преди раждането на Христа, към това число прибавяли годините след Христа (5508 + 967 = 6475). Еврейското летоброене започвало от раждането на Адам - 3761 години преди Христа. Гръцкото летоброене започвало с олимпиадите - 776 г. преди Христа. Римското летоброене започвало от основаването на Рим - 21 април 753 г. преди Христа, използвало се в Западна Европа до XVII век. Начало на мохамеданското летоброене е бягството на Мохамед от Мека в Медина - петък, 16 юли 622 г. след Христа. 1 Из „Жития на светиите". 2 Лъв Дякон. 3 Бъдещият Василий II Българоубиец и брат му Константин VIII. 1 Из „Повесть временных лет" 1 Йоан Скилица и ибн-Яхъя Антиохийски (Х-Х1 в.), арабски историк, автор на „Летопис". 2 Правилно е Прокрустово легло - чудовището Прокруст карало своите гости да легнат върху леглото му и на по-дългите отрязвало краката, а по-късите изтегляло да се удължат. 1 Из житието на Фотий Тесалийски. 1 Йоан Скилица и Йоан Зонара (Х1-ХП в.), автор на „Съкратена история", описваща събитията от началото на света до 1118 г. 1 „Дуклянският летопис" е съставен през XII в. на славянски език, по-късно е преведен на латински. 1 Йоан Скилица. 2 Същият Скилица. 1 Йоан Скилица. 2 Пак Скилица. 1 Из „История" на Йоан Скилица. 2 Йоан Скилица. 3 Из същата „История" на същия Скилица. 1 Михаил Аталиат (XI в.), автор на „История", в която описва събития, които е наблюдавал или преживял между 1034 и 1080 г. 2 Според Дюренмат в комедията „ Ромул Велики ". 1 Йоан Скилица. 2 Според Мавро Орбини. 1 Мавро Орбини. 2 Пак Мавро Орбини. 3 Михаил Псел (XI в.), философ и историк, приближен на императорите, автор на „Хронография". 1 Анна Комнина (1083 - след 1148 г.), автор на „Алексиада", описваща събития между 1069 и 1118 г. 2 Тук и нататък из „Алексиада" на Анна Комнина. 1 Из „Богомилски книги и легенди" на акад. Йордан Иванов, 1925 г. 1 Презвитер Козма (Х-ХІ в.), автор на „Беседа на недостойния презвитер Козма против новопоявилата се ерес на Богомила и поучение от Божествените книги". 1 Продължителят на Теофан. 1 Из „Деянията на франките" от Фулхерий Шартърски. 2 Блазиус Клайнер (XVIII в.), францискански монах, автор на „История на България", публикувана през 1761 г. 1 Никвта Акоминат Хониат (1150-1210 г.), роден във Фригия, от императорски секретар стига до велик логотет (пръв министър); автор на „История" - достоверни описания на събития от 1118 до 1206 г. 1 Никита Хониат. 1 Никита Хониат. 2 Никита Хониат. 1 Тук и нататък Никита Хониат. 1 Тъй описва светата реликва друг хронист - Георги Акрополит (1217-1282), близък на императорите Йоан III Батаци и сина му Теодор II Ласкарис, участвал в походите им; автор на „История" за събития между 1203 и 1261 г. 1 Пак според Никита Хониат. 2 Никита Хониат. 1 Според Никита Хониат. 1 Жофроа дьо Вилардуен - един от водачите на IV кръстоносен поход, автор на „Завладяването на Константинопол", описва достоверно събитията между 1197 до 1207 г. 1 „Анонимна старофренска хроника" от XIII век. 1 Парасанга - персийска мярка за дължина, равна на 5'/2км. 1 Виж подробното описание на обсадните машини на с. 140. 1 Според друга легенда свети Димитър убил Калояна по съвсем друга причина: понеже Балдуин Фландърски бил последен потомък на династията на Меровингите, управлявали Франкската държава от V до средата на VIII век, а те се смятали за потомци на Исус и Мария Магдалена (още тогава се носел слух, че Исус не е умрял на кръста и че след „възкресението" си избягал с Мария Магдалена в Марсилия), та свети Димитър убил убиеца на последния Исусов потомък... 1 Според Йордан Андреев „Българските ханове и царе VІІ – ХІV век”, 1988 г. 2 Каталог: Polezni%20knigi Polezni%20knigi -> Стефан Цанев б ъ л г а р с к и Х р о н и к и Polezni%20knigi -> Стефан Цанев б ъ л г а р с к и Х р о н и к и Polezni%20knigi -> Славянобългарска история паисий хилендарски Изтегляне 5.41 Mb. Сподели с приятели:
|