Стефка Стойчева

Стефка Стойчева - ...

1. МАЛКО ИСТОРИЯ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО КОМПюТЪРНА ГРАМОТНОСТ НА НЕВИЖДАщИТЕ В БЪЛГАРИЯ

През годините на моята дългогодишна работа като учител в Националния център за рехабилитация на слепи се наложи да преподавам различни дисциплини. За всяка от тях беше необходимо да повишавам моята лична квалификация за да бъда полезна както на нашите клиенти, така и на учителите, които сме подготвяли за работа в областта на рехабилитация на слепите.

Динамичното развитие на информационните технологии неминуемо оказва влияние върху живота на хората. Незрящите не могат да останат извън това влияние и през 1976 година директорът на Центъра за рехабилитация на слепи в Пловдив Димитър Парапанов проявява интерес към професията на програмиста, установявайки връзка с първия курс за слепи програмисти с висше образование организиран от полската академия на науките. Започва проучването на възможности за пренасянето на този опит и у нас.

В основното си приложение електронноизчислителната техника е предназначена да извършва определени действия. Задачата на програмиста е да определи алгоритъма на тези действия. Приложението на професията на програмиста е напълно достъпна за слепите. Затова със ценното съдействие и изключителна помощ на д-р Е. Цуцулова и тогава научен сътрудник, а сега професор Вл. Радулов, а също и на ръководителя на рехабилитационния център Д. Парапанов и слабовиждащия пловдивски програмист Г. Димитров от ноември 1981 г. до ноември 1983 г., в Пловдив към математическата гимназия с директор Кирчо Атанасов се провежда първия и единствен досега курс за слепи програмисти със средно образование(Димитров, 1982).

Тогава се направиха опити от ЦИИТ(Централен институт за изчислителна техника) – София за разработване и създаване на български брайлов дисплей, но за съжаление не се постигна успех. В тъй наречените западни страни, слепите използват паралелно брайлови дисплеи и говорящи програми, но за нас, брайловите дисплеи са безумно скъпи. В България има няколко, но те са предимно за DOS. С тях разполагат само Националния център за рехабилитация на слепи в Пловдив, фондация „Хоризонти” и Националното читалище на слепите „Луи Брайл” в София. В курса за програмисти са включени пет души, но го завършват четирима. Поради липсата на опит и краткия срок за стартиране на това обучЕние не се извършва предварителен подбор сред кандидатите и в него попадат лица с не особено добри математически способности и такива с недостатъчна мотивация за работа по придобитата квалификация. сЗа съжаление нито един от тях не успява да се реализира по придобитата професионална подготовка. д-р Е. Цуцулова и Д. Парапанов полагат изключителни усилия за тяхното настаняване на работа. В резултат на това, те успяват да намерят работа на трима. Но тези трима са обладани изглежда от силен страх от свръхрезервираното тогава към способностите на невиждащите общество и отказват да заемат предложените работни места(сотиров, 2000).

След това за няколко години има застой и През 1990 година по поръчка на Съюза на слепите в България, Борислав Захариев разработва първия синтезатор със синтетична реч за осем битовите компютри „Правец 8”. През май 1990 година на пловдивския панаир за първи път беше изложен говорещ компютър. Роботизираният му глас ми се стори толкова мил и приятен, че веднага пожелах да го имам и да се науча да работя с него. През следващата година желанието ми беше удовлетворено. Като учител в Рехабилитационния център за слепи в Пловдив ми беше възложено да се обуча и да преподавам компютърна грамотност нанашите незрящи клиенти. Оттогава обучението и преподаването вървят паралелно при мен.

Скриинридерът и синтезаторът на автора на първата синтетична реч Борислав Захариев, направиха компютъра достъпен за незрящите. През пролетта на 1992 година обучих на „Правец 8” първите двама зрителнозатруднени. Това са Илия Кържанов, който вече е много добър компютърен специалист и Тома Ефенлиев.

Макар че Борислав Захариев предлага на Съюза на слепите подобрен и допълнен вариант на своя синтезатор вече пригоден за „Правец 16” още през 1991 г., а заедно с него и адаптиран вариант за незрящи на редактора P2 като му променя наименованието на TE, аз започнах през 1993 година да се обучавам да работя с „Правец 16”. През 1994 година имах първия си ученик. До този момент не подготвяхме учители. Дневните центрове едва прохождаха. Аз самата нямах необходимия опит, а и компютрите не бяха достъпни за масовия потребител поради високите си цени независимо, че Съюза на слепите беше закупил 30 хардуерни устройства (контролери за звук). С това се увеличи възможността за достъпност на незрящите дотях. В началото клавиатурата не беше озвучена, а английските думи се произнасяха ужасно от синтезатора на Борислав Захариев. През 1993-94 г. Торос Хованесян подобри в известен смисъл произношението и предложи нови програмни продукти като Електронна бланка и англо-български и българо-английски речници. Те бяха много полезни за незрящите, но истински тласък в развитието на компютърните програми за незрящи, а оттам и на обучението даде незрящият програмист Хюсеин Исмаил, когато накара американския скриинридер Vocal eyes (Вокал айс) да проговори на български. Това стана през 1995 година. Българската му адаптация беше наречена Ехо. Така незрящите получиха възможност да работят с по-добри и масово използвани от зрящите програми макар и още само за DOS, като текстообработващите програми Word 5.5 и WordPerfect. Те вече можеха да си ги адаптират сами, а и клавиатурата се озвучи.

През 1994 година Рехабилитационният център в Пловдив получи дарение от фондация „Отворено общество” компютър с микропроцесор 286 и матричен принтер. Това беше първата крачка към подобряване на базата, а оттам и на компютърното обучението. Още не подготвяхме учители. През следващата 1995 година нивото се вдигна с нови компютри с микропроцесори 386 и 486. Тогава проведохме първия нормален курс с 4 души. Всички продължиха да работят с компютри и до днес. Обучението за незрящите беше на DOS (ДОС – Дисково операционна система), а за тези, които имат остатъчно зрение се провеждаха отделни курсове на Windows (Уиндоус). От тази година датира и първата учебна програма за компютърна грамотност.

През учебната 1996-1997 година се въведе компютърна грамотност и при професионалното обучение - специалност телефония (Управление на автоматични електронни телефонни централи). За тях се изготвиха специални учебни програми съобразени с изискванията за професионалната им реализация. От този курс се реализираха двама души. Все още за незрящите обучението беше на DOS (ДОС), а за слабовиждащите се провеждаше обучение на Windows. Вече незрящите имаха възможност да работят с много добри програми като говорящ pcTools - две версии, четящи програми, телефонен указател, календар-бележник, DOSNavigator, конвертори на текст от DOS в Windows и обратно и други. За разработката на някои от тях имат принос незрящите програмисти: Сергей Дубина, Иван Доброволов, Живко Томов и Виктор Любенов.

С развитието на компютърните технологии и компютрите станаха по-достъпни и по-необходими, затова назря и нуждата от подготовка на учители, които да обучават зрително-затруднените в дневните рехабилитационни центрове. За целта се подбираха хора с висше педагогическо образование. През 1997 година се проведе първия компютърен курс за учителите от дневния център за рехабилитация и социална интеграция във Варна. В него беше включена Веселина Стоилова. За някои от учителите бяха провеждани периодични консултации. Например за Пепа Димова от Дневния рехабилитационен център в Сливен. Последваха курсове за учителите от Ямбол – 1999 г., Габрово – 2001 г., Тополовград – 2003 г., Шумен, Силистра и Националния център за рехабилитация на сляпоглухи към Националната асоциация на сляпоглухите в България – 2006 г.. По-голямата част от тях имаха начална компютърна подготовка и затова курсовете за тях са кратки, а в учебните програми акцента е върху работата с клавишните комбинации и методиката на преподаване.

До 2003 година включително обучението на незрящите, а и на учителите се провеждаше на DOS (ДОС), независимо, че някои от незрящите от двехилядната година се опитваха да използват трудно разбираемия руски синтезатор за Windows - SpeekingMouse.

През 2003 година фирма „Манро” създаде първия български синтезатор New voice (Нов глас). Макар и с много недостатъци, той служеше добре до 2005 година, когато Българска асоциация за компютърна лингвистика (БАЦЛ) със финансовата подкрепа на Microsoft(майкрософт), по проект на фондация „Хоризонти”, която изпълняваше контролна и консултативна функция, създаде приятния, разбираем глас на програмата Speechlab (Спиичлаб) със синтезатор Гергана.

Паралелно с развитието на компютърните технологии нарасна и необходимостта от ръководства за обучението. През 2000 година фондация „Рехабилитация на слепи” издаде първото ръководство за слабовиждащи с автор Иван Доброволов. То беше за Windows (Уиндоус) 95-98. Същата година фондацията се сдоби и с брайлов принтер и последва издаването на много ръководства на брайл, като изключително полезно е ръководството на д-р Петър Стайков „Говорящи програми за Windows (Уиндоус) – Ръководство за клавишните командни комбинации на Jaws (Джоуз)” – издадено през 2005 година от Национален център за рехабилитация на слепи. Всички тези фактори допринесоха за повишаването на нивото на компютърното обучение и съответно на реализацията в практически смисъл. Компютърът стана необходим помощник в ежедневието, в професионалната сфера и в училище за подготовка на уроците на учениците. Те вече могат да сканират и чрез синтезатора да четат сами уроците си.

Сега учебните програми в Националния център за рехабилитация на слепи застъпват програмни продукти осигуряващи начална компютърна грамотност в интернатна, надомна или амболаторна форма, а за надграждане на знанията и уменията се предлага дистанционна форма на обучение.

С някои от учителите се поддържат добри контакти и те получават своевременна информация и консултации за новите версии на говорещите програми, както за инсталирането и настройването им, но е необходима по-добра взаимовръзка в това отношение.

Това е което може да се каже накратко за развитието на компютърното обучение на незрящите в България и за ролята на Националния център за рехабилитация на слепи и за квалификацията на учителите по компютърна грамотност в страната ни.

3. ПОДГОТОВКА НА УЧИТЕЛИ ПО БРАЙЛОВА ГРАМОТНОСТ

Брайловото обучение е важен дял от основната рехабилитация на слепите. Началото му в България е сложено още с откриването на Държавния институт за слепи през 1905 година. Първият му директор, д-р Стойчо Донев успешно адаптира брайловия код към особеностите на българския език, с което прави важен принос в нашата тифлопедагогика. През зимата на 1904 г. бъдещият директор на учебното заведение посещава института за слепи в Петербург и там се убеждава, че брайловият код е най-сполучливото средство за обучението на слепите деца.

Същественото при обучението на учителите по брайл е това, че за тях се изготвят специализирани учебни програми включващи освен усвояването на брайловия код и методиката на преподаването му. Независимо от това, че в повечето случаи те са с нормално зрение се научават да ползват брайл на едно добро равнище позволяващо им и да го преподават. В курсовете за подготовка на учители по брайл се подбират висококвалифицирани педагози с добро социално чувство и правилно отношение към брайловото писмо като равностойно на нормалния графичен шрифт. Моята цел сега не е да изтъквам ползите от брайловото писмо, но само ще кажа, че независимо от развитието на информационните технологии, хората с нормално зрение не са изоставили писането с химикал, така и за незрящите, писането на брайл няма да остане в миналото. То има съществено приложение в ежедневието.

От изложеното досега, можем да направим извода, че Националния център за слепи освен като инзтитуция за рехабилитация на слепи се развива и като методическо звено за подготовка и консултация на учители за другите рехабилитационни центрове в страната.

За популяризиране способностите на незрящите, а с това и услугите, които предлага Националния център за рехабилитация на слепи ще бъде полезно ако се използват и възможностите на интернет пространството. За тази цел в сайта на центъра може да има на разположение учебни помагала и нагледен снимков материал. Много подходящи са и статии информиращи обществото за способностите, образованието и професионалната реализация на хората с увредено зрение. Такава информация би била полезна и нахора, които имат слепи близки и не знаят как да им помогнат., а може би и на работодатели, за да преодолеят по-лесно страха да наемат незрящи на работа.

5. Заключение.

Компютърното и брайловото обучение дават възможност на незрящите за пълноценен и независим живот. Живот на удовлетвореност и професионална реализация.
ЛИТЕРАТУРА:
1. Летописна книга на Национален център за рехабилитация на слепи.

2. Димитров, Г., „Към една по-интелектуална професия”, сп. „Зари”, 1982 , кн. 1

3. Сотиров, А., „Професионалното обучение на късноослепелите в България”, „Актуални проблеми на трудово-професионалната реализация на зрително затруднените у нас”, Фондация „Рехабилитация на слепи”, Пловдив, 2000

4. Стайков, П., “Библиотека в джоба на сакото” сп. „Зари”кн. 7-8 2001 г.