Стилистика
Изтегляне 206 Kb.
|
Свързани:
botevata-balada-hadji-dimityr, 2013-07-24-16-12-37, dzi-po-bel-avtori, za-maturite-ivan-vazov-hristo-botev-iiordan-iiovkov, bylgarska-literatura, dimcho-debelyanov-pripomnyaneto-na-zavryshtaneto, nikolaii-liliev-i-razvitieto-na-bylgarskata-poeziya, celi-na-esteticheskoto-poznanie-pishtov, poeziya-na-bylgarskiya-simvolizym-teodor-trayanov-i-dimcho-debelyanov, simvolizmyt-bylgarskite-izmereniya
| С реторичните въпроси говорешият предава на слушателя непряка информираност, която е известна и на двамата с цел да предизвика у него емоционална информация. Подвърждаването или отрицанието в тях противоречи на това в отговора.
Например от публ.стил; В коя Европ. Страна се облагат доходи, които не стигат дори за храна. Кои не би помолил в тази ситуация- отг. Всеки, никои С въпросителните повторения говорещят иска да изрази своето отношение в самия въпрос или към свързания с него отг. И обикновено това отношение е отрицателно Експресивността се засилва с думата „КАК” преди въпроса или глаголът се променя от сег.вр. в бъдеще вр. Например; Какъв си ми ти да ме пъдиш? Как какъв съм ти? Брат съм ти? Какво прави Петър? Как какво прави? Въпроси –молби с тях говорещия цели да подтикне слушателят да извърши някакво действие. Те са признак. Те са признак на изискано речево поведение Например; Може ли да затворите прозореца? Ще затворите ли прозореца? Бихте ли.../ най-деликатния израз на молба Подбудителни изр. Целят да предизвикат извършването или не на опред. Действия. Образуват се с простите повелителни форми за- 2л. Ед.ч. и мн.ч. влез, влезте. Като по-категории са- заповед изразяват формите от несв.вид. Формите могат да бъдат изложени с частиците; „ДА”, „НЕКА”, „НЕКА ДА”, във всички лица. По-категорично звучи заповедта , когато след употребена проста повелителна форма действието не е изпълнено и говорещият използва проста форма с частицата „ДА” Например; Отговори ми! Чуваш ли! Да ми отговориш! Много груба е заповедта и ако глаголите са в отриц. Форма на мин. Неопределено време; Например; Да не си казал, нищо повече Желателните изр. Изразяват желанието на говорещия за извършването или не на определени действия в/у които той не може да окаже, реално влияние в момента на говоренето.Образуват се с частицата „ДА”, „ДАНО”, „ДАНО ДА”, „ДЕ ДА”, „НЕКА”, „НЕКА ДА” и глаголът в различно време. Когато глагола е в сег.вр. се изразява пожелание; Да си жив и здрав;Нека си щастлив Ако глагола е в мин. Несв.вр.; Ех де да можех да дойда, изразява се съжаление за неосъществено действие. Изр. С частицата „ДАНО ДА” изразяват освен желанието и опасенията на говорещия, че действието няма да се извърши; Дано да успея Възклицателните изр силно експресивни са, изразяват различви чувства на говорещия възторг, учудване, безпокоиство, недоволство, срещат се в ХУДЖ.СТИЛ , публ. и в разговорния, в научния и админист. Стил ги няма. 9.2 Конотативни ф-ции на изр. По-структура 1. Едносъставни изр.- съдържат само 1 главна част. Употребяват се в разговорната и худ. Стил, когато главната част се оприличава на подлог, изр. Се наричат ИМЕННИ Когато се оприличават на сказуемо изр. Се наричат ГЛАГОЛНИ Глаголните се делят на; -определено лични -неопр. Лични -безлични -обобщено лични Определено Личните съдържат сказуемо 1 или 2 л. Ед. Или мн.ч., подлога обикновено се изпуска. Тези изр. Нямат конотативна стоиност, защо липсата на подлог не се усеща, подразбира се от флексите на глагола .........................49, Бях в завода с... Неопр. Лични съдържат сказуемо в 3 л. Мн.ч., въпреки че имат сучект той се мисли като неопределен, не изразен с опр. Дума вниманието е насочено към действието Например; На коктейла поднесоха напитки. Безличните изр. Се образуват с безлична глаголна форма в 3л. Ед.ч., или от съчетание на гл. „СЪМ” ставам с безлично предукативна дума. В тях се съобщава за действие , независимо от активния деятел. Характеризират се с липса на подлог, които изобщо не можем да си представим Конотативно маркирани са изр. От типа; На мен ми е много приятно, или експресивно разговорните Не ми е до ядене, учене Обобщено личните изр. Съдържат сказуемо в 2 л., като действието може да бъде отнесено не само към 2л., но и към всяко др. Лице. Характеризират се с обобщеност, типичност срещат се в худ., публ. и разговорния стил, в пословиците; Не оставяй да разберат за утре Именни изр. В худ. И разговорния стил се среща. Тяхната експресивност е в резултат от различни фактори, лексикален подбор, цел на изказването. Освен това по-разширение с определение изр. Са по-експресивни. Липсата на сказуемо прави изр. По-изразителни, постига се като че ли непосредствено съприкосновения с обектите, които се представят в текста. Срещат се при описание на обстановката, външност на героя, последователно сменящи се действия, но изразени с отглаголни съществителни. 2. Елиптични изр. Или непълни изр. В тях е изпусната някоя главна или второстепенна част, която се разбира от контекста или от ситуацията. Типични са за разговорната или худ. Реч. Придават краткост, изразителност, отстранява се ненужното повтаряне на едни и същи части в изр. Пример; Леле как си нарязах гумите, и вътрешната и външната Изпускането на част от изр. В худ.стил цели и допълнително изтъкване, подчертаване на фигуриращата в изр. Част. Отбелязването на изпуснатата част с тире и интонационна пауза създава антитеза Той-застана отвън плета Тя-отвътре Тя-руса синеока Той-мургав, с малка черна брада В третата група незавършени изр. В тях липсва част, която не се подразбира от контекста, тя е само загатната, фокусирано е мястото и, но е недоизразена. Те са характерни за реч, която е напрегната, емоционална, объркана поради това или защото говорещия не е наясно как да изрази мисълта си. Срещат се в разговорния и худ. Стил, отбелязва се с моготочие НА ИЗПИТА; ДО ВЪПРОС 9.2 ВКЛЮЧИТЕЛНО ......51 ПАРАЛЕЛИЗЪМ-ЗА УПР. СЪЩО АНАЛИЗ НА ХУД. ТЕКСТ 1.ЛЕКСИКАЛЕН, 2МОРФОЛОГИЧЕН, 3 СИНТАКТИЧНО...51 ПРЕДСТАВЛЯВА СТРУКТУРНО ИЗГРАЖДАНЕ ПО ЕДИН И СЪЩ НАЧИН НА ПОРЕДИЦА ОТ ИЗР. В ЕДНИ СЛУЧЕИ ТОЙ СЕ ПРОЯВЯВА В ПОСТРОЯВАНЕ НА ИЗР., ПО-ЕДНА И СЪЩА СИНТАКТИЧНА СХЕМА. НАПРИМЕР 1 ИЗР- ПОДЛОГ, СКАЗУЕМО, ДОПЪЛН. 2 ИЗР. СЪЩОТО И 3 СЪЩО В ДР. СЛУЧЕЙ СЕ ПРОЯВЯВА ЧРЕЗ ЕДНАКВИ ПО-ТИП ПОДЧИНЕНИ ИЗР. НАПРИМЕР САМО ПОДЧИНЕНИ ОПРЕДЕЛИТЕЛНИ Изтегляне 206 Kb. Сподели с приятели:
|