Стилистика
тема Транспозиции по-морфологичните граматически категории Вид
Изтегляне 206 Kb.
|
Свързани:
botevata-balada-hadji-dimityr, 2013-07-24-16-12-37, dzi-po-bel-avtori, za-maturite-ivan-vazov-hristo-botev-iiordan-iiovkov, bylgarska-literatura, dimcho-debelyanov-pripomnyaneto-na-zavryshtaneto, nikolaii-liliev-i-razvitieto-na-bylgarskata-poeziya, celi-na-esteticheskoto-poznanie-pishtov, poeziya-na-bylgarskiya-simvolizym-teodor-trayanov-i-dimcho-debelyanov, simvolizmyt-bylgarskite-izmereniya
| 8 тема
Транспозиции по-морфологичните граматически категории Вид /за изпита този въпрос се разделя на две/ Грам. метафора е употребима на една грам. форма вместо друга поради някаква семантична аналогия м/у тях .Определя се още с термина транспозиция 1 Транспозиции по категорията ви9д нва глагола, лексикално грам. категория вид на глагола е свързан с възможността едно и също дейъствие да се представи или като постигнало целта си /свършен вид/ или като процес /несвършен вид/ и съответно имаме две грамеми.По-често се среща в в несвършен вид вм. свършен вид. Например; за какво си купувал вм. купил. По-този начин действието се представя като общ факт, а не като нещо конкретно, което е ограничено във времето и е приключило.по-рядка е транспозицията св.вид вм. несвършен. Например; изплаче жена и пак тишина /всички гл са от св.вид/ В този случаи обикновено става въпрос за поредица от действия като се обръща внимание върху тяхната завършеност. 2. Транспозиция /Т./ по-категорията лице Основава се на позицията комуникант-некомуникат и …..40 отношението на глаголния субект към изказванто, в което тои участва като говорещ в 1 лице или слешащ 2л. или неучаства 3л. Маркирани са грамемите 1 и 2 лице Немаркирани 3л. -Първата Т. е употреба на 2л. ед. Ч. вм. 1-во и 3л. В този случаи 2л. имат т.наречената обобщено лично значение пример Хайтов- за да направим халище, трябва да усещаме цветовете -Др. Т. 3л. ед. Вм. 1л. ед. Ч. с цел да не испъква авторът на изказването, а да се изрази обективност среща се в научните текстове например; авторът на статията смята, че вм. аз смятам…, среща се в худ. реч, но там има експресивен характер. Автора като че ли става един от героите например той имаше трима синове, най-малкият се казваше/ 3л. вм. 1л./ Никола -Др. Т. 3л.ед.ч. вм. 2л. ед. Ч.- среща се в художествените текстове и изразява неодобрение, недоволство например “ Не може даже чорапите да си закърпи, а седнал акъл да ми дава / говори и в 3л.у, все едно не пресъства, а всъщност говори на нея – пренебрежение -Др. Т.- 1л. мн.ч. вм. 2л.- Здравей, как сме? Вм.как си / изразява съпричастност 3. Транспозицията по-категория число- Основава се на позицията множественост с неможественост -Т.1л. мн.ч. / ние/ вм. 1л.ед.ч. /аз/ Характерна е за научните текстове, изразява обективност и нежелание да се изпъква Пример В статията ще разгледаме следните проблеми. Може да се открие в худ. летир. Където е експресивна. Авторът цели да се представи като един от чножеството Пример; пристигнах късно, но утре ще оправим работата /вм. ще оправя/. Така и в миналото са говорили и…….41 -Т. характерни за отрицателната разговорна реч или за административни текстове 2л.мн.ч. /Вие/ вм. 2л.ед.ч. /ти/ премер; заповядайте…, моля да ми разлешите… Тези форми могат да се използват и иронично в разговорната реч по-отношение на близък човек.- Как сте Вие, мила моя?. -В худ. или разговорна реч се употребява транспозицията 3л.мн.ч. вм. 3л.ед.ч. Поради нежелание да се посочи, кои точно вършителят на действие Дадоха ми вашият телефон вм. Еди кой си ми даде , среща се също и в отрицателната обстановка за изразяване на уважение. Например В кабинета на директора секретарката казва заповядайте Чакат Ви вм чака 1л….41 4. Т. по-кат. време .Съдържа три грамеми- сегашно, мин. Свършено, бъдеще време - Т.Сегашно вм. мин. Св.вр.- нарича се още сегашно историческо вр., но този термин е неточен, защото функцията не е единствената. Действието се представя като протичащо по-време на говоренето и съдържанието става по-живо, възприемащият като че ли е непосредствен наблюдател. Пример; Вазов планинският ветор се засили /се усили минало св. Вр. брули по-лицата им, развява им дрехите снегът хвърчи. / всички тези гл. са в сег.вр. -Т. сегашно вм. бъдище- изразява се категоричност, сигурност. Освен за худ. стил е характерен и за публ. Пример; Утре в Б-я пристига президента на Сащ, за…/Утре за бъдеще, а в сегашно вр. Пристига Т. мин.св.вр. вм. сегашно- също изразява категоричност в извършеност на действието Пример; Е, добре тръгнах, вече съм вън -Мин.св вм. бъдище- категоричности Пример; Ако разберат ония кучета какви хора крием в къщата си,отидохме / отидохме бъд.вр. ще отидем/ -Т. бъд.вр. вм. сегашно- В едни случеи според контекста може да изрази предположение Например; Кой ли ще е по-това време вм. кой е В др. случаи изразява обобщеност при повторителни действия Например;Ще оглежда фигурата си, ще облича и съблича роклите се Т. по-каттаксис Тя се основава на опозицията относителност- неотносителност Относителност е при глаголните действия- ориентирани към миналия момент Т. имперфект /мин. Несвър.време/ вм. сегашно вр. Говорещия мислено се поставя в минала ситуация в което действието се представя като сигурно. Например в учтивата разговорна реч; Исках да ви помоля вм. искам и звучи по-любезно Също така може да се изрази напомняне как се казвахте вм. казване /подсещане/. Може да се изрази и съжаление за неосъществено действие Ех, защо нямахме повече време вм. защо нямаме -Т. сег. Вр. Вм. имперфект Пример; планинският вятър се усили- в мин.вр Брули /брули в сег.вр./ по-лицата им вм. да бъдеше брулеше Използва се за представяне на действието като протичащо пред очите ни -Т. бъдеще вр. В миналото вм. бъдеще вр Пример; щяхме да заминем, но ще има силна буря и ще се откажем. В др. контекст може да изразява досещане, припомняне Пример; А вие сте момичето,което щеше да го чака 6.Т. при перфектните форми Например; Иван Куцаров ги нарича ; вид на действието Перфектните форми имат морфологичен показател морфемата “Л” и изразяват резултативност -Т. перфект-мин.неопределено вр. Вм. бъдеще вр.- изразяват категоричност и сигурност Пример; Като прехвърлим и ония баир и сме стигнали / и сме стигнали-мин.неопр.вр./ вм. ще сме стигали/бъдеще предварително вр./ -Т. мин. Предварително вр. Вм. бъдеще предварително в минало също изразява категоричност Пример; Ако не бях болен, бях се качил на колата и право при теб /бях се качил мин. Предв. Вр. Вм. щях да съм се качил/ 7.Т. по-опозицията преизказност-непреизказност. Иван Куцларов я нарича вид на изказването С преизказните форми говорещия сигнализира, че придава деиствието по-думите на др. лице. В някои публицистичните текстове тези форми се употребяват некоректно с цел да се посочи ….44 Пример; Сега бизнесменът Галев смятъл да се кандидатира за независим като кмет на Самоков твърдят В худ.и разговорна реч с преизказните форми според контекста се изразява очудване, съмнение, несъгласие, недоволство Я къде си бил?- за очудване Готова била?- недоволство Бързо отиваи да учиш! Недоволство 8. Т. по-кат наклонение Най-разпостранена императив /повелително наклонение / вм. изявително наклонение Повествователен императив се нарича още- изразява целенасоченост, стремителност Пример; Блъскай се заради тях, закриляй ги и накрая никаква благодарност. Среща се и обратна транспозиция-изявително накл. Вм. повелително за по-категорично предаване на заповед / гл. обикновено са в бъдеще вр./ Пример; веднага ще доидете при мен вм. веднага елате -Др. Т. пов. Наклонение вм. услов. Накл. Пример; Сто път му кажи, пак няма да те чуе- изразява недоволство, несъгласие -Услов. Накл. Вм. повелително Например; бихте ли дошли? Вм. елате 9.Т. при кат. Залог - Т. Страдателен залог вм. деятелен залог-изразява се безличност, не се акцентира в/у вършителят а в/у самото действие. Среща се в научните, администрат. И публ. текстове. Например; откраднати са около 5000 коли 10.Т. По-кат. РОД Без конотации са словосъчетанията с приложения които изразяват някакви титли където м.р. се употребява вм. Ж.р. Пример; Доцент Петрова, Министър Масларова, д-р Иванова-останалите Т. Имат конотативен ефект Т. Ж. Вм. М.р. Той бил голяма лигла- изразява пренебрежение, насмешка, ирония -Т. ж. Вм. ср.р. същата Т. Детето се опази голяма досасница -Т. Ср.р. вм. м.р. Той е лигльо, мърльо- грубо, пренебрежение -Т. Ср.р вм. м.р, ж.р. с + контативност То се е гушнало милото и спи 9 въпрос
Изр. Се делят на съобщитетлни,въпрос.?, подбодителни, желателни и възклицателни -съобщ изр. Са конотативно, немаркрани, неутрални - ? изр. В по-голямата си част са конотативни, маркирани- те могат да се разделят на същински и несъщински -същинските се задават с цел Говорещия да изпълни неяснотиите -експресивни са тези от тях, на които говорещия очаква-отговор с частицата „ЛИ” и глагола във винителна форма Няма ли да доидеш? Или с частицата „НИМА” Нима няма да доидеи? Изр. С частицата „А” има разговорен характер. „А” при недочуване, недоразбиране „Е” показва ,че говорещия иска допълнително информация на въпроса с частицата „НАЛИ”. Говорещия чака положетелен отговор; Ще се срещнем, нали? Въпрос. С частицата да-ли; дали-да- Изразява, че говорещия смята, че е необходими да извърши действието Да отиваме ли вече?- Ако въпроса е с частицата „ДА НЕ БИ ДИ”, изразява се нежелана възможност.-ДА НЕ БИ ДА не искаш да дойдеш? Конотативни маркирани са несъщинските въпроси Те се делят на реторични?; въпроси-повторения Въпроси-молби Изтегляне 206 Kb. Сподели с приятели:
|