Сто дзенски коана



страница1/5
Дата08.05.2018
Размер1.37 Mb.
#67971
  1   2   3   4   5
Сто дзенски коана

Автор: Желязната флейта

Въведение

Първоначалният текст на настоящия труд е бил написан и публикуван през 1783 година от Генро, Майстор на Дзен-школата Сото в Япония. Всяка от историите представлява коан, придружен от коментар на автора и негово стихотворение. Фугаи, последовател на Генро е направил някои бележки по книгата на Учителя. Аз ще превеждам историите или техните основни теми, а също в по-голямата си част коментарите на Генро и бележките на Фугаи. В някои случаи за поощряване на изучаването ще бъдат дадени и стихотворенията. Понеже повечето от тълкуванията на Генро и Фугаи са свързани с древни истории и обичаи, които на Запад не са известни, ще ги обяснявам в свои коментари.

С изключение на няколко индийски, в текста основно фигурират китайски имена от епохите на династиите Тан (620-905 г. от н.е.) и Сун (930-1278 г.) - Златният Век на Дзен.

"Теттеки тосуи" е наименованието на първоначалния текст. "Теттеки" означава "Желязна флейта". Обикновено флейтата се прави от бамбук, с мундщук и отвори за пръстите. Флейтата представлява плътна желязна пръчка, която няма нито мундщук, нито отвори за пръстите. "Тосуи" означава "да се свири от обратната страна". Музикант, който трудно разчита нотите, не може да свири на този дзенски инструмент, но който свири на арфа без струни, може да свири и на тази флейта без мундщук.

Луната плува над боровете,

и нощната веранда е студена.

Когато древният, прозрачен звук изтича изпод пръстите,

сълзи се появяват в очите на тези, които слушат

тази старинна мелодия.

Но на музиката на Дзен не е присъща сантименталността,

и никога не започвай да свириш, ако не те

съпровожда Великият Звук.

Лао Дзъ

Сюедзу(980-1052), китайски Майстор на Дзен


Лао Дзъ казва: "Необходимо е много време, за да се направят съдове с невиждана красота. Великите характери не се създават за няколко години. Великият Звук е звук, който превъзхожда обикновените звуци".

Сега знаете защо тази книга се нарича "Теттеки тосуи" или "Свирене с плътна желязна флейта, обърната наопаки". Това е книга на "звука от една длан". Това всъщност е ежедневният живот в Дзен.




  1. Манджушри влиза през вратата

Веднъж Манджушри стоял пред вратата, когато Буда го повикал: "Манджушри, Манджушри защо не влизаш?"

- Не виждам нищо от тази страна на вратата. Защо да влизам? -отговорил Манджушри.

Ньоген:

Историите на Дзен са проблеми от живота, теми за медитация.



Не е задължително този диалог да се е провел между Буда и Манджушри. Да предположим, че един от вас се колебае да влезе или да не влезе в този дзен-до и аз питам: "Защо не влизаш?" Ако бодърства в дадения момент, той може да отговори: "Не виждам нищо извън дзен-до. Защо да влизам?" Той не вижда нищо по-различно от дзен-до: "във" или "извън" са само термини за сравнение. Всъщност той нищо не чува, нищо не вижда, нищо не усеща, нито мирис, нито вкус, и за нищо не мисли, но с благодарност отива и сяда на мястото си. Какво друео бих могъл да направя освен да възхваля този абсолютно свободен човек?

Човекът е още млад и глупав. Той се обучава на двойственост, вместо на единство, за което учи религията. Поради илюзиите си човек често поставя врати и едва после разглежда какво има зад тях. Той чува, усеща мирис и вкус, мисли, изхождайки от егоистичната си гледна точка.

Той говори за световно братство, но няма представа за неговите принципи. На света е необходим Манджушри, а не месия или пророк. Кой е той, Манджушри?

Манджушри символизира мъдростта на Буда. Яхнал лъв, той с един скок разрушава всички илюзии и с острата си сабя покосява всички прегради по пътя на Освобождението. Някои будистки последователи предполагат, че Манджушри е ученик на Буда Шакямуни. Други с невероятна убеденост разказват за неговия минал и настоящ живот. Нека се остави на мечтата си, както иска (този, който отговаря на въпроса на Манджушри). Изучаващите Дзен трябва да срещнат Манджушри в себе си..

"Аватамшака Сутра" споменава четири свята: светът на материята, на разума, на хармонията между материята и разума и светът на тпехните хармонични елементи. Манджушри от нашата история живее извън света на материята, той е в света на разума, но още не се е научил да постига тяхното хармонично съчетаване.

Самантабхадра символизира обичната доброта на Буда. Той язди слон, търпеливо водейки го през джунглата, обечайки и уважавайки всички живи същества. Той няма да обяснява причината, в спокойно ще влезе през вратата. Неговото сърце е сърцето на Буда, отговарящо като ехо на зова на Буда.

Четвъртият свят, споменаван в "Аватамшака Сутра", понякога се среща като "Небесно Царство". За да стигне до този стадий, човечеството трябва да се научи да живее в света на хармонията на разума и материята, а преди това трябва да живее в света на разума. Много е важно човек да срещне Манджушри лице в лице в наши дни. Той казва: "Не виждам нищо от тази страна на вратата. Защо да влизам?" Но къде е тази врата? И къде сте вие самите - отвън или отвътре?
2. Встъпителната реч на Лошан

Господин Минван построил манастир за Лошан и го помолил да произнесе пьрвата реч в лекционната зала. Като Майстор на манастира, Лошан седнал на трона, но не казал нищо освен думата "довиждане", преди да се прибере в стаята си. Господин Минван влязъл при него и казал "Учението на самия Буда трябва да е било такова, като вашето днес" (става дума за проповедта на Буда на планината Гридхракута). Лошан отговорил: "Мислих, че учението ви е чуждо, но сега разбрах, че вие имате някаква представа за Дзен".

Ньоген:

Тези двамата са живели в Китай през VIII в., но винаги ще служат като пример за красотата на незавършеността за тези, които разбират вътрешните ценности. В будисткия храм над олтара има статуя на Буда, докато в дзенския храм няма никакви изображения. Тук Майсторът сяда на мястото на Буда, използвайки олтара като катедра за проповеди: той донася със себе си дрехи, наследени от предшественика му, облича ги преди началото на проповедта и ги сваля веднага след края и. Нашият Лошан явно е направил същото. В китайския оригинал се казва: "Той седнал на мястото си, облякъл одеждите, свалил ги и казал: "Довиждане!" Това бил краят на неговата проповед. Прекрасно! Но не допускайте вашите простодушни монаси да ви подражават! Това ще е по-лошо от статуята на Буда. Борбата срещу традиционните представи, зародила се като реакция, се затваря тогава в кула от слонова кост. Смисълът на настоящия труд е разрушаването на тази кула от слонова кост. Ако господин Минван е имал по-големи постижения в Дзен, той би изразил разочарованието си, че не е чул проповедта на Майстора, дори да е разбрал добре мълчаливият призив на Лошан.



Манастирът се разраства бавно и незабележимо като дърветата и храстите около него. Майсторът, монасите и човекът, с чиито средства е построен манастирът, само хвърлят семената, но никога не ще видят плодовете на своя труд. Защо тогава да не се наслаждават, посвещавайки настоящето на медитация? Това е учението. което Лошан е наследил от Буда през многото поколения от негови последователи.

Когато за първи път влязох в този скромен дом, в дзен-до нямаше никакви изображения и мебели, освен столче за пиано. Мълчаливо седнах на столчето, сьбирайки дланите си една до друга. Това беше моята първа проповед на тази дзен-до, а всички останали бяха само пояснения към първата. Ако някой от вас реши да прочете лекция или да напише очерк по Дзен, спомнете си тази история и щастливо си пожелайте: "Довиждане."


3. Каменният Буда на Нан Джуан

Веднъж упасака Локен казал на Нан Джуан: "В къщи имам камък, който седи и лежи. Възнамерявам да извая от него Буда. Мога ли да го направя?" Нан Джуан отговорил: "Да, можеш". "А мога ли да не го направя?" - продължавал упасака Локен. "Не, ти не можеш да го направиш". - отговорил Нан Джуан.

Ньоген:

Този човек е искал да знае дали може да стане Буда. Ако не може, той е подобен на камъка. Надявал се е неговият учител Нан Джуан да го похвали за добрите му намерения, но той само казал: "Да, можеш". Когато Лоен попитал: "А мога ли да не го направя?" - той искал още веднъж да се убеди, очаквайки, че Нан Джуан ще му вдъхне още увереност.

Дзенът на Нан Джуан използва идеализма като въведение. Този, който иска да извая от камък Буда, трябва да го направи сам, независимо от това дали другите ще одобрят постъпката му. Ако му се иска да изпитва малко съмнение, не ще го направи. Това, което е той сега, е резултат от мислите му в миналото, а от това, което мисли сега, зависи какъв ще бъде в бъдеще. Нито Майстор, нито не-Майстор може да се меси в закона за причинноследствената връзка. Локен имал хубав камък, но решимостта му не била твърда, след като го е забелязал Нан Джуан. Това прилича на древната история за жеравчетата и селянина. Те съвсем не се уплашили, когато чули, че селянинът ще коси житото с помощта на съседа си. Но когато разбрали, че селянинът възнамерява да я коси сам, без чужда помощ, те напуснали гнездото и отлетели. По-късно Локен станал много добър ученик.

Генро:


Видях камька, който донесе един човек в манастира. Видях също и друг камък, който Нан Джуан пазел в залата за медитация. Всички чукове в Китай не биха моели да разрушат тези два камъка.
4. Постиженията на Пайлин

Пайлин и упасака Паюн учели при Мадзъ, приемник на Нанюе. Веднъж, когато се срещнали на един път, Пайлин отбелязал: "Нашият дядо по Дзен казваше: "Твърдейки, че нещо е нещо, човек го губи изцяло". Интересно, дали е показвал това на някой?'' Упасака Паюн отговорил "Да". "На кого?" - запитал монахът. Човекът посочил себе си и казал "Ето на, този човек". "Твоите постижения, - казал Пайлин, - са така прекрасни и дьлбоки, че дори Манджушри и Субхути не биха могли да те почетат както подобава". Тогава човекът казал на монаха: "Интересно, дали някой знае какво е имал предвид нашият дядо по Дзен?" Монахът не отговорил, а сложил сламената си шапка и си тръгнел. "Почакай!" - викнал след него упасака Паюн, но Пайлин дори не се обърнал.

Ньоген:

Изучаващите Дзен се стремят да постигнат природата на Буда. Те могат да я наричат същност на ума, Дхармакая, Буддхакая или свое първично "Аз", но тези наименования са само сенки, а не истински неща. както е казал Нанюе: "Човек, твьрдейки, че нещо е нещо, го губи изцяло".



Безспорно и монахът, и упасака са постигнали Дзена на Нанюе. Но ако последният все още носи следи от постижението, монахът е вече абсолютно свободен.

Реньо, настоятел на Хонганджи, попитал Иккю, Майстор по Дзен и негов съвременник: "Чух, че сте просветлен човек. Вярно ли е това?" "Никога не съм извършвал подобно зло" - отговорил Иккю. Може и да е излишно да се показва Дзен на настоятеля в такъв блясък, но това илюстрира поведението на Пайлин в тази история. Източна пословица гласи: "Безполезно е да се показва злато на котка". Не е необходимо да се излага история от Дзен на тези, на които е чуждо това учение. Човекът от нашата история демонстрира своя Дзен на съученик, но не би го направил в ежедневния живот.

Професор Гранбах от Копенхагенския университет пише: "Мисти-ците от всички времена изразяват всъщност едни и същи мисли. Между тях има толкова много общи неща, че дори използват едни и същи думи и илюстрации. Еднакво звучащи откъси могат да се открият и при индуса, живял две хиляди години преди новата ера, и при европейския монах от късното средновековие. Дори съвременните поети създават образи, които ни връщат към миналото, към древните писания. Причината за тази съгласуваност е залегнала в техния общ опит, Който сам по себе си е също така ясен и точен, както ежедневните наблюдения на хората в материалния свят. Тук няма място за мечти и фантазии, Мистикът се занимава с експеримент, управляващ целия му живот". Коанът е странно нещо. Работейки над него, се пренасяте в света на опита. И колкото по-богат е този опит, толкова по-ярко пред вас се откроява блясъкът на природата на Буда. Тогава, получавайки коан, вие ще отговаряте на него така естествено, както на извикването на вашето име.

Генро:


Пред входа на пещерата са се струпали облаци, цял ден отдавайки се на безделието. Цяла нощ светлината на луната бразди вълните, но не оставя следи по водата.
5. Изказването на Шаошан

Веднъж един монах попитал Шаошан: "Има ли такова изказване, което да е нито истинно, нито лъжовно?" Шаошан отговорил: "В белия облак няма да видиш и следа от недъзи".

Ньоген:

Шаошан бил приемник на Джашан, строгостта на който била добре известна сред манастирите. Но когато преминал през строгостта на Джашан, той се научил да изразява дълбочината на учението с една дума или една кратка фраза.



В действителност монахът попитал: "Кое е истина: настоящата свобода или освобождението?" Повечето от нас водят борба в противоречията на истинното и лъжовното, на приятното и отвратителното. Дзен превъзхожда тези дуалистични мисли. Но започне ли някой да говори за своя Дзен, двойките чудовища се появяват пред него. Шаошан не споменал нито за абсолюта, нито за единството, нито за каквото и да било друго религиозно понятие. Той отговорил така: "В белия облак няма да видиш и следа от недъзи".

Генро:


Нито истина, нито лъжа. Дадох ви изказване: Пазете я тридесет години, но не я показвайте на никой.
6. Обедът на Тоудзъ

Тоудзь бил поканен на обед от едно известно столично будистко семейство. Главата на семейството сложил пред него пълна купа с трева. Тоудзъ допрял юмруци до челото си и изправил големите пръсти все едно че са рога. Тогава му донесли хубаво ядене. По-късно един монах помолил Тоудзъ да му обясни значението на странното си поведение. "Бодхисатва Авалокитешвара". - отговорил Тоудзъ.

Ньоген:

Трудно е да се каже защо главата на семейството предложил на Тоудзъ трева. Може би това се обяснява с поверието, съществувало в Древен Китай, че монах без реализация се въплъщава в бик. В настояще време много източни монаси и ядат, и спят като бикове, но не работят толкова усърдно. Поемайки върху себе си вината на своите ученици, с този жест на бик Тоудзъ се извинява пред целия свят. Монасите на Дзен имат добро чувство за хумор и обикновено са весели хора, възприемащи доброжелателно шеги и сарказъм. Докато се наслаждавал на хубавата храна, Тоудзъ забравил за инцидента с тревата. Монахът, който попитал Тоудзъ за странната му постъпка, бил колекционер на забавни случки. Ако бях на мястото на Тоудзъ не бих отговорил на монаха, но Тоудзъ бил много добросърдечен човек. "Бодхисатва Авалокитешвара", - отговорил той. В "Саддхарма-пундарика Сутра" е казано, че Авалокитешвара проповядва във всички възможни форми. Някои будисти се страхуват от прераждането, мислейки само за себе ей и желаейки да го избягнат, но бодхисатвите според учението на Махаяна се превьплащават в стотици хиляди образи всеки ден за щастието на другите.


7. Юнмън пирува в китайски храм

Ведньж, когато Юнмън чел проповед на монасите, той ги попитал: "Искате ли да се запознаете с древните патриарси?" Преди някой да успее да отговори, той посочил с пръчката си над главите на монасите и казал: "Древните патриарси скачат по главите ви". После попитал: "Искате ли да видите очите на древните патриарси?" - и, посочвайки земята под краката на монасите, отговорил сам: "Те са под краката ви". След кратка пауза той казал все едно на себе си: "Организирах пир в китайския храм, но тези гладни божества все не са доволни".

Ньоген:

Какъв шедьовър на световната прозаична миниатюра! Въпросът на Юнмън може да бъде зададен с еднакъв успех както в Европа или Америка сега, така и в Китай преди стотици години. Всеки лъжец, споменал само за преражданията на Майсторите, става толкова популярен, че преуспява. Хиляди хора в тази страна позволяват да бъдат баламосвани от шарлатани, поощряващи най-абсурдните и фантасмагорични плодове на своето въображение. Това би било невъзможно, ако сред хората, вярващи в религията или изучаващи философия, не се срещаха такива, които да не са удовлетворени от истинските ценности. Те приличат на идолите в китайския храм: Ароматът на Просветлението витае край тях, но те са лишени от обоняние. Стотици хиляди книги в библиотеките, скулптури в храмовете напразно предлагат истинските ценности на тези идоли в плът и кръв! И тази велика проповед на Юнмън също е отишла напразно.



"Опитите на Тоудзъ да спаси всички живи същества не са по-добри от цъфтящите пролетни цветя".

(Цитат от Коментара на Генро Към Коан 6)

Генро:

Над главите ни е само синьото небе. Къде са там древните патриарси? Под краката ни е само добрата земя. Къде са очите на патриарсите? Пирът на Юнмън е бил само сянка, и разбира се не е могъл да задоволи глада на божествата. Искате ли да знаете как пирувам в храма?



Затварям вратите, лягам на пода, изпьвам ръцете и краката и дремя. Защо? Нали казват: "В чаша, пълна догоре, не може да се налее повече чай. Добрата земя никога не ще породи гладен човек".

Лесно е да отвориш уста. Лесно е да опишеш каквото и да било. Монахът от Корея е бил странстващ просят, който все още не се е завърнал вкъщи.


8. Наставленията на Юнджу

Юнджу, Майстор по кипгаиски Дзен от школата Сото, имал много ученици. Един монах, дошьл от Корея, му казал: "Реализирах в себе си нещо, което не мога да опиша с думи", "Защо? - попитал Юнджу, - това би трябвало да е лесно".

- Тогава направи го вместо мен - отговорил монахът.

- Корея. Корея. - казал Юнджу и прекъснал разговора.

По-късно един Учител по Дзен от школата Окю коментирал случая така: "Юнджу съвсем не разбрал монаха. Те били разделени от необятно море, макар че живеели в един манастир".

Ньоген:


Юнджу живеел в югоизточната част на Китай през IX в. Монахът от Корея е дошъл при него през жълто море или пък през Източнокитайското море. Неговият ентусиазъм е бил много по-силен от болшинството странстващи монаси. Мога да си представя как е медитирал нощ и ден докато не е влязъл в Самадхи и не е открил своето истинно "Аз", сякаш пробудил се от сън. В света не се намират думи, за да се опише това, което е постигнал.

Шьон-шаку веднъж бе казал: "Медитацията е лесно занимание. Това е пътят към изгубеният отдавна ваш дом". Юнджу е изхождал от собствения си опит, когато е казал, че е лесно да се изрази постигнатото. Монахът се е намирал на първото стъпало от реализацията, затова той помолил Учителя да го изрази вместо него. Учителят казал: "Корея! Корея!" - призовавайки го да се върне в къщи. Оценявам братската любов на учителя, но все пак той не е описал това, което е искал монахът. Той е трябвало да изчака и да остави монаха да го изрази сам. Но и в този случай възклицанието не е описание на постигнатото. Както казва Майстор Нанюй: "Дори когато човек твърди, че нещо е нещо, той го губи изцяло". Монахът е искал нещо абсолютно невъзможно.

Генро:

Монахът Окю не е могъл да разбере Юнджу. Макар че са живели по едно време, между тях се е издигала огромна планина.


9. Същността на Дзимин

Дзуйен, мислейки, че е постигнал нещо в Дзен, съвсем млад монах напуснал манастира на Дзимин и тръгнал да странства из Китай, Когато след много години се върнал да посети манастира, неговият стар учител го попитал "Кажи ми каква е същността на будисткото учение?" Дзуйен отговорил: "Ако облакът не е надвиснал над планината, лунната светлина набраздява повърхността на езерото". Дзимин хвърлил гневен поглед кьм бившия съученик "Вече си стар. Косите ти са побелели, зъбите оредели, а имаш Все още такава представа за Дзен. Как ще избегнеш раждането и смъртта?" От очите на Дзуйен потекли сълзи и той склонил ниско глава. След няколко минути той попитал >"Кажи ми, моля те, каква е същността на будизма?" "Ако облакът не е надвиснал над планината - отговорил Учителят, - лунната светлина набраздява повърхността на езерото". Преди още Дзиминда довърши изречението, Дзуйен станал Просветлен.

Ньоген:

Без дори за миг да се замисля за това, че действителността може да се отличава от изображението, Дзуйен години се е самозалъгвал с лъжливи понятия. Пътешествайки той безспорно е говорил свободно за будизма, използвайки чужди думи. И накрая той се опитал да се ограничи с фалшификат и в разговора си с Учителя. Думите сами по себе си били верни, доколкото това е възможно, но те не намирали отзвук в сърцето му. Когато Дзимин гневно му се накарал, сърцето ни Дзуйен се разтворило за първи път и той съзрял своята недъгавост. Засрамен той склонил глава и попитал Учителя си за същността на будизма. "Ако облак не е надвиснал над планината, лунната светлина набраздява повърхността на езерото" - бил отговорът. Това не било просто описание на прекрасен пейзаж, това било послание на Буда-Дхарма. Ако слушащият го не постигне истината в този момент, Дзен ще е най-безполезното нещо на този свят.



Генро:

Дзуйен знаел как да кара лодката си по течението, но не е предполагал, че буря може да го накара да я завърти срещу течението.

Меховете разпалват огъня в огнището:

На наковалнята се кове меч.

Това е същата стомана, която беше в началото,

но как се промени нейният връх!


10. Юйшан го поема и задържа

Губернаторът на една от провинциите попитал Юйшан: "Разбрах, че всички будисти трябва да овладеят Шила, (принципите), Дхяна (медитацията) и Праджня (мъдростта). Следваш ли ти принципите? Практикуваш ли медитация? Постигнал ли си мъдрост?" - "За какво са му на бедния монах толкова много излишни неща?" Твоето учение изглежда е много дълбоко -казал губернаторът, - но аз не го разбирам". "Ако искаш да го поемеш, - продължил Юйшан, -трябва да се изкачиш на най-високата планина и да седнеш на върха и, или да се потопиш в най-дълбокото море и да се разходиш по дъното му. Ако не можеш да легнеш да спиш след като си освободил ума си от излишни мисли, как би могъл да хванеш и задържиш (поемеш) моя Дзен?"

Ньоген:

Който спазва принципите, може добре да медитира. Когато стане добър в медитирането, постига мъдрост. Така Шила, Дхяна и Праджня са свързани помежду си и са еднакво съществени, нито едно от тях не може да се изучава отделно. Губернаторът се е опитал да разбере учението като за пред изпит, за пост на чиновник. Самият той често назначавал хора, които са нямали дадено качество, но са имали излишък от други. Колко глупав въпрос задал той на Юйшан! Ако монахът не спазва строго принципите, той никога не ще може да изпълни медитацията си: ако медитацията му не е пълна, никога няма да постигне истинска мъдрост. Не може да се отделя внимание само на едно от трите неща.



Сега има хора, изучаващи Дзен, които пишат книги, но никога не се занимават с медитация и не водят етичен живот, и "майстори" по Дзен, които са лишени от най-прости добродетели. Макар че бръснат главите си, носят жълти дрехи и четат сутри, те никога не ще постигнат истинското значение на Дхарма. Какво да правиш с тези подражатели?

Губернаторът не могъл да разбере прекомерно високият Дзен на Юйшан, но когато признал това, Юйшан видял, че има надежда и продължил да го наставлява.

Генро:


Планината и морето са използвани от Юйшан като примери. Изкачвайки върха или потопявайки се на дъното само ще създадете илюзии. Как бихте поместили това на върха или на дъното? На високият връх няма къде да се седне, а на голяма дълбочина няма къде човек да сложи крак. Но и този израз не разкрива цялата Истина. Какво да се прави тогава? (Той се обърнал към монасите.) Да се работи в градината или да се секат дървета.

Фугаи:


Стоп! Стоп! Не се опитвайте да примъкнете съпротивляващата се котка върху килима. Тя ще драска с нокти и ще провали работата.

Ньоген:


Е, Как да се изрази това?
11. Джаоджоу си покрива главата

Монах влязъл в стаята на Джаоджоу,за да извьрши сандзен и го заварил седящ, покрил с дрехите главата си. Монахът тръгнал да излиза. "Братко, - казал Джаоджоу, - не казвай, че не съм получил твоя сандзен".

Ньоген:

Сандзен е сливане с Дзен. Вие ставате Дзен, а Дзен става вие. В школата Ринзай, когато ученикът влиза в стаята на Учителя за медитация (индивидуални наставления) се нарича сандзен за разлика от дзадзен, който представлява медитация сам или с други. В школата Сото казват, че сандзен е дзадзен, т.е. посвещават се на медитация и доста рядко дават или получават наставления.




Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница