Стоарх” еоод общ устройствен план на община Стралджа предварителен проект

4.6. Биологично разнообразие

4.6.1. Растителност, фауна

Районирането на растителността в България, основано на фитогеографска и геоботанична информация, разделя страната на 3 области. Европейската неморална (широколистна горска) област включва провинциите Евксинска, Илирийска (Балканска) и Македоно-Тракийска. Евроазиатската степна и лесостепна област е представена от Долнодунавката провинция, а Средиземноморската склерофилна горска област - от Източносредиземноморската провинция. Съгласно биогеографското райониране на Европа по ЕТС/BNP (European Topic Center on Biodivesity and Nature Protection), прието от Европейската комисия и влязло в Директивата за местообитанията (92/43/ЕЕС), България се отнася към 3 биогеографски района: Алпийски, Континентален и Черноморски.

В съответствие с геоботаническото райониране на Република България (Бондев, 1997), територията на общината е част от Европейската широколистна горска област (Лавренко, 1968 и др.), Евксинска провинция.

Евксинската провинция- обхваща Странджа, Източна Стара планина и Черноморското крайбрежие. В изграждането на растителната покривка участват европейски и евроазиатски флорни елементи. Характерни са евксинските флорни елементи (около 40 вида), степни елементи (около 20 вида), средиземноморски (9 вида) и илирийски елементи (8 вида). От всички елементи 33 вида са ендемични за Балканския полуостров, от които 27 са от групата на македоно-тракийските, 6 вида са от илирийските флорни елементи, 12 вида са ендемични за българската флора, от които 10 вида са от македоно-тракийската и 2 са от илирийската група.

Горите на територията на общината са приблизително 14% от общата територия, като са разположени по южните склонове на Стара планина, Бакаджиците и по северозападните разклонения на Странджа планина. Районът се характеризира с разнообразна растителност, която е част от фитогенофонда на страната ни. Тук се срещат едновременно средноевропейски и средиземноморски видове. Разпространени са ксеротермни екосистеми, формирани от цер, благун, горун, келяв габър, явор, полски клен, драка, глог, върба, дива круша и др.

В момента по-голяма част от района е заета от селскостопански площи, които в миналотоса били заемани от горски фитоценози с преобладаване на тракийски гори от космат дъб (Quercus pubescens) и тракийски смесени термофилни дъбови гори, които в последствие са били унищожени. Върху тези почви са се образували вътрешни солени ливади или солени степи, пасища и мочурища, като най - големи площи заемат халофитните тревни формации на изворник (Pucсinelia convoluta), гърлицат (Limonium gmelinii), елуропус (Aeluropus littoralis), стъкленката ( Salicornia europaea) и др., на места възникнали вторично.

Особено интересни във флористично отношение са районите на Бакаджиците и Войнишкия Бакаджик. Преобладаващи са горите от космат дъб /(Q. pubescens) и тракийски смесени термофилни дъбови гори от цер (Q.cerris), благун (Q. frainetto) и виргилиев дъб (Q. Virgilliana) със средиземноморски елементи като маклен (Acer monspessulanum), кукуч (Рistacia terebinthus), а на разсветлени места – храсталаци от червена хвойна (Juniperus oxicedrus) и драка (Paliurus spina christi). Най-западната част на Бакаджиците е заета от смесени гори на космат дъб, виргилиев дъб, келяв габър и средиземноморски елементи, на места възникнали вторично. Тези гори заемат главно терени с плитки почви или силно каменливи участъци. Някои терени са доведени вторично до това състояние вследствие на периодични сечи, паша и последвалите от това деградация на горите и ерозия на почвата. Единично по Бакаджиците се срещат гори от сребролистна липа (Tilia tomentosa), на места възникнали вторично.

Въпреки че е сравнително малък по площ, районът на община Стралджа се характеризира с голям брой местообитания, които имат природозащитна стойност с национално и международно ниво.Те имат приоритетно място в основни природозащитни документи в световен и европейски мащаб. Природните местообитания в община Стралджа като елемент от биологичното разнообразие са 24 вида, включени в Червена книга на Република България. Голямо е разнообразието на билки, гъби и тревна растителност. Възможности за развитие на билкосъбиране и екологично ориентирани дейности.

Малката надморска височина, преходноконтиненталният климат и плодородните почви благоприятстват естественото разпространение на лечебните растения, които заемат значителен и важен дял от флората на Стралджанския регион. Хората в него често използват билките като алтернатива на официалната медицина, главно поради икономически причини. В страната ни обаче този ресурс се използва в значителна степен и за търговия, тъй като той има значителен икономическо и социално значение за месното население.

В равнинната част, около и в обработваемите площи, могат да се събират добри количества от лайка, жълт и червен кантарион, коприва, бабини зъби /трабузан/, синя жлъчка, широколист и теснолист жиловлек, черен и нисъкбъз /бъзак/, ветрогон, водно пипериче, врабчови чревца, вратига, върбинка, глухарче, девисил, дяволска уста, еньовче, лепка, овчарска торбичка, паричка, пача трева, пелин, петопръстик, пирей, троскот, репей, синя метличина, мак, слез и др. Хълмистите части на Стралджанския район са богати на плод от червен глог, драка, къпина, шипка, гръмотрън, стръкове и листа от подбел, червено подъбиче, бял равнец, девесил и много други.

Събирането на лечебните растения ще спомогне за устойчивото икономическо развитие в зоната и ще се подобри общото социално развитие. Едновременно с това ще се насърчи социалното сближаване между хората и общностите. Ефективното използване на лечебните природни ресурси неминуемо ще подобри качеството на живот на хората и тяхното благосъстояние.

Блатно кокиче Leucojum aestivum L.

Издута водна леща Lemna gibba

Ямболски мразовец Colchicum diampolis

Издънкова мерендера Merendera sobolifera

Стрибърниева ведрица Fritillaria stribrnyi

Кримско зарасличе Symphytum tauricum

Бесарабско глухарче Taraxacum bessarabicum

В зоогеографско отношение сухоземната фауна на България се отнася към Палеарктичната зоогеографска област на Холарктичното царство. Поради това че България е разположена основно в Евросибирската зоогеографска подобласт, но граничи и с Медитеранската зоогеографска подобласт, в страната се срещат два основни зоогеографски комплекса: северен (евросибирски), формиран от студеноустойчиви видове животни, и южен (медитерански), включващ множество топлолюбиви видове.



1 – граница между евросибирската (А) и медитеранската (Б) територия; 2- граница между зоогеографските райони 1. Дунавски район; 2. Старопланински район; 3. Рило-Пирински район; 4. Тракийки район; 5. Странджански район; 6. Черноморски район; 7. Струмско-Местенски район.

Според зоогеографското райониране на страната по-голямата част от територията на община Стралджа попада в Тракийски район, а само северните части на общината н Старопланински район .

Долнотракийски фаунистичен район. Обхваща поречията на Марица и Тунджа в близост до южната ни граница. Характерни са влечуги и степни малоазиатски видове -мишевидният сънливец, сивият малък хомяк , а от насекомите – скакалците.

Старопланински фаунистичен район. Обхваща Предбалкана и Стара планина. Срещат се високопланински фаунистични видове - дива коза, алпийска гарга, врана, орел, от влечугите - усойница, от земноводните - пъстрият дъждовник и алпийският тритон.

Голямата площ, както и богатата растителност, обуславят и голямото видово разнообразие. По-важните представители на фауната, които обитават постоянно или временно територията и имат пряко или косвено значение за ловното стопанство от клас бозайници разред чифтокопитни са: елен лопатар, сърна дива свиня; от разред зайцеподобни - заек; от разред хищници - чакал, дива котка, лисица; от клас птици разред кокошеви - колхидски фазан, яребица, тракийски кеклик; разред гълъбови - гривяк, гургулица, гугутка; от разред гъскови - зеленоглавка, зимно бърне и лятно бърне.

Бозайната фауна е представена основно от степни и обитаващи откритите пространства и агроландшафти видове. Голяма част от тях са активни през нощта, а през деня са скрити в подземни убежища, гъсти треви или храсти. За Тунджанска хълмиста низина най-характерни са европейска къртица (Talpa europaea), източноевропейски (белогръд) таралеж (Erinaceus concolor), белокоремна белозъбка (Crocidura leucodon), малка белозъбка (Crocidura suaveolens), обикновена кафявозъбка (Sorex araneus), обикновена полевка (Microtus arvalis), сляпо куче (Spalax leucodon), европейски лалугер (Spermophilus citellus) и полска мишка (Apodemus agrarius). Широко разпространен е и европейският див заек (Lepus europaeus).

От хищните видове по разпространени са язовец (Meles meles), черен пор (Putorius putorius), лисица (Vulpes vulpes), чакал (Canis mesomelas), невестулка (Mustela nivalis), видра (Lutra lutra) и пъстър пор. Представителите на копитните дива свиня (Sus scrofa) и сърна (Capreolus capreolus) са по-редки и обитават заетите с естествени гори и храсталаци площи. За мочурливите места са характерни водният плъх (Arvicola terrestris) и малката водна земеровка (Neomys anomalus).

В орнитологично отношение важни местообитания има във водосбора на р. Мочурица и Стралджанското блато, които са характерени с разнообразието от водолюбиви птици и в западната част на общината 18 километровата верига от възвишения известна като Бакаджиците в която намират благоприятни обитания голяма част от птиците, които обитават пояса на широколистните гори и храсталаците, с малки полянки между тях.

Храсталаците и сухите тревисти пространства са естествени обитания на влечугите: смок мишкар (Zamenbis longissimus), смокът стрелец (Dolichophis caspius), шипобедрената (Testudo graeca) и шипоопашатата костенурка (Testudo ehrmanni), които поради преобладаването на обработваеми земи са доста редки, гущерите (Sauria) от семейство (Lacertidae) същински гущери, представени от ливадния гущер (Lacerta agilis), ивичестия гущер (Lacerta trilineata), зеления гущер (Lacerta viridis) и жълтокоремника (Ophisaurus apodus).

Мочурливите места на изток от гр. Стралджа, бавно течащите и стоящи водоеми са основните места за представителите на Земноводните (Amphibia).

Една част от бозайниците и птиците са ловни обекти, но на територията на община Стралджа се срещат и много от животинските видове, които са включени в приложенията на Закона за биологичното разнообразие и защитени на територията на страната. Някои от тях се срещат случайно, други като повечето от птиците редовно по време на миграции и зимуване, а за трети територията на общината е едно от малкото места в България, където са намерили благоприятни условия и се размножават успешно.

През територията на общините преминава един от основните пътища за миграция на прелетните птици - Via pontica .

Риби в различните водоеми на територията на община Стралджа: бабушка, бял амур, бял толстолоб, бяла риба, канален сом, каракуда, костур,кротушка, лин ( каленик ) мандренска мряна, морунаш, платика, пъстър толстолоб, распер, речен кефал ( клен ), скобар, слънчева риба, сом, уклей, уклейка,червеноперка,черен амур, черна мряна, шаран,щука

Животинските видове, които са приоритетни за опазване на територията на община Стралджа са представени по-долу, като същите са определени въз основа на представителността им в района, наличието на защитени зони от националната екологична мрежа Натура 2000, в които тези видове и местообитанията им са предмет на опазване, както и заплахите за недопускането на които следва да бъдат набелязани превантивни мерки. В списъка на приоритетните за опазване видове са включени представители на бозайниците, птиците, влечугите земноводните и два вида безгръбначни, които се срещат в различни части от територията на общината.

Защитени животински видове

БОЗАЙНИЦИ MAMMALIA

Европейски вълк Canis lupus

Пъстър пор Vormela peregusna

Таралеж Erinaceus concolor

Невестулка Mustela nivalis

ПТИЦИ AVES

Mалък корморан Phalacrocorax pygmeus

Къдроглав пеликан Pelecanus crispus

Голяма бяла чапла Egretta alba

Малка бяла чапла Egretta garzetta

Mалък воден бик Ixobryhus minutus

Oбикновен мишелов Buteo buteo (I)

Бял щъркел Ciconia ciconia

Осояд Pernis apivorus

Дропла Otis tarda

Ливаден дърдавец Crex crex

Бухал Bubo bubo

Домашна кукумявка Athene noctua (I)

Полска чучулига Alauda arvensis

Градска лястовица Delichon urbica

Кос Turdus merula

Голям синигер Parus major

Син синигер Parus caeruleus

Обикновен пчелояд Merops apiaster

Среден пъстър кълвач Dendrocopos medius

Обикновена кукувица Cuculus canorus

ВЛЕЧУГИ REPTILIA

Шипобедрена костенурка Testudo graeca

Шипоопашата костенурка Testudo hermanni

Смок мишкар Elaphe longissima

Голям стрелец Coluber jugularis

ЗЕМНОВОДНИ AMPHIBIA

Жаба дървесница Hyla arborea

Зелена крастава жаба Bufo viridis

Обикновен (малък) тритон Triturus vulgaris

Таблица 4.6.1.

Защитени зони по Директива 79/409/ЕИО за опазване на дивите птици .

■ „Стралджа“ (Директива 92/43/ЕЕС за Местообитанията; Одобрена с решение на Министерски съвет: № 122 от 02 март 2007 г. Одобреният от Министерски съвет списък е публикуван в ДВ брой 21 от 09.03.2007 г. ) с площ от 881,3 ха. ЗЗ е разположена южно от с. Венец и включва язовир „Церковски“, който е извън границите на общината и намиращите се в близост влажни ливади и заблатени места, които се явяват остатъци от източната част на бившето Стралджанско блато.

Влажната зона е чувствителна към човешки дейности, свързани с управление на водите, както и с неустойчивото ползване на територията на бившето блато като земеделската земя. Постоянното отводняване на мястото намалява качествата на местообитанията, свързани с предоставяне на достатъчно площ за почивка и хранене на мигриращите птици. Част от територията се засажда със зърнени култури и интензивно се третира с изкуствени торове и пестициди за получаване на добри добиви и премахване на тръстиката. Разораването на останалите влажни ливади и пасища води до по-нататъшна загуба на ценни местообитания. Спиртната фабрика, разположена до язовира, предизвиква замърсяване на водите му. Временното пресушаване на язовира, включително през зимата, не позволява пълноценното ползване на влажната зона като място за почивка и хранене на птиците. Ловът и риболовът причиняват безпокойство на птиците.

Свободният и неконтролиран достъп до цялата територия през гнездовия период също предизвиква безпокойство на гнездящите птици. Именно поради засиленото антропогенно внимание е важно да се обърне специално внимание на тази влажна зона, тъй като те са едни от най-скъпите природни богатства в страната поради факта, че са едни от най-продуктивните екосистеми на Земята, които съхраняват незаменими местообитания на редки животински и растителни видове. В допълнение, влажните зони имат изключително важна роля за кръговрата на водата като възстановяват водните запаси и подхранват подпочвените води. Особено ценна е способността им да пречистват преминаващите през тях води. Влажните зони имат много важна роля и в предпазването от наводнения, като поемат и задържат голяма част от повърхностните води, което е много релевантно и за община Стралджа с оглед на гореизложеното. В допълнение, в тях се съхраняват големи количества въглерод, което ги прави изключително важни за предотвратяване на промените в климата.

Защитени зони по Директива 92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания на дивата флора и фауна:

■ „Бакаджиците“ (Директива 92/43/ЕЕС за Местообитанията; Одобрена с решение на Министерски съвет: № 122 от 02 март 2007 г. Одобреният от Министерски съвет списък е публикуван в ДВ брой 21 от 09.03.2007 г.), заемаща площ от 4501,34 хка и разположена в общините Тунджа и Стралджа. Зоната представлява серия от хълмове в хълмистия район на Тунджа, югоизточно от Ямбол. Зоната е богата на гори от космат дъб, габър, сребролистна липа, акация и цер.

Разположена е в централната част на стопанството, в землищата на селата Войника, Иречеково, Люлин, Недялско, Тамарино - община Стралджа и селата Калчево, Победа, Търнава, Чарган, Челник - община Тунджа.

В община Стралджа попадат следните отдели и подотдели /общо всички видове собственост/:

147 а, б, в, г, д, е, ж, з, и, 1, 2; 148 а, б, в, г, д, е, ж, з, 2, 3; 149 а, б, в, г, д, е, ж, з, 1; 150 а, б, в, г, д, ж, з, и, к, 1, 2, 3; 151 а, б, в, г, д, е, ж, з, и, 1; 152 а, б, в, г, д, е, ж, з, и, к, л, м, п, 1, 2, 3; 153 д, е, ж, з, 1, 2, 3, 4, 5, 6; 171 г, 3; 172 з, т; 173 а, б, в, г, д, е, ж, з, 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8; 174 а, б, в, г, 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8; 175 а, б, в, г, д, е, ж, з, и, 1, 2; 176 а, б, в, г, д, е, ж, к, н, о, п, р, с, 1, 2, 3; 177 а, б, в, г, д, ж, з, и, 1; 178 а, б, в, г, д, е, 1, 2, 3; 179 а, б, в, г, д, е, ж, з, и, к, л, м, 1, 2, 3, 4, 5, 6; 180 а, б, в, г, д, е, ж, и, к, л, м, н, о, п, р, с, т, у, ф, х, ц, 1, 2, 3; 181 а, б, в, г, д, е, з, и, к, м, н, о, п, р, с, т, 1, 2, 3, 5; 182 а, б, з, и, к, л, м, н, о, 1, 2, 3, 8, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18; 183 а, б, в, г, е, ж, з, и, 1; 184 а, б, в, г, д, е, ж, з, и, к, л, м, о, п, р, с, т, 1, 2; 194 а, б, в, г, д, е, ж, з, 1, 2, 3; 195 а, б, в, г, д, е, ж, з, и, к, л, м, н, о, п, р, с, 1, 2, 3, 4, 5, 6; 196 а, б, в, г, д, к, 1, 2, 7;

Обща площ в община Стралджа е 1877.6 ха, от които 1677.0 ха залесена и 200.6 ха незаленсена.

В района на зона „BG0000402 Бакаджиците”, като предмет на опазване са включени следните горски хабитати: 91AA Eastern white oak forests; 91M0 Pannonian-Balkanic turkey oak-sessile oak forests; 91Z0 Moesian silver lime woods;

■ „Войнишки Бакаджик“ (Директива 92/43/ЕЕС за Местообитанията; Одобрена с решение на Министерски съвет: № 122 от 02 март 2007 г. Одобреният от Министерски съвет списък е публикуван в ДВ брой 21 от 09.03.2007 г. ) с площ от 11389,40 хка и представлява важен еко коридор, като особено внимание се обръща на опазването на пъстрия пор в района.

Разположена е в югоизточната част на стопанството, изцяло на територията на община Стралджа, в землищата на селата Александрово, Войника и Поляна.

В нея попадат следните отдели и подотдели /общо всички видове собственост/:

216 в, г, д, е, з, и, к, 4; 217 а, б, в, г, д, е, ж, 1, 2, 3, 4, 5, 67, 8; 218 а, б, в, г, д, е, ж, з, 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10; 219 а, б, в, г, 1, 2, 3, 5, 7, 8; 220 а, б, в, г, д, е, ж, з, и, к, л, м, 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7; 221 а, б, в, г, д, з, и, к, л, м, н, о, п, 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9; 222 б, д, е, ж, з, и, к, л, м, н 3, 4, 5, 6, 7, 8; 223 б, в, г, ж, 1, 2, 3, 4, 5; 224 а, б, в, г, д, е, ж, з, 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10; 225 а, б, в, г, е, ж, з, и, к, 1; 226 а, б, в, г, д, е, ж, з, к, л, 1, 2, 3, 4, 5, 7, 8, 9; 227 а, б, в, г, д, е, ж, з, и, к, л, н, о, п, с, т, у, ф, х, ц, ч, ш, щ, ю, 1, 2, 3, 4, 5, 6, 8, 9, 10, 11, 12; 228 а, б, в, г, д, е, ж, л, 1, 2, 3, 4;

Обща площ 1057.8 ха, от които 911.6 ха залесена и 146.2 ха незаленсена.

В района на зона „BG0000513 Войнишки Бакаджик”, като предмет на опазване са включени следните горски хабитати: 91M0 Pannonian-Balkanic turkey oak-sessile oak forests; 91Z0 Moesian silver lime woods;

В резултат на проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I” в границите на зона „BG0000513 Войнишки Бакаджик” е установен допълнителен горски хабитат: 91AA Eastern white oak forests;

■ „Гребенец“ (Директива 92/43/ЕЕС за Местообитанията; Одобрена с решение на Министерски съвет: № 122 от 02 март 2007 г. Одобреният от Министерски съвет списък е публикуван в ДВ брой 21 от 09.03.2007 г. ) с площ 9884,53 хка създаден с цел опазване на дъбово-габърови гори, космат дъб, церово-горунови гори, източни субсредиземноморски сухи тревни съобщества и др. растителни видове, както и опазването на видри, различни видове нощници, лалугери, пъстър пор и др.

Част от защитената зона е разположена в североизточната част на стопанството, в землищата на град Стралджа и село Зимница - община Стралджа.

В нея попадат следните отдели и подотдели /всички държавна собственост/:

114 а, б, в, 1; 115 а, б, в, г, д, е, 1, 2, 3, 4; 116 а, б, в, г, д, е, ж, з, и, к, л, м, н, 1, 2; 117 а, б, в, г, д, е, ж, 1, 2, 3, 4, 5, 6; 118 а, б, в, г, 1, 2, 3; 119 а, б, в, г, д, е, ж, з, и, к, л, 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8; 120 в, г, д, е, 2, 3;

Обща площ 380.6 ха, от които 343.7 ха залесена и 36.9 ха незаленсена.

В района на зона „BG0000420 Гребенец”, като предмет на опазване са включени следните горски хабитати: 9170 Galio-Carpinetum oak-hornbeam forests; 9180 Tilio-Acerion forest of slopes, screes and ravines; 91AA Eastern white oak forests; 91M0 Pannonian-Balkanic turkey oak-sessile oak forests;

В резултат на проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I” в границите на зона „BG0000420 Гребенец” са установени допълнителни горски хабитати: 91E0 Alluvial forests with Alnus glutinosa and Fraxinus excelsior; 91S0 Oriental beech forests of the Stranja-Istranca range;

■ „Река Мочурица“ заемаща площ от 8702,83 хка е създадена с цел опазване на някои приоритетни местообитания или видове от Директива 92/43/ЕЕС като източни гори от космат дъб, континентални солени ливади, панонски солени степи и солени блата, полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик

/които се явяват и важни местообитания за орхидеи/, както и европейския вълк и алпийската розалия.

■ „Р. Тунджа 1“ с обща площ от 9503,0 хка с разпространени алувиални гори, контитентални солени ливади, крайречни смесени гори, алкални блата и др.

■ „Комплекс Стралджа”“ (Директива 79/409/ЕЕС за Птиците; Одобрена с решение на Министерски съвет: №122 от 02 март 2007 г. Одобреният от Министерски съвет списък е публикуван в ДВ брой 21 от 09.03.2007 г. Обявена със Заповед No.РД-550 от 05.09.2008 г., бр. 83/2008 на Държавен вестник;) - заема площ от 2872,98 хка. Тази защитена зона отчасти се припокрива със ЗЗ «Комплекс Стралджа». Това е някогашно блато, което сега е напълно пресушено и превърнато в пасища. Пресечено е от отводнителни канали. През дъждовните дни на около 5-6 места се образуват локви, където се събират птици. То е напълно обградено от орни земи. Зоната има голямо орнитологично значение през цялата година. Важна зона за застрашените птици. Мястото е добро за почивка на мигриращите птици /щъркели/.