Стогодишната история на паметника на ген. Иван Колев



Дата04.01.2018
Размер60.97 Kb.
Статията е публикувана във

в-к „Добруджанска трибуна“, 07.09.2016 г.
Стогодишната история на паметника на ген. Иван Колев
Вероятно няма друг паметник в България с толкова дълга одисея. Паметниците на Васил Левски и Цар Освободител в София, както и Паметникът на свободата на връх Шипка имат дълголетна история. Но нито един от тях не може да „съперничи“ по този показател на паметника на ген. Иван Колев. Както е известно, ген. Колев е починал във Виена на 29 юли 1917 г. на 54-годишна възраст, вследствие на изтощителните боеве за освобождението на Добруджа през есента и зимата на 1916 г. Соня Кикименова-Краева – родственица по линия на съпругата му, си спомня за неговото погребение в София: „Никога не съм виждала толкова много хора на гробищата, като се изключи денят, когато погребваха жертвите от катастрофата в храма „Св. Неделя“ (става дума за жертвите при атентата на 16 април 1925 г., б. м.). Само месец след смъртта на ген. Колев неговите колеги офицери и войниците му основават фонд „Генерал Колев“ за построяване в София на величествен паметник в чест и прослава на незабравимия си и непрежалим предводител, възседнал любимия си кон Пирин. Управителният съвет на фонда развива мащабна дейност. На 25 октомври 1917 г. е получено първото „волно пожертвование“ от ген. Йосиф Разсуканов, тогава началник-щаб на 7-ма пехотна Рилска дивизия. Подписките за дарения растат бързо и след пет месеца – на първи април 1918 г., вече са събрани 46 хиляди лв. Освен чрез подписки пари се събират и чрез различни инициативи – вечеринки, утра, концерти, състезания и т. н. Първата проява е проведената в град Тулча на 21 април 1918 г. вечеринка по случай девет месеца от смъртта на генерала. За една нощ са събрани 37 хиляди лв. – почти толкова, колкото са събраните до момента. (Вечеринката в Тулча е подробно описана от о. з. полк. Иван Стойчев в т. 2 на двутомника „Генерал Иван Колев – добруджанският герой“). Ето как се е обогатявал фондът „Генерал Колев“ през годините: на 20 юни 1918 г. (за по-малко от година) сумата възлиза на 129 727 лв.; на 6 ноември 1919 г. (първата следвоенна година – годината на Ньойския договор) има вече 148 967,90 лв.; на 18 октомври 1921 г. – 171 458,85 лв.; на 14 декември 1922 г. – 181 780,85 лв.; на 7 юни 1926 г. – 286 045,40 лв. Най-силна е дейността на фонда от 1926 до 1930 г. На 6 март 1930 г. наличността му е била 1 024 596,20 лв. На 9 март 1931 г. – 1 119 382 лв. На 16 ноември 1932 г. – 1 320 262 лв. На 10 октомври 1933 г. – 1 398 219 лв. На 25 май 1934 г. – 1 454 153 лв. На 3 май 1935 г. – 1 615 396 лв. На 18 октомври 1937 г. – 1 646 107 лв. Последното сведение за събраните пари е от 1942 г. – 1 842 000 лв. Преценено е било, че предвижданият паметник няма да струва повече от 2 млн. лв. Успоредно със събиране на средствата Управителният съвет на фонда е работил и по намиране на подходящо място за него в центъра на София, както и по разработка на проект. Известни са два проекта: единият е на скулптора Кирил Тодоров от 1928 г. (вж. снимката), а другият - на известния италиански творец Арналдо Дзоки, автор на много паметници в България. Но във военновременната обстановка до реализация не се стига. Каква е съдбата на събраните от българския народ и родолюбивото войнство пари? Преди да дадем отговор на този въпрос, нека се запознаем с още една инициатива за построяване на паметник на генерала.

Идеята се ражда 25 години по-късно, през 1942 г., в столицата на възвърнатата две години преди това Южна Добруджа – Добрич. В споменатата 1942 г., на 20 октомври, по предложение на полк. Петър Добрев – началник на Добричкия гарнизон, видни добрички общественици – журналистът Петър Станчев (3 години по-късно убит от „народния съд“), адвокатът Борис Попов, учителят Иван Кузманов, д-р Любен Семов и други, учредяват фонд „Постройка паметник на ген. Иван Колев“. В инициативите се включват не само добричлии, идеята „заразява“ почти всички добруджанци. За по-малко от две години са събрани почти 1 млн. лв. Страниците на вестника няма да стигнат, за да се изброят всички форми и начини, които родолюбивите добруджанци използват, за да дадат своя принос към патриотичната идея (вж. факсимилетата). (Желаещите да научат повече за извършеното от нашите предци нека се възползват от брошурата „Паметникът на генерал Иван Колев – неизпълнен дълг на поколенията“ на адрес: www.dobrich.bg, бутон „За граждани“, секция „За Добрич“, подсекция „Култура“.)

А сега отговор на въпроса: „Какво се е случило с парите на двата фонда – националния (софийския) и регионалния (добричкия)?“ Тези пари, както и парите на всички други подобни фондове в България, общо около 10 млн. лв., след преврата на 9 септември 1944 г., са одържавени и „са разпределени за други нужди“ - за паметници на партизани и на Червената армия. Това се твърди в доклада „Военните паметници – съхранението на националната памет като приоритет на МО“ пред националната работна среща под наслов „Опазване и поддържане на военните паметници“, състояла се в София на 11 април 2006 г. в ЦВК и на семинар в Областна администрация в Добрич на 26 септември 2006 г.

Нека се пренесем в по-ново време. Изминали са 50 години от 9 септември 1944 г., толкова време ни отдалечава и от двата умишлено провалени опита за построяване на паметници на ген. Колев в София и Добрич. През 1993 г. в сборник „Добруджа“, бр. 10 се появява статия „Една нереализирана идея за издигане на паметник на ген. Иван Колев в Добрич“ с автор добричкия историк Радослав Симеонов. За написването на статията си изследователят използва запазената в Държавен архив – Добрич папка с документи на фонд „Постройка паметник на генерал Иван Колев“. Тази папка е безценно съкровище. Ако не беше тя, най-вероятно никога нямаше да се разбере от бъдните поколения за родолюбивото начинание, защото съвременниците на това събитие отдавна не са между живите. Чест прави на Радослав Симеонов, че е гребал с пълни шепи от това съкровище, за да напише великолепната си провокираща статия. Към нея той ме насочи през 2000 г. в разговор, в който стана дума и за училището в София, което е носило името на ген. Колев от 1917 г., годината на неговата смърт, до 1952 г., след което е преименувано на „Максим Горки“. Така е и до днес. Но това е друга тема, също толкова важна.

Да се върнем към паметника. До разговора с Радослав Симеонов малко знаех за ген. Колев. Прочитането на статията му ме провокира да напиша отзив за нея, но изчаквах да се появи повод. И той се появи в началото на 2002 г., когато бе учредено националното движение „Русофили“. В програмата му е записано, че основно негово задължение ще бъде обгрижване на руските паметници в България чрез средства, събирани от населението. Малко по-късно към грижите за руските, бяха добавени и съветските паметници. Ето и заглавието на статията ми: „Нека възродим идеята за издигане паметник на освободителя на Добруджа ген. Иван Колев“. (Вж. факсимилето.) Смятам тази статия за начало на моя траен и задълбочен интерес към личността и делото на

този национален герой. Ясно съзнавах, че възраждането на идеята и реализирането й докрай може да стане само чрез сдружаване на съмишленици. Такава неформална група съмишленици се появи спонтанно и в края на 2002 г. тя отправи предложение до Общински съвет – Добрич за отбелязване през 2003 г. чрез различни инициативи на 140-годишнината от рождението на ген. Колев. Основната от тях бе построяване на негов паметник. Разбираемо е, че за една година паметник не можахме да построим. Междувременно през 2005 г. навърших 60 години и реших да се възползвам от опита на нашите предци, като заимствах една от инициативите им. Предупредих поканените на юбилея си гости, че не желая подаръци, а „волни пожертвования“ за бъдещия паметник на ген. Колев. Рискувах да събирам дарения, преди да е регистриран инициативен комитет или сдружение. Бях твърдо убеден, че такова сдружение рано или късно ще се роди! Така и стана. На 7 юни 2007 г. бе основано Сдружение с нестопанска цел „Изграждане в град Добрич на паметник на генерал Иван Колев и загиналите за освобождението на Добруджа през 1916 г.“. Събраните година и половина преди това малко над хиляда лв. прехвърлих на неговата сметка. Оттук нататък Сдружението заработи за осъществяването на основната си цел – построяване на паметника, както и за съпътстващата цел – реабилитиране на ген. Колев чрез популяризиране на името и делото му. Част от дейността му може да се проследи на посочения по-горе електронен адрес.

Със съжаление може да се каже, че ние, членовете на Сдружението и Управителният му съвет, както и обществеността, не се оказахме на висотата на

нашите предшественици. Не успяхме да се справим както трябва с най-сериозното предизвикателство, стоящо пред нас – да активираме за масово участие жителите на Добрич и областта при набирането на необходимите финансови средства, така както е било преди десетилетия (вж. „Урок по родолюбие“). Събраните от Сдружението в продължение на десет години 35 хиляди лв. се оказаха недостатъчни. За да се спаси от провал и третия в период от сто години опит за построяване на паметник на ген. Колев, се направи следното:

Министерството на отбраната, в лицето на министър Николай Ненчев дари три тона и половина гилзи за отливане на скулптурната композиция конник-кон, с автор Александър Хайтов. Със съдействието на кмета на Добрич Йордан Йорданов от общинския бюджет бе отпусната сумата от 80 000 лв. Строителният предприемач Йордан Апостолов направи дарение във вид на строителни материали и дейности по построяване на постамента, както и по обновяване на площадката около него. Решаващи се оказаха голямото финансово дарение (лично и на телевизия СКАТ) на депутата от Бургаски избирателен район Валери Симеонов, както и създадената от него стройна организация при поетапното построяване на паметника в рекордно кратък срок.

Въпреки трудностите едновековната история с трите опита за построяване на паметник на ген. Иван Колев приключи успешно. Паметникът е вече факт! Дългът на поколенията е изпълнен! „Чест и слава на тези, които го изпълниха, снизхождение за онези, които го осуетяваха!” (Веселин Бончев).


Георги Чунчуков,

член на УС на Сдружението


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница