Стопански факултет – катедра „стопанско управление” специализиран научен съвет по икономическа

3. Обект и предмет на изследването

4. Цел и задачи на изследването

5. Научноизследователска теза

Настоящото изследване не е тясно икономическо, а по-скоро институционално, което съответства в по-голяма степен на предмета на изследване. Затова и теоретичната рамка се основава на достиженията на институционализма в икономическата наука („новата институционална икономика”) (Williamson, O. 2000, 2003; Норт 2000; World Development Report 2002 и др.) и „новата икономическа социология” (Granoveter, Swedberg (Eds.) 2001; Brinton, Nee (Eds.) 2001; Swedberg 2003 и др.). От особено важно значение са автори, анализиращи предприемачеството и развитието на МСП от институционална перспектива (Bartlett et al. 2002; Smallbone and Welter 2003; Broadman et al. 2004 и др.). Основните понятия на изследването са международни стандарти за качество, пазарно (конкурентно) поведение на МСП, институционална промяна, интеграция в европейската и глобална икономика.

М. Кастелс дава следните характеристики на новия тип икономика през последните години на XX век: тя е информационна, глобална и мрежова (Кастелс 2004: 82). Глобалното производство се осъществява все повече от международни производствени мрежи, включващи голям брой МСП. Най-често МСП стават под-доставчици на една или няколко големи корпорации. Водещите фирми имат контрол върху стратегията, дейностите с най-висока добавена стойност и интензивното използване на човешкия капитал. Тъй като се стремят към по-добра координация на производствената верига, те са склонни към сътрудничество с избрани фирми. От централно значение в това взаимодействие е процесът на учене, чрез който сателитните фирми могат да повишат стойността на своите дейности. Като член на ЕС българските МСП имат по-големи възможности за специализация и коопериране с големи европейски компании. Минималното задължително условие за това е съответствието със стандартите на ЕС и включването им е-търговията. Ако този процес не се развие, фирмите са заплашени да останат в маргинална позиция. Друга принуда за по-високо качество е конкуренцията от страни с по-ниски разходи за труд (Китай, Индия и др.).

В същото време бившите социалистически страни са обременени от двойно институционално наследство (както на социализма, така и това на „прехода”), което създава все още затруднения в усилията им да изградят ефикасно функциониращи пазарни икономики. Според Д. Норт, „институциите са правилата на играта в едно общество или, по-формално казано, ограниченията, наложени от хората, които оформят човешките взаимодействия” (Норт 2000: 12). Институциите са формални ограничения (правила, закони) и неформални (норми на поведение). Неформалните норми произлизат от обичаите, традициите, културното предаване на ценности и са много по-неподатливи на целенасочена промяна. При промяна с прекъсване (революция) „най-важното от всичко е, че формалните правила се променят, но неформалните ограничения – не. Вследствие на това се развива нарастващо напрежение между тях…” (Норт 2000: 126). Когато промяната остава недовършена или деформирана, наследените от старата система елементи проявяват тенденцията да се рекомбинират в посока на предишното си състояние или нещо подобно (Старк, Бруст 2004: 14, 77, 147).

Характерно за институционалната рамка на новите страни членки на ЕС е това, че тя се състои както от нови, така и останали в наследство от социализма и преходния период неформални правила на поведение. Важно място сред тях заемат предишните квазипазарни и „сенчести” икономически практики (Olson 1992: 63). Доколкото пазарната икономика израства на основата на тези заварени отношения, тя не може да не носи техния отпечатък. Така например О. Уилямсън критикува сляпото усърдие, с което бе реализирана приватизацията в бившите социалистически страни. Ефикасността на такава приватизация зависи силно от независимостта на съда, разделението на изпълнителската и законодателна власт, компетенциите на държавната регулаторна администрация и защитата на договорите. Липсата на тези условия обяснява голяма част от неуспехите на приватизацията в тези страни (Williamsons 2000: 610). Тъй като новите институции често пъти са пренесени отвън, от ключово значение за тяхното поддържане е силната правова система и спазването на законите. Обратно, институционалната слабост в приложението на законите води до компрометиране на новите правила и стимулира възпроизводството на предишни практики.

Последните изследвания също показват важната роля на институциите за стимулиране на продуктивното предприемачество, иновациите и растежа на фирмите (Smallbone and Welter 2001). В същото време има много примери за неефикасност на правителствата да канализират предприемачеството в продуктивна посока поради неспособност да създадат необходимите институционални условия (ОECD 1998). Неефикасността на формалните институции не само може да обезкуражи някои предприемачи, но води и до негативна селекция между тях. В тези условия най-успешни предприемачи могат да се окажат тези, които знаят кого и как да подкупват, които имат връзки с важни политически или високопоставени административни фигури (Chilosi 2001). Тези условия водят до създаването не на продуктивни, а на непродуктивни (т.н. rent-seeking) предприемачи.

Отсъствието на ефикасни институции по същество ограничава пазарните възможности на икономическите субекти чрез силна административна зависимост на бизнеса, недостатъчна пазарна информация, недобре защитени собственически права, затруднен достъп до финансови и други услуги и т.н. Рационалният отговор от страна на фирмите на тези и други пречки е разширяването на „сенчестата” икономическата дейност (избягване на данъци, неспазване на стандартите, неплащане на осигуровки и неосчетоводяване на сделки). Така една недостатъчно адекватна на модерните пазарни изисквания институционална среда стимулира поведение, което изглежда рационално за всеки отделен участник, но което има за следствие засилване на общата ирационалност на същата тази среда (Baker et al. 2005).

Приносът на институционализма по отношение на интересуващия ни проблем може да бъде обобщен в твърдението, че не може да се разчита на пазара сам по себе си да създаде необходимите институции, а напротив – институционалната рамка е предусловие за неговото добро функциониране. Смолбоун и Велтър показват, че развитието на МСП зависи от ефикасността на институциите на три нива. Макро-нивото се отнася до националните институции и организации; мезо-нивото включва финансовата и регулаторна рамка; микро-нивото засяга наличието на бизнес и други организации в подкрепа на МСП на местно равнище (Smallbone, Welter 2001: 26).

Има редица икономически и институционални причини, поради които и днес много български предприятия оцеляват, без да са притеснявани от проблеми с качеството. Като правило, предприятията започват да внедряват стандартите за качество и други иновации след един критичен праг. Ако мнозинството от конкурентите са сертифицирани по дадени стандарти, това служи като сигнал за останалите да направят същото. В същото време присъединяването на България към ЕС създаде институционален натиск за подобряване управлението на качеството. Този процес обаче все още е спъван от предишни фирмени практики и институционални отношения, които са били „ефикасни” за изминалия период, но които стават все повече неадекватни на новите изисквания.