Стопански факултет – катедра „стопанско управление” специализиран научен съвет по икономическа

Като цяло данните за размера на неосчетоводени сделки, неплащане на дължими данъци и осигуровки и корупцията свидетелстваха за недостатъчно добре функциониращи пазарни институции. В тези условия профилът на успешния предприемач се очертаваше така – работещ в услугите (особено във финансите), от София, притежаващ фирма със среден оборот, занимаващ се главно с внос и износ, разчитащ повече на доверието и добрите приятели (следователно включен в бизнес-мрежи), толериращ до известна степен (но не системно) взаимни нарушения на договора, заобикалящ съда като място за търсене на правата си, не членуващ в бизнес асоциация, политически обвързан с основни партии, имащ достъп до бизнеса с държавни предприятия, наемащ лоялен и дисциплиниран персонал. И други автори бяха установили решаващото значение на неформалните предприемачески мрежи за успеха на бизнеса в неперфектни пазари. Тази стратегия обаче води към създаването на пазари, управлявани не от общи правила, а от особени “етични” отношения (Kharkordin, Gerber 1994).

В параграф втори „Институционалната среда и стопански практики на МСП от ХВП” е разкрито отношението на предприемачите от ХВП към институционалната среда за развитие на техния бизнес и съответстващите им стопански практики⁵.
Фигура 3. „Образът” на институциите според проблемите, които създават (%)

Администрация на ресорното министерство	Общинска администрация
Данъчна администрация	Митници
НЕК, ВИК, БТК, ХЕИ и др.	Полиция
А – Мудност и разтакаване; Б – Корумпираност; В – Некомпетентност; Г – Несъобразяване с мнението на бизнесмените; Д – Труден достъп (затворени са)

Тази среда се оценяваше като неблагоприятна за бизнеса на изследваните предприятия. Проблемите се отнасят както до конкретни текстове на закони и съпътстващи ги нормативни актове, така и до неефективните механизми за тяхното приложение. Особено място сред тях заемаше нестабилната нормативна уредба, която бе в основата на слабо развитата договорна система. По-голямата част от анкетираните бяха на мнение, че различните режими по регистрации, получаване на лицензи и разрешителни съществено затрудняват бизнеса. Всичко това ги кара да търсят пътища за заобикаляне на формалните изисквания. Данъчната тежест се възприемаше като висока и липсваха облекчения за инвестиции, към което се добавяше честата и непредвидима промяна на данъците. Важна информация за състоянието на външни и вътрешни пазари, технологични промени и възможности за субсидиране по различни програми, се оказва недостатъчна за над половината от тях. Информацията е силно централизирана в столицата, а достъпът до нея зависи съществено от “старите връзки”. Фигура 3 илюстрира добре образът на отделните институции в очите на анкетираните в зависимост от проблемите, с които те се сблъскват. Според тях, държавните монополисти са на първо място по корупция, мудност и разтакаване. Данъчната и общинската администрация са начело по показателя „некомпетентност”, а общинската администрация и тази на ресорното министерство имат най-висок дял в оценката, че са труднодостъпни. Когато имат проблеми с тези институции, 43% от анкетираните си търсят правата по установените процедури, включително и по съдебен път. Малко по-нисък е делът на тези, които предпочитат да се обърнат към лични познанства, а 1/5 се опитват най-често да мотивират служителя с „нещо”. На фигура 24 (с. 161 от дисертацията) са представени най-често използваните средства за справяне с проблеми в посочените институции.

На фона на тази институционална среда, сравнението на три групи предприятия (автентично частни, приватизирани и държавни) показва силен контраст между добрите резултати на частните фирми и несполуките на другите две категории (с изключение на един от показателите – равнище на мениджмънт). Данните свидетелстваха в полза на съществени благоприятни тенденции при смесените предприятия, независимо от негативния финансов резултат. Те се очертаваха като най-перспективни сред всички останали (табл. 3).
Таблица 3. Обобщени данни за основни икономически параметри на частните,

приватизираните, държавните, българските и смесените (с чуждестранно участие) предприятия

Мнозинството от предприятията от ХВП разчитат главно на вътрешния пазар. Поради ограничения мащаб на този пазар, конкуренцията е изключително силна. Препятствията пред свободната конкуренция са неадекватни или зле прилагани закони, неспособна или подкупна администрация, политическо покровителство над избрани фирми. Търсенето на някои продукти на вътрешния пазар като хляб, месо и месни изделия не стимулира конкуренцията чрез по-високо качество, а конкуренцията е по-скоро по отношение на ниските цени. Институциите на съвременната пазарна икономика (предварителни договори, маркетинг и реклама) са слабо развити, а управленската култура е на доста по-ниско ниво в по-малките производствени единици. Голяма част от частните фирми, малките и средните по оборот, работещите за вътрешния пазар и предимно от столицата са печеливши до голяма степен и поради по-широкото практикуване на сенчести икономически дейности. Това е техния отговор на смятаната от тях неблагоприятна и дори враждебна към автентично частния бизнес институционална среда. Налагаше се извода, че съществува сериозно разминаване между съвременни стопански практики и крайни икономически резултати. Предприятия с по-традиционно стопанско поведение (по-ниско равнище на мениджмънт, предпочитащи да не се обвързват с договори и да се разплащат главно в брой) постигат по-добри финансови резултати в сравнение с предприятия с по-съвременни практики (Кацарски 2002: 39–49). Някои от получените резултати и препоръки бяха отчетени във важни стратегически документи⁶.

„Промените в институционалната сред приемането на България в ЕС” и оценките на предприемачите за тях са показани в параграф четвърти.

В Националната стратегия за насърчаване развитието на МСП в България през 2002–2006 г., реалистично се отчита, че „малките и средните предприятия в България се сблъскват с все по-сложна правна и административна среда. Административното бреме за малките и средните предприятия, измерено във време и финансови ресурси за спазване на нормативните и административни изисквания непрекъснато расте” (МИЕ 2002: 1). Резултатите от редица изследванията показаха, че независимо от провежданите реформи, административните тежести продължават да бъдат основна пречка за бизнеса. С цел повишаване конкурентоспособността на МСП беше приета нова „Национална стратегия за насърчаване на малките и средните предприятия за 2007–2013 г.” (МИЕ 2007а). В нея се доразвиват приоритетите от предишната стратегия, а така също се следва политиката на ЕС за МСП. Основните приоритети се отнасят до повишаване на образованието и насърчаване на предприемачеството; опростяване на нормативната и административна среда; улесняване достъпа до финансиране; конкурентоспособност и иновации; развитие на клъстери; защита на интелектуалната собственост; подобряване на достъпа до единния пазар и др.

Според данните от национално представително изследване сред бизнеса се вижда, че както преди, така и в края на 2008 г. предприемачите са критични по отношение на законодателството. Макар и в по-малка степен, бизнесът продължава да се оплаква от бързината и обективността на решенията на съдебната система. Общото мнение на предприемачите е, че като цяло законовата уредба в България не дава възможност на частния бизнес да урежда спорове. Част от негативните последици от пропуските в съдебната и законодателната система са съществуващите корупционни практики в обществените поръчки, митническите и лицензионните процедури. В средата на последното тримесечие на 2008 г. предприемачите са силно критични и към инфраструктурата в страната (МИЕ 2008б). Тези данни показват, че за последното десетилетие съществени са промените единствено в нормативната уредба, свързани с хармонизирането на българското законодателство с това на ЕС. Много по-малки са промените обаче в ефективното приложение на новите правила.

В параграф пети са обобщени резултатите от изследване на опита на гръцките МСП да се интегрират в европейския и световните пазари. Гърция постига макроикономическа стабилност едва след включването й в Европейския монетарен съюз през 1996 г. Институционалната среда обаче се променя много по-бавно, главно поради наследени нагласи. Това с особена сила важи за публичната администрация. Опитите да се опростят административните структури и процедури, да се облекчи комуникацията чрез новите ИКТ, обслужване на „едно гише” и т.н. показват, че тези промени стават много трудно (MEF 2006: 17).

Адаптацията на гръцките малки „семейни фирми” към европейските норми също е бавен и мъчителен процес. Производителността на труда в гръцките МСП продължава да е под средно-европейската, а икономиката е ориентирана главно към дейности с ниска добавена стойност. Нивото на интернет продажби и покупки е слабо. МСП работят предимно на вътрешния пазар, а делът на износителите и вносителите е нисък. Новите стратегии към повишаване на качеството, развитие на маркетинга и рекламата, иновациите и др. са дело на малка част от фирмите. Същото се отнася и за внедряването на системи за управление на качеството. Задържаща роля оказват наследените нагласи за авторитарно управление, липсата на желание за делегиране на власт и за отделяне на собствеността от управлението.

Водещите сили за модернизацията на гръцките МСП през последните 20 години имат два източника. Първият е външният натиск от страна на ЕС чрез съответните директиви и регулации, докато вторият е вътрешният натиск от страна на филиалите на МНК. Засилващата се конкуренция от чуждестранните филиали прави семейният тип управление нефункционален, което води до ускоряване модернизацията на мениджмънта. Според данните на Кранет, страната се сближава с другите европейски държави по повечето практики по УЧР. Доколкото европейското членство на България постави местните МСП в условията на подобен двоен натиск, най-вероятно тяхното развитие до голяма степен ще повтори това на гръцките МСП. На този основа бе логично да се очаква, че сравнително бързото пренасяне на институции „отвън” ще се сблъска с действащите, макар и станали вече неформални практики.

Както в края на 90-те години, така и в края на 2008 г. се констатират сходни проблеми пред МСП, отнасящи се до институционалната среда и прилагането на законите. Това свидетелства за възпроизводство на запазени предишни модели на институционални отношения и фирмени практики, оказали се ефикасни за предходните периоди. Именно в такава институционална среда трябваше да бъде хармонизирано българското законодателство с това на ЕС във всички сфери, в т.ч. и в областта на качеството и безопасността на храните.

Във втори параграф „МСП от четири сектора на ХВП – сравнителен анализ” е направен е сравнителен анализ относно въвеждането на тези системи между предприятията от четири сектора на хранителната индустрия (млеко- и месопреработка, производство на консерви, производители на хляб и сладкарски изделия). Подобен сравнителен анализ, но този път между всички предприятия-производители на храни и между обектите за продажба на храни е направен в параграф трети „МСП от хранителната индустрия и търговията с храни – сравнителен анализ”. Представянето на параграф две и три в автореферата е обединено.

Анализът на данните доведе до следните обобщени резултати.

Предприемачите са привикнали към контрола от страна на държавата, но мнозинството от тях за пръв път се сблъскват с проблемите на самоконтрола, какъвто е новият подход за съответствие с изискванията на качеството и безопасността. Тъй като самоконтролът е свързан с поддържането на документация, често пъти това се възприема като излишна бумащина. Така може да се обясни и главното затруднение за тях при въвеждането на системите за качество, а именно „голямото количество документация”. Фирмите от различните браншове се сблъскват с различни трудности при въвеждането на системите – млекопреработвателите имат проблеми с основната си суровина, месопреработвателите – с лошата инфраструктура на част от населените места, хлебопроизводителите имат най-високи стойности по пет от посочените девет фактора, затрудняващи въвеждането на такива системи. Често се среща споменаването на нелоялната конкуренция от производителите в „сивата зона” и недостатъчният контрол на РИОКОЗ спрямо тях.

Според 81% фирмите на ХВП и 56% от търговията с храни за техните сектори има издадени ръководства за съставяне и внедряване на системи за управление безопасността на храните. Проблемът е, че близо половината от отговорилите смятат, че тези ръководства са твърде общи и не отразяват спецификата на фирмите.

Според данните, част от консултантските фирми или не са имали достатъчен капацитет да подпомогнат фирмите при внедряването на стандартите, или пък е имало формално искане от страна на фирмите да им се даде „някакъв” план, колкото да го показват на инспекторите. Преобладава мнението, че контролът по безопасността на храните спомага за спазването на правилата. Този контрол обаче изглежда не е достатъчен да се справи със сивата икономика, най-вече в два бранша (хлебопроизводство и месопреработване), което е признак за институционална слабост.

Когато мнозинството от потребителите са с ниски доходи и търсят хранителни продукти на достъпни цени, няма как да оказват натиск за по-високо качество на продукцията. Вероятно поради това над половината от търговците с храни не правят регулярен контрол на годността на храните, а над половината от производителите нямат система за блокиране и изтегляне на продукция с изтекъл срок на годност. Системи за разглеждане оплакванията на клиентите имат 31% от фирмите на ХВП и едва 24% от търговските обекти. Комбинацията на тези резултати с мненията относно активността на потребителите ни кара да смятаме, че потребителят в България съвсем не е номер едно за фирмите, които произвеждат и търгуват с храни.

В по-голямата си част предприемачите от ХВП и търговците с храни оценяват положително въвеждането на системи за управление на качеството и безопасността на храните. Основната цел на тези системи (предпазване здравето на потребителите) се пречупва през бизнес-интересите на фирмите, в случая – нарастването на пазарния дял.

Тревожен е високият дал на фирмите от хлебопроизводството и търговията с храни, които оценяват достъпната им информация като недостатъчна. В тези сектори делът на микрофирмите е много по-висок, а те не разполагат с необходимия капацитет за достъп до информация. Липсата на специално лице или екип по безопасност на храните в 43% от фирмите в търговията, както и отсъствието на програми за обучение по безопасност на храните в 62% от тях води до извода, че тази безопасност е застрашена в по-голяма степен в този сектор. Сред обектите за продажба на храни и микрофирмите процесът на обединение е все още слаб и ролята на браншовите организации в информационното осигуряване е незначителна.

Като цяло компаниите от ХВП са се развивали доста по-интензивно през последните няколко години в сравнение с тези от търговията с храни. Преобладаващата част от първите отчитат увеличение по всички посочени показатели, докато по-голямата част от вторите отчитат запазване на ситуацията. За отбелязване е, че сред въвелите НАССР фирми от ХВП, над 2/3 регистрират печалба, докато този дял сред не въвелите системата е едва 37%. Аналогично 61% от обектите за продажби на храни с НАССР са на печалба, докато този дял сред не въвелите системата е 43%.

Над 60% от предприятията от ХВП имат намерение да се разширяват, докато около 1/3 се ориентират към запазване на сегашния размер. По-голямата част от компаниите за търговия с храни се ориентират към запазване на сегашния размер (42%), но една немалка част от тях (38%) ще предприемат действия по разширяване.

Най-голям дял от фирмите имат внедрени планове за самоконтрол относно безопасността на храните, базиран на принципите на НАССР. Производителите имат почти четири пъти по-високи стойности сред сертифицираните по ISO 9001 в сравнение с обектите за продажба на храни. Фирмите и от двата сектора акцентират върху сертификация по качество на процесите и продуктите и в доста по-малка степен върху сертификация по опазване на околната среда и условията на труд. Общо 36% от производителите и 27% от търговците с храни смятат, че техните компании са се справили с всички рискове относно изискванията за безопасност на храните. В същото време малко над 60% са откроили някои рискови звена. Най-висок процент от тях са посочили общата инфраструктура, като най-обезпокояваща изглежда ситуацията в сектор хлебопроизводство.

Сравнението показва, че компаниите от ХВП са по-изрядни в поддържането на веригата на проследяемост, докато около 70% от обектите за продажба на храни едва ли могат да се похвалят с това, че имат документ за съответствие/произход на продаваните от тях продукти. Очертава се следната картина в бранша: мнозинството микро- и малки производители продават продукция главно на също такива микро- и малки магазинчета и ресторантчета, докато средните и средно големи предприятия търгуват предимно на едро или чрез търговските вериги.

Така се идентифицират два от най-съществените проблеми в хранителната верига на страната: (1) големият брой дребни производители на суровини (месо, мляко, зеленчуци и плодове), които все още не са в състояние да осигуряват качествена суровина; (2) големият брой малки обекти за продажби на храни, за които изискванията не се прилагат толкова строго.

В сравнение с предишните години, ситуацията със суровините се е подобрила, но до голяма степен това се дължи на нарастването на вноса. Проблеми със суровините имат главно производителите на консерви и млекопреработвателите. Въпреки че конкурентната среда също се е подобрила, 42% от предприятията на ХВП са на мнение, че ЗЗК не действа ефективно, а 64% са съгласни, че нерегламентираното производство в „сивата икономика” остава главна спирачка пред свободната конкуренция.

Близо 23% от предприятията от ХВП изнасят продукция, като сред тях преобладават производителите на консерви (52%) и млекопроизводителите (35%). Най-висок дял имат фирмите, които изнасят за другите страни на ЕС (16%).

Мнозинството анкетирани са по-оптимистични за сектора като цяло и по-песимистични за собствените им компании. Основното притеснение за около 1/3 от изследваните компании е намаляването на конкурентоспособността на вътрешния пазар вследствие на по-високите разходи за спазване на изискванията за безопасност на храните, с най-висок дял отново на микрофирмите.

Средно 60% от ръководителите на фирмите не виждат в нито един от посочените показатели (разширяване на пазара; по-добра организация на пазара; облекчен търговски режим с останалите страни на ЕС; достъп до по-добри технологии; достъп до европейски инвестиционни фондове; по-добро законодателство и контрол; по-голям достъп до капитали) реална възможност за собствено развитие. За около 60% от предприятията на ХВП и над половината от търговските обекти основните заплахи от членството на България в ЕС са в очакваните по-високи разходи за труд и качество на продуктите. Най-песимистични за развитието на сектора се очертават микрофирмите, от бранша на хлебопроизводството и донякъде на месопреработването.

Все пак по-голямата част от предприятията от изследваните сектори на ХВП (средно около 2/3) демонстрират потенциал за интегриране в европейския и други развити пазари, доколкото отчитат стабилен ръст по основни показатели, внедрили са базови системи за управление на качеството и безопасността на храните и се ориентират към разширяване. Тези данни още веднъж потвърждават значението на динамичните (бързо растящи) предприемачи за интеграцията на българската икономика в европейския и другите развити пазари. Проблемните компании са главно от секторите хлебопроизводство и търговия с храни, които са ориентирани главно към вътрешния пазар, където има най-много микрофирми и изключително висок дял на „сивата икономика”.

На основата на получените резултати се очертаха и продължаващите слабости в институционалната среда, които са сходни с разкритите от предишни изследвания. Това ни кара да смятаме, че в случая става дума за възпроизводство на относително устойчиви модели на фирмено поведение и институционални отношения.
В заключението са представени основните резултати, изводи и препоръки от цялостния анализ на темата.
IV. Справка за научните и научно-приложните приноси в дисертационния труд
1. На основата на анализа на икономическата глобализация е изведена новата роля на международните стандарти за качество и тяхното влияние върху МСП. Разкрито е преместването на властта от производителите на храни към веригите за продажба на храни на дребно при налагането на стандартите за качество и безопасност на храните. Обобщени са основните пазарни и специфични ефекти от внедряването на тези стандарти върху МСП, а така също са разкрити главните етапи от развитието стандартите за качество и безопасност на храните в България.

2. Систематизирано е развитието на сектора на МСП в България за периода 1999–2009 г., като са изведени някои относително устойчиви структури по такива показатели като размер, отрасъл, заетост, дял на износителите, структура на износа, степен на конкурентоспособност и интеграция в европейски и други бизнес-мрежи. Тези структури свидетелстват за относителна слабост на сектора поради големият брой микропредприятия в някои отрасли, ниска конкурентоспособност спрямо сходни предприятия от други европейски страни, нисък дял на износителите и на високотехнологичния износ, все още слабо включване в е-бизнеса, недостатъчната иновативност и сертификация по качество.

3. Разкрито е положителното, но неустойчиво развитие на икономиката ни след 1997 г. Тази неустойчивост е особено видима селското стопанство и някои отрасли на ХВП. Доказано е, че развитието на МСП от хранителната индустрия е спъвано от недостатъчно преустроените селско стопанство и търговия с храни на дребно. Проблем на българското земеделие и преработващата ни промишленост е това, че тези звена от хранителната верига не могат да хармонизират своята дейност. От своя страна, търговията с храни тепърва се преустройва под влияние на големите вериги за продажба на храни на дребно.

4. Върху основата на данни от емпирични изследвания са представени отличителните характеристики на институционалното „наследство на прехода”, които се изразяват в недобре функциониращи пазарни институции. Данните от изследвания на МСП от ХВП през този период потвърждават, че има сериозно разминаване между модерни стопански практики и крайни икономически резултати, а така също, че задачите по тяхната подготовка за участие в европейския пазар не са изпълнени напълно. Както в края на 90-те години, така и в края на 2008 г. се констатират сходни проблеми пред институционалната среда за развитие на МСП, което свидетелства за възпроизводство на запазени институционални отношения и фирмени практики. Като модел за сравнение са идентифицирани основните фактори за интеграция на гръцките МСП в европейския пазар.