Стопански факултет специалност “Икономика” Дисциплина: Икономическа социология



Дата11.01.2018
Размер45.91 Kb.
#43263


СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ

СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”





СТОПАНСКИ ФАКУЛТЕТ

Специалност “Икономика”

Дисциплина: Икономическа социология


Амартиа Сен

Изготвили:

Ивелина Денчева, Фак. № 1765

Ясен Дамянов, Фак. № 1761

София

2004/2005

За “Рационалните глупаци” от Амартиа Сен

Критика на поведенческия фундамент на икономическата теория
Всеки индивид е воден в действията си от лични интереси” – това е концепцията, дълбоко заложена в основите на икономическата теория, формулирана за пръв път от Еджуърт през1881 г. в труда му “Икономическа психология”. Този т.нар. първи принцип на икономикса е поводът Амартиа Сен да изучи и подложи на тест за достоверност парадигмите на науката, претендираща да представя и описва реални явления и процеси максимално точно. Основен въпрос, който Сен поставя в анализа си, е защо теоретици като Еджуърт посвещават целия си талант на една или друга абстракция, търсейки оправдания за допускането и предполагането й, макар самите те да не са напълно убедени в истинността й.
Егоизмът според Еджуърт може да се приеме за фундаментално човешко поведение, считано за рационално, след като е опровергана друга поведенческа форма, въведена от икономиста Седжуик, наричана Утилитаризъм. Логическите закони обаче не допускат постановка от рода “истина и лъжа” (респ. “Егоизъм и Утилитаризъм”), защото е явно, че между тях стоят редица междинни състояния и явления. За да се изчерпи действителността само с два противостоящи термина, се говори за истина и неистина. Именно на тази база Сен изтъква, че между егоистичното и утилитарното поведение стоят множество взаимоотношения: между приятели, в обществото или в една общност, според социалната класа и т.н., които не винаги могат да бъдат вкарани в рамките на математически модели или пък да бъдат изобразени с криви и обяснени посредством пресечни точки на равновесие. Още по-малко този широк набор от човешки взаимоотношения стои под общ знаменател с един от двата модела – Егоизъм или Утилитаризъм. Става ясно, че едното не е единствената алтернатива на другото.
Впоследствие, друг изследовател-теоретик, съпоставя на Егоизма друг тип поведение, наречено алтруистично. Както е известно, според Егоизма “Всеобщото щастие се постига, когато е задоволен интересът на всеки индивид поотделно” или “Всички са щастливи, когато всеки е щастлив”. Според Алтруизма “Щастието на индивида се постига, когато е задоволен всеобщият интерес” или “Всеки е щастлив, когато всички са щастливи”. Тук възниква въпросът: Не може ли алтруистът да бъде рационален икономически агент, макар да не се подчинява на принципите на икономиката.
Постановката на Еджуърт за “несъстрадателната изолация”, условие за рационалност в икономиката, води Сен до анализа на отхвърлените от теорията като субективни поведенчески концепции: състрадание и всеотдайност. Дефинирайки понятията точно и подлагайки ги на обстоен преглед, Сен успява да покаже, че състрадателното поведение е еквивалентно на егоистичното от гледна точка на крайната му цел: максимално задоволяване на личен интерес, което при състрадателния индивид се постига, в случай, че чуждият е задоволен. Аналогично алтруистът може да претендира за рационалност в рамките на икономическата теория, тъй като целта му е отново задоволяване наличен интерес, постигано обаче при задоволен всеобщ интерес. Поемайки риска от това как би прозвучал, се осмеляваме да зададем въпроса: Нима икономическите теоретици са толкова несъобразителни, за да пропуснат всичко това, или пък не им е угодно да го вземат предвид?
В контекста на теорията за изявените предпочитания се оказва възможно всеки един избор, който индивидът прави, да бъде обяснен със стремежа му да задоволи собствения си интерес – в частност да максимизира полезността си. В постановката на теорията за максимизиране на полезността, всеки агент избира предпочитаната от него алтернатива (избира А пред Б), която става аргумент на постоянната му функция за полезност (U=f(A)), която се максимизира. Практиката показва, че всеки оптимален план на задоволени потребности на даден индивид е резултат от непрекъснато менящо състава си и непредвидимо множество от различни негови функции на полезност. Изборът на индивида се счита за рационален, тогава и само тогава, когато той е изцяло подчинен на предпочитания, проявени постоянно в рамките на теорията за изявените предпочитания. Единственият теоретичен начин за определяне на предпочитанията на един агент е наблюдението над избора, който той прави в действителност. А всъщност няма независим от избора начин, по който да се разбере отношението на индивида към алтернативите. От друга страна предпочитанието определя изборът, с което омагьосаният кръг се затваря. Невъзможността за дефиниране на предпочитанията се подкрепя от авторската концепция за разликата между изявено чрез направения избор предпочитание и психологическото предпочитание на индивида, който максимизира полезността му или което е в основата на конфликтната природа на зависимостта и пристрастяването. Въпросът е кое се счита за предпочитание, ако пушачът заявява, че предпочита да не пуши или човекът, който консумира месо, каже че предпочита да е вегетарианец. Дали следващият ход на пушачът ще бъде да спре тютюнопушенето и да изяви избора си да не потребява цигари или просто ще запази предпочитанието си да не пуши, но няма да го изяви като реализиран избор?
Сен развива теория за дуалната структура на предпочитанието, която се проявява чрез “етични” и “субективни“ предпочитания. Това прави възможно разграничаването между това, което човек мисли, че е добро от морална и социална гледна точка и това, което счита за добро от собствена гледна точка. Неизбежно е проявлението и на двата елемента от структурата на предпочитанието, но дали икономическите модели го допускат? От друга страна възниква въпросът дали е изчерпателна тази двустранна класификация? Възможно ли е изобщо да се класифицират и дефинират точно факторите, които влияят на икономическите процеси и явления? А дали може да се определи това, което променя самите фактори?
Разсъжденията на Сен пораждат редица въпроси, чиято цел не е да докажат неприложимостта на икономическия модел в икономическата реалност поради абстракциите, с които са наясно и самите теоретици. Проблемът е дали всеки отговор, даден на въпрос подлагащ на съмнение адекватността на тази абстрактност, не е плод на друга абстрактност или пък е повлиян от прекален субективизъм. Всеки читател на “Рационалните глупаци” може да потърси решението сам.

Литература:


Amartya K. Sen. 1990. Rational Fools: A Critique of the Behavioral Foundations of Economic Theory. In Mansbridge, Jane J. (Ed.). Beyond Self-Interest. The University of Chicago Press, pp. 25-43;


Каталог: crc -> cdc -> cpfp -> jeve -> index Vladimirov files -> doc web
doc web -> Стопански факултет специалност “Икономика” Дисциплина: Икономическа социология
doc web -> Интелектуалното пиратство в България
doc web -> Смъртоносната точност на японците
doc web -> Основни резултати от наблюдението на работната сила през първото тримесечие на 2005 година
doc web -> Икономическият анализ на човешкото поведение
doc web -> Как се обясняват ситуации като даване на билет на друг пътник при слизане от публичния транспорт? От моите родители съм чувала, че по време на управлението на Тодор Живков е бил много популярен следният виц: „Тодор Живков бил казал Аз ги лъжа че им
doc web -> Икономическа Социология Форми и измерване на неформалната икономика в България Чавдар Христов Георгиев
doc web -> Перспективи и проблеми на България по пътя на присъединяване към ес
doc web -> Умкова №6090 Мрежовото предприятие: Култура, институции и организации на информационната икономика След петролния шок през 1973 год


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница