Стопанство



страница30/30
Дата05.09.2016
Размер4.17 Mb.
#8362
1   ...   22   23   24   25   26   27   28   29   30

Адреси
Deutschland
DEMETER Bund e.V.

Baumschulenweg 11, D 64295 Darmstadt

Tel.: 06155 4061, Fax: 06155 5774

(Vertragswesen, DEMETER Zeichen Vergabe, Schutzbeiträge)


Forschungsring fьr Biologisch Dynamische Wirtschaftsweise

Baumschulenweg 11, D 64295 Darmstadt

Tel.: 06155 2674, Fax: 06155 5774

(Насоки за признаване на качеството под марката Деметер, начални курсове, вестник „Жива земя„, съвети за страната и чужбина.)


Institut für biologisch dynamische Forschung

Brandschneise 5, D 64295 Darmstadt

Tel.: 06155 84210, Fax: 06155 842125

(Forschungsprojekte)


Auskunfts  und Beratungsstelle

Ingeborg Obermaier Brandschneise 5, D 64295 Darmstadt

Tel.: 06155 77398, Fax: 06155 4895

(Информация и съветническо бюро за дейности и образование в биологично­динамични стопанства в страната и в чужбина.)


Arbeitsgemeinschaft für Verarbeitung und Vertrieb von

DEMETER Erzeugnissen e. V. (AVV)

Hauptstraße 82,

D 70771 Leinfelden Echterdingen

Tel.: 0711 902540, Fax: 0711 9025454

(Маркетинг, подпомагане на производството и разпространението.)

DEMETER Dienste GmbH

Hauptstr. 82

D 70771 Leinfelden Echterdingen

Tel.: 0711 902540, Fax: 0711 9025454

(Herausgeber und Versand der DEMETER Blätter,

Versendung von Kennzeichnungsmaterial für DEMETER  und Biodyn-

Erzeugnisse)
Schweiz
Produzentenverein für biologisch dynamische Landwirtschaft

Grabenackerstr. 15, CH 4142 Münchenstein

Tel.: 0041 61416 0643, Fax: 0041 61416 0644
Naturwissenschaftliche Sektion, Abteilung Landwirtschaft

Hügelweg 59, CH 4143 Dornach

Tel.: 0041 61 7064212, Fax: 0041 61 7064215
Österreich
Österreichischer Demeter Bund

Rosensteingasse 43, A  1170 Wien

Tel.: 0043 1 4861457, Fax: 0043 1 4803597



1 Р. Щайнер 1904: „Теософия„, глава Пътят на познанието

2 Тази формулировка произхожда от Тиенеман 1956: „Живот и околна среда„.

3 В. Шауман, 1995; „Научният и практическият път на развитие на екологичното земеделие и неговите

перспективи„. Преработена лекция от 21.5.95 в Кил, Жива Земя, брой 4,5 и 6, 1995 и 1/1996.



4 Р. Щайнер: Сс 320, 321, 322, 323, 324, 325.

5 Р. Щайнер: Сс 325, 326.

6 Р. Щайнер: 3 ноември 1923. Сс 230

7 Изказване към 6. лекция 176/177.

8 Р. Щайнер 1920: Първият курс за лекари: „Духовната наука и Медицината„, 6. и 11. лекция. Сс 312. Освен това многобройни препоръки за определени потенции при определени болести на много други места.

9 Новини от 22. юни 1924. цитат според Селскостопанският курс издание 1948.

10 Р. Щайнер:1904 „Теософия„ Сс 9. ­ „Как се постигат познания за висшите светове„ Сс 10.

11 Р. Щайнер: 1910 „Мисията на душите на народите„. Сс 121.

12 Виж забележка 1.

13 Виж забележка 1.

14 Р. Щайнер 1910: „Въведение в Тайната наука„. Сс 13.

1 Шмидт, Хайнрих преработка от Георги Шишков 1991: „Философски речник„ 22 издание, издателство Алфред Крьонер, Щутгарт.

2 Най важното изложение относно тази тема е първата глава от Щайнеровата „Теософия„, 1904. Схемата често се употребява от него, много по често обаче се предпоставя нейното съдържание. Още през 1906 той разширява схемата към духовната страна в лекциите си пред членовете на антропософското общество. Това е важно за разбирането на Селскостопанския курс, но няма смисъл да се даде тук една схема, без основно да бъде разгледана. Това разглеждане ще се направи към 8. лекция. Който иска да си създаде правилна преценка не може да се лиши от изучаването на оригиналната литература. Там са описани подробните обяснения. Р. Щайнер, 26 август 1905: „Пред вратите на Теософията„. Бележки от 14 лекции. Сс 95. Също и Сс 136. Едно концентрирано написано изложение от Щайнер/Вегман се намира в първата глава ­ „Основи за разширяването на лечителското изкуство„ Сс 27.

3 Е. Блехшмидт 1968: „От яйцето към ембриото„. 1094; „Как започва човешкият живот„. Издателство Християна, Швейцария Щайн на Райн.

4 Г. Готчевски 1967; „Тератогенният риск при прилагане на медикаменти„. Виенска Медицина, седмичник 117, стр. 1­23.

5 Р. Шелдраке 1993: „Паметта на природата„, издателство Пипер, Мюнхен.

6 А. Портман 1973: „Биология и Дух„ издателство Зуркамп Франкфурт/М.

7 Най­често употребяваното съкращение е „Селскостопанският курс„. Селско стопанство, тук е само съществително извлечено от прилагателното. Селското стопанство обаче е предмет, а не свойство на курса. Ако трябва съвсем точно да се вземе, тогава става въпрос за един антропософски курс относно селското стопанство и то изрично за селски стопани. Това може да се изрази накратко, недоразумения почти не са възможни.

8 Тук най­напред началото на 6. лекция. Освен това в устната информация в Дорнах (13). Без съмнение Р. Щайнер е бил заинтересуван да изпита природонаучно духовно­научните познания. В този смисъл той прикани към много експерименти. Цялата работа на Лили Колиско (1889­1927) започна оттам. „Ние наистина се нуждаем не само от преобразуването на нашия мироглед в понятия, днес се нуждаем от изследователски институти във връзка с нашите гледни точки„. 6 март 1920, „2. Естественонаучен курс„, Сс 321.

9 Р. Щайнер 1883­1890 „Въведение в Гьотевите естественонаучни произведения„ Сс 1.

10 Р. Щайнер 1886 „Основни линии на теорията на познанието на Гьотевия мироглед„ Сс 2.

11 Р. Щайнер 1891 „Истина и наука„ ­ Увертюра на „Философия на свободата„ Сс 3.

12 Р. Щайнер 1894 „Философия на свободата„ Сс 4.

13 Най висшата достъпна за нас на земята духовност, действащите в растенията ­ природни духове.

14 Виж забележка 4.

15 Р. Щайнер: Основното астрономично изложение се намира в така наречения «Трети естественонаучен курс» 1921: „Отношението на различните естественонаучни области към астрономията„ Сс 323. Също и 1909 „Духовните Йерархии и тяхното отражение във физическия свят„ Сс 110. Историята на произхода в 1910: „Въведение в тайната наука„ Сс 13 ­ както и на много други места.

16 Виж бележка 29.

17 Ф. А. Кип 1991: „Еволюцията на човека по отношение на неговата дълга младост„, 2. Преработено издание, издателство Свободен духовен живот, Щутгарт.

18 Р. Щайнер 12 август 1916: „Загадката на човека„, Сс 170.

19 Р. Щайнер 1914: „Човешката и космическата мисъл„, Сс 151. На този, който иска основно да изучи антропософията, особено му се препоръчват тези четири лекции относно мисловните насоки и мисловните начини.

20 Курт Хюбнер 197: „Критика на научния разум„, издателство Карл Албер, Фрайбург/Мюнхен.

21 „Разбирането„ Вилхелм Дилтей (1833 ­ 1911) го противопоставя на „обясняването„. Той беше психолог и имаше предвид това за психологията. Това диференциране обаче е плодоносно за всички области, поне за тези на биологията, която работи с естественонаучни методи. Под „обясняване„ той разбираше естественонаучния начин за поставяне една до друга на частите и обяснението изхождайки от тяхното външно взаимодействие. С „разбиране„ той характеризираше вътрешното взаимно проникване в не просто сумарната жива общност. Той насочи към зависимостта на изживяването на света от състоянието на наблюдателя.

Й. Хиршбергер 1976 и 1991: „История на философията„. Не само да се приеме това състояние и може би повече или по­малко да се осъзнае, но волево и с будно съзнание така да се приеме, както изисква обектът и да се промени съответно на същността на предмета на познанието, това е централна задача на антропософията.



22 Това е едно понятие на Карл Маркс, който беше материалист и приписваше на всички мисли само качеството на надстройка, на нереалност. Че тогава това би трябвало да важи също и за мисловната постройка на марксизма, това той не е забелязал. Издателство Хердер, ­ Фрайбург, Базел, Виена.

23 Това е само малко променено изречение от Петър Яних, 1981. „Научна теория и научно изследване„, издателство Ц. Х. Бек, Мюнхен.

24 Т. С.Кюн 1962: „Структура на научните революции„ и 1975: „Създаването на новото„, издателство Зуркамп, Франкфурт.

25 Гьотевото учение за цветовете се основава върху полярността на светлината и мрака, но е експериментално, това означава изработено върху задълбочени сетивни наблюдения, не е извлечено от чистото мислене както при Хегел. Също и Гьотевото откритие за метаморфозата на растението почива на полярността. Китайското учение за Ийн и Янг може да се причисли към този начин на наблюдение и играе важна роля в почти всички азиатски култури.

26 Й. П. Екерман: „Разговори с Гьоте„, 18 октомври 1827, издателство Инзел, Франкфурт/М.

27 1910 Сс 13.

28 1904 Сс 11.

29 Р. Щайнер 1909: „Духовните Йерархии и тяхното отражение във физическия свят„, Сс 110. 1911 Еволюцията от гледна точка на истината, Сс 132 и на много други места.

30 Л фон Берталнфи 1901 ­ 1972 се занимаваше през нашето столетие като биолог особено с въпросa за реда в протичащото равновесие, англ. Познанието обаче е прастаро и философски се среща при Хераклит (около 544 ­ 483 пр.Хр.).

31 По евангелието от Матей 7,4.

32 Р. Щайнер 1925: „Антропософски ръководни принципи„, писмо от 17 август 1924, Сс 26.

33 Х. Еленберг (изд.) 1971: „Изследване на екосистемите„.

34 А. Ф. Тинеман 1956: „Живот и околна среда„, издателство ророро 22.

35 Големината на клетките силно се променя и в растенията те често са много по­дълги отколкото широки. Приетата стойност е средна от млади, още неудължени клетки. Клетките от животните са по­малки.

36 Вирхов (1821 ­ 1902) бил казал, че е сецирал хиляди трупове, но още не е намерил нито една душа.

37 Сс 45, 137, 170, 208.

38 Рудолф Щайнер често се е изказвал относно човешката сетивна организация и първо достигна до тринадесет, после до десет и в много от следващите изложения до дванадесет ясно разграничаващи се сетивни способности. Сс 115, 45, 169, 170, 21, 183, 293, 199, 206.

39 Т. С. Кюн 1962: „Структурата на научните революции„. От американски превод от Симон, Курт, издателство Зуркамп ­ Франкфурт/М.

40 Относно това има много изказвания на Р. Щайнер, например Сс 26, „Сън и будност„ ­ 66, 73, 100, Сс 208.

41 Р. Щайнер и И. Вегман 1925: „Основи насоки за разширение на лечебното изкуство„, глава 1, Сс 27.

42 Р. Щайнер 1020: „Духовната наука и медицината„, 18 лекция, Сс312.

432., 63

44 8., 243.

45 Ханс/Шофер, Петер Мор 1992: „Физиология на растението„, четвърто напълно ново­преработено и актуализирано издание, издателство Шпрингер, Берлин.

46 2., 64.

47 2.,62.

48 2., 64.

49 6., 181

50 В този смисъл има много описания от Р. Щайнер, 8., 197/198. Ключово изложение в Пенмаенмавр 23.8.23, Сс 227. Щайнер се опира особено на изложението направено в Дорнах на 20.6.24, ЛК 0., 22. Едно съответно изложение той дава в лекциите за членовете в Дорнах „Човекът като съзвучие„, 3. Лекция, 21.10.1923 Сс 230. Това, което на посочените места се описва като космическа или духовна субстанция, се отнася винаги само за хората и за висшите животни. За пренасянето на тези съотношения върху растенията в селскостопанската индивидуалност няма сведение. Това следствие би било заблуждаващо. Още при птиците това не играе никаква роля Сс230.

51 Виж по­горе изказванията към 7. лекция.

52 Виж за пример рисунка 8,. 241.

53 Виж забележките на Р. Щайнер в изказването към 8. Лекция,

54 5., 147.

55 2., 60

56 например 3., 95.

57 Р. Щайнер 1925: „Основи за разширение на лечебното изкуство„, глава 3­4, Сс 27.

58 Виж забележка 46.

59 Би могло да се предположи, че се касае за светлинния етер. Има обаче изложения от Щайнер, в които той описва светлината като сетивния представител на четири вида етер и с етерността астралността, да духовните въздействия на слънцето. Изложено концентрирано в Сс 26 „Човекът в неговата макрокосмическа същност„.

60 Виж към това и писмото от „Антропософски ръководни принципи„ „Човекът в своята макрокосмическа същност„ Сс 26.

61 Под този аспект насочването към рис. Стр. 61 в 34 откъс не е особено сполучливо, защото там читателят погрешно се насочва към становището, че рисунката се отнася към първото описание. Това обаче не е така. При тази предпоставка изглеждащите противоречиви изложения остават неразбрани.

62 Тези изказвания на Щайнер трябва да се разглеждат във връзка с поставените накрая на 7. лекция.

63 Познавачите на „Основни линии на теорията на познанието„ може би ще се учудят на такова приканване. То обаче тук се поставя сериозно, също и в смисъла на употребената там Гьотева терминология.

64 2.,71 и 3., 101.

65 Сс 320 до 326.

66 Р. Щайнер 22 юли 1922: „Човешки въпроси и световни отговори„ Сс 213.

67 Например в: „Светът на сетивата и светът на духа„, 1911/12, Сс 134.

68 Например Б. фон Денфер в: Щрасбургски Учебник по Ботаника за висшите училища, 1991, номер 33 преработено издание, издателство Густав Фишер Щутгарт.

69 Еренхофер: „Поглед върху растителния свят„, в Щрасбургския: Учебник по ботаника, от 1983 стр. 768.

70 3., 101.

71 2., 71.

72 2., 71.

73 Р. Щайнер 24 септември 1919: „Търсете истинския практичен материален живот...„, цитат от „Wahrspruchworte„ 1961, както и 3., 84 и 90

74 3., 101.

75 2., 71

76 Р. Щайнер 1 април1920: „Духовна наука и медицина„, 12 лекции, Сс 312.

77 Ф. Холвих 1995: Въздействието на очната светлина върху регулирането на метаболизма. Извлечение от „Окото и междинния мозък„, Библиотека на очния лекар, приложение на клиничното месечно издание за лечение на очите 23.

78 Виж долу. Схема на края на разговора в 8 лекция.

79 Асимилация буквално означава „подобно правене„. Има се предвид въглерода от въздуха (СО2), който с помощта на светлината в зелените листа се превръща в растителна субстанция. Асимилати са захари, киселини, свободни аминокиселини, нуклеинокиселини, амини, витамини, минерални вещества и др..

80 главата за 3. Лекция.

81 Р. Щайнер 1925: „Основи за разширение на лечебното изкуство„, глава пета.

82 Р. Щайнер 7 януари 1923: Сс 323. 16 ноември 1923: Сс 319.

83 Р. Щайнер 1919:„Общо човекознание като основа на педагогиката„ Сс 293.

84 Подробно виж забележка 91.

85 5., 155/156.

86 4., 121.

87 В. Шад 1991: „Млекопитаещи животни и човека„. Издателство Свободен духовен живот, Щутгарт.

88 Сс 208.

89 Р. Щайнер 1920: „Духовната наука и медицината„ 7. лекция, Сс 312.

90 Р. Щайнер 1920: „Духовната наука и медицината„ 11. лекция Сс 312. Обясненията на Щайнер там са още по­изчерпателни. Допълнителното съдържание се отнася за по­високите потенции, което не принадлежи към нашата тема.

91 4., 125.

92 Някой може да помисли, че в бъдеще селското стопанство може да използва потенцирани средства в растениевъдството. При това трябва да се има предвид, че напълно безобидни вещества в потенцирано състояние получават терапевтично въздействие, например готварската сол или калциевия карбонат. Възможно е при опити върху растенията да не се установи нищо или само да се установи желаното, но в следващата сеитба от семената на обработените растения да се получат неочаквани въздействия. Тук става въпрос не за нещо, което би могло да се развие без необходимата научна подготовка и отговорност.

93 Бел. кор.: тук не става въпрос за потенциране, както в по­горния цитат, където Р. Щайнер говори за приготвянето на лекарствата ­ хомеопатизирането на лекарствата. При описаното разреждане на препарата с вода в най­добрия случай може да се говори за потенция Д1, там остават действащи още силите на субстанцията, като чрез водата и движението на разбъркването те се оживяват и им се дава един динамичен импулс, освен това когато водата се насити с препарата, тези сили заемат едно по­голямо пространство. Ако полученият разтвор продължи да се потенцира, т.е. да се стигне до потенции Д2, Д3, Д4 и т.н., тогава според хомеопатичните принципи ще се достигне до едно такова противоположно въздействие.

94 Виж заб. 96.

95 В „Към въпросите за торенето в биологично­динамичното селско стопанство„ 1994 има изложения от различни автори за препарата от бял равнец, което може би дава пример, как да може да се постигне разбиране по въпроса. Издателство Към Гьотеанума, Дорнах, Швейцария.

96 От гръцки носос ­ болест.

97 Й. Рауп 1985 изпитва производството на препарата от полски хвощ и неговото приложение на пшеница и ечемик с позитивни резултати.

98 Б. Ц. Ливегоед 6 издание 1992: „Планетните въздействия и жизнените процеси в човека и Земята„. Издателство Свободен духовен живот, Щутгарт.

99 2., 63.

100 3., 92­96.

101 3., 99.

102 Моор и Щопфер 1978: Учебник за физиологията на растението.

103 Р. Щайнер 1912: „Духовнонаучни гледни точки на терапията„, Сс 313.

104 Ханс Хайнце в ранните години се е занимавал много с този аспект и se e изказал за това, 1983: Човек и Земя. Духовнонаучни ръководни картини относно селското стопанство, Издателство към Гьотеанума, Дорнах Швейцария.

105 1., 55.

106 Р. Щайнер 1923: „Човекът като съзвучие„, 2 лекция, 20 октомври 1923, Сс 230.

107 Г.Раппе 1977: A geografhical study of vhythmie growth in gramineous plants. Shristianlund, Kalmar.

108 О.Целер 1983: Цветни пъпки: Скрити процеси на развитието в протичането на годината.

109 Р. Гайгер 1061: Климат на близкия до почвата въздушен слой.

110 Топлината, засилваща въздействията на надслънчевите планети, виж 1. Лекция. Към това виж различните изложения на Щайнер относно протичането на годишните времена, Сс 223 и 220.

111 7., 214.

112 7., 228­229.

113 Щайнер­Вегман 1025: „Основи за разширение на лечебното изкуство„, Сс 27.

114 7., 218.

115 7., 229.

116 2., 81.

117 На загубата при процесите на фотореспирацията на С3 тук не отдаваме значение.

118 В Щайнеровите бележки към Селскостопанския курс лист 41, Сс 327.

119 2., 83.

120 Р. Щайнер 1917: „За загадката на душата„ 6 лекция от приложението. Физическите и духовните зависимости на човешката същност, Сс 21.

121 Сс 230.

122 Л. Фогел 1992: „Тричленният човек. Морфологични основи на едно общо човекознание„, издадено от Гьотеанума 3 издание, издателство Философско­антропософско издателство, Дорнах Швейцария.

123 0., 38.

124 Р. Щайнер 1923: „Инициационно познание„, 5 лекция. Човешките отношения към трите свята, Сс 227.

125 Изотоп: Химически елемент със същите химични свойства, но с минимално повишено атомно тегло, най­често радиоактивен, който след храненето отново може да се открие в организма.

126 Р. Щайнер 1923: „Човекът като съзвучие„, Сс 230.

127 К. Муизерс и съратници 1974: Dyfusional and Metabolic Components of Nitrogen Elimination through the Lungs. Jornal of Applied Physiologie. Vol. 37 № 1.

128 К. Муизерс 1969: Има ли отдаване на азот от човешките бели дробове? Архив Пфлюгер, 317/2 стр. 157­172.

129 Виж забележка 46.

130 3., 92.

131 8., 239.

132 Р. Щайнер 1919: „Общо човекознание„. Първият курс за учители на новооснованото Валдорфово училище, Сс 293.

133 Р. Щайнер: „Човекът като съзвучие„, особено част 3, Сс 230.

134 8., 241.

135 Всъщност седем Азове на растенията, Сс 99, 2. Лекция, 3. 136, 8. И 9..

136 Р. Щайнер 1912: „Духовните същества в небесните тела и природните царства„. Хелзингфорс, Сс 136.

137 Р. Щайнер 1906: „Пред портите на Теософията„.


Каталог: wp-content -> Rudolf%20Steiner -> BG%20DOCS
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 29. 9 до 28. 10. 1917 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Берлин от 20 23. 1914 г превод от руски: петранка георгиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис
BG%20DOCS -> Книга с ъ д ъ р ж а н и е стр. Увод. Задачата на Духовната наука
BG%20DOCS -> Лекция, изнесена в Цюрих на Октомври 1918 Превод от немски: Димитър Димчев Октомври 1918, Цюрих
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> И з ж и в я в а н и я в свръхсетивния свят т р и т е п ъ т я н а д у ш а т а к ъ м Х р и с т о с 14 лекции
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах и Берн между 25 януари и 23 март 1924
BG%20DOCS -> Окултна история
BG%20DOCS -> Ga-135 рудолф щайнер прераждане и к а р м а и тяхното значение


Сподели с приятели:
1   ...   22   23   24   25   26   27   28   29   30




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница