Стопанство

ТРЕТА ЛЕКЦИЯ

Поглед към дейността на природата: действието на Духа в природата

Един от най-важните въпроси относно производството в селското стопанство е въпросът за значението и влиянието на азота върху цялостното селскостопанско производство. Точно по въпроса за същността на дейността на азота днес цари голямо объркване. Навсякъде, където действа азотът, се виждат само крайните прояви на неговото действие, само най-повърхностните явления на неговата проява. Не се прониква вътре в природните взаимовръзки, в които той действа, а и това проникване не може да се по стигне, ако се остане само в една област на природата. То може да се постигне, когато погледът се насочи в далечните области на природата и действието на азота се проследи във Вселената. Може дори да се каже, че азотът като такъв може би не играе най-главната роля в растителния живот, обаче неговата роля в тази област трябва да бъде опозната, за да се разбере животът на растенията.

В природата азотът работи заедно с четири свои роднини, чието действие също трябва да се познава, ако искаме да разберем неговите функции и тяхното значение в тъй нареченото домакинство на природата. Тези четири роднини са свързани с азота с растителния и в животинския белтък по един още не познат, тайнствен начин за днешната наука. Това са въглеродът, кислородът, водородът и сярата.

Ако искаме да опознаем пълното значение на белтъка, между съществените съставки на белтъка трябва да изброим не само водорода, кислорода, азота и въглерода, но към тях трябва да прибавим също и веществото, дейно по многозначителен за белтъка начин, а именно сярата. Тъкмо сярата в белтъка играе ролята на посредник между градивната сила на присъстващата навсякъде в света духовност и физическия свят. И може да се каже:който наистина иска да проследи дирите, които Духът оставя във физическия свят, трябва да проследи действието на сярата. Макар тази дейност да не е така очевидна, както е при другите вещества, тя обаче е от най-голямо значение, тъй като по пътя на сярата Духът прониква и действа във физическата страна на природата, където тъкмо сярата е носителят на духовното. Старото име е "сулфур", което е сродно с името "фосфор". На сярата е дадено това име, защото в древността, в разпростиращата се навсякъде слънчева светлина, хората са виждали също и разпростиращият се навсякъде Дух. И затова тези вещества сярата и фосфорът, които са свързани с действието на светлината в материята, са били наречени "носители на светлината".

Понеже дейността на сярата е много фина и мъчно доловима, най-добре ще е да огледаме първо другите четири роднини въглерод, водород, кислород, азот, и наистина ги разберем, за да ни стане ясно, какво всъщност представляват тези вещества в света изобщо. Химикът днес не знае много за тези вещества.

Той знае как изглеждат външно, когато ги разглежда в лаборатория, но всъщност никак не познава вътрешното значение на тези вещества в общата мирова дейност. И знанието за тези вещества, което човек получава от химията, не надвишава знанието за даден човек, когото сме видели да минава по улицата, заснели сме го с фотоапарат и за когото си спомняме благодарение на снимката. Това, което науката прави с тези вещества, чиято дълбока същност трябва да се познава, е не повече от едно снимане с фотоапарат. И това, което се пише в книгите и се изнася в докладите за тези вещества, всъщност не съдържа много повече.

Да започнем най-напред с въглерода. Този въглерод от едно високо аристократично положение в последно време е смъкнат Боже, по този път са минали по-късно много други световни същества до едно твърде плебейско състояние. Във въглерода виждат въглищата, които се слагат в печката, графита, с който се пише. Цени се само една определена разновидност на въглерода диаманта, но човек не може да си го купи. И тъй онова, което се знае за въглерода, в сравнение с огромното негово значение в природата е една нищожна дреболия. Допреди две столетия този черен юначага се смяташе за онова, което означаваха с благородното име "Камък на мъдреците". Много се е говорело, какво се крие зад наименованието "Камък на мъдреците", но въпреки говоренето нищо съществено не се е казало. Под това название алхимиците и други като тях са имали предвид въглерода в неговите различни състояния, но са държали в тайна неговото име.

Ако се абстрахираме от раздробената форма на въглерода в природата като въглища или графит и го разгледаме в неговата жива дейност в човека и в телата на животните и как изгражда телата на растенията, тогава става ясно, че аморфното вещество и безформеният материал, който смятаме за въглерод, представлява последният отпадък, мъртвият труп на онова, което всъщност е въглерода в домакинството на природата.

Въглеродът именно е носителят на всички формиращи, на всички градивни процеси в природата. Каквото трябва да бъде изградено дали сравнително краткотрайния образ на животинския организъм там навсякъде големият скулптор е въглерода. В себе си той носи не само черната субстанциалност, но когато е в пълна вътрешна деятелност, той навсякъде в себе си носи възникващите световни картини, великите световни имагинации, от които трябва да произлезе всичко онова, което се създава в природата. Един траен скулптор твори във въглерода и докато изгражда различните форми в природата, този траен скулптор си служи със сярата. Така че ако искаме да опознаем истинското значение на въглерода в природата, трябва да разгледаме, как духовната дейност на Вселената се оросява, така да се каже, със сярата, за да действа като скулптор, и как с помощта на въглерода този скулптор изгражда по-твърдите форми на растенията;как като процес на възникване и изчезване изгражда фигурата на човека, който тъкмо поради това е човек, а не растение, защото може веднага да унищожи току-що възникналата форма, като отделя въглерода свързан с кислорода във въглената киселина. Понеже въглерода в човешкото тяло прави човека твърде корав, прекалено втвърден, както прави твърда палмата, затова дишането веднага откъсва и отстранява този въглерод и свързан с кислорода го изхвърля навън. Така ние се оказваме в една подвижност, от която като хора се нуждаем.

В растението обаче той остава вътре и по този начин в определена степен задържа твърдата форма също и в едногодишните растения. По отношение на човек един древен израз гласи: "Кръвта е съвсем особена течност". И с право трябва да се каже, че човешкият Аз пулсира в кръвта и така той се изявява физически. Казано по-точно: това е тъчащият, управляващия, формиращият се и веднага разрушаващ своята форма въглерод, по чийто път в кръвта, оросена със сярата се движи духовната същност на човека, която наричаме Аз, като същинския дух на човека, живее във въглерода, така в известна степен световният Аз е световният Дух, който чрез сярата живее във формиращия се и винаги отново разпадащ се въглерод.

В по-рани епохи на нашето земно развитие въглеродът е бил самотен, нещо отделяно. Едва по-късно към него се прибавя това, което е например калцият, който човекът започва да използва, за да си създаде за опора също и нещо твърдо. За да може това, което живее във въглерода, да остане подвижно, в своя калциев костен скелет човекът си създава една твърда опора; животното също, поне висшето животно. Така в своя подвижен въглероден строеж човекът се издига и излиза от чисто минералния твърд калциев строеж, какъвто е строежът на Земята, който той впрочем включва себе си, за да има в себе си твърда земя. Чрез калция, в строежа на костите, човекът носи твърдата Земя в себе си.

Вие можете да си изградите представата, че в основата на всяко живо същество е разположен повече или по-малко твърд и повече или по-малко флуктуиращ, трептящ въглероден скелет, по пътя на който Духът се движи през света. За да стане това по-прегледно, искам да начертая един скелет, който Духът с помощта на сярата си е изградил по някакъв начин /Рис.7, синьо/.

Това е или непрекъснато променящият се въглерод, който се движи в много фино дозирана сяра, или е, както при растенията, един смесен с други съставки, твърдо установен въглероден скелет.

Ако разгледаме човека или каквото и да било друго живо същество, ще видим, че това живо същество би трябвало при нашите срещи често сме говорили за това да бъде проникнато от етерното, което е същинският носител на живота. Това, което представлява въглеродният скелет на нещо живо, трябва от своя страна да бъде проникнато от етерното, така че етерното да се държи здраво и неподвижно за скелета, или повече или по-малко трептящо да е в движение. Етерното трябва да се разпростира навсякъде, където този скелет /схема зелено/. Да подчертаем:навсякъде, където този въглероден опорен строеж е налице, трябва там да се намира и етерното.

В нашия физически земен свят етерното не би могло да съществува само за себе си. То, така да се каже, навсякъде би се промъкнало като едно нищо и ако нямаше физически носител не би могло да докосва и да действа върху това, върху което трябва да действа във физическия земен живот. При всичко, което става на Земята, особеното е, че Духът винаги трябва да има физически носител. Материалистите взе мат само физическия носител и забравят Духа. Те винаги имат право, понеже най-близкото нещо, което срещаме в сетивния свят, е физическият носител. Но те оставят извън вниманието, че навсякъде Духът трябва да има своя физически носител. И този физически носител на Духа, който действа в етерното тук можем да кажем, че в етерното имаме най-нисшата духовност този физически носител, е проникнат от етерните сили и то така проникнат, че етерното в известна степен от своя страна се оросява със сярата и провежда във физическото тяло онова, което трябва да бъде доведено не до определена форма, не до градивен скелет, а до живост, до вечна подвижност. Физическият елемент, който с помощта на сярата довежда от етера жизнените въздействия, този физически елемент е кислородът. Така че това, което тук скицирах зелено, можете да си представите от физически аспект, че изобразява кислорода, който с помощта на сярата носи вибриращата, вълновата, тъчащата същност на етерното.

Етерното се движи по пътя на кислорода с помощта на сярата. Така дихателният процес добива своя смисъл. Чрез дишането ние поемаме кислород. Днешният материалист говори само за този кислород, който получава в ретортата чрез електролиза на водата. Навсякъде обаче в кислородът живее нисшият свръхсетивен свят, етерният свят, ако кислородът не е умъртвен, както трябва да бъде умъртвен във въздуха около нас. Във въздуха, който вдишваме, животът на кислорода е умъртвен, за да не изпадаме в безсъзнание от живия кислород. Ние получаваме припадък, ако в нас проникне по-висш жизнен елемент. Вече една банална хипертрофия на растеж в организма, на място където не трябва да става това, ни прави немощни, загубваме съзнание и още по-лошо. И ние щяхме да ходим замаяни, съвсем упоени, ако бяхме заобиколени от жив въздух, от въздух, в който има жив кислород. Кислородът около нас трябва да е мъртъв. Но бих желал да кажа, че от момента на раждането той е носителят на живота, носителят на етерното. И тук той ще стане веднага носител на живота, ако напусне сферата, в която има задачата да обгръща нашите сетивни органи. Навлезе ли чрез дишането в нас, където може да е жив, той отново оживява. Кислородът, който циркулира вътре в нас не е същият, както навън около нас. Вътре в нас той е жив кислород и веднага, когато от въздух проникне в почвата става жив кислород, макар там неговият живот да е по-слаб, отколкото когато е в хората и в животните. Все пак там той става жив кислород. Кислородът под Земята не е същият като този над Земята.

Трудно можем да се разберем с физиците и химиците по този въпрос, тъй като според прилаганите от тях методи кислородът винаги трябва да е изваден от земята, затова те имат пред себе си само мъртъв кислород. Другояче не може и да бъде. Всяка наука, която се основава само на физическата страна, има този недостатък, че може да разбере само трупове. В действителност обаче кислородът е носителят на живия етер и този жив етер завладява кислорода и го владее, като действа посредством сярата.

Сега, в известна степен един до друг, от една страна имаме въглеродния скелет, в който проявява своята дейност най-висшата, достъпна за нас на Земята духовност човешкият Аз, или действащият в растителния свят световен Дух и от друга страна, ако спрем вниманието си на човешкия дихателен процес, имаме навлезлия в човека жив кислород, който е носител на етерното. Въглеродният скелет, който при човека е подвижен, и живият кислород трябва да си взаимодействат. Кислородът трябва да може да се движи по предварително означените от скелета пътища и трябва да може да минава по която и да е линия, очертана от въглерода, по-точно от духа на въглерода. Навсякъде в природата кислородът, носещ етерното, трябва да може да достига одухотворения въглерод. Как става това? Кой е посредникът?

Посредникът е азотът. Азотът вкарва живота във формата, вплетена във въглерода. Навсякъде, където се появи азотът, той има за задача да свързва живота с духовността, която най-напред се формира във въглеродното. Навсякъде в животинското и растителното царство, също вътре в земята, мостът между кислорода и въглерода се поставя от азота. И онази духовност, която от своя страна с помощта на сярата действа там в азота, е същата, която ние означаваме като астрална същност. Астралната духовност се намира в човешкото астрално тяло, също и околовръст Земята, откъдето действа върху живота на растенията, в живота на животните и т.н.

И така, казано от духовен аспект, между кислорода и въглерода се настанява астралността, но тази астралност се нуждае от азот, за да може да се отпечата във физическата област и да действа на физическото поле. Астралност се простира навсякъде, където има азот. Етерната жизненост би се разливала във всички посоки подобно на облаци, без да се съобразява с въглеродния скелет, ако азотът не упражняваше такова огромно притегляне към този въглероден скелет. Навсякъде по проправените във въглерода линии и пътища, азотът влачи кислорода, там астралността в азота довлича етерната жизненост /виж рисунката, жълтия цвят/. Голям преносвач на живота към Духа е този азот. Азотът в човека има съществено значение за душевността в човека, той е посредникът между живота и Духа.

В действителност много чудно нещо е този азот. Ако проследим неговия път в човешкия организъм, той се явява също като един цялостен човек. Има един такъв човек от азот. Ако можехме да го отделим в чист вид, той би бил възможно най-прекрасният призрак, понеже напълно подражава на всичко, което се намира в твърдия човешки скелет. От друга страна той се разлива също и в самия живот. Това го виждате в дихателния процес. Чрез дишането човек поема в себе си кислорода, т.е. етерния живот. Тогава се намесва вътрешният азот, който разнася кислорода навсякъде, където има въглерод, т.е. където са активните променящи форми. Там той донася кислорода, а взема въглерода и го изнася на вън. Азотът именно посредничи от кислорода да се получи въглена киселина и тя да бъде издишана.

Азотът ни обгръща отвсякъде. Около нас има само незначителна част кислород, който е носител на живота, и голяма част азот, който е астралният носител на Духа. Кислородът от въздуха около нас ни е без крайно необходим през деня, също и през нощта. Може би малко почитаме азота имам предвид азотът във въздуха, който дишаме защото смятаме, че по-малко се нуждаем от него. Азотът обаче има духовно отношение към нас. Бихме могли да направите следния експеримент.

Бихте могли да опитате да експериментирате с човек, който се намира в затворено въздушно пространство, като изтеглите малко количество от азота, та въздухът около него да стане по-беден на азот, отколкото при обикновени условия. Ако експериментът е направен внимателно, ще се убедите, че азотът от ново се замества с нов, но той не идва отвън, а се набавя от вътрешността на човека. Човекът трябва да отдаде своя азот, за да възстанови обикновеното количествено съотношение. Ние като хора трябва да възстановяваме правилното процентно съотношение между цялото наше вътрешно същество и азота около нас. За да можем да дишаме, не се нуждаем от азота. Затова и намаленото количество би било достатъчно, но за да е налице връзката ни с духовността, се нуждаем от обичайното количество азот, което обикновено се намира във въздуха.

Виждате следователно, че азотът играе важна роля чак в духовната област и това ще Ви позволи да си представите, че този азотът трябва да е необходим за живота на растенията. Както ги виждаме да израстват от земята, растенията имат само физическо и етерно тяло. Но астралността отвън трябва да ги за обикаля отвсякъде. Растението не би могло да цъфти, ако астралността не го облива отвън. Самото то не я поема в себе си като животното или човека, но отвън трябва да бъде в контакт с астралността.

Астралното е навсякъде и азотът, носителят на астралното, също е навсякъде. Азотът се носи във въздуха като труп, но щом дойде в земята, отново става жив. Както кислородът оживява, така оживява и азотът. В земята азотът не само оживява това трябва да се има предвид особено в областта на селското стопанство но той също така става чувствителен, става усещащ, нещо което днес изглежда така парадоксално за материалистично заплетения мозък. Азотът наистина става носител на една тайнствена чувствителност, която се разлива върху целия земен живот. Той усеща дали в дадена земна област има достатъчно количество вода. Той усеща това като нещо приятно. Когато водата е твърде малко, усеща нето му е неприятно. Когато на дадена почва растат подходящи за това място растения, това му е приятно, и т.н. върху всичко азотът излива един вид чувстващ живот.

Може да се каже:всичко, което разказах и предшестващите часове, че планетите Сатурн, Слънце, Луна и пр. оказват влияние върху растителната форма и върху растителния живот, това хората не го знаят. В обикновения живот това не се знае. Но азотът, който се намира навсякъде, не само че знае за това, което се излъчва от звездите и след това действа по-нататък в живота на растенията, в живота на Земята, но той е също и чувстващият посредник на човешката нервно-сетивна система и опосредява усещането. Азотът наистина е носителят на усещането.

Вие можете да проникнете в прекрасния интимен живот на природата, когато обхванете с поглед азота, който подобно на трептящи усещания се носи навсякъде около нас. И тогава ще се разкрие, че точно в прилагането на азота лежи нещо от огромно значение за живота на растенията. Това ще бъде предмет на по-нататъшни обсъждания. Сега обаче се налага да се спрем на нещо друго.

Виждате, че има живо взаимодействие между онова, което идва от духовната област и приема форма на скелет във въглерода и това, което излиза от астралната област и чрез азота изпълва скелета с живот и го прави чувстващ, за да може животът да действа вътре в кислорода.

Но всичко това в областта на Земята работи съвместно само защото е проникнато от нещо друго, което осъществява връзката на физическия земен свят с далечините на Космоса. С оглед на нашето земно съществуване Земята не бива да скита като откъснато твърдо тяло във Вселената и да се изолира от останалия свят. Ако Земята би постъпвала така, тя би изпаднала в положение на човек, който живее вътре в едно стопанство, но желае да остане самостоятелен и да остави извън себе си това, което расте в нивата. Поради благоразумие той не постъпва така. Това, което днес расте на нивата, го намираме после в стомаха на многоуважаемите стопани, след което то по някакъв начин отново поема пътя към нивата. Като хора ние не можем да се уединим, а напротив, ние сме свързани с нашето обкръжение и в края на краищата принадлежим към него. Както малкият пръст ми принадлежи, така и нещата около човека естествено принадлежат на целия човек. Трябва да има непрекъсната обмяна на вещества. Така трябва да бъде и между Земята с всички нейни същества и цялата Вселена. Всичко, което живее на земята във физически образ, трябва да може да бъде върнато във Вселената и във Вселената в известна степен да бъде прочистено и просветлено.

И така имаме следното /Рис.7/: най-напред виждаме въглеродния скелет, начертан в синьо; зеленото е етерната кислородна същност; с жълто е означено астралното формирование, което тръгва навсякъде от кислорода и опосредено от азота осъществява прехода между въглеродообразното и кислородообразното по сините линии онова, което е означено със зелените щрихи.

Но всичко, което в живите същества е изградено във фини структури, трябва да може също отново да изчезне. Изчезва не Духът, изчезва онова, което Духът е вградил във въглерода и за което привлича живота от кислорода. Така изграденото трябва да може да изчезне не само в просторите на Земята, а и далеч в Космоса, далеч във Вселената. Това го прави едно вещество, което е възможно най-сродно с физическата същност и също така възможно най-сродно с духовното, това го върши водородът. Макар водородът да е най-финото от всички физически вещества, той напълно раздробява физическото и така раздробеното се разнася от сярата и се влива в недиференцираните области на Вселената.

Може да се каже, че в такива формации Духът е станал физически, той живее в тялото астрално, като свое подобие под формата на Аз. Във физическото тяло той живее по физически начин, като физически преобразен Дух. След известно време Духът започва да се чувства не добре и иска да се освободи. Сега той, междувременно оросен пак от сярата, отново се нуждае от вещество, в което да се освободи от всяка определеност, от всяка структура и да полети в общата неопределеност и хаотичност на Вселената, където няма и следа от една или друга организация. Това вещество е водородът, който се намира най-близко от една страна до Духа и от друга страна до физическото. Той отново отнася в безкрайността на Вселената всичко, което е оформена и оживена астралност, за да бъде отново поета от Вселената. Всъщност водородът разтваря всичко*/* Това е най-малкият цикъл в ритъма на човешкия живот: Духът като Аз се въплътява (= изгражда си тяло, за да действа с него във физическия свят) и се освобождава, като го разгражда. Подобни са по-големите цикли: събужданезаспиване, раждане-умиране, прераждане. (Бел. пр.)/

Тези са петте вещества, които действат в живите същества, както и в привидно мъртвите, които са само преходно мъртви. Сяра, въглерод, водород, кислород, азот, всички те се намират във вътрешна връзка с една съвсем определена духовна същност и следователно са нещо съвсем различно от това, за което говорят химиците. Нашите химици говорят само за труповете на веществата. Те не говорят за истинските вещества, които са и трябва да се познават като живи и чувстващи. Тъкмо водородът, който изглежда най-фин и с най-малко атомно тегло, от петте е най-малко духовен.

Когато човек медитира искам да отворя скоба и да вмъкна това, за да видите, че в медитирането няма нищо мистично и мъгляво какво всъщност прави човек, когато медитира? Човекът на Изтока е правел медитация по свой начин. Ние в Средноевропейския Запад правим това по свой начин. Ние извършваме медитация, която само косвено се обляга на дихателния процес, ние всъщност действаме и живеем в концентрация и медитация. Обаче всичко това, което правим, когато се отдаваме на душевни упражнения, то има все пак една тиха, субтилна, срещуположна телесна страна. Чрез медитирането се променя, макар и съвсем неуловимо, равномерният начин на дишането, което е така тясно свързано с човешкия живот. Когато медитираме, винаги задържаме в себе си малко повече въглена киселина, отколкото при обикновеното будно съзнание. В нас винаги остава малко повече въглена киселина през време на медитацията. Ние не отблъскваме цялата мощ на въглената киселина, както правим в обикновения живот, а задържаме част от нея. Не изхвърляме постоянно цялото количество въглена киселина веднага там, където от всички страни сме заобиколени с азот. Част от нея задържаме в себе си.

Една аналогия: ако си блъснете главата в една маса, ще усетите само вашата болка от това. Ако леко се допрете, ще усетите повърхността на масата и други нейни свойства. Същото е, когато медитирате. Вие постепенно се враствате в едно изживяване на азота около Вас. Това е действителният процес при медитирането. Всичко става познание, също и това, което живее в азота. Тъй като той е много умен момък, който осведомява човека за това, какво правят Меркурий, Венера и т.н., защото той знае това, направо го усеща. Всички тези неща почиват на напълно реални процеси. И тук е точката, където за това ще кажа още някои неща по-точно всъщност духовното във вътрешната дейност започва да оформя определено отношение към селското стопанство. Там се намира това, което постоянно възбужда особения интерес на скъпия ни приятел Щегеман, а именно взаимодействието на душевно-духовното с нещата около нас. Вече разбирате, че никак не е лошо, ако този, който се занимава със земеделие, може да медитира. По този начин той става чувствителен за откровенията на азота и може да упражнява земеделие в съвсем друг стил и в съвсем друг смисъл отколкото онези, които не правят това. Такъв човек добива всякакви знания внезапно. Те сами се появяват. Той започва да разбира тайните, които царят в имотите и в селскостопанския двор.

Не може да се повтори това, което казах тук преди час, но аз мога да го характеризирам по определен начин. Да вземем един селянин, както върви през нивата си. Ученият го смята за невежа, за неосведомен. Ученият казва, че селянинът е глупав, но в действителност това не е вярно, то е из основи погрешно. Селянинът извинете, това е точно така той е един медитант, той медитира. Което той промедитира в своите зимни нощи, това е твърде, твърде много. Той усвоява това, което е един вид придобиване на духовно познание. Той не може да го изрази, то внезапно се появява. Той върви през полето и изведнъж то е там. Той знае нещо, което след това изпробва. Това съм го виждал много пъти, когато като млад съм живял със селяни; винаги, навсякъде е така.

Трябва да се тръгне от тези неща. Простото интелектуализиране не води до такива дълбочини. В края на краищата, животът и работата в природата са така фини и незабележими, че не могат да се схванат с грубите понятия на ума. В последно време науката прави тези грешки. Тя иска с грубите разсъдъчни понятия да разбере нещата, които обаче са направени много по-фино.

Всичките тези вещества сяра, въглерод, кислород, азот, водород са обединени в белтъка. А сега ще разберем образуването на семето още по-точно, отколкото можахме да направим досега. Ако въглеродът, водородът, азотът по някакъв начин се явяват в листата, цвета, чашката, корена, те навсякъде са свързани в някаква форма с други вещества и са зависими от тези вещества; те не действат самостоятелно. Самостоятелни са само в две насоки: или когато водородът отнася всичко в просторите на Вселената, като отнема всяка определеност на нещата и като оставя всичко да се разтвори в общия хаос, или когато водородът насочва първичните съставни вещества на белтъчините в малкото семе и ги прави самостоятелни, така че те да станат чувствителни за въздействията на Космоса. В малкото семе е хаос, и далеч в обкръжението му също е хаос. Тогава хаосът в семето и хаосът в най-далечните обкръжения на света трябва един на друг взаимно да си въздействат. Тогава се поражда новият живот.

Сега да разгледаме как в природата се осъществява действието на тези така наречени вещества, които всъщност са носители на Духа. Това, което действа вътре в човека като кислород и азот, прави това по точно определен ред. Там вътре живеят свойствата на кислорода и азота. С обикновената наука това не може да се констатира, защото е скрито във вътрешността на природата. Но съединенията, производни на въглерода и водорода не се държат така прилежно. Да вземем най-напред въглерода, когато в своето действие идва от растителното царство и преминава в животинското и човешкото царство, където въглеродът трябва да влезе в действие. И сега, за да предложи този твърд образ, въглеродът трябва да се вгради в един дълбоко поставен скелет и този дълбоко положен скелет е нашият костен скелет, съдържащ калций, а така също и кварц. Този скелет ние винаги носим в себе си, така че в човека и животното въглеродът маскира своята формираща сила. Той се увива около формиращата сила на калция и силиция. В самия човек, също и в животното, той не винаги се обявява за единствено меродавен, а се опира върху това, което формират калцият и кварцът.

Варовикът и кварцът са основата също и за развитието на растението. Сега трябва да добием познание за онова, което въглеродът развива в процесите на храносмилането, дишането и в циркулационния процес по отношение на костното и кварцовото изграждане. Трябва да добием познание за това, което става вътре в организма, което до известна степен бихме видели, ако можехме да пропълзим дотам и от циркулационния процес би могло да ни бъде показано, как сияе формообразуването на въглерода във варовиковото и кварцовото вещество. Този поглед трябва да отправим, когато разглеждаме площ, покрита с растения, под която има варовик и кварц. В човека не може да се проникне, обаче там може да се получи това познание, там може да се види как кислородът се хваща от азота и бива пренесен във въглерода, но доколкото въглеродът се опира на варовика и кварца. Можем също да кажем: кислородът само преминава през въглерода. По този път в почвата трябва да бъде пренесено това, което живее наоколо, което е кислородът като жива същност. Той с помощта на азота трябва да бъде вкаран в дълбините на земята, където може да добие форма във варовика, като се опира на кварца.

Този процес по чудесен начин може да се наблюдава при пеперудоцветните растения, при бобовите култури, при всички растения, които в земеделието могат да се нарекат събирачи на азот. Те са предназначени да привличат азота, за да го предават на почвата под тях. Когато човек погледне тези растения, вече може да каже:наистина долу в земята има нещо, което се нуждае от азот така, както белите дробове се нуждаят от кислород. И това е варовикът. Долу под земята е варовикът, който е зависим от това, да вдишва азот, както човешките дробове са зависими от вдишването на кислород. И пеперудоцветните растения представляват нещо подобно на това, което става с нашите епителни клетки. Именно чрез вдишването азотът слиза долу. И това са единствените растения от такъв вид. Всички оста нали растения не са свързани с вдишването, а с издишването. За нашето наблюдение, бих казал, че цялостният организъм на растителния свят, ако изходим от азотното дишане, се разделя на две части. Навсякъде, където срещаме пеперудоцветни растения, виждаме пътя на дишането. В другите растения виждаме други органи, които упражняват дишане по много по-скрит начин и в действителност имат други функции.

Ние имаме задачата да се научим да виждаме, че всеки растителен вид е поставен в цялостния организъм на растителния свят, както отделният човешки орган е поставен в цялостния организъм на човека. Човек трябва да гледа на отделното растение като на част от едно цяло. Когато нещата се разглеждат по този начин, тогава ще се види голямото значение на пеперудоцветните растения разбира се, тези неща се знаят, но е необходимо да се опознаят от духовна гледна точка, тъй като съществува голяма опасност в скоро време, особено където са загубени традициите, новото да бъде приложено по съвсем погрешни начини.

Как действат тези пеперудоцветни растения може да се види. Всички те имат особен стремеж да задържат в областта на листата плодообразуването, което при другите растения се изнася нагоре. Плодът иска да се оформи преди цъфтенето. Всички пеперудоцветни имат тенденцията да образуват плод преди да са цъфнали. Причината е, че това което се проявява чрез азота, се задържа близо до земята те пренасят азотообразното (астралността, която е свързана с цъфтенето и плодообразуването, бел пр.) към земята. При тези растения азотообразното се насочва към почвата по-силно, отколкото при други растения, където то се развива на по-голямо разстояние от земята. Пеперудоцветните растения оцветяват листата си малко по-тъмно от обикновеното зелено. При тях е налице един вид атрофия на собствения плод, семената им имат кълнимост само за кратко време и скоро я загубват. Тези растения са организирани така, че за своето развитие използват най-вече това, което растителният свят дължи на зимата, а не това, което той дължи на лятото. Човек е изкушен да каже: в тези растения е заложена тенденцията да чакат зимата, те наистина искат да чакат зимата, за да се развиват. Растенето им се забавя, когато намират достатъчно това, от което се нуждаят: достатъчно азот във въздуха, който по свой начин могат да пренасят надолу.

Това са начините да може да се проникне в живота и развитието на това, което става в почвата и над нея. И когато се прибави, че варовикът има учудващо сродство с човешкия свят на желанията, тогава виждаме, как всичко органично става живо. Варовикът, докато е още калций, няма спокойствие, навсякъде иска да се осъществи, да стане варовик, да се свърже с кислорода; но и тогава не е доволен, и има желание да поеме всяка възможна метална киселина. Той иска всичко да привлече към себе си. В почвата той развива истински характер на силно желаещ. Който е по-внимателен, ще види разликата между него и другите вещества. Варовикът изсмуква всичко, което е различно от него. Човек има чувството, че всичко, което има характер на желание, е разпространено навсякъде, където има варовик и то привлича и растението. И понеже всичко, което варовикът иска да има, живее в растението, той го притегля и го изсмуква оттам. Затова се налага то да му бъде постоянно изтръгвано. Как да бъде изтръгвано? Чрез големия благородник, който не иска нищо за себе си.

Има такъв благородник, който всъщност нищо повече не иска, който почива в себе си. Това е кварцът. Той е достигнал до покой в себе си. Ако хората мислят, че могат да видят кварца само в твърдите минерали, те грешат. В хомеопатични дози кварцово вещество има навсякъде и то почива в себе си без някакви претенции. Варовикът има претенции към всичко, кварцът не претендира за нищо. Той е като нашите сетивни органи, които не възприемат самите себе си, а възприемат външния свят. Кварцът е всеобщото външно сетиво в земния свят. Варовикът е всеобщото външно желание в земния свят. Глината ги опосредява, тя стои между тях. Тя стои по-близо до кварца, но въпреки това е посредник към калция.

Виждате, че трябва да се проникне по-дълбоко, за да се постигне едно по-чувствително познание. Варовикът трябва да се схваща като момък, изпълнен със силни желания, тъй като той иска всичко да откъсне, да грабне, а кварцът трябва да се разглежда като онзи благородник, който изтръгва всичко онова, което варовикът е ограбил, отнася го в атмосферата и изгражда формите на растенията. Той живее така, че или се огражда като в някой замък например в полския хвощ, или разпръснат навсякъде, по някога в силна хомеопатична доза, се занимава с това, което трябва да се отнема от калция. Виждате как отново срещу нас застава невероятно интимното природно действие.

Въглеродът е истинският строител във всички растения, скулпторът на скелетообразните опори. В течение на земното развитие обаче това му става трудно. Въглеродът би могъл да формира всички растения само ако под него би имало вода. Тогава всичко би растяло, обаче сега отдолу се намира варовикът, който му пречи. Затова той се свързва с кварца и така кварц и въглерод заедно и в съюз с глината пак строят, като преодоляват съпротивата на варовика. Как прочее в такава обстановка живее едно растение?

Отдолу варовикът иска да обхване растението с пипала; горе кварцът иска да го направи съвсем тънко, фино, стройно, влакнесто, каквито са водораслите; но между тях се намира нашият истински строител на растителните форми въглеродът, който подрежда всичко. И точно както нашето астрално тяло създава ред между Аза и етерното тяло, така азотът като астрална същност действа посреднически. Трябва да се научим да разбираме как азотът действа между варовика, глината и кварца, между всичко онова, което варовикът постоянно дърпа надолу и това, което кварцът би желал да излъчи нагоре.

Възниква въпросът: как азотното вещество да бъде доставено в растителния свят по правилен начин? С този въпрос ще се занимаем утре и с това ще направим преход към видовете торове.