Стоян георгиев дух мой на госпожа Радка Маслева с любов и признателност

ЖЕРТВАЛ БИХ ЖИВОТА БЕЗВЪЗВРАТНО

докосваща ни в нежен час;

копнежът ни по вечността,

все търси щастието в нас.

Кокетка весела със чар,

даряваща с живот света,

мигът е нейният олтар,

а жертва – пошла суета.

Изригва буйна красота,

разтърсва нашите души,

във тях събужда радостта

и няма скръб да ги суши.

ала ни среща с мъдростта.

ПРИЯТЕЛСТВОТО

Ако всичко си изгубил,

в битката със завистта,

и не можеш да се влюбиш,

задушен от горестта:

потърси ти тях, добрите,

верните от много дни,

спътниците във мечтите

и във детските игри.

Те, другарите сърдечни,

сила пак ще ти дадат

и на теб ще ти олекне,

щом с любов те подкрепят.
Дар за всеки най-велик:

търсиме го миг след миг.

Щом лукавият негодник

лицемерно сълзи рони

от съдба “несправедлива”,

а в гърба ти нож забива:

ти недей се натъжава,

нито пък го съжалявай,

че обсипе ли те с рани,

изненадан ще останеш.

Участта му е такава:

във лъжи да потопява

строг закон с език печален,

с вид фалшиво-идеален.
По делата Бог въздава

зло, позор или пък слава.

ИСТИНАТА

Щом сърцето ти узнае

истината за света,

близо ще е вече края

на човешка суета:

паяжина тънка, фина,

вплита се в душата тя,

а в духовната градина

се загнездва пустота.

Истината, бог нехаен,

води в неизвестността

и в живота ни нетраен

преоткрива вечността.
Тя се крие в наште драми,

в скръб и радост – две измами.

МЪДРОСТТА

Съдбата пожелала в миг

на хората да я дари,

но Мъдростта надала вик:

"Съмнявам се в това дали

оценят жеста несравним?"

"Тогава двете да решим

- Съдбата рекла. – Те от мен

ще имат радости и плен!"

"Почита ли ни някой мъж

щастлив ще бъде неведнъж.

Едната, ако той презре

със глупостта ще си умре!"
А хората се чудят днес

коя да увенчаят с чест.

ВЯРАТА

Закриля нашите души,

печал да не ги съкруши.

На времето е господар,

за мъките ни - чуден цяр.

След някакъв голям погром

при нея молим за подслон,

при нея търсим топлота

и бягаме от самота.

Смирено скланяме глави,

когато нещо в нас боли

и все към нея се стремим,

желаейки да полетим.
Към щастието път е тя,

а също и към вечността.

МЪКАТА

Ако чувството угасне,

поривът ти ако спре

и в света ти стане тясно,

или скъп човек умре:

мъка тежка се надига

мигом в твоите гърди

и със огнена верига

тя сърцето ще плени.

Но надеждата щом зърнеш

сред душевни руини,

пак живота ще прегърнеш

в слънчевите бъднини.
Нужна е в живота тя –

пази ни от глупостта.

СИВОТАТА

В плен на вещите сме вече,

във сърцата - сивота.

Нямаме си цел далечна,

а душевна пустота.

Времето ли е такова

или пък самите ний?

В неизказаното слово

отговорът все се крий.

Вяла ежедневна скука

страстно ни прегръща, с жар,

смайва ни с пикантна клюка

или пък със вица стар.
Сивотата е незрима,

ала в мен и в теб я има.

победил те е страха;

във прегръдките й гадни

жертва ставаш на греха.

Плод на ум невеж, объркан,

не една душа убил:

впримчил я със хватка мъртва,

ненаситен, зъл вампир.

Нейна рожба подлостта е,

идол в днешния ни свят,

всекиму ще обещае

власт, пари и дом-палат.

за делата ни – позор.

ДЪЛГЪТ

Живее винаги във нас,

рожденна участ е това

с упорна, тиранична власт

и със пожизнени права.

Дали към твой приятел скъп,

помогнал ти във труден миг,

когато си нападнат в гръб

от злобата с хаплив език,

а може би към любовта,

дарила ти небесен свят,

далеч от шум и суета,

със който ти си най-богат.
Дългът е съвършен синтез

на съвест, доблест и на чест.

да прогони с ярост мрака

от душата надалече.

Тя е в бляна ни предвечен

жадно търсен, рядък бисер,

нашите мечти орисал.

Като опитен скъперник,

бързо се сниши и дебне,

зрънце-две даде, а после

идват грижи и въпроси,

цяла армия проблеми

и досаждащи дилеми.

облекчава ни хомота.

Бленуван е за нас мираж,

импулс във сивия ни ден,

в живота – неизменен паж,

от него вечно вдъхновен.

Душата съблазнява то,

опиянява я в захлас,

в сърцето ни, като с длето,

извайва бъдеще в екстаз:

обсипва го със звезден прах,

мечтите ни – със луд възторг;

прогонва тягостния страх

във трансцендентния чертог.
Бленуваният наш кумир

не дава ни покой и мир.

СЛАСТТА

Нашите тела обсебва

с изкусителна наслада,

а душите ни погребва

без утеха, без пощада.

С огнената си прегръдка

в роби жалки ни превръща;

сладостна, коварна тръпка,

тя живота ни обгръща.

Разумът от нея бяга,

търси той покой и нежност:

истината се отлага

с нагла, груба безнадеждност.
Разумът в нощта отслабва,

щом сластта сърцата грабва.

СВОБОДАТА

Свободата, свободата:

волна е като мечтата,

като вятъра игрива,

живата вода разлива.

Без умора ний я гоним,

но да я превърнем в спомен

никога не ще успеем.

Все по нея ще копнеем.

Същност на душите наши:

нищо тях не ще уплаши,

щом веднъж ги тя докосне

с дланите си съдбоносни.
Синоним е на живота,

на вселената - кивота.

Теодор Траянов

любов, къде живееш ти?

Ти винаги една и съща

си само в нашите мечти.

В живота спомени препускат,

усмихват се безброй лица,

целуват ни омайно устни

в обятията на нощта.

Във всички само ти пулсираш:

в нозе и длани, в жарка страст;

ти никога не емигрираш

и след смъртта си вечно с нас.