Стоян георгиев Х а о с публицистично – митологична комедия


Има православие – има български народ, няма православие – има



страница2/6
Дата03.09.2016
Размер0.77 Mb.
#8171
1   2   3   4   5   6

Има православиеима български народ, няма православие – има син патриарх!* (Избягва от сцената.)

(Камбана бие на умряло.)

Диктатора (като пуши лулата си с доволство)

По-добре син патриарх, отколкото червен поп.

Летописеца

Записвам: така се постигна обединението на българската църква.

Завеса.

СЦЕНА ІV
Разкошно обзаведеният офис на Чапрашиков. Целият в черно. На кожени фотьойли един до друг седят той и Говеждов. Пред тях абаносова масичка. На нея – бутилка уиски и две чаши. Двамата пият и се гледат един друг с доволство, като стари приятели.

Чапрашиков

Смятам, че се разбрахме, господин Говеждов.

Говеждов


Интелигентните хора бързо се разбират, господин Чапрашиков.

Чапрашиков

Или въобще не се разбират. Наздраве! (Вдига чаша.)

Говеждов (като също вдига чаша)

За сделката!

(Двамата чукат чаши.)

Чапрашиков

Казвате, че една седмица ще ви стигне.

Говеждов (шеговито)

Така мисля.

Чапрашиков (иронично)

След тази седмица може и да спрете да мислите, но се постарайте да не хлътвате. Не сте й нито първият, нито последният…

Говеждов (пак шеговито)

Поредният.

Чапрашиков (вдига чаша)

Много точно. (Смее се.) Тя е в търсене на истинската си любов още отпреди брака ни…

Говеждов


Жена ви е разкошна.

Чапрашиков

Така е, но търси истинската любов. (Шепне на ухото на Говеждов.) Между нас казано, това търсене е предлог често да си сменя любовниците. Тя е нимфоманка. Повече от седмица надали ще я изтраете…

Говеждов


Смятам, че ще ми стигне. (Пауза.) Все пак за една седмица получавате цяла гора.

Чапрашиков

Луд човек сте вие. За една жена ми уреждате концесия за 10 години…

Говеждов


Жени като вашата, господин Чапрашиков, рядко се срещат.

Чапрашиков

Тя затуй поразреди браковете в София. Заради нея се разведоха вече двама министри и един депутат.

Говеждов (като го посочва с пръст)

Видяхте ли?

Чапрашиков

Добре, че вие още сте ерген. (Пауза.) Питам ви под секрет, във връзка с вашата безопасност: вие преживели ли сте голямата си любов?

Говеждов


Така смятах, но нали след нея идва ред на истинската. (Пауза.) Всъщност, има ли малка и голяма любов?

Чапрашиков (като отпива от чашата си)

Аз не знам. Тия неща малко ме вълнуват. (Пауза.) А гората, дето получавам като концесия от вашия съученик, господин министъра, (Сто години да живее – в сто борда да влезе!) на южен склон ли е или е някой пущинак, развъдник на бухали?

Говеждов (въодушевено)

Гората е слънчева като усмивката на Камелия. В Рила е…

Чапрашиков (подскача от радост, като събаря чашата си на пода и тя се счупва)

Браво!(Плясва с ръце.) И чашата се счупи. Добър знак. Може едно хотелче да оформя там. (Става и сритва отломъците от чашата под масата, отива до едно барче и взима нова чаша. Налива си питие.) Секретарката после ще изчисти, нека сега си поговорим насаме. (Потрива ръце.) Няма да има проблем за хотелче, нали? Господин министъра там…

Говеждов


Никакъв проблем.

Чапрашиков

Ще ви го отстъпвам туй хотелче с Камелия, когато решите. Гратис. (Пауза.) Но дотогава тя ще ви е забравила хиляда пъти. (Шепне на ухото на Говеждов.) Тя се влюбва винаги в тоя, който е наблизо до нея. Ако сте надалече само два километра от нея, какво ти – само на два метра, вече ви е забравила напълно, пък ако сте без пари – веднага.

Говеждов


Без пари никоя българка не може да обича, господин Чапрашиков. Това е национална черта.

Чапрашиков

Вие по-добре знаете, защото много сте пътували по света.

Говеждов


Да, пътувал съм много и мога смело да кажа, че българките са едни от най-красивите, но и най-продажни жени.

Чапрашиков

Мисля, че сте краен.

Говеждов


Едва ли. Вижте Камелия….

Чапрашиков

Моята Камелия е изключение. Тя е от висшето общество.

Говеждов


Кълна се, не е изключение. Проститутката дреме във всяка българка, но щом се събуди…Представа нямате…

Чапрашиков

Като се възбуди, имам представа…

Говеждов


Да де, възбужда се проститутката…Искам да кажа…(Пауза.) Запознавате се с някоя дама, а тя ви гледа в очите, защото вече е забелязала, че имате мерцедес, платежоспособен сте, а отгоре на всичко сте и елегантен. Българката започва да се прави на загадъчна, усмихва ти се, а в главата й – компютър. Какво ти компютър – направо борса. (Пауза.) И долавяш някакъв шум. Наистина. Когато седнеш до нея (Не знам дали сте забелязали?) долавяш винаги някакъв шум от пресмятане: седи си тя и мисли какво да изкопче от тебе – пари ли да ти отмъкне, на работа ли да я назначиш, в борд ли да я вкараш…

Чапрашиков

Сега разбрах защо чужденците търсят нашите жени. Защото им е забавно.

Говеждов


Че е забавно – забавно е. Българката е артистка: заговориш я за политика – говори ти за политика, заговориш й на английски, а тя ти отвръща така, сякаш е учила в Кембридж, пък за религията да не говорим…

Чапрашиков (като се смее)

Защото често изповядва греховете си. Като ви слушам, господин Говеждов, си мисля какъв късмет имат японските гейши, че страната им е далеч от България. Иначе от глад ще умрат, ако нахлуят там нашите жени…

Говеждов (продължава все по-разпалено)

Рецитираш Шекспир – чела е биографията му, споменеш някой виден политик – знае всички клюки около него, впуснеш се във философията – говори ти за гроба на Кант, а през цялото това време борсата не спира и котировките се вдигат или падат главоломно. Мисли си госпожата как да те омае, че максимално да те използва. Преспиването с тебе е най-малкият й проблем. Там обикновено си трети, защото ако ти каже, че се е омъжила девствена в тия бурни времена, ти няма да й повярваш. (На тебе ти е все едно кой си поред, защото я оценяваш като личност, но тя си има други оценки и други правила.) Затова слага един любовник преди съпруга, а може и един случаен след него, от когото е по-отвратена, отколкото от мъжа си и идваш ти – очакваният принц…

Чапрашиков (иронично)

Аз казвам: всяка жаба да си знае гьола.

Говеждов


Това явно не се отнася за жабите, които са станали принцове, господин Чапрашиков. (Пауза.) И тъй – идва принцът. Ако той е наивен и й повярва, тя си мисли, че може би иска да се ожени за нея. Принцът е нещастен, самотен, има нужда от нежност, а тя, лисицата, се прави на Пепеляшка и се чуди как да го омае, така че хем да не се омъжи за него, хем да излезе невинна, хем някаква полза да има за семейството й. Мъжът й – някой мухльо – се прави, че не вижда нищо, но търпеливо чака дивидента от жертвоприношението на жена си.

Чапрашиков

Не се замисляйте чак толкова – ще се поболеете.

Говеждов


Въобще не се замислям вече, затова съм при вас. Най-добре сделката да е честна – и съпругът да знае, и съпругата да не те мотае.

Чапрашиков

Сделката е добра. Уверявам ви. (Пауза.) Една жена – за една гора. Разкош.

Говеждов

Наздраве! (Вдига чаша.) Сделката е чудесна, а радостта – уместна.

Чапрашиков

Бих казал – повсеместна, защото следващата седмица ще получа срещу Камелия една фабрика и два борда.

Говеждов


Щастлив човек сте вие, господин Чапрашиков.

Чапрашиков

Най-важното, господин Говеждов, е да знаете на кого да заложите в тоя свят. (Пауза.) Командировката ми започва от утре. (Вдига пръст.) Една седмица. Ако искате още – трябва да приготвите нова оферта. Между другото, един мой приятел, голям мошеник, който се прави на екстрасенс, ще й внуши, че сте истинската й любов, така че изживяването ви ще бъде върховно.
Говеждов

Благодаря ви, господин Чапрашиков. Вие сте джентълмен.

Чапрашиков

Удоволствието трябва да е качествено. Нали във всичко трябва да има ниво? (Чука чашата му със своята чаша, като преди това налива и на двамата питие.) Наздраве!

Говеждов

Наздраве!



Завеса.
СЦЕНА V

Екстрасенса, Анелия и Камелия. Екстрасенса движи ръце около снагата на Камелия, като по-дълго се спира на бюста и ханша й.

Екстрасенса

Тук, госпожо, астралното ви тяло е така набъбнало, че духовният ви заряд без малко да изригне.

Анелия (като се усмихва)

Колко вулкана изригнаха около това тяло, господине, представа нямате.

Екстрасенса

Напълно е възможно. Ако вашата приятелка беше станала проводник на злите сили, щеше да се превърне в жената-вамп.

Анелия


Много господа вампирясаха покрай нея: парите им, душите им, здравето им – всичко се стопи.

Камелия (поласкана)

Затуй съм шармантна, нали, господин екстрасенс?

Екстрасенса

Затуй, госпожо, и не само затуй.

Камелия (кокетно)

А за какво?

Екстрасенса

Затуй, госпожо, че миналите ви прераждания са били все на велики жени. (Вади тесте карти с картинки и го нарежда на масата.) Погледнете сама: единият ви живот е протекъл в Египет. Вие сте били самата Клеопатра…

Камелия (плясва с ръце)

Ах, нима? Аз затуй все пирамиди сънувам…

Анелия (заядливо)

Той и мъжът ти сънува пирамиди, ама наяве…

Екстрасенса (в унес)

Клеопатра – жената на всички векове: ефирна, разкошна, чиято красота са жадували и на чиято гръд са заспивали императори и империи….

Анелия


Ами аз каква ли съм била, господин екстрасенс?

Камелия (като дърпа Екстрасенса за ръкава)

Не я слушайте, а после, каква съм била после?

Анелия (троснато)

После си станала една кокотка, дето цяла София я познава…

Екстрасенса (като гледа ту едната, ту другата)

Ами, после сте била Месалина.

Анелия


Това е сигурно, като й знам сегашните възможности, дето са за хиляда Месалини. Стига само да не е в цикъл…

Камелия (в недоумение)

Месалина ли, коя Месалина? Да не е оная на господин Малчев, същият, който твърдеше, че Вазов не бил никакъв писател, а само патриарх.

Екстрасенса (гнусливо)

Моля ви, госпожо, като чуя за патриарх, лошо ми става. Този атавизъм - това православие - току се вре в полезрението ни с двамата си патриарси и скверните си борби…

(Влиза Свещеника, целият в синьо.)

Свещеника

Какво имате против синия патриарх? (Пауза.) Току-що идвам от централата на съюза на демоничните сили, а там такъв данък ви съшиха, че няма да има къде да се сврете, проклети духовни пирати.

Анелия (иронично)

До един да изпукате, попове нещастни, дето обявихте груповия секс за грях. Ами свободата?

Свещеника

Свободата, сестро, е само в сърцата.

Камелия


Грешиш, отче. Свободата е в парата. (Към Екстрасенса.) Продължавайте, господин екстрасенс. А после, каква съм била после?

(Свещеника застава отстрани и през цялото време ги гледа мълчаливо.)

Екстрасенса

О, госпожо, сърцето ми трепти, като сърце на девица. Ето: виждам ви само в злато и брилянти, в разкош, около вас дворци, карети, благородници се дуелират за вашите обятия, но…какво е това?…Откъде излезе тоя Чингис хан сега и зловещият граф Калиостро?

Камелия (смутено)

Нима съм била и мъж?

Екстрасенса

Само за малко, госпожо, съвсем за малко, но все пак велики мъже…(Продължава, като гледа картите на масата.) Вашите обятия, да, за вашите обятия царете са гълтали отрова, вдигали са въстания…

Анелия


Царете ли? Вдигали са въстания? Но срещу кого?

Екстрасенса (възмутено)

Как срещу кого? Срещу другите царе, срещу народа си, срещу себе си. Ако човек реши да вдигне въстание, все ще намери срещу кого, нали?

Камелия (нетърпеливо)

Продължавайте. Моля ви.

Екстрасенса

Да, вдигали са въстания, гилотини, нали разбирате; заради вас мъже са убивали жените си, удушавали са децата си, предавали са държавите си. Вие сте били Лукреция Борджия, прелетна госпожо, Екатерина Велика, после принцеса Анастасия, Сафо, Лора и Мина едновременно…

Камелия (в екстаз)

Още, моля ви, още, галете слуха ми, кажете истината.

Екстрасенса (като става изведнъж и се надвесва над едно огнено кълбо)

За вас е предсказал още Нострадамус, още библията, още оракулът в Делфи. О, госпожо, виждам ви все по-трудно и по-трудно…

(От огненото кълбо излиза такъв лют и гъст дим, че в стаята не се вижда нищо.)

Анелия (като пуши цигара)

Не я виждайте в цялата й хубост, господин ексрасенс, да не пощръклеете като половината град…

Екстрасенса (чува се само гласът му зад димната завеса)

Вие сте самата женственост, госпожо. Ето, появихте се отново: Мария Кюри, Роза Люксембург…
Камелия

Коя е тая Роза от Люксембург?

Екстрасенса

Не я познавам, но се появи. Ето пак: Маргарет Тачър, Селин Дион…

Анелия

Но, господине, те са още живи.



Екстрасенса

Да, живи са засега, но нали някой ден ще умрат?

Анелия

Не ви разбирам.



Екстрасенса

И аз вече не се разбирам, но нали ви казах, че моята материя е неразбираема и мътна.

Анелия (като загася цигарата си в пепелника пред себе си)

Да ви вземат мътните.

Камелия (чува се само гласа й зад димната завеса)

Не ме опипвайте по бедрата, господине, аз съм почтена жена.

Екстрасенса

Извинете, но не мога въобще да ви видя.



(Кашля зад димната завеса.)

Анелия


Дано някой ден хората избият екстрасенсите.

(Екстрасенса и Камелия излизат, кашлейки, иззад димната завеса. Камелия остава по-назад и започва да оправя тоалета и грима си пред огледалце, което изважда от дамската си чанта. Свещеника скрито я съзерцава и се кръсти.)

Екстрасенса (към Анелия)

Но защо се гневите пък вие, госпожо? (Приближава се към тестето карти на масата, като се взира в тях.) Вие някога сте били самата Жана д`Арк – Орлеанската дева…

Анелия


Като се гледам сега, е малко вероятно. Какво беше това девственост, господине?

Екстрасенса

Вие сте били и озлочестената Лукреция.

Анелия


Тука съм съгласна. Напълно е възможно. Наскоро така озлочестих двама посланици, че ми се заклеха никога вече да не стъпят в България.

Екстрасенса

Подвизавали сте се и като Майка Кураж…

Анелия


А сега съм жената–мираж.

Екстрасенса

Вие сте бленуван остров за интелигентните мъже, госпожо: те се топят по вас, те ви жадуват и очакват.

Свещеника (ръси със синята светена вода)

Проклет бъди, безумецо, дето не спазваш канона и мътиш главата на тая кокона.

Камелия (заядливо)

На тая мадона! (Към Екстрасенса.) Кажете ми, господин екстрасенс, ето: аз се влюбих, както никога досега и то…о, господи,…в какъв мъж…неземно красив. Повярвайте ми – неземно красив, интелигентен ….и най-важното – мъж с бъдеще, богат и чаровен. Играч! Ама голям играч…
Свещеника

Играч по свирката на сатаната.

Екстрасенса (като гледа картите, а после тавана, замислено)

Вие, госпожо, двамата сте сродни души. Вие сте женската половина на душата му…

Камелия (замечтано)

И аз чувствам, че съм му половинка…

Екстрасенса

Вие трябва да се свържете в свещен съюз, за да не се мъчите далеч един от друг.

Камелия (като хваща Екстрасенса за ръка)

Само за него мисля! Повярвайте ми! А той дали ме обича?

Екстрасенса

Безумно.


Камелия (като го целува)

Истина ли говорите?

Екстрасенса

Аз винаги говоря истината. Професията ми е такава.



(На вратата гневно се чука и влиза разярен господин.)

Господина

Моля ви, господин екстрасенс, докога ще чакаме? Жена ми я приеха в родилното, а аз седя и се чудя пасваме ли си с нея астрологически или не.(Екстрасенса го гледа учудено.) Какво, нали сте и астролог? Така поне пише на вратата.

Екстрасенса

Да, пише, но…

Господина

Значи, ако не си пасваме, отсега още да я зарежа, а ако с детето някак си допаднем, него ще взема и да ме няма. Пък ако и с него не си пасваме, ще си осиновя някое, с което да си паснем.

Екстрасенса

Спокойно, господине, спокойно. Каква зодия сте вие?

Господина

Близнаци.

Екстрасенса

Вие с всички си пасвате, а най-много – със себе си, защото сте мошеници и страхливци.

Господина

Значи: зарязвам всички.

Екстрасенса

Зарежете всички, освен себе си. Бягайте по терлички вкъщи, на топло, на тихо и си налягайте парцалите.

(Отвън блъскат още много хора. Свещеника се приближава до Екстрасенса, напръсква го със светената синя вода и му слага белезници.)

Свещеника

Махни се, сатана!

(Двама полицаи отвеждат Екстрасенса, който се мята в ръцете им, със синя торба на главата и синя мантия. Камелия и Анелия коленичат и целуват ръцете на Свещеника.)

Свещеника

Бог да ви благослови, чада мои.

(Навън прогърмяват гръмотевици и гласът на Диктатора: “Не споменавай напразно името Божие!”)
Свещеника (като се кръсти и коленичи)

Амин.
Завеса.




СЦЕНА VІ

Възрастна гледачка хвърля карти пред себе си и ги реди. Тя е седнала на един миндер по турски. Срещу нея, седнал на стол, Говеждов.

Гледачката

Ще се срещнеш с един мъж, черноок, с брада и с две жени – зеленоока и синеока. Запомни ги.

Говеждов


Запомних.

Гледачката

Зеленооката ще ти стане жена, а синеоката – любовница. Сините очи, да знаеш, са най-лъжливите. На синеок човек вяра да нямаш. Тъй ще те излъже, че и той ще си повярва. Черноокият мъж ще те нареди на добра работа: много пари да вземаш, млади жени да любиш…

Говеждов


Колко ще живея?

Гледачката

89 години, три месеца и два дни…

Говеждов (иронично)

И два часа.

Гледачката (взира се в картите)

Часове не виждам. (Пауза.) Кой е Димитър?

Говеждов (замислено гледа тавана, сякаш си припомня нещо)

Трети братовчед на баща ми.

Гледачката

Виждам го жив, ама може и да е мъртъв…

Говеждов


Мъртъв е.

Гледачката

И аз туй исках да кажа…Защото виждам го легнал, ала на легло ли е, в ковчег ли е, трудно ми е да кажа…Той те пази от отвъдния свят. Запали му свещ в църквата.

Говеждов


Добре.

Гледачката

Кой е Петър?

Говеждов


Петър, Петър…Не мога да се сетя. (Пауза.) А, президента ни – Петър Стоянов…(усмихва се)

Гледачката

Той е. С него ще се срещнеш – файда ще имаш…(Пауза.) Чакай, той май е тоя, черноокият, дето ти казах.

Говеждов (учудено)

Нали каза, че е с брада?

Гледачката

Той дотогава може и да си пусне брада.

(Навън се чува сирена от линейка. Говеждов отива бързо до прозореца и дръпва пердето. Звукът на сирената става още по-силен. В стаята се втурва около десетгодишно момиче, босо и раздърпано.)

Момичето


Бабо, бабо, ела да видиш.
Гледачката (сопнато)

Какво да видя, белялийке?

Момичето

Ела, ела, такова нещо не си виждала…Едно куче се заклещило в една госпожа.

Гледачката (като скача от миндера)

Какво говориш?

Говеждов

Тя не лъже, така е. Виждам някаква госпожа, прегърнала огромен черен дог. Санитарите са ги увили в един чаршаф, от който се подават голите й крака, преплетени с кучешките лапи; ето: слагат ги на носилка и в линейката. Вероятно отиват в хирургията.

Момичето

Видя ли, бабо, че не излъгах? (То разбърква картите на миндера.)

Гледачката

Навън, палавнице, махай се оттука! (Посяга да удари момичето, но то със смях излита от стаята.) Я да хвърля аз картите да видя каква ще да е тая уруспия, дето мъчи кучето.

Говеждов

Каква ще да е – някоя кучка! Куче с кучка. Нищо ново под слънцето.

Гледачката (като хвърля картите и се взира в тях с голямо внимание и интерес)

Тукашна е тая пачавра – от столицата. Мъжът й е богаташ, сега го няма; тя има пари, но е свидлива и затуй ползва кучето…Я, чакай, чакай, тя май го обича…Ами да, тя обича кучето…

Говеждов (иронично)

И може да се омъжи за него?

Гледачката

Какво говориш! Няма да се омъжи, но го обича. Ето виж: дама спатия и то е на сърцето й. (Гледачката пак се взира в картите.) Тя е много самотна жена и само кучето я обича. Виж ти! Май няма вече мъже в тая държава, а само песове…

Говеждов (като се усмихва)

Не песове, а само бесове останаха.

Гледачката (като разбърква картите)

Дай пак да ти хвърля картите, пари няма да ти взема. (Пауза.) И тоя път внимавай повече какво ти казвам. (Пауза.) Да, ето тука веднага излезе една кучка – червенокоса с пъстри очи…(Заканва му се закачливо с пръст.) Внимавай, господине, тая, пъстрооката, здравето ще ти вземе. Плюй и бягай!

Говеждов

Да, ама като не мога.

Гледачката

Тогава ще се наложиш, защото тя много те обича хитрушата, но те мотае. Стъпи й на врата.

Говеждов

Добре.


Гледачката (по-тихо)

А до тебе – голямо имане, после радост, щастие, любов… (Тя говори все по-тихо и той се надвесва над нея. Пада здрач.) Пак щастие, пак любов, а после само любов, и любов, и любов, океан от любов, защото любовта е всичко, моето момче.


Завеса.

СЦЕНА VІІ
На разкошния диван в дома на Камелия седи Анелия и пуши цигара. В стаята нахълтва Чапрашиков.
Чапрашиков

Ще побеснея! Ще полудея!

Анелия (като се усмихва подигравателно)

Спокойно, рогоносецо, спокойно.

Чапрашиков

Аз не съм рогоносец – аз съм бизнесмен.

Анелия

Бизнесмен, който търгува с жена си.



Чапрашиков

А, не. Така няма да се разберем. Тя търгува по нейно желание, а аз само й помагам. По закон всичко е вързано, тъй че не ми ги пробутвай тия.

Анелия

Аз нищо не ти пробутвам; ти я пробутваш на разни …нищожества…



Чапрашиков

Какви нищожества?! Министър Червеношийков ли е нищожество, депутатът Амброзиев или кувейтския посланик Ал-Табах Ал-Пердах…

Анелия (като загася цигарата си)

А сега тя те набута, скъпи печалбарю.

Чапрашиков (като ходи нервно из стаята)

Но това е нечувано. Да избяга с тоя Говеждов… с говеждия поглед. Та тя няма никакъв вкус. С това парвеню…


Анелия

В живота на човека, господин Чапрашиков, винаги идва един миг, когато му пада пердето.

Чапрашиков

Глупачка! Полакомила се е за парите му.

Анелия

Без пари не се живее.



Чапрашиков

Но нали и аз имам пари! Ех, не колкото него, но…(Пауза.) Отиде ми златната кокошка. Сега, докато намеря друга, знаеш ли колко време ще изгубя? (Пауза.) Добре поне, че ми остана златната гора, безценната ми концесия.

Анелия

Дърт глупак. Тя си взе гората.



Чапрашиков (като заеква)

Взе си…какво….взе си…гората!...А аз сега…гората ли…да хвана? (Сяда съкрушен на единия от фотьойлите.) Каква мръсница! (Крещи.) За пари се е продала, за пари! Светът е отворил уста за пари, иска сам себе си да изяде…(В истерия.) И аз имам пари, и ти имаш пари, всички имаме пари…Камелия има гора…Има ли тогава нещо, което да нямаме?

Анелия

Не знам. (Пауза.) Оня екстрасенс й каза, че тя е женската половина на душата му…



Чапрашиков (като удря с юмрук по масата)

Ах, подлецът…

Анелия

Но не е там бедата, Чапрашиков. (Пауза.) Бедата е, че тя наистина го обикна.



Чапрашиков

Говеждов ли?

Анелия

Него. И така го обикна, че щеше да литне. Само подскача и ми вика: “Ани, ще полетя! Ани, ще полетя, като “Боинг”!” – “Но какво ти става?” – питам я аз, а тя: “Аз го обичам! Аз го обичам! Това е някаква магия! Като че ли едва сега станах жена…”



Чапрашиков

Хайде де, да не е вече и девица?

Анелия

Нищо не разбираш, Чапрашиков. Когато една жена обича, тя е като птица, тя е като феникс из пепелта на страстите си. И все ми повтаря моята приятелка: “Нищо не искам, Ани: хляб и сол ще ям, само да съм с него. Нека бъде бедняк, нека бъде клошар – аз пак ще го обичам!” Представяш ли си – тя го каза, тя – твоята “продажна” жена.



Чапрашиков

Тогава да ми беше оставила гората.

Анелия

Каза, че не е честно да ти оставя нещо, което не заслужаваш. Още повече, че тя не е проститутка.



Чапрашиков

Туй то. А поне нещо остави ли?

Анелия (като му подава бял плик)

Да, ето това писмо.

Чапрашиков (като рязко ракъсва плика)

Хм, няма пари в него, нито чекове. Само няколко реда. (Чете.) “Бедни ми съпруже…” Но аз не съм беден. (Чете.) “…ти наистина си беден, ала аз сега съм по-богата и от Рокфелер. Цял живот чаках любовта и Бог послуша молитвите ми…” Я виж ти, тя в Бога вярвала проклетницата….(Чете.) “….и Бог послуша молитвите ми. Избраникът на моето сърце е фин човек, нещастен и съсипан, и аз ще го стоплям…” Да, в леглото. (Чете.) “…не само в леглото, но навред по света с моята чиста душа.” Откога пък стана такава чистница? (Чете.) “Моята душа е била винаги чиста и затова никога не съм те считала за свой съпруг…” Това е ясно. (Чете.) “…но и ти, като всеки човек, страдаш по своему…” Аз да страдам?! (Чете.) “…да, и ти страдаш, защото ние не бяхме един за друг. Затуй те заклинам в името на нашето съжителство и децата…” Какви деца? (Чете.) “….децата, които не можах да ти родя, отиди при министершата…” Която ме гледа като влюбена овца. (Чете.) “…да, която те гледа като влюбена овца, но която е много нещастна и ще ти роди деца, защото министърът…” Да де, знаем го министърът. (Чете.) “…не може да й направи деца по общоизвестни причини. Целувам те и бъди щастлив! Послепис: концесията върху гората няма да я получиш, защото аз вече не съм твоята златна кокошка…” Туй то. Отиде ми гората. (Разперва ръце.) Отиде си… (Пауза.) Анелия, стара моя прятелко, (хваща я през кръста) как се чувстваш след оная тайнствена и сложна операция, която наскоро претърпя?

Анелия (смутено)

Женски болести, пооправих се…

Чапрашиков

Значи си добре?

Анелия

Може да се каже.



Чапрашиков (като става и се разхожда около нея)

Бих искал да ми уредиш една среща с министершата още днес. Ако може.

Анелия ( като подскача)

С Росито ли? Само да е в тях. Ние сме приятелки от детинство. Ще ти звънна по телефона. (Целува Чапрашиков и излиза.)

Чапрашиков

Какво ли прави министершата? Винаги съм си мислел, че има хубави гърди и цялата е една такава закръглена. (Пауза.) А в очите й – тъга. В очите й само тъга. (Пауза.) Пък на министъра ще му предложа един борд. Какво ли друго му остава? (Пауза.) Странен свят! Странен свят!



Завеса.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница