Стоян георгиев Х а о с публицистично – митологична комедия
Изтегляне 0.77 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Не, сега не е за поезия. И да искаш, не мож я изпя. *
- Ти помниш ли как много бързо ни хванаха в капана на живота…” *
- “най-върховен смисъл за поглед, който различава” *
- СЦЕНА ХІ
- “Пролет моя, моя бяла пролет, още неживяна, непразнувана…” *
- “Земята на убитите поети” *
СЦЕНА Х Двама полицаи водят Поета при Вътрешния министър. Отстрани Свещеника само повтаря: “Анатема! Анатема!” Вътрешният министър си пили ноктите, а до него певец с китара възпява величието му. Певеца (пее) Господин министър, господин министър, намерете свойта писта, потърсете своя дял! Вий сте храбър генерал! Вътрешния министър (плясва с ръце и певецът излиза) Водите го, значи, тоя хаймана. Първи полицай Водим го, господин генерал. Вътрешния министър А присъдата? Втори полицай Критиците го осъдиха на непубликация и конфискация. Първи полицай Ако няма адаптация. Вътрешния министър Мотиви? Първи полицай Много мотиви. Втори полицай Страшно горчиви.
Развратник и волнодумец! Вътрешния министър А съдът какво каза? Първи полицай Господин генерал, първо така (прави с ръцете си знак, като че беси някого), а после хайде и (рита с десния си крак въображаемата жертва)…там. Вътрешния министър Тогава всичко е ясно. Защо го водите при мен? Втори полицай (смутено) Защото искал да се види с Него. (Посочва с пръст нагоре.) Вътрешния министър (подскача) Как така с Него! Там (посочва с пръст нагоре) не се ходи като в тоалетна. (Поетът, забил поглед в земята, мълчи.) Не, невъзможно…Пращайте го по предназначение. Поета (кипва) На какво прилича това, по дяволите? Докарва ме тука някакъв си поп, прави донос срещу мен и аз съм арестуван! Що за наглост! Свещеника (също кипва) Не съм поп, а патриарх. Син патриарх! Ясно? Поета (към министъра) Господин министър, нали имам право на адвокат? Вътрешния министър Да, разбира се, но останаха само сини адвокати и сини съдии. (Пауза. Разхожда се с ръце на кръста.) Синьо е небето – синьо е в сърцето. Нали разбирате? Поета Разбирам, всичко разбирам. (Пауза.) Туй е драмата на поетите, че разбират всичко. Свещеника Повече трябва да прибират, а не да разбират. Иначе умират. Поета (твърдо) Трябва да говоря с Него. За мене друг изход няма. Вътрешния министър (като го потупва по рамото) Да бяхте поне министър или депутат, дори бизнесмен, мутра или пък футболист, а то, извинете ме за Бога (тук Свещеника произнася “Амин”), но сте само един поет. Каква полза от вас? (Пауза.) Някога учехме за базата и надстройката. Помните ли? Поета (с яд) Аз много неща помня. Вътрешния министър Добре. (Пауза.) Значи, сега ще изграждаме базата, а като стигнем до надстройката, моля, заповядайте, ще има място и за вас. Тогава ода напишете за родината… Поета (злъчно) Стига да съм жив. Вътрешния министър (пак го потупва по рамото) Но родината е безсмъртна и тя помни доблестните си синове. Поета
Свещеника Анатема на поезията! Казано е в Писанието: “Не само с хляб ще живее човек, а и с всяко слово Божие.”
Гласът на Поета “Ти помниш ли как много бързо
Вътрешния министър (като се разхожда) Ето пак вашите слова. Колко е нелеп животът, господин поет. Капанът е за глупците, а вие сте интелектуалец. Поета (тропва с крак) Настоявам да вляза при Него. Вътрешния министър (уплашено) Тихо, ще ни чуе и после… Поета (крещи) Нека ни чуе! Трябва да ни чуе! Той е длъжен да знае, че аз съм жив и… Вътрешния министър (иронично) Само не ми казвайте, че сте безсмъртен, защото безсмъртен е само Той…
Слугата
Той заповяда да влезете при Него. Вътрешния министър Веднага ли? Слугата
Веднага. (Сочи с ръка Поета.) Каза с него… Вътрешния министър (смаян) С него ли? При Него с него? (Посочва Поета.) Слугата
Да, да. Вътрешния министър (като се прекръства) Господи, помилуй. (Свещеника казва: “Амин” и го поръсва с вода.) Отиде ми генералството. (Към Поета.) Вие го смутихте с вашето вироглавие. Не можахте ли да проявите благоразумие? Поета
Аз проявявам безумие, защото съм поет, но знаете ли, че и най-голямото безумие е “най-върховен смисъл за поглед, който различава”?* Вътрешния министър (припряно) Знам, знам… (към полицаите) Свалете му белезниците. С тях не може да коленичи.
Поета (смаяно) Да коленича! Пред Него? Вътрешния министър (ядосан) Пред Него, пред кого? Хайде, аз ви опростих етикецията, но при Него прошка няма. Запомнете това. (Пауза.) Влизаме, значи, лазейки на колене. Първо аз…(Към полицая.) Донеси ми парадната униформа. И по-бързо, не ходи като костенурка…(Към Поета.) Значи, първо аз, а вие – след мене. Няма да го гледате, да не ви заслепи. Поета (учуден) Да ме заслепи? Да не е слънце? Вътрешния министър (с пръст на устата) Шшт. Не е слънце. Той е нещо по-висше. Поета (още по-смаян) По-висше?! Но какво? Вътрешния министър Не се ли досетихте? Поета
Извинете, господин генерал, но ние, поетите, сме малко отнесени. Свещеника (отстрани) Ще те отнесе той тебе ураганът, ама де да видим. Вътрешния министър Той е, той е …(по-тихо) самият Бог. Поета (като се разсмива) Бог?! О, Боже?
Първи полицай Той ви чака и вече е ядосан. Вътрешния министър О, Боже мой! (Гледа нагоре.) Къде ми е униформата? (Облича набързо униформата, донесена от полицая, който я изтупва с четка, докато генералът я облича. Към Поета.) Знаеш – на колене. Поета (опитва се да възрази) Но… Вътрешния министър (крещи) На колене, чуваш ли ме, на колене и никакво “но”. Лазейки, стигаме до престола, целуваме краката. Първо левия. (Удря Поета.) Чуваш ли ме! Първо левия, а после – десния. После дясната ръка. Чуваш ли? Дясната ръка, а после лявата, накрая и двете по още веднъж. И само да си посмял да го погледнеш в очите, ще те убия. Тръгвай! (Министърът тръгва напред и щом се отваря горната врата, пада по корем и започва да се гърчи като змия. Поета е прав и го гледа унило. Двамата влизат в кабинета на Диктатора.) Свещеника (като ръси със синя вода, крещи) Многая лета! Многая лета!
Диктатора (към Вътрешния министър и Поета) Я, кого виждам?! Моят поет, моят гражданин, който бунтува народа ми. Вътрешния министър (като целува краката му по споменатия вече ритуал) Господин държавник, доведоха ми го и въобще не мислех да ви го представям тоя престъпник, но самият вие благоволихте… Диктатора Разбира се, че благоволих. (Пауза.) Защо, нека да го видя в очите тоя бунтар, тоя поет-революционер! (Смее се.) Вътрешния министър (към Поета, който стои прав с ръце отзад, също като Диктатора) Ръцете долу и на колене, на колене, чуваш ли, разбойнико!
Поета
Може да съм поет, но не съм сакат. Ясно ли е, господин настоящ министър и бъдещ затворник? Диктатора По-спокойно, господин поет, аз толкова отдавна исках да ви видя. (Пауза.) Изглежда съм бил прав, като разпоредих в енциклопедията всички социални поети да ги пишат терористи… Поета (като нервно го прекъсва) Има просто поети, господин държавник, няма нито социални, нито емоционални, а честни творци. Диктатора Може би сте прав. Аз не разбирам от поезия, а не ми и трябва, но все си мисля, че хора като вас се занимават с така наречените екзистенциални проблеми: с красотата в света, с любимата жена, а не с тоя батак, в който аз съм нагазил като жабар и гледам да спася осем милиона жаби от глад и катастрофа. Поета
Интересен начин на спасяване имате, като ги изяждате. Вярно е, че жабешките бутчета са деликатес, но все пак… Вътрешния министър (към Диктатора) Да го арестувам ли, господин държавник или да го осъдя по бързата процедура за обида на държавния глава и предателство към родината? Диктатора Родината – това съм аз! Вътрешния министър Не само родината, господин държавник, за нас вие сте всемира. Поета
Кумира, който не умира. Диктатора (благосклонно) Господин министър, поразходете се да проверите охраната на сградата. Вътрешния министър (като му целува краката) С най-голямо удоволствие. (Изглежда подозрително Поета и излиза.)
Диктатора (като се приближава към Поета) Значи вие сте поетът, който не е съгласен с моето управление? Поета
То не е управление, а престъпление. Вие водите страната в бездна. Диктатора А досега къде беше скъпата ни родина? Не беше ли в бездна? Поета
Тя беше над бездната, но вие я бутнахте вътре. Диктатора (като слага ръце на кръста) Вие, безспорно, сте талантлив и аз ви ценя… Поета (нервно) Талантът ми няма да порасне от вашата оценка. Диктатора Толкова ли съм ви омразен, та дори не ми давате думата… Поета
Аз думата ви я давам, но народът ви дава сумата. Ето там е бедата. Диктатора Ние с вас сме интелигентни хора, нали? Поета
Само не казвайте, че сме интелектуалци, защото тая прослойка у нас само чепка някакви фантасмагорични проблеми, но не създава култура, та се налага културтрегерите да се намесят в зачеването й. (Пауза.) Култура ли е, халтура ли е – и аз вече не знам. Диктатора Това няма значение. (Пауза.) Важното е народът да има какво да яде. Поета
Като е ял, какво е разбрал? Тоя народ освен да яде и пие, да строи къщи за неродените си внуци, да живее в яжби и да се бута като овца по утъпкани пътища, какво друго може да прави, питам ви аз? Диктатора Не, вие сте несправедлив към тоя отруден народ. Поета
Не отруден, а труден… Диктатора Че е труден – труден е . (Пауза.) Питате какво друго може да прави? Ами какво – да пълни хазната. Поета
Тука всичко е обратно и смайва. Ето например: българинът понякога е разточителен, но същевременно е пестелив; душата си отваря като акордеон, а после я прибира като в орехова черупка; държи на семейството си, а все гледа да кръшне; честен е в сделките си, но е и крадливичък; от нищо нещо прави – комбинативен е, а често страда от предразсъдъците на миналото; бързо схваща новите идеи, но все наопаки и грешно приема цивилизацията; душата му е чиста, свенлива дори, а делата му са изумителни по своята грубост; не обича да философства, но житейската му мъдрост е поразителна; обича чистотата, но често е немарлив; обича децата си, но не умее да ги възпитава; уважава жена си, но не изразява чувствата си; възхищава се на развитите нации, но е недоверчив към тях; недоверчив, изстрадал, а с невероятно чувство за хумор… Диктатора Много вярно сте схванали духа на моя народ… Поета
Грешите – народът е мой… Диктатора Вие грешите. (Пауза.) Ето, чуйте. (Отваря прозореца. Отдолу скандират: “Ние ви обичаме, господин държавник, ние ви вярваме!”) Ами я чуйте това: (отдолу: “Смърт на поета волнодумец!”) Да се вслушам ли в гласа на народа? Нали знаете: “Глад народен – глас Божи.” Чели сте, предполагам, библията? Поета
Те не знаят какво правят. Диктатора Напротив, те знаят какво правят, а не вие. (Пауза.) За какъв се смятате?…За нещо по-висше от тая озверяла тълпа. Но тя може да ви разкъса не за 30 сребърника, а за 30 лева и въобще няма да се интересува от идеалите ви и чувството ви за достойнство; за глада това са празни приказки. Гладът е диктаторът на света, а не аз. Поета
Не, страхът е диктаторът на света. Страхът извайва диктатора у вас. Ако те не се страхуваха от вас, какво щяхте да сте вие? Мошеник като всички останали, безлична буква, но идва властта с цялата си йезуитщина и ви прави герой, спасител на нацията, мъж на годината. Смешно. И двамата знаем какъв герой сте вие. (В стаята се втурва Елена, преследвана от Вътрешния министър.) Вътрешния министър Спрете я тая безумна жена! (Зад тях тичат двама полицаи.) Арестувайте я! Елена (като коленичи пред Диктатора) Моля ви, господин държавник, идвам при вас с лична молба.
Вътрешният министър Господин държавник, аз не съм й разрешил…
Диктатора Каква е молбата ви, госпожо? Елена
Разрешете ми да подаря на моя любим, вечния поет, в знак на признателност… Диктатора Като ви гледам толкова хубава, госпожо, по-скоро той трябва да ви благодари. Елена
Със сигурност грешите, господин държавник. Той е чест и слава за вашата държава. Ще ми позволите ли? (Елена изважда от дамската си чанта лавров венец и го слага на главата на поета, а върху него – венец от тръни.) Диктатора Завиждам ви за тази любов, господин поет. Поета (към Елена) Скъпа приятелко, предполагам, че грешите… Елена
Не, не греша, поете, мили мой мечтателю. (Пауза.) Аз те обичам, а моята женска любов ще те стопля завинаги. Аз те обичам, обичам те, аз съм те обичала още преди да те срещна на оня горчив коктейл. Ти си бил винаги в сърцето ми, ти си другата половина на душата ми: по-добрата и слънчева половина. Поета
Благодаря ти, любов моя, ти си единствената, която ме разбира, ти -нежната и крехка жена, ти - царицата на вакханките, но, мила моя Елена, не бива да се обвързваш с един поет. Никой не обича поетите на тоя свят. За тях си спомнят само след смъртта им, като за някакви чудаци, които са правели изкуство, но как са могли да го направят тия луди хора, тия бели лястовици, си остава вечна загадка. Елена (като го целува) Аз съм твоя и само твоя! Диктатора (възхитен) Смела жена сте вие, госпожо! Не съм и предполагал, че в моя народ все още има жени като вас. Смятах, че те всички са станали доста лекомислени, дори тъй наречените сериозни съпруги, но сега…
Щъркелов
Къде е тая мръсница? (Стъписва се пред Диктатора и веднага му целува краката. Диктаторът го гледа с погнуса.) Господин държавник, простете ми, но търся съпругата си и я виждам при вас… Диктатора Може да ми е приятелка, господин…? Щъркелов
Щъркелов. Диктатора Господин Щъркелов, вашата съпруга може да ми е приятелка. Вижте колко е хубава! (Той гали косите и гърба на Елена.) Нима това е жена само за един мъж?… Щъркелов
Разбира се, че тя не е…само за един…За нас е чест, господин държавник! (Пак му целува краката. Диктаторът се отдръпва.) Диктатора Тя не е само за мъж като вас, господин Щъркелов, а е за мъж като държавника, нали? Щъркелов (мазно) Напълно сте прав; аз тъкмо влязох да я поздравя, че се е сетила да ви поразтуши във вашата отговорна и трудна служба на родината…
Елена
Мерзавец! (Тя хвърля брачната си халка в лицето му.) Отдавна знаех, че си подлец, но че си чак такова мекотело, не съм предполагала… Щъркелов (като я заплашва с пръст) Ще те лиша от парите ти, хубаво да знаеш. Поета ( гневно) По-добре да си траеш, нещастнико. Щъркелов (като го гледа смаяно) Ти пък кой си? Елена (като прегръща Поета) Той е мъжът на моя живот… Щъркелов (към Поета) Аха, значи ти си бил, разбойнико! (Застава срещу него.)Я да те видя, в лицето да те видя. Виж какво: аз имам три апартамента, две вили, верига магазини за клечки за зъби (при изброяването на притежанията си, Щъркелов свива по един пръст от лявата си ръка), а ти, голтако, какво имаш ти, освен празните си приказки? Елена
Аз обичам него… Щъркелов (към Диктатора) Тая жена не е българка. Диктатора (към Вътрешния министър, като посочва Елена) Господин министър, дайте ми справка за нея. Вътрешния министър Веднага, господин държавник. Ето (отваря огромна черна книга), нека видим какво ще каже компютъра за вашите верноподаници. (Отгръща страница по страница, като си плюнчи пръстите.) Елена, Елена… Елена
Елена Георгиева Петрова-Щъркелова. Вътрешния министър Хем Георгиева, хем Петрова, че и Щъркелова отгоре на всичко. Какво разточителство! (Забива пръст в един лист.) Ето я: Елена Георгиева Петрова, тире Щъркелова, законна съпруга на Денчо Трифонов Щъркелов. (Взира се в листа.) Кумците им в банята си имат един леген с две дупки, а в кухнята им пада вратата на печката, но, общо взето, жилището е добре обзаведено. Щъркелов
Да, господин държавник, едно почтено семейство, а този непрокопсаник (сочи Поета) хвърли тухла в стената на нашия уютен дом. Диктатора (към министъра) Господин министър, проверете досието и на господин, господин…. Поета
Аз съм Поета, господин държавник, вашият поет. Вътрешният министър (като търси в книгата) Поет, поет, ах, да – ето туй ни дадоха турските колеги, дето присъстваха у нас няколко века, ама ние не бяхме много гостоприемни, та ни поотрязоха главите. Диктатора Тъй, тъй – “преклонената главичка остра сабя не сече”. Вътрешния министър (като шепне на ухото му) Не е било сабя, а ятаган, господин държавник. Диктатора Да, тъй е било, ама бива ли сега да сме злопаметни?! Вътрешния министър В никакъв случай, господин държавник. Диктатора (като сочи Поета) И какво е правил тоя хубостник? Вътрешния министър Ами тогава, господин държавник, тоя вироглавец го наричали Ботйов. Диктатора (смаяно) Ботйов ли? Вътрешния министър Да – Ботйов. Решил да се прослави той и да покаже на роба, че може да бъде свободен, но робът го застрелял в гръб. Диктатора Ами там – високото чело, орловият поглед, куршумът в лоба? Вътрешният министър Легенда за роба, господин държавник. Диктатора (като поглажда брадата си) Разбирам. Така трябва да бъде. (Пауза.) Има ли паметник? Вътрешния министър И не един. Във всеки град на държавата ви. Диктатора (като пак сочи Поета) Значи този е бил Ботйов? Вътрешния министър И не само той. (Пауза.) После същият се подвизавал като комита из Македония и скитал сляп като привидение по столичните паважи. Диктатора (учудено) Нима? Вътрешния министър (отгръща страниците на книгата, като пак плюнчи пръстите си) После този поет се появил в Кочериново, станал терорист и Негово Царско Величество наредил да го разстрелят. Нали помните, как беше: “Пролет моя, моя бяла пролет, още неживяна, непразнувана…”* Диктатора Нима терористите пишат такива хубави стихове? Вътрешния министър Всичко е възможно във вашата държава, господин държавник, нали знаете? Човек може да заспи пожарникар, а да се събуди министър, за да гаси пожарите на бунта или пожара от десетгодишно вино, или пожара на някой двайсетгодишен пожар… Диктатора Много се разприказвахте, господин министър. Не забравяйте, че сте вътрешен министър. Вътрешния министър Простете ми, господин държавник. (Понечва да целува краката му.) Наистина много се разприказвах. (Пак отгръща книгата.) Забравих да ви осведомя за тоя субект. Преди да го застрелят бил едноок и заради някаква поема вашите предшественици взели, че го удушили, хвърлили го в една яма и го обявили за безследно изчезнал. Диктатора Вероятно е станала някаква грешка. Вътрешния министър Сигурно е било грешка. Диктатора А не се е ли занимавал никога с чисто изкуство този поет?
Вътрешния министър Не, господин държавник (разгръща нова страница от книгата), дори по едно време се втурнал заводи да строи, но накрая се самоубил, неизвестно защо… Диктатора Наистина глупави хора са поетите. (Пауза.) Как така ще се самоубиеш? За какво? Вътрешния министър После пък издал някакви партизански песни и наскоро си пръснал черепа. Диктатора Какво? Пак ли самоубийство? Вътрешния министър Да, господин държавник, такава им е орисията на поетите в тая държава: или ги убиваме, или сами се убиват… Диктатора А паметници? Вътрешния министър Паметниците са задължителни.(Пауза.) Ние ги обичаме, ние ги ценим, те са наша гордост. Само да не са живи. Даже в чужбина сме известни като “Земята на убитите поети”*. (Диктатора мълчи изумен, с вдигнати вежди.) Това е странното във вашата държава, че поетите ви са все луди глави, все бунтовници. Говоря за истинските поети. Диктатора (като въздиша) Как да се оправи човек с такава държава, ми кажете? Вътрешния министър Като се справи с поетите, господин държавник. Има поет – има проблем, няма поет – има паметник. А паметникът е тих, мирен, склонен на компромиси. Но най-вече е тих. Безумно тих. Диктатора (озадачено) Но вие, господин министър, ми казахте, че Той е още жив. Ето го пред мен. Нима не умират моите поети? Вътрешния министър Там е бедата, че май не умират, господин държавник. Нали те го измислиха онова, дето “който паднел в бой за свобода, той не умирал”*? Диктатора За какво им е свобода на верноподаниците ми, господин министър? Не им ли стига, че се веселят, ядат и пият? За това все намират пари, нали? Вътрешния министър Това е най-чудното, че намират. (Пауза.) Не зная, господин държавник, но свободолюбието явно е заразно. Затуй са много опасни тия поети.
Щъркелов
Значи, ти, негоднико, си се крил зад имената на нашите почтени и велики поети. Ще ти дам аз едно свободомислие!…(Посяга да удари Поета, но Елена застава между тях и той удря нея. Той веднага коленичи пред нея.) Моля те, съкровище мое, ела си у дома. Аз ти прощавам всичко. (Пауза.) Кой друг ще стане баща на децата ти? Елена
Когото избере сърцето ми. (Щъркелов остава поразен от думите й, със зяпнала уста и нищо не може да каже.) Диктатора А не може ли съкровището да остане в хазната на господин държавника? Щъркелов (мазно) Разбира се, господин държавник, за мене е чест, част от моето семейство, тъй да се каже, да ви олекоти нощите… Диктатора (вика) Господин министър! Хвърлете господин Щъркелов три месеца в строг тъмничен затвор на хляб и вода… Щъркелов (уплашено) Но, господин държавник, моля ви. Ще ви оставя Елена за една година, ако искате за цял живот. Моля ви, господин държавник, какво правите с мене?! (Двама полицаи му слагат белезници и докато го отвеждат, той крещи.) Моля ви, господин държавник, ако искате и аз ще ви разтушавам, и аз ще ви стана метреса…(Към Поета.) Ах ти, проклетнико, заради тебе стана всичко! Ти разврати моята чиста съпруга. Престъпник! Развратник!…Убиец!…
Каталог: 2008 2008 -> В. Б. І. Историческо предисловие 2008 -> Що е наркотик? 2008 -> Списък на училищата, които имат ученици с ниски резултати от външно оценяване след 5 клас по съответните предмети 2008 -> Съобщение за членовете на еп 2008 -> Tinctura Valerianae 2008 -> Насочени проверк 2008 -> Betaloc Zoc 2008 -> Движи се и победи есен 2008 2008 -> Решения на задачите за подготовка за състезание Изтегляне 0.77 Mb. Сподели с приятели:
|