Стоян георгиев Х а о с публицистично – митологична комедия
Изтегляне 0.77 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- В живота си нивга не бих се надявал на толкова мил комплимент: покани ме Дявола – старият Дявол
- Тирани, всуе се морите! Не се гаси туй, що не гасне!” *
- Народ е това! – А някой нахакан келеш си мисли, че може сърцето му в шепа да хване.” *
- Земя като една човешка длан, но по-голяма ти не си ни нужна…” *
СЦЕНА ХІІ Поета, Елена и Диктатора. Поета Казах ти, скъпа приятелко, да не се влюбваш в поет. Виждаш какво става сега. Елена Любими мой, сърцето само избира кого да обича, то си има своите тайнствени закони и нашата воля е безсилна пред него. (Целува го. Към Диктатора.) Благодаря ви, господин държавник! (Целува ръката му.) Диктатора Нима ми благодарите, че вкарах съпруга ви в затвора, госпожо? Не е ли странно? Все пак имате общо минало, имате и деца. Елена Да, имам и минало, и деца, но съм търсила само него (посочва Поета) - мъжа на моя живот. Какво да правя, господин държавник? Случвало ли ви се е да имате дузина медни петачета в джоба си; ръката ви замръзва, докато небрежно ги прехвърляте с нея, но намирате внезапно златна монета – истинско злато! – и изведнъж не само ръката, но и душата ви се стопля…Аз го обичам, обичам го вашия бунтовен поет, господин държавник! (Гали Поета по косата.) Изпратете ме някъде с него: в затвора, на пустинен остров, на луната, където и да е, но само заедно с него, защото ние вече сме една плът и кръв… Диктатора (към Вътрешния министър) Господин министър, обиколете пак охраната и вижте какъв е тоя шум! Изглежда народът се бунтува. Вътрешния министър Веднага, господин държавник. (Целува краката му и излиза с гърба напред.) Диктатора Смаян съм, хубава госпожо! Не съм и предполагал, че днес, и то в моята държава, може да има жена като вас. Позволете да целуна ръката ви. А ти, поете-разбойнико, си най-щастливият мъж в тая бедна и нещастна страна. (Влиза, запъхтян, Вътрешния министър.) Вътрешния министър Господин държавник, дворецът ви е обграден, отвсякъде прииждат тълпи и искат да проникнат през седемте врати на сградата. Дори бяха намерени двама в подземния изход. Хората ми няма да стигнат, господин държавник, да овладея положението. Ще се обадя на военния министър. Трябва ни спешна помощ. Диктатора Вие забравяте, господин министър, че ние отдавна нямаме армия. Тя е само на книга, а офицерите стоят по домовете си, при жените, и въртят семеен бизнес. Освен нашите голи обещания, ние всъщност нямаме нищо. (Пауза.) Извикайте веднага шефовете на медиите да озаптят положението. Вътрешния министър Тръгвам, господин държавник. (Пак понечва да му целуне краката, но Диктатора го възпира.) Диктатора Побързайте, побързайте! Тълпата ще ви разкъса, ако не й обещаете нещо. Поета
Най-после народът прозря лъжите ви, господин диктатор. Наистина е време да ви разкъса. (Отдолу се чуват викове: “Дайте ни тоя разбойник да го убием!”) Поета
Изглежда ви издирват много усилено, господин държавник. (Гласовете отдолу: “Дайте ни тоя разбойник и поет!”) Диктатора (иронично) Кълна се: никога не съм писал стихове. Изглежда търсят вас.
Май ще ни сурвакат заедно, скъпи поете, кумир и водач на нацията. (Пауза.) Тълпата не обича и двама ни. Поета Но по различни причини. Диктатора Ще изляза да видя какъв е тоя хаос. (Излиза.) Елена (към Поета) Страхувам се, мили! (прислонява се на гърдите му) Поета (като я гали и целува) Хаосът ражда реда. Но преди него идва любовта. Елена Аз винаги съм при тебе, скъпи мой. (В стаята нахълтват разярени мъже с вериги и бухалки в ръце.) Първи борец Я па тоя…поет… Кво че го правим бе, брато? Втори борец Тоя пачка нема. (Почесва се по тила.) Освен да му вземем душата и да ударим мацето. Първи борец Оня …каза нея да не закачаме, а само него.
Първи зяпач (към Поета) Ей ти, шо целуваш чуждата булка? Елена
Аз не съм му чужда – той е моят любим, моето сърце. Първи борец (като я бута и изтласква от Поета.) Махни се, пачавро! Не за твоята кожа е платил мъжът ти, а за неговата. (Посочва Поета) Елена
Но аз вече нямам мъж. Той е в затвора. Втори зяпач Заради тебе е там той. А по паспорт не си ли Щъркелова? Я да видим. (Дърпа я) Елена
Махнете се! Аз обичам само него! (Тя се опитва да се приближи до Поета, но мутрите я изтласкват.) Първи борец Я по-спокойно, да не те обичаме всичките наред. Че си и хубава. Елена (яростно) Тялото е най-малкото, което жената дава на мъжа. Трети зяпач Ние друго не щем. Тялото – на нас, а на тоя мухльо (сочи Поета) – душата. (Смее се като животно.) Първи борец (гледа Поета в очите) Е, брато, откъде да те почна: да ти натроша пръстите, да ти отрежа ушите или да ти снема скалпа?
Аз я обичам, мерзавецо…(заплюва го) (Първи борец го удря в главата, а вторият борец го шибва с веригата.) Зяпачите
Убийте го, убийте го! Той обича, той обича! (Смеят се като маймуни.) Поета (става бавно, разкървавен) Да, аз я обичам… Всички (подигравателно) Той я обича! Представете си – той обича! Първи зяпач (хваща Елена за гърдите) А сега ще я обичаме ние. (Разкъсва блузата й. Останалите зяпачи протягат ръцете си към нея, а мутрите бият поета мълчаливо.) Зяпачите (крещят неистово) Той обича, той обича!
Диктатора Какво става тука? Кои сте вие? Първи борец Ами… господин държавник…ние сме частна…да де….охранителна фирма….Преди седмица един господин… Втори борец (по-уверено) Господин Щъркелов. Първи борец Да, господин Щъркелов, ни помоли да охраняваме семейството му от някакъв откачен поет и днес приятелите на тоя господин, ето ги тук, ни помолиха да спасим жена му… Диктатора А приятелите му, като гледам, искат май душите си да спасят. Първи зяпач Колко сте прозорлив, господин държавник, ние искахме да я измъкнем оттук, защото Поетът каза, че я обича, а освен това виждате какво става навън, пък и тия мутри (посочва двамата борци) не ни вдъхнаха никакво доверие, та се опитахме да я спасим…
Вътрешния министър Господин държавник, медийният съвет е тук и ви чака. (Тихо на ухото на Диктатора.) Взех подкрепление от баретите и запасните. Диктатора Господин министър, тия идиоти да се осъдят по бързата процедура и в затвора - при Щъркелов. Вътрешния министър Но как са влезли тука? Първи зяпач Дадохме някоя марка на вратаря, (то в тая суматоха кой ли можеше да ни спре?), а на кучетата хвърлихме по една луканка, напомпена с магистрала. Вътрешния министър А в какво да ги обвиним, господин държавник?
Вътрешния министър Не че има някакъв проблем да скалъпим нещо…
Обвинявам ги в опит за убийство на един мой незаменим гражданин (посочва лежащия на земята пребит Поет), в опит за изнасилване на една почтена гражданка, която аз самият съм освободил от един изрод, бивш неин съпруг, в опит за корумпиране на дворцовата охрана, а най-вече ги обвинявам в опит за покушение над мене и държавен преврат. Вътрешния министър Разбрах, господин държавник. Присъдата е от 200 до 300 години строг тъмничен затвор. Всичките (падат по очи) Молим ви, господин държавник, имайте милост! Ние не сме водачи на тълпата. Тя сама тръгна след нас, като помисли, че ще ви сваляме от власт. Пожалете ни – имаме жени и деца, къщи! Диктатора Още по-зле. (Вътрешния министър излиза бързо и още по-бързо влиза с няколко полицаи, които слагат белезници на обвиняемите и по една синя качулка на главите. После един по един ги извеждат сред гробовна тишина. Елена е коленичила над Поета). Диктатора А сега да видим медийния съвет. Вътрешния министър Вече ще ви следвам като сянка, господин държавник, да не направят някой друг опит за атентат. Кой ще ни управлява така мъдро, ако вас ви няма? (Двамата излизат.)
Обичам те, мили! Аз съм при теб и ще те спася от тия…престъпници… Поета (гледа я дълго и тъжно, после я целува) Обичам те – това е всичко… Елена Те са по-слаби от нас…Разбрах го днес. (Пауза.) Ще се махнем от тоя град, от тая страна…Аз ще помоля държавника да заминем далече оттук…Ще доживеем дните си щастливо…Само двамата… Поета (взира се в очите й) Мила моя, това е невъзможно… Елена (разпалено) Не. Възможно е! Щом обичаш, всичко е възможно. Поета (гали косите й) Дали там някъде отвъд ще срещна твоята душа, поела вечния си път, наситена от красота? Елена
Не, любими, рано е за отвъд. Аз те обичам тук и сега и искам да си щастлив. Повярвай ми. Днес. Да, днес. Поета (пак гали косите й в унес) Дали при мене ти ще спреш, ще ме погалиш ли едва в жестокия по теб копнеж, неописуем със слова? Дали ще носиш пак за мен вълшебната си топлота? Във тебе ще съм прероден далеч от земна суета. Елена (целува го) Ти винаги си в сърцето ми, любими. Не ме изоставяй. Сега съм жива, защото ти си жив и знам, че ме обичаш, но ако си тръгнеш оттук, ще те последвам веднага…Аз не мога без тебе, не мога, не мога… Поета Завинаги потънал в теб, във твойте хубави очи: духът, изминал път нелек, веднага ще ги различи.
открил покой и тишина, наситил мъжката си страст в прегръдките ти на жена! Елена Не се насищай, не се насищай, мили мой! Още много дни и нощи ще пиеш светлина от моята чиста душа и от моето всеотдайно тяло наслада ще вкусваш, защото съм твоя завинаги. Не си отивай! Моля те! (Хваща го за ръката.) Недей. Ела!(Опитва се да го повдигне.) СЦЕНА ХІV Влиза Диктатора. Диктатора (към Елена) Какво става с моя поет? Елена Опасявам се, господин държавник, че вашият поет зле пострада. Диктатора Да не бърза за ада? (Усмихва се.) Сама виждате колко малко поговорих с него и взех да нижа римите. Явно въздействието му е неотразимо. Повярвайте ми, никак не се учудвам, че го обичате толкова лудо. Заради такива мъже истинските жени изоставят всичко и продават душите си на сатаната, само и само да са с тия непрокопсаници. (Пауза.) Но и никоя друга не би го обичала като вас. Сигурен съм. Елена Аз съм готова да се жертвам за него, господин държавник. Диктатора Но преди това, той трябва да се жертва за мене. (Към Поета.) Стига си лежал, поете. Тълпата отвън напира, иска ми главата…Помогни ми! Докарах ти и медиците да те лекуват. (Влизат двама медици.) Първи медик Господин държавник, веднага ще го вдигнем на крака.
Втори медик Малко синя кръв и е готов. Как сте, господине? Поета (разтърква глава) Изглежда съм поспал. Диктатора Скъпи приятелю, имаме важен и спешен разговор с тебе. (Към медиците.) Благодаря ви, господа. Ще ви включа в още два борда. Медиците (като се покланят) За нас беше чест да ви помогнем, господин държавник. Диктатора Госпожо, трябва да поговоря с вашия любим насаме…
Диктатора Не се бойте, нищо лошо няма да му се случи. Обещавам ви, но сега нямам време за обяснения. Елена (пак целува Поета) С тебе съм, любов моя. (Към Диктатора.) Не знам защо ви вярвам, господин държавник. (Излиза.)
Как се чувстваш, поете? Поета Благодаря, държавнико, добре. (Пауза.) “В живота си нивга не бих се надявал на толкова мил комплимент: покани ме Дявола – старият Дявол – дома си на чашка абсент.”* Диктатора Грешиш, далече съм от Дявола, но после ще говорим, а сега ми е нужна твоята помощ… Поета
Нима велик държавник като вас може да има нужда от един беден, пребит и низвергнат поет като мен?! Диктатора Но безсмъртен, нали? Поета
“Тирани, всуе се морите! Не се гаси туй, що не гасне!”* Диктатора (нервно) После ще ми цитирате, а сега… Поета
Не, аз не цитирам, защото изкуството е самият живот, неговото сърце, а останалото са шарените му одежди, фалшивите му претенции и пустота… Диктатора (още по-нервно) Само ти можеш да ми помогнеш. Кажи на тълпата, че… Поета
И откога народът ви се превърна в тълпа? Страхувате се от собственото си творение, защото вие го превърнахте от народ в стадо. (Пауза.) “Народ е това! – А някой нахакан келеш си мисли, че може сърцето му в шепа да хване.”* Оправяйте се сега вие с него. Диктатора (умолително събира длани) Но нали казахте, че народът е ваш? Ето: отстъпвам ви го. (Отдолу се чуват викове: “Да разкъсаме тиранът-кръвопиец и поетът-бунтар! Да ги разкъсаме!”) Диктатора Чувате ли? Поета
Но те явно не разбират какво става. Диктатора Не само те, но и вие не разбирате нищо, защото живеете в облаците на вашето изкуство. Поета
Нима? Диктатора Аз ви ценя, поете, и ви обичам, но те не разбират нищо. Поета
Уплашихте се и сега искате аз да ви спасявам за престъпната ви политика… Диктатора (извиква) Млъкни! (Пауза, през която и двамата се гледат като втрещени.) Какво си мислиш ти? Че като си гениален, всичко ти е позволено?! Можеш ли да управляваш със стиховете си тази озверяла тълпа, която… Поета
Народ, а не тълпа. Диктатора Гладът превръща народа в тълпа, а човека – в звяр. Можеш ли да управляваш хора, които няма какво да ядат, с какво да се отопляват, съсипани и оскотели?… Поета (понечва да го прекъсне) Диктатора Мълчи! Сега говоря аз – диктаторът; аз, който съм затънал до гушата в кръв и грехове; аз, който съм по-самотен и от теб, защото ти поне си имаш любима, а аз, какво имам аз? Всичко край мен е продажно: навсякъде ме дебнат заговори, аз нямам приятели, аз нямам любима, аз нямам никого, освен ей тая тълпа (вдига ръка по посока на гласовете), която не знае какво да прави със себе си, а аз трябва да й нося кръста и да я спасявам от настръхналия свят около нея. Питаш ли ме: как издържам понякога? Ти ще напишеш два стиха, ще се полюбуваш на хубавата Елена и ще ти минат и бунтарството, и скръбта, а аз не спя по цели нощи, ходя като сянка из кабинета си и мисля, мисля… Поета (иронично) Тогава измислете нещо сега…Защо търсите мен? Диктатора Защото тълпата ще повярва на теб, а не на мен, защото поетите са действителните властници и водачи, а ние – тираните – вършим само черната работа, мръсните подробности. (Поета, замислен, мълчи.) Диктатора Виждам, че се колебаеш, но тълпата напира. (Вика.) Господин министър!
Вътрешния министър На вашите услуги, господарю. Диктатора Сядаме сега с господин поета тука и чакаме веднага, ама веднага, да ни пуснеш ролката… Вътрешния министър Оная ли? Диктатора Да, оная. По-бързо. (Към Поета.) Седнете! Сега ще видим една сцена, която се надявам да ви убеди в неотложната ви намеса. (Пауза.) Сега ще видим надеждата на един народ.
Кочев
Е, господа, смятам, че можем да започваме. Ганев (иронично) “Земя като една човешка длан, но по-голяма ти не си ни нужна…”* Проданов
Стига ни толкова тя, че и артисва. Да имаше едно лесно да я продадем на някой цялата, че да си поживеем като хората… Кочев
Нали затова сме се събрали я – да я разделим и й палнем фитила. Грабев
А народецът да бачка и опъва каиша като е прост и страхлив. Кочев
Че е страхлив – страхлив е, ама е дявол. Голям дявол… Марков
Абе, по-голям дявол от нас не може да бъде… Грабев
Хванем ли го веднъж за гушата (прави жест, като че души някого) няма къде да мърда… Марков
Най-много да пририта два-три пъти. Ганев
Като му вземем парите и го отупаме, все едно, че го качваме на бесилото… Кочев
Господа, предлагам да започваме. Проданов
Да започваме…Откъде? Кочев
Ами ти, Проданов, от едно време, дето сега будалите го наричат “тоталитарно”, а то е пак същото, си бил човек търговец: продаваш -купуваш, продаваш – купуваш, а джобчето ти натежава ли, натежава, като съвестта на политик…Та искам да кажа, стари приятелю (прихваща го през кръста), няма да е зле да хванеш в ръце търговията… Марков
Търговията с какво? Кочев
Търговията с петрола…От туй по-сладко няма! Грабев (учудено) По-сладко от петрола ли? Кочев (като се усмихва) Не че е сладък, ама паричките от него са много сладки: ще си понакупим по още две-три вилички, ритнати оттук-оттам колички, ще попътуваме по света…Ядене, пиене, гуляи, жени…
Жени!…Само за тях си струва човек да продаде душата си и на дявола… Кочев Не на дявола, скъпи приятелю, на нас ще я продаде…на нас…Нали ти казах: по-големи дяволи от нас няма в тая държавичка…Ех, сега се пънат едни брадати аджамии, ама колко им е на тях силицата…Паричките като са у нас, нека се надуват…Като му капнем на някого две-три милиончета в стомахчето, свикнало да мели само сини идеи, той ще натежи, ще се смали, образът му ще се окръгли, а душата ще умре…(Към Проданов.) Та ти, скъпи Проданов, продавай петрол – внасяй, преработвай, изнасяй, заливай Българийката с него, че да й палнем после фитила…Я виж на съседите как им го палнаха, та не може да угасне…За всяка мръсотийка си има хора, да знаеш!…Продавай, Проданов, наемай кораби, вербувай полицаи, пълни цистерни, джипове, джобовете си, ако щеш…Трима министри съм купил вече и половин парламент. (Пауза.) Парламент звучи интелигентно, модерно, а то си е чисто и просто един голям плювалник…Засили се някой мастит звяр и се изплюй…След него скочи някой динозавър и се изхрачи…А народецът гледа, пули се и не вярва на очите си, че е поверил съдбата си на тези малоумници…(Пауза.) Но аз се отплеснах… Проданов Така, ще продаваме петрол…Чудесно и…лесно… Грабев Лесно ли?! Проданов Ами да – директорите на нефтозаводите са ми стари приятели, а оттам започва всичко…(Пауза.) Старото приятелство ръжда не хваща, особено ако малко се позлати с меда на далаверата…Българинът, знаете, за далавера и хайдутлук душа дава…Защо някога у нас е имало най-много хайдути, после най-много партии, а накрая безброй партизани и активни борци против фашизма? Защото нашите хора уважават всеки, който не спазва законите и хули властта. Дори има известно уважение към разбойниците…Честните и почтени граждани нямат почва у нас. Марков Каква ти почва, щом още земя нямат… Ганев Затова пък земеделци с лопата да ги ринеш… Проданов А пък повечето лопата не са хващали… Кочев Та, значи, Проданов, разбрахме се… Проданов Петрол-петрол, както кажеш. Кочев Ти, Марков, можеш да подхванеш търговийката с животни…Ти си селско чедо – от тия неща отбираш. Марков (обидено) Ние всички сме от село. Кочев (умирително) Прав си, прав си…Искам да кажа, че отбираш от животни. Ето виж: (посочва картата) осем милиона говеда от неясна порода – има и да изнасяш, и да остане… Дори и нещо да остане, няма кой да го купи, защото цената му ще бъде баснословна. (Пауза.) А у нас добичета наспорил Господ – повечето ги колят по празниците, а каквото остане, се превръща в политик, тъй че засега картината в тази област е розова… Марков А какви животни да изнасям? Кочев За арабите, ти знаеш, агнешко месце – те свине не ядат, правят се на интересни, а за останалите – всичко. Може и от породата на политиците. По-страшна напаст са и от скакалците, този камшик на природата…Седят си тихичко в антрактите, пият си биричка, че по едно време като се разбучат, като се разкрещят, като поаленеят, като пощръклеят, все едно, че са се сдавили хиляда кучета и краят на света аха-аха да настъпи… Грабев Добре де, ама какви животни да изнася? Как мислите – женски или мъжки?…Кое ще е по-добре?…Аз мисля – женски, че голяма напаст са, много са нахални и проклети…Пък и друг момент има, тъй да се каже - невидим: нека и чужденците се поразтревожат, като им народят все от нашата българска порода – зли като оси… Кочев Не, по-добре – мъжки и най-вече кочове, че цялата страна се е разгонила от тях и вече вони на пърчовина…Където видят жена и все гледат да й скочат…Хора ли са това, исках да кажа, животни ли са това, защото ако са животни би трябвало да са по-сдържани, тъй като секс правели само хората, а ако са хора, трябва да са по-изтънчени, защото и секса правят като животните… Грабев (учудено) Ами тогава какво са – хора или животни?! Кочев (като вдига рамене) И аз не знам. (Замислено, към Марков.) Абе, Марков, изнасяй и от двата пола. Каквото и да е – все ще е от полза за страната…Виж, вече и фураж няма, защо да се мъчат животинките…Ще раждат ли, хайвер ли ще хвърлят – нека да са в чужбина, тук не ни трябват. (Пауза.) Дъртите можеш да ги оставиш по обясними причини: те секс не правят, кротки са, оглупели, пък и много фураж не искат…Тях от време на време ги уважавай и току им подхвърляй по някоя изветряла идея, като нашата комунистическа – Бог да я прости, и им гледай сеира…Нали ти казах – те вече не мислят, значи, са безобидни… Ганев Шефе, а на мене какво ще ми дадеш? Аз мухите ли ще лапам?! Искам покрай тях и аз да лапна някоя паричка. Кочев (закачливо) На теб, Ганев, ти поверявам тънката част. Ти си човек гуляйджия – не си призван за тежък и системен труд. Завеса. Каталог: 2008 2008 -> В. Б. І. Историческо предисловие 2008 -> Що е наркотик? 2008 -> Списък на училищата, които имат ученици с ниски резултати от външно оценяване след 5 клас по съответните предмети 2008 -> Съобщение за членовете на еп 2008 -> Tinctura Valerianae 2008 -> Насочени проверк 2008 -> Betaloc Zoc 2008 -> Движи се и победи есен 2008 2008 -> Решения на задачите за подготовка за състезание Изтегляне 0.77 Mb. Сподели с приятели:
|