Стоян георгиев Х а о с публицистично – митологична комедия
Изтегляне 0.77 Mb.
|
СЦЕНА ХVІІ Диктатора и Поета. До тях Вътрешния министър. Диктатора Стига, нямаме време! Спрете лентата, господин министър! (Отвън се чуват яростни гласове: “Да ги разкъсаме! Да ги разкъсаме!”) Диктатора Е, господин Поет, разбрахте ли сега моята драма?
Поета
Да тръгваме, господин държавник. Ние сме немислими един без друг, защото сме двете лица на една и съща монета. (Пауза.) Ние сме двете лица на този народ. (Всички излизат.) Завеса. СЦЕНА ХVІІІ Диктатора и Поета. Зад тях – Вътрешния министър. Диктатора Благодаря ви, господин Поет! Вие ме спасихте. (Намига на министъра зад гърба на поета.) Сега ще ви произведа в почетен гражданин на републиката, ще ви дам вила, борд, ще можете да пътувате. Поета Благодаря ви, господин държавник, но аз ще отида да върша сред други народи това, което направих днес тук, в моята опустошена родина…(Хваща се за сърцето.) Диктатора Какво? Лошо ли ви е? Какво ви е? (Към Вътрешния министър.) Господин министър, веднага извикайте пак медиците! Вътрешния министър Веднага, господин държавник. (Излиза без да му целуне краката.) Диктатора (държи поета през кръста и гледа през прозореца) Тълпата се разотива…Докога ще бъде така? Един бог знае. (Към Поета, който диша тежко и се извива наляво.) Починете си. Починете. Поета (опитва се да се измъкне от прегръдката му) Ще изляза на терасата да подишам въздух…и да погледам моя народ… Диктатора Аз ще дойда с вас. Поета Не, по-добре ми е сам. (Пауза.) Там вие не можете да дойдете. Диктатора (гледа го втренчено) Както решите. Починете си. (Поета излиза бавно, залитайки, навън. Диктатора остава сам в стаята, сяда пред писалището си и разглежда някакви книжа. След малко в стаята му нахлуват медиците, водени от вътрешния министър. След тях влиза Елена.) Елена
Къде е той, господин държавник? Диктатора Тук е, Елена. Тук е твоят любим. Елена (нетърпеливо) Къде? Диктатора (става от стола си) Тук е, тук – на терасата. Диша чист въздух. Елена (излиза на терасата и бързо се връща) Но тук няма никой. Къде е той? Къде сте го скрили? Диктатора (също излиза на терасата) Няма го никъде. Няма и следа от него. Къде ли е отишъл? Елена (дърпа го за ревера) Вие сте го убили, вие сте го убили и сте го скрили. Диктатора Той мене уби. (Отстранява Елена от себе си.) Той ме уби. Как сега ще спасявам нацията и властта си? Господин министър! Вътрешния министър (застава мирно) Слушам, господин държавник. Диктатора Тръгвайте да го търсите! Веднага! Трябва да го намерите. (Към медиците.) Съжалявам, господа, но нашият пациент го няма. Първи медик Може да е направил телекинеза. Диктатора Какво да е направил? Втори медик Да се е дематериализирал. Това може да се случи с великите души, а той освен това е безсмъртен. Вътрешния министър Вярно, че е безсмъртен, господин държавник, нали е поет-революционер. Диктатора (крещи) Глупости! Търсете го, защото ми трябва. Какво съм аз без него? (Хвърля трънения венец.) Кой съм аз без моя поет, без неговите стихове, които чета нощем в самотния си кабинет и които ми дават сила да се боря с такива мъртви души като вас?! Марш! (Крещи след излизащия министър и медиците.) Искам да го намерите! Без него да не ми се връщате!
Елена (приближава се към диктатора) Простете ми, господин държавник! Аз ви обвиних несправедливо. Нима наистина го няма? Да не е паднал от терасата? Той беше много изтощен… Диктатора (замислен) Изчезна. Не знам какво стана с тоя поет…
Елена
А някога…във бъдещ наш живот и може би във друго измерение ще помним ли за своята любов, ще искаме ли да я изживеем?! Сбогом, любов моя! Където и да си, аз съм до теб!
Диктатора Чудно, няма и следа от него. Елена
Вижте, вижте, господин държавник, пак се появи зората и слънцето вече не е синьо, а кърваво… Диктатора Пак чудо. Покрай тоя поет само чудеса…
Вътрешния министър Господин държавник, действахме по най-бързия начин. Значи, нещата стоят така: нашият поет е бил уморен, подпрял се на перилата на терасата, но се подхлъзнал и паднал…и от огромната височина се е смлял. Първи медик Намерихме следи от синя кръв, прясно инжектирана, на площада под терасата. Прегледахме банките си с кръв и открихме, че е от тая, която използвахме за преливане на вашия поет. Втори медик За да го облагородим. Вътрешния министър Само че тялото го няма. Първи медик Явно е мъртъв, щом има кръв по площада… Диктатора Но къде е тялото? Втори медик Може би го е взела тълпата да го погребе, защото го обича. Елена
Нима е мъртъв, господин държавник? (Пауза.) Не, моят любим не може да е мъртъв, защото го обичам! Да, аз го обичам! Обичам го, а вас ви мразя до дъното на душата си! Диктатора Успокой се, Елена! Успокой се! Елена
Пуснете ме! Аз отивам при него! (Тя излиза от стаята.) Вътрешния министър Къде ли отива? Диктатора Не знам къде отива, но я дръжте под око, да не направи някоя пакост. Много е измъчена тази жена. Вътрешния министър Слушам, господин държавник. Диктатора Щом поетът го няма, ще му издигнем пищен кенотаф в центъра на столицата и после паметници във всеки град на държавата ми. (Пауза.) Само мир да има. А мирът беше в неговата душа. Вътрешния министър Но нали беше бунтар, господин държавник? Диктатора Бунтарите са най-миролюбивите хора, господин министър, защото обичат много силно. Но това са сложни неща за тебе. (Пауза.) И така: да се издигнат паметници. Заповядвам повсеместен траур, а вие, господа медици, бдете за здравето на моя спокоен и щастлив народ. Завеса.
Диктатора (поставя цвете на гроба) Той ни спаси, господин министър. Спаси държавата ни. Вътрешния министър Оказа се доблестен мъж. Най-силният и честен човек в държавата ви. Но я погледенте: това е неговата Елена. Цялата е в траур, подкрепяна от някакъв брадат господин. Диктатора Да, тя е. Колко е тъжно лицето й. И до ден днешен си мисли, че аз съм го убил, но всъщност той щеше да ни убие, ако не бяхме му издигнали паметници. Това е самата истина. (Пауза.) Добре все пак, че е мъртъв. Може би и досега щяхме да си имаме неприятности с него. Вътрешния министър Те идват към нас… Диктатора (към Елена) Здравейте, госпожо. Напълно споделяме вашата скръб, а с господин министъра редовно идваме да се поклоним на гроба на този велик мъж, вашият любим. (Към придружаващия я мъж.) Моите съболезнования, господине.
Странно, гледаха все в земята. Диктатора Скръбта ги разяжда, господин министър. Вътрешния министър Не е ли чудно: думица не обелиха. (Пауза.) Но къде съм виждал тези очи? Диктатора Кои очи?
Вътрешния министър Очите на този господин ми бяха много познати, но къде съм ги виждал? Диктатора Хайде, господин министър, отпуснете се веднъж поне от тая ваша професионална мнителност. Сега властта ни е по-здрава от всякога: пак спечелихме изборите, дойде поредния транш от международния фонд, закърпихме бюджета, а народът се укроти и го удари на гуляи. Всичко е наред. Не се притеснявайте. (Пауза.) И най-важното - Поетът е мъртъв. Хайде да тръгваме, че захладня. Вътрешния министър Изглежда съм станал излишно мнителен. (Двамата отминават. Елена и спътникът й вървят бавно и мълчат.) Елена
Докога така, скъпи мой, докога? Поета
Още малко, любов моя. Още малко. Нека свикнат с моята смърт, нека се успокоят и да ме забравят. За тях и за народа аз трябва да съм мит, а за теб – реален човек, мъжът на твоя живот. За тях аз съм вече паметник, а за тебе – съдба. Обичам те! Елена (като оголва китката на дясната му ръка) Вените ти са започнали да зарастват. Поета
Нямаше как. Наложи се да пролея малко синя кръв, за да спечелим свободата си. (Пауза.) Явно свободата без кръв не се печели. (Усмихва се.) И как бързо се спуснах по олука… Елена (като целува китката му) Трябва да бягаме оттук. Поета
Знам. Визите ще станат скоро и следващата седмица ще сме далеч от тая прокълната страна. Елена
Няма ли да съжаляваш за нея? Поета
Тя ще е мъката на моя живот, както ти си радостта на моето сърце, но толкова можах – толкова направих. Може би бъдещето ще ми даде друга възможност, но дотука – толкова. Елена (като го целува) Като древна жена те обичам. Само тебе, любими, моя жива митологийо… Поета
Тя ни зове. Чувстваш ли? Елена
Коя? Поета
Нашата любов – нашата съдба… (Двамата се целуват, а после тръгват, хванати за ръка.) Завеса. * Перифраза на Н.Й.Вапцаров – “Рибарски живот”. * Перифраза на Емилиян Станев – “Антихрист”. * Перифраза на мисъл на митрополит Климент (Васил Друмев). * Перифраза на П.К.Яворов – “Не си виновна ти”. * Мисъл на Пърси Биш Шели. * Н.Й.Вапцаров – “Не, сега не е за поезия”. * Н.Й.Вапцаров – “Писмо”. * Стих от Емили Дикинсън. * Цитат от стихотворенишето “Пролет” на Никола Вапцаров. * Стихотворение от Любомир Левчев. * Перифраза на крилатия Ботев стих от баладата “Хаджи Димитър”. * Христо Смирненски – “На гости у дявола”. * Иван Вазов – “Не се гаси туй, що не гасне!” * Н.Й.Вапцаров – “Майка”. * Перифраза на Георги Джагаров – “България”. Каталог: 2008 2008 -> В. Б. І. Историческо предисловие 2008 -> Що е наркотик? 2008 -> Списък на училищата, които имат ученици с ниски резултати от външно оценяване след 5 клас по съответните предмети 2008 -> Съобщение за членовете на еп 2008 -> Tinctura Valerianae 2008 -> Насочени проверк 2008 -> Betaloc Zoc 2008 -> Движи се и победи есен 2008 2008 -> Решения на задачите за подготовка за състезание Изтегляне 0.77 Mb. Сподели с приятели:
|