Страх и безстрашие, Лекция от Учителя, държана на 1 март 1922 г., София. Трите живота



Дата09.04.2018
Размер115.83 Kb.
Сега пък ще напиша изречението: Fir fur fen, tau bi aumen. Това изречение означава: С най-малкия страх и с най-малката тъмнина. Значи в Божествения път трябва да се върви с най-малкия страх и с най-малката тъмнина. Защо? Защото най-малкият страх и най-малката тъмнина причиняват най-малка вреда и най-малко отклонение. Който много се страхува, той не може да следва този път. Ето защо, за да влезе в този път, човек трябва да придобие изкуството най-малко да се страхува и да има най-малка тъмнина в съзнанието си. Изречението Fir fur fen tau bi aumen може да се преведе още и с думите: Без страх и без тъмнина! Страхът е роден от греха, като същевременно той произвежда тъмнина. Обаче не смесвайте страха с предпазливостта. Който признава съществуването на Първичната Причина в света, а въпреки това се страхува, той не е разбрал каква е същността на тази Причина.

И тъй, като ученици, ще следвате новия път без страх и без тъмнина. Който се страхува, той ще изгуби светлината си, а като естествено последствие на това ще дойде тъмнината. И обратно: когато тъмнината дойде, страхът ще я последва. Страхът и тъмнината са две чувства на човешкото съзнание, които непременно трябва да се регулират. С какво? С безстрашие и със светлина. Иначе като влезе в Школата, ученикът постоянно си задава въпросите: Мога ли да следвам Школата и дали ще успея? Време ли е да следвам Школата? Разполагам ли с нужните способности? Ами ако падна някъде? Ако се върна назад? Не, друг въпрос трябва да си зададе: Искам ли да уча, или не? Ако си отговори, че иска да учи, това желание ще бъде в сила да преодолее всички мъчнотии в живота.

Страх и безстрашие, Лекция от Учителя, държана на 1 март 1922 г., София. Трите живота
Сега, като влизам в клас, аз ще ви поздравявам с мотото: "Без страх!" Вие ще отговаряте: "Без тъмнина!"

И тъй, аз искам от всички, да се самоопределите, готови ли сте редовно да посещавате класа, за да не се разколебавате после. Засега са достатъчни 50 ученика в класа. След като се самоопределите, тогава ще ви се даде вътрешния смисъл на формулата: "fir fur fen tаu bi aumen." За онзи, който не се е самоопределил, тази формула е опасна. Първите думи "firfurfen" изчистват, а думата "tао" съгражда. Същото значение имат и останалите думи от формулата. Но първо човек требва да мине през чистене, а после вече може да гради. Последните думи са силни, защото, дето има градеж, там всякога се изисква сила.

Сила на волята, Лекция от Учителя, държана на 8 март, 1922 г. Двата пътя MОК

Първа школна година, Първи том


Firfurfen tau bi aumen. Ще ви дам тази песенчица, за да се тонирате. Всякога можете с нея да се тонирате. Няма мъка на душата, при която тя да не може да се тонира.Последната част на песента е най-силна. Когато някому е тежко нещо, напр., тежко му е на корема, и иск ада се лекува, с тази песен ще може. Тия вибрации ще поправят теченията във вас. Всяко лошо настроение, всяко лошо състояние се дължи на изгубена хармония в тялото ни, а музиката почва да тонира, да прави малки масажи.

Запитват: На какъв език е това изречение? – То е на стар език, буквално не може да се преведе. Аз съм го превел тъй: Без страх и без тъмнина. Този превод не е абсолютно точен, оригиналът означава много повече. Това е само частичен превод, целият не може да се преведе, и не е позволено да се преведе. Тази песен ще се нотира и ще се научи. Тя е мелодия, която е приспособена за всички състояния на душата, да може да придобиеш такова състояние на ума, сърцето и душата, че да можеш да се хармонизираш.

Думата «aumen» означава всички качества, които се съдържат в Божественото. Всичко, което съдържа Божественото в себе си да израстне, да се прояви в своята пълнота.

«Tau» значи туй абсолютното, непроявеното, безграничното. «Bi» - значи туй, което се проявява. «Aumen» съдържа всичко за живота. Но туй не е същински превод. Това са ритмични думи, едно ритмично изречение, на което вибрациите са силни. Само че тук трябва да имаш съзнание, да разбираш вибрациите. Щом ги схванеш, ще можеш да се ползваш. Всички окултни упражнения започват с музика.



«Музика, работа и пост», «Беседи и упътвания 1922г.», стр. 133-134

Ще опитаме туй учение не на теория, а на опит. И за тези опити имаме богат материал. Ще намерим някоя умраза у вас от 20 години, която е гангренясала, и като произнесем думата «любов», ще видим какви резултати ще произведе. Ще се радвам, че има такива случаи да видим силата на любовта. Ще направим този опит в школата, и ще се радвам, че има такава гангрена, та да видим резултатите. Ще кажа: Я ми донесете тази 20 годишна гангрена, да видим как ще и подействува. Като произнесем «Tau bi aumen», всичко се свършва.



«Беседи и упътвания 1922г.», стр. 136-137
Изпяхма първата част на упражнението «Firfurfen». Това е първия превод на физическото поле. Той е за мъжете. Това са чувствата на мъжа. Туй упражнение е за човек, който е погълнат в материята, да го събудиш. Той е потънал вътре в земята. Един тежък човек, който е потънал в земята с мисълта си, само тъй ще го събудиш. След това идва втората част, по-високите вибрации, противоположните вибрации, вибрациите на любовта. Ти си недоволен, твоето състояние е несносно, ти търсиш начин как да го задоволиш. Трябва да се роди у тебе едно желание да го преодолееш, по какъвто и да е начин да се повдигнеш, а това ще постигнеш, като пееш. Когато човек почне да пее, то е един признак, че в пеенето душата му търси метод, начин, как да се повдигне. Днес е вторник, не можем да изпеем втората част на тази песен(firfurfen), защото е войнствен ден, марсов ден, влиянията са марсови. Ти във войната, между гръмотевици,топове, ножове, не можеш да пееш. Изпейте първата част – firfurfen. Превод: Всичко вече аз свършвам в света.

«Беседи и упътвания 1922г.», стр. 191-192
Фир-фюр-фен е Онзи, Който работи, Великият, Който е в движение, в работа.

Дванадесета лекция на младежкия клас  10 януари 1941 г.

Песента “Фир-Фюр-Фен” е песен за ума. “Махар Бену” е песен за сърцето, а пък “Давай, давай” е за тялото И строежът им е особен. Има особен строеж на песните.



ООК, ХIХ година (1939­1940) ,13-а школна лекция на Общия окултен клас,  

държана от Учителя на 27 декември 1939 г.,  
В началото ще имаме едно упражнение по пеене. (Учителят пее сам: Бла-го-славяй, ду-ше мо-я, Гос-по-да! Бла-го-славяй и не заб-ра-вяй!.)
Всички не могат да схванат мелодията, но това да не ви плаши. Това е новото пеене — ние съчетаваме, композираме. Музиката идва отгоре, но докато се схване... (Песента се изпълнява с движение на ръцете около главата.) Има малко дисхармония, но ние ще я изправим. (Ръцете се движат, символизирайки летене.) Когато движението дойде в хармония с музиката и движението продължи един час, всички вие ще хвръкнете, няма да остане нито един нетониран. Например, идва някой неразположен и ние веднага започваме с тези движения; тогава всички ще се настроят добре. Това са окултни упражнения за тониране. Сега изпейте Фир-Фюр-Фен на две половини. Тези думи упражняват отлично влияние. Сега изпейте Благославяй съвсем леко с движения. Това значи човек да знае силата на движението, да отмерва всеки жест. Ние ще направим опит с тези песни и някой път ще влезем във връзка с разумните, живи Сили на Природата. Има песни, чрез които може да се укроти една тълпа, и не само, че хората в нея ще се укротят, но и ще започнат да движат ръцете си и да пеят. Движенията увличат, но затова се изисква калена, диамантена воля. Ако човек се уплаши, не може да пее. Само смелият, решителният може да пее, а на страхливият му се затъква гърлото.
Беседа от Учителя, държана от 16:30 часа на 26 август 1922 година, в град Търново.  

Какво означава “фир-фюр-фен”? На български не може да се изрази. Ти имаш светлина, имаш най-лошите условия. Но тия условия, нещо разумно има в тях. Запример “фир-фюр-фен” ето как се представя: Гледате грънчар, който си оцапал ръцете. Този човек взема таз кал, меси, меси, направи едно гърне. След време виждам извади един много хубав съд. Та “фир-фюр-фен” значи, от тия условия, от тази кал, от тази материя, от условията, при които се намираш, има един грънчар, който от тебе ще извади най-хубавото гърне. Туй значи. Ще кажете: “Аз съм кал, от която Бог ще извади най-хубавото гърне. Аз съм кал, от която Бог ще извади най-хубавото гърне”. - За изяснение на “фир-фюр-фен”. Зависи не от калта. Тя сама по себе си нищо не може да направи, но от това разумното начало.


Сега когато вие пеете, най-първо считайте, че имате възможности. Вие казвате някой път: “Аз не мога да пея”. Значи другото разумно трябва да работи у тебе, не калта. Но от тази кал ти може да извадиш нещо. Този, който не пее, той не може да се научи да пее. Кои учат сега да пеят, които знаят или които не знаят? Ти на богатия човек нищо не може да му дадеш. Той е дошъл до крайния предел. Богатият човек е съвсем инертен. От богатия човек нищо не става. Този, богатия, човек, за да изкараш от него нещо, ти трябва да го направиш беден, да изгуби богатството, да има желание да придобие богатство. Тогава той ще може да пее. Богатият, за да го накараш да пее, вземи му парите. Дотогава седи. Като си изгуби парите казва: /Учителят го пее/ “Изгубих си парите”. Първата песен съчинява. А пък онзи казва: /Учителят пее/ “Спечелих богатство”. И двамата пеят ; единият, който изгуби и другият, който печели. Има един начин за пеене, то е учение. Учиш да пееш, защото самата музика, то е велико благо. Музиката е велико благо, което слиза от Бога в човешката душа. Трябва да пееш! Само чрез музиката можеш да приемеш пълното благо Божие. Божиите блага идат чрез музиката. Ти като пееш, Божието благословение в тебе ще дойде. Ти ще се почувствуваш радостен и весел. Ако не си музикален, Божието благо не може да дойде. Ако ти си зле настроен, не искаш да пееш, не може да дойде Божието благословение. Не в пеенето, но в разположението да пееш, ще дойде Божието благословение. То е процес. Музиката има външна и вътрешна страна. Чрез външната и вътрешната страна на музиката иде Божието благословение, иде в душата. Туй е правилното. Вие трябва да имате един стимул, пеенето, за да възприемете Божието благословение. Външно и вътрешно да пеете. Тогава за да може да пеете трябва да мислите добре, да чувствувате добре, трябва да постъпвате добре. Щом добре мислите, щом добре чувствувате и щом добре постъпвате, ще пеете добре и Божието благословение ще дойде.
Тогава, ако дойдете до “Тао би” - “Тао” е благословението. В “тао” очакваш благословението, ти се подготвяш, за да влезе туй благословение в тебе. За да влезе благословението трябва да съзнаваш. Щом съзнанието се отвори, тогава веднага ни става ясно, започва да ни се открива. Щом си отвориш очите, виждаш. “Аумен” означава това, което си придобил, приел. След като си ял храната, усещаш в себе си нещо приятно. “Аумен” е храната. Чувствуваш се много добре и казваш: “Много ми е приятно, че възприех тази храна, или много ми е приятно, че четох тази книга”. Възприемаш тези мисли, усещаш благото. “Тао” означава туй, което съдържа хлябът в тебе - Божието благословение. А пък “аумен” значи това, което влиза в тебе. Калта, която е у тебе разработвай я на хубави грънци. Условията, които са около тебе използувай ги! Благото, което влиза в тебе, радвай му се! Преводи ви правя сега. Сега тази песен трябва да я пеете хубаво. Какво е “фир-фюр-фен”? - Калта в грънци да я направите. Като кажеш “фир-фюр-фен” лошото, което е в тебе трябва да се опече. Печенето как става? Как се печат? Трябва да дойде законът на любовта да работи. Самото горение, в огъня, който гори, има музика. Слушали ли сте огънят как пее? Слушали ли сте кога се пекат грънци? Огънят казва: /Учителят пее/ “Добри грънци ще излязат от вас, добри грънци ще излязат от вас”. Вие се мъчите, това е пещта, в която се пекат вашите грънци. Казвате: “Защо е туй мъчение?” - Ако не се печеш, нищо не може да излезе от тебе. Ако тази кал не се пече, нищо не може да излезе от нея. Това е един необходим закон. Туй е един разумен закон. Ако минеш по този път, човек ще станеш. Ако не минеш по този път, глупав ще останеш. Ако минеш през пещта, умен ще станеш. Кое е по-хубаво? - По хубаво е през пещта да минеш. По-хубаво е да послушаш песента на огъня. Защото, като ти попее огънят е хубаво. Другите не пеят. Огънят ще ти попее, ще те насърчи. Ако го обичаш той няма да те изгори. Изгарят тия неща, които не обичат огъня. Онези, които обичат огъня, той на тях им донася благо.
Та казвам: В музиката, ако пеете хубаво, тя ще ви донесе Божието благо. Казваш: “Това ми останало, да пея!” Без пеене, нищо не може да се постигне. С музиката може да постигнеш много работи. Единственият правилен път за постижение на Божието благо, то е музиката, вътрешната и външна музика. Музиката отваря един път, едно разположение в човека, за да възприеме Божието благословение.
Хубаво, сега защо са турени осминки с точка, има шестнайстинки, имате бемоли, повторение? Защо едното “ре” е осминка, другото е осминка с точка, другите са шестнайстинки? - В дадения случай, времето се съкратява понеже, “сол” е за цел. Тия са разумни същества, не искат да останат дълго време, но колкото се може по-скоро да дойдат до “сол”. Имате три осминки, три точки. Имате една шестнайстинка. Времето се скъсява.
Всякога, когато едно желание е интензивно, то скъсява времето. При интензивните желания времето се скъсява. При хубавите изгледи времето се продължава. В музиката някои неща са продължени, приятни са, някои се скъсяват. Има второстепенни, третостепенни, четвъртостепенни неща, които бързо се минават. Тия работи, които в музиката се вземат набързо, те са украшения. “Фир-фюр-фен” - ти тръгваш. Второто положение - “тао” като вземеш, слизаш, не се отива нагоре, но слизате надолу. Горе имате “ла”, после “сол”. Пак се слиза при “сол”. Имате “си”, вие сте на края. Започвате от “ре” и пак пристигате на “ре”. Но при второто “ре” имате дълга почивка. Ако сега вие измените този ред на нещата, ще измените съвсем вътрешното си състояние. Ако измените този ред, музикалния ред ще измените. Ако пеете по друг начин, ще измените съвсем реда на нещата. Този е най-късият път за постижение. Всички други пътища са по-далечни.
Най-късото разстояние между две точки е правата линия. Всички други линии са по-дълги от правата. Следователно, за предпочитане е правия път понеже спестяваме време и разходи. Правата линия носи най-хубавите постижения. Кривата линия нищо не носи освен опита на много прави линии за постигането на целта. Кривата линия е опит на много прави линии за постижение, за постижението на една цел. - Я изпейте сега “Фир-фюр-фен”!
Сега ви давам за цяла една седмица да пеете “фир-фюр-фен”, да го пеете и като го пеете, вие да сте доволни от себе си. Благословението после ще дойде. “Фир-фюр-фен тао би аумен” - Калта на грънци трябва да се превърне. То е хубавото. Всички божиите благословения трябва да ги приемете. Да бъдем радостни, това значи калта да се опече, условията да се използуват и благото Божие да го получим. Туй значи “Фир-фюр-фен, Тао Би Аумен”. Трябва да пееш, за да почувствуваш, че калта е опечена, условията са използувани, благото е почувствувано.
На малките деца им дават по-малко. Трябва да се научите малко гладни да оставате. Всички вие искате да достигнете крайните предели на живота. Щом се достигне до крайния предел на живота, смъртта е неизбежна. Никога не искайте да достигнете крайната цел на живота. Избягвайте крайните цели на живота. Смъртта е крайната цел на живота. Крайната цел на живота е смъртта. Една смяна е крайната цел. Целта на смъртта е живот да дадеш. Ако всички сме разумни, тя сама има интерес да даде живот, че да има кого да мори. Смъртта, в неин интерес е, да даде подтик на живота, да има кого да мори, че работа си създава. Крайната цел на живота е смъртта, той иска да ограничи малко човека. Та казвам: Не търсете крайната цел на живота! Крайната цел на живота е смъртта. Като дойдете до смъртта мислите, каква е крайната цел. Но кажете, веднага турете мисълта, че крайната цел на смъртта е живота. Съедини ги и смъртта, и живота да дадат тон. Ако пееш ти няма да умреш. Като дойдеш до смъртта, ако пееш, няма да умреш. Минаваш по един начин. Защото, като дойде смъртта, ако пееш няма да умреш. Смъртта, която иска да те умори, казва: “Нека да живее, за да го моря пак”. Или вие имате съвсем друго разбиране за смъртта. Не, смъртта е много приятна. Нали сте виждали децата, когато намерят някой хубав плод, някоя ябълка или круша, децата обичат да я пипат. Като погледнеш, гледат наоколо, искат да вземат тази ябълка. Някой път само пипат и им е приятно. Смъртта само като пипне някого, не да го умори, уморяване може само като го откъсне. Някой път само да го пипне. Казва: “Да го пипна веднъж”. Желание има в смъртта да ги пипне. И смъртта от обич ви пипа. Някой път толкоз ви обикне, че може да ви откъсне. Ако вие запеете, казва: “Сега може да живееш, че втори път да го пипна”. Когато човек пее, мисли че е постигнал крайната цел. Човек като върви да знае, че не е постигнал крайната цел.

САМО СВЕТЛИЯТ ПЪТ НА МЪДРОСТТА ВОДИ КЪМ ИСТИНАТА!


В ИСТИНАТА Е СКРИТ ЖИВОТЪТ!

ХVII година


25 лекция на Младежкия окултен клас
държана от Учителя на 25. III. 1938 г., петък, 5 ч.с.
София - Изгрев.

Тази висша разумност е самият Бог, който действува. Ако вземем устройството на човешкия мозък, в състава на който влизат 3 билиона и 600 милиона клетки, тия последните се различават по степента на своята интелигентност. За пример, клетките, които образуват органите на наблюдение, схващане на формите, величините, тежестите, числеността и реда, имат способността да наблюдават, отбелязват и хроникират всички отношения, които съществуват между нещата на външния свят. Според степента на развитието си те се намират в предната част на мозъка и са в сравнително най-ниска степен на интелигентна проява. Над тях се намира друг ред клетки, които стоят на по-висока степен на интелигентност: те отбелязват звуковете, цветовете и продължителността на времето - способности, които всички одушевени същества имат. Над тях се намира друга една група от клетки, още по-интелигентни, които разсъждават, сравняват и правят заключения за причините и последиците от фактите, които стават, и доставят знанието на тия факти на човешкия ум. Над тях се намира още една група от клетки, най-интелигентните, които се занимават с отвлечените и невидимите неща в природата: те хроникират явления, мисли и чувства, които обикновеният човешки ум не може да схване, и ги предават на човешката душа. Всичко това се определя от съвременната наука с думата интуиция, която произлиза от представката ин, което значи вътре, и корена тао - корен от един стар език - което значи Бог, висша разумност, висша хармония, която работи в човешката душа. Интао значи Божественото в душата на човека.


В Царството на Живата Природа

Толкоз песни имате дадени, коя песен бихте избрали за себе си, да се упражнявате сутрин? Аз бих ви препоръчал – “Фир-фюр-фен”. Тя е хубава.
/Учителят пее песента/. Тао, тя е Първична дума, място дето Бог живее, навсякъде.
XVI година.  , 29 лекция на Общия окултен клас,  държана от Учителя на 16 юни 1937 г


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница