Стражари и апаши
Изтегляне 145.62 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Глава 2
- Схема – Подбран маршрут за прибиране
| НЕНЧО КИЧУКОВ
От автора: Като дете често играехме с децата на игри от рода на "Стражари и апаши",на войници с тръбички и фунийки, които имитираха стрелкови оръжия. Потрошил съм десетки пластмасови пистолети. Дори покойния ми дядо Иван ,който работеше по онова време в леярната ги отливаше от алуминий, за да изглеждат като истинските. На всеки пристигащ в града ни панаир обикаляхме стрелбищата и сергиите и стреляхме по бирените капачки. Слушал съм и невероятни истории за войната, за 9-ти Септември където другият ми покоен дядо е участвал чието име нося и аз. И винаги в съзнанието ми е оставала темата за войната в "Онова време" което никога може би нямаше да дойде отново. Дори след години когато се записах в редовете на армията като кадрови военнослужещ и опознах в действителност голяма част от арсенала, с който Тя разполагаше, можех и стрелях свободно. Ходех на занятия по полигоните,но никога не съм си и помислял, че един ден това може да се случи с мен, далеч от родината ми на хиляди километри и ще се изправя срещу враг без лице,враг който не познавам. Когато се случеше някоя особена ситуация и командирите ни събираха за да направят разбор, винаги се казваше че ние сега пишем новата българска история. Какво обаче представлява тя? Това са летописите, които някой някога е отбелязал. Вписал е датите или е възпял чрез песен. Някой художник е изрисувал портретите на Левски, Ботев, Хаджи Димитър и други, за да знаем как са изглеждали, кои са били и какво са сторили. Така и ние написахме част от новата българска история, като няколко български офицери ,сержанти и войници пожертваха живота си на хиляди километри от родината си но в нейно име. Когато се прибрах в България, моят хазяин каза: “Момчета, един ден ще има да разказвате на внуците и правнуците си, за това си водете бележки и опишете това , което сте преживели. Дати, събития и др.” Когато гледах филма “Рамбо ”, Силно впечатление ми направи отговора на героя на въпроса “Какво искаш?” След като бе забравен,след като изпълни дълга си, Изправи се срещу бившия си и уважаван от него командир устните му се разтрепериха и каза:
Сега аз споделям същото.Искам родината ми да ни обича така, както и ние я обичаме.Да не забравят имената на войните, оставили живота си в Кербала и дадоха примера за борбата срещу тероризма. Тази книга написах срещу тези командири които забравиха момчетата си. Тази книга написах за тези забравени и с нищо не почетени момчета които отразиха с цената на един човешки живот едно събитие и останаха живи. За вас момчета наградата е че спасихте другарите си и се върнахте живи при близките си. Книгата е фокусирана само върху събитията на 23.04.2004 год. Това беше през времето, когато българските момчета и момичета дадоха на света да се чуе за българския героизъм и да се говори по цял свят за България. Всички позивни, които сa в тази книга реално се използваха, и вярвам,че всеки участвал в събитията ще се разпознае тук. Глава 1
Групата наричаща себе си "Армията на Махди*" все повече се разрастваше и прииждаше в Кербала. Сводките и информациите бяха от ден на ден различни. Колите които се издирваха се умножаваха, респективно се умножаваше и опасността от вероятните коли-бомби. Sity Hol бе атакуван многократно със стрелково оръжие и различни по калибър мини. Опасността от мини си оставаше на първо място заради неизвестността. Първоначално мините падаха на голямо разстояние от целта си,но постепенно започнаха да се съсредоточават и падат по-близо и по-близо. Този факт сам по себе си говореше че стрелбата се извършва от едно и също място,и че някой коригира целта от вътре. Предателствата ни даваха възможност да се съмняваме във всичко и всеки. Не разчитахме на никой дори на местните полицаи. Това ни караше да се оглеждаме за артилерийски жалони* които стърчаха по някой от покривите,и да премахнем своевременно. На няколко пъти забелязахме как иракски полицаи стрелят не целенасочено от страх да не се покажат,а и да не ударят някой свой, което за нас говореше че не може да се разчита на тях. Когато идваха на работа пристигаха цивилни за да не бъдат разпознавани. Доста от полицаите вече не бяха на работните си места. Батальон 401 ICDC* вече се бе Само-разформировал тъй като доста от тях бяха членове и привърженици на Махди. Смятаха че и тук в Кербала управлението ще падне подобно на тези в близките нам градове Ал Хилла, Ал Хиндия и Ан Наджав. Случваше се и да бъде убит някой полицай по време на патрул. Общественото мнение се влияеше от ситуацията и почти никога не бе еднакво. Съвсем на скоро бе отминал празник "Арбаин*" и доста от поклонниците още не си бяха заминали по местата. Момента даваше прекрасната възможност на бунтовниците за прикритие. Също така се вкарваха оръжия и припаси в града,тъй като големите потоци коли и пешеходци ,които влизаха и излизаха, не позволяваше на проверяващите да извършват щателни проверки на всеки автомобил,ремарке или каруца. Бунтовниците смесени с тълпата поклонници ги правеше неуязвими и недосегаеми. По това време тълпите в града достигат до 5-6 милиона души. Вече бяхме преживели доста нападения две от които от засада срещу български и полски ескорти ,където имахме пострадали бойци и преводача "Славей". Опасността от засади си бе реална заплаха и това може би бе единственото, което ни плашеше. Страхът от неизвестното, който даваше и името "Враг без лице", беше най-големия ни враг. Трябваше да се справим и с Него. Да помислим за сигурността и обезопасяването на техниката. По бронираните колесни машини се направиха подобрения, даващи устойчивост при стрелба с ръчни противотанкови гранати, чиято цел бе да взриви изстрелите преди техния допир с машината. Обезопасяването бе важна част от нашата сигурност, тъй като знаехме че самото ни предвижване е мястото където сме най-уязвими. Сигурността и обезопасяването на базата бе отдавнашен приоритет и тя беше пре оборудвана. Бяха наслагани Аляски*, Хеско* и бетонни укрития против мини, но най-съществено си беше осигуряването на техниката. Отдавна вече беше преустановено движението с руските джипове УАЗ. Предвижвахме се със Шевролети,тъй като тяхната бързина и маневреност даваха предимство и възможност за бързото напускане на горещите места. Остана опасността от мини и в Sity Hol, българския батальон трябваше да помисли за безопасността на войската си там,и да осигури тяхната защита. Бяха планирани укрития и за това. Ясно се бяха запечатали в съзнанието ни атентатите от "Ашура”*. Бомбите които се взривиха всред тълпата поклонници, ни даваше да видим, че желанието на групировките и на бунтовниците е да се дестабилизира града и страната. С особено внимание наблюдавахме развитието на "Арбаин". Усилваше се и анти-коалиционната пропаганда, тъй като се хвърляха доста обвинения и срещу Коалиционните сили /КС/. Така стъпка по стъпка напрежението прерасна в бунт и на 3-ти срещу 4-ти април 2004 година врага без лице се хвърли в яростни нападения срещу КС из цял Ирак. Положението накара батальона да съкрати до минимум излизанията из града и задачите му се съсредоточиха до охрана на базата и Sity Hol . Сегашен приоритет вече беше осигуряването на смяната с бойците носещи дежурствата, които от съображения за сигурност понякога надхвърлят или съкращават времето на дежурство и пребиваването там. Виждайки че с явни нападения врага няма успех,той промени тактиката си като премина отново към предишното си положение- Неизвестността. Когато се наложеше дежурството да продължи повече от това което е нужно, новината се посрещаше с разбиране и всеки от нас знаеше че ние сме там за да изпълним дълга си, и всяка поставена нам задача. Ежедневието ни бе запълнено и навика който се бе изградил в нас ни караше да се чувстваме не комфортно когато се налагаше да се задържим в базата повече от 24-часа . Войник означаваше да даваш сигурност където и да се намираш. Войник за нас бе да се гордееш с това което си. Изпълнението на задачите ставаше все по-трудно и по-трудно. Вече се изразходваха доста повече нерви и усилия за да се изпълни една задача която във времето си бе в доста по съкратен вариант. Така се изпълняваха и задачите на 23-ти Април 2004 година, паметна дата която се е загнездила дълбоко в съзнанията на доста от нас и родителите ни. Глава 223-ТИ АПРИЛ 2004 ГОДИНА Вълците очакваха с нетърпение смяната която трябваше да пристигне всеки момент. Всеки офицер,сержант и войник знае че когато си в края на изпълнението на дежурството силите са на изчерпване, и е нужно усилие за да бъдат внимателни охранявайки своята зона за отговорност до окончателното пребиране. Всеки остава с мисълта за почивка и усещането на мекото легло .Как ухаят завивките след баня и как ще чуе гласът на любимата си или може би ще напише писмо. Времето минава,часът в който застъпихме мина преди часове,но защо се бави…. Смяната престига, и в момента на влизане в Sity Hol се чуват радостни възгласи които малко или много дават насърчение от добре свършената работа и предстоящата почивка. Трябваше обаче да се изчака свършването на още една не по-маловажна задача.Трябваше да бъдат поставени Инженерните укрития чиято цел е да осигури изпълнението на дежурствата. Времето не бърза особено, и обстановката малко или много започва да се изнервя. Всяко едно забавяне е предпоставка на противника да се организира и да поднесе своята изненада. Сега вече работата е свършена и трябва да се направят промени и в подредбата на ескорта за пребиране. “Зулу” вече заеха сдадените от нас позиции и сме готови. Кранът и транспортните ЗИЛ-ове донесли съоръженията трябваше да бъдат ескортирани и да се включат в състава на колоната. Задачата е изпълнена и подредбата на машини започва. Пристига иракски полицай който свежда информация, че бунтовници целят да унищожат бронирана машина. “Вълк” издава заповед на “Вълк-1” да бъде променен маршрута за прибиране и да бъде подбран обиколен маршрут с цел да бъде избегнат сблъсък с бунтовниците Схема – Подбран маршрут за прибиране
Маршрута е подбран , доклада изпълнен и колоната потегля за прибиране като избира посока запад. Решено е да бъде пропуснато първото кръгово кръстовище и на второто кръгово колоната да се отправи в посока югозапад, като целта е да се мине за по-сигурно покрай база “Джулиет” в която са настанени полски военнослужещи. Военната колона бе подредена в следния ред: - Ескортиращ шевролет с бойна група и старши “Вълк-1”
 Така подредена колоната напусна и се отправи в посока запад като достигна второто кръгово кръстовище и започва последователното преминаване на машините. Почти преминала по-голямата част от машините, и в момента в който верижните машини навлизат в кръговото кръстовище, успоредно с първата верижна машина се осъществява мощна експлозия която успява да изтласка първата верижна машина на метри в страни и заковава втората на място в резултат на получената ударна вълна. /Виж Фиг.3/
 В същия момент в укрепения ЗИЛ с военнослужещи се врязва изстрел РПГ който не успява да се взриви поради малкото разстояние и се загнездва на сантиметри от десния резервоар на машината./Виж стр. 9/ Осъзната е засада и следва доклад и заповед за незабавното изнасяне от горещата точка.Всички са на крак и QRF-а вдигнат в бойна готовност. Моментално след взрива във въздуха се вдигат огромни плоскости от бетон и камъни. Последния управляван от “Вълк-2” шевролет се изнася буквално под масата бетон и се спасява като по чудо тъй-като ударната вълна е поета от втората верижна машина управлявана от “Вълк-4”. Изнасянето от горещата точка вече е започнало и когато “Вълк-2” докладва на ”Вълк” че нито една от верижните машини не следва колоната. Следва моментална заповед и доклад на “Вълк” за връщането на двата бойни шевролета в помощ на останалите бойни другари, и продължаването на останалите в посока базата. На разстояние около 200 метра посока юг бе дислоцирана второстепенна засада с леко стрелково оръжие която вече веднъж премината сега трябваше да се премине отново. Шевролетите се завъртяха в обратна посока като откриха незабавен Огън към мястото на засада 2 . Преминаването мина успешно и се отправихме отново към кръговото кръстовище всяващо ужаса от атаката. Двете колесни машини преминаха за втори път мястото и се отзоваха на помощта от която колегите ни имаха нужда. Сега вече предстоеше въпрос на установяване на причината поради която верижните машини бяха останали на място и бяха отговорили на огъня. Установено бе, че първата верижна машина бе блокирала и завиването и бе невъзможно,а втората бе осигурила евакуацията на авариралия екипаж и бяха заели кръгова отбрана.Сега пред нас оставаше задачата да отразим засадата и да се разреши дилемата дали машината да бъде унищожена или извлечена от горещото място. Войниците заеха местата си и започна отразяването .Чуха се няколко допълнителни изстрела от РПГ като едното от тях се вряза в поставен на стълб трафо-пост от който започна изтичане на масло. В момента на водене на стрелбата забелязахме към нас да се приближава и укрепения ЗИЛ с останалите тежко въоръжени бойни другари,които моментално заеха местата си. Времето не се усещаше в този момент а и никой нямаше намерение да си поглежда часовника. Бяхме ударени и сега всеки изпълняваше задачата си по охрана на всички периметри на мястото на което се намирахме.Установиха се почти всички места от които се стреляше и се наложи някои от военнослужещите да атакуват близките нам къщи и да отразят противника който се намираше на някои от покривите. В отсрещното платно се виждаха коли чиито шофьори липсваха.Някои лежаха мъртви на земята. Противника не признава цивилни или военни. Най-малкото нещо от което Той се интересува е кой къде е попаднал. Има ли жени и деца или не?Той не се подчинява на правила и не се старае да убива хуманно. Използва методи идентични с тези на терористите. Ние сме натрапници и сега бяхме тяхна цел. Един ден в учебниците им по история може би ще влязат като съпротивително движение или герои,но за нас такива не съществуват.Няма герой, който да се крие зад религиозни убеждения и отнема живота на цивилни жени и деца. Тероризма не признава хуманност,и те се отъждествяват с Него
радост бързо изсъхна от лицата ни виждайки че те не са нашата помощ обръщайки обратно и напускайки бързо горещите сражения. Радостта се върна моментално след като на мястото пристигна и QRF-a в състав от два БРДМ-а, и два бойни шевролета предвождани от “Изгрев” . Нямаше много време за разставяне, и помощта веднага се включи в отразяването на атаката. Случи се така че в момент в който “Изгрев” разставяше своите подчинени, картечаря на първия ескортиращ шевролет забеляза бунтовник с гранатомет който се канеше да произведе изстрел срещу машините на “Изгрев”,и моментално отрази опасността. Секунди след това на покрива от който висеше опасността, трупа на врага вече липсваше,което потвърждаваше тезата че в Ирак убити има,но трупове не. Прибирането на убитите от страна на местните е навик който дори бунтовниците следваха.От укрепения ЗИЛ към мен се приближи старшина Ангел Щранков който разпита за останалата в безпомощност верижна машина,и се запъти в същата посока. От първия шевролет се чуха викове които зовяха за нужда от помощ на пострадал нам другар. Моментално джипа се отправи към мястото където бе покосения другар /който до последния момент по-голямата част от Вълците включително и техния командир не знаеха за Него/. В същия този момент старшина Щранков се промъква до авариралата машина .Успява да я подкара и всички моментално започваме изнасяне. Ескортиращия шевролет със старши “Вълк-1” вече е започнал изнасянето и се е отправил към база “Джулиет” която е сравнително по-близо и също е вдигната в Бойна готовност. Първия ескортиращ шевролет карайки ранения ст.сержант се насочва с висока скорост към база “Джулиет” надявайки се да помогнат,но разочарованието отново е на преден план след като полските войници не разпознават българските другари и откриват огън по тях. Българските момчета са принудени да вдигнат ръцете и оръжието си във въздуха за да успеят да се доближат. Машините са започнали евакуацията като БРДМ-ите осигуряват прикритие на шевролетите заставайки между тях и второстепенната леко-стрелкова засада. Машините се запътват към базата си ,и забелязваме как български автомобил е в пламъци. По станцията “Лидер” разпитва за името и състоянието на ранения военнослужещ. “Вълк” докладва че ранения е “Вълк-4”, който при взрива е получил повърхностна рана в областта на долната устна и не е сериозно. В същия момент се получава и доклад от “Вълк-1” че ранения е ст.сержант Димитров и е ранен тежко в областта на главата и в момента се откарва до база “Джулиет”. Сами по себе си фактите говорят че случката с ранения военнослужещ е изненада за повечето нас. Машините се прибират в Базата и забелязваме че всички са в готовност да помогнат с каквото могат. Оперативния лекарски екип е готов да посрещне ранения и всички са наясно какво е сполетяло “Вълците”. Прибирайки се на никой не му се говори. Минути след това отчитаме факта че сме били около 40-45 минути в сражение време което не се измерва с часове или минути а с напрежение и героизъм. Напрежението не свършва с прибирането в базата ни, а остава до получаването на новините за ранения ни другар. Сапьорното отделение сега има за цел да изпразни резервоарите на ударения камион,и да извади не взривения РПГ-изстрел. Работата е свършена и удивлението е огромно след като всички констатирахме че стрелбата по нас е с БЪЛГАРСКИ оръжия .
задълженията си. “Утре на неговото място може да съм аз” това са думите които не излизат от главата на войните. Сега е време всеки да се обади на близките си и да съобщи че е жив и здрав и да им даде спокойствие. Всеки се старае да разсее себе си с различни дейности понеже сладкия сън който толкоз чакахме вече е побягнал от нас. Затваряш очи и преживяваш всичко от начало. Колко ли време се изисква за да поутихне…?
БМП № В-065222 които спряха и започнаха престрелка за да спасят колегите си от авариралото БМП № В-065217 докато се върне помощта. Ефрейторите Антон Колев и Костадин Попов които аварираха с се включиха първи в охраната на първото. Никой не награди редник Здравко Янков за това че откара ранения и по-късно починал Ст.серж. Димитров. Никой не награди и Ст. Сержант Генади Тодоров за героизма. Никой не награди Лейтенант Иван Желязков Петров че съумя да отрази атаката и ни върна живи. Не наградиха и всички останали участвали в охраната на машините и участвали засадата. Колкото до QRF-а нямам знанията поради факта че не сме от едно и също подразделение. Наградиха мен Серж. Ненчо Кичуков с нож който не мога да поделя с войниците си. Някой четейки книгата сега,ще се почувства гузен.Някой може би ще оборва това което съм написал,но всички тези хора ще извършат това защото ще са гузни и се чувстват виновни. За вас “Вълци” написах тази книга. Всички вие се представихте блестящо. За мен бе голяма чест че служех с вас. За вас не е достатъчен кръст за храброст. Нито орден стара планина. За вас нека четат всички българи и радостта на близките ви че се прибрахте живи. 
ЛЕГЕНДА
Армията на Махди - Представлява гупа превърженици на Муктада Садр готова по всяко време да се сформира и отзове където е нужно Желон - Прът с разграфени линии,който се използва предимно в артилерията за определяне на разстоянието и посоката до целта ICDC /Iraqi Civil Defense Corps/- Батальон от иракски кадрови войници обучавани от КС за намеса в ситуации Арбаин- В превод означава 40. Празнува се 40 дни след "Ашура" Ашура- Празник-поклонение кам Имам Хусейн, племенник на пророк Мохамед. Обичаят им включва самобичуване с вериги и самонараняване с мечове,като по този начин показват съчувствие и съпричастност с мъчението на мъченикът. Hesco - Армиран с метални пръти чувал,който се пълни с пясък и се използва за преграждане или заграждения Аляска - Бетонна преграда,която се поставя с помоща на кран директно върху път, с цел преграждането му Вълк - Позивна която използва взводен командир ,както и по долу изброените Зулу Стена Изгрев В тази книга трябва достойно да заемт мястото си имената на хората които участваха в геройските събития като бъдат подплатени със специална благодарност. Званията на военнослужещите съответстват за времето в което се случиха събитията  Каталог: 2008 2008 -> В. Б. І. Историческо предисловие 2008 -> Що е наркотик? 2008 -> Списък на училищата, които имат ученици с ниски резултати от външно оценяване след 5 клас по съответните предмети 2008 -> Съобщение за членовете на еп 2008 -> Tinctura Valerianae 2008 -> Насочени проверк 2008 -> Betaloc Zoc 2008 -> Движи се и победи есен 2008 2008 -> Решения на задачите за подготовка за състезание Изтегляне 145.62 Kb. Сподели с приятели:
|
Sity Hol
