Страници от дневника, воден от петър панайотов по време на третата национална експедиция

СЕПТЕМВРИ – НОЕМВРИ 1989 г.

Около 2.00 часа излизам от палатката да си сложа котките. Дълго време не успявам. Другите и те се мотат вътре със същата работа. Най-после около 3.00 часа тръгваме обвързани към върха – Огнян, Милен, аз и Люси. Милен е отпред с челник. Траверсираме наляво към кулоара. Траверсирането е неприятно. След около 40 минути Милен се връща – мръзнат му краката. Ние продължаваме наляво и след това нагоре. Вървя отпред. Кулоарът е „бетон“. Отвреме–навреме вървя със затворени очи. Много е студено. Не след дълго започват да ми мръзнат краката.

Около 7.00 часа пред нас е финалният гребен, огрян от слънцето. Но ние сме на сянка. Струва ми се, че бързо ще стигнем, но в подножието му сме чак около 9.00 часа. Отдавна не си чувствам ходилата. Целият ме тресе. Изчаквам Огнян и той ми дава един аспирин и чаша шоколад, който е много гаден. Аз съм го правил още на лагер 3.

Тръгвам нагоре по снежния склон. Люси излиза наляво на ръба да постави барелеф на Людмил Янков. Ние с Огнян продължаваме нагоре и надясно по ръба. Около 11.00 часа сме на

8 091 м – АНАПУРНА. Времето е слънчево. Гледката е незабравима, а и вятърът сякаш поутихва заради нас. Правим снимки на всички страни. На ръба намирам следи от котки, които излизат от Южната стена. Снимам и нея в профил – един внушителен слънчев жълт ръб.

Най-накрая, може би близо след час, решаваме да слизаме. Долу при багажа за последен път говоря с Огнян. Нагоре носи раницата с трите термоса и надолу я носи и с въжето. Тръгвам надолу. След малко срещам Милен, който е тръгнал за върха. Часът е 13.30. Пита ме колко има до върха, казвам му – 3 часа и половина. След няколко думи се разделяме - завинаги.

Продължавам надолу, след това траверсирам наляво и когато трябва да съм в лагер 4, се оказва, че него го няма. Загубил съм се. Почвам да се лутам. Страх ме е. Без малко да потъна в една цепнатина. Изведнъж откривам следи от котки и тръгвам по тях. Не след дълго виждам палатка и човек. Оказва се, че това е лагер 4 и Люси. Продължаваме надолу заедно.

В лагер 3 Коци, Динко и Пламен ни дават топла вода. Продължаваме надолу по парапетите. Долу на платото ме посрещат Тотко и Господин и след малко Бай Стамен с компот. Тошо и Господин търсят нещо в кулоара вляво от Холандското ребро.