Страсбург, 3 януари 2000 г
Изтегляне 382.95 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Въведение
- Полиция
- Съдилища и затвори
Страсбург, 3 януари 2000 г. БЯЛА КНИГА Относно защитата на човешките права и достойнство на лицата, страдащи от психични разстройства и специално тези, които са настанени в психиатрични заведения по принудителен ред. ВъведениеНа 22 февруари 1983г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа утвърди Препоръка N: R (83)2 до страните-членки относно защитата на лицата, страдащи от психични разстройства, които са настанени на лечение по принудителен ред.* На 12 април 1994г. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа прие Препоръка N: 1235 (1994) относно психиатрията и човешките права, с която покани Комитетът на министрите да приеме своя нова препоръка, основана на правилата посочени в Препоръка 1235 (Виж приложението ** Следвайки препоръката на Парламентарната асамблея, Комитетът на министрите създаде Работна група по психиатрия и човешки права (Working Party on Psychiatry and Human Rights, CDBI-PH), който е подчинен на Специалния комитет по биоетика (Steering Committee on Bioethics, CDBI). В заявените намерения на Работната група по психиатрия и човешки права (CDBI-PH) се чете следното: "В съответствие с пълномощията на Специалния комитет по биоетика и в светлината на Препоръката на Комитета на министрите N: R (83)2, както и на Препоръка 1235 (1994) на Парламентарната асамблея Работната група ще разработи насоки, които да бъдат включени в нов правен инструмент на Съвета на Европа. Целта този документ е да осигури защита на човешките права и достойнството на лицата страдащи от психични разстройства и специално тези, които са настанени по принудителен ред, включително и тяхното право на подходящо лечение.". В течение на своята работа CDBI-PH постоянно си припомняше необходимостта от защита на човешките права на лицата, настанени в психиатрични заведения, които в миналото често са били нарушавани. В този контекст СDBI-PH беше задължена да отчита, inter alia, разпоредбите на член 5, параграф 4 от Европейската конвенция за човешки права, съгласно която: "Всеки, който е лишен от свобода чрез арест или задържане има право да заведе дело, чрез което да поиска от съда да се произнесе в кратък срок за законосъобразността на задържането му и незабавно да разпореди освобождаването му, ако не е законно." При обсъжданията на въпросите на принудителното настаняване и лечение, CDBI-PH също така подчертаваше, че съществуването на независими органи, които наблюдават тези ограничения на свободата, лечителите и другите професионалисти, които са в пряк досег с хората, страдащи от психични разстройства, не са освободени от етичните и законови изисквания. Тези норми трябва неотклонно да присъстват в тяхната работа. Всички психиатри, които са отговорни за вземането на решения, определящи бъдещето на техните пациенти, имат задължението непрекъснато да преразглеждат своите възгледи и прилагания подход в открит диалог, лице в лице, с колегите си, пациентите си и обществото като цяло. CDBI-PH се възползва от ценния опит на Европейския комитет за превенция на изтезанията и нечовешкото и унизително отнасяне и наказание (CPT). По специално, Работната група обмени мнения с първия вице-президент и с един експерт на CPT. По-късно част III-та от 8-мия общ доклад за дейностите на CPT, който обхваща периода от 1 януари до 31 декември 1997г. (document CPT/Inf (98)12), беше посветен на настаняването по принудителен ред в психиатрични заведения. Публикуването на тази "Бяла книга" цели открито обществено обсъждане и изразяване на мнения с оглед изготвянето на насоки, които да бъдат включени в нов правен инструмент на Съвета на Европа. CDBI разреши публикуването на настоящия документ. Съдържанието му сега представя само резултатите от работата на група експерти. Следователно, възгледите, изразени в него в никакъв случай не отразяват крайната позиция на CDBI, на Комитета на министрите на Съвета на Европа или на страните-членки. Съветът на Европа пряко ще се консултира с организациите, представени на европейско равнище, относно настоящия документ. От своя страна, властите във всяка страна ще организират консултации на национално ниво. * * *
1. Приложно поле на новия правен инструмент; 2. Категории, които включва понятието психично разстройство; 3. Критерии за принудително настаняване в психиатрично заведение и за принудително лечение; 4. Процедурите за вземане на решение за принудително настаняване и принудително лечение; 5. Процедури за принудително настаняване и лечение в случаи на спешност; 6. Специфични изисквания за лечение по принуда; 7. Специални методи на лечение; 8. Принудително настаняване и лечение на непълнолетни; 9. Участие на полицията, съда и системата на затворите в принудителното настаняване и лечение; 10. Научни изследвания при лица страдащи от психиатрични разстройства, настанени принудително в психиатрични заведения; 11. Човешките права на лицата, страдащи от психични разстройства и специално тези, които са настанени принудително; 12. Дискриминация на лицата страдащи от психични разстройства; 13. Прекратяване на принудителното настаняване и лечение; 14. Преглед за законосъобразност на принудителното настаняване и лечение; 15. Създаване на система и наблюдение на стандартите при прилагането на психиатричното законодателство.
1.2. принудителното настаняване трябва да се прилага само за лечебни цели; 1.3. ако не е по друг начин уредено, новият правен инструмент следва да се прилага при решения за принудително настаняване и лечение както в граждански, така и в криминални случаи. Намирате ли за приемливи и подходящи тези предложения? 2. Категории, които се включват в понятието психично разстройство 2.1. В хода на своята работа, Работната група отбеляза, че дефинициите на психично разстройство, предложени от Световната здравна организация и Американската психиатрична асоциация не определят точни граници на понятието. От това произтече мнението, че психичните разстройства не би следвало да се класифицират с абсолютна точност и терминът "психично разстройство" би следвало да обхваща психичната болест (mental ilness), трайното психично увреждане (mental handicap) и личностовите разстройства (personality disorders), като се има предвид, че в някои страни вместо mental handicap се използва понятието "разстройство в научаването" ("learning disability"). 2.2. По отношение на личностовите разстройства се взе предвид решението на Европейския съд за човешки права по случая "Winterwerp", в която е казано: "...Очевидно член 5.1. не може да бъде тълкуван като разрешение за задържането на дадено лице само поради това, че неговите възгледи или поведение се различават от нормите, които преобладават в определено общество.". 2.3. При все това беше предложено, че принудително настаняване или лечение е подходящо само по отношение на някои типове психични разстройства, напр. при хора страдащи от психоза или тежка невроза, някои типове личностови разстройства и при значителни (трайни) психични увреждания. Хора с трайни психични увреди често проявяват поведение, което е силно агресивно и/или безотговорно. Такова поведение може да бъде или да не бъде свързано с психична болест. В случаи, когато трайна психична увреда е свързана с психична болест, справянето с положението обикновено изисква прилагането на законодателството за принудително настаняване и лечение. Понятието “изразена трайна психична увреда” ("significant mental handicap") ще бъде използвано за описване на такова разстройство. 2.4. Принудително настаняване при никакви обстоятелства не трябва да бъде използвано за политически цели. (Във връзка с това, специално може да се позовем на Препоръка N: R(83)2 на Комитета на министрите до страните-членки, в която се постановява, че "Трудности за приспособяване към морални, социални, политически или други ценности, сами по себе си, не трябва да се считат за психично разстройство". Има ли категории, които трябва да бъдат включени или изключени от понятието "психично разстройство" за целите на психиатричното законодателство? 2.5. Едно алтернативно предложение на употребата на психично разстройство е да се използва понятието липса на психична годност (mental incapacity). При използване на тази категория и решенията ще са основани на годността (способността) на индивида, определена от медицински или други професионалисти, да разбира природата на лечението или хоспитализацията, да прецени ползите от тях, да направи избор и да обяви този избор. Трябва ли концепцията за липсата на психична годност да бъде доразвита за целите на психиатричното законодателство? 3. Критерии за принудително настаняване в психиатрично заведение и за принудително лечение Работната група счита, че лишаването от свобода, което е резултат от принудително настаняване или прилагането на принудително лечение трябва винаги да бъде съпроводено от процедури за защита на правата на засегнатите лица. Допълва се, че трябва да се прави разлика между законовите основания за принудително настаняване и законовите основания за принудително лечение. С други думи, това означава, че принудителното настаняване само по себе си не означава, че пациентът може при всички обстоятелства да бъде лекуван срещу неговата воля, нито, че принудителното лечение следва неизбежно да изисква принудително настаняване. Считате ли, че разграничението между принудително настаняване и лечение е солидно и убедително аргументирано и смислено по съдържание?. Изглежда подходящо да се запази възгледа, че дори ако пациентът е бил приет принудително, предимство има презумцията за неговата компетентност да взема решения относно своето собствено лечение независимо, че липсата на годност да взема решения за своето собствено лечението е бил един от законовите критерии предшестващи настаняването. Редица критерии следва да са налице преди да се осъществи принудителното настаняване или лечение: а) Съществуването на психично разстройство трябва да бъде установено или се изисква оценка, за да се реши дали е налице психично разстройство. Следва ли да бъдат определени основанията за настаняване за оценка при липса на окончателни белези на психично разстройство? Ако е така, как? б) Психичното разстройство трябва да представлява: - сериозна опасност за самото лице (включително за неговото здраве) и/или - сериозна опасност за други лица (при уговорката, че във всички случаи съществува вероятността настаняването или лечението, или и двете, да бъдат полезни за самия индивид). Следва ли предложения за определяне на границите и дефиниране на необходимото равнище на опасност да бъде включено в законодателството? Концепцията за "риск" предпочита ли се пред концепцията за "опасност"? Трябва ли да понятието “полза за засегнатото лице” бъде допълнително определено ? в) Засегнатото лице има психичната годност да даде съгласие, но не се съгласява да бъде настанено или лекувано (лицето има годността да дава съгласие, но категорично отказва или не реагира) или лицето няма психичната годност да даде съгласие и отказва настаняване или лечение (Беше подчертано, че принудително настаняване или лечение би трябвало да бъде използвано в някои специфични случаи. Например когато съгласието на засегнатото лице не е трайно и поради това то може често да променя мнението си относно съгласието за настаняване или лечение). г) Не са налице възможности за предоставяне на пациента подходящо лечение и грижи, които да са по-малко ограничителни в сравнение с принудителното настаняване. В този смисъл се имат предвид алтернативите на настаняването, които могат да включват непосредствен достъп до различни форми на грижи извън институциите (полудневна хоспитализация, дневни сестрински грижи в дома, ефективно психосоциално лечение, социална подкрепа). Страните-членки трябва да осигурят такива мерки, които да създадат алтернативи на настаняването и да бъдат възможно най-достъпни. Като се отчита сериозния характер на тези разпоредби, следва ли в законодателството да се конкретизират някои алтернативи, които да бъдат винаги налице? Ако е така, какви ? Следва ли лишаването от свобода в наказателната система да бъде основана на различни или повече критерии в сравнение с изброените от (а) до (г) по-горе ? 4. Процедури за вземане на решение за принудително настаняване и принудително лечение 4.1. Процедурите описани по-долу се отнасят за обстоятелства, които изключват спешността. Процедурите в случаи на спешност се обсъждат в следващия раздел. 4.2. В хода на обсъжданията Работната група изрази мнението за необходимостта от: - пациентът да бъде изследван от психиатър или лекар, който има необходимия опит и компетентност, специално по отношение на оценка на риска, за да вземе решение за принудително настаняване или продължаване на настаняването или решение за принудително лечение или неговото продължаване. - решението, потвърждаващо принудителното настаняване или лечение, трябва да бъде взето от съответен независим овластен орган. Той следва да основава решението си на медицинска експертиза, която отговаря на валидни и надеждни критерии. 4.3. Работната група обсъди нашироко идеята, която се съдържа в понятието "съответен независим овластен орган". Специално внимание се обърна на Препоръка 1235 (1994) на Парламентарната асамблея, в която се препоръчва решенията за настаняване да бъдат вземани от съдия. Работната група беше осведомена, че в няколко страни-членки това решение може да се взема от тела, различни от съда. Отбеляза се, че в прецедентното право на Европейския съд за човешки права никога не е постановявано изискване първоначалното решение за настаняване да бъде вземано от съд или подобно на съд тяло (орган подобен на съд). Становището на Работната група е, че същественият въпрос е независимостта на органа или тялото, което взема решение за настаняване. Тази независимост би трябвало да се гарантира от факта, че е власт (овластен орган) различна от властовия орган, който е предложил мерките и чрез факта, че решенията й са суверенни, така че не могат да се повлияват от разпореждания от какъвто и да е източник. Беше отбелязано също, че в някои страни съответният орган може да бъде лекар овластен да взема такива решения в психиатричното заведение (например, лекар независим от лекаря, който е предложил настаняването). В други страни - може да бъде социален работник или управител на болница, който работи независимо от лекаря изследвал пациента за целите на принудителното настаняване. Нещо повече, такъв овластен орган би следвало да осигури, че задължително ще се съобразят социалните аспекти на грижите. Какви следва да бъдат характеристиките на “независимия овластен орган“? Кой може по приемлив начин да изпълнява тази роля? 4.4. Основавайки се специално на чл.5, параграф 2 на Европейската конвенция за човешки права и на прецедентното право свързано с тези текстове, експертите считат, че решението за принудително настаняване следва да се взема бързо, да бъде стриктно документирано и да бъде определен срокът на настаняването. Освен това те смятат, че пациентът трябва да бъде осведомяван своевременно, периодично и в съответствие с целите на настаняването. Накрая, в рамките на тази процедура, пациентът следва да има възможността да изрази своите възгледи и мнения по отношение на настаняването и те да бъдат взети предвид от съответния независим орган. 4.5. Когато обсъждаше този въпрос, Работната група изрази възгледа, че принудителното настаняване или лечение следва да бъдат обсъждани със семейството и други лица, близки на пациента и постигна съгласие, че такива консултации следва да се осъществяват само със съгласието на пациента, освен ако съществуват по-общи проблеми, свързани с обществената сигурност. Това означава, че в тези случаи, консултации със семейството и други лица, близки на пациента могат да се направят без неговото съгласие. Освен това, информацията относно основанията за принудителното настаняване или лечение, предназначена за семейството и други лица, близки на пациента, следва да бъде предоставяна не само своевременно, но и по начин, който я прави разбираема от тях. Работната група е наясно обаче, че в редица случаи интересите на членовете на семейството могат да не съвпадат с тези на пациента. Следва ли членовете на семейството винаги да бъдат консултирани относно задържането на пациента или относно неговото принудително лечение? Трябва ли в някои случаи други "близки на пациента" да получат предимство пред членовете на семейството? 4.6. Накрая се прие, че в случай на принудително настаняване или лечение на лице, страдащо от психично разстройство, което има законен представител, посочен от пациента, този представител трябва да бъде осведомен и консултиран. Разбира се, че в горния случай, пациентът, или неговото семейство или приятели ще съобщят на съответния орган за съществуването на такъв представител. По-нататък се отбелязва, че освен в случаите, когато най-добрия интерес на лицето изисква това (напр., когато лицето страда от толкова сериозно психично разстройство, че се нуждае от опекун), помощта на законния представител не трябва да бъде задължителна. 5. Процедури за принудително настаняване и лечение в случаи на спешност. 5.1. Не би било нито разумно нито препоръчително в ситуация на спешност винаги да се очаква решение за принудително настаняване или лечение от овластен орган, напр. когато съществува опасност за лицето и/или за други и тя е непосредствена, а мнението на психиатър не може да бъде получено веднага. Поради това Работната група счита, че в ситуация на спешност принудителното настаняване и лечение може да се приложи без решение на овластения за това орган, но на основание на валидно и надеждно медицинско мнение след медицинско изследване, което е предназначено да прецени необходимостта от настаняване и лечение. Наред с това Работната група подчертава, че спешната процедура не трябва да се използва с цел да се избегне прилагане на обикновените процедури. 5.2. При тези обстоятелства, съответният независим орган трябва вземе формално решение за принудителното настаняване и лечение и да го документира колкото се може по-бързо на основа на валидна и надеждна психиатрична оценка, след като отчете мнението на засегнатото лице. Препоръчва се също така да се приеме, че когато взема своето решение, съответният орган следва отново да се съобрази с другите налични възможности в общността (дневна хоспитализация, социална подкрепа и пр.) имайки предвид евентуалните промени в здравето на пациента, които ще последват настаняването. При уточняване на тази позиция експертите се основаваха в частност на прецедентите при прилагане на Европейската конвенция за човешки права, която не изисква предварително решение от съответния орган в случай на спешност. Наистина Европейският съд за човешки права в решението си от 5 ноември 1981г. по случая Х. с/у Великобритания постановява по специално следното: "...присъдата по случая Winterwerp категорично определя, "случаите на спешност " като изключение на принципа, че даден индивид не трябва да бъде лишаван от свобода независимо от това, че е установено по надежден начин, че е "умопомрачен" (to be of "insound mind")...". Необходими ли са някакви други защити свързани с спешните ситуации? 6. Специфични изисквания за лечение по принуда 6.1. Работната група утвърди като основен принцип, че лечението трябва във всички случаи да бъде прилагано в полза на пациента. Лечението следва винаги да се прилага в отговор на клинично установени симптоми, да има терапевтична цел и вероятност да доведе до истинска клинично измерима полза, а не само ефект върху административното, криминалното, семейното или друго положение на пациента. (Прие се, че е важно да се съобразява социалното положение на засегнатото лице, но бе подчертано, че то не се определя като първостепенно. Следователно лечението не трябва да има друга цел освен справяне със симптомите. Това съответства на приоритета на медицинските потребности пред тези от обществено, семейно или икономическо естество. Беше подчертано също, че ударението трябва да се постави върху терапевтичната цел, а не, вместо това, само върху известни от преди данни за ефикасността на даден лечебен метод. 6.2. Освен това, когато дадено лице е настанено принудително неговата психична годност да даде съгласие следва да бъде оценявана за всяка форма на лечение или всеки лечебен курс, който му предстои. 6.3. Обсъждане с представител на лицето следва да се осъществява, но когато той откаже да даде съгласие за лечение, трябва да има възможност да се достигне до съд или орган с характера на съд, който има властта да зачете или да отмени решението на този представител. 6.4. Работната група изрази също така становището, че писмена схема на принудителното лечение трябва да бъде разработена след обсъждане с пациента (доколкото е възможно), с неговия представител или, ако няма представител, да се представи за решение от независим овластен орган. Тази схема трябва да се преразглежда периодично и да бъде открита за промени във всеки момент след обсъждане с пациента, неговия представител или независим орган, в зависимост от обстоятелствата. В случай, че пациентът не е съгласен с тази схема, той трябва да има възможност за обжалване пред съд или тяло с характер на съд. 6.5. Трябва да се изготвя писмен доклад за всеки курс на принудително лечение, без прилагането на тази процедура да създава прекалена бюрократичност. Лечението следва винаги да се приспособява към потребностите на пациента. По-специално, принудителното лечение трябва винаги да съответства на здравното състояние на пациента и целта му да бъде да се прилагат, във възможната степен, такива лечебни методи, с които пациентът е съгласен. 6.6. Работната група счита, че когато поради ситуация на спешност необходимото съгласие не може да се получи, на основата на съответната разпоредба на Конвенцията за човешките права и биомедицината, всяка интервенция, оценена като медицински необходима, следва да се провежда без отлагане. 6.7. Би било полезно, ако тези, до които е адресиран настоящия документ посочат мерките, които от тяхна гледна точка би следвало да не се включват в концепцията за принудително лечение. Специални лечебни методи 7.1. Тези методи остават свързани с противоречиви оценки. Въпреки, че се достигна до редица предварителни заключения, Работната група би искала да научи мнението на всички, до които е изпратен настоящия документ. 7.2. Изследванията са показали, че електроконвулсивната терапия (ЕКТ) е ефективна в някои случаи на депресивна болест, например. Сега тя се прилага в съчетание с анестезия и мускулни релаксанти; немодифицирана ЕКТ следва да бъде строго забранена. В случаи на тежки депресивни заболявания прилагането й при липса или, по-рядко, против съгласието на пациента може да бъде оправдано поради тежестта на заболяването и липса на ефективни алтернативи. ЕКТ трябва да бъде прилагана винаги в условия, при които напълно се зачита достойнството на пациента. 7.3. За разлика от горното, ефективността на психохирургията не е доказана чрез контролирани по подходящ начин проучвания. Така че, където държавата продължава да разрешава използването й, съгласието на пациента трябва да бъде абсолютно предусловие за това. Нещо повече, решението за използването на психохирургия следва във всеки случай да бъде потвърдено от комитет (комисия), която да не бъде съставена само от експерти-психиатри. Работната група счита, че във всяка страна-членка следва да се определят специални протоколи за прилагането на психохирургия по законодателен път. Доколкото няма ясни доказателства за ефективността от прилагането на психохирургия, страните, които още разрешават нейното използване следва да въведат система за регистриране на цялата информация за всяка проведена операция. Помислено беше също, че е необходимо да бъдем бдителни по отношение използването на хормонални имплантации за промяна на сексуалния нагон. Какви други защити са необходими при прилагането на: а) ЕКТ ? б) Психохирургия ? в) Имплантиране на хормони ? 7.4. Накрая, смята се, че при никакви обстоятелства психохирургията не може да бъде плодотворна при малолетни. Желателно е тези, към които е адресиран този документ да изразят мнението си по този въпрос. 8. Принудително настаняване и лечение на непълнолетни 8.1. По време на обсъжданията, Работната група прие, че защитните мерки за непълнолетните следва да бъдат по-строги от тези за възрастните. Основанията и гаранциите свързани с настаняването и лечението на възрастните трябва да се прилагат поне в същата степен и при непълнолетните. 8.2. Непълнолетните може да не бъдат способни да защитят своите собствени интереси, поради което във всички случаи трябва да е налице помощта на представител още от началото на процедурата. Такова представителство не следва непременно да бъде изпълнявано от адвокат, а например - от член на семейството, (като се осигури да няма конфликт на интересите с непълнолетния) или от социален работник. 8.3. Освен това, на основа на съответната разпоредба на Конвенцията за човешките права и биомедицината, относно съгласието за лечение на непълнолетни, Работната група смята, че мнението на непълнолетния трябва да бъде съобразявано като фактор с решаващо значение, който нараства пропорционално на възрастта и степента на неговата зрялост. 8.4. Би следвало да се обръща специално внимание на жилищните условия на непълнолетните, които са обект на принудително настаняване и те следва да се лекуват и пребивават в отделни помещения от тези предназначени за възрастните, освен ако това е в противоречие с интереса на самия непълнолетен. Например, най-добрият интерес на един "по-възрастен" непълнолетен би могло да бъде да пребивава в отделение за възрастни, но близо до дома му, което позволява връзки със семейството, вместо в педиатрично отделение, отдалечено от дома му. Освен това Работната група смята, че новият правен инструмент, който ще се изготви, следва да уточни, че всеки непълнолетен, който страда от психично разстройство и е настанен принудително за лечение в психиатрично заведение трябва да има правото на публично обучение. По специално, всеки непълнолетен следва да бъде оценяван индивидуално и да получава, ако е възможно, обучение и подготовка по индивидуална програма, като се разбира, че учението му ще бъде организирано от подходящи учебни заведения при консултации и ръководство на психиатрично заведение. Необходимостта от реинтеграция на непълнолетните в общата училищна система трябва да бъде съобразявано винаги и да става колкото е възможно по-бързо. Има ли други въпроси или коментари по отношение на принудителното настаняване и лечение на непълнолетни? 9. Участие на полицията, съдилищата и системата на затворите в принудителното настаняване и лечение. 1. В хода на работата си Работната група прие за необходимо да включи в документа, който се подготвя, редица разпоредби специфично предназначени за въпросите свързани с принудителното настаняване и лечение, тогава когато в това са включени полицията, съдилищата и системата на затворите. По време на обсъжданията на тази тема беше отдадено особено значение на възгледите изразени от Европейския комитет за предпазване от изтезания и нечовешко или унизително отнасяне и наказание (CPT), който е овластен по силата на Европейската конвенция за превенция на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне и наказание от 1987г. за направи поредица от посещения на местата, в които хора са лишавани от свобода и специално - затвори и психиатрични заведения, в държавите, които са страни по Конвенцията. Полиция9.2. Работната група е на мнение, че полицията е гарант за зачитане на сигурността на отделните личности и на обществения ред. Тя трябва да има властта, по силата на националния закон, да се намесва в случаи, при които поведението на лице с психично разстройство или такова, което по достатъчно разумен начин се предполага, че има психично разстройство, представлява сериозна опасност за самия себе си или за други. Интервенцията може да включва арест или затваряне в специални помещения в съгласие с националния закон. 9.3. Освен това се заявява, че полицията трябва да координира своите интервенции с други служби (медицински и социални, както публични, така и частни) с оглед зачитане достойнството на лицата, към които са насочени. Това следва да се осъществява във възможно най-голяма степен със сътрудничеството и съгласието на засегнатото лице. Когато арестът е необходим, той трябва да се извършва при зачитане достойнството на засегнатото лице. Вниманието на служителите, които извършват арести, следва да се насочи към ранимостта на лицата, страдащи от психични разстройства, по време на полицейско разследване и задържане в полицейски участък. Когато такъв арест се наложи трябва незабавно да се осигури медицинско изследване на най-подходящото място - на мястото на инцидента, в болница или в полицейски участък. При медицинския преглед трябва да се реши дали лицето се нуждае от психиатрична помощ и ако е така – да се осигури медицинска или психиатрична оценка. Лекарят трябва да определи дали е безопасно лицето да остане в полицейския участък и дали се нуждае от специализирана психиатрична помощ. Ако има подозрение за извършено правонарушение, справянето със случая следва да стане бързо, при съобразяване с чл.5, ал.3 от Европейската конвенция за човешките права. В такъв случай, медицинското изследване следва да включва оценка на годността на лицето да отговаря на въпроси, които ще се повдигнат по време на разследването, съгласно разпоредбите на чл. 5 от същата Конвенция и специално с алинея 2, която предвижда всеки задържан ще бъде незабавно информиран на език, който разбира, за причините за ареста и обвиненията срещу него. 9.4. Освен това CDBI-PH изразява схващането, че може да се изисква от полицията, в рамките на общата й мисия, т.е. гарант на зачитането сигурността на личността и на обществения ред, да конвоира или връща пациенти в болница или друго заведение за грижи, когато те са обект на принудително задържане. 9.5. Накрая се заявява, че трябва да бъде предвидено подходящо обучение за служителите на полицията, за да оценяват и се справят със случаи, при които има замесени лица, страдащи от психични разстройства. Тази подготовка следва да се провежда с консултациите на местните здравни служби и да включва основи насоки за разпознаване и справяне с лица, за които има съмнение, че имат психично разстройство, като се съобразяват съответните законови разпоредби. Съдилища и затвори9.6. CDBI-PH е изразила мнението, че критериите, които се прилагат в наказателния закон следва да са същите като тези в гражданския закон, със следните изключения: - Съгласие може да бъде дадено от дадено лице за настаняване или лечение, но въпреки това съдът може да наложи настаняване или лечение; - Могат да се създадат ограничения за прекратяването на настаняването или лечението от психиатър, който служебно отговаря за грижите за лицето и/или от овластен независим орган, разбирани по начина по който, в рамките на гражданския закон, се прекратява настаняването или лечението, когато критериите за прилагането на тези мерки не са вече налице. Освен това лицето може да поиска разглеждане на законността на неговото настаняване или лечението и преразглеждане следва да се осъществи ex officio, когато не е поискано. 9.7. Работната група поддържа също, че съдилища или подобни на съд тела би следвало да имат възможността да присъждат настаняване (в подходящо от медицинска гледна точка място) и/или лечение или изписване, с или без други условия, на основата на експертно мнение. 9.8. CDBI-PH приема, че при своите решения съдът следва да се съобразява с факта, че лицата с психични разстройства трябва да се третират в места приемливи от медицинска гледна точка. Освен това преместването от затвор в болница следва да се осъществява, когато е налице необходимост от оценка или лечение. 9.9. Отбелязва се също, че хората с психични разстройства могат да се лекуват в общността, в нормални затвори или в психиатрични заведения, както граждански, така и с повишена сигурност (извън затвора или в специализирани затворнически отделения, които са обект на Препоръка N:R (98)7 на Комитета на министрите до страните - членки относно етичните и организационни аспекти на здравните грижи в затвора. Показанията за лечение в различни условия включват тежестта на психичното разстройство или неговата лечимост. Зависимост от вещества (към алкохол или наркотични вещества) или личностово разстройство могат да се приемат за лечими във всяко от посочените по-горе заведения, но това ще зависи от психиатричното експертно мнение дадено след изследване на засегнатия индивид. Затворникът (или негов законен представител), който смята,че лечението и грижите предоставени му в затвора не съответстват на неговото състояние или състоянието му е несъвместимо със средата ще има възможността да поиска експертно мнение относно състоянието си. Следва да бъде налична ефективна система за обжалване, в случай,че превеждането му се откаже. 9.10. Работната група приема, че в затворническите лечебни заведения медицинската тайна трябва да бъде гарантирана и зачитана със същата твърдост както спрямо общата популация. Също така се поддържа, че затворите не трябва да бъдат овластени да приемат хора, които са обект на принудително настаняване или лечение по силата на психиатричното законодателство, освен там където съществуват специално одобрени болнични отделения. Когато такива отделения съществуват в затвор, за тяхната регистрация и наблюдение следва да отговаря национален контролен орган. Такива отделения трябва да бъдат разположени в обособени помещения на затвора и да не бъдат под прякото управление на затворническите власти. 9.11. Накрая, CDBI-PH изразява становището, че страните - членки трябва да осигурят достатъчно средства, за да създадат в редица болнични заведения сектори с подходящо ниво на сигурност, както и базирани в общността съдебно-психиатрични служби. Във връзка с това се подчертава, че в редица страни има хора с психични разстройства, които се нуждаят от лечение в болница, но се задържат в затворите. Сред причините да не се превеждат може да се посочи това, че не се разпознават сред популацията в затворите, както и недостатъчните или неподходящи мерки за сигурност в болничните заведения или неохотността на местните психиатрични служби да ги приемат. Освен това Работната група поддържа, че страните-членки трябва да създадат механизми, чрез които да преодолеят тези ограничения на индивидуалните човешки права. Има ли други специални съображения, които Работната група трябва да посочи за начина, по който полицията, съдилищата и затворите се справят с хората с психични разстройства? 10. Изследвания върху лица с психични разстройства, които са настанени по принудителен ред в психиатрични заведения Работната група по биомедицински изследвания на Временния комитет по биоетика подготвя проект за Протокол към Конвенцията за човешки права и биомедицина по въпроса за биомедицинските изследвания, който между другото ще съдържа становища относно проблема за изследвания върху хора, които са лишени от свобода. Работната група по психиатрия и човешки права ще следи предложенията на тази работна група и ще проучи предложения текст по въпроса за изследвания върху лица, които са лишени от свободата си. 11. Човешки права на лицата, страдащи от психични разстройства и по-специално настанените за лечение по принудителен ред 11.1. Работната група поддържа становището, че всяко лице, което страда от психично разстройство запазва тези граждански и политически права, по отношение на които има годността да взема решения; В допълнение на това, според експертите когато пациентът няма годността да взема решения, трябва да се създадат съответни разпоредби, които да осигуряват уреждането на неговите работи с оглед на най-добрия му интерес. Освен това, всеки, който страда от психично разстройство трябва да има правото, във възможната степен, да живее и работи в обществото (по-специално - такова лице не следва автоматично да бъде лишавано от правото да гласува или да прави завещание, както и винаги когато е възможно да влиза в законно валидни взаимоотношения във всекидневния живот). Има ли други съображения, които да се вземат предвид относно гражданските и политически права на лицата, които страдат от психични разстройства? 11.2. Условията на живот за лицата с психични разстройства в психиатричните заведения следва да бъдат колкото се може по-близки до нормалния живот на хора със сходна възраст и култура, като се съобразяват с здравното състояние и разпоредбите на националния закон. По специално трябва да включват възможности за трудова рехабилитация, за да благоприятстват реинтеграцията в общността. Вниманието следва да се насочи към редица фактори, които могат да повлияят положително терапевтичната среда в психиатричните заведения, в които са настанени пациенти по принудителен ред, например: достатъчно жизнено пространство за всеки пациент, подходящо осветление, отопление и вентилация; осигуряване на болнични легла с табли, гардероби и индивидуално облекло; избягване на големи спални помещения, за да не се лишават пациентите от правото на уединение и лична сфера. 11.3. Работната група счита също, че пациентът трябва да бъде преведен в отделение с по-малко ограничения, толкова по-бързо колкото здравното му състояние позволява. 11.4. Освен това, лечението и грижите на пациента, трябва да бъдат основани на индивидуален лечебен план, обсъден с него, преразглеждан периодично и променян, когато е необходимо, както и да се осъществява от добре квалифициран персонал (квалификацията на персонала следва да бъде регистрирана от съответните професионални тела и от самия персонал и всеки да участва в програми, които осигуряват непрекъснатото му професионално развитие). Извън особено изключителни случаи, например в интерес на обществената сигурност или както се постигна съгласие за целите на медицински изследвания (виж по-горе т.10), информацията за здравето на пациента, включително медицински данни, трябва да се пазят в строга тайна. (Във връзка с това се препраща към чл.8 от Европейската конвенция за човешки права, която прогласява зачитането на личния живот на хората, към чл. 10 от Конвенцията за човешките права и биомедицината, в който се заявява: "Всеки има правото на неприкосновеност на личния си живот във връзка с информация за своето здраве", както и към Приложението на Препоръка N:R(97)5 на Комитета на министрите до страните - членки относно защитата на медицинските данни и специално принцип 3 и 7). Също така се пояснява, че като се отчитат посочените по-горе инструменти, съответна информация за здравето на пациента, включително медицински данни, биха могли да бъдат предоставени на лекари или съответен здравен или социален работник, по тяхно искане. 11.5. Работната група проучи също така въпроса за прилагането на физически ограничения и изолация. Счита се, че използването за КРАТЪК ПЕРИОД на физически ограничения и изолация трябва да бъдат задължително съотнесени към ползите и произтичащите от тях рискове. При това следва да се осигури провеждане на специална подготовка на персонала в техниките на прилагане на физически ограничения. Подчертава се, че мерките при насилие и буйство на пациент трябва да се градират като се предприемат опити за справяне с вербални средства, след това, при необходимост - ръчно овладяване и само като крайно средство - механично обездвижване. Подчертава се също, че физически ограничения трябва да се използват винаги в рамките на лечебния процес. С други думи, когато се използват физически ограничения, те следва да се разглеждат като част от лечението. 11.6. Освен това се поддържа схващането, че изолацията и механичните и други средства за ограничение за продължителен период трябва да бъдат крайна мярка и прилагани само в изключителни случаи когато няма други средства за справяне с положението. Нещо повече, такива мерки следва да се използват само с изричното нареждане или под наблюдението на лекар или лекарят веднага да бъде осведомен и да утвърди прилагането им. Причините и продължителността на тези мерки следва да се отбелязват в специален регистър и в медицинската документация на пациента. Какви гаранции следва да се предвидят за контрол на ограниченията или изолацията на пациенти? 11.7. Работната група проучи и въпроса за временно или трайно прекъсване на способността за възпроизводство и прие, че този проблем също следва да бъде засегнат в подготвяния правен документ. Би било подходящо Препоръката да прогласи, че трайно прекратяване на способността за възпроизводство при даден индивид без неговото съгласие не трябва да се допуска, освен в най-изключителни случаи. Нещо повече, прекратяването на годността за възпроизводство следва да се прилага винаги с оглед най-добрия интерес на засегнатата личност. С други думи, клиничната цел на тази интервенция винаги трябва да бъде предпазване на засегнатото лице. Следователно необходимо е да се уточни, че единствено фактът за наличие на психично разстройство у дадено лице не е достатъчно основание, за да се предизвика трайно прекратяване на неговата способност за възпроизводство. Когато възникне въпрос за трайно прекратяване на възпроизводителната способност на даден индивид, той трябва да се постави за решение пред съд или орган с качества на съд. Има ли изключителни обстоятелства, при които би следвало да се разрешава трайното прекратяване на възпроизводителната способност у лица с психични разстройства? Ако има, какви са тези обстоятелства? Следва ли да се уточнят извънредните обстоятелства, при които трайното прекратяване на репродуктивната способност би се считало допустимо? Какви гаранции трябва да съществуват, за да гарантира, че трайното прекратяване на репродуктивните способности ще се прилага само при изключителни обстоятелства? 11.8. Работната група изказа мнението, че не може да бъде ограничавано правото на лице с психично разстройство, което е настанено по принудителен ред в психиатрично заведение, да кореспондира с какъвто и да е орган на власт, със своя представител и своя адвокат. Специално се уточнява, че би било уместно и необходимо никога да не се ограничава кореспонденцията с адвокат или съответна власт, включително Европейския съд за човешки права или Европейския комитет за превенция на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (CPT). 11.9. Беше отчетено, че правото на пациентът да установява връзки с други освен тези посочени по-горе, не би следвало да бъде неоснователно нарушавано. Подчерта се обаче, че в определени случаи и в съответствие с вътрешните правилници психиатричните заведения,би могло да се обоснове необходимостта от ограничаване на това право. Основание за ограниченията е, че ако не се приложат здравето на пациента или изгледите за бъдещ успех или правата и свободите на други хора (например, повтарящи се неприятни телефонни обаждания или писма; подозрения за пренос на наркотични вещества; Друг пример би могъл да бъде когато някой повлиян от манио-депресивно състояние напише и пожелае да изпрати на своя работодател заявление за напускане). Подчертава се също, че мерки като претърсване на пациенти и техните стаи, изследване на урина за наркотични вещества при случайно подбрани пациенти и подслушване телефонните разговори на пациенти би следвало да се прилагат в съгласие с вътрешните правилници на съответните психиатрични заведения. Какви обстоятелства биха могли да оправдаят ограничаване на правото за комуникация? Какви гаранции следва да съществуват, за да защитят това право? 11.10. Работната група поддържа становището, че в тази област би трябвало да се създадат специални правила за лицата, които са принудително настанени, като се осигури, че тези правила няма да са в противоречие с разпоредбите на чл.8, ал.2 от Европейската конвенция за човешки права, които се отнасят за зачитането на частния и семейния живот. 11.11. Що се отнася до предаване на съобщения, произхождащи извън заведението, се подчертава, че нищо не следва да затруднява комуникация до психиатричното заведение, от една страна или, от друга страна, правото на пациента да получава съобщения отвън. 11.12. Накрая, мнението на Работната група беше, че свободата на лица, които страдат от психични разстройства и са настанени принудително в психиатрично заведение да приемат посетители не следва неоснователно да се ограничава. Въпреки това беше отчетено необходимостта от протекция на раними пациенти или непълнолетни настанени в или посещаващи психиатрични заведения, които биха могли да бъдат експлоатирани по време на посещения, както и за ограничаване на правата за посещения на някои пациенти или в някои заведения. Смята се, че правото на свободата на пациентите да бъдат посещавани следва да се упражнява при спазване на вътрешните правила на съответното заведение и в това отношение не трябва да правят разлики между психиатричните и другите болнични заведения. 11.13. Мнението на Работната група също така е, че икономическото състоянието на пациентите следва да бъде гарантирано чрез националното законодателство на страните-членки. В тези рамки се подчертава, че когато лице страда от психично разстройство, то може да застраши своето бъдещо икономическо положение. Националните законодателства трябва последователно да предвиждат мерки, които целят да гарантират и защитават икономическото състояние на лицата с психични разстройства, например чрез опека или други средства. Националните законодателства следва също да създадат възможности за защита на интересите на лица с психични разстройства по отношение на тяхната бъдеща трудова заетост и семеен живот. 12. Дискриминация на лицата с психични разстройства След обсъждане на този проблем експертите приеха, че страните-членки трябва да предприемат мерки за премахване на дискриминацията спрямо хората с психични разстройства, включително и в системата на здравеопазване. Страните-членки следва също така да окуражават провеждането на кампании, които целят повишаване на просветеността на общата публика относно дискриминацията на лицата, страдащи от психични разстройства. Във връзка с това се привлича вниманието към чл. 14 от Европейската конвенция за човешки права (забрана на дискриминацията) и случаите, по които се е произнесъл Европейския съд за човешки права. Експертите специално подчертават няколко примера: неточното и стигматизиращо използване на термини като шизофрения в медиите, дискриминаторна практика по отношение на пациенти или бивши пациенти при наемане на работа и при социалното им осигуряване, по-оскъдни финансови и технически средства предоставяни на психиатричните заведения или психиатричните служби в общите здравни заведения и пр. Освен това, страните-членки трябва много по-насочено да привлекат вниманието на правителствата и съответните публични и държавни институции за ролята на държавата в промоцията на психично здраве, подобряване и подкрепа на лечението и качеството на живот на хората с психични разстройства. Какви конкретни мерки следва да се очаква да предприемат държавите, за да редуцират дискриминацията? 13. Прекратяване на принудителното настаняване и лечение 13.1. Работната група счита, че принудителното настаняване или лечение трябва да бъде прекратено когато вече не са налице критериите за прилагане на тези мерки. Лекарят, заведението и независим овластен орган трябва да имат компетентността да вземат решение за слагане край на принудителното настаняване с оглед на критериите, посочени в т.3 по-горе. Подчертава се, че психиатърът, който служебно е ангажиран с лечението и грижите за пациента е отговорен за оценката дали още са налице критериите за принудително настаняване или лечение. 13.2. Относно лечението и грижите след прекратяване на принудителното настаняване, експертите приемат за уместно, че тези мерки следва да се вземат от страните - членки съответно на местните условия, като се обвържат болниците със службите в общността. Inter alia тези мерки трябва да осигуряват принудителното настаняване да се прекратява колкото се може по-бързо и повторното принудително настаняване на дадения индивид в бъдеще да се избягва във възможно най-разумна степен. Те смятат обаче, че липсата на извънболнични служби не трябва да бъде само по себе си достатъчно основание за продължаване на задържането. 14. Преглед за законосъобразност на принудителното настаняване и лечение 14.1. Работната група смята, че пациентите трябва да имат възможността през разумни интервали да изискват преглед на законосъобразността на принудителното настаняване или лечение от съд или орган, подобен на съд. Този орган, в изпълнение на чл.5 и чл.6 от Европейската конвенция за човешки права и съответно - решенията на Европейския съд за човешки права, трябва да взема решение колкото е възможно по-бързо и да пристъпи към отменителни процедури. В случай, че пациентът не поиска такъв преглед, той следва да се извършва ex officio от независим овластен орган (за предпочитане - съд или орган подобен на съд) периодично, през разумни интервали. Освен това, при процедурата, която следва искането за преглед, пациентът, който е настанен или лекуван принудително трябва да има правото да бъде изслушан от съда или органът, действащ като съд, лично или, когато е необходимо, чрез свой представител. 14.2. Експертите приемат, че при необходимост лице, което е настанено или лекувано принудително трябва да има право на правен съветник, ако няма пълната годност да действа от свое име. Това право следва да се осигурява и без самият пациент да е проявил инициатива да има правен съветник. Националният закон следва да осигури безплатна правна помощ в тези случаи. 14.3. Във всички процедури пред съда или орган, който действа подобно на съд, в случаите на принудително настаняване и лечение следва да се осигурява автоматично правен съветник. 14.4. Би било уместно лицето настанено или лекувано принудително или негов представител да има достъп до всички материали представени пред съда или органа, който действа подобно на съд, както и правото да оспорват посочените доказателства. Освен това беше обмислена идеята лекуващият лекар на пациента да бъде осведомен за разглеждането на случая от съда или органа, подобен на съд, и за право му да участва в него. 14.5. При прегледа, съдът или от органът, действащ подобно на съд, трябва да се увери в законосъобразността на следваните процедури от началото до края им и дали продължават да са налице критериите за принудително настаняване или лечение. Съдът или органът, действащ подобно на съд, следва да се запознае в подробности с фактическите и правни обстоятелства и да е в състояние свободно да преразглежда решенията взети от съответния независим овластен орган. Подходяща ли е тази схема на преразглеждане? Следва ли лаици да имат правото да участват в процедурите по разглеждане на случаите от съда или органа, подобен на съд? 14.6. Освен това, съдът или органът, който действа подобно на съд, трябва да вземе своето решение за освобождаване или прекратяване на лечението незабавно след подаване на обжалването, като следва да определи всяко нарушение на действащото национално законодателство относно принудителното настаняване и лечение и да изпрати това решение до съответния орган, който ги е постановил. Специално се подчертава, че когато по този ред се постанови, че принудителното настаняване или лечение са приложени в противоречие с действащите законови разпоредби, засегнатото лице следва да има правото на обезщетение в съответствие с чл. 5, ал.5 от Европейската конвенция за човешки права. Този текст гласи: "Всеки, който е бил арестуван или лишен от свобода в нарушение на изискванията на този член, се ползва с осигурено от правните процедури право на обезщетение". 14.7. Прието е също, че в случай на лице, което е било обект едновременно на принудително настаняване и лечение, преразглеждането на настаняването и лечението следва да се осъществят в едно и също време. 14.8. Накрая, Работната група обсъди въпроса дали следва да се предвиди правото на обжалване на решението на съда или на органа, действащ подобно на съд. Следва ли да се създаде процедура на обжалване и ако е така - каква форма трябва да има? 15. Установяване, наблюдение и оценка на стандарти за качество при приложението на психиатричното законодателство 15.1. В рамките на обсъжданията по този въпрос, Работната група прие, че системите за определяне, както и за наблюдение и оценка на стандартите за качеството на прилагане на психиатричното законодателство трябва: а) да се осъществи с достатъчни финансови и човешки ресурси за изпълнение на такива задачи; б) да бъде организирано независимо от ръководството на психиатричните служби или заведения, които ще бъдат наблюдавани и оценявани; в) двете системи да бъдат съгласувани помежду си и с други служби за проверки (одит) и осигуряване на качеството. В допълнение на това, професионалистите (психиатри и не психиатри), както лаици и потребители трябва да бъдат включени в системата за определяне, наблюдение и оценка на стандартите за качество на приложението на психиатричното законодателство. 15.2. Освен това, експертите изразяват становището, че както при разработването на системата, така и при провеждане на наблюдението и оценката на стандартите за качество трябва да се включат следните елементи: а) гаранции, че лица с психични разстройства няма да бъдат задържани в заведения, които не са регистрирани от съответните власти; б) удостоверяване от съответните власти на смъртта на лица, които са обект на принудително настаняване или лечение; осигуряване че съществува овластен орган, който да разпорежда разследване на смъртта на такъв пациент и че наистина се извършва независимо разследване на смъртта на пациент в местна психиатрична служба; в) посещения и инспекции на такива заведения, за да се установи тяхната пригодност за лечение и грижи за пациенти с психични разстройства, по всяко време и когато се окаже необходимо, без предварително предизвестие; г) участието на потребители на службите в посещения и инспекции на местни психиатрични заведения, за да се установи дали са осигурени възможности за лечение и грижи за пациенти с психични разстройства като алтернативи на задържането в болница; д) задължение за ръководителите на психиатрични служби или заведения и персонала, който осъществяват лечението, сестринските и други грижи за лицата, обект на психиатричното законодателство, да предоставят всякаква информация, която се иска, както и такава, която по-късно може да се окаже необходима за целите на разработването, наблюдението и оценката на стандартите за качество; е) частни срещи с пациентите, които са обект на психиатричното законодателство и оценяване на тяхната медицинска документация по всяко време; ж) получаване на оплаквания при условия на конфиденциалност от всеки такъв пациент,сигурност, че са създадени местни процедури за оплаквания и че на всяко оплакване се отговаря по подходящ начин; з) разглеждане на ситуациите, в които са били предявени оплаквания относно ограничения на комуникациите; и) гарантиране, че съответните професионални задължения и стандарти отговарят на изискванията чл.4 от Конвенцията за човешките права и биомедицината и съответните текстове от Обяснителния доклад по тази конвенция (чл.28 до 32); к) осигуряване, че статистическата информация за прилагане на психиатричното законодателство и оплакванията се събира надеждно и системно; л) изготвяне на периодични доклади (обикновено годишни) до по-горното ниво на йерархията, включително и до министъра, който е отговорен за лечението и грижите за пациенти с психични разстройства. Той от своя страна следва да вземе решение за публикуването им. Независимо от това, ако самия доклад не се публикува, информацията трябва да се оповести от висшия държавен служител, който отговаря за психичното здраве, дейностите за подобряване на качеството на живот на хората с психични разстройства и условията за тяхното лечение; м) изготвяне на препоръки за висшестоящите власти, включително и за министъра, отговорен за лечението и грижите за пациенти с психични разстройства относно условията и пригодността на заведенията за такъв род лечение и грижи; н) осигуряване, че висшестоящите власти, включително министъра, отговорен за лечението и грижите на пациенти с психични разстройства, ще отговорят на въпросите поставени в резултат на посещенията и в по-късен етап - на съветите и докладите от организацията на разработка на стандартите за качество и провеждането на наблюдение и контрол по приложението им. Планирането на разработката и наблюдението на стандартите за качество трябва да осигурят , че ще настъпят последващи действия. Какъв механизъм за мониторинг би бил подходящ? Изглежда ли вероятно предлаганата схема да бъде ефективна и задоволителна за целта? * * * Имате ли друг кръг въпроси (в допълнение на посочените в началото на текста), които представляват интерес за вас и които бихте искали да коментирате? Заключение CDBI-PH ще продължи своята работа по тази тема, като се съобрази с насоките и по конкретно изложените възгледи от всички, до които е адресиран настоящия документ. Предвижда се, че предварителен проект на Препоръката ще бъде представен на CDBI през 2001г. След това, одобрения от CDBI текст ще бъде предложен от CDBI, под формата на Проект за препоръка на Комитета на министрите на Съвета на Европа с мнение за нейното приемане. * * * * * Препоръката е приложена към оригиналната публикация на "Бялата книга" със забележката, че това се прави само за информация, а не за обсъждане и мнения. Българският превод на Препоръка N: R (83)2 може да се намери в сборника "Лекарят, пациентът, обществото", София, Фондация "Невронауки и поведение", 1994, стр.130-133. (Бел. ред.) ** Приложението е включено в това издание само за информация, а не за обсъждане и мнения. Каталог: wp-content -> uploads -> 2011 2011 -> Евгений Гиндев световната конспирация 2011 -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти 2011 -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти 2011 -> За минималния и максималния бал по паралелки в рио област софия-град 2011 -> 130 годишнината на ввму “Н. Й. Вапцаров” разкрива новите предизвикателства и перспективи в развитието на флагмана на морското образование 2011 -> Съюз на математиците в българия – секция бургас пробен изпит по математика за 7 клас – март, 2011 2011 -> Член на Приятели на Земята Интернешънъл 2011 -> Права и задължения на учениците 2011 -> В съответствие с ангажиментите в рамките на фаза 1 от мониторинга за изпълнение на задълженията по Конвенцията и Препоръката, през 2000 г 2011 -> Разграничение на трафика на хора от сродни престъпни дейности д-р Ива Пушкарова Изтегляне 382.95 Kb. Сподели с приятели:
|